ЕПИЗОД 2
ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част трета
(Епизод 1 на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – StratCom или западната пропаганда вижте ТУК)
(Епизод 2, част първа на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – Войните в Близкия изток (I) вижте ТУК)
(Епизод 2, част втора на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – Войните в Близкия изток (II) вижте ТУК)
Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.
„Една от причините Ислямска държава да се разрасне е тази, че ние въоръжаваме техните съюзници. Ние сме в съюз с ИД в Сирия. Те се чувстваха сигурни, защото ние въоръжавахме бунтовниците да държат Асад далеч от тях… Те (ИД – бел.авт.) нямаше да са толкова силни и в Ирак, ако не им осигурявахме убежище в Сирия, въоръжавайки техните съюзници… ИД е окуражена и действа в две страни. Ние воюваме заедно с Ал Кайда, воюваме заедно с ИД… Ние сме с ИД в Сирия. Ние сме от една и съща страна на войната. Така че, тези, които искат да спрат ИД в Ирак, са се съюзили с ИД в Сирия. Това е реалното противоречие в цялата тази политика“.
„Вижте Либия! Влязохме в Либия и се отървахме от този ужасен Кадафи. Сега навсякъде там е страната на чудесата на джихадистите (jihadist wonderland). Ако бяхме се отървали от Асад, сега щеше да бъде страната на чудесата на джихадистите в Сирия. В Ирак сега е страната на чудесата на джихадистите не защото се намесихме твърде малко, а защото се намесихме прекалено… Ние все още продължаваме да въоръжаваме радикални ислямисти в Сирия”. Сенатор Ранд Пол, 22 юни 2014.
В Сирия значителна част от помощите (нелетални и летални, включително и противотанкови управляеми ракетни комплекси), доставяни от САЩ, Турция, Катар и Саудитска Арабия, предназначени за така наречената „умерена опозиция“ или Свободната сирийска армия (ССА), се оказват в притежание на джихадистките групировки.
За периода 2010–2014, посланик на САЩ в Сирия е Робърт Стивън Форд (Robert Stephen Ford). През 2013, в северната част на Сирия, посланик Форд се среща с бившия полковник от сирийската арабска армия, впоследствие съюзник на ИД, Абдул-Джабар ал-Окаиди (Abdul Jabbar al-Oqaidi). Ал Окаиди е бил посредник, който е получавал помощи (храна и оръжие) от САЩ.
В периода 2012-2014 значителна част от обучените бунтовници от така наречената ССА на територията на Йордания от американски, френски, британски и турски инструктори, преминават впоследствие на страната на Ал-Нусра и ИД, според представители на йорданските власти и множество командири от състава на ССА. Басел Идрис, командир на бригада от ССА открито заявява пред медиите, че провеждат съвместни операции с ИД и Ал-Нусра: “Ние си сътрудничим с Ислямска държава и фронта Нусра, като атакуваме сирийската армия…“, признавайки, че много от подкрепяните от САЩ бойци в залязващата ССА „се заклеват във вярност“ на ИД. Същото твърди и бившият полковник от сирийската армия Абу Фидаа (Abu Fidaa): „Много голям брой от членовете на ССА се присъединиха към ИД и Нусра…“
Множество оръжейни складове на така наречената умерена опозиция биват завземани от джихадистите, но въпреки това, доставките от „приятелите на Сирия“ не спират. Ако САЩ и съюзниците нямат за цел оръжията да стигнат до терористичните организации, то би следвало да прекратят доставките – все пак, никой не съхранява ценностите си в трезор без охрана, освен ако не иска те да бъдат откраднати.
Западът налива оръжия в региона или директно или чрез Саудитска Арабия, Йордан или Турция поне от 2011, т.е. от самото начало на така наречената „Арабска пролет“, преди същинското начало на гражданската война. Това означава, че противници на режима в Дамаск вече са били в процес на въоръжаване.
През март 2013, в статия, публикувана в британския The Telegraph се твърди, че „3000 тона оръжие от времето на Югославия са изпратени в 75 товарни полета от Загреб чрез Йордания до бунтовниците“, въпреки оръжейното ембарго на ЕС. САЩ, подпомагани от Великобритания, координират доставката. Освен от Хърватска, оръжието произхожда от Великобритания и други европейски страни, които изданието не споменава. Част от оръжието се доставя чрез Турция. Югославското оръжие е забелязано на множеството видеоклипове в интернет от американския оръжеен експерт Елиот Хигинс (Eliot Higgins), ползващ псевдонима Brown Moses. Той проследява пътя на оръжието, който води до Алепо и Идлиб.
Отново през март 2013, в материал на The New York Times се твърди, че „с помощта на ЦРУ, арабски правителства и Турция рязко увеличиха военната си помощ за сирийската опозиция“. Доставките започват през 2012, за да достигнат повече от 160 военни товарни полета от йордански, саудитска и катарски военнотранспортни самолети, в повечето случаи до Турция, откъдето оръжието се вкарва в Сирия. Бившият директор на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс е сочен за главния архитект на мрежата от въздушен транспорт за доставки на оръжието. „По най-скромни оценки, полезният товар на тези полети възлиза на 3500 тона военно оборудване“,твърди Хю Грифитс (Hugh Griffiths) от Международния институт за мирни изследвания в Стокхолм (Stockholm International Peace Research Institute), който следи незаконните трансфери на оръжие. Според статия на The New York Times от март 2013, ролята на ЦРУ се заключава основно в извършване на сделката с потенциалния продавач. В същото време, американски политици като Джон Макейн, упреквайки Русия и Иран за това, че снабдяват законните сирийски власти с оръжие, настояват за увеличаване на доставките на оръжие за противниците на режима. Фактите сочат, че много често оръжието се доставя на ислямистки групировки (Soquor al-Sham, Ahrar al-Sham), а достатъчно условие да получат оръжието е да заявят, че воюват срещу Асад. По признание на самите командири в гореспоменатите групировки, „съществуват фалшиви бригади на ССА… и когато получат оръжието, те го продават“.
В статия от септември 2013, публикувана в The Washington Post, се твърди, че „ЦРУ е започнало да доставя оръжие на бунтовниците в Сирия… обещано от администрацията на Обама, според американски официални лица и сирийски фигури“. Държавният департамент доставя за противниците на режима в Сирия и превозни средства, голяма част от които впоследствие се оказват притежание на джихадистките групировки.
През септември 2014 проучване, проведено от намиращата се в Лондон изследователска организация за малки оръжия Conflict Armament Research, документира как кюрдски сили изземват оръжия от екстремисти, включително автоматични карабини М16, а сандъците са маркирани с надписа „собственост на правителството на САЩ“ (property of the US government). Според проучването, оръжията идват по саудитски канали, като първоначално се доставят до така наречената „умерена опозиция“, включително и ССА, воюваща съвместно с ИД.
През октомври 2014, оръжие, стоварено по парашутен способ се приземява на територия, контролирана от ИД. Палетът е бил предназначен за кюрдите, според говорителя на Държавния департамент на САЩ. Парашутните системи са снабдени с GPS, което означава, че товарът следва да се приземи в района с предварително зададени координати. Подобни „грешки“ са възможни или при липса на професионализъм или умишлено допуснати. Според множество класации, обаче, ВВС на САЩ са най-модерните, а техните пилоти са определяни като най-опитните. Разузнавателните служби на САЩ са едни от най-добрите. Дори и при съществуване на най-малка вероятност товарът да попадне в ръцете на терористите, зададеният район следва да е на възможно най-голяма отдалечение от района, контролиран от ИД. „САЩ разполагаха с необходимата разузнавателна информация относно позициите на ИД в региона, затова твърденията им, че са стоварили оръжия по погрешка са малко вероятни“, заявява заместник-началникът на щаба на въоръжените сили на Иран генерал Масуд Джазайери.
През април 2014, Държавният департамент на САЩ подновява изпращането на нелетална помощ за противниците на властите в Сирия. Доставени са 43 автомобила с повишена проходимост Toyota Hilux, които са „били в списъка желанията на Свободната сирийска армия“.
В същото време, този автомобил е най-разпространеният в редиците на ИД. Възниква въпросът откъде ИД се снабдява с идентични с тези на ССА автомобили.
Според официалните заявления на САЩ и коалицията от 60 държави (включително и Турция, Саудитска Арабия, Йордания, Катар), воюващи срещу ИД, на т.нар. умерена опозиция е доставена летална и нелетална помощ за милиарди. Възниква въпросът откъде ИД се снабдява с такова количество оръжие, с което да е в състояние да се противопоставя успешно както срещу така наречените умерени, които САЩ и съюзниците им въоръжават, така и срещу режима на Асад, който получава непрекъсната материално-техническа подкрепа от Русия.
През юли 2014, ИД се сдобива от бази на САЩ в Ирак с повече от петдесет 155 мм гаубици тип M198 със значително количество снаряди, както и 4000 броя картечници ПКС. Обичайната процедура в подобни случаи е унищожаване на въоръжението с цел недопускането му да попадне в нежелани ръце.
През ноември 2014 източници от иракското разузнаване твърдят, че „САЩ активно и целенасочено доставя на терористите от ИД ресурси, включително усъвършенствани оръжия… под прикритието на въздушни нападения срещу позициите на милициите“. Според разузнавателния доклад, „военни самолети на САЩ са доставили по парашутен способ няколко товара с помощ за терористите от ИД, за да им помогнат да устоят на обсадата, организирана от иракската армия, силите за сигурност и народното опълчение“. САЩ отричат обвиненията, че въоръжават ИД, но председателят на началник-щабовете на САЩ генерал Мартин Демпси признава пред Комитета по въоръжените сили на Сената на САЩ, че арабските съюзници на САЩ спонсорират ИД.
Месец по-рано, в това направление е и изказването на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън пред студенти от Харвардския университет, че „нашите съюзници в региона бяха нашият най-голям проблем в Сирия“. Байдън обясни, че Турция, Саудитска Арабия и Обедините арабски емирства са били „толкова решени да свалят Асад“, че в известен смисъл са започнали „прокси война между сунити и шиити“, наливайки „стотици милиони долари и десетки хиляди тона оръжия във всеки, готов да воюва срещу Асад. Хората, на които са били доставени (оръжия – бел.авт), са от Ал-Нусра и Ал-Кайда и джихадистки екстремистки елементи от други части на света… И ние не можехме да убедим нашите колеги да спрат да ги снабдяват… Резултатът от тази политика в момента е очевиден“, заявява Байдън, разграничавайки САЩ от разгръщането на гражданската война в Сирия. Разбира се, Ердоган реагира остро. Последва реакция и от министерството на външните работи на ОАЕ. 2 дни по-късно Байдън поднася извинения, уточнявайки, че не е имал предвид съюзниците на САЩ да подкрепят джихадистите.
През февруари 2015 иранската новинарска агенция FNA съобщава, че Ирак е свалил два британски военнотранспортни самолета, превозвали оръжие за ИД в провинция ал-Анбар (в западната част на страната, която Граничи със Сирия, Йордания и Саудитска Арабия). „Комитетът по национална сигурност и отбрана на парламента на Ирак има достъп до снимки на двата самолета, които са британски и се разбиха, докато превозваха оръжия за ИД“, по думите на председателя на комитета Хакем ал-Замели, цитиран от информационния център на Висшия ислямски съвет на Ирак.
Когато през 2014 Ирак има най-голяма нужда от самолети за борба срещу ИД, САЩ поставя условия, които Багдад следва първо да изпълни, за да получи оръжия, докато Русия доставя Су-25 от собствените си резерви, което повтаря и през 2016, доставяйки още няколко щурмовика. Този факт е красноречив индикатор на заинтересоваността на отделните играчи в успешната борба срещу джихадистите.
През март 2015, според информация на FNA, “група от иракските народни сили, известна като ал-Хашад ал-Шаби, свали хеликоптер американската армия, който е превозвал оръжия за ИД в западните части на региона Ал-Багадади в провинция ал Анбар“.Според Хакем ал-Замели, целта е продължаване на хаотичната ситуация в провинция Ал Анбар.
През юни 2016 американско оръжие, хвърлено с парашут от американски хеликоптери, попада в ръцете на ИД, според Центъра по помирение на враждуващите страни на територията на Сирийската арабска република.
През юли 2016 ИД публикува видео, което показва заловени най-съвременни образци американско оръжие и боеприпаси, компютри, безпилотни летателни апарати.
На 24 септември 2016 турският президент Реджеп Таип Ердоган заявява, че почти половината от оръжията, които САЩ доставят на сирийските кюрди, се оказват притежание на ИД.
„Преди три дни, три самолета с американско въоръжение за силите на сирийските кюрди се приземи в сирийския град Кобани. Половината от тези оръжия попадна в ръцете на терористи от групата Ислямската държава. Ние предупредихме Барак Обама за това, но не можахме да го убедим. Сега, за съжаление, те играят същата игра. Това няма да доведе до конкретни резултати, но просто ще продължи на кръвопролитията в Сирия“, цитира думите на Ердоган Анадолската информационна агенция.
Според френски медии, България също участва в снабдяването на джихадистите (включително и ИД) в Либия и в Сирия. Според разследващия журналист Тиери Мейсан, са доставени 700 противотанкови комплекси “Конкурс“, както и 18800 гранати за РПГ. Поръчителят на оръжието е ЦРУ. Според Мейсан, „България, държава-членка на НАТО и ЕС продължава да да предоставя наркотици и оръжия за Ал Кайда и Даеш, въпреки неотдавнашната Резолюция 2253, приета единодушно от Съвета за сигурност на ООН“.
В края на септември 2016, един от командирите на така наречената ССА (FSA), полковник Фарес Ал Байюш (Fares al-Bayoush) заявява, че чужда страна е снабдявала ислямистите с ракети за РСЗО БМ-21 „в отлични количества (excellent quantities)“, т.е., много. Ракетите са били внесени през Турция. На разпространените от ислямистите видеоматериали в интернет отчетливо се вижда маркировката на дървените сандъци, в които се транспортират и съхраняват ракетите – VMZ (Вазовски машиностроителни заводи). Ракетите се използват не срещу ИД, а срещу правителствените сили на Сирия.
Според информация от Глобaлния център за изучаване на лекострелковото оръжие (Small Arms Survey) лицензираното производство на ПЗРК „Игла“ се осъществява от ВМЗ, а пускови механизми за ПЗРК се изготвят от Samel 90. Използвайки родния ВПК, българското правителство изпълнява поръчки от Държавния департамент на САЩ, но чрез посредничеството на частни фирми, твърдят руски източници. От България се изнасят основно лекострелково оръжие и боеприпаси за него, РПГ-7В и РПГ-22, ПТУР, снаряди за БМ-21 “Град”.
На 21 ноември 2016, кореспондентът на BBC в областта на сигурността Гордън Корера (Gordon Corera) пише: “Оръжия, предназначени за подкрепяните от Запада бунтовници в Сирия се озовават в ръцете на така наречената Ислямска държава в съседен Ирак“. Разследващият журналист се позовава на информация от британската изследователска група Conflict Armament Research.
„В ранната фаза на конфликта – пише авторът – повечето боеприпаси бяха иззети от бойното поле от иракски и сирийски сили. Но от края на 2015 г., екипът започна да забелязва друг значим източник. Съндъците от боеприпасите… могат да бъдат проследени обратно до фабрики в Източна Европа“.
Според автора, екипът е отправил запитвания до държавите, в които са произведени боеприпасите. Оказва се, че боеприпасите „са продадени законно на правителствата на САЩ и Саудитска Арабия. След това те се превозват през Турция. Дестинацията е северна Сирия и опозиционните групи (които САЩ и Саудитска Арабия, подкрепят), воюващи срещи президента Башар Асад“. Срещу Асад, а не срещу ИД или ан-Нусра!
Въпреки това, боеприпасите така и не достигат до така наречената опозиция, а се оказват в ръцете на терористи от ИД в иракските градове Тикрит, Рамади, Фалуджа и Мосул, се казва в разследването. Обръща се внимание на скоростта – понякога изминават не повече от два месеца от датата на производство на боеприпасите и оръжието до получаването му от терористите. Авторът прави аналог с доставката на оръжие от ЦРУ до муджахидините през 80-те години на миналия век, използвайки трети страни, например Пакистан. В Сирия и Ирак ситуацията е идентична – САЩ и коалицията доставят формално оръжие и боеприпаси до така наречената опозиция, но неформално оръжието е предназначено за екстремистките групировки.
Към края на 2014, по думите на американския анализатор по международна политика Бен Рейнолдс (Ben Reynolds) „Свободната сирийска армия и Националният съвет на Сирия, прехвалената опора на умерената опозиция, съществуват реално единствено в лобитата на хотелите и в умовете на западните дипломати“. Трите основни сили срещу Асад са ИД, Ал Нусра и Ислямски фронт с обща численост около 100 000 бойци, но всички те са джихадисти, режещи главите на своите противници и избиващи всички, които не изповядват тяхната версия на исляма.
Анализаторите, които следят движението на противниците на Асад твърдят, че концепцията за Свободната сирийска армия като единна сила с ефективна командна структура е мит. „Вие няма да намерите тaзи чистa, почтена, светска бунтовническа групировка, която зачита правата на човека… защото те не съществуват“, казва американският анализатор по Сирия Арон Лънд (Aron Lund), работещ за Фондация за международен мир „Карнеги“ (Carnegie Endowment for International Peace).
Ето какво твърди Мохамед Ибрахим, председател на Асоциацията на сирийците в България по въпроса за „умерената опозиция“ в Сирия: „Между април 2011 г. до края на 2015 г. са влезли 360 000 терористи от цял свят… Терористите в Сирия са от 93 националности… д-р Башар Джафари – представителят на Сирия в ООН, преди няколко дни имаше изказване, в което изброи имена на ‘сирийски революционери’ от всички краища на света. Умерената сирийска опозиция са терористи от цял свят… Истината е, че всичко това в момента се води от една велика сила, която се казва САЩ“.
През месец юли, представители на движението Нур ал-Дин ал-Зинки, което САЩ снабдяват с оръжие, включително и противотанкови ракети BGM-71 TOW, обезглавяват 14-годишно сирийско момче (според други източници момчето е било от Палестина и е било едва на 12 години) по обвинение, че сътрудничило на сирийското правителство. На журналистически въпрос по време на ежедневния брифинг на представител на Държавния департамент дали „това e едно от нещата, което би оказало въздействие на подкрепата от страна на САЩ по отношение на тази конкретна група, както и като цяло по отношение на ССА“, говорителят на департамента Марк Тонър (Mark Toner) заявява, че това ще доведе до „временно прекъсване на всякаква помощ или, честно казано, на всяко по-нататъшно взаимодействие с тази група“. Заявлението на Тонър принуждава джихадистите да направят изявление по случая два дни по-късно (21 юли 2016), назовавайки отрязването на главата на детето „индивидуална грешка“.
Ако за САЩ първостепенна задача е ликвидирането на терористите, то повече от логично би било те да съсредоточат всичките си усилия именно в това направление, а не да воюват by proxy, а вече и директно срещу режима на Асад, бомбардирайки както сирийски военни, така и обекти от гражданската инфраструктура в райони, подконтролни на силите на Асад, допълнително утежнявайки икономическото състояние на страната.
И докато САЩ продължават да определят тези главорези за умерена опозиция, то фактите сочат, че огромната част от тях са сектантски екстремисти, повечето от които даже и не са сирийски граждани. Подобна ситуация се разви и в Чечения преди две десетилетия.
Единство на усилията (unity of efforts) е основно условие за успех на дадена мисия/операция (в конкретния случай – унищожаването на Даеш). В Сирия такова условие не се наблюдава, но това едва ли се дължи на некомпетентност във военното командване на въоръжените сили САЩ, което е на изключително високо ниво, категорично.
Де факто, връзките на САЩ и така наречените „Приятели на Сирия“ (които по същество са най-големите противници на мира в САР) с представители на Ал Кайда, са отдавна потвърден факт: още през 2011, британският вестник The Telegraph разкрива за срещи в Истанбул и на границата с Турция между вече споменавания джихадист на Ал Кайда Абдел Хаким Белхадж и лидери на Свободната сирийска армия. Информацията идва от официално лице, което работи за Белхадж, тогава ръководител на Военния съвет на Триполи.
Бившият заместник-главен прокурор и главен юрисконсулт на Федералната комисия по комуникациите при президента Роналд Рейгън, докторът по конституционно право Брус Фейн (Bruce Fein) пише, че ИД „беше създадена и се подхранва от лоботомираните неоконсерватори…“
В интервю с бившия конгресмен Рон Пол (Ron Paul), изпълнителният директор на Института на Рон Пол за мир и просперитет (Ron Paul Institute for Peace and Prosperity) Даниел МакАдамс (Daniel McAdams) заявява, че правителството на САЩ „знаеха какво става, те знаеха, че САЩ са подкрепяли ИД… от тактически съображения, очевидно, не по идеологически причини… САЩ насърчават ИД в Сирия, ИД дестабилизира Сирия, тъй като САЩ искат Асад да си отиде, те превръщат мястото в катастрофа“.
През септември 2014, един от най-награждаваните генерали (пенсиониран) в САЩ Томас Макинарни (Thomas McInerney) заявява, че САЩ „подпомогнаха създаването на ИД… Вярвам, че в някои случаи подкрепихме някои от грешните хора и не правилната част от Свободната сирийска армия… Винаги съм настоявал…, че поддържахме грешните хора“.
През август 2012 – година след избухването на гражданската война в Сирия (юли-август 2011) – от Разузнавателно управление на департамента по отбраната (Defense intelligence agency – DIA) е изпратен доклад (intelligence information report) с гриф „СЕКРЕТНО“ до редица агенции (CENTCOM, CIA, FBI, DHS, NGA) и висши служители от администрацията на президент Обама, включително до Държавния департамент и доставена лично на държавния секретар Хилъри Клинтън.
В доклада, разсекретен след решение на федералния съд и публикуван през май 2015, Aл Кайда в Ирак (AQI) се посочва като един от основните елементи на сирийската опозиция, която Западът подкрепя.
В точката “B” от Обща ситуация (General situation) на разузнавателния доклад се казва: „Салафисткото движение Мюсюлманското братство и Aл Кайда в Ирак са основните движещи сили в бунтовете в Сирия“. Точка „C” гласи: „Западът, страните от Персийския залив и Турция подкрепят опозицията, докато Русия, Китай и Иран подкрепят режима“.
С други думи, ако Али (опозицията в Сирия) е ръководен от Мохамед (Aл Кайда и Мюсюлманско братство), а Джон, Хюсеин и Реджеп (Западът, страните от Персийския залив и Турция) подкрепят Али, то Джон, Хюсеин и Реджеп подкрепят и Мохамед.
Конкретно за Aл Кайда в Ирак (AQI) четем в разузнавателния доклад следното:
– „Ал Кайда в Ирак (AQI) е запозната със Сирия. AQI се обучаваха в Сирия, след което преминаха в Ирак“;
– „AQI подкрепи сирийската опозиция от самото начало, както идеологически, така и чрез медиите“;
– „AQI проведе редица операции в няколко сирийски градове под името Jaish al Nusra (армията победителка), един от нейните филиали”.
Кратка справка: Джабхат ан-Нусра се самообявява през януари 2012. През декември 2012 САЩ обявяват организацията за терористична. На страницата на Държавния департамент пише: „От ноември 2011 г., Фронт ал-Нусра е поел отговорността за близо 600 атаки – от които повеч от 40 са самоубийствени атентати с лекострелкови оръжия или операции с използване на импровизирани взривни устройства – в по-големите градски центрове, включително Дамаск, Алепо, Хама, Дара, Хомс, Идлиб, и Дейр ез-Зор. По време на тези атаки множество невинни сирийци са били убити“. При положение, че американското разузнаване е едно от най-добрите в света, при положение, че Кремъл официално предупреди САЩ, че както в Либия, така и в Сирия Западът взаимодейства с терористична организация и разклонение на Ал Кайда, то възниква въпросът защо Западът официално счита тези джихадисти за опозиционна сила и защо трябваше да измине повече от година, през която ан-Нусра да извърши десетки терористични атаки, за да бъде обявена за терористична организация.
Нещо още по-интересно: на 16 август 2016, по време на брифинг, представител на Депаратамента по отбраната в лицето на полковник Кристофър Гарвър (Christopher Garver) официално заявявa, че САЩ не воюват и не нанасят въздушни удари срещу терористичната организация ан-Нусра (Ал Кайда), въпреки че са наясно с местонахождението им:
На въпрос „Може ли коалицията да потвърди, че те удрят в Нусра“, полковникът отговаря: „Не, не мога да потвърдя това. Коалицията воюва срещу Даеш“.
Въпрос: „Но коалицията е наясно и с други терористични групировки в Сирия, нали?“
Отговорът на полковник Гарнър: „Ние със сигурност знаем, че ал-Нусра, както и да се наричат днес, оперират там. Но те не са тези, срещу които ние воюваме, ние воюваме срещу Даеш“.
На въпрос да потвърди казаното от него относно ан-Нусра, полковникът добавя: „Знам, че това не е задължително задоволителен отговор, но ние не сме фокусирани върху бившата Джабхат ан-Нусра. Ние сме фокусирани върху Даеш. И това е, срещу което ние воюваме… Наясно ли сме с тяхното местоположение на бойното поле? Да, те са там, на бойното поле. Ние знаем това. Но ние не сме фокусирани върху тях“.
На 23 август 2016, Русия в прав текст предупреждава САЩ да не се заиграват с терористите, по-конкретно с Джабхат ан Нусра. На официалния сайт на Министерството на външните работи на Руската федерация се казва: „Във Вашингтон са съгласни, че Джабхат ан-Нусра, неотдавна преименувана на „Джабхат Фатх аш-Шам”, е терористична организация, но по нея не се нанасят удари, освен това, почти година ни отказват да споделят с нас информация за местонахождението на ‘нусровците’ и си затваряме очите за това, че отрядите на подопечената им сирийската въоръжена опозиция си взаимодействат с терористите в рамките на единни оперативни щабове.
На думи, представителите на САЩ многократно ни обещаваха да постигнат разграничаване между тези, които ги считат за участници в прекратяването на военните действия, и ‘нусровците’… Вместо да предприемат практически стъпки в тази насока, американците поставят все но и нови условия, по същество даващи отсрочка на ‘нусровците’ и техните съюзници за продължаване на силовата конфронтация с правителствените войски на Сирийската арабска република… Възниква въпросът (и вероятно не само при нас): какво е това – безсилие на Съединените щати или умишлено затягане на сирийския конфликт? Флиртът с ‘нусровците’ може да доведе до възникването на следващото терористична чудовище“.
На 11 октомври 2016, по време на ежедневния брифинг, факта, че водената от САЩ коалиция не воюва срещу ан-Нусра потвърждава и говорителят на Държавния департамент адмирал Джон Кирби (John Kirby).
На въпроса на журналист не е ли най-добрият начин да се защити цивилното население на Алепо, като бъде изведено от града поради факта, че ан-Нусра и взаимодействащите с тях бунтовници не искат да напуснат града, Кирби отговаря, че най-вероятно не искат да напуснат „докато те продължават да бъдат бомбардирани. Това, което трябва да се случи е… бомбардирането да спре. А кой бомбардира? – Това са режимът и Русия“.
А дали мирното население на Мосул напусна града, преди коалицията, водена от САЩ, да започне да нанася въздушните удари върху града? – Отговорът е отрицателен. След като повече от месец ВКС на Русия и ВВС на Сирия не нанасят удари по Алепо, да не би мирното население да бе оставено да напусне града, а джихадистите да се оттеглят? – Отговорът също е отрицателен.
На практика, адмиралът признава факта, че руските ВКС и сирийските ВВС бомбардират терористите ан-Нусра (Ал Кайда в Сирия). Всъщност, през последните две години често се случва говорителите на Държавния департамент да правят противоречиви изказвания, което може да се разглежда като огледало на външната политика на САЩ, в която заявленията на Вашингтон далеч не отразяват неговите действия.
На фона на заявленията на Вашингтон идва твърдението на командир от ан Нусра, че „aмериканците са на наша страна“, направено в интервю на известния германски писател, политик и журналист Юрген Тоденхофер (Jürgen Todenhöfer), работещ за германския ежедневник Koelner Stadt-Anzeiger. Интервюто е публикувано на 26 септември 2016. Тоденхофер е първият западен журналист, прекарал 10 дни в така наречената Ислямска държава (през лятото на 2014). През април 2015 излиза от печат книгата на журналиста, озаглавена Inside IS – 10 Days in the ‘Islamic State’.
„Да, САЩ подкрепят опозицията [в Сирия], но не директно. Те подкрепят страните, които ни подкрепят. Но ние все още не сме удовлетворени с тази подкрепа“, споделя полевият командир Абу Ал Ез (Abu Al Ezz), ан Нусра.
Полевият командир отбелязва: „Боят е труден. Режимът е силен и получава подкрепа от Русия“, като в същото време казва, че Джабхат ан-Нусра „печели битки, благодарение на ракетите TOW. Благодарение на тези ракети, ние постигнахме баланс с режима. Нашите танкове дойдоха от Либия през Турция, заедно с няколко РСЗО [БМ-21 Град – бел. авт.]“
„Ние ще се борим, докато режимът падне“. Целта на Джабхат ан-Нусра е „да се създаде ислямска държава, която ще бъде управлявана в съответствие със закона на шериата. Ние не признаваме нито една светска държава“.
Когато полевият командир е запитан дали ракетите TOW са били първоначално предназначени за Джабхат ан Нусра или за СС, джихадистът пояснява: „Не, ракетите ни бяха дадени директно“.
Абу Ал Ез споделя, че когато ан-Нусра е била „обсадена, ние имахме тук офицери от Турция, Катар, Саудитска Арабия, Израел и Америка тук… експерти в използването на спътници, ракети, разузнаване и термални камери за сигурност“.
В потвърждение на по-горното твърдение е и заявлението на говорителя на Министерството на отбраната на Русия, генерал-майор Игор Конашенко, който на 29 септември 2016 заявява: „Ние знаем много добре къде и колко конкретно в Сирия, включително в провинция Алепо, се намират неафишираните ‘експерти’, занимаващи се с оперативно планиране и ръководене на операциите на екстремистите“.
В интервюто джихадистът признава, че на ан-Нусра е било платено за постигане на специфични военни цели по време на сирийския конфликт: „Получихме 500 милиона сирийски лири (около $ 2,3 милиона) от Саудитска Арабия. За превземането на Пехотното училище в Ал Муслимия (Al Muslimiya) преди години ние получихме 1,5 милиона кувейтски динара (около $ 500 000), а от Саудитска Арабия $ 5 милиона“. Според Абу Ал Ез, парите идват от правителствата на тези страни, а не от частни лица. Същият признава още, че ан Нусра изпозлва прекратяването на огъня за прегрупиране с цел провеждане на нови атаки срещу правителствените сили.
Абу Ал Ез заявява още, че Джабхат ан-Нусра няма да позволи камиони с хуманитарна помощ да влязат Алепо „толкова дълго, колкото на силите на режима са разположени по протежение на пътя ‘Кастело‘ (Castello), в Ал Малах (Al Malah) и в северните райони“, допълвайки, че „режимът трябва да се оттегли от всички територии, и ние ще позволим на камионите да влязат. Ако всеки пак някой камион се опитва да влезне, ние ще задържим шофьора“.
Юрген Тоденхофер взема интервюто на 17 септември (в каменна кариера в района на Алепо), когато посещава Сирия за седми път от началото на гражданската война. Два дни по-късно, на 19 септември 2016, е нанесен удар по конвой на ООН и на Сирийския арабски Червен полумесец, движещ се по пътя „Кастело“. Ще обърна внимание на инцидента в следващата част.
В заключение, командирът заявява, че „ние бяхме в една група заедно с ИД. Но ИД е използвана в съответствие с интересите и политическите цели на големите сили като Америка, и групата се отдалечи от нашите принципи. Повечето от лидерите ИД работят с разузнавателните служби, това сега е ясно за нас. Ние, Джабхат ан-Нусра, имаме свой собствен път“.
Твърдението на полевия командир относно разузнавателното осигуряване на ИД от западните служби намира своето потвърждение точно в деня на интервюто, когато в района на летище Дейр ез-Зор самолети на международната коалиция, оглавявана от САЩ, нанасят 4 удара по позиции на сирийската армия. Загиват поне 83 военнослужещи, а над 100 са ранени. Непосредствено след бомбардировката върху сирийската армия, ИД преминава в настъпление. Това е ясен белег за наличие на синхрон между действията на коалицията на САЩ и ИД (на случая ще бъде отделено особено внимание в една от следващите части).
В резюме, от интервюто става ясно следното:
– ан Нусра е директно подкрепяна от САЩ;
– джихадистите получават танкове и друго тежко въоръжение от Либия през Турция;
– в град Алепо джихадистите разполагат с офицери и експерти от САЩ, Израел, Турция;
– командирите на Ислямска държава са подпомагани от западното разузнаване (както беше в Либия);
– ан Нусра в Алепо е категорично против прекратяването на огъня и доставяне на хуманитарна помощ.
Във вече споменатия по-горе разузнавателен доклад на DIA са направени редица допускания относно бъдещето развитие на кризата, според които „режимът ще оцелее и ще запази контрол над сирийската територия“, а събитията в Сирия са окачествени като „proxy war”, в която от една страна „с подкрепа от Русия, Китай и Иран режимът контролира зоните на влиянието по протежение на крайбрежието (Тартус и Латакия) и яростно отбранява Хомс, който се смята за основната транспортна артерия в Сирия. От другата страна, опозиционните сили се опитват да контролират източните области (Хасака и Даир аз Заур), съседни на западните иракски области (Мосул и Анбар) в допълнение на съседните турски граници. Западните страни, страните от Персийския залив и Турция подкрепят тези усилия“, се казва в документа.
Всъщност, Мосул е областният град, областта е Нинава, а областният град в Ал Анбар е Рамади. На база на това, в доклада се прави заключение, че на територията, подконтролна на ислямистите, най-вероятно ще бъдaт създадени така наречените сигурни убежища (safe havens) под международна закрила на база на опита от Либия, където бе създадена така наречената зона, забранена за полети (no-fly zone) като елемент от „хуманитарната война“. Забранената за полети зона бе мястото, където джихадистите в Либия се ползваха със закрилата на западните държави. Същата буферна зона, забранена за полети под предлог, че в нея ще бъдат настанени бежанци, САЩ и съюзниците им имаха намерение да наложат и в Сирия по протежение на една част от границата й с Турция, която щеше да има приложение, аналогично на това в Либия. Русия се противопостави, като освен риторика, разположи ПВО-системи, недопускайки либийски сценарий на територията на Сирия (в края на септември 2016 се чуха даже предложения да се закрие въздушното пространство на Сирия за полети на ВКС на Русия и ВВС на Сирия, което, лишено от всякаква логика предложение, детайлно ще разгледам по-нататък).
Според доклада, „съществува вероятност от създаване на обявено или необявено Салафистко княжество (има се предвид възникване на квазидържавно образувание – бел. авт.) в Източна Сирия и е точно това, което поддържащите опозицията сили искат, за да изолират сирийския режим, който е смятан за стратегическата дълбочина на шиитската експанзия (Ирак и Иран)“.
В доклада се предупреждава, че „влошаването на ситуацията в Сирия има тежки последствия върху ситуацията в Ирак“, поради обстоятелствата, че се създава „идеална атмосфера за AQI да си възвърне старите огнища в Мосул и Рамади (чиито контрол организацията загуби през 2009-2010 – бел.авт.), като осигури възобновяване на импулса под презумпцията за обединяване на джихад сред сунитите в Ирак и Сирия и останалите сунити в арабския свят срещу онези, които сa смятани за врагове, сектантите (всички, които не са сунити – бел. авт.). Ислямска държава Ирак (Islamic State of Iraq – ISI) може също да обяви създаването на ислямска държава (има се предвид не организацията, а държавно образувание – бел.авт.) чрез съюза си с други терористични организации в Ирак и Сирия, което ще създаде сериозна опасност по отношение на обединяването на Ирак и защита на неговата територия“.
Независимо от факта, че години преди публикуването на разузнавателния доклад международни журналисти и анализатори представят множество факти, доказващи ролята на западните служби във формирането и обучаването на така наречената опозиция в Сирия, този разузнавателен доклад от най-високо ниво потвърждава твърдението, че Западът, чисто фундаментално, вижда ИД като инструмент за смяната на режима в Сирия, т.е., Западът е готов да приеме възникване на ИД, стига това да допринесе за постигане на геополитиечските му цели в региона.
Бившият директор на DIA генерал-лейтенант Майкъл Флин (Michael Thomas ‘Mike’ Flynn) е най-високопоставеният офицер от военното разузнаване на САЩ, който коментира разузнавателния доклад, прогнозиращ подкрепа за ИД от страна на Запада. В края на юли 2015, в интервю за Ал Джазира генералът не само заявява, че е изучил разузнавателния доклад от 2012, но дава да се разбере, че спонсорирането на радикалните джихадисти от страна на Вашингтон срещу режима в Дамаск не е в резултат на невнимание и незнание, а планирана стратегия: „Мисля, че това беше умишлено решение (I think it was a willful decision).
За разлика от старшия съветник по стратегическите комуникации (STRATCOM) на Държавния департамент Маи Харф, която се опитва да омаловажи доклада, генерал Флин настоява за неговата значимост, отбелязвайки, че за времето, когато е бил директор на DIA, е „обърнал особено значение“ конкретно на този рапорт, както и че, „разузнавателната информация беше много ясна“.
От разговора с бившия директор на DIA излиза, че САЩ и други държави-спонсори на бунтовниците в Сирия съзнателно са подкрепяли Ал Кайда, като са й изпращали оръжия с цел отстраняването на режима на Асад. А на въпроса защо генералът не е предотвратил снабдяването на салафитите, Мюсюлмански братя и Ал Кайда в Ирак с оръжия, след като е бил притеснен относно възхода на ислямския екстремизъм, генералът отговаря: „Мразя да казвам, че това не е моята работа…, но, моята работа беше… да гарантирам точността на нашата разузнавателна информация, която беше представяна, беше толкова добра, колкото може да бъде“.
Генерал Флин изкава твърдението, че администрацията на Обама е пренебрегнала доклада съзнателно, защото не е съвпадал с предизборните послания на президента относно това, че „ал Кайда отстъпва, и Осама бин Ладен е мъртъв“. Малко след като докладът е представен на Обама, той сравнява ИД с резервен колежански отбор (JV team). Според генерала, „хората около президента, неговият „вътрешен кръг, са го съветвали… неправилно“. Потвърждение на думите на Флин е фактът, че дни преди извършените от членове на ИД терористични атаки от 13 ноември 2015 в Париж, отнели живота на 130 души, Обама заявява, че терористичната организация ИД се държи под контрол в нейните граници (contained).
В края на ноември 2015, в интервю за Spiegel Майкъл Флин, запитан дали ИД не би бил там, където е днес, ако Багдад не беше паднал, генералът отговаря категорично:“Да, абсолютно“.
По отношение на войната в Ирак и стратегията на Буш и Обама да отстраняват диктатори в нестабилни региони, Флин заявява: „Това е огромна грешка. Колкото и да беше жесток Саддам Хюсеин, просто да се елиминира беше грешка. Същото се отнася и за Муамар Кадафи и за Либия, която сега е провалена държава. Историческият урок е, че влизането в Ирак беше стратегически провал. История няма да бъде и не трябва да бъде доволна с това решение“.
Два месеца след като Русия започва своята операция в Сирия, на 1 декември 2015 генерал Флин заявява, че Русия ще трябва да поеме водеща роля в борбата срещу „Ислямска държава“, а САЩ ще трябва да работят конструктивно с Кремъл, „независимо дали ни харесва или не“.
По време на президентската надпревара в САЩ, генерал Флин е съветник в щаба на Доналд Тръмп. Ето защо, не е случаен фактът, че Тръмп демонстрира компетентност по въпросите, свързани с кризата в Близкия Изток, както и изрази увереност, че разполага с експертен екип, с който ще бъде в състояние да реши кризата в региона, при това, съвместно с Русия. На 18 ноември 2016, бившия шеф на военното разузнаване Майкъл Флин прие предложението на вече избрания за 45-ти президент на САЩ Доналд Тръмп да заеме поста ‘съветник по националната сигурност’ (National Security Advisor).
Според бившия офицер от разузнаването на британската армия и отдела за контратероризъм на лондонската полиция Чарлз Шубридж (Charles Shoebridge), от разузнавателния доклад става ясно, че Вашингтон не само вече е бил наясно с екстремисткия харaктер на размириците и вероятните последици за Сирия, но и е сметнал това за „предимство за външната политика на САЩ. Това също предполага решение да се прекарат години в опит западното общество умишлено да се подвежда чрез услужливите медии, вярвайки, че размириците в Сирия са изключително ‘умерени‘“.
Във връзка с опитите да се отрече очевидното в доклада, Чарлз Шубридж казва: „През първите години на кризата в Сирия, правителствата на САЩ и Великобритания, и почти универсално, преобладаващото число западни медии, представяха сирийските бунтовници като умерени, либерални, светски, демократични, поради което и заслужаващи подкрепата на Запада. Като се има предвид, че тези документи изцяло подкопават тази оценка, показателно е, че въпреки тяхното огромно значение, медиите на Запад почти изцяло не им обърнаха вниманиe“.
Всъщност, действията на САЩ в региона имат своето логическо обяснение: режимът в Сирия е смятан за „стратегическата дълбочина на шиитската експанзия (Ирак и Иран)“, поради което, както за САЩ, така и за съюзниците им Саудитска Арабия и Катар, Иран е възприеман като далеч по-опасен от ИД, ето защо те спонсорират включително и джихадисти, водени от една основна цел – отстраняването на Асад.
Като потвърждение на гореспоменатото, ще се фокусирам върху доклад на RAND Corporation, посветен на така наречената продължителна война (long war), публикуван през 2008. Докладът, озаглавен Unfolding the future of long war: motivations, Prospects, and Implications for the U.S. Army от 230 страници, разглежда осем т. нар. траектории или пътища на продължителната война. Една от траекториите е тази на ‘непрекъснатия конфликт между шиити и сунити’, която включва три възможни стратегии за изпълнението й:
1. Стратегията „отвътре навън“ (Inside Out Strategy) включва евентуална смяна на режима в Иран и замяната му с „умерен, който не разчита на шиитски шовинизъм за неговото легитимност“. Авторите на доклада осъзнават обаче, че „цената и рискът от стратегията биха били огромни“.
2. „Държавно-ориентираната“ стратегия (State-Centric Strategy), посочена като по-вероятнa, където САЩ следва да се стремят да построят институционални способности в мюсюлмански държави в опасност, така че техните сили за сигурност да са в състояние да се справят с така нареченото насилие, породено от различни религиозни групи/секти (sectarian violence). Парадоксално на теорията, САЩ правят точно обратното в Сирия – разпалват конфликти между религиозните групи, което всъщност намира своето обяснение в третата стратегия.
3. Стратегията „разделяй и владей (Divide & Rule Strategy), чрез която „лидерите на САЩ също така биха могли да изберат да се възползва от траекторията на ‘непрекъснат конфликт между шиити и сунити’, заставайки на страната на консервативните сунитски режими срещу набиращите мощ шиитски движения в мюсюлманския свят“. Рисковете тук са, че вместо да ограничи, тя може да провокира конфликти между отделните религиозни групи. Освен това, би могла да доведе до пълномащабна война между Иран и САЩ или обратен удар, в случай че сунитските режими станат прекалено силни след отслабването на шиитските, като по този начин се обърнат срещу САЩ.
Случващото се в Близкия Изток е комбинация от трите стратегии. Нито САЩ, нито Катар, нито Турция, нито Саудитска Арабия искат да видят силен Иран, обединен с Ирак и Сирия, което на практика отделят сунитска Турция от останалите сунитски държави в Близкия Изток. В съюз с Русия, евентуално и Китай, Иран се превръща в доминираща сила в региона, а САЩ ще бъдат принудени да отстъпят трайно на Русия своето място в региона.
Всъщност, още през 2007, американският журналист и носител на Пулицър Сеймор Хърш публикува в New Yorker статия, в която пише: „За да подкопае преобладаващо шиитски Иран, администрацията на Буш беше действително решила да преконфигурира приоритетите си в Близкия изток. В Ливан, по тайните операции, целящи да отслабят шиитската организация Хизбула, подкрепяна от Иран, администрацията си сътрудничеше със сунитското правителството на Саудитска Арабия. Освен това, САЩ са участвали в тайни операции, насочени към Иран и неговия съюзник Сирия. Страничен продукт на тези дейности е било укрепването на сунитски екстремистки групи, изповядващи войнстваща визия на исляма, враждебно настроени към Америка и симпатизиращи на ал Кайда“.
Не отговаря ли Ислямска държава (Даеш) на всички тези условия, е риторичният ни въпрос тук.
Следва продължение…
Епизод 1 на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – StratCom или западната пропаганда вижте ТУК
Епизод 2, част първа на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – Войните в Близкия изток (I) вижте ТУК
Епизод 2, част втора на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – Войните в Близкия изток (II) вижте ТУК
Това е труд, който трябва да се преведе на основните езици и да бъде разпространен както в Русия, така и сред гражданите на ЕС! Руски и английски! Този материал е наистина уникален! Прочетох го на един дъх! Респект, господин Запрянов! Имаме достоен генерал за президент, а сега виждам, че най-добрите анализатори в България са също от военните среди!
„Една от причините Ислямска държава да се разрасне е тази, че ние въоръжаваме техните съюзници. Ние сме в съюз с ИД в Сирия. Те се чувстваха сигурни, защото ние въоръжавахме бунтовниците да държат Асад далеч от тях… Те (ИД – бел.авт.) нямаше да са толкова силни и в Ирак, ако не им осигурявахме убежище в Сирия, въоръжавайки техните съюзници… ИД е окуражена и действа в две страни. Ние воюваме заедно с Ал Кайда, воюваме заедно с ИД… Ние сме с ИД в Сирия. Ние сме от една и съща страна на войната. Така че, тези, които искат да спрат ИД в Ирак, са се съюзили с ИД в Сирия. Това е реалното противоречие в цялата тази политика“. – няма как и Ранд Пол да е рубладжия, нали? :)
Евала за материала!