Жулиен Рошеди: Нужна ни е нова трансцендентност

snimok_ekrana_2017-05-09_v_20-53-36-png

Интервю на Даря Платонова с френския писател Жулиен Рошеди, експерт в областта на международните отношения и геополитиката.

– Кои според вас са причините за победата на Макрон?

Има няколко елемента-причини за тази победа. Първият елемент е неговата специфика като кандидат и спецификите на неговото движение: той стана изразител (легитимно или не – това е друг въпрос) на концепцията за обновлението и младостта. Това е политически прийом, много важен – и той сработи; това е дискурсът на обновлението, свързан с позитивния политически дневен ред. Във Франция, в продължение на много години, се наслушахме на песимистични слова, които не вдъхновяват хората, не дават някакви особени аргументи по отношение на бъдещето. И Макрон (легитимно или не) носи положителен дискурс в този дненен ред: „Франция може да спечели, ние можем да живеем добре, можем е да станем богати, да развиваме себе си“, и така нататък. Много модерен дискурс, непоносим в много отношения, но той сработи.

Втората причина за победата му е в много по-малка степен похвална за него. Цялата система застана в обединен фронт зад него: медиите, финансовата и политическата система.

Третата причина – слабостта на опонентите му. Републиканецът Франсоа Фийон беше унищожен с финансовия скандал, също така той нямаше реална алтернатива на проекта за „модернизъм“ на Макрон. Марин Льо Пен беше атакувана от всички страни (от системата), и в допълнение към това, тя не е в състояние да представи ясен проект за Франция. Алтернативният й проект за Франция беше слаб и мъгляв.

Ето тези три причини: възможността на Макрон да се обръща към новото (обновлението) и носенето на положителен дневен ред; слабостта на противниците му и фактът, че той беше подкрепен от цялата система – всичко това направи възможна победата му.

– Само няколко дни преди втория тур на изборите се появиха MacronLeaks – документите за финансовите нарушения на Макрон, публикувани от WikiLeaks; защо това досие не повлия на изборите? В допълнение към финансовите нередности (укрито състояние, за да се избегне плащането на данъци, офшорни компании), бяха разкрити интересни неща: високите заплати на служителите в щаба му (които не са включени в бюджета на кампанията), възможно пристрастяване на Макрон към кокаина; политически изказвания на хора от неговия екип, които във вътрешни кореспонденции пишат: „не ми пука за хората“?

– По две причини: първо, твърде късно се появиха тези документи, два дни преди изборите – това е твърде късно. Нито една от медиите не обърна внимание на тези документи, медиите нарочно ги прикриха. За тях не беше изгодно това да се разкрива.

– Дали Макрон е кандидат, носещ със себе си нихилизъм?

Макрон е истински представител на модерността и предстоящото й завършване. Интересно е обаче – ние не си даваме сметка, че тази съвременност днес е достигнала своите предели. Макрон е ярък представител на този свят, който вече върви към своя край. Тази символ на 90-те години – „краят на историята“, култът към американският начин на живот с мотото „ние всички ще победим“, „всички ние ще бъдем богати“, „всички ние ще забравим кои сме, това не е важно“, и ние всички ще „мислим за пролетта“ (Pensez printemps“ – мотото на кампанията Макрон – бел.ред.), както самият той казва. Какво означава това? Това означава, че ние наистина ще спрем да мислим и започваме да „чувстваме“, той заложи много на този код. И, безусловно, това може да се нарече нихилизъм. Това е някакъв въздушни модел, битка за нищо, битка на вятъра. Вятър-Макрон. Но вятърът също носи известен смисъл, това е смисълът от края на 90-те години. Ние във Франция сякаш живеем със закъснение; обикновено сме назад с 10 години от историята на САЩ, и понякога дори от Русия. Макрон е еквивалент на Бил Клинтън. Но целият свят, всички тези формули: „Ние ще спечелим, ние ще правим пари, ние всички ще живеем в мир и усмивки, мислим пролетта!“, са обречени; не съм съгласен с такъв дневен ред. В действителност това е остарял декаданс.

emmanuel_macron_1

– Ако се опитаме да анализираме философската парадигма, в която Макрон мисли света (или тези, които са зад него), то сякаш в нея има нюанси от философията на Просвещението (идеята за разделяне на света на просветени (елит) и непросветените маси)?

– Това е интересен въпрос. Говорих ви за света, който е към своя край, и вероятно този свят започна през епохата на Просвещението и работеше над автоматизацията на индивида. Всъщност Макрон въплъщава тази доктрина. В действителност философията на Просвещението принуди човека да изгуби връзката си с всичко (история, народ, традиции), и тази епоха е егоизъм и нихилизъм – чист, прост и банален. Да, Макрон е наследник на тази философия на Просвещението, което в крайна сметка е изявено в неговата персона. Но аз не мисля, че той осъзнава всичко това. Може би той се ръководи от добри намерения. Но това, което е много важно, и което вече казах, е че този процес е към своя край. Процесът вече е пламнал, приближава се към своя край. Реалността в света вече се отдалечава от философията на Просвещението.

– Смятате ли, че популисткият етап приключва? Това пълно поражение ли е или допускате реванш на популизма?

– Сега сме в популистки момент, но реалността е такава, че в историята винаги побеждават проекти, които имат положително ядро и носят в себе си положителна програма. В този популизъм, който ние имаме днес в Европа, няма положително ядро, той се крепи на негативните форми. Това е по-скоро отбранителна стратегия. Той има пълна легитимност и е естествената реакция на тези, които се опитват да се предпазят пред лицето на глобализацията, пред лудия свят на нихилизма, който се установява в света. Проблемът е, че популизмът не може удържи победа, докато не предложи положителна програма. Само погледнете програмата на Льо Пен – тя има много негативни определения: „Ние сме против това, това и това.“ Освен тези основни дефиниции, положителни послания практически няма.

Популизмът може да се превърне в реална политическа сила и да спечели, ако бъде добре разработена една положителна програма. Какво искаме за нашата цивилизация, за Франция, за Европа? Днес носителите на популизма нямат никакъв положителен дневен ред. Това е много видно – никакъв проект. Те не знаят наистина каква трябва да стане Франция. В най-добрия случай става въпрос за реакционизъм. Те се опитват да убедят хората, че е необходимо да се върнем назад във времето: да възстановим Франция, каквато е била през 60-те, да възстановим нашия суверенитет, валутата – това е програма за възстановяване на миналото, връщане към това, което е било… Само че в историята нищо не се връща. Трябва да се създаде нещо ново. Какво по-точно? Разбира се, оставайки наследници на миналото, приемайки го, трябва да намерим и проект, който да бъде в съответствие с нуждите на този век, и който да ни даде отговор, да опише накъде отиваме, какво искаме да направим с цивилизацията. Популизмът може да бъде реална сила и да победи, но само когато се превърне в позитивен проект.

– Популизмът въобще не притежава положителен дневен ред?

– Не. Той е легитимен, но не притежава положителен дневен ред, за съжаление.

– През юни във Франция ще се проведат парламентарни избори – какво мислите, дали Националният фронт ще бъде в състояние да изгради за един месец положителна политическа програма и да се реваншира?

– Националният фронт трябва да се въоръжи, но сега проблемът му е, че той не разполага с положителен дневен ред. Републиканците също не разполагат с такъв, и въобще те не разбират къде живеят, подкрепят Макрон; в републиканците вече няма други мисли.

– На какви ценности трябва да се основава новата идеология на Европейския Ренесанс?

В момента аз пиша книга за това. Мисля, че трябва да се създаде нов десен фланг като опозицията на левия свят. Днес всичко, което виждаме, идва от един източник: от лявото. Дори тази политика, която провеждат десните – всъщност има лява етиологията. Десните орлеанци (глобалисти и либерали) всъщност са бивши леви… Имаме нужда от ново дясно движение, но не на базата на носталгия и реакционизъм. „Историята не се повтаря“ – казваше Селин.

Ние трябва да гледаме на света такъв, какъвто той е, да го погледнем от десните позиции. Съотнасяйки го с ценностите, с антропологията, със  социологията, както и с нашето възприятие на цялото, което е много различно от философията на Просвещението. И след това, трябва да начертаем няколко положителни линии (оси): нужно е да се намери нова трансцендентност. Родината трябва да се тълкува по нов начин, не като държавата-нация. Трябва да кажа, че в религията няма да открием нова обща трансцендентност. Ние познавахме тези религиозни векове в Европа, които бяха прекрасни, но вече ги преминахме. Мисля, че сега трябва да обърнем внимание на защитата на природата. Как човекът да се вмести в природата? Как можем да уважаваме природата, но в същото време дълбоко да чувстваме, че произлизаме от нея? Да мислим природата (но не така, както го правят левите), да поставим човека с неговата човечност в природата – това ще ни позволява отново да създаваме изкуство, например. Тази позиция много ме фасцинира: в миналото сме създавали зашеметяващи сгради, вярвайки в Бог, издигали сме красиви църкви и прекрасни сгради в името на страната си – пантеон; днес ние вече нямаме такива здания, строим сгради с ужасен вид, в името на парите и капитала.

mont-st-michel-abbey-cr-getty

Абатството на остров Мон Сен Мишел

 

– Каква трябва да бъде новата трансцендентност, която ще ни върне желанието да създаваме?

– Идеята, че човек трябва да има предвид естеството си, да го уважава и да знае как да живее в баланс със себе си – това движение може да ни позволи включително да създаваме изкуство. Тоест, как можем да създаваме места за пребиваване, с чудесна архитектура, която може да включва в себе си естествени елементи. Мисля, че десните трябва да поемат в тази посока: с мисли за защита на природата, към обновление. Тази идея трябва да бъде свързана с идентичността: и да се има предвид идеята на Ортега-и-Гасет – идеята, че дясното е продължаване на човешките права – правото да принадлежат към наследството си, към веригата, към връзката с миналото – това е абсолютно необходимо. Важно е да имаме идентичност, а не да се превърнем в това, в което ни предлагат да се превърнем Макрон и глобалистите. И също така – нашата свобода. В този свят, който се явява „най-добрият от всички възможни светове“, свободата е необходимост. Трябва отново да преосмислим какво представлява свободата на човешкото същество. В съотношение с околната среда, властта на парите и собствената ни отговорност. Да бъдем отговорни по отношение на себе си и другите.

Освен това, необходимо е да приключим с държавата на благоденствието (welfare state), която в продължение на много време ни превръщаше в непригодни и немощни създания. Във Франция и в Европа хората стават все по-глупави и слаби, непригодни, безполезни. Ако например ги оставят някъде сред природата или другаде, те няма да оцелеят и две минути. Нужно е отново да пресъздадем човека. Свободата е важно условие за това. Ето моята идея: дясна доктрина, която е едновременно и екологистка, свързана е с идентичността и е либерална (понятието за свобода).

– От 2012 г. Националният фронт се съсредоточава върху лявата икономика – един вид партията започна да се опитва да следва десните политически принципи, но левите икономически. Как оценявате тази промяна?

– Не, десните политически принципи са забравени. Мисля, че става въпрос за леви ценности в политиката и леви ценности в икономиката.

– Значи това е, което се оказа причината за загубата на президентските избори?

Националният фронт иска да стане лявата партия на комунистите по образеца от 70-те години. Те нямат идея за обновление. Цялата им стратегия в тази надпревара изначално беше некоректна. Тя се заключаваше в това да се спечелят гласовете на французите, които са гласували с „не“ на референдума от 2005 г. (референдумът за Конституцията на ЕС през 2005 г. – бел.ред.); те направиха всичко, за да съберат тези гласове – едновременно както левите, така и десните. Но тази стратегия не е печеливша: левите ненавиждат Националния фронт. Това беше невъзможно дело и абсолютна лудост да се мисли, че могат да получат левите гласове. Днес Фронтът е силно фокусиран наляво. Ръководството счита, че партията може да стане голямо народно движение, но в действителност правят големи грешки. Та всяка революция се прави тогава, когато от едната страна има възможност да общува с буржоазията и в същото време с народа. Националният фронт може да обхване само народните слоеве: в тях има и леви, и десни. Но в крайна сметка събраха гласовете само на десните народни маси, и това даде само 20%. Победата е възможна, когато целта е да се получат гласовете, от една страна, на средната класа (малката буржоазия) и от друга страна – на народа. И всичко това под „грифа“ на един положителен проект.

– Националният фронт в сегашния си вид и с настоящето си съдържание може ли да вземе реванш на парламентарните избори, да получи парламентарно мнозинство?

– Не, абсолютно е невъзможно, защото няма начин за създаване на коалиция. Единствената коалиция би била съюз с Никола Дюпон-Енян, но днес той отказа да встъпва в съюз с Националния фронт. Те са сами.

marin-le-pen

– А ще може ли Макрон да получи мнозинство в парламента?

Проучванията казват, че ще получи достатъчно.

– Ако той не получи мнозинство в парламента – какво ще бъде неговото положение? Тази ситуация се нарича cohabitation (съжителство)? Какво означава това и доколко липсата на парламентарно мнозинство за партията на президента ще ограничи властта му?

– Президентът е длъжен да назначи министър-председател, който ще бъде от парламентарното мнозинство на Националното събрание.

– А за движението на Жан-Люк Меланшон – Непокорна Франция, която днес стана популярна (и самият Меланшон има добри резултати в президентските избори), дали има шанс за получаване на парламентарно мнозинство?

– Няма. По-скоро Макрон ще получи мнозинство. Проблемът при Макрон е в това, че неговият либерално-глобалистки проект ще бъде подкрепен едновременно от левите социалисти и либерали, както и от десните републиканци. Зад него стоят и едните, и другите, тъй като той е олицетворение на проекта ЕС, на глобализма и либерализма, на „американския начин на живот“.

– Получава се, че има нещо много общо при всички тях – и при републиканците, и при социалистите, и при макронистите – либерализмът?

– Да, но това е особен либерализм. За понятието „либерализъм“ има набор от дефиниции. Когато говорим за либерализма – всеки има свое собствено определение, така че е много трудно да се говори за това. Макрон е либерален проект, или по-скоро глобалистки. Той не е либерал в смисъла на пълна свобода. Свободата му е различна от тази, за която аз говоря. Аз също по някакъв начин съм либерал. Но той иска да продължи курса към държавата на благоденствието (welfare state).

– Искам да кажа, либерализъм – като идеология, като pensée unique („уникална идея“)…

– Да, да, във философския смисъл на думата. Вие имате предвид орлеанците.

– Ако сега се вгледате в социалните мрежи – има две тенденции сред френските патриоти: първият – позиция, според която във Франция се е случила катастрофа, настъпил е пълен крах на Франция, а втората интерпретация – това не е катастрофа, а бавен регрес, случващ се много постепенно и е продължение на предишния курс? Как мислите Вие, какво се случва?

– Важно е да се разбере, че всеки спад е много бавен. Ние умираме бавно, ние в Европа постепенно ще загинем. Необходимо е да се анализират симптомите на настоящата криза, която многократно е имала своето място и във Франция, трябва да се анализират съвременните симптоми на края на цивилизацията.

gargoyle

Париж

 

– Повече от 30 на сто от французите, които са гласували за Льо Пен – какво ще предприемат те днес? Ще могат ли да се изправят срещу елита?

– Не. В най-лошия случай ще има брутални бунтове, протести, митинги. Но аз ще се върна към това, което ви казах в началото. Докато този народен гняв, този глух народен гняв не е насочена към реален проект, какво можем да променим? Нищо, това е провал.

– Сред тези, които се разбунтуваха срещу новия световен ред, имаше много хора, които повярваха в Тръмп, в това, че той може да промени глобалистката диктатура. Но той предаде тези идеи. Смятате ли, че това предателство повлия на факта, че Льо Пен загуби? Хората започват да се страхуват, че техният водач, националният лидер, също може да се превърне в част от системата?

– Не, не мисля, че французите са толкова отворени към външния свят, както може би си мислите вие. Французите това не го виждат, те не знаят какво всъщност се случи в САЩ, те са напълно дезинформирани: за тях Тръмп е Хитлер, той е ултрадесен популист; това е информацията, с която те разполагат. Проблемът е, че французите вече са напълно дезинформирани! Те не знаят нищо; за тях Русия на Путин е страна в диктаторски режим, в която всеки ден убиват журналисти и хомосексуалисти. А Тръмп за тях – това е един ултрадесен безумец. Ето как стоят нещата във Франция с възприемането на външния свят.

– Живях във Франция и видях тази дезинформация, това е ужасяващо. Кога започна?

– Преди 20-30 години… Да, французите са напълно оглупели от тази дезинформация. Това не е дори макиавелистки план. Журналистите са глупави, вярват в това, което говорят и пишат. Те са убедени в правотата на своите идеи! Те не пишат, мислейки, че манипулират хората (може би с малки изключения). Културното ниво, логиката и логосът на журналистите, аналитичните способности – те са много ниски. Когато ти разбереш за някакво събитие, трябва да го поставиш в историческия контекст, да го анализираш, но за съжаление, този дух на журналистиката напусна Франция.

 – Журналистите са обсебени от идеята за “pensée unique“ ?

– Именно, обсебени.

– В същото време, в момента във Франция се появиха и средства за реинформация, например TV Libertés?

– Да, има едно ново движение, което започна: реинформация, онлайн медии. Разбира се, не без грешки – в интернет можете да почерпите много невярна информация, но има и положителни аспекти в тази сфера. Заради големите национални медии французите загубиха критичното си мислене и днес не знаят почти нищо за света. Те виждат вашата прекрасна страна в най-добрия случай така: „В Русия, разбира се, има свобода, но навсякъде има и полиция, и така нататък.“ Ужасяващо.

– Във Франция днес има и философи, които разработват идеологията на опозицията: и Ален дьо Беноа, и Ален Сорал, и Франсоа Буске, и Тибо Изабел. Как мислите, дали тяхната философска доктрина би постигнала някакъв резултат?

– Да, в момента се разработва тази конструктивна програма, проект за Франция и Европа. Трябва да намерим аргументи, да привлечем хората, които сега са в състояние на страдание, и също така е нужно да привлечем и елита, тогава нещо би било възможно да се случи. Ако не се получи, тогава Франция просто ще потъне, подобно на много други цивилизации от историята.

– Как смятате, Русия може ли да даде пример на Франция? Вие сте за първи път в Москва, видяхте нашия 9 май, патриотизма ни: безсмъртния полк, парада?

– Да, това е прекрасен пример. Има толкова много красиви неща в Руската федерация, особено впечатляващо е това, че след 70 години съществуване на Съветския съюз, Русия се събуди отново, преоткри своите корени и пое по пътя на традицията. Това е потресаващо: след 70 години руският народ се върна към своите православни корени, и изпитва гордост да бъде руски народ – това е възхитително! Това е потресаващ исторически пример.

st-basil-cathedral-moscow-02

Москва

 

– Вие сте го почувствали?

– Да, разбира се, има една гордост в руснаците, която е прекрасна. Впечатлен съм. Но освен това, аз също чувам, че в Русия е налице и процес на американизация, така че трябва да бъдете предпазливи и внимателни. И вие имате своите демони.

– Това е вярно, не сме без тях. Вътрешни, либерални. Либерални в смисъл на „pensée unique“… Как мислите, в какво ще се превърне Франция в близко бъдеще? Каква ще стане тя в следващите рисковани 5 години?

– Мисля, че днес трябва да бъде разработено ново движение на новото поколение, ние трябва да поемем управлението на Франция в ръцете си и да изправим страната си на крака. Не да се връщаме назад, а да вървим към бъдещето. Франция може да донесе на света нов, многополюсен свят.

– Благодаря ви!

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: geopolitica.ru

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК





Още от автора: Жулиен Рошеди

Жулиен Рошеди

Жулиен Рошеди e френски писател, експерт в областта международните отношения и геополитиката.

  1. Рада Мангурова казва:

    От интервюто си личи пълната безпомощност на днешния интелектуалец, който по никой начин не може да намери изхода към бъдещето, а той е посочен точно преди 100 години от великия Рудолф Щайнер с неговия „Троичен социален организъм“. Без познаването в дълбочина на Антропософията, никой не е в състояние въобще да мисли правилно.

  2. Без име :-) казва:

    Франция днес, както и автора е описал, ми прилича малко като в тоя филм:

    https://xmovies8.ru/movie/into-the-forest-2015-160822.34824/watching.html – нямаща елементарни знания за оцеляване, на по късен етап изоставена, а после и изнасилена, без гориво, накрая и без покрив принудена да поеме тежък преход с едно „незаконно“ родено !

    П.П. Макрон има менталноста на подобните му от сериала „Милиарди“. На хора като Боби Акселрод. Поне в сериала Боби няма глобални босове над него, макар и да има идея за подобни :-))).

  3. Без име :-) казва:

    Щайнер е дебела тема. Но ето ви нещичко за него :-).

    https://www.youtube.com/watch?v=ETHKronXZR4

  4. Tsenko казва:

    Kolko e prosto vsichko,kato samata istina.Vseki Stroi shte se provali,kogato se upravliava ot :nedostatuchno obrazovani,vuzpitani ,visokomerni I alchni hora,s nisuk moral , bezotgovorni I nenakazuemi.Taka se provali I Sotsializma v Bulgaria.Taka se provali I Demokratsiata v Bulgaria,taka shte se provali vsichko ,koeto e svurzano s krajbi,alchnost ,bezotgovornost I nenakazuemost.Stiga Filosofia,slezte na Zemiata I mislete s glavite si. Dobro, kachestveno obrazovanie,ne sus zakupeni diploma,pravilno vuzpitanie ,visok moral ,visoka stepen na otgovornost,nezavisimo pravosudie I polojitelnite rezultati shte sa nalitse za vsichki hora,ne samo za upravliavashtite.Ne tursete pod vola tele,a go tursete pod kravata,kudeto logicheski I po zakonite na prirodata mu e miastoto.Stiga bla,bla,bla.Izuchavaite prirodnite zakoni I gi prilagaite pravilno. Chovekut e element ot Prirodata I za nego sa validni vsichkite Prirodnite zakoni.Ako ne se narushavat,problemi niama da ima za vsichki I vsichko,kakto e v maikata Priroda- Sluntseto vsiaka sutrin izgriava I vecher zaliazva,Zemiata obikalia okolo Sluntseto za 365 dni I 6 chasa,ima 4-ri sezona,Lunata sushto se vurti okolo Zemiata za 28 denonoshtia,po 7 denonoshtia e v purva chetvurt,posle v pulnolunie,posle v posledna chetvurt I nakraia v novolunie.Jivotut na Zemiata e svurzan s povedenieto na Sluntseto,Lunata,vuzdoha,vodata,pochvata.Mojem li da si predstavim kakvo shte se sluchi s jivota na Zemiata,a I vuv Vselenata,ako prirodnite zakoni ne biaha tochni,a promenlivi ,kato choveshkite zakoni,t.e. Sluntseto da izgriava I zaliazva , kogato si iska . Zemiata da obikalia okolo Sluntseto ,kakto si iska,Lunata sushto. Durjavi,koito se upravliavat pravilno ,po zakoni kato prirodnite,tam narodite Im jiveiat dobre,nai-malkoto lekuvat se bezplatno,ne se kradat pensionnite fondove,za da umirat pensionerite Im,koito izgradiha za 45 godini durjavata s usilen trud I niski zaplati,a sega Bg upravnitsi ia ograbiha po vsevuzmojen nachin I naselenieto izbiaga v drugi durjavi,za da ne zagiva kato pensionerite.Tova ne se sluchva v durjavi,kudeto se upravliava umno,nekriminalno,sus zakoni ednakvi za vsichki,a ne razlichni za vsichki,zashtoto vsichki hora imat ednakvi potrebnosti .Tova e polojenieto,Dami I Gospoda,drugarki I drugari,kakto kazvashe mnogo uvajaemia prof. Ludmil Georgiev.

  5. Tsenko казва:

    Ne razbiram,zashto Bg upravliavashti/upravnitsi, sami si opredeliat vsichko – broi deputati,rabotnoto vreme,otpuski,ekskurzii,ohrana,imunitet,subsidii ,nai-golemi v EU,visokite zaplati I vsichki ekstri,a narodut ne moje da pravi tova,niama pravo.Zashto ednite mogat,imat pravo,a ostanalite da ne mogat, niamat tova pravo.Po koi priroden zakon,ili daje I choveshki zakon e tazi ochevadna nespravedlivost ?Po koi zakon upravnitsite mogat da skluchvat antinarodni dogovori,nenakazuemo? I t.n. mnogo sa nenakazuemite I’m bezobrazia,no ne se rodi edin bulgarin da napravi pulna revizia na Bulgaria za 28-te godini bezotgovorni, kriminalni upravlenia,kudeto narodnite pari ,narecheni Budjet ,vsiaka godina se privatizirat sushto ot upravnitsite,vmesto za obshtonarodni dela.Ne e lud,koito iade zelnika,a koito mu go dava,nali taka?E ???

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни