Погледът на военния експерт от дистанцията на времето към смисъла на събитията в Крим в глобалния Пъзел, който днес се вижда по-ясно; аналогията с Косово, Ирак, Афганистан… Но най-вече Крим – стратегическият полуостров, пазещ в себе си ключа за съвременните геополитически решения, за прилагането на военни стартегии и за приоритетите на националната сигурност. Ключ към историческата съдба – не само като наследство, но и като бъдеще. Не само за Русия и Украйна, но и за Европа и света.
Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.
На 18 март 2014, поне де факто, Крим се присъедини към Русия. До днес политици, анализатори и юристи са разделени по въпроса дали анексията на Крим представлява акт на агресия и военна инвазия над суверенна държава или е въпрос на национална сигурност и юридически акт на обединение.
Ще проследя и ще изследвам събитието през призмата на тези, които не са съгласни с действията, предприети от Русия, както и през погледа на онези, които одобряват и подкрепят руската реакция. Ще изложа и собствената си гледна точка, подплатена със съответните аргументи.
РЕТРОСПЕКТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ СЪБИТИЯТА
Украинската революция се провежда в Киев в периода 18-23 февруари 2014 година. Тя е кулминация на непрекъснати протести, които започват на 24 ноември 2013 година и чийто повод става решението на президента Янукович, взето на 21 ноември 2013 година, да суспендира, но не и да отмени приготовленията на Украйна за подписване на търговско споразумение с Европейския съюз в полза на изграждането на по-тясно сътрудничество с Русия.
Русия има свой обединителен политически и икономически проект, включващ Русия, Казахстан, Беларус, и разбира се Украйна – Евразийският икономически съюз. Западът съзира във възникването на едно такова политическо и икономическо формирование свой бъдещ съперник.
В началото на декември 2013 г. протестиращи окупират кметството в Киев и площад Независимост, известен като Майдан Незалежності, който е превърнат в палатков град.
На 17 декември 2013 г. Русия обявява, че ще купи $15 милиарда от украинския дълг и ще намали с 30% цената на газа за Украйна. САЩ и ЕС обвиняват Русия за оказване на натиск върху Украйна, докато Русия обвинява Запада в изнудване на Украйна.
На 22 януари 2014 г. двама души от протестиращите загиват от огнестрелни рани по време на сблъсъци със службите за сигурност. Протестиращите щурмуват множество правителствени сгради в Западна Украйна. Няколко дни по-късно премиерът Азаров подава оставка. Междувременно, Върховната Рада (Украинският парламент) заявява, че никой не би бил преследван, ако протестиращите напуснат окупираните правителствени сгради, но те отхвърлят предложението.
Независимо от това, между 14-16 февруари 2014 г. 234 граждани, арестувани по време на протестите, са освободени, а протестиращите напускат кметството на Киев. Два дни по-късно, на 18 февруари 2014 г., протестите започват отново, а насилието достига своя връх. 18 души загиват, включително 7 полицаи. Стотици са ранени. През следващите два дни загиват още 88 души. Неидентифицирани снайперисти стрелят както по протестиращите, така и по служителите на реда.
На 21 февруари 2014 г. се подписва споразумение за разрешаване на кризата в Украйна между президента Янукович и лидерите на опозицията в присъствието на външните министри на Франция, Германия, Полша, както и на специалния представител на Руската федерация, призоваващи за „незабавно прекратяване на всички форми на насилие и конфронтация.“ Споразумението призова за възстановяване на Конституцията от 2004 г., както и за конституционни реформи. Също така, президентските избори следва да се състоят не по-късно от декември 2014 година. Предвидено е да се проведе и разследване на насилието по време на протестите. Двете страни следва да се въздържат от агресия и да положат усилия за нормализиране на живота в цялата страна. Незаконните оръжия да бъдат предадени на Министерството на вътрешните работи в рамките на 24 часа.
На 22 февруари президентът Янукович лети за югоизточна Украйна. Междувременно, въоръжените демонстранти нахлуват в сградите на президентската администрация. Два часа по-късно парламентът отстранява Янукович от власт, който след преврата, с помощта на руските служби и специалните части, бяга в Русия. Насрочват се нови президентските избори за 25 май 2014 година. Радата назначава председателя на парламента Олександър Турчинов за временен президент, а Арсений Яценюк за министър-председател. Издава се заповед за арестуването на Янукович. САЩ и ЕС признават новите власти в Украйна, докато Русия осъжда преврата и счита правителството за нелегитимно. Временният президент предупреждава за опасност от сепаратизъм поради факта, че етническите руснаци в Югоизточна Украйна са против преврата и отказват да признаят новата власт.
На 27 и 28 февруари проруските въоръжени групи завземат ключови сгради в Симферопол, Крим. Руски части без отличителни знаци превземат основното летище на Крим.
На 1 март президентът на Руската Федерация Владимир Путин иска от руския парламент разрешение за използване на руски войски в Украйна „във връзка с извънредната ситуация“ в Украйна“ до нейното нормализиране.
На 16 март 2014 г. се провежда референдум относно статута на Крим и град Севастопол. Въпросите са два: 1. Дали Крим отново да се обедини с Русия, или 2. Да се възстанови Кримската Конституцията от 1992 г., осигуряваща по-широка автономия на републиката в състава на Украйна. 96,77% от избирателите гласуват за обединението с Русия, а избирателната активност е 83,1%.
Крим в Русия
На 18 март 2014 г. Владимир Путин отправя искане до Федералното събрание за разглеждане на Конституционния закон за създаването на два нови федерални субекта в рамките на Руската федерация: Република Крим и град Севастопол, както и за ратифициране на договора за присъединяване на Крим и Севастопол към Руската федерация.
На 21 март руският президент подписва федерален конституциоанен закон „за приемането на Република Крим в Руската федерация и създаването на нови федерални структури“ – Република Крим и град от федерално значение Севастопол. Едновременно с това Путин утвърждава ратификацията на Договора за приемане на Крим в Руската Федерация.
На 2 април Владимир Путин подписва указ, съглосно който Република Крим е включена в състава на Южния военен окръг.
I. АНЕКСИЯТА НА КРИМ Е НАРУШЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО. РЕФЕРЕНДУМЪТ Е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН
Според украинското правителство, САЩ, ЕС и по-голямата част от страните в ООН, Руската федерация нарушава международното право, игнорирайки териториалната цялост и политическата независимост на Украйна, основаваща се на Устава на ООН, член 2 (3): „Всички членове уреждат международните спорове с мирни средства по такъв начин, че световният мир и справедливостта да не бъдат заплашени“, както и на член 2(4): „В международните си отношения всички членове се отказват от всякаква употреба на насилие, насочена срещу дадена държава или несъвместима с целите на Обединените Нации“.
Освен нарушението на Устава на ООН, Русия нарушава и Меморандума за гарантиране на сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразспространяване на ядреното оръжие (Будапещенски Меморандум), подписан от Украйна, Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия и САЩ през 1994 година.
Според Будапещенския Меморандум, “Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия и Съединените американски щати потвърждават ангажимента си към Украйна, в съответствие с принципите на Заключителния акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа, да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна“.
В допълнение, Русия нарушава и Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Украйна и Руската федерация, подписан през 1997 г. В съответствие с член 3 от Договора, двете държави следва да изградят своите отношения „на основата на принципите на взаимно уважение, суверенно равенство, териториална цялост, неприкосновеност на границите, мирно уреждане на спорове, неупотреба на сила или заплаха със сила, в това число икономически и други начини за оказване на натиск, право на хората свободно да се разпореждат със съдбата си, ненамеса във вътрешните работи, спазване на правата на човека и основните свободи, сътрудничество между държавите, честно изпълнение на поетите международни задължения, а също и другите общопризнати норми на международното право“.
Съгласно член 6 от същия договор, „всяка една от Високодоговарящите се страни да се въздържа от участие в или подкрепа на каквито и да е действия, насочени срещу другата Високодоговаряща се страна, като се задължава да не сключва с трети страни каквито и да е договори, насочени срещу другата страна. Също така, никоя от страните не трябва да позволява нейната територия да бъде използвана в ущърб на сигурността на другата страна“.
Споразумението за Черноморския флот между Русия и Украйна от 1997 г. също се разглежда като нарушено. В съответствие с параграф 1, член 6 от споразумението, „Военните формирования следва да осъществяват своята дейност в местата на постоянна дислокация в съответствие със законодателството на Руската федерация, да зачитат суверенитета на Украйна, да спазват украинското законодателство и да не допускат намеса във вътрешните работи на Украйна“.
В съответствие с параграф 2, член 8 от същото споразумение, „Военните формирования провеждат учения и други мероприятия по бойна и оперативна подготовки в пределите на учебните центрове, полигони, позиционни райони и райони за разсредоточаване, стрелбища и, с изключение на забранените зони, в рамките на определените зони на въздушното пространство, както е договорено с компетентните органи на Украйна“.
Въпреки споразумението от 21 февруари, Русия започва придвижване на голям брой бойна техника, включително 30 бронетранспортьора, като ги разполага в различни райони на Крим и Севастопол.
Придвижването на бронираната техника се извършва без разрешението на украинските власти. 16 броя БТР-80 от състава на 810-та бригада oт морската пехота на Черноморския флот на Руската федерация (Севастопол) се придвижват в посока населените места Кача (Северно от Севастопол), Гвардейское (Симферополски район), както и в самия град Севастопол. Руските войски от базите в Крим се разполагат в Севастопол.
Споразумението между Кабинета на министрите на Украйна и Правителството на Руската Федерация относно използването от силите и средствата на Черноморския флот на РФ на въздушното пространство на Украйна и въздушното пространство над акваторията на Черно море, подписано през 1999, също се разглежда като нарушено. Съгласно член 2 „Обучения и проверки на дежурните сили за противовъздушна отбрана (ПВО) на Черноморския флот, свързани с използването на въздушното пространство, намиращо се под отговорността на Украйна, се провеждат без да се затварят летищата на Украйна, съгласувано с Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и в съответствие с режима и условията, установени от украинския център за планиране и използване на въздушното пространство на Украйна и управление на въздушното движение на Украйна“. Съгластно член 3 “Гарантирането на безопасността на полетите във въздушното пространство, за което е отговорна Украйна, се осъществява чрез взаимодействие между органите, отговорни за организацията на обслужването на въздушното движение на Украйна и командните пунктове (пунктове за управления) на Черноморския флот“.
Нарушавайки споразумението и държавната границата на Украйна, на 28 февруари на летище Гвардейское (Украйна), от базите си в Псков и Таганрог (Русия), се приземяват и разтоварват 4 военнотраспортни самолета ИЛ-76МД, без каквото и да е координиране с украинските служби за граничен контрол. Допълнително, още 10 самолета ИЛ-76МД, излетели от територията на РФ, се приземяват на летище Гвардейское. Също така, на летището Кача (Украйна) на Въоръжените сили на РФ, както и на летище Гвардейское кацат 10 хеликоптера на ВС на РФ, които незаконно пресичат държавната граница на Украйна, избягвайки граничния контрол.
Референдумът в Крим се счита за нелегитимен. На 14 март 2014 г. Конституционният съд на Украйна обявява за противоконституционна резолюцията на парламента на Автономна република Крим „За провеждане на всекримски референдум“ от 6 март 2014 година.
Според Конституцията на Украйна, „суверенитетът на Украйна се простира над цялата нейна територия; неразделна част от суверенитета е целостта и неприкосновеността на територията на Украйна в рамките на сегашните й граници“.
Съгласно член 73 от Конституцията на Украйна, „всички промени на територията на Украйна трябва да бъде разрешени единствено чрез всеукраински референдум“. В допълнение се твърди, че референдумът не е бил необходим поради факта, че украинското правителство е изразило готовността си да се срещне с Кримската власти, за да обсъдят исканията им за по-голяма автономия. Освен това, на 25 май 2014 г. в Украйна са нарочени президентски избори, на които всеки гражданин на Украйна ще има възможност да изрази своята воля.
Русия твърди, че етническите руснаци в Крим са в опасност. Поради тази причина САЩ, ЕС, ОССЕ и ООН настояват за изпращане на международни представители в Крим, за да се наблюдава ситуацията там. Въпреки това, Русия не подкрепя инициативата: руското министерство на отбраната започва мащабно военно учение в непосредствена близост до източната граница на Украйна, допълнително дестабилизирайки ситуацията.
Според Кремъл решението, взето от Никита Хрушчов през 1954 г., е историческа несправедливост, защото е против интересите на Русия. Въпреки това, търсейки „историческа справедливост“, Русия в буквалния смисъл може да дестабилизира не само региона, а света. Започвайки с Аляска, продадена на САЩ през 1876 г., Русия би могла да реши да преразгледа всички договори и споразумения, подписани до 1991 г., когато Съветският съюз се разпада. В исторически план, нацистка Германия оспорва Версайския договор, въз основа на една и съща историческа несправедливост.
Според противниците на референдума, същият се провежда под чужда военна окупация, а това компрометира легитимността на референдума, както и неговата достоверност пред международната общност.
Накрая, тъй като руснаците не са коренните жители на Крим, те нямат правото на самоопределение и независимост. Според украинското министерство на външните работи, руснаците не са сред коренното население на територията на Украйна днес, а напротив: именно украинците са един от народите, принадлежащи към исторически коренното население на полуострова, докато руснаците са диаспора, т.е. заселват се на полустрова впоследствие, идвайки от чужбина.
II. РУСИЯ НЕ НАРУШАВА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО. РЕФЕРЕНДУМЪТ Е ЛЕГИТИМЕН
„Преди Крим беше придаден на Украйна според съветските закони, по-точно, според законите на [комунистическата] партията, без да се питат хората, и сега хората са решили да поправят тази грешка. Това трябва да бъде приветствано, вместо да се обявяват санкции“ – Михаил Горбачов.
Нахлу ли Русия в Украйна, нарушавайки нейната териториална цялост?
През 2003 г. САЩ провеждат операция „Шок и ужас“ („Shock and awe”) срещу Ирак. Операция на НАТО „Съюзна сила” („Allied Force“) или, както я наричат САЩ, „Благородна наковалня“ („Noble Anvil“) срещу Сърбия е проведена през 1999 година. По същество, и двете операции са инвазия. И в двата случая има съпротива от страна на нападнатите страни. Има многобройни жертви. Причинени са огромни разрушения . През 2014 г. Русия е обвинена в агресия и инвазия срещу Украйна. Въпреки това, не е представено нито едно доказателство, свидетелстващо бойни действия между украински и руски войски – нямаше въоръжена съпротива, нямаше жертви, нямаше разрушена инфраструктура.
Какви са предпоставките, които определят руската реакция? Това е превратът в Украйна, който бе извършен с подкрепата на САЩ.
Превратът, бидейки по природа противоконституционен, извършен от радикални националисти (неонацисти), не само довежда до юридически вакуум, но и представлява реална заплаха за живота на онези, които не го подкрепят. По време на протестите, както и след извършването на преврата, ултрадесните, както и извършилите преврата обявяват, че руският език, руските герои, руските празници, включително и 9 Май (Ден на победата над нацизма) ще бъдат забранени. Въоръжени радикали окупират Върховната Рада и изгонват депутатите, които не са съгласни с преврата и новото статукво. В допълнение, неонацистите от „Десен сектор“ започват набирането на бойци, които да сформират така наречения „влак на дружбата“, и да бъдат изпратени в източните региони, включително в Крим, за да смажат онези, които отхвърлят преврата и не приемат новата власт.
Русия няма разрешение от Съвета за сигурност на ООН, за да се намеси в Крим с цел защита на етническите руснаци там. Още в началото на член 12 от Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Русия и Украйна обаче, се казва следното: „Високодоговарящите се страни гарантират защитата на етническата, културната, езиковата и религиозната идентичности на националните малцинства на своя територия и създават условия за насърчаване на тази идентичност. Всяка Високодоговаряща се страна ще гарантира правото на лицата, принадлежащи към националните малцинства, индивидуално или съвместно с други лица, принадлежащи към национални малцинства, да се изразяват свободно, да запазят и развиват своята етническа, културна, езикова или религиозна идентичност и да поддържат и развиват своята култура, без да стават обект на всякакви опити за асимилация против волята им“.
Грубото нарушаване на правата и свободите на етническите руснаци, включително и рускоговорящите украински граждани, оправдава от правна гледна точка действията на Русия. Освен това, САЩ използват същата причина, за да предприемат военна интервенция в Панама (1989) и Гренада (1983), а НАТО да нападне Сърбия (1999). Русия има още един аргумент: в съответствие с Конституцията на Украйна, отстраняването на президента Виктор Янукович е незаконно, което де юре означава, че Янукович е все още законният президент на Украйна. Една седмица след преврата, на 1 март 2014 г., той изпраща писмо до президента Путин, в което настоява Русия да се намеси с цел стабилизиране на обстановката и защита на населението: „Призовах президента на Русия, Путин, молейки го да използва въоръжените сили на Руската федерация, за да установи легитимност, мир, законност и ред, стабилност и защита на народа на Украйна“.
Съгласно член 108 от Конституцията на Украйна съществуват четири казуса, при чието наличие президентът на страната може да загуби властта – оставка, медицинска неработоспособност, импийчмънт или смърт. Върховната Рада не отстранява президента Янукович от власт: на 22 февруари 2014 г., парламентът гласува т.нар. „доброволно оттегляне на президента на Украйна от изпълнение на конституционните му задължения и определяне на предсрочни избори за президент на Украйна“. За да се приеме това „доброволно оттегляне“, са необходими 337 гласа от 449, докато в случая гласуват 328.
Относно войната срещу Сърбия през 1999 г. НАТО заявява, че интервенцията в Косово е в резултат на големия брой жертви сред цивилното население преди началото на бомбардировките, докато в Крим няма жертви, които да са предпоставка за интервенция от страна на Русия. Отново през 1999 г. предполагаемите (набедените за) доказателства за етническо прочистване, упражнявани от сърбите над етническите малцинства, са причина за НАТО да започне 78-дневни бомбардировки над Сърбия, убивайки преди всичко цивилни и унищожавайки най-вече невоенни цели, като използва за тази цел забранени от ООН боеприпаси (касетъчни бомби, обеднен уран). Операцията от международна правна гледна точка е незаконна, а обосновката на операцията се базира на фалшифицирани твърдения.
За разлика от гореспомената незаконна военна интервенция, довела до хиляди убити сред мирното население, руските въоръжени сили в Крим без да убиват никого и без да разрушават нищо, изиграват ролята си на възспиращ фактор: именно руските войски предотвратяват събития като масови убийства на мирно население на 2 май 2014 г. в град Одеса, или като въздушните рейдове на 2 юни 2014 г. над град Луганск. Срещу руските войски в Крим няма съпротива, няма нито една престрелка между руски и укрански военнослужещи, няма нито една жертва.
Западът обвинява Русия за нарушаване на задълженията й по силата на Будапещенския меморандум от 1994 година, докато единствено Русия, още от самото начало на протестите в Киев, прави всички възможно да намери мирно решение на обществено-политическата криза в Украйна. В същото време, според Меморандума, задълженията не са само за Русия, но и за другите основни играчи – САЩ и Обединеното кралство. Тези три държави са длъжни да гарантират суверенитета на Украйна. В действителност, по време на протестите както САЩ, така и ЕС нарушават Меморандума, като заплашват няколко пъти властите на Украйна с употреба на санкции – икономически натиск над суверенна държава. Освен това, западните пратеници присъстват по време на събитията на площад „Независимост“ в Киев и открито подкрепят размириците, представени като „мирни протести“.
В допълнение са направени изявления от САЩ и ЕС, че избраният по законен начин президент Янукович не е легитимен държавен глава. Спонсорираните и организирани от САЩ протести, както и превратът в Киев, подкрепян от САЩ и ЕС, са грубо и директно нарушение на Будапещенския меморандум и погазват независимостта и суверенитета на Украйна.
III. ПОЗИЦИЯТА НА АВТОРА
„Самият аз съм почти наполовина украинец. Израснал съм със звуците на украинската реч. Обичам нейната култура и искрено желая успех на Украйна, но само в рамките на реалните й етнически граници, без да заграбва руски области. И не под формата на „велика сила“, концепцията на която украинските националисти са заложили… упорито раздухващи Русия в образа на „враг„. Обявяват се войнствени лозунги, а украинската армия се индоктринира с пропагандата, че войната с Русия е неизбежна.“ Александър Солженицин
Референдумът в Крим не нарушава международното право. Също така твърдя, че Крим има стратегическо значение и неговият контрол е въпрос на национална сигурност за Русия.
Беше ли референдумът легален?
„Нека си припомним Удроу Уилсън, който обявява правото на всеки народ на самоопределение и държавност. Или [да си припомним] президента Клинтън, който не се поколеба да използва военна сила, за да се опита да убеди Слободан Милошевич в правото на косовските албанци да създадат държава.“ Сергей Хрушчов
По време на изборите в окупираните Ирак и Афганистан, боевете между САЩ и бунтовниците не спират. Нещо повече, множество импровизирани взривни устройства (ИВУ) отнемат живота както на служители от силите за сигуност, така и на цивилни. Независимо от това, изборите са признати за законни и са наречени „триумф на демокрацията“ въпреки насилието. Днес всички ние сме свидетели на този „триумф“ в Ирак и Афганистан. Можем да прибавим и Либия. Поне Сирия, благодарение на намесата на Русия, все още има шансове да се измъкне от окончателното си „демократизиране“.
Що се отнася до референдума в Крим, дори преди да се проведе, САЩ, ЕС и НАТО (като папагали) обвиняват Русия, че използва войска в принуждаване на хората да гласуват. Факт е, че по време на референдума не е изстрелян нито един куршум, не е произведен нито един изстрел, а напротив, хората празнуват завръщането си в Родината. Международните медии, включително и западни, излъчват случващото на живо. Независимо от фактите, референдумът се счита за незаконен, поради руската „окупация“ на Крим.
Според Конституцията на Украйна референдумът в Крим е незаконнен, но същото се отнася и за правителството в Киев, което идва на власт след преврат. В допълнение, независимостта на украинската съдебна система бива компрометирана, след като „петима съдии са били уволнени, четирима съдии назначени, а останалите на пейката са заплашени с наказателно обвинение 36 часа преди Кримския референдум“.
Създаденият от Киев прозорец на правна уязвимост (window of legal vulnerability), се превръща в прозорец на възможност (window of opportunity) за Крим. За да бъде проведен референдумът в сигурна среда, Крим и Севастопол искат от Русия да гарантира сигурността и защитата им чрез своите въоръжени сили. Руските войски в Крим са в съответствие със Споразумението между Руската федерация и Украйна за параметрите на разделянето на Черноморския флот от 9 юни 1995, определящо дислокацията на руските военни бази на територията на полуострова, числеността на личния състав, количеството на въоръжението, както и калибърa на оръжейните системи. Допълнителнителният личен състав и техника, които Русия разполага в своята база в Украйна, са в съответствие със Споразумението. Броят на руските военнослужещи и количеството въоръжение са дори по-малко от предвиденото в Споразумението – Русия е обвинявана, че на полуострова се намират 16 000 руски военнослужещи, когато според Споразумението Русия има право да разположи в Крим 25 000 военнослужещи.Следователно не може да става дума нито за инвазия, нито агресия от страна на Русия на територията на Украйна.
През 1954 г., с цел да се улесни изграждането на водонапоителен канал от Украйна до Крим, е взето решение за бюрократично и административно прехвърляне на Крим от Русия към Украйна. Въпреки добрите намерения, решението за предаване на Кримска област и Севастопол към Украйна е без всякаква конституционна обосновка – нещо повече – решението е взето в разрез и в явно нарушение както на Конституцията на Русия, така и тази на Съветския Съюз. Според двете конституции, волята на руските граждани трябва да бъде изразена в референдум.
Вместо референдум, Президиумът на Върховния съвет на Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и на Президиумът на Върховния съвет на СССР вземат решение, въпреки че и двата органа нямат юридическото право да променят границите на републиките в СССР. Де факто, решението е взето еднолично от Никита Хрушчов. Решението е незаконно. И все пак, в рамките на единна страна – СССР – такъв незаконен акт не носи огромни последици за гражданите на РСФСР, но след разпадането на Съветския съюз „милиони хора си легнаха в една страна, а се събудиха в различни такива, превръщайки се за една нощ в етнически малцинства в бившите съветски републики“.
В Крим борбата за независимост и обединение с Русия започва веднага след като кримчани разбират, че са станали част от друга страна. Първият референдум, проведен някога в СССР, е този в Крим. Датата е 20 януари 1991 г. Избирателите са попитани дали искат да се възстанови Кримската автономна съветска социалистическа република (КАССР), елиминирана през 1945 г. 81,37% от всички гласоподаватели участват в референдума. 93,26% от избирателите отговарят положително. Като цяло, това е 75,89% от общия електорат. Резултатите от референдума принуждават Украйна да приеме закон „За възстановяване на Кримската автономна съветска социалистическа република“ на 12 февруари 1991г.
На 17 март 1991 г. КАССР участва в първия всесъветски референдума относно бъдещето на СССР. Въпросът е: „Смятате ли, че е необходимо запазването на Съюза на съветските социалистически републики, като обновена федерация от равноправни суверенни републики, в които правата и свободата на индивида от всякаква националност ще бъдат напълно гарантирани?“ Гласуват 79,34% от всички кримски граждани, имащи право на глас. 87,60% гласуват за запазването на СССР, което прави 69,51% от целия електорат. В Украйна за съхраняването на СССР гласуват 84,70% от участвалите в референдума, което прави 66,90% от електората. На 4 септември 1991 г. Висшият съвет на Крим приема Декларация за държавния суверенитет.
На 1 декември 1991 г. в Украйна се провежда референдум относно Акта за обявяване на независимост на Украйна. Въпросът е следният: „Подкрепяте ли Акта за обявяване на независимост на Украйна?“ 90,32% от участвали в референдума гласуват за независимост, което е 76% от общия електорат в Украйна. В Крим участват 67,50% от избирателите. 54,19% от гласувалите подкрепят независимостта – те са едва 36,58% от електората в Крим.
Въпреки че 1/3 от имащите право на глас в Крим подкрепят Акта за независимостта на Украйна, формално референдумът се отнася за Украйна, а не за Крим, тъй като, както вече стана ясно, Украйна възстановява (12 февруари 1991) КАССР, т.е. отделен субект. На 19 юни 1991 промяната е отразена и в Конституцията на Украинска ССР от 1978 г., тъй като Украйна все още е в състава на СССР. Освен това, в точка 1 от Декларацията за държавния суверенитет на Крим (4 септември 1991) се казва, че „от името на народа на Крим има право да се произнася единствено Върховният Съвет на Републиката. Най-важните държавни въпроси, свързани с развитието на републиката и взаимоотношенията й с другите републики се изясняват на всенародно обсъждане или референдум“.
При вземане на решението за излизане на Украйна от СССР е нарушен член 3 от Закона на СССР „Относно реда за решаването на въпроси, свързани с напускането на съюзна република от състава на СССР“ (№ 1409-1 от 3 април 1990), който гласи следното: „В съюзна република, имаща в състава си автономни републики, автономни области и автономни окръзи, референдумът се провежда отделно във всяка автономия. Народите на автономните републики и автономни образувания запазват правото си на самостоятелно решение по въпроса за оставане в СССР или в състава на напускащата република, както по отношение на своя държавно-правен статут“. Това означава, че в КАССР следва да се проведе отделен референдум за оставане в състава на СССР или напускане заедно с Украинска ССР. Тоест референдумът е невалиден, тъй като същият е проведен в нарушение на все още действащото тогава законодателството на СССР, което поставя под въпрос и самия статус на Украйна като суверенна държава.
На 16 март 2014 г. в Крим се провежда референдумът. Гласуват 83% процента от имащите право на глас. От тях, 96,7% гласуват за отделяне от Украйна и обединение с Русия. 135 представители от 23 страни наблюдават референдума и единодушно потвърждават, че не са били регистрирани съществени нарушения и че всеки е имал възможността да гласува свободно, без какъвто и да било натиск.
Решението за референдум в Крим се позовава на Устава на Обединените нации относно правото на народите за самоопределение.
Както е добре известно, самоопределението на Косово е прието за законнно: на 22 юли 2010 г. Международният съд, който представлява основната съдебна власт на ООН, заключава, че „в практиката на Съвета за сигурност няма обща забрана по отношение на декларациите за независимост… Общото международното право не съдържа приложима забрана на декларации за независимост… Декларацията за независимост от 17 февруари 2008 г. не нарушава общото международно право“.
След референдума в Крим, в обръщението си към Русия, президентът Владимир Путин привежда цитат от заявлението на САЩ пред Международния съд на ООН, направено на 17 април 2009 г.: „Декларациите за независимост често може и да нарушават вътрешното законодателство, но това не означава, че нарушават на международното право“. Ако това изявление на САЩ е легитимно за Косово (а исторически Косово е сърцето на Сърбия), където не се провежда никакъв референдум, защо то да не не е валидно и за Крим, имайки предвид факта, че полуостровът е част от Русия от 1783 г., т.е. само 7 години след приемането на Декларацията за независимост (1776) от Континенталния конгрес, когато тринадесетте американски колонии биват обявени за нова нация, наричащи себе си Съединените американски щати. Ако САЩ имат правото да се отделят от Британската империя, това означава, че Крим има абсолютно същото право да се отдели от Украйна.
Коренно население ли са украинците в Крим, както министерството на външните работи на Украйна твърди?
Киевска Рус – първата източна славянска държава, основана от княз Олег през 882 г., когато Киев е обявен за столица. Стара Велика България е основана от хан Кубрат в 632 г., т.е. 250 години по-рано. Държавата ни тогава включва по-голямата част от Югоизточна Украйна, както и значителна част от руския Кавказ днес. Крим, освен Симферопол и Севастопол, е част от българската държава. В периода от 7 до 10 век съществуват над 300 прабългарски селища на Кримския полуостров. Днес три кримски региона използват предимно българския език. Въз основа на историческите факти, твърдението на украинското министерство на външните работи, че украинците са един от четирите исторически автохтонни народи на полустрова, не съответства на истината. Нещо повече, това е опит за историческа фалшификация, с която ние, българите, нямаме право да се примиряваме, въпреки политическия курс на държавата ни.
Крим – въпрос на национална сигурност за Русия.
На 17 май 1990 г. в Брюксел седмият генералния секретар на НАТО Манфред Херман Вьорнер, заявява в речта си: „Самият факт, че ние сме готови да не разполагаме войски на НАТО извън територията на Федерална Република Германия, дава гаранции за сигурност на Съветския съюз… Ние очакваме Съветският съюз да не ни възприема като военен пакт, насочен срещу него или дори да го заплашва“. Въпреки обещанията, НАТО се разширява, достигайки границите на Русия.
Това, което САЩ, умишлено или не пропуснаха, е проявата на емпатия – както американският военен стратег Джереми Коткин казва – да се разгадаят руската психика и възприятия, за да се отправи поглед към историята и геополитиката, но през очите на Русия. Ето защо експанзията на НАТО на изток следва да се погледне през призмата на Русия. В такъв случай възникват три реторични въпроса: Защо НАТО се разширява? Ако Алиансът не е срещу Русия, защо тя не е поканена да се присъедини към НАТО? Ако противоракетната отбрана на САЩ в Европа не е срещу Русия, тогава защо САЩ и ЕС отказват да работят заедно с Русия за създаване на обща система за противоракетна отбрана? Тези три основни въпроса са днешната ябълка на раздора. Западът или не може, или просто отказва да види очевидното.
По време на Студената война страните от Варшавския договор представляват буфер между Западна Европа/НАТО и Съветския съюз. За четвърт век непрекъснатото разширяване на НАТО унищожи тази буферна зона. Това според Русия е заплаха за националната й сигурност, както и за нейните жизнени интереси. И, както е по време на Оранжевата революция в Украйна през 2004 г., след преврата през 2014 г. Русия се почувства застрашена от по-нататъшно разширяване на НАТО чрез евентуалното приемане на Украйна – да не забравяме, че по време на преврата бойни кораби на американските ВМС навлизат в Черно море. Тези действия се възприемат от Русия като непосредствена заплаха.
Започвайки с президента Джордж У. Буш, Вашингтон изразява волята си да покани Украйна и Грузия в НАТО. Русия възприема украинската криза като заплаха, при това не без основания – от 1991 г. Украйна и Русия имат трудности по разделянето на Черноморския флот. Въпреки договора, подписан през 1995 г., Украйна нарушава неговите условия няколко пъти, многократно заявявайки, че ще го прекрати. След Оранжевата революция в Украйна през 2005 г. президентът на Украйна Виктор Юшченко заявява, че статутът на Черноморския флот на Русия следва да бъде ревизиран. Освен това, директорът на украинските тайни служби по това време е Олександър Турчинов (както вече споменахме, след преврата през 2014 г. той е назначен от Парламента за временен президент на Украйна), който отива още по-далеч, заявяваййки, че присъствието на Черноморския флот на Русия в Крим е против националните интереси на Украйна. През 2008 г. украинското правителство дори не позволява на руския флот да отпразнува своя празник.
По време на управлението на Юшченко Украйна заявява, че наемът за обектите, които Русия ползва, ще бъде увеличен 25 пъти, достигайки $ 2.5 милиарда. Руското общество възприема всичко това като русофобска политика – те трябва да се чувстват гости там, където са единственият стопанин от 1783 г. Русия се почуства унизена и предадена от Украйна. Години наред именно несигурният статут на Черноморския флот на Русия е основната пречка за модернизирането на флота и инфраструктурата в руските бази на полуострова.
В крайна сметка, след като САЩ подкрепят преврата в Украйна, Русия не може да си позволи да рискува Украйна и Крим да се присъединят към НАТО. Рискът за Русия е твърде висок – да се се откаже от своя историческа част, населена предимно с етнически руснаци, която да попадне в ръцете на САЩ, би било не само само пряка и непосредствена заплаха за Русия и за руското общество – едно такова действие, или по-скоро бездействие, не просто ще бъде възприето като проява на слабост, а ще бъде възприето като престъпление – предателство от страна на държавното ръководство, изоставящо на произвола на съдбата милиони етнически руснаци. Това би довело до протести, включително и до военен преврат – последиците биха били непридвидими и катастрофални, при това не само за Русия.
За руснаците огромната част от днешна Украйна е руска земя, а Крим е руски извън всякакво съмнение и дискутиране, нещо повече – за тях Крим е свещена земя. Там през 988 г. княз Владимир Велики приема християнството. Не случайно в интервюто за документалния филм на Владимир Соловьов „Президент“ (2015), Владимир Путин, заявява, че главен мотив за решението на въпроса за Крим е съдбата на хората там: „Казвах им тогава на моите партньори (има се предвид САЩ и ЕС – бел.авт.), че за нас хората са жизнено важен въпрос… Най-важното нещо за нас беше да се разбере какво искат хората, които живеят в Крим. Какво искат те? Искат да останат в Украйна? Или искат да са с Русия? Ако хората искат да се върнат в Русия и не искат да бъдат управлявани от неонацисти и крайни националисти и бандеровци, то ние нямаме право да ги изоставим“.
Ако Украйна се присъедини към НАТО, Черноморският флот на Русия в Крим ще бъде принуден да напусне, а неговото място ще заеме флотът на САЩ. Въпреки че Русия притежава брегова линия по Черно море, районът е много уязвим по отношение на морска блокада в случай на конфликт, докато Крим предоставя на Русия абсолютен контрол над Черно море. Ако Русия загуби този контрол, тя ще загуби възможностите си за бързото разполагане на кораби в Средиземно море, което изключително много ще затрудни присъствието на руски кораби в източното Средиземноморие (през 2014, военноморската база в Сирия е чисто логистична, което я прави уязвима, особено на фона на гражданската война в Сирия). Присъствието на руския флот (подводен и надводен) в региона е сериозен геостратегически и геополитически аргумент, което Русия доказа на практика два пъти: през 2013, при разубеждаването на САЩ да предприеме въздушна операция срещу режима на Асад, както и при провеждането на военната операция в Сирия.
Освен това Русия би била далеч по-уязвима по отношение на стратегията на САЩ за глобален и мълниеносен удар с конвенционални крилати ракети – ако крилата ракета е изстреляна от района на Средиземно море, особено от акваторията на Черно море, времето за реакция на ПВО/ПРО системи на Русия ще бъде значително по-малко, а вероятността за успех от страна на САЩ – значително по-висока. Ето защо, непосредствено след преврата, Русия разполага на полуострова брегови ракетен комплекс К-300П “Бастион”с противокорабни ракети, покривайки огромната част от Черно море, като по този начин защитава не само Крим, но и Черноморския флот на РФ. Русия разполага комплекса така, че същият да бъде видян от космоса – на военнополитически език това е ясен сигнал, имащ възпиращ ефект и адресиран към САЩ – свидетелстващ за решимостта на Кремъл да защити националната безопасност и интереси на Русия.
По същото време американският ескадрен миноносец с управляемо ракетно въоръжение USS Donald Cook е вече в Черно море. Според командващия на Черноморския флот на РФ адмирал Александър Витко, USS Donald Cook плава в посока на полуострова. Тогава радиолокационната станция “Монолит-Б”, която е част от комплекса „Бастион“, прихваща американския кораб, принуждавайки го да смени курса си и да се насочи към Босфора.
И накрая, ако Украйна стане членка на НАТО, на нейна територия ще бъдат разгърнати елементи от американския противоракетен щит, което ще подкопае ефективността на руското ядрено възпиране, значително намалявайки успеха на руските ядрени сили при евентуален ответен удар. Ето защо Русия разглежда противоракетната отбрана (ПРО) на САЩ не като елемент на отбраната, а като елемент от цялостна офанзивна система, предназначена да бъде използвана срещу нея.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Именно „агресивният и триумфаторски подход към Москва“, както и нарушаването на „стратегическото обещание, дадени на Москва“, чрез по-нататъшно разширяване на НАТО към границите на Русия, както и чрез едностранното оттеглянето от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972, които Москва разглежда като „крайъгълен камък в нейната ядрена сигурност“ довеждат дотам, че Русия да възприема украинската криза като пряка заплаха за националната си сигурност. Кремъл разглежда преврата в Киев като репетиция за планиран преврат в Москва. Всъщност, въпросът за ПРО е далеч по-важен за Русия, отколкото разширението на НАТО. Както президентът Путин признава, „решението за Крим е частично продиктувано от това“.
Руският президент продължава: „Ние бяхме готови за най-неблагоприятното развитие на събитията“, като това включва и привеждане на ядрените сили в бойна готовност в случай на военна намеса на трета страна. И още: „Не знам, как вие (има се предвид САЩ и ЕС – бел.авт.) ще защитавате своите интереси, но ние, защитайваки ги, сме готови на всичко… Не защото искаме нещо да „отхапем“ или откъснем, даже не защото Крим има стратегическо значение в региона на Черно море, а защото това е елемент на историческа справедливост. Смятам, че постъпих правилно и не съжалявам за нищо“.
Отне ми един час да го прочета и още час за да го осмисля, но смея да твърдя, че си заслужаваше времето. Колосален труд. Крим е част от Русия и това е юридически факт. Не виждам как някой би се наел да опровергае историческите факти и събития. Поздравления към целия екип за добрия материал!
Отличен коментар, безпристрастен и разглеждащ събитията в тяхната хронология. Блестяща стратегия с оглед защита на интересите на Русия.
Труд, сериозен труд.
САЩ нарушиха стратегическото споразумение с Русия. САЩ дестабилизираха Европа, при това, съвсем умишлено – слаба Европа – силни САЩ. Русия реагира повече от адекватно по отношение на Крим. Все пак, не Русия отиде в Мексико да организира преврат и да разполага оръжия. Харесва ми примерът с Декларацията на независимостта на САЩ – от същото време, откогато Крим е руски. Кризата нямаше да се случи, ако САЩ не я предизвикаха. Но отново, точно това целяха – разделяне на Европа. ЕС без Русия и Русия без ЕС = слаба Европа. Това е целта на САЩ. Време е Европа да отхвърли съветската си зависимост от САЩ и се опита да бъде Европа на нациите. А материалът трябва да се предостави в университетите и да се чете от студенти по право, политология. Разбира се, да се разглежда и във военните учебни заведения. Бих искал да видя материал с всичките му посочки на източниците, не защото се съмнявам, а за да ми спести усилията при търсенето. Поздравления!
Споделям положителните оценки и дори възхищението в повечето от коментарите. Опитвам се да си представя как би изглеждал например Александър Йорданов в спор с г-н Запрянов пред телевизионните камери. Най-подходяща, струва ми се, би била фразата „мокра кокошка”. Силно ме заинтригува смисъла, който изразява коментаторът Добрев 26/04/2016 • 19:40 В 19:40 в безсмисленото си съждение: „Време е Европа да отхвърли съветската си зависимост от САЩ и се опита да бъде Европа на нациите.”
That’s an expert answer to an ineiersttng question
Господин Железов, просто пропуснах кавичките на думата „съветска“. Целта ми беше да иронизирам зависимостта ни от ЕС, не само зависимост, но пълна подчиненост. Нали точно в това либералите и „демократите“ обвиняват Москва. Уж бяха против зависимостта на България от СССР, възмущаваха се, че Живков искал да ни прави 16-та република, но с лекота и охота ни вкараха в ЕС и в НАТО. Надявам се, че ме разбрахте вече :)
Може да се добавят едно-две неща(например-кога за последно Украйна е била суверенна държава) , но в същността си-отлична работа. 5 и 1/2 от мен.
Автор очень красиво сделал статью. Думаю, путин мог бы выразить благодарность за зомбирование болгар. Хотя, в Болгарии транслируют два очень „правдивых“ канала росии, где „честные“ новости идут в режиме non-stop.
Елена, с кое не сте съгласна? Приведете необходимите аргументи, ако обичате! Освен това, украинските канали буквално са вредни за здравето – там тече тотална информационна и психологическа война срещу украинския народ. В статията, освен факти, които лесно могат да бъдат проверени, друго няма. Що се касае до руските канали, то те са далеч по-обективни както от западните така и от каналите на кървавия нацистки режим в Киев.
Хероям срало, елена! Пошла ваша уСРАина в жопу
Елена,явно гледате чужди телевизии. Как ще ми обясните липсата на репортаж по CNN на 2 май когато имаше голям протест в Одеса по повод 2 години от пожара и загиналите руснаци там.Целия ден ни занимаваха с президентската надпревара в САЩ и ншкаква бомбардировка в Алепу от Сирииските ВВС.Нали са много обективни.
Обективно поднесен материал. Малко тежък, но си струва четенето!
Опасявам се обаче, че в противопоставянето на -филии и -фобии у нас (и не само), мнозина ще го прехвърлят набързо по диагонал и ще са готови с “присъдата”, без да вникнат по-задълбочено в същността.
Адмирации за труда!
Много сте прав! Вникване е необходимо, а не филски и фобски крамоли.
Познавам лично автора, между дилемата дали да си остане командос или да стане проповедник е избрал да стане подлизурко! Странно решение но всеки има право да стане курва на американската експанзивна политика с цел да се облажи с още някоя екскурзия до US&A или позиция в международен щаб, където много харесват млади момчета с повратливи дупета!
Димчо, ти изобщо прочел ли си материала? Запознал ли си се изобщо с позицията му? Да беше прочел поне коментарите отдолу нещастнико! Авторът е командос, но ти явно си скрита проститутка. Пиши от Фейсбук, че да те видим колко си смел, П*тко! Защо не му пишеш на Фейсбук страничката на автора, че да ти размаже тъпата мутричка? Цървул
Тодоров, вие сте неадекватен хейтър.
Ей боклук познаваш го и явно си му духал скапаняк. Нещастно говедо кажи му го в очите ако ти стиска , путко насрана
Хвала на изследването – факти и доводи – истинска наука.
Без полит-шоу приказки по щампи, калъпи и клишета на полит-шоумени.
Иван Запряное е достоен човек, служещ на Истината, честността и справедливостта. Не се е продал на НПОшката „Америка за България“, както множеството продал се роден полит и неполит „елит“.
Май не всичко са успели да изкупят от правителствената Неправителствена организация „Америка за България“. Вярно е – не всичко се купува с пари и не всеки се продава за пари. Някои не са родени за продажници.
Според мен , като дъщеря на бивш капитан на подводна лодка и жена на украинец ,с руско гражданство , тази статия е написана много сухо. КАКВО ИМАМ В ПРЕДВИД. Написана е от човек , който никога не е служил в ЧЕРНОМОРСКИЯ ФЛОТ , дори и на България. ЗАЩО – и внуците на бившите военнослужещи във флота знаят , че след разделянето на СССР , СЕВАСТОПОЛ бе даден от Украйна на РУСИЯ под наем или под аренда. Няколко пъти прочетох статията , за това няма и дума. И през всичките тези години ИМАШЕ МАЛЪК РУСКИ ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ. За ролята на Хрушчов ,СЪЩО нищо не пише.
Тогава се научи да четеш, дъще!
Личи си, че си украинка – мозга нет
Албенче, не се занимава с неща, които не са ти работа! И Путин не е служил в Черноморския флот. Да ти имам логиката.. Това е геополитика, не е за прости хора. Сухо е, защото ти липсва основата, затова ти е сухо, а и си на годинки, няма как да не е сухо.
Лично аз не разбирам какво се ядете и обиждате.Карат се два хищника….САЩ и Русия. който и да победи,а е ясно,че никой няма да победи решително,вие тук ще сте капо..Момчето пише както може.И аз не съм съгласен с него не за фактите,а за дълбочината на анализа.Но…така мисли човека.И е страшно нелепо като накрая се сривате до равнището на секса като наказание.Абсолютно папуаско поведение.но както си знаете…..колко сте скучни
Ще си позволя малък личен коментар.Изходът от този цивилизационен сблъсък зависи основно от развитието на вътрешната руска политика или с други думи: Само самата Русия може да се определи съдбата дали да изчезне като народ или да се превърне в световна сила за следващите два века.И мерилото и ще бъде вътрешната руска политика към руският народ и нищо друго..Ако разгледате русия като логично продължение на съществувалите на тази територия исторически империи ще разберете за какво намеквам и как гледам на ставащото.Добавете и историята на западният свят за последните 25 века и неговото поведение към Степта тоест поредицата обединения на мястотто на днешна Русия…..и какъв ще е извода?
Ами да си заврете русофобията и русофилията някъде по селските килери
Изводът е че пишеш пълни глупости и май си вярваш. Ама толкова задълбочено пишеш глупости, че направо нито факти, нито анализ няма, но важното е да се критикува да се правим на разбирачи.
Не зависи само от Русия, смехурко, а от всички нас, включително и България. Това, че не си го проумял, доказва колко куха лейка си. Една единствена империя съществуваше там и именно Русия я победи, като преди това там отново доминираше Русия. Никакви обединения не е имало на мястото на днешна Русия. и за какви 25 века бълнуваш като преди Христа Рим даже не е предполагам за тези земи. Ти си мегакухо парче.
Правят ми впечатление две неща в тази дискусия.Първо ,че всеки -двама са май-който не е напълно съгласен с анализа на автора,е на наричан с долнопробни „наименования“ ,включително най-вулгарни псувни.Така не се защитава теза,а се признава безсилие.Второ-когато разисква украинската и западната позиция,автора коментира изчерпателно юридическите им аргументи.А когато разкрива руската позиция,компенсира недостатъчноста на юридически аргументи, с исторически права,не винаги достатъчно ,което априори е пътя към джунглата .Всеки народ има свои исторически права върху територии,които не са в неговата държава .Поне за Европа ,това е факт.Благодарение на това милиони европейци загинаха през 19-ти,и в чудовищния в това отношение 20-век.А малките народи бяха играчка на сфери на вляние на големите,цивилизовани имперски канибали.Евросъюза е замислен,и все още е лекарство срещу това състояние на на народите,когато единствената им движеща сила е национализма.Последният е необходим в здравословни размери на всеки народ,разбира се,но разделянето на славянски срещу немски или англосаксонски раси е в интерес на нечии болни великоимперски комплексарски амбиции.Автора приравнява изречени фрази ,цитирани от вестници от някои политици,с подписани договори.Например Меморандума от Будапеща,за територялната цялост на Украина ,подписан от Русия/за сметка на пълното ядрено разоръжаване на Украина/,приравнява с вербални мнения на западни политици за неразшираване на НАТО.Автора си позволява и още няколко манипулации.Първо-приравнява договора за търговия с Европа едва ли не с влизане в НАТО.Това не само е манипулация,но е и груба лъжа.За него „доказателства „са вербално изразени мнения на някои украински политици,и то в условия на безпомощтност при реална агресие..Въпреки ,че Грузия е асоцииран член на ЕС и дума не става за нейно членство в НАТО.Всъщтност дума някои отварат и толкова.Особено манипулативен е автора по въпроса за за окупацията и референдума.От една страна той знае много допре ,че руските войски ,които излезнаха от базите ,бяха без разпознавателни знаци/което говори че руснаците съзнателно се криеха/,а от друга страна съобщава,че действията им били законни според някъкъв договор за защита на малцинствата,и населението.Всички помним,че Путин твърдеше,че няма никакви руски войски в кримските градове,и чи това е злосторна западна пропаганда,целяща да компрометира Русия.И пак помним,че само година след това същият Путин се похвали ,че е наредил окупацията.Кога Господинът говори истината и трябва ли да му вярваме?А ,че това беше окупация ,а не хуманитарна акция,говорят обстоятелствата-бяха превзети пощите,телекомуникациите и обсадени украинските казарми.При тези условия за десет дни беше направен „референдум“-както в северен Кипър след турската окупация,по същите мотиви-преврат.Нито Европа,нито САЩ 45 години по-късно признават т.н.Севернокипърска турска република,въпреки,че Турция е важен член на НАТО.За десет дни референдум за промяна на граници не може да се организира,най-малкото защото хората нямат време да помислят за такъв жизнен въпрос,още повече в условията на фактическа военна окупация.Припомнете си Шотлантския референдум-на хората им бяха дадени цели две години да мислят и спорят и накрая да решат.Естествено окупационните власти нямат такива задачи.Направо смешни са предпоставените примери,че руснаците искали да предотвратят трагедия ,като тази в Одеса.Та тя бе предизвикана от неврозата от руската окупация на Крим и военна агресия в Донбас.Представете си как Турция окупира Кърджали и турски опълченци водят „справедлива“ война в Хасковска област срещу българските фашисти.И сто турски интелектуалци окупират културния център в Разград,дали няма да се намерят триста български луди глави да ги падпалят?Мисля ,че ще се намерят.И кой ,ще е виновен-България или Турция?По време на разпада на СССР,Русия не само не предявява територялни претенции към Украина/именно тогава беше момента/ но и в качеството си на постоянен член на ООН я признава и приема в територялната и цялост.Дори подписво гаранции за тази цялост в Будапещенския меморандум срещу отказа на Украина от ядреното и оръжие.24 гадини по-късно тя наруши всички международни и свои закони.Автора на статията нарушава научния морал и истина и постилапътя към Ада.
Орлин Вълчинов, вие брутално манипулирате хората или демонстрирата абсолютна неадекватност и липса на ситуционна осведоменост. Това, че вие на разбирате и не проумявате нещо очевидно, не означава, че то не е така. Привеждайте аргументи, а не приписвайте думи на автора, които той не писал никъде, нито интерпретирайте и тълкуйвате написаното от него! Това са извадки от юридически документи, където всичко е точно и категорично.Вашите интерпретации са в стила на американската външна политика – за нас всички престъпления са разрешени, но когато Русия защитава руснаци – тя е престъпница. Не Русия има военни бази в Мексико, а САЩ имат бази по цялата западна граница на Русия.То бива толкова много глупости да се напишат, ама твоето преминава всякакви граници. Защо изопачаваш абсолютно всяка дума на автора? Всяка дума! Тези юридически аргументи, които авторът привежда от страна на Киев, до един получават своето разобличаване по-късно. Първо! Второ, юридическите аргументи в защита на позицията на Русия са повече от факт! Крим се дава на Украйна в нарушение на конституцият на Русия и на СССР. Край! САМО ТОЗИ АРГУМЕНТ Е НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧЕН! Изисква се референду, а такъв няма! Путин НИКОГА не се е хвалил, че е наредил окупацията. Това, което ти наричаш окупация, е спасяване на стотици хиляди животи! Руските военни са там, те не идват от материка. Меморандумът се нарушава от САЩ и ЕС и това е факт. САЩ окупираха цяла Европа. Няма руски бази в България, но има такива на САЩ. Паралелът е Турция ти е повече от неадекватен. Не се чуди, че разумномислещите хора обиждат такива като теб, защото ти доказваш невежеството си. Русия притежава Крим преди да съществува такава държава Украйна. Османската империя идва и заграбва земите ни. Това не са нейни земи. И още, Бългаиря е подлага на тотална дискриминация и тормоз турското население у нас, докато точно това се случва в Украйна. Над 50 000 етнически руснаци са избити и изчезнали безследно в Украйна от началото на революцията, финансирана и организирана от САЩ и ЕС. Референдумът за кримачани не е нов. Това е 4-ти по ред референдум и всеки път решението е едно и също – вън от Украйна и връщане към Русия. В Косово даже нямаше и референдум. В Ирак се проведоха избори в обстановка на реална война, Същото беше и в Афганистан. Ако българите започнат да избиват турското население и нас, да рушат джамиите, да му забраняват всичко, което не е традиционно българско, гарантирам ти, че Турция не само ще прати войски, но ЕС и НАТО ще я подкрепят и ще осъдят българските власти. Всичко цитирано от автора е откъс от договори, споразумения, конституции и меморандуми. Проверил съм едно по едно написаното от него, защото аз самият пиша труд на тази тема, при това, цяла книга. Грузия и Украйна не веднъж се примамват в НАТО. Това го изтъкват не веднъж американските президенти от Буш насам. Затова и двете страни присъстват на повечето НАТОвски учения. Затова и двете страни участваха със свои контингенти в Ирак и Афганистан. Политическото ръководство на Киев многкратно заявява амбицията си да се присъедини към НАТО още от времето на първата цветна революция. Един безбожник, каквито по принцип са русофобите и проамериканските апологети да говори за МОРАЛ???? Това е нелепо! Това е арогантност! Нима забравихте 2 май в Одеса и над 140 избити и живи изгорени? Ето това е вашият морал! Ако не беше навременната реакция на Русия, избитите в Крим щяха да са десетки хиляди, защото кримчани нямаше да се предадат. Робърт Гейтс казва, че решението да се разположат 5 000 американски войници у нас е взето още през 2009. САЩ единствено търсят повод и го намериха. Реакцията на Русия по отношение на Крим беше закономерна. Ако Турция избива наши съграждани и ако ние не бяхме с унищожена от САЩ армия и не бяхме васална държава на САЩ, също щяхме да изпратим свои сили да защитим българите там. Това е политиката на САЩ от век насам, нищо, че те просто фалшифицират причините. Отново подчертавам, Крим е отдаден незаконно на Украйна, когато е в състава на обща държава – СССР. Вие защитавате решението на един от най-масовите убийци в Русия – Хрушчов. Това ли е вашата „истина“??? И понеже мразите Русия, незаконното е „законно“. щом е против Русия? Не виждате ли какво се случи с България за 25 години окупация на САЩ? Нима не виждате, че всички тези бази и оръжия на САЩ превръщат България в цел? Давате ли си сметка, че САЩ ни пращат на сигурна смърт? Ако някой иска да убие детето ви, ще го защитите ли? Защо тогава обвинявате Русия, че защитава своите съграждани, както и защитава самата себе си? Не Русия дойде до немските граници, а се върна чак там, където е от времето на Петър Велики. САЩ притиснаха Русия и насочиха ракети към народа й. Проумейте го! Не виждате ли, че от десетки коментари, а на страницата са стотици, такива като вашите са 2-3? Това не ви ли говори, че хората у нас вече виждат и не живеят в тъмнината, от която вие не можете да излезнете? Да не би да имате дядо-фашист, избивал деца, който впоследствие да е бил осъден на смърт или да сте от чорбаджийски род, тормозел народа ни векове наред? Това може да обясни любовта ви към САЩ и фашизма в Украйна, както и омразата ви към Русия. Колкото и да ти е мъчно, българският народ знае, че врагът му е САЩ, а помощта ще дойде от Русия, както е казал Раковски, сочен за русофоб. Не се чуди на омразата на огромната част от народа към такива като теб – ивоинджовците и кирякпетковците. Вашият края наближава – или ще напуснете България, ако не сте вече вън продали душите си, или ви очаква народен съд. Предателите навсякъде ги чака една присъда.
Орлине, ако някой води към Ада, това е ЕС, САЩ и НАТО, а такива като теб са слуги на рогатия. Европа на нациите, а не на корпорациите! ЕС унищожава Европа, а ти патосно я защитаваш, сочейки национализма за вреден и за враг.. Дотук спирам в дискусията си с един откровен българомразец и обожател на транснационалните корпорации. Няма смисъл да се дискутира с такъв, който мрази България, мрази народа си, затова, че иска да се съхрани. Когато НАТО се разришяваше, нямаше никаква заплаха от изток, което доказва категорично, че целта е била дораздробяването на Русия. Подкрепата на терористите в Чечня и тяхното финансиране от САЩ, Великобритания и други страни (доказано отдавна) свидетелстват в именно това. Затова, понятия като саможертва, патриотизъм, родолюбие, национализъм за теб ще са неразбираеми – това е характерно за всеки безродник, одобряващ заличаването на народа му от потоци друговерци, умишлено пратени в Европа, за което вече свидетелстват цели правителства, при това, в състава на ЕС. Путин никога не е твърдял, че е нямало руски вйници в Крим, защото те са си там съвсем законно. Намери това твърдение на Путин, но някъде в официалния сайт на Кремъл или в негово телевизионно изказване! Няма такова, защото руснаците са си там, при това, далеч по-малко, отколкото имат право да бъдат. И кои са тези „всички“? Няколко русофоба като теб. Не се чуди на отношението на народа към такива като теб – то е реакция на арогантност, безочие, наглост и откровена лъжа на индивиди като теб.
Коментирането и смесването на всичко и на всички примери в съвременната и миналата история,по един актуален казус тенденционно води до целта, едно несправедливо действи да бъде оправдано с друго несправедливо действие.Според Вас,след като лошия Демон е извършил зло,няма лошо и добрият положителен Герой да извърши подобно зло,като равносметката ,ще бъде ,че лошия е Лош ,а добрия е Добър.Това говори ,че не аз съм русофоб,какъвто не съм и не мога да бъда,а че Вия сте русофили,какъвто не съм и не мога да бъда.Тук изобщо не става на въпрос дали е справедливо Крим да бъде към Русия или не.От историческа гледна точка -да. И от моя също.Но от юридическа???Нали именно Русия призна 1992 Украина в тези граници с Крим ,в качеството на държава пълноправен член на ООН.Нали точно членовете на ООН имат неприкословени граници?!Защо Русия не повдигна този справедлив въпрос преди това?И 24 години по-късно се възползува от трагичните обстоятелства в съседната държава ,за да си вземе своето?Примера ми с България и турция изобщо не е случаен.Нима не знаете за агресивните полуприкрии амбиции на Турция спрямо нас?Примерите с Косово ,Ирак и Авганистан са извън контекста ,не само ,защото се случиха при различни обстоятелства,но и по простия факт-те не станаха,не са и няма да бъдат никога щати на САЩ.Ама били сателити?Май скоро няма да бъдат.Но Крим и скоро источна Украина са и ще бъдат част от Руската държава.Колкото до останалите квалификации по мой адрес-благодаря.Оставил съм си името-обикновен и лоялен гражданин на Републиката.
Отговорът на този въпрос е вътре в анализа, а примерът с Турция е просто неадекватен и циничен
Огнян Вълчанов: „Нали именно Русия призна 1992 Украина в тези граници с Крим ,в качеството на държава пълноправен член на ООН.Нали точно членовете на ООН имат неприкословени граници?!Защо Русия не повдигна този справедлив въпрос преди това?И 24 години по-късно се възползува от трагичните обстоятелства в съседната държава ,за да си вземе своето?“
Задавате един Въпрос, после с друг въпрос му отговаряте – от какво сте недоволен?? От едно държавно обединение се отделят държави, които следва во веки веков да се държат като добри съседи и приятели и никой друг да не се меси в техните отношения. Това възприемате ли го като напълно в духа и буквата на принципите на ООН??
Кримчани искат своята независимост от самото начало! Авторът го е описал подробно. КРИМчани решават с кого да са! Толкова ли си тъп, че не можеш да го възприемеш??? И кои са тези „трагични“ обстоятелства, от които Русия се е възползвала? Русия ли организира и проведе преврата? Кой започна да избива етническите руснаци? Не виждате ли, че в момента в Украйна е истински фашизъм и тотална гонидба на етнически руснаци??? Какво трябваше да се случи – бази на САЩ в Крим и избиване на руснаците в Крим???
Вие русофобите сте егати и отрепките.
Писали хора които получават оргазъм от собственото си незнание.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ФАКТИТЕ- ДА, АМА НЕ!!!!!!!!!!!!!!
Господина като един човек от запаса за пореден път показва че не може да се абстрахира от казуса и да го разгледа неутрално.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОМЕНТАТОРИТЕ- народа го е казъл : „Простотията не ходи по животните защото живее при хората“, и много от пишещите са пример за това.
Моя съвет към господина е да не ползва без авторско разрешение снимки отпечатани от друг източник- за това се носи съдебна отговорност.
За човека със славяните- През 2013 година Руската академия на науките публикува генетично изследване на над 300000 руснаци и доказа- няма такова нещо като славяни!!! Екипа извършил това изследване е награден ЛИЧНО ОТ ПУТИН С МНОГО ВИСОКО ОТЛИЧИЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!
Станков,злобна русофобска душицо, кой от фактите, които са посочени не отговарят на истината, нещастна отрепко?
Народът е казал : „избий русофобите, за да я има България“. И това време наближава. Ще има втори народен съд и ще има десетки хиляди смъртни присъди.
Относно снимките, боклуко – веднъж публикувана в открит източник, снимката става достояние на абсолютни всички, освен ако изрично не пише на самата снимка или под нея, че авторът не разрешава тя да бъде изпозлвана от други без неговото разрешение.
НЕГРАМОТНОСТТА Е ХАРАКТЕРНО КАЧЕСТВО НА РУСОФОБСКАТА ЗАРАЗА – В ГЛАВИТЕ СИ РУСОФОБИТЕ НЯМАТ МОЗЪК, А РЯДКА ВОНЯЩА КАФЯВА КОНСИСТЕНЦИЯ, КОЯТО ОБИКНОВЕНО ИЗЛИЗА ПРЕЗ РЕКТУМА НА ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА.
Идва Народният съд! Спокойно, русофобско прасе! Краят ви наближава!
Грандиозен труд!!! Чета коментарите и откривам, че има около 10% отрепки, които критикуват автора, демонстрирайки единствено своето невежество и некомпетентност. Така и не срещнах реални контрааргументи. Разбирам русофобската зараза, че се чувстват засегнат, но те мразят Русия още от времето, когато тя освободи България от робството, в което техните деди са били, дейни престъпници в ролята си на чорбаджии. Русия освободи и България от монархо-фашизма – още една прични русофобската зараза с фашистки корени да мрази Русия. А сега Русия защитава православието и воюва срещу тероризма – трета причина за русофобската сган да ненавиждат Русия. Все пак, русофобите са известни и с това, че ненавиждат православието и подкрепят терористичната политика на САЩ и съюзниците им.
НАРОДЪТ Е КАЗАЛ: ЛИКВИДИРАЙ РУСОФОБ И СПАСИ МАЙКА БЪЛГАРИЯ!
ГОСПОДИН ЗАПРЯНОВ, ЧЕСТ И ПОЧИТАНИЯ, КАКТО БИ НАПИСАЛ НИКИ КЪНЧЕВ!
За Крим хубаво, както се казва страхотен анализ, обаче…. нито дума за войната в Източна Украйна и за сваления малайзийски Боинг. Явно те въобще не са се случили и нямат нищо общо с Крим. Ето това е истински експертен анализ. Путлер одобрява това.