Дълбоката държава. Операции под чужд флаг

maxresdefault

ivan-zaprianov-authorИван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

„САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“
ЕПИЗОД 2 – ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част V
I:
Дълбоката държава. Операции под чужд флаг

Всички части на монографията „САЩ ВОЮВА С ЧУЖДИ РЪЦЕ“ можете да видите ТУК.


Откъс от интервюто на главния международен кореспондент на CNN Кристиан Аманпур с президента на Сирия Башар Асад, 12 октомври 2005.[1]

2017-05-08_230551

Кристиан Аманпур: Господин президент, вие знаете, че риториката за смяна на режима е насочена към вас от Съединените щати. Те активно търсят нов сирийски лидер. Те дават визи, приемат посещения на сирийските опозиционни политици. Те говорят относно това да ви изолират дипломатически и може би за преврат или за разпадане на вашия режим. Какво мислите за това?

Башар Асад: Чувствам се много уверено поради една причина. Защото бях създаден в Сирия, не бях създаден в Съединените щати. Така че не се притеснявам. Това е решение на Сирия. То трябва да бъде взето от сирийския народ, никой друг на този свят. Така че не го обсъждаме в Сирия.

Аманпур: Какво ще се случи, мислите ли, ако имаше алтернатива? Кой е алтернатива вместо вас?

Асад: Това може да бъде всеки сириец, всеки със сирийско гражданство и имаме много. Аз не съм единственият човек, който има право да бъде президент. Имаме много сирийци, така че нямаме никакви проблеми относно това. Но нито един сириец няма да бъде допуснат да бъде президент, ако той е направен някъде извън нашите граници. Това е сирийски принцип.

Аманпур: Баща ви направи стратегическо решение през 1991  да подкрепи първия президент Буш във войната в Залива срещу Саддам Хюсеин. Защо този път не направихте същото?

Асад: Президентът Хафез Асад не подкрепи бащата на президента Буш. Той подкрепи освобождението на Кувейт. И това е разликата. Така че е съвсем различно. Ако бях подкрепил тази администрация, щях да подкрепя окупирането на Ирак. А ние сме против войната. Като цяло винаги мислим, че войните създават напрежение и неблагоприятни последици, които ще засегнат пряко Сирия и другите страни, а не само Ирак.

Аманпур: Страхувате ли се сега от гражданска война?

Асад: Да, да. Когато има хаос, това е плодородна почва.

Аманпур: И няма ли това да ви накара да се опитате да подкрепите САЩ в Ирак?

Асад: …Готови сме да подкрепим политическия процес. Не можете да постигнете стабилност и да предотвратите Ирак от гражданска война или от фрагментация без политически процес... Нуждаете се от политическия процес и ние го подкрепяме. Подкрепяме това правителство. Така че ние подкрепяме Ирак. Различно е от това да подкрепяме Съединените щати.


Четири години преди това интервю, на 20 септември 2001 в Обръщение към Съвместната сесия на Конгреса и американския народ“ (Address to a Joint Session of Congress and the American People), Джордж Буш отправя ултиматум към целия свят: „Или сте с нас или сте с терористите“ (Either you are with us, or you are with the terrorists).[2]

2017-05-11_010400

Джордж Буш на 20 септември 2001 – Обръщение към Съвместната сесия на Конгреса и американския народ

 

Така върхушката в САЩ си осигурява перманентен casus belli (право за война): нападения над суверенни държави, организиране на цветни революции, преврати, граждански войни. Всичко това – зад фасадата на „глобалната война срещу тероризима“, който в продължение на десетилетия е ефективен инструмент на Вашингтон и Лондон във войната им срещу геополитическите им съперници.

Асад не избра да бъде със САЩ, не избра да застане срещу съседа си Ирак, не продаде суверенитета на собствената си държава, поради което и присъдата, която „елитът“ му издаде, е същата като на Хюсеин и Кадафи, чиито светски държави престанаха да съществуват в предишния си вид.

На 4 април 2017 самолети на ВВС на Сирия нанасят въздушен удар по контролиран от Ал Кайда район в град Хан-Шейхун, провинция Идлиб.[3] Според Световната здравна организация (СЗО) загиналите са 84, а ранените 545 души.

Ал Кайда и „Белите каски“ твърдят, че сирийските ВВС са използвали химическо оръжие срещу мирното население на градчето.

25c9bac6c73420d9894b769f7b2fac73The Economist: Асад убива поне 85 с химическо оръжие“ (Assad kills at least 85 with chemical weapons).[4] Броени минути след инцидента САЩ, Великобритания, Франция, Турция в унисон със западния мейнстрийм заявяват, че разполагат с неопровержими доказателства, уличаващи Дамаск в употреба на бойно отровно вещество зарин срещу своя народ, а Москва е критикувана за подкрепата си към Асад и за това, че не е предотвратила престъплението. Нещо повече, Русия е обвинявана и в съучастие.

Инцидентът от 4 април ще бъде подложен на подробен анализ, но в настоящия материал ще направим кратка ретроспекция на редица факти, много от които вече познати, а други – неотдавна разкрити, които ще ни помогнат да разберем мотивите на противниците на Асад в това да му стоварят вината и отговорността за случилото се в Хан-Шейхун.

tony-cartalucci-big„Сегашният конфликт в Сирия, който започва през 2011, е кулминация на десетилетия усилия на САЩ да разрушат и свалят правителството в Дамаск. От обучаване на лидери на опозиционните фронтове години преди изригването на спонтанните протести в Сирия, до тайно изграждане на мултинационална сила от наемници, едновременно за да предизвикат насилието и да се възползват от него след това, САЩ създадоха, изпълниха и поддържаха буквално всички аспекти на разрушителния конфликт в Сирия“, твърди Тони Карталучи (Tony Cartalucci), геополитически анализатор и писател.

Със страни като Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Турция, Йордания и Израел – съюзнизи на САЩ в региона – „Сирия се озова обкръжена по границите си и погребана в хаос между тях“, допълва анализаторът.[5]

На 13 април 2017 WikiLeaks прави публично достояние некласифициран e-mail до Хилъри Клинтън от нейния съветник по външната политика Джейк Съливан (Jake Sullivan), датиран февруари 2012, където се казва: „Ал-Кайда е на наша страна в Сирия. Иначе, нещата всъщност се оказаха според очакванията“. [6]

На 16 февруари 2017 ЦРУ публикува[7] декласифицирани документи в националните архиви в обем 750 хиляди страници. В един от тях с дата 14 септември 1983, озаглавен “Bringing Real Muscle to Bear Against Syria”[8] се описват усилията на САЩ за свалянето на сирийското правителство, както и предизвикване на конфронтация между Сирия, от една страна, и Ливан и Иран от друга. Документът е доказателство за продължаващата десетилетия кампания по дискредитиране и дестабилизиране на правителствата в региона, възпрепятстващи интересите на САЩ. Разсекретеният документ „предлага сериозно изследване на използването на трите държави“ – Ирак, Израел и Турция с цел ескалация на напрежението и военни действия срещу Сирия. В изложението се казва:

„Понастоящем Сирия е препятствие за американските интереси в Ливан и в Персийския залив – чрез затварянето на иракския тръбопровод, застрашавайки с интернационализация Иракската война (Ирано-иракската война от 19801988 – бел.авт.). САЩ трябва да обмислят рязко ескалиране на натиска срещу Асад (Хафез Асад, бащата на Башар Асад – бел. авт.) чрез тайно оркестриране на едновременни военни заплахи срещу Сирия от три гранични държави, враждебни към Сирия: Ирак, Израел и Турция“.

И още:

„Изправен пред три фронта, Асад вероятно ще бъде принуден да се откаже от политиката си за затваряне на тръбопровода…. Това би било остър удар върху престижа на Сирия“.

false-flag

False Flag & StratCom – tools for Regime Change / Операции под чужд флаг & стратегически комуникации – инструменти за смяна на режими

 

Трябва да се отбележи, че опитите на ЦРУ (най-мощният инструмент на „дълбоката държава“ (Deep State)[9] за опериране извън САЩ) за насилствена смяна на властта в Сирия включват и използването на Мюсюлманското братство в Сирия (Muslim Brotherhood of Syria) в организирането на провеждането на ислямистките бунтове в периода 1976-1982, основно в Хама, Алепо, Палмира и Дамаск. Бунтовете са потушени от правителствените сили, но САЩ не се отказват от първоначалния си замисъл: събитията от 2011 насам са идентични по своите същност и цел. И отново Мюсюлманските братя в Сирия служат като иницииращо взривно вещество.

1200px-paul_wolfowitzПрез 2007 бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа (1997-2000), генерал Уесли Кларк споменава[10] за среща с Пол Улфовиц (Paul Wolfowitz) през 1991, на която Улфовиц казва: „Едно нещо, което научихме [от войната в Персийския залив – бел. авт.] е, че можем да използваме нашите военни в региона – в Близкия Изток – и руснаците няма да ни спрат. Имаме около 5 или 10 години, за да изчистим тези стари просъветски режими – Сирия, Иран, Ирак – преди следващата велика суперсила да дойде и ни предизвика“.[11]

На 3 октомври 2007 генерал Кларк разказва и за разработен след 9/11 от  администрацията на Буш план, според който САЩ планират да нападнат 7 държави в рамките на 5 години.[12] Генералът си спомня за среща в Пентагона със свой бивш подчинен – също генерал, който броени дни след 9/11, показвайки му лист хартия, му казва: „Това е записка, която описва как ние ще ударим седем страни за пет години, започвайки с Ирак, след това Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и завършвайки с Иран“.[13] След споделеното, генералът казва: „Не можах да повярвам, че е истина, но всъщност точно това се случи“.

160px-rumsfeld1Няколко дни по-късно, на 30 септември 2001, Доналд Ръмсфелд (тогава секретар по отбраната), изпраща документ до Буш, в който администрацията се призовава не само да се  фокусира върху ликвидирането на Осама бин Ладен, но и да създаде „нови режими“ в редица държави, „подпомагайки местните хора да се отърват от терористите и да се освободят от режимите, които подкрепят тероризма“. Впоследствие, именно Ръмсфелд разработва военен план с цел смяна на режими в Близкия Изток.[14]

seymourНа 5 март 2007 американското списание The New Yorker публикува статия на световноизвесния разследващ журналист и носител на Пулицър Сиймор Хърш (Seymour Hersh) озаглавена Пренасочването: благоприятства ли нашите врагове във войната срещу терориризма новата политика на администрацията?” (The Redirection: Is the Administration’s new policy benefitting our enemies in the war on terrorism?), от която става ясно, че  чрез новата си стратегия за сдържане на Иран Вашингтон способства укрепването и разпространението на ислямски радикали, използвани като инструмент в прокси-войната срещу режима в Сирия:[15] свалянето на режима в Дамаск е задължителна стъпка за последваща прокси-война срещу режима в Техеран (виж Епизод II, част пета на монографията).

„За да подкопае преобладаващо шиитски Иран, администрацията на Буш беше действително решила да преконфигурира приоритетите си в Близкия изток. В Ливан, по тайните операции, целящи да отслабят шиитската организация Хизбула, подкрепяна от Иран, администрацията си сътрудничеше със сунитското правителството на Саудитска Арабия. Освен това, САЩ са участвали в тайни операции, насочени към Иран и неговия съюзник Сирия. Страничен продукт на тези дейности е било укрепването на сунитски екстремистки групи, изповядващи войнстваща визия на исляма, враждебно настроени към Америка и симпатизиращи на ал Кайда. Един от противоречивите аспекти на новата стратегия (на САЩ – бел.авт.) е, че в Ирак по-голямата част от насилието от страна на бунтовниците насочено към американската война, идва от сунитските сили, а не от шиитите. Но от гледна точка на администрацията най-дълбоката и непреднамерена стратегическа последица от войната в Ирак е засилването на Иран“, пише Хърш.[16]

След революцията от 1979 в Иран, Техеран и Вашингтон прекратяват дипломатическите си взаимоотношения, а САЩ се ориентира към сунитските държави, на първо място, Саудитска Арабия. В същото време, Aл Кайда е сунитска терористична организация, като много от нейните членове произхождат от уахабитски екстремистки религиозни кръгове в Саудитска Арабия. Всичките 19 терористи, извършили атентатите на 9/11, са сунити, а от тях 15 са от Саудитска Арабия. Съвсем логично би било Саудитска Арабия да е първа в списъка на държавите, които САЩ планират да нападнат, но вместо това, Вашингтон поддържа съюзнически отношения с Рияд, продавайки му оръжие за десетки милиарди долари. Едновременно с това Иран е считан за една от най-големите заплахи за САЩ и съзниците им в региона. И това няма как да бъде по друг начин, при положение, че главните действащи фигури зад стратегията „Пренасочване“ са вицепрезидентът на САЩ Дик Чейни (Dick Cheney), заместник-съветникът по националната сигурност Елиът Абрамс (Elliott Abrams), Залмай Халилзад (Zalmay Khalilzad) и принц Бандар бин Султан (Bandar bin Sultan), бивш посланик на Саудитска Арабия в САЩ, впоследствие съветник по национална сигурност и накрая генерален директор на външното разузнаване на страната (General Intelligence Presidency).[17]

vali-nasrЕдин от водещите световни авторитети по шиитски ислям, старши сътрудник в Съвета по международни отношения (Council on Foreign Relations) американизираният иранец Вали Реза Наср (Vali Reza Nasr) смята, че вътре в правителството е имало дебат за това коя е най-голямата опасност – Иран или сунитските радикали. Саудитците и някои от администрацията твърдят, че най-голямата заплаха е Иран, а сунитските радикали са по-малките врагове. Това е победа за саудитската линия“.

За Израел и Саудитска Арабия – ключови съюзници на САЩ в Близкия Изток, имащи огромно влияние в „дълбоката държава“ – Иран е разглеждан като екзистенциална заплаха, докато за САЩ Иран не представлява заплаха за националната сигурност, а препятствие за господството им в региона. В същото време, именно сунитските джихадисти, чиято идеология е идентична с тази на Саудитска Арабия, представляват реална заплаха за САЩ и съюзниците им по НАТО. Системните терористични атаки в Европа се извършват от индоктринирани от Саудитска Арабия сунити. „Саудитците имат значителни финансови средства и имат дълбоки връзки с Mюсюлманското братство и Салафитите“, отбелязва още през 2007 Наср, пояснявайки, че в конфронтацията си с Иран саудитците  „мобилизират най-лошите видове ислямски радикали. Щом ги извадите от кутията, не можете да ги върнете обратно“.

В началото на 80-те, „саудитското правителство предложи да субсидира тайна прокси-война на ЦРУ срещу Съветския съюз в Афганистан. Стотици млади саудитци бяха изпратени в граничните райони на Пакистан, където създадоха религиозни училища, бази за обучение и благоприятни условия за рекрутиране (на джихадисти – бел.авт). Тогава, както сега, много от опериращите, които бяха платени със саудитски пари, бяха салафити. Между тях, разбира се, бяха Осама бин Ладен и неговите приближени, които основаха ал-Кайда през 1988“.[18] Това, което наблюдаваме днес в Сирия е déjà-vu: основните действащи лица са практически същите – САЩ, Великобритания, Турция, Саудитска Арабия, Катар; противникът отново е Москва. Както Афганистан тогава, така и Сирия днес се явява бойното поле. Победа за Дамаск ще бъде не просто победа за Сирия, а победа за Москва и огромно поражение за Вашингтон и съюзниците му, и обратно.

flynt_leverett-senior_fellows-400x400Според Флинт Леверет (Flynt Leverett), бивш служител на Съвета за национална сигурност под президентството на Буш, „администрацията се опитва да покаже, че Иран е по-опасен и по-провокиращ по отношение на американските интереси в Ирак отколкото сунитските бунтовници. В същото време, ако погледнем действителния брой на жертвите – наказанието, нанесено на Америка от сунитите, е многкратно по-голямо“.

 „Това е част от кампанията от провокативни стъпки за увеличаване на натиска върху Иран. Идеята е, че в един момент иранците ще реагират и тогава администрацията ще има отворена врата да ги удари“, допълва Леверет.[19] Тези мисли, Леверет изказва през 2007, но тяхната актуалност днес е неоспорима.

Ако отчетат военните способности на Иран, от една страна, и на САЩ от друга, както и резултатите от войните в Ирак и Афганистан, може да се твърди, че директен военен (конвенционален) сблъсък на САЩ срещу Иран ще бъде катастрофа за Вашингтон и златна възможност за Русия и Китай да нанесат далеч по-тежко поражение на САЩ от това във Виетнам (виж Епизод II, част пета на монографията).

Хипотетично, в случай, че режимът в Иран падне, това няма да бъде краят на войната, тъй като сблъсъкът ще бъде поставен на религиозна основа – между сунити и шиити. Дори и да допуснем, че Иран бъде разрушен по примера на Ирак и Либия, то това единствено ще ускори създаването на ислямски халифат на територията на страните от Магреб и Машрек, като следващата цел на Даеш ще бъде Европа, а един от основните пътища към Европа минава през България.

През 2008 RAND публикува доклад, посветен на така наречената продължителна война (long war).[20] Докладът, озаглавен Unfolding the future of long war: motivations, Prospects, and Implications for the U.S. Army от 230 страници разглежда осем т. нар. траектории или пътища на продължителната война. Една от траекториите е тази на непрекъснатия конфликт между шиити и сунити, която включва три възможни стратегии за изпълнението й:

2017-05-11_005338

1.Стратегията „отвътре навън“ (Inside Out Strategy) включва евентуална смяна на режима в Иран и замяната му с „умерен, който не разчита на шиитски шовинизъм за неговото легитимност“. Авторите на доклада осъзнават, обаче, че „цената и рискът от стратегията биха били огромни“.

2. „Държавно-ориентираната“ стратегия (State-Centric Strategy), посочена като по-вероятна, чрез която САЩ следва да се стремят да построят институционални способности в мюсюлмански държави в опасност, така че техните сили за сигурност да са в състояние да се справят с така нареченото насилие, породено от различни религиозни групи/секти (sectarian violence). Де факто, САЩ правят точно обратното в Сирия – разпалват конфликти между религиозните групи, което всъщност намира своето обяснение в третата стратегия.

3. Стратегията „разделяй и владей (Divide & Rule Strategy), чрез която „лидерите на САЩ също така биха могли да изберат да се възползва от траекторията на непрекъснат конфликт между шиити и сунити, заставайки на страната на консервативните сунитски режими срещу набиращите мощ шиитски движения в мюсюлманския свят“. Рисковете тук са, че вместо да ограничи, тя може да провокира конфликти между отделните религиозни групи. Освен това, би могла да доведе до пълномащабна война между Иран и САЩ или обратен удар, в случай че сунитските режими станат прекалено силни след отслабването на шиитските, като по този начин се обърнат срещу САЩ.

Случващото се в Близкия Изток е комбинация от трите стратегии. Нито САЩ, нито Катар, нито Турция, нито Саудитска Арабия искат да видят силен Иран, обединен с Ирак и Сирия, което на практика отделя сунитска Турция от останалите сунитски държави в региона. В съюз с Русия, евентуално и с Китай, Иран се превръща в доминираща регионална сила, а САЩ ще бъдат принудени да отстъпят трайно на Русия своето място в Близкия Изток (виж Епизод II, част трета на монографията).

През март 2012 Брукингският институт (Brookings Institution), един от водещите мозъчни тръстове на Вашингтон, публикува изследване със заглавие „Спасяването на Сирия: Оценка на възможностите за промяна на режима“ (Saving Syria: Assessing Options  for Regime Change).[21]

По същество публикацията от 2012 повтаря тезата на документа от 1983: режимът на Асад не отговаря на геополитическите интереси на Вашингтон, поради което трябва да бъде отстранен.

2017-05-11_000443Публикацията на Брукингския институт, чийто президент е бившият заместник-държавен секретар на САЩ Строуб Талбот (Strobe Talbott), „излага шест възможности за Съединените щати да обмислят постигането на свалянето на Асад, в случай, че решат да направят така:

1.Отстраняване на режима чрез дипломация (формално, тази опция присъства и преди войната в Югославия, Афганистан, Ирак, Либия – бел. авт.);

2. Принуждаване на режима чрез санкции и дипломатическа изолация (вече няколко години наблюдаваме този провалящ се опит на САЩ по отношение на Русия, а преди това и по отношение на Иран, Северна Корея и Куба – бел. авт.);

3. Въоръжаване на сирийската опозиция за сваляне на режима (на практика, рекрутиране, обучение и финансиране на джихадисти от цял свят – бел. авт.)

4. Провеждане на подобна на Либия въздушна кампания, за подпомагане на опозиционната армия да спечели победа (в Либия НАТО наложи забранена за полети зона, а в същото време, бойната авиация на САЩ, Великобритания и Франция се явяват в качеството си на военновъздушни сили на свързаните с Ал Кайда джихадисти, като по този начин разгромяват правителствените сили и убиват Кадафи – бел. авт.);

5. Инвазия в Сирия с водени от САЩ сили и директно сваляне на режима (по примера на Афганистан, Ирак и Либия, което доведе до безпрецедентно разпространение на ислямския тероризъм – бел. авт.);

6. Участие в мулатерални, ръководени от НАТО усилия за отстраняване на Асад и възстановяване на Сирия (НАТО е отбранителен съюз, но формално, докато де факто е инструмент за силово налагане на волята САЩ в световен мащаб, което фундаментално противоречи на Вашингтонския договор. Свидетели сме на „възстановяването“ на Афганистан – през 2001 добивът на опиум в страната е 185 тона. Успехът на програмата на правителството на талибаните за ликвидиране наркотиците е признат и от ООН. През 2002, реколтата е 3 400 тона, 2003 – 3 600 тона, 2004 – 4 100 тона. Реколтата през 2006 възлиза на 6 100 тона, 2007 – 8 000 тона, 2010 – 9 000 тона. Според талибаните, доходите за фермерите са не повече от $ 4 милиарда, докато доходите от продажба и преработка на опиума възлизат на $ 640 милиарда за 2011 – материали по темата, тук,[22] тук[23] и тук[24]. Още през 2004, ООН твърди, че доходите от опиума възлизат на $ 400 – $ 500 милиарда на година. Къде отиват тези стотици милиарди – в сметките на същите, които предизвикват тези войни, а впоследствие наричат фактическото унищожаване на Афганистан и Ирак „възстановяване“. Затова и Русия се намеси активно в конфликта на страната на Сирия, защото подобно „възстановяване“ на страната в случай на ликвидирането на легитимните власти ще има тежки последици и за самата Русия – бел. авт.)

mak

Британски военнослужещ на фона на маковите полета

 

Имайки предвид гореизложеното, независимо от твърденията на Вашингтон, че борбата срещу Даеш е от първостепенно значение,  фактите са категорични: приоритет за САЩ е елиминирането на Асад и поставянето на марионетен режим, враждебен към Иран и Русия.

Напоследък Москва вече няколко пъти изразява своите съмнения относно ефективността на водената от САЩ коалиция срещу джихадистите в Сирия.

На 12 април 2017, по време на първата съвместна пресконференция с държавния секретар на САЩ Рекс Тилерсон, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заявява:

„Ако погледнете на фактите, през последната година и половина, обединената от администрацията на Барак Обама коалиция не се занимаваше по същество с целта, заради която тя беше провъзгласена – тя не се бореше активно, ефективно, трайно и интензивно с ИД и Джабхат ан-Нусра, докато там не се появиха ВКС на Русия. Дори и тогава, по време на президентството на Барак Обама, американската коалиция нанасяше удари само по някои позиции на ИД. Винаги щадяха Джабхат ан-Нусра. Имаме трайното подозрение, който засега никой не беше в състояние да разсее, че все още съхраняват Джабхат ан-Нусра, за да могат в даден момент да задействат план Б и да се опитат силово да свалят режима на Башар Асад. Последиците от това вече споменах. Видяхме това в Ирак и Либия. Надявам се, че все още преобладават хора, които се учат от историята“.[25]

Russian Foreign Minister Sergei Lavrov (R) and US Secretary of State Rex Tillerson arrive to attend a press conferece after their talks in Moscow on April 12, 2017. Russian President Vladimir Putin on Wednesday met US Secretary of State Rex Tillerson after complaining of worsening ties with Donald Trump's administration as the two sides spar over Syria. Putin received Tillerson at the Kremlin along with Russia's Foreign Minister Sergei Lavrov after the top diplomats held several hours of talks dominated by the fallout of an alleged chemical attack in Syria. / AFP PHOTO / Alexander NEMENOV

Рекс Тилерсон и Сергей Лавров, 12 април 2017, Москва

 

Събитията в Близкия Изток през последните години не са в резултат на непознаване на историята или на неволно допуснати грешки, а старателно изпълнение на отделни фази от предварително разработен план. Вашингтон отлично познава историята и знае, че за да запази възможно най-дълго своята доминация, САЩ са длъжни или да си осигурят контрола над Близкия Изток, изтласквайки Русия и Китай, или да дестабилизират региона, в случай, че не са в състояние да поставят марионетни режими. И в двата случая ще загубят геополитическите противници или съперници (военни и/или икономически) на САЩ.

Катастрофалните последици от войните в Близкия Изток засягат не САЩ, а Европа, и особено онази част, която след края на Втората световна война попадна в зоната на влияние и контрол на САЩ. На тази част от Европа имунната система бе разрушавана съвсем целенасочено и методично в продължение на десетилетия. Днес, когато демографията на повечето страни от ЕС се изменя етнически и религиозно, също съзнателно, Брюксел вижда заплахата там, където тя не съществува, изразходвайки огромни ресурси – материални и човешки. Вместо да гарантира сигурността на своите граждани, ЕС се конфронтира с цивилизационния си партньор Русия. И докато последиците са отново за Европа, то ползите са за САЩ – за транснационалните корпорации, ВПК и Уол Стрийт, чиито купени „свободни“ медии, марионетни сенатори и послушни генерали,[26] отдавна превърнали[27] се в говорители и агенти[28] за влияние на същите тези корпорации, ВПК и Уол Стрийт, активно участват[29] в провеждането[30] на СтратКом[31] – психологически и информационии операции[32] – но не срещу Русия, а срещу[33] самите граждани на САЩ и ЕС, в които се насажда[34] параноя, страх и русофобия[35] (виж Епизод I на монографията).

Губят и троянските коне на САЩ в Европа – Полша, Румъния, Литва, Латвия и Естония (а от 3 години и хунтата в Украйна) – чиито управници до такава степен са опиянени от русофобия, че даже не осъзнават какви непоправими вреди нанасят на собствените си граждани. Това, което е сигурно, е че властите в тези страни или не познават историята, или изучават нейната грешна версия.

Държа да подчертая, че когато споменавам дадена държава, освен ако изрично не съм уточнил, имам предвид упражняващите властта, взимащите решенията и носещите отговорност, а не обикновените граждани на съответните държави.

В заключение бих искал да цитирам думите на Тони Карталучи:

„Съгласуваната, продължителна конспирация за манипулиране на събитията в Близкия изток и Северна Африка и проектирането на американската хегемония в региона, обхващаща седем американски президента, е може би най-яркото доказателство, че дълбоко вкоренените специални интереси – Дълбоката държава (Deep State)*, а не избираните представители на Америка, създават и водят политиката на САЩ в страната и чужбина“.

index77*В своето есе, озаглавено „Антомия на Дълбоката държава“ („Essay: Anatomy of the Deep State“), бившият сътрудник на Републиканската партия в Конгреса на САЩ Майк Лофгрен (Mike Lofgren) дефинира „дълбоката държава“ така: „Дълбоката държава не се състои от цялото правителство. Тя е хибрид от националните служби за сигурност и правоприлагащи органи: Министерството на отбраната, Държавният департамент, Министерството на вътрешната сигурност, Централното разузнавателно управление и Министерството на правосъдието… Министерството на финансите заради неговата юрисдикция по отношение на финансовите потоци, прилагането му на международни санкции и неговата органична симбиоза с Уол Стрийт. Всички тези агенции се координират от Изпълнителната служба на президента чрез Съвета за национална сигурност“. И още: „Хибридна асоциация на елементите на правителството и части от най-високо ниво на финансиране и индустрия, които ефективно могат да управляват Съединените щати, без да се позовават на съгласието на управляваните, изразено чрез официалния политически процес“.[36]

И още от Тони Карталучи:

„Властта се държи не от избрани специални интереси, а от избрани представители. Представата, че наскоро избраният американски президент Доналд Тръмп може, има желание или е в състояние да се противопостави внезапно на огромните корпоративнo-финансови интереси, управляващи съгласувана конспирация в продължение на три десетилетия, всъщност няма никакво основание. В действителност онези, с които президентът Тръмп обгради себе си по време на кампанията си за президентството и с подготовката на кабинета си, са сред многото конспиратори, които стоят зад тази десетилетна програма“.[37]

donald_trump_deep_state_1088x725

Що се отнася до Българската държава, то тя прави всичко по силите си да не изостава от гореспоменатата шесторка, при това, противно на своите национални интереси, противно на европейските интереси.

Защото когато българско оръжие вече години наред се озовава в ръцете на Даеш и ан–Нусра, то няма как да не възникне въпросът за коя държава и против кой народ работят така наречените народни избраници.

И колкото повече продължава войната в Близкия Изток, толкова повече печелят САЩ, но губи Европа, губи България.

Следва продължение…

*Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на автора чрез запитване до изданието Memoria de Futuro.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Бележки към статията:

[1] Christiane Amanpour, “Al-Assad: ‘Syria has nothing to do with this crime’,” CNN, October 12, 2005. Retrieved from http://edition.cnn.com/2005/WORLD/meast/10/12/alassad.transcript/.
[2] The White House, “Address to a Joint Session of Congress and the American People,” September 20, 2001. Retrieved from https://georgewbush-whitehouse.archives.gov/news/releases/2001/09/20010920-8.html.
[3] “Syria conflict: ‘Chemical attack’ in Idlib kills 58,” BBC, April 4, 2017. Retrieved from http://www.bbc.com/news/world-middle-east-39488539?ns_mchannel=social&ns_campaign=bbc_breaking&ns_source=twitter&ns_linkname=news_central.
[4] “Assad kills at least 85 with chemical weapons,” The Economist, April 8, 2017. Retrieved from http://www.economist.com/news/21720252-dictator-defies-world-bashar-al-assad-kills-least-72-chemical.
[5] Tony Cartalucci, “Continuity of Agenda: Destroying Syria Since 1983”, New Eastern Outlook, Retrieved from http://journal-neo.org/2017/02/20/continuity-of-agenda-destroying-syria-since-1983/.
[6] Cristina Laila, “Wikileaks Posts Unclassified Email to Hillary Clinton From Foreign Policy Advisor: ‘Al Qaeda is on Our Side in Syria’,” Gateway Pundit, April 13, 2017. Retrieved from http://www.thegatewaypundit.com/2017/04/wikileaks-posts-unclassified-email-hillary-clinton-foreign-policy-advisor-al-qaeda-side-syria/.
[7] Central Intelligence Agency, “CIA Releases Declassified Documents to National Archives,” February 16, 2017. Retrieved from https://www.cia.gov/news-information/press-releases-statements/2016-press-releases-statements/cia-releases-declassified-documents-to-national-archives.html.
[8] Central Intelligence Agency, ““Bringing Real Muscle to Bear Against Syria,” September 14, 1983. Retrieved from https://www.cia.gov/library/readingroom/docs/CIA-RDP88B00443R001404090133-0.pdf.
[9] Mike Lofgren, “Essay: Anatomy of the Deep State,” BillMoyers.com: Moyers & Company, February 21, 2014. Retrieved from http://billmoyers.com/2014/02/21/anatomy-of-the-deep-state/.
[10] „Wes Clark – America’s Foreign Policy ‘Coup’,” YouTube, November 5, 2007. Retrieved from https://www.youtube.com/watch?v=TY2DKzastu8.
[11] “Neoconservatives Planned Regime Change Throughout the Middle East and North Africa 20 Years Ago,“ Washington’s Blog, November 28, 2011. Retrieved from http://www.washingtonsblog.com/2011/11/neoconservatives-planned-regime-change-throughout-the-middle-east-and-northern-africa-20-years-ago.html.
[12] General Wesley Clark and Amy Goodman, „Global Warfare: ‘We’re going to take out 7 countries in 5 years: Iraq, Syria, Lebanon, Libya, Somalia, Sudan & Iran…’,” Global Research, May 14, 2016. Retrieved from http://www.globalresearch.ca/we-re-going-to-take-out-7-countries-in-5-years-iraq-syria-lebanon-libya-somalia-sudan-iran/5166.
[13] General Wesley Clark and Amy Goodman, „Global Warfare: ‘We’re going to take out 7 countries in 5 years: Iraq, Syria, Lebanon, Libya, Somalia, Sudan & Iran…’,” Global Research, May 14, 2016. Retrieved from http://www.globalresearch.ca/we-re-going-to-take-out-7-countries-in-5-years-iraq-syria-lebanon-libya-somalia-sudan-iran/5166.
[14] Gareth Porter, “Yes, the Pentagon did want to hit Iran,” Asia Times, May7, 2008. Retrieved from http://www.atimes.com/atimes/Middle_East/JE07Ak01.html.
[15] Seymour M. Hersh, “The Redirection: Is the Administration’s new policy benefitting our enemies in the war on terrorism?,” The New Yorker, March 5, 2007. Retrieved from http://www.newyorker.com/magazine/2007/03/05/the-redirection
[16] Seymour M. Hersh, “The Redirection: Is the Administration’s new policy benefitting our enemies in the war on terrorism?,” The New Yorker, March 5, 2007. Retrieved from http://www.newyorker.com/magazine/2007/03/05/the-redirection
[17] Seymour M. Hersh, “The Redirection: Is the Administration’s new policy benefitting our enemies in the war on terrorism?,” The New Yorker, March 5, 2007. Retrieved from http://www.newyorker.com/magazine/2007/03/05/the-redirection
[18] Seymour M. Hersh, “The Redirection: Is the Administration’s new policy benefitting our enemies in the war on terrorism?,” The New Yorker, March 5, 2007. Retrieved from http://www.newyorker.com/magazine/2007/03/05/the-redirection
[19] Seymour M. Hersh, “The Redirection: Is the Administration’s new policy benefitting our enemies in the war on terrorism?,” The New Yorker, March 5, 2007. Retrieved from http://www.newyorker.com/magazine/2007/03/05/the-redirection
[20] Christopher G. Perni  et al, Unfolding the Future  of the Long War, (the RAND Corporation, 2008), 106-107
[21] Daniel Byman et al, „Saving Syria: Assessing Options  for Regime Change,” Middle East Memo, Saban Center at Brookings, March, 2012. Retrieved from https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2016/06/0315_syria_saban.pdf
[22] “The Spoils of War: Afghanistan’s Multibillion Dollar Heroin Trade,” The Global Elite, January 15, 2015, Retrieved from http://theglobalelite.org/the-spoils-of-war-afghanistans-multibillion-dollar-heroin-trade/.
[23] “‘OPIUM’ REAL REASON FOR AFGHANISTAN WAR: Why Pat Tillman Was Killed / CIA Suiciding US Soldiers Overseas For Bankers,” True Democracy party, May 27, 2012. Retrieved from http://truedemocracyparty.net/2012/05/opium-war-reason-afghan-war-cia-killing-soldiers/.
[24] Michel Chossudovsky, America’s War on Terrorism, Chapter XVI.  The Spoils of War – Afghanistan’s Multibillion-Dollar Heroin Trade (2005). Retrieved from http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/americawarterrorism/americawarterrorism16.htm.
[25] Министерство иностранных дел Российской Федерации, „Выступление и ответы на вопросы СМИ Министра иностранных дел России С.В.Лаврова в ходе совместной пресс-конференции по итогам переговоров с Государственным секретарем США Р.Тиллерсоном, Москва, 12 апреля 2017 года“, 12 апреля 2017. Линк: http://www.mid.ru/ru/foreign_policy/news/-/asset_publisher/cKNonkJE02Bw/content/id/2725629?p_p_id=101_INSTANCE_cKNonkJE02Bw&_101_INSTANCE_cKNonkJE02Bw_languageId=ru_RU.
[26] “‘We need to be ready to FIGHT’ US general wants MORE troops for showdown with Russia,” Daily Star, May 3, 2017. Retrieved from http://www.dailystar.co.uk/news/latest-news/611153/World-War-3-Russia-US-NATO-Europe-Vladimir-Putin-General-Curtis-Scaparrotti-Senate-Crimea.
[27] “Gen. Scaparrotti House Armed Services Committee Opening Statement,” YouTube, March 28, 2017. Retrieved from https://www.youtube.com/watch?v=KamRN5w91Ys.
[28] House Committee on armed services, “Eucom Commander Testifies at SASC Hearing,” YouTube, March 23, 2017. Retrieved from https://www.youtube.com/watch?v=R0dXaxrCRCA.
[29] „Глава СТРАТКОМа призвал США общаться с Россией с позиции силы“, РИА Новости,  4 апреля 2017. Линк: https://ria.ru/world/20170404/1491484865.html.
[30] House Committee on armed services, “Statement of general Curtis M. Scaparrotti Commander United States European Command March 28, 2017,” March 28, 2017. Retrieved from http://docs.house.gov/meetings/AS/AS00/20170328/105780/HHRG-115-AS00-Wstate-ScaparrottiC-20170328.pdf.
[31] „СТРАТКОМ: запасы тактического ядерного оружия РФ превосходят арсенал США“, РИА Новости, 8 марта 2017. Линк: https://ria.ru/defense_safety/20170308/1489563142.html.
[32] “NATO Commander Calls For More U.S. Troops In Europe To Stop Russia,” American Military News, March 30, 2017. Retrieved from https://americanmilitarynews.com/2017/03/nato-commander-calls-u-s-troops-europe-stop-russia/.
[33] “Генерал Скапаротти: «Россия из партнера превратилась в антагониста“, VOA, 28 марта 2017. Link: http://www.golos-ameriki.ru/a/congress-general-scaparrotti/3785063.html.
[34] “Russia may be supplying Taliban insurgents in Afghanistan, says Nato Supreme Commander,”, The Independent, March 23, 2017. Retrieved from http://www.independent.co.uk/news/world/asia/russia-taliban-afghanistan-insurgents-supply-nato-supreme-commander-us-general-curtis-m-scaparrotti-a7646271.html.
[35] Jamie McIntyre, “NATO commander calls for more US troops in Europe to deter Russia,” Washington Examiner, March 28, 2017. Retrieved from http://www.washingtonexaminer.com/nato-commander-calls-for-more-us-troops-in-europe-to-deter-russia/article/2618636.
[36] Mike Lofgren, “Essay: Anatomy of the Deep State,” BillMoyers.com: Moyers & Company, February 21, 2014. Retrieved from http://billmoyers.com/2014/02/21/anatomy-of-the-deep-state/.
[37]  Tony Cartalucci, “Continuity of Agenda: Destroying Syria Since 1983”, New Eastern Outlook, Retrieved from http://journal-neo.org/2017/02/20/continuity-of-agenda-destroying-syria-since-1983/.





Още от автора: Иван Запрянов

Иван Запрянов

Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва НВУ „Васил Левски” - В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 участва в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Завършил е курсовете "Подбор и обучение на оператори от специалните сили" и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария "Св. Св. Кирил и Методий".

  1. Виктор казва:

    Отново отлична работа. Няма съмнение, че САЩ воюват не срещу терористите, а срещу приятелските режими на Русия. А това че държавата ни участва в снабдяването на терористите с оръжие е дъното. Не случайно работните места в оръжейния завод в Сопот рязко се увеличиха през последните 3 години, а десетки военни напуснаха 61 бригада и сега работят за оръжейния завод. САЩ купуват оръжията и оттам чрез Турция, Йордания и Саудитска Арабия оръжието попада в ръцете на терористите. САЩ също хвърлят оръжията по парашутен способ уж за „опозицията“, но реално за терористите!
    Очаквам разбиването на фалшивата операция в Хан Шейхун! Успех!

  2. Димитър Арнаудов казва:

    Много интересно! Очаквам продължението!!! Благодаря Ви, Мемория!

  3. Без име :-) казва:

    ВПК е неправилна(подвеждаща) абревиатура.

    Коректната е ВПКК – Военно Промишлено Конгресен Комплекс :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=0lDj9rGtioQ

    Та в знаменита си реч президента Айзенхауер е щял да използва това съкращение, но са го посъветвали „мъдро“ да не го използва :-).

  4. Без име :-) казва:

    https://www.youtube.com/watch?v=ZuwtG9dL-CM

    Например огромни корпорации(военно-промишлени) като Логхийд-Мартин, Боинг, Л3, Нортроп, Райтеон и т.н. без парите на държавата ще банкрутират. Пиер Спрей например директно казва, че програмата Ф35 е предназначена да налее пари на Локхийд :-).

    Но проблема е по-широк и той е свързан с кейнсиянския икономически модел „религиозно“ изповядван от „модерните“ иконо-миксисти ;-). Те са продукт на „модерната“ образ“У“вателна система. Така, че „фикса“ няма да е нито лесен, нито бърз, ако изобщо е възможен :-(.

    Аз лично си мисля, че само Криза от размерите на Депресията 1929-а ще го разреши. Как бе народната поговорка за злото – Ела зло, че без теб по-зло!

    • Тодор казва:

      Драги Безименен,
      „Религиозно“ се изповядва, от 1973-та, монетаристкият, Фридманов, Чикагски модел. Не съм защитник на Кейнс, но държа на истината. Допускам, че е подходящо да припомня една сентенцийка на Кейнс : „Комунизмът е смес от религия и бизнес. Неща които ние държим в различни сфери на духа от векове“. Цитирам по памет и със сигурност неточно, но смисъла е това.
      Всъщност Кейнс става актуален именно след Великата депресия. Последно – кризите отдавна не са „явление циклично, характерно за капитализма“. Истината е че те от маса години се управляват. Съвременните комуникации, темп на информиране, макро и микро таргетиране, психологията на груповото поведение върху която работят и в Сибир и във Великата Британия от 60-те на миналият век го правят реалност. С други думи, модерната образУвателна система е само една от необходимите предпоставки на контрола, който дава възможност да се почувстваш БОГ. Не парите … контрола !

  5. Без име :-) казва:

    Следвай ПАРИТЕ !!!

    https://www.youtube.com/watch?v=n3xgjxJwedA

  6. Тодор казва:

    Г-н Запрянов, благодаря за библиографията. Благодаря и за упорството в търсенето на истината.Коректен, професионален материал във всяка една от частите.

  7. The end of innocence казва:

    Студената – Истината е, че войните са лиценз за отпечатване на пари в брой, и банкери печелят пари от терористични атаки.

    http://anonymous-news.com/bankers-make-billions-terrorism/

  8. Историк казва:

    Улфовиц казва: „Едно нещо, което научихме [от войната в Персийския залив – бел. авт.] е, че можем да използваме нашите военни в региона – в Близкия Изток – и руснаците няма да ни спрат. Имаме около 5 или 10 години, за да изчистим тези стари просъветски режими – Сирия, Иран, Ирак – преди следващата велика суперсила да дойде и ни предизвика’“.

    Ясно и точно казано. Всичко е дело на САЩ и техните мръсни игри, но не осъзнават че създават един „Франкещайн“ който ще се обърне и срещу техните планове и няма да подлежи на контрол.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни