Единственият полезен ход на Борисов е веднага да пусне властта

Художник: Христо Комарницки, в-к Сега

 

Социологът Живко Георгиев пред Таня Петкова, в-к Сега: Оставката на главния прокурор няма да бъде забравена от протестиращите, дори да погне премиера

– Г-н Георгиев, премиерът Борисов обяви днес т. нар. мащабни промени в правителството си, които всъщност се сведоха до 4 министерски оставки и една рокада. Какво се случва?

– Поведението на тези хора е неадекватно и затова е толкова труден всеки опит за анализ на случващото се. Подигравка е за аналитичните способности на човек. Нещата всъщност са много прости. В изначалната ограничена интелигентност на управляващите през годините се прибави и загуба на чувство за реалност, естествено поддържано от закърнелия им инстинкт на самозащита през дългите години на власт. Отгоре на всичко наблюдаваме и страх, стигащ при някои и до паника.

Не търсете никаква логика, дълбок замисъл или някакви стратегически мисли. Те седят в един бункер и изобщо нямат никаква представа колко се промени обществото ни за няколко месеца. Въобразяват си, че са в луксозната ситуация да избират между 3-4 или 5 варианта на изход от политическата криза. Все още не са разбрали, че никой не ги слуша. Никой не желае да ги слуша. Хората надават ухо какво се случва с властта само ако искат допълнително да се заредят с гняв. Пълно ментално увреждане. Управляващите са пътници. Ако не го усещат, толкова по-зле за тях.

– Казвате пътници, но докога ще е тази агония? 

– Влезте им в положението – те имат пълното основание да се страхуват от раздяла с властта. Все пак някакви мисловни способности са им останали. Големият ужас у ГЕРБ е, че биха си отишли, че няма да правят изборите – което все пак им дава някакъв шанс, че ще се разделят с административния и властови ресурс. Ще останат само с репутацията си на почтени, компетентни, интелигентни и можещи политици, което е ясно, че е силно уязвима теза и че почти не останаха хора, които да вярват в нея. Колкото по-дълго продължава тази агония, толкова по-зле за тях. Дори и да се довлекат по корем до редовните парламентарни избори идната пролет.

Липсва им наистина инстинкт за самозащита. В една ситуация са, която ми напомня как в Южна Индия местното население лови маймуни. В един кокосов орех издълбават цепка, достатъчно голяма да си пъхне маймунката ръката, но не достатъчно голяма да я извади, като е свита в юмрук. Слагат малко ориз вътре в ореха, завързват го за верига и маймуната е готова да се хване. От 100 маймуни има само една с достатъчно интелект, за да пусне ориза и да се спаси.

Управляващите са се хванали като удавници за властта и не си дават сметка, че единственото спасение е да я пуснат. Тогава имат някакви шансове, имат някакво лице и да говорят със своите избиратели.

– Вицепремиерът Томислав Дончев миналата седмица заяви, че най-добрият за ГЕРБ вариант са именно предсрочни избори през есента. Защо тогава така са се вкопчили във властта?

– Има някакъв проблясък на разсъдък в това изказване. Само че явно уплахът е много голям. Капан е. Дори и да останат, на какво могат да разчитат?! На някаква гениална и животоспасяваща за тяхната репутация идея, на това, че ще извадят някакъв магически, финансов или друг ресурс до март-април следващата година, с което да решат някакви социални или други икономически проблеми. Никога не им е била силата в интелекта, в аналитичните способности и затова не могат да прогнозират какво ще им се случи. Засега виждат само гнева на свободните хора! Но когато срещу тях се изправи и свободата на зависимите от тях, „свободата на робите“, тогава ще видят какво става. Сега имат срещу себе си достатъчно интелигентни протестиращи, които излъчват обяснимото човешко чувство на погнуса и гняв.

– Хубаво, но за толкова години управляващите и в частност Борисов, който два пъти предсрочно сдаде властта, не разбраха ли, че този гняв няма как да бъде потушен, докато не си тръгнат? Колко могат да „тупат топката“?

– С годините към естествената им неинтелигентност се прибави и придобита. От безнаказаност, от наглост, нахалност, безпардонност и пр. Времената обаче се смениха. Борисов веднага би подал оставка, ако президентът беше не Румен Радев, а Цецка Цачева. Страхът е, че ако има служебен кабинет, не че той може да направи толкова много и е с ограничен мандат, но все пак може да свърши нещо. И най-важното – ще контролира изборния процес, което означава, че им се изтръгва оризът от ръцете. Остават без основния си ресурс. Корпоративният вот, който също е техен ресурс, ще се изпари като дим. Защото зависимият бизнес, ако упражнява въздействие за гласуване по определен начин, ще го направи не за тези, които са му давали, а за онези, които ще му дават в бъдеще. Затова и няма да има оттам някаква признателност. Няма да го има областният и кметският административен капитал, защото виждам и там как цари суматоха. И ЦИК, ако не бъде сменена, също няма да е в тяхна полза.

Управляващите със сигурност загубиха важен ресурс и това е медийният. Контролираните от управляващите медии са последен участник на информационното поле в момента. Ако ГЕРБ не правят изборите, те ще имат 2-3 пъти по-малко гласове.

Всичко това се осъзнава от протестиращите, колкото и разнородни и мнителни един към друг да са те.

– Но протестиращите искат оставката и на главния прокурор Иван Гешев, който всъщност е човек на статуквото и бе избран за поста от управляващите.

– Гешев няма да бъде забравен. Дори и след оставката на Борисов и правителството му, никой няма  да забрави казуса. Дори и ако Гешев се изметне и поведе подчинените си прокурори срещу Борисов, което е в състояние да направи като акт на самозащита. Така че пъзелът се руши и тръгна „ефектът на доминото“. Ще наблюдаваме много примери на бивши партньори в парламента и другаде, които няма да пропуснат да забият нож в гърба на аскета от Банкя.

– Като че ли обаче има една апатия и все се повтаря в публичното пространство мантрата, че няма алтернатива и че протестът не е родил изявени политически лидери. Така ли е?

– Обществото ни е поразено от тежко раково образувание с метастази навсякъде – в икономиката, в съдебната система, в медийния свят и много други сфери. Все пак този протест показа, че в България има едно поколение и много хора, които са развили имунитет и имат имунитет срещу това заболяване. Някои са го придобили даже. Разбира се, сме далече от колективен имунитет на рецидиви срещу всичко. Ние сме не просто държава с мафия, такива има доста, но сме от малкото мафии-държава. Има такива в Черна Гора, Косово, Молдова. Операцията в този случай е доста тежка. Когато си в напреднал стадий, съществува и риск да не се излекува болният. Само това обаче е надеждата.

Едно поколение, което е запазило имунните си сили, може да избави обществения организъм от всичко, което ни се случва 10 години и само ескалира.

Има надежда. Ще се появят нови партии и съм сигурен, че в прочистването ще се включат и много съществуващи формации. Тъй като почти всички партии, някои от които са още в ембрионално развитие, ще се прочистят от токсичните си хора. Ще има катарзис.

Протестът ще излъчи и много разнородни, нови личности, някои тях ще имат лидерски качества. Могат да се създадат и по-ефективни форми за граждански контрол, тъй като видяхме, че той работи.

През последните 30 години имаше доста протести, които бяха заредени с отчаяние, с гняв, но в настоящия има надежда. Истинската революция става, когато се появи и надеждата.

– Къде е в цялата тази картина БСП като опозиционна партия?

– На БСП със сигурност й предстои сериозен ремонт. Във всички партии очаквам сериозни трусове. Наистина много се промени политическият ландшафт. Левицата през последните години бе поразена от това, че се фиксира в ГЕРБ като основен свой опонент и до голяма степен заприлича на нея. Неизбежно е. Така и СДС заприлича на БСП от болшевишки тип даже. Когато опонентите ти на политическия пазар са други субекти, различни от ГЕРБ, тогава ще се освободиш за сериозни реформи и за решително обновяване на своите лица, на идеите и на поведението си.

Сигурен съм, че най-сетне в българската политика ще се върне дебатът върху идеите, върху ценностите и върху визиите. Първо за спасяването на страната, а като я спасим, защото има заплаха и това да не стане, да мислим каква България искаме. Последните дни си наложих информационна диета, която повече е свързана с всякакви ментори, които се мъчат да обяснят на протестиращите защо протестират, да им кажат колко сложно е да променят нещо съществено, как няма алтернатива. Ще призова всички, някои от тях са и мои колеги, „поскрийте се малко!“. 20 години ни слушат. И бъдещето ни е именно в тези хора, които са навън на улицата.

Позитивното е, че машината на управляващите е счупена. Държавата е счупена и правилно са забелязали управляващите, но те я счупиха.

– Възможно ли е да я поправим?

– Няма да е никак лесно, но е възможно. По-добър вариант е, отколкото да ги оставим те да я поправят. Единственото, което могат да направят, е някои читави резервни части да ги продадат на вторичния пазар. И най-важното е, че се разпука и т. нар. задкулисие.

Още от автора: Memoria de futuro

Memoria de futuro

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни