Ода на лудостта

2017-05-09_064917

hr-hristovaМакрон и Меркел заедно ще довършат исторически проиграния шанс за обединена Европа и ще катализират цивилизационния, политическия и икономическия колапс на Европейския съюз.

Затова не бързайте да пеете днес Одата на радостта – в деня на разединена Европа.

Макрон не беше избран с радост, нито по убеждение. Той беше избран от страх. Страх от Марин Льо Пен. Самото наличие на този страх, обединил всички в удар срещу лидерката на Националния фронт, не направи французите по-радостни, нито по-смели. Напротив, превърна ги за пореден път от възрастни хора в объркани деца, стиснали безпомощно плюшените си мечета и отказващи да погледнат реалността в очите. По същия начин останаха слепи за ужаса на реалността след кланетата в Батаклан и Ница. Отказаха да пораснат дори пред трупа на заклания от ислямисти християнски свещеник пред олтара, по време на меса. Отсъствието във френското общество на най-дълбокия инстинкт – този за самосъхранение – доказа за пореден път, че патологията, поразила европейския дух, не е простила и на французите. Всъщност, не е простила особено на тях.

Второто издание на френския политически водевил ще се случи по същия начин в Германия през есента. Меркел ще бъде преизбрана от парализираните от комплексите си германци, за да се спре пътя на Алтернатива за Германия, подобно на Льо Пен, и за да се неутрализира опасната за статуквото Пегида. Младият Макрон и мама Меркел вече бяха зададени като новия европейски модел, с помощта на напудрената и опакована в розови панделки история на невръстния президент и по-възрастната с четвърт век негова съпруга. На застаряващата Европа й беше подхвърлен чрез Макрон политически лифтинг и свежа кръв, с които да подмлади своя разпадащ се Корпус Хереметикум.

Напразно.

Режимът на изкуствено дишане за ЕС ще бъде с краткотраен ефект, защото нищо не може да спаси от разпад една рухваща и морално деградирала икономическа система. Никаква перестройка не може да я укрепи за дълго. Това ние, източноевропейците, го знаем от исторически опит.

Ден на Европа?!

Не. Това не е Ден.

Европа навлиза в своята дълбока цивилизационна Нощ.

Европейският съюз стартира като икономически и антивоенен проект. За няколко десетилетия обаче той се превърна във васално на световния хегемон САЩ бюрократично чудовище, което не се задоволи с поглъщането на държавния и икономическия суверенитет на своите страни-членки, но си позволи да посегне на недосегаемото от хилядолетия – на културните и цивилизационните устои на европейските народи. Бръкна дълбоко в съзнанието на европееца и му внуши, че е гей, че биологичен пол не съществува, че е един толкова щастлив потребител, и дори че е цветнокож. Както се произнесе Макрон, няма френска култура, има култура във Франция.

Явно е, че младият президент не е имал добра учителка по литература.

Разбира се, случващото се в Европа е част от могъщи световни геополитически процеси. Тръмп беше бързо неутрализиран, прекършен и дори подменен, и Льо Пен я чакаше абсолютно същото. Всъщност, стана добре, че тя не победи – за да има лично и историческо време, необходимо й да набере мощ и да разшири хоризонта си. Първите пробиви в Системата са краткотрайни и неустойчиви. Победа и поражение. Прилив и отлив. Но има една съществена подробност – зад идеите на Тръмп и Льо Пен стоят милиони реални, живи и недоволни хора. Съпротивата срещу крайния либерализъм, срещу наднационалната финансова, банкова и военна олигархия, вече е факт и клокочи не само в европейското, не само в американското, но и в световното блато. С аристократично презрение Кралството се оттегли от унижаващия го съюз и това беше началото на една история с предопределен край. Европа тепърва ще формира своите нови идеологически и геополитически вътрешни центрове. И със сигурност много скоро цветнокожата Франция няма да бъде един от тях. Защото на Стария континент все още живеят европейци, които си искат християнската Европа, държавата и цивилизацията обратно.

2017-05-09_074335

ЕС няма да го бъде в този му вид. И не трябва да го бъде. Той се превърна в символ на демагогията, диктата и лицемерието. Тоталитарната му същност достигна висините от „най-добрите“ времена на Съветския съюз.

ЕС обеща просперитет и благополучие, но драстичното социално разделение, безработицата и бедността обхващат все повече европейски държави.

ЕС обеща да бъде гарант за мир, но като послушен пудел на САЩ и НАТО, участва пряко или косвено, с папагалско усърдие, в дестабилизирането и подпалването на Украйна, на Западните Балкани, на Близкия Изток и на много региони по света. ЕС с неадекватната си и целенасочена бежанска „политика“ изложи европейците на ескалиращ тероризъм и невиждана мигрантска вълна, затваряйки очите си за радикалния ислям, който привлича, отглежда и де факто поддържа и до днес на своя територия. ЕС се превърна в най-коварния враг на собствените си европейски народи.

Само тези два провала са напълно достатъчни, за да рухне от самосебе си политическият Франкещайн, създаден в невидимите подводни лаборатории на Дълбоката световна държава.

Но… както се оказа, още е рано за зазоряване. Европа ще стигне до дъното на Нощта и за да се намери отново, първо ще се изгуби напълно.

2017-05-09_074659

Както го направи в днешния ден преди 72 години – Деня на победата, който днес Европа почти успя да изтрие от паметта на своите граждани, подменяйки го с Одата на лудостта.

Културното и цивилизационното обезличаване, повсеместното оглупяване и загубата на смисъла в съществуването на общността, обезчовечаването на човека и изтриването на историческата му памет не могат да засегнат едно определено ядро от мислещ, проникновен и образован елит, който рано или късно ще намери силите за своето естествено обединение, а масите ще го последват инстинктивно. За съжаление, това ще се случи след поредица от тежки изпитания, нови кървави терористични атаки, задълбочаващо се социално неравенство и драматични лични загуби за обикновените хора. Едва тогава, когато няма да имат какво да губят, европейците може и да пораснат и да захвърлят плюшените си мечета, защото ще разберат, че с тях не могат да излязат срещу оръжията на своите врагове. Ако не е достатъчно късно, Европа би могла да избегне гражданските войни и да поеме по пътя на своя нов Ренесанс.

А днес, за помнещите – честит Ден на победата!

36_or

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел "Култура" в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro - Памет за бъдещето“.

  1. Л.Андонова казва:

    Уважаема г-жо Христова,
    Пиша „уважаема“ с пълното разбиране и приемане на съдържанието на тази дума.
    Статията е навременна и точна, и изразява мислите и разочарованията на много читатели.
    Казват, че който не знае от къде идва, не знае и къде отива.
    Желая Ви здраве и кураж.
    Андонова

  2. Fренските избори са били Фалшифицирани казва:

    Френските изборите са ОТКРАДНАТИ – Macron НЕ е законен президент на Франция!?

    Това е някакъв грандиозен заговор, това е кражба на едни и същи.
    Льо Пен избиратели са „загубили“ своите бюлетини, техните права, чрез милионите гласували в неделя.

    Във Франция, ако бюлетината е повредена, тоя не може да е валидна. Така че политическата върхушка, които са отчаяни, за да се предотврати Льо Пен във встъпването си в длъжност, нагласи унищожаването на милиони Льо Пен бюлетини.

    До една трета от всички бюлетини, изпратени от избирателите, около 60% от Льо Пен бюлетини, са били унищожени по време на изпращане.

    Само Льо Пен бюлетините пристигнаха разрушен, няма нито един доклад на едно гласувалите за Macron пристигнали унищожени.

    През седмицата, отчетите за изборите огромен брой бюлетини за Льо Пен са били унищожени по време на изпращане. Те са били скъсани лошо, което ги прави невалидни, преди те да са изпратени навън.

    „Случайността“ доказва, че те са били скъсани на ръка – с умисъл. Това беше голяма, координирани усилия, ръководена от правителството.

    Наблюдатели от кампанията на Льо Пен твърдят, че бюлетините са били “ систематично разкъсвани “ – но наблюдателите просто са забранили на медиите да отразяват за това престъпно действие.

    Но става още по-лошо.

    Гласоподавателите, които силно са симпатизирали за Macon също са получи няколко бюлетини, което им позволява да гласуват два пъти. Френски избирателна комисия потвърди, че дори и да има няколко гласа не са от значение и няма да бъде разследван след изборите.

    Френският изборите по този метод,са откраднати. Macron не е законен президент на Франция.

    Как се случи това?

    Френските медии, завинаги са вбили в джоба на елита, отказали да докладвт за това нарушение , което позволява създаването на задуши волята на народа.

    Въпреки това, след изборите, основните изводи е публикувала някои интересни данни. Агенция Франс Прес, например, призна, че зашеметяващите брой френските гласоподаватели гласували, които не се броят.

    Почти един на всеки трима френски граждани, които са гласували в неделя не се сложили валиден глас за Льо Пен.

    Винаги има редица празни или невалидни протестни гласове в изборите. Но броят на невалидните бюлетини в тези избори е четворно повече от обичайния брой за Франция.

    Подозрително много?

    Агенция Франс Прес се опита да прикрие факта, че много хора са искали техните гласове да не са валидни, като твърди, че тези хора „отказаха да избират“ между Macron и Льо Пен, и съобщи, че много от тях бяха изгубили своя глас.

    Spoiled how? Rips and tears? Колко удобно.

    Според Агенция Франс Прес:

    Една трета от френските гласоподаватели отказали да избират между центристка Емануел Macron и десния лидер Марин Льо Пен на президентските избори в неделя, или въздържане или развалят своя глас – скорост на запис в почти половин век.

    Според официалните резултати с повече от 80 на сто от преброените гласове, процентът на въздържание възлиза на 24,52% – най-високото от президентските избори през 1969 година.

    “ Това ще направи общо един френски човек от три, които са решили да не избирате между двамата кандидати. Това е наистина много за президентските избори „, Ан Jadot, преподавател по политически науки в университета в Лотарингия, заяви пред АФП.

    В крадат е в. Френският създаването успешно заглушител гласа на народа. Сега медиите се опитва да го покрие.

    Macron е узурпатор и не законен президент. Той бе избран от елита , и се поставя на власт чрез манипулирани избори, които заглушител милиони френски патриоти. Какво милиони французи, заподозрени вече е видимо и явно доказано тях – те сега ще се присъединят към призива на Льо Пен за революция срещу създаването ?

    http://yournewswire.com/marine-le-pen-election-rigged/

  3. Неделко Маслев казва:

    Тази неделя имах непланиран малък сблъсък с десетина афгански ислямисти, дошли в България с маските на „бежанци“, и осъзнах колко много сме уязвими срещу потенциален терористичен атентат. Пътувах в автобус 413 на Софийския градския транспорт. Стоях прав до втората врата.

    На една от спирките видях десетина мургави младежи, облечени с джинси, якета и раници. Единият от тях беше негър. Автобусът спря и отвори вратите си. Ислямистите се разделиха на две групи. Петима влязоха през първата врата, а другите петима – през задната.Организираната им тактика и съмнително поведение предизвика единствено моето внимание. Може би заради 25-годишния ми опит в антитероризма. Другите пътници (повечето млади момчета и момичета от Студентски град) зяпаха в телефоните си и през прозорците. Завъртях се така, че да държа под поглед и двете групички „бежанци“. Петицата при предната врата стояха кротко. Само нервно оглеждаха пътниците с бързи погледи. Аз скришом опипах пистолета си под якето.Имах 17 патрона в пълнителя. При нужда можех да натръшкам и десетимата за секунди. Втората групичка се скупчи около две български момичета, които стояха прави по средата на автобуса, и започнаха да ги закачат с ръце и с подигравателни викове.

    Разбрах, че са афганци по езика им Пущу. Точно до момичетата стояха двама възрастни охранители с черни униформи с надпис „Security“. Те носеха пистолети. Очаквах, че те ще направят нещо, за да защитят нашите момичета, но охранителите гузно подвиха опашки и се преместиха в близост до мен. В автобуса имаше още тридесетина млади мъже, но всички мълчаха страхливо и гледаха встрани.

    Едно от момичетата извика:

    – „Оставете ни на мира! Айде, изчезвайте оттук!“

    , но ислямистите посрещнаха думите й с подигравателен смях. Усетих, че адреналинът ми нахлува в мозъка и тръгнах към петимата афганци. Избрах си най-едрия от тях. Силно го блъснах в гърдите и респектиращо изръмжах на английски:

    – What is your problem? (Какъв ви е проблема?)

    „Бежанецът“ показа предизвикателна смелост и се опита да ми отвърне със с ъщото.Посегна да ме блъсне в гърдите с дясната си ръка. Улових му дланта и му усуках китката с „коте-гаеши“. Ключът го принуди да клекне на колене и мургавото му лице почервеня от гняв. Държах го с лявата си ръка, а с дясната улових ръкохватката на пистолета си, без да го вадя от кобура.Очаквах другите петима да ме атакуват в гръб, но всички стояха на място.

    Аз отново изръмжах:

    – Do you have any problem? (Имаш ли някакъв проблем?)

    Едрият афганец смотолеви:

    – No, no problem. (Не, няма проблем)

    Пуснах го и отстъпих назад. За секунди ислямистите си намериха места, извадиха скъпи смартфони и започнаха да се ровят кротко из тях, поглеждайки ме изпод вежди.Високият ислямист отстъпи назад, заплашително прокара изпънат показалец пред гърлото си в знак, че ще ме заколи, и процеди през зъби:

    – Soon we will see again. (Пак ще се видим скоро)

    Спокойно свих рамене, макар че сърцето ми биеше като полудяло от адреналина, и отвърнах:

    – I’ll wait. (Ще чакам)

    Върнах се на мястото си и след минути слязох на моята спирка. Замислих се дали тези ислямисти не тренираха нещо. В раниците си можеха да носят взривни устройства или огнестрелно оръжие.Можеха да извадят ножове и за минута да изколят всички в автобуса. Може би се вманиачавам, но опитът ми ме е направил такъв. Афганците са обучени убийци.А, нашата политическа власт им дава статут на бежанци и им позволява да се разхождат свободно из нашите улици. Никой не ги контролира.Позволява им се неограничен достъп до публични места, включително и градския транспорт. Кой може да гарантира, че те са проверени и безобидни?

    Но, най-много ме възмути страха, бездушието и пасивността на българските мъже.Тези ислямисти можеха да изнасилят двете момичета насред автобуса и никой нямаше да им се притече на помощ.Можеше някой от „бежанците“ да ме наръга с нож в гърба.Нито един от българските мъже не застана до мен. Всички мълчаха и се спотайваха, като плъхове.

    • yan казва:

      Същата история един руснак разправя за Чечня – в началото.
      Как страхът подкрепян от властите развързва ръцете на чеченците, и какви геноцид последва.
      Нищо но под слъцето.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни