САЩ воюват с чужди ръце. Епизод 1: StratCom или западната пропаганда

krieg

ЕПИЗОД 1
StratCom ИЛИ ЗАПАДНАТА ПРОПАГАНДА

ivan-zaprianov-authorИван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

Panarin2„Обърнете внимание: днес Китай е десетки пъти по-силен от Русия – физически, икономически и даже технологически. Въпреки това американците се боят по-малко от Китай. Индия е мощна страна, но тя не предизвиква у САЩ особено безпокойство. А от Русия те действително се страхуват и знаете ли защо? Русия притежава едно загадъчно свойство: да сплотява слабите срещу силните. В световен мащаб руснаците са призвани да унизяват силния за неговата наглост“. Александър Панарин

Четвърт век след края на Студената война стана ясно, че тя нито за миг не е спирала, а рискът от гореща война днес е по-висок, отколкото в годините на противопоставяне на двете суперсили в лицето на САЩ и СССР.

Както преди век, така и сега Москва продължава да бъде считана от Вашингтон и съюзниците му за най-големия враг, но не поради агресивността на Русия и намеренията й да унищожи САЩ или техните съюзници, а поради факта, че Русия е единственото препятствие за западната цивилизация, по-конкретно на САЩ, към световно господство.

Поради тази причина, след разпадането на СССР, НАТО не само не прекрати своето съществуване, а напротив – разшири своята география. Целта на САЩ беше и си остава да не допуснат Русия да възвърне изгубените си позиции в Източна и Централна Европа, защото след всяко сриване, като това, което Русия преживя в края на 90-те, фениксът възкръсва. И когато Русия започна да се възстановява, тогава Западът започна да я атакува с всички налични средства.

През последните две години сме свидетели на интензивна информационна и психологическа война, чиято активна фаза започва с още в края на 2013. Повод и обект на атаката тогава са Зимните олимпийски игри в Сочи. С цел дискредитиране на Кремъл, западните медии стоварват върху своята аудитория огромно количество дезинформация. Ефектът е краткосрочен – след успешното завършване на игрите,  звездите на запада в зимните спортове заявяват своето удовлетворение и възхищение от организацията и провеждането на игрите, окачествявайки ги като най-успешните до онзи момент. Зимните олимпийски игри в Сочи се провеждат в периода 7-23 февруари.

Както през 2008, когато Саакашвили започва артилерийски обстрел върху мирни жители, нарушавайки принципа за мир по време на олимпийски игри, същото се случва и през 2014 в Киев, където протестите прерастват в размирици, завършвайки с провеждане на държавен преврат. Сигурността и правата на етническите руснаци и рускоговорящи граждани на Украйна са реално застрашени, за което свидетелстват посланията на протестиращите и политическите фигури, които ги представляват. И ако през 2008 САЩ имат за цел да проверят решителността и готовността на Кремъл да защитава националните си интереси, то през 2014 САЩ очакват това, което Русия направи – да защитава своите граждани зад граница, както и своя национален суверенитет, недопускайки Крим да се превърне в база на САЩ и НАТО.

8_original

Руските военноморски сили участват в празнична церемония по случай първата годишнина от подписването на Договора за приемане в състава на Руската федерация на независимата Република Крим. Севастопол, 18-ти март 2015.

 

Украйна трябва да бъде отмъщението на САЩ към Русия за нейната решителна намеса в Сирия в посока недопускане президента Асад да сподели съдбата на лидера на Джамахирията Кадафи. САЩ целят да префокусират вниманието както на Русия, така и на световната общественост, от Сирия към Украйна. И докато властта в Киев е взета от радикални фашизоидни сили, то Сирия е на път да се превърне в следващата провалена държава под натиска на ислямските джихадисти, които САЩ използват за постигане на своите геостратегически цели.

Под предлога на „агресивните действия“ на Русия в Украйна, САЩ и Западът налагатат на Москва множество санкции, целящи нейното отслабване и лишаването й от възможност да влияе на процесите в Близкия Изток. По-конкретно – да окаже съществена военна помощ на своя дългогодишен съюзник Сирия.

Основен лост на САЩ и съюзниците им за промяна на общественото мнение са дезинформацията и манипулацията на общественото мнение. За последните 100 години американският истаблишмънт разчита именно на информационни и психологически кампании за убеждаване на своите иначе миролюбиви граждани в необходимостта от война срещу една или друга държава в името на „националната сигурност на САЩ“.

В епохата на безпрецедентно развитите комуникации и социални медии, фундаментален компонент в съвременната хибридна война (освен кибер-, proxy-, конфликти с ниска интензивност, етнически и религиозни конфликти, глобален тероризъм, незаконна миграция, разпространение на оръжия за масово унищожаване) се явява така нареченият StratCom (Strategic communication), представляващ компилация от психологически и информационни операции/пропаганда.

Поради изключителната важност на стратегическата комуникация при формиране или преформатиране на общественото мнение, акцентът на настоящия материал ще бъде поставен върху SratCom. За тази цел, първо, ще представя на уважаемия читател част от най-ярките изказвания на високопоставени политически и военни фигури от страните-членки на Европейския съюз (ЕС) и Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) по адрес на Руската федерация,  направени през последните месеци; второ, ще идентифицирам общото между разгледаните изказвания; трето, в ролята си на „адвокат на дявола“, през призмата на днешното военнополитическо ръководство на Русия, ще подложа на проверка основателността и достоверността на тезите на направените заявления, т.е., базирани ли са тези твърдения на сериозни аргументи и факти или представляват пропагандистка реторика, основаваща се на дезинформация, манипулация, чиято целева аудитория не са толкова руснаците, колкото гражданите на ЕС и НАТО.

2016-10-08_014938

И така,

25 февруари 2016: Тогава Върховен главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав заявява пред Сената на САЩ: „Русия се стреми да упражнява безспорно влияние върху съседните държави в нейната буферна зона…, така тя употреби военна сила нарушавайки суверенитета и териториалната цялост на Украйна, Грузия и други Виждам (Русия) като реална заплаха и просто бих посочил факта, че това е нацията, която притежава хиляди ядрени оръжия и те говорят през цялото време за използването на тези ядрени оръжия.

f84ebf78e23d26a9f2d3730797274b4eСпоред Брийдлав въоръжените сили на Русия увеличават своята мощ и професионализъм, което предвид сегашната външна политика на Русия, не може да не безпокои Съединените щати, както и че „Русия се стреми да възстанови своята водеща роля на световната сцена, а това ограничава нашите (на САЩ – бел. авт.) възможности“. И още: „Русия избра да бъде противник и представлява дългосрочна екзистенциална заплаха за Съединените щати и за нашите европейски съюзници и партньори“. И накрая, „За да се противопостави на Русия, Европейското командване (на САЩ – бел. авт.), работейки заедно със съюзниците и партньорите, към момента сдържа Русия и се подготвя да воюва и да спечели, ако е необходимо“.

3836043831 март 2016: Председателят на Комитета на Сената на САЩ по въоръжените сили сенатор Джон Маккейн заявява по време на изслушването на генерал Брийдлав: Не става дума за това, че САЩ и НАТО не са направили нищо, за да отговорят на предизвикателството, идващо от Русия. Става дума за това, че нито едно от действията, които сме предприели досега, не са адекватни на обхвата, мащаба и сериозността на предизвикателствата, които Русия поставя пред националната ни сигурност и международния ред… Накратко, САЩ и НАТО трябва да сме готови да възпрем и ако е необходимо, да победим руската агресия, независимо дали е в ядрения, конвенционалния или хибридния домейн“.

27 март 2016: Брийдлав предлага да бъде върнат на служба реликвата U-2 (разузнавателен самолет), като „допълнителна платформа за събиране на разузнавателна информация“ в противовес на заплахата от Москва.

Кратка ретроспекция: САЩ използват U-2 по време на Студената война, при това много успешно, но статуквото се променя на 1 май 1960, когато съветските сили за ПВО успяват да го поразят. Година по-късно, на 27 октомври 1962, в разгара на Кубинската криза, съветските сили за ПВО свалят U-2 в небето над Куба. Това едва не довежда до ядрена война. В случай на подновяване на полетите на реликвата U-2, при евентуално нарушаване на въздушното пространство на Русия, самолетът ще бъде свален. Отчитайки напрежението между САЩ и Русия, това би могло да има необратими последици.

30 април 2016: Брийдлав заявява: „Руската агресия се вижда ясно в своята незаконна окупация на Крим и нейните последващи операции в Източната Украйна… Aгресията на Русия дестабилизира също съседните държави и региона, и незаконните й действия създават нестабилност близо до границите на НАТО”.

На 4 май 2016 генерал Брийдлав се оттегля от активна военна служба и преминава в щаба на кандидата за президент на САЩ Хилъри Клинтън. При победа на Клинтън се очаква Брийдлав да получи висок пост в нейната администрация.

23 юни 2016: Верният на стила си вече генерал от резерва Брийдлав заявява отново, че Русия е екзистенциална и постоянна заплаха за САЩ и световния ред: „В основата на всяка стратегия в Европа трябва да бъде разбирането, че Русия е непреходна екзистенциална заплаха за Съединените щати, техните съюзници и международния ред. Русия възнамерява отново да бъде световна сила… Освен това, руската интервенция в Сирия демонстрирa намерението на Москва да разшири влиянието си в чужбина“.

Възниква риторичният въпрос беше ли икономически импотентната Русия с небоеспособните си въоръжени сили през 1999 екзистенциална заплаха за САЩ и НАТО, за да провокира разширеннието на Алианса, при положение, че веднага след 9/11, Русия, и лично Путин, демонстрира готовност да сътрудничи със САЩ по въпросите на международния тероризъм.

„Путин не е партньор по сигурността”, твърди сенатор Маккейн, активно участвал в планирането и организирането на цветните революции в бившите съветски републики, Арабската пролет, поддържането на така наречената „умерена опозиция“ в Сирия и деен участник в организирането на Майдана и последващия преврат в Киев. Също – пратеник на САЩ в България за убеждаването на правителството да прекрати работата по „Южен поток“. Впоследствие последва оставка на правителството на Орешарски.

655-402-premieryt-plamen-oresharski-se-sreshtna-sys-senatorite-ot-kongresa-na

Премиерът Пламен Орешарски обяви спирането на „Южен поток“ на брифинг в Министерски съвет, след срещата с американските сенатори Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън. София, 8 юни 2014

 

На 11 септември, Путин не се поколеба да се обади на новия си приятел Джордж У. Буш, за да заяви пълната си подкрепа за САЩ и американския народ“, спомня си професорът по политология и бивш посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол.

„Ние бяхме първата страна, която подкрепи американския народ тогава; първите, които реагирахме като приятели и партньори след ужасната трагедия на 11 септември“, споделя по-късно президентът Путин.

Подкрепата на Русия за САЩ във войната срещу тероризма е обявена на 24 септември 2001 г. в план от пет точки: (1) руските служби ще споделят разузнавателна информация с техните американски колеги; (2) разрешено въздушно пространство за полети, предоставящи хуманитарна помощ; (3) сътрудничество с централноазиатските съюзници на Русия за предоставяне на достъп до въздушно им пространство за американските полети; (4) участие в международните усилия по търсене и спасяване; (5) увеличаване на директното подпомагане – хуманитарно и военно – на Северния съюз и правителството на Рабани в Афганистан.

indexПроамериканският план на Путин не е просто тактически. Политиката на Путин в изразяване на подкрепа след 11 септември, включително неговото съгласие за американско военно присъствие в Централна Азия, представляват значителна промяна в руската външна политика. Потенциалът за напредък – за принципно нови и подобрени отношения между Русия и Запада – никога не е бил по-голям. Ако не успеем този път, обаче, следващият прозорец на възможност, може да не се отвори десетилетия напред“, смята тогава Майкъл Макфол.

В допълнение, Путин изпраща ясно послание към САЩ, че той не смята Вашингтон за противник, когато „доброволно премахна руските бази от Куба и залива Камран във Виетнам“, както сам твърди последният посланик на САЩ в СССР Джак Матлок.

В знак на благодарност последва второ разширение на НАТО през 2004. Така НАТО вече граничи с Русия, при това без да има и нотка на провокация, заплаха или предизвикателство от страна на Русия по отношение на Запада, а напротив – само отстъпление и компромиси. И когато Русия реши да защитава своите интереси и зае отбранителна позиция, започват обвиненията по неин адрес.

САЩ наричат „партньорство“ това, което Русия  счита за унижение, изпитано и търпяно след разпада на СССР. Според президента Путин, за САЩ „партньор“ означава „васал“, държава без суверенитет, с разбита икономика и въоръжени сили. За Путин е ясно, че Западът няма нито намерение да бъде съюзник с Русия, нито да я счита за равна по статус. „Струва ми се, нашите партньори не искат съюзници, те искат васали. Те искат да командват, но Русия не работи по този начин“, категоричен е Путин.

2016-10-08_024451Вместо изграждане на алианс или по-силно партньорство след 9/11, по думите на американския изследовател на Русия и руско-американските отношения  професор Стивън Коен, „триумфалистичната реакция на Вашингтон по отношение на края на Съветския съюз доведе до дипломатическия подход победителят получава всичко‘, който беше толкова агресивен“.

В същото време, докато упрекват Русия за намеса във вътрешните работи на съседните й страни, САЩ вече два века следват доктрината „Монро“, чиято цел е не просто да ограничи, а да не допусне намеса на европейските сили на американските континенти, полагайки фундамента на тоталното господство на САЩ в региона. Нещо повече, доктрината „Монро“ е възприета като модел за поведение на политическата класа в САЩ, които смятат, че Вашингтон е призван да доминира над останалите държави в Северна и Южна Америка. Впоследствие се заражда и митът за „изключителността“, т.е., превъзходството на една държава и на една нация над останалите (аналогия с Третия Райх).

На практика САЩ отхвърлят доктрината „Монро“ в частта й за ненамеса във вътрешните дела на държавите в Европа, но в същото време се ръководят от нея в частта си за недопускане на вмешателство на европейските страни в западното полукълбо и за извършване на интервенции  Южна Америка. През 40-те години на 19 век, водени от принципите на доктрината „Монро“, САЩ присъединяват към себе си повече от половината територия на Мексико  – днешните щати Тексас, Калифорния, Аризона, Невада, Юта, Ню Мексико, Колорадо, Уайоминг. В наше време Бразилия е последният пример за интервенция от страна на Вашингтон, а опитите във Венецуела продължават и най-вероятно скоро ще можем да станем свидетели и на гражданска война там. През март 2016 президентът Обама подновява за една година така наречената Изпълнителна заповед (Executive order), в която Венецуела е определена като „необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на САЩ“. Обама обявява така наречения „акт относно национално извънредно положение (national emergency act) с цел противопоставяне на „заплахата от Венецуела“.

Brasília-DF, 06/06/2011. Presidenta Dilma Rousseff durante Cerimônia oficial de chegada do presidente da Venezuela, Hugo Chávez. Foto: Roberto stuckert Filho/PR.През 2008 година тогавашният президент на Венецуела Уго Чавес заявява в интервю пред американския журналист Кристофър Хитчънс, историка Дъглас Бринкли и актьора Шон Пен: „Доктрината Монро трябва да бъде разбита. Ние сме заседнали в нея почти 200 години. Джеферсън (третият президент на Съединените американски щати в годините 1801-1809) заяви, че Америка трябва да погълне една след друга републиките на юг. Страната, в която сте родени, е базирана на империалистически подход“.

По думите на бившия заместник-министър на финансите на САЩ по време на президентството на Роналд Рейгън, Пол Крейг Робъртс, „тази изфабрикувана извънредна заплаха служи като оправдание на режима на Обама за свалянето на президента Мадуро във Венецуела. Това е традиция за Вашингтон – да сваля законноизбрани латиноамерикански правителства, които се опитват да представляват интересите на хората, а не интересите на американските корпорации и банки Вашингтон провежда икономическа война срещу Венецуела, за да подкопае обществената подкрепа на президентa Мадуро. Медиите се контролират от елита и обвиняват Мадуро за икономическите проблеми, причинени от Вашингтон”.

hallinan.02-10-21.180В една от последните си статии американският експерт по геополитика Кон Халинан (Conn Hallinan) пише: „Повечето членове на НАТО нямат интерес да воюват срещу Русия, но други звучат така, сякаш това не би било лоша идея”, визирайки изказването на министъра на външните работи на крайнодясното правителството на Полша Витолд Вашчиковски, че Русия е „по-опасна от Ислямска държава“.

vitold15 април 2016: Министърът на външните работи на Полша Витолд Вашчиковски заявява: “Aктивността на Русия е един вид екзистенциална заплаха, тъй като тази дейност може да унищожи страни Ние също имаме неекзистенциални заплахи като тероризма, като големите миграционни вълни Ислямска държава… не е екзистенциална заплаха за Европа“.

Вашчиковски поставя знак за равенство между миграционни вълни и тероризъм, при положение, че от 1989 насам милиони поляци се евакуираха от Полша в посока Западна Европа и САЩ. ИД не е екзистенциална заплаха за Полша, но Полша не е Европа, а част от Европа. Едва ли автоктонните френски граждани споделят мнението на полския министър относно това, че  „Ислямска държава… не е екзистенциална заплаха за Европа“. Разбира се, милионите бежанци не са се запътили към Полша; не Полша граничи с Турция, която напоследът е обект на терористични атаки от страна на ИД.

На фона на непрекъснатата заплаха от тероризъм и множеството терористични атаки, отнели живота на стотици мирни европейски граждани, на фона на огромния поток от бежанци, на фона на динамично променящия се етнически и културно-религиозен състав на Европейския съюз, заявлението на Вашчиковски е нагледен пример за прилагане на инфо- и психологическа операция: от една страна, министърът манипулира и дезинформира (информационна операция) и насажда истерия и параноя като вторичен ефект (психологическа операция). Целевата аудитория са стотиците милиони граждани на ЕС и НАТО.

От разпадането на СССР насам не ми е известна държава, още по-малко такава от ЕС или НАТО, която да е нападната от Русия. Русия не отнема невинни човешки животи, нито демонизираният Путин изпраща милиони мигранти в ЕС, налагайки своите ценности, култури, традиции, правила и нормани на поведение на 510 милиона граждани на съюза. Не руски православни храмове се строят масово в ЕС, а стотици джамии. В периода 1991-2000 Русия оцелява. Несериозно е да с твърди, че Русия преследва имперски интереси и цели увеличаване на своята територия на запад, имайки предвид размерите на Русия и твърде малкото население за тези размери (а за да се контролира една окупирана територия е необходим, на първо място, човешки ресурс, освен подкрепа в лицето на мнозинството от местното население – в това се заключава центърът на тежестта). САЩ чрез НАТО стоварват войски и тежко въоръжение на границата с Русия, включвайки абсолютно всички бивши членки на Варшавския договор, както и бивши република от състава на СССР в Северноатлантическия пакт, за чийто противник е обявен Русия, а не световният тероризъм. Като реакция Русия е принудена да се защити, което действие е окачествено като „руската агресия“.

0000302570-article2

Военни учения на НАТО в Полша

 

За Европа, особено за България, именно ислямският екстремизъм представлява екзистенциална заплаха. Фактите говорят сами за себе си:

– Държавата ни граничи с Турция – факт, който е самодостатъчен;

600 хиляди от гражданите на страната ни определят себе си като български турци (няма значение какви са всъщност, а като какви се определят), огромната част от които изповядват ислям;

– Други 500 хиляди български турци живеят в Турция. Това означава поне 1,1 милиона български граждани с турски произход (според Конституцията, Глава втора, чл.25, т. 1, Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин);

Според Европейската комисия циганите в България са между 700 000 – 800 000. Поради ниското ниво на образованост сред мнозинството от тях, циганите са най-уязвимата и податлива на външно въздействие част от населението на България.

Изказването на полския външен министър е „изпитана и доказана тактика на военната индустрия на САЩ да поддържат производствените си линии и да увеличават производствените си мощности. Ислямска държава е страшна, но не са необходими скъпоструващи оръжейни системи, за да се воюва срещу нея. Струващите $1.5 трилиона Ф-35 (сумарно за цялата програма – бел.авт.) са за руснаците, а не за терористите“, твърди Кан Халинан.

По отношение на екзистенциалната заплаха, която представлява Русия, полският министър просто повтаря по-рано заявеното от генерал Филип Брийдлав, който пък от своя страна повтаря тезата на Джордж Фридман, твърдейки, че ислямският екстремизъм „е проблем за Съедините щати, но не е екзистенциална заплаха“.

Специално за министър Вашчиковски, който противопоставя Русия на Европа, съм длъжен да направя и кратка географска справка: територията на Полша е 312 000 км2. Населението на Полша е около 38.5 милиона. Територията на всичките 28 страни-членки на Европейския съюз е 4,324,782 км2, а на цяла Европа – 10,180,000 км2. Само европейската част на Русия е 3 960 000 км2 или почти 40% от континента (12.5 пъти по-голяма от Полша). В европейската част на Русия живеят около 112.5 милиона души от общо 146.5 милиона души население (трикратно повече от това на Полша)… И ако Полша е просто част от Европа, то Русия е най-голямата европейска държава, както по територия, така и по население. Ерго, няма знак за равенство между Европа и Европейски съюз, поради факта, че ЕС е част от Европа.

Europe_countries_map_bg

И когато става дума за агресия и амбиции за експанзионизъм и империализъм, добре е да обърнем внимание на следните факти, изложени от Кан Халинан: „Русия разполага с две бази в Близкия изток и няколко в Централна Азия (в бивши съветски републики – бел. авт.). САЩ имат 662 бази по целия свят и специални части (SOF), разположени в между 70 и 90 страни, във всеки един момент. Миналата година (2015) SOF бяха активни в 147 страни. САЩ активно участват в пет войни... Руските военни разходи ще паднат през следващата година, докато САЩ ще надвишат военните разходи на Москва десетократно. Кой изглежда заплашително в това сравнение?“

2016-10-08_032353

Присъствието на американските Сили за специални операции (SOCOM) извън границите на САЩ

 

16 юни 2016: Министърът на отбраната на Полша Антони Мицаревич заявява, че Русия „е най-голямата заплаха за световната сигурност днес“, като добавя още, че „нито една страна в новата история… не е подкопавала международния ред до степента, в която го прави Русия, първо, атакувайки Грузия, след това Украйна, като окупира територията на независима държава, открито демонстрирайки, че не приема независимостта, така и суверенитета на тази държава“.

2016-10-08_0328336 юли 2016: „Русия трябва да се възприема като най-голямата заплаха за мира в Европа… Руските войски в Сирия предизвикат повече и повече загриженост и сред нашите съюзници“, твърди Мицаревич.

Кратка ретроспекция: през 2003 Полша участва в нападението на суверенен Ирак. Днес, анализатори и на изток, и на запад са единодушни, че кризата в Близкия Изток е пряка последица от тази война. Тогава, държавите Русия, Китай, Франция и Германия първи проявяват „загриженост“, но САЩ, Великобритания, Австралия и Полша не се съобразяват с тях. Както де факто, така и де юре, Полша носи пряка, непосредствена отговорност за катастрофалните последици от войната в Ирак, включително и бежанската вълна към Европа днес.

655-402-nato-jens-stoltenberg_116 юни 2016: Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заявява, че Русия провежда „мащабно въоръжаване на границата с НАТО… Русия се опитва да разшири сферата си на влияние по военен път… Разполагането на войски на изток – това е адекватен отговор на агресивните действия на Русия… Искаме да покажем на нашите партньори, че ние сме тук, когато те имат нужда от нас. И ние искаме да покажем на потенциалните агресори, че ще реагираме, ако те ни заплашват“.

Фактите обаче се разминават с твърденията на Столтенберг. Още през 2006 САЩ подписват с България и Румъния споразумение за разполагане на 5 000 войници във всяка една от страните. Определяйки  бързото приемане на бившите съветски сателити в НАТО като грешка“, бившият секретар по отбраната на САЩ Робърт Гейтс заявява, че споразумението за разполагане на 5000 американски войници в България и Румъния допълнително влошава американско-руските отношения. Оттеглянето на САЩ от Договора за ограничаване на системите на противоракетната отбрана (Anti-Ballistic Missile Treaty – ABMT, подписан на 26 май 1972 между СССР и САЩ), заявленията относно бъдещо членство на Грузия и Украйна в НАТО, както и подкрепата за независимостта на Косово – „всичко това доведе двустранните отношения до най-ниската точка“, когато Путин произнася своята реч по време на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2007.

index4544Робърт Гейтс признава още, че „от 1993 г. нататък, Западът, особено САЩ, бяха сериозно подценили степента на унижението на руснаците от загубата им в Студената война и от последвалото разпадане на Съветския съюз, което означаваше края на вековната Руска империя. След разпада арогантността на американските власти, академичните среди, бизнесмени и политици в това да казват на руснаците как да провеждат тяхната вътрешна и международна политика (да не говорим за вътрешно-психологическия  удар вследствие на рязката загуба на статуса на суперсила) доведе до дълбоко и дългосрочно възмущение и огорчение“.

Думите на Гейтс, чиито патриотизъм и лоялност към САЩ не могат да бъдат оспорени, са достатъчно красноречиви относно това, кой и кое предизвиква и предопределя външната политика на Русия днес: не НАТО реагира на руските действия, а Русия реагира на действията на САЩ и НАТО.

Столтенберг пропуска факта, че решението за „разполагането на войски на изток“ е взето не от НАТО, а от САЩ, далеч преди 2016, както и не в отговор на „агресивните действия на Русия“, а с цел недопускане евентуалното възраждането на Русия, която би оспорила американското господство. Такова решение възниква в редиците на американския военнополитически елит веднага след разпадането на СССР, за което свидетелства и позицията на Збигнев Бжежински, изложена в неговата книга „Голямата шахматна дъска: американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“.

804333Както в миналото, така и днес, съществува неписано правило, което гласи, че за всяко престъпление или провинение на Запада бива обвинявана Русия. „Съществуват ли исторически събития или природни явления, за които Русия не е виновна“, задава риторичния си въпрос говорителката на министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова, а министърът на Външните работи на Русия Сергей Лавров споделя, че „от началото на ХХ век… и дори от времето на Иван Грозни, никой не  иска силна, уверена в себе си Русия. През изминалия век в продължение на цялото столетие, британците заедно с американците правят всичко, за да не допуснат цялост на Евразия […] Всичко това се вписва в концепцията, която Збигнев Бжежински излага още в своята книга Голямата шахматна дъска”.

„За Съединените щати… трите големи императиви на имперска геостратегия са да не допуснат тайно споразумение и да поддържат зависимост по отношение на сигурността между васалите… и да не допускат обединяване на варварите“, твърди геостратегът Бжежински.

В периода, когато Бжежински говори за експанзията на НАТО в направление изток, включително и за преговори с Украйна за приемането й в ЕС и НАТО, Русия се раздира от вътрешни конфликти и е престанала да бъде фактор на международната сцена.

43199_GE3n4X90mn6zdfaCSRkrcBitUoqbluНеуспех да се разшири НАТОотбелязва Бжежински през далечната 1997 – може да даде тласък на спящите към момента или умиращи руски геополитически стремежи в Централна Европа“. Нещо, повече, „провалът на американските усилия за разширяване на НАТО биха пробудили още по-амбициозни намерения на Русия. Все още не е ясно – и историята твърди точно обратното – дали руският политически елит споделя желанието на Европа за силно и трайно  американско политическо и военно присъствие. Ето защо… е важно за Америка да изпрати ясно послание за своите глобални приоритети. Ако трябва да се прави избор между по-голяма евроатлантическа система и по-добри отношения с Русия, за Америка първият стои в класирането несравнимо по-високо“. Точно това и се случва – докато Русия е в политическа, икономическа, социална и военна реанимация, САЩ използват прозореца на възможност за разширяване на НАТО на изток, достигайки нейните граници. Бжежински е уверен, че не трябва да се позволява на Русия да има право на глас в НАТО, защото това би създало условия за Москва да възвърне своята сфера на влияние в Централна Европа, както и да редуцира американската роля в европейските дела.

Накратко, САЩ разширяват НАТО с цел пресичане на евентуални бъдещи планове и опити на Русия да си възвърне сферите на влияние, при това, в непосредствена близост до нейните граници. Ето защо, когато Столтенбер обвинява Русия за опитите й да разшири сферите си на влияние, нека си отговори на въпроса дали Великобритания, Франция, Германия нямат сфери на влияние, дали САЩ чрез НАТО непрекъснато не разширяват своята сфера на влияние и не използват Алианса за постигане на геостратегическите си цели. Днес България и бившите социалистически държави, както и държави от бившия СССР, са в сферата на влияние на САЩ, които отстоят на хиляди километри от териториите, над които упражняват своето влияние. В същото време, според запада, Русия няма право на интереси даже там, където живеят милиони руснаци, даже на територии, които векове наред са били част от територията й. Едва ли Западът би позволил към себе си отношението, което проявява към Русия.

Това, което най-много предизвиква страховете на Москва, е фактът, че САЩ лишават Русия от буферна зона. Преживяла 1812 и 1941, за Русия буферното пространство е от екзистенциално значение. Спомняме си реакцията на Вашингтон през 1962, когато Москва разполага ядрени ракети на територията на Куба, при това, в отговор на вече разположените американски ракети с ядрени бойни глави в Турция. Тогава САЩ отново обвиняват Москва за дестабилизирането на световния ред, нищо че действията на Кремъл са реактивни, а не проактивни, като тези на Белия дом. Днес Русия е в състояние, при това далеч по-безнаказано оттогава, да разположи ядрени ракети или ПРО на територията на Венецуела, Куба или Никарагуа. Разбира се, САЩ едва ли ще бъдат безучастни. Едно е сигурно, американските граждани ще разберат как се чувстват близо 150 милиона руски граждани. Ако САЩ имат право да критикуват и осъждат действията на Русия на територии, които векове наред са част от Руската империя, то колко повече Русия има право да обвинява САЩ, които днес са разположили своите самолети и танкове на границата с Русия.

photo_verybig_157825824 май 2016: Председателят на Военния комитет на НАТО, чешкият генерал Петър Павел заявява, че нарастването на силите на източния фланг на Алианса е свързано с действията на руската армия. „Ако не бяха демонстрираните увеличени настъпателни възможности (на Русия – бел. авт.) в Грузия, Украйна, Крим и Сирия, нямаше да има реакция от страна на НАТО“, добавяйки, че източните страни-членки на НАТО „се чувстват застрашени от страна на руската самоувереност и агресия“.

Сякаш Русия напада нищо неподозиращия и миролюбив режим в Грузия, сякаш Путин организира преврата в Киев, открито дискриминирайки многомилионно руско етническо  малцинство; сякаш  Кремъл, зад фасадата на фалшива демокрация, разрушава Близкия Изток, съюзявайки се с ислямски радикали срещу светските режими; сякаш Москва предизвиква бежанската криза, сякаш Русия подкрепя до ден днешен виртуалната „умерена опозиция“ (другото име на джихадистите в Сирия) с крайна цел унищожаването на поредния светски режим и ислямизиране на една от най-модерните до скоро арабски републики. В същото време, Русия не е предприемала каквато и да е военна агресия срещу страна-членка на Алианса.

obama119 юли 2016: По време на конференцията, веднага след Срещата на върха на НАТО във Варшава, президентът на Съединените американски щати Барак Обама заявява: „За почти 70 години съществуване на НАТО, може би никога не сме били изправяни пред толкова широк спектър от предизвикателства, всички наведнъж – в областта на сигурността, хуманитарни, политически. Членки на НАТО – Съединените щати, Канада, Франция, Белгия, и Турция – преживяха ужасни терористични атаки, организирани или вдъхновени от ИД. Русия наруши суверенитета и териториалната цялост на независима европейска нация – Украйна – и предприе провокативно поведение спрямо съюзниците от НАТО. Европейските граници и икономики са подложени на изпитания от милиони имигранти, бягащи от конфликтите и нищетата. А гласуването в Обединеното кралство за напускане на ЕС повдигна въпроси за бъдещето на европейската интеграция… В този предизвикателен момент искам да се възползвам от възможността ясно да заявя това, което ние никога няма да променим – и това е непоколебимият ангажимент на САЩ относно сигурността и отбраната на Европа, трансатлантическите отношения,  и ангажимента ни към нашата колективна отбрана“.

author-paul-roberts„Бащата“ на Рейгъномиката, доктор Пол Робъртс, е на друго мнение: „От времето на режима на Клинтън, НАТО е съюз за водене на офанзивна  война, военно престъпление според правилата на Нюрнберг, установени от Съединените щати. Под знамето на НАТО редица страни бяха нападнати, бомбардирани, а техните правителства свалени от Вашингтон, действащ под прикритието на НАТО. Тези унищожени страни не представляваха каквато и да е заплаха за страните от НАТО и не са предприемали агресивни действия срещу членове на НАТО“.

Президентът Обама се оказва поредният политик, според когото Русия не е част от Европа. Все пак не географските познания на Обама са основното тук, а фактът, че след разпадането на СССР, именно САЩ, чрез така наречения си „ангажимент по отношение на сигурността и отбраната на Европа“, отварят кутията на Пандора. Ето защо кризата на континента днес е породена от два основни и взаимосвързани фактора:

Първи фактор – разширяването на НАТО в момент, когато Русия не представлява заплаха.

Втори фактор – инвазията в  Ирак през 2003 и Арабската пролет от 2010 довеждат до властови вакуум в редица ключови държави от Близкия Изток (first-order effect), създават благоприятни условия за възникването и разпространение на ИД и други терористични групировки (second-order effect), предизвикват миграционния поток (third-order effect).

Да се твърди за ангажимент на САЩ по отношение на сигурността и отбраната в Европа в момент, когато въпреки катастрофалните последствия за света (в частност за Близкия Изток, Централна Азия, Турция и Европа) след ликвидирането на Хюсеин и Кадафи, Вашингтон прави всичко по силите си да отстрани Асад, е проява на политическа арогантност и липса на какъвто и да е морал.

При положение, че в САЩ работят стотоци институти, хиляди експерти и анализатори, да се допусне, че кризата в Близкия Изток е просто низ от случайности, неосъзнати грешки или пропуски във външната политика на Вашингтон през последните две десетилетия, е проява на абсолютна неадекватност и липса на елементарна компетенция. Ако все пак допуснем, че става въпрос за непредумишлени грешки, то това не говори добре за американския елит, харчещ парите на американските граждани и предизвикал смъртта на хиляди американски военнослужещи.

maxresdefault

Войната в Ирак

 

Според Русия, чрез разширението на НАТО и изграждането на санитарния кордон по интермариума от Балтика до Черно море и чрез дестабилизирането на Близкия Изток, САЩ продължават да провеждат политиката си на containment – военна стратегия, разработена от Джордж Кенан в самото начало на Студената война на основата на Cordon sanitaire от началото на XX век, целяща недопускането на идеологическата експанзия на СССР. Москва е убедена, че крайната на цел на САЩ се заключава в дестабилизацията и последваща дезинтеграция на Русия, което Вашингтон се старае да постигне по две направления:

ПЪРВО, посредством криза (икономическа и военнополитическа) в отношенията между Русия и ЕС/НАТО, предизвикана първоначално чрез:

– авантюрата на Саакашвили, довела до убити руски военослужещи и стотици жертви сред южноосетинско население (ефект от първи ред), последваща руска интервенция и успешното й провеждане (ефект от втори ред),  признаването от Москва на Южна Осетия и Абхазия за суверенни държави, респективно, териториални загуби за Грузия (ефект от трети ред);

– цветните революции в Украйна  с кулминация насилствена смяна на властта (first-order effect), довела до референдума в Крим и гражданска война в Югоизточна  Украйна (second-order effect), последващо присъединяването на Крим към Русия и обявяване на ДНР и ЛНД, конгениално, териториални загуби за Украйна (third-order effect);

ВТОРО, посредством дестабилизиране на страните от Близкия Изток с последващо отстраняване на светските режими и запълване на властовия вакуум с радикални елементи, които впослествие да бъдат насочени към Средна Азия, Кавказ, Русия и Китай за разпалване на междуетническа и междурелигиозна война с краен ефект сепаратизъм.

Официалният представител на министерството на външните работи на Русия Мария Захарова коментира Срещата на върха така: „Първичният анализ на резултатите от срещата показва, че НАТО продължава да съществува в някакво военно-политическо огледало… Алиансът съсредоточава усилията си върху сдържането на несъществуваща заплаха от Изток.

Sergey_Lavrov,_Vladimir_Putin_and_John_Kerry

Ню Йорк, 29 септември 2015

 

Според Захарова дисбалансът в укрепването на фланговете на НАТО на фона на „безпрецедентните мащаби на идващата от южно направление терористичната заплаха“ свидетелства за откъсване на политиката на блока от непосредствените нужди по обезпечаване на безопасността на гражданите на страните-членки  на НАТО.

По отношение на Русия Обама подчертава, че „не може да има бизнес както обикновено (can be no business as usual) с Русия, докато тя не изпълнява напълно своите задължения съгласно минските договорености“.

Минските договорености, са основният стълб, на който стъпват НАТО и ЕС по отношение на обвиненията си спрямо Русия. При запознаване със съдържанието на 13-те точки на така наречените Комплексни мерки по изпълнение на Минското споразумение става ясно, че Русия не е страна по тяхното изпълнение, а свидетел на сключването на споразумението, както кумът и кумата са призовани като свидетели на бракуването на младоженците, но без да носят юридическа отговорност за последиците и  бъдещите отношения между съпрузите. С други думи, колкото САЩ/НАТО/ЕС имат право да обвиняват Русия за неизпълнението на договореностите, толкова и Русия има право да обвинява САЩ/НАТО/ЕС (по-конкретно Германия и Франция, както заяви неотдавна бифшият президент на Украйна Леонид Кучма).

9b008eabd352ebc8b23eb297c931f4377 септември 2016: В своя реч в Оксофордския университет, Англия, секретарят по отбраната на САЩ Аштън Картър поставя знак за равенство между „Ислямска държава“ и „руската агресия“ като заплаха за световния мир, говорейки за „възпиране на Русия“ сякаш Русия е разположила в Канада на границата със САЩ танкове и бойна авиация.

„За нашите усилия по сдържане на руската агресия… да се инвестира в отбрана два процента от БВП“, приканва Картър и продължава: „Въпреки прогреса, който направихме заедно в периода след Студената война, действията на Русия в последните години, нейните нарушения на териториалната цялост на Украйна и Грузия, непрофесионалното й поведение във въздуха, в космоса, във виртуалното пространство, а така също и дрънкане на  ядрено оръжие, всичко това демонстрира, че Русия има ясна амбиция да ерозира установения международен ред“.

На 1 юли 2016 Владимир Путин е на визита във Финладния, където президентът на страната Саули Нийнистьо предлага на  руския си колега забрана на полетите на бойната авиация с изключени транспондери над Балтийско море с цел недопускане на инциденти. Владимир Путин приема предложението и на 2 юли министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу нарежда на руските ВКС да изпълняват полети над Приблактика с включени транспондери. Руската страна отправя същото това предложение до НАТО, по-конкретно до САЩ. След повече от два месеца размисли и страсти около една очевидно положителна инициатива, на 20 септември 2016 НАТО отхвърля предложението на Русия с аргументите, че тези мерки не са достатъчни за подобряване на безопасността на полетите. В същото време, едно от най-честите обвинения към руските въздушно-космически сили (ВКС) от страна на НАТО е че изпълняват полети с изключени транспондери.

61111b3c36170148647695b172403be1

Саули Нийнистьо и Владимир Путин

 

В действителност САЩ и Норвегия са тези, които перманенто изпълняват своите разузнавателни полети в непосредствена близост до Русия, с което проковират реакцията на руските ВКС. Освен това, Москва има право да счита американските разрушители в Черно или Балтийско море, въоръжени със стотици крилати ракети, както и разузнавателните самолети в непосредствена близост до своята територия, като реална заплаха. И както д-р Тед Карпентър (Ted Carpenter), старши сътрудник за отбраната и външната политика в Института Катон, пише „Как биха реагирали САЩ, ако военноморските сили на друга сила плават неканени близо до американски териториални води, правейки го многократно въпреки възраженията на Вашингтон? Малко вероятно е, че властите на САЩ или  американският народ ще го приемат за приятелски акт“. Затова действията на руските ВКС са абсолютно адекватни и не трябва да изненадват нито САЩ, нито съюзниците им.

„Американските официални лица и американските новинарски медии трябва да станат много по-наясно и по-изтънчени за това как други правителства и народи възприемат военните действия на САЩ. Самодоволното предположение, че ние сме добрите, така че нищо, което правим, не е грешно и провокиращо‘, е едновременно късогледо и опасно. От гледна точка на други страни, разумни‘ американски действия могат да изглеждат дълбоко заплашителни. И въпреки рисковете, някои от тези страни вече не изглеждат склонни просто да треперят пред мощта на Вашингтон“, твърди д-р Карпентър.

Аш Картър продължава: „Съединените щати не се стремят към студена, да не говорим за гореща война с Русия. Ние не търсим враг в Русия, но също така не се заблуждавайте – ще защитим нашите съюзници, установения международен ред… ще се противопоставим на опитите да се подкопае нашата колективна сигурност и няма да игнорираме опитите на вмешателство в нашите демократични процеси“.

Вероятно защото САЩ не търсят студена, още по-малко гореща война, вместо да прекратят съществуването на НАТО, по примера на саморазпускането на Варшавския договор, разширяват своята сфера на влияние чрез експанзията на НАТО, при това в момент, когато Русия далеч не може да бъде обвинена в агресия. За американския истаблишмънт САЩ са победителите в Студената война, което означава, че те имат право на трофеи, на заграбване на всичко ценно, което врагът притежава. Точно в тази посока е и външната политика на САЩ спрямо Русия.

Според Картър, „НАТО… САЩ и Великобритания, предоставят подкрепа на партньорските страни като Украйна и Грузия… да укрепят своите възможности за национална отбрана, да се подобри тяхната способност да работят с НАТО, да реформират своята отбрана… и да се справят с руската агресия“.

Ако САЩ не бяха използвали Грузия и Украйна като инструмент срещу Русия, то събитията от 2008 и от 2014 нямаше да се случат. В момента, в който САЩ напуснат Украйна и Грузия, тези държави ще се стабилизират. Въоръжавайки режимите в Грузия и Украйна, САЩ и съюзниците им задълбочават кризата. Вашингтон е наясно, че нито Грузия, нито Украйна, без значение с какво оръжие разполагат, не са в състояние да победят Русия. Това означава, че САЩ умишлено се стремят да превърнат Русия в дългосрочен противник на Грузия и Украйна, като част от американската стратегия на ограничаване (Containment Strategy) срещу Москва. Може би точно това има предвид Картър, когато твърди, че САЩ не се стремят нито към студена, нито към гореща война с Русия: САЩ просто воюват с чужди ръце, както е в случая с тези две бивши съветски републики.

inde888x

Картър обвинява Русия и за кризата в Сирия: „Русия с подкрепата си за режима на Асад направи ситуацията в Сирия по-опасна, по-продължителна, по-жестока“.

Точно САЩ и Обединеното кралство следва да носят най-голяма отговорност за разбития международен порядък, но вместо това те обвиняват по абсурден начин Русия за своите грехове, а Картър гордо заявява: „Съединените щати и Обединеното кралство предвождат историческа коалиция, която да нанесе на ИД трайно поражение“.

В края на речта си Секретарят по отбраната отново подчертава, че Руската агресия и варварството на ИД са сериозни предизвикателства пред Съединените щати и Обединеното кралство“.

Разбира се, речта на Картър е предназначена за вътрешна консумация. Отново целевата аудитория са гражданите на САЩ и на Обединеното кралство, които трябва да бъдат убедени, че не техните управляващи са разрушителите на реда, а напротив – те са неговоте защитници.

Няколко дни по-късно, на 12 септември, министърът на отбраната на Руската федерация армейски генерал Сергей Шойгу отговаря на Картър „да не бърка международния ред с американския“, подчертавайки, че съхраняването на международния ред  е естествено задължение на международната общност, а не само на Пентагона.

ind676ex„Именно САЩ, заедно със своите западни партньори, започвайки от Босна и Косово и завършвайки с Ирак и Либия, последователно разрушаваха основите на съществуващия световен ред“. От самото начало на операцията на НАТО „по разчленяване на Югославия“ Русия постоянно предупреждава за това, до какво ще доведат действията там, но САЩ не са си направили необходимите изводи, заявява още министърът.

„И Русия винаги е била за запазване на справедлив и многополюсен световен ред в интерес на всички държави, а не на някаква група, още по-малко,на  една държава“,  отбелязва Шойгу.

in77777dex13 септември 2016: Андрю Фоксал (Andrew Foxall), директор на Центъра за руски изследвания „The Henry Jackson Society и бивш професор в Оксфордския университет в областта на политиката и сигурността, пише в своя статия, публикувана в Daily Star: „В момента Великобритания е зле подготвена за противодействие срещу Русия. Налице е спешна необходимост от засилване на отбранителните способности не само на Великобритания, но също така и на членовете на НАТО“. Според експерта Алиансът не предприема достатъчно крачки за създаване на военен потенциал „за сдържане на агресивна и възраждаща се Русия“.

Авторът изтъква, че ядреният потенциал на Русия е „десет пъти по-голям от този на НАТО“.

 „Поведението на Русия през последното десетилетие – войната й в Грузия и в Украйна, както и действията й в Сирия – говорят, че би било глупаво да се изключи Русия като заплаха за мира и стабилността в света“, твърди Фоксал, според който „катастрофален конфликт“ в Прибалтика  между Русия и НАТО е твърде вероятен.

Към 2016, според Федерацията на американските учени, Русия разполага с 1790 ядрени бойни глави със съответните носители, САЩ с 1750, Франция с 280 и Великобритания със 120. Елементарната аритметика показва, че НАТО разполага с 2150 ядрени бойни глави, т.е., с 360 повече от Русия.

За 2015, според Global Fire Power, военният бюджет на Русия е $46.6 милиарда, на Обединеното кралство е $55 милиарда, а на САЩ е $581 милиарда. Съвкупният бюджет на страните-членки на НАТО възлиза на $840 милиарда. При 18-кратно превъзходство на военния бюджет в полза на НАТО да се твърди, че Алиансът не разполага с достатъчно отбранителни способности е вулгарност, цинизъм и безочлива лъжа. Няма да се спирам на човешки ресурс, въоръжение и техника, защото става дума за неколкократно превъзходство в полза на Северноатлантическия договор. И ако НАТО не би могла да се справи с Русия в случай на война, то по-добре НАТО да се саморазпусне, за да спре ограбването на данъкоплатците. И без това НАТО се оказва импотентна срещу тероризма в Близкия Изток, срещу терористичните атаки в Западна Европа по отношение на бежанската вълна, т.е. срещу реалните заплахи за Европа.

Статията на Андрю Фоксал е поредният пример не просто за манипулация, а е лъжа и насаждане на параноя, при това от страна на известен британски експерт, преподавал на академичната младеж в Оксфорд.

6F3F6A0021 септември 2016: Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пише в своята статия, публикувана в The Wall Street Journal: По време на моята визита в Москва през декември 2009 г. усетих, че президентът Путин  предизвикваше световния ред, създаден така успешно от САЩ след Втората световна война. В началото на 2014 г. той нахлу в Украйна и започна военни действия в Сирия. От предишните си постове като министър-председател на Дания и генерален секретар на НАТО знам колко е важно американското лидерство. Ние отчаяно се нуждаем от президент на САЩ, който е в състояние и има волята да ръководи свободния свят и да се противопоставя на автократи като президента Путин. Президент, който ще води отпред, не да стои отзад. Светът се нуждае от такъв полицай за да надделеят свободата и просперитетът срещу силите на потисничеството. И единственият способен, надежден и желан кандидат за този пост са Съединените щати…

Близкият Изток е разкъсван от война. В Северна Африка Либия колабира и се превърна в място за развъждане на терористи. В Източна Европа възраждащата се Русия брутално нападна и заграби със сила земя от Украйна… Точно както ние се нуждаем от един полицай, за да възстанови реда, ние се нуждаем от пожарникар, който да угаси пламъците на конфликта… Само Америка може да играе всички тези роли, защото от всички световни сили, само Америка има правото и способността да оформи устойчиви решения на тези предизвикателства. Русия е обсебена от възстановяването на империята, която СССР загуби. Китай е все още предимно регионален фактор. Европа е слаба, разделена и неспособна да води… Тук става дума за морал. Точно както само Америка има материалното величие да спре свличането към хаоса, само Америка има моралното величие да го направи – не в името на властта, а в името на мира“.

Но. Не Путин подпали Близкия Изток и превърна Либия в развъдник на терористи. Не Русия, а някой друг не се задоволи с поредната разбита държава и реши да унищожи още една стабилна, просперираща и светска страна -образец в Близкия Изток, в лицето на Сирия. Не Кремъл спонсорира поредната революция в Украйна и осъществи преврата в Киев.

2016-10-08_151230

Интересно как Русия „брутално нападна и заграби със сила земя от Украйна“ без нито една жертва от двете страни, а в същото време, „ракетно-бомбената демокрация“ на Запада в Близкия Изток отне милиони човешки животи. Интересно как Русия е „обзета от възстановяването на империята“, законно връщайки си незаконно отнения й Крим, принадлежащ на Русия от времето (1783), когато САЩ обявяват своята независимост от Британската империя (1776). Интересно как „агресивна и империалистка“ Русия не помръдна нито на сантиметър в западно направление (Калининград е най-западната точка на Русия), а САЩ чрез НАТО достигат до границите на Русия, пряко застрашавайки националната й сигурност. Изобщо, как Расмусен е усетил „че президентът Путин  предизвикваше световния ред“, а не усети поне едно от гореизброените събития, които принуждават Русия да предприеме действия за защита на своите интереси.

Нека върнем лентата малко назад – от края на Втората световна война до 1991 гарант за мира беше именно двуполюсният модел и гарантираното взаимно унищожение (Mutually assured destructionMAD). С дезинтегрирането на СССР, САЩ останаха единствената суперсила, която вместо да работи заедно с Русия за запазване и укрепване на стабилността в света, продължава своята Студенава война. Накратко, от 1991 до днес САЩ нито за миг не престават да възприемат Русия за противник. За Вашингтон СССР е загубил войната, а това означава, че Русия е длъжна да плаща репарации, докато САЩ в качеството си на победител, имат пълното право да заграбват като трофеи всичко онова, което е принадлежало на Москва или е влизало в сферата на нейното влияние. След разпадането на СССР и прогерсивното отслабване на Русия, Вашингтон очакваше подходящия момент за нанасяне на последен решителен удар, който да доведе до разпад на Руската федерация и последващо образуване на множество държави (разделяй и владей).

До 2000 всичко е според плана на Вашингтон… до появата на Путин, който съхрани Русия, именно поради което се превърна в най-мразения човек на Запад. Очевидно е, че САЩ и до днес се придържат към плана си, но без да го актуализират, отказвайки да признаят новата реалност. Метафорично, ако Русия през 2000 беше една мършава, болна и умираща мечка, то Русия през 2016 е огромен силен мечок, готов да прекърше врата на всеки хищник, дръзнал да го нападне.

Еднополярният модел се провали тотално и остана в миналото – това даже не подлежи на дискусия. Днес вече сме свидетели на многополюсен свят, в който САЩ далеч не са безусловно доминиращи: онези, които им се противопоставят, притежават все по-голям ресурс. В случай на една продължителна война, не доларите и контролът над международните финансови институции ще са решаващи, а човешкият капитал, природните богатства, бойните възможности и потенциал, технологиите. Като отчетем съвременните нагласи на западната общественост в Европа, можем да заключим, че нито гражданите, нито техните ръководители горят от нетърпение да воюват срещу Русия и Китай в интерес на САЩ, защото знаят, че това е самоубийство. Що се отнася до НАТО II (бившите социалистически републики от санитарния кордон), то тяхното неутрализиране е въпрос на няколко десетки крилати ракети по стратегически обекти (например АЕЦ, язовирни стени, химически заводи) и войната за нетърпеливите да докажат лоялността си към новия си господар страни приключва още преди да е започнала.

Световният ред след Втората световна война е създаден на основата на биполярност, т.е. на основата на съществуването на САЩ и СССР и съотвените сателити на двата полюса.

2016-10-08_144623

За да не бъда голословен, ще приведа един красноречив пример – Съветът за сигурност на ООН е постоянно действащ орган на Организацията на обединените нации, на който в съответствие с член 24 от Хартата на ООН е възложена основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност чрез иницииране на мироопазващи операции, международни санкции, както и издаване на резолюции за военни действия. И нещо изключително важно – Съветът за сигурност е единственият орган на ООН, т.е. единственият световен легитимен орган с правомощията да издава обвързващи решения към страните-членки на Организацията на обединените нации. Не случайно в Съвета за сигурност фигурират не една, а пет равноправни държави, ползващи се с право на вето – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. И от 17 януари 1946, когато Съветът за сигурност провежда първото си заседание, до днес този модел е пример за многополярност и недопускане на една единствена държава да се превърне в монополист във вземането на решенията, касаещи цялото човечество.

Oтричайки международния правен ред, който функционира вече 60 години, Расмусен откровено пропагандира нацизъм, поради което не виждам с какво схващанията и предложенията на бившия генсек на НАТО, изложени в статията му, се отличават от тези на Адолф Хитлер: фюрерът е най-великият държавен глава, германската нация е най-висшата и превъзхожда всички останали, защото е изключителна, а германската държава единствена има моралното право да предприема военни интервенции – директно или индиректно – навсякъде и по всяка време, само защото е City upon the Hill.

davidsmilingOткъси от книгата War No More: The Case for Abolition (първо издание, 2013) на небезизвестния американски активист и блогър Дейвид Суонсън (David Swanson):

„От края на Втората световна война е имало 248 въоръжени конфликти в 153 локации по целия свят. САЩ предприемат 201 задгранични военни операции в периода между края на Втората световна война и 2001 г., и всички останали оттогава насам, включително Афганистан и Ирак… Делът на цивилните жертви… съставлява 85% до 90% от жертвите, причинени от война“, т.е. на всеки 10 загинали само един е със статут на комбатант… Броят на загиналите (предимно цивилни) в резултат на неотдавнашната война в Ирак… варират от 124 000 до 655 000 и повече от милион, като последните данни сочат около половин милион… На Съединените щати се падат 41% от общите военни разходи в света. Следващата по големина в разходите са Китай, 8,2%; Русия, 4,1%; Обединеното кралство и Франция по 3,6%…

War-No-More-Cover-264x300Съединените щати поддържат от 700 до 1000 военни бази или райони в над 100 страни… През 2011 САЩ са на първо място в света по продажби на конвенционални оръжия, заемащи 78% ($66 милиарда)… В 2011-2012, топ-7 американски компании, произвеждащи и обслужващи оръжие, подпомагат федералните избирателни кампании с $ 9,8 милиона. Пет от най-добрите 10 военни аерокосмически корпорации в света (3 американски и 2 европейски) изразходват $53 милиона за лобиране пред правителството на САЩ през 2011 година…Чрез насърчаване на военни решения за политически проблеми и представяне на военните действия като неизбежни, военните често влияят на медиите, което от своя страна създава обществено одобрение на войната или желанието за война…“ ето това е „моралното величие“ на Америка, за което говори Расмусен, опитващ се да защити отдавна загубената репутационна девственост на САЩ.

И тъй като стана дума за военно-промишления комплекс (ВПК),  в съзнанието ми изникват пророческите думи на бившия президент на САЩ Дуайт Айзенхауер, който в прощалния си адрес към нацията, направен на 17 януари 1961 г., предупрeждава американското общество, че военните и корпоративните интереси все по-често ще работят заедно, при това срещу итнересите на гражданите. Още тогава президентът нарича този феномен „военно-промишлен комплекс“ (military-industrial complex): „Тоталното влияние (на ВПК – бел. авт.) – икономически, политически, дори и духовно – се усеща във всеки град, всяка капитолия, всеки офис на федералното правителство. Ние признаваме наложителната необходимост за това развитие. В същото време, ние трябва да осъзнаем неговите тежки последици. Нашите труд, ресурси и прехрана са част от него; така е и със самата структура на нашето общество. В съветите на управление ние трябва да се пазим от придобиване на неоправдано влияние, искано или не от страна на военно-промишления комплекс. Потенциалът за катастрофалното нарастване на неоправдана власт съществува и ще се запази. Ние никога не трябва да позволяваме тежестта на тази комбинация да застраши нашите свободи или демократичните процеси“.

Днес ВПК „е много по-пагубен, отколкото Айзенхаур е смятал, че ще бъде някога“, твърди Лорънс Уилкерсън, полковник и бивш началник на щаба на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл.

Според посланика на Русия в Латвия Александър Вешняков, както по времето на Студената война, така и днес печелившата карта за ВПК се оказва демонизирането на Русия – така лобитата на запдния ВПК убеждават данъкоплатците в необходимостта от увеличаването на разходите за отбрана на САЩ и НАТО.

150616150656-460x325На същото мнение е и директорът на Транснационалната фондация за мир и бъдещи изследвания Ян Оберг. Според него става дума за милитаризъм. През 2015 Оберг казва: „Повечето хора смятат, че първо се определя заплахата и след това се определя каква военна мощ е необходима. Тук е наопаки: ако имате нужда от милитаризъм… измисляте заплаха за легитимиране на своите военни политики и бюджети, които всички увеличават в тази конкректна част от света“.

Година по-късно Ян Оберг потвърждава своите думи: „През последните няколко години диалогът в сферата на гарантирането на сигурността практически се прекрати. Остана само политиката на конфронтацията от страна на НАТО, която е 10 пъти по силна от Русия. Ако не се заяви, че някой ви заплашва, данъкоплатците ще запитат защо се изразходват пари за отбрана, вместо за образование, култура и инфраструктура. Военно-промишленият комплекс, а така също и подчинените му средства за масово осведомяване и сферата на образованието са заинтересовани от това гражданите да плащат за нови оръжия, независимо от това дали се води война и съществува ли реална заплаха“.

duffНещо повече, Гордън Дъф (Gordon Duff), главен редактор на популярното в САЩ списание Veterans Today споделя: „Уморени сме от Raytheon Corporation и любовните им връзки с ИД и ал Нусра. Непрекъснато снабдяване на терористичните организации с ракети не е случайно, ето защо тези от управата на Raytheon трябва да бъдат държани отговорни, арестувани, съдени и осъдени, не само в САЩ, но и в Ирак и Сирия, както и за материална подкрепа на тероризма. Украинците, грузинците, саудитците, хилядите турци, кувейтците и йорданците, да не говорим за правителството на Израел – всички, които изсипват оръжия в ръцете на ИД, трябва да бъдат подведени под отговорност“.

По повод цитираните по-горе в този текст заявления на високопоставени политици и военни, Пол Робъртс пише: „Тези твърдения са пропагандистки. Ако тези, които направиха тези изявления, действително вярват в тях, то те са твърде имбецилни, за да им бъдат поверявани държавни длъжности. Възможно ли е чешкият генерал да не знае, че Русия използва своите военни единствено за да отблъсне вдъхновената от Вашингтон грузинска инвазия в Южна Осетия, както и срещу ИД в Сирия, което САЩ, Великобритания и Франция също твърдят, че правят? След като отрази грузинската инвазия, Русия изтегли войските си. След като нанесе временно поражение на ИД в Сирия, Русия се изтегли, но бе принудена да се върне заради повторното снабдяване на ИД от страна на Вашингтон. Може ли полският външен министър да посочи страните, които Русия продължава да напада. Знае ли наистина президентът на САЩ, че Русия не е страна в споразумението за прекратяване на огъня в Украйна? Това е споразумение между отцепилите се републики и правителството в Киев. Вашингтон направи всичко възможно да разубеди Киев за спазване на споразумението, което Киев подписа.  Може ли съветникът по националната сигурност Родс (Benjamin J. Rhodes – бел. авт.) да ни каже къде се случва тази продължаваща агресия от страна на Русия? Кои страни са нападнати и опустошени?“

Параноидно-шизофреничната реториката на Запада по отношение на Русия върти една и съща грамофонна плоча със следните отдавна изтъркани песни: имперските амбиции на Москва, предстоящо нападение на Русия над прибалтийските страни-членки на НАТО, опитите на Русия за възстановяване на контрола над постсъветското пространство, провежданата от Кремъл политика на реваншизъм, нарушаване на международното право, заплахата, която Москва представлява за архитектурата на европейската, даже и световната сигурност и стабилност (заплаха по-голяма от „Ислямска държава“, според външния министър на Полша и според неформалния говорител на Държавния департамент на САЩ и основател на STRATFOR Джордж Фридман). Всички тези изтъркани песни почиват на фундамент с три носещи колони (опорни точки), а именно:

  • войната с Грузия,
  • военната операция в Сирия,
  • интервенцията в Украйна (Крим, Донбас)

Поради тази причина във следващите части на тази монография ще заостря вниманието на уважаемия читател върху ключови моменти от военната операция на Русия в Сирия на фона на кризата в Близкия Изток от 2003 насам; действията и мерките, които Русия предприе след извършването на държавния преврат в Украйна; както и войната на Русия с Грузия. Държа да подчертая, че и в трите случая, Русия е принудена да участва, т.е. териториите на гореспоменатите три държави са превърнати в арена на прокси сблъсъка между Вашингтон и Москва. Разбира се, оставям на уважаемия читател правото да произнесе своя вердикт, след като оцени, прецени и реши кой какви цели преследва в тази геополитическа игра.

maxresdefault3

В отговор на системните обвинения по адрес на Русия за вмешателство и нарушаване на суверенитета на независими държави, ще си позволя да цитирам Лорънс Уилкерсън, който, във връзка с опита за преврат в Турция на 15 срещу 16 юли 2016 смята, че директорът на ЦРУ Джон Бренън „несъмнено изигра някаква роля“. САЩ са институционизирали превратите като стандартен политически и военен инструмент за отстраняване на правителства, враждебно настроени към американските интереси, като само за периода на управлението на Роналд Рейгън, ЦРУ провежда 58 секретни операции, твърди бившият полковник.

Преди да преминем към свалянето на маската на информационната война, ще цитирам кратък откъс от интервюто, което президентът на Руската федерация Владимир Путин даде неотдавна за Bloomberg:

Ако се погледне на Запад и се обобщи в резюме какво те мислят, може би, според тях, корените на недоверието  са  в това, че Вие искате да разширите зоната на влияние на Русия, може би не географски, но най-малко, да контролирате приграничните страни. Сега, разбира се, нервозността е главно заради балтийските държави (Латвия, Естония, Литва). Говорихте за доверие. Можете ли да кажете нещо, което да ги успокои по този въпрос“, попита главният редактор на Bloomberg Джон Миклътуейт (John Micklethwait) Путин.

Вижте, мисля, че всички разумни хора, които наистина се занимават с политика, разбират, че позоваванията на заплаха от Русия по отношение на Прибалтика – това е пълна глупост. Да не би да се готвим да воюваме с НАТО? Колко човека живеят в страните от НАТО? Около 600 милиона, нали? (общо населението на страните-членки е около 930 милиона – бел. авт.). А в Русия – 146 милиона. Да, ние сме най-голямата ядрена държава. Нима наистина допускате, че планираме да завоюваме балтийските държави, използвайки ядрено оръжие? Що за глупости?

d1fa81b59d56a680609c10000829e6bc





Още от автора: Иван Запрянов

Иван Запрянов

Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва НВУ „Васил Левски” - В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 участва в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Завършил е курсовете "Подбор и обучение на оператори от специалните сили" и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария "Св. Св. Кирил и Методий".

  1. Димитър Денев казва:

    Първо, поздравления за автора!
    Статията за Крим беше задълбочена и аргументирана, което беше залог, че трябваше да се очаква същото и тук. Очакванията ми се оправдаха!
    Това е първата статия у нас, която тотално разнищва западната пропаганда срещу Русия. Заявявам като университетски преподавател по Политология.
    Разберете го, тук не става дума за филия или фобия, а за окторвена и цинична лъжа, манипулация и дезинформация на стотици милиони, на всички нас!
    През 1989 ние се надявахме, че на Запад е рай, че там няма лъжа, няма пропаганда. Всичко това се оказа една огромна лъжа. Бидейки на 55 години, смятам, че имам пълното право да направя паралел и да заявя, че Западът днес води пропаганда далеч по-жестока от тази на СССР или НРБ.
    Длъжни сме да си отворим очите и започнем да защитаваме националните си интереси, без значени в съюзите, които членуваме.
    Очаквам с нетърпение следващите части на тази революционна статия!

  2. Ивайло Славов казва:

    Memoria, вие сте национално богатство!
    Авторът изглежда младо момче в сравнение с мен, но заслужава поклон и адмирации.
    Господин Денев, аз съм даже с няколко годинки по-възрастен от Вас, но сме от едно поколение. С голяма горчивина ще се съглася с Вас! Днес, такива като авторът са дисидентите на нашето съвремие….и лъч надежда….може би… Длъжни сме да отворим очите си докато все още можем, преди да сме останали завинаги слепи.

  3. traitor казва:

    България е първата европейска страна, която подписа споразумение със САЩ за обмен на отпечатъци и ДНК профили.

    Ако на човек може да му се вярва договор не е необходим, ако не може да му се вярва – договорът става излишен!

  4. Иван Танев казва:

    Поздравления. Анализа е много точен. Не се предлагат обаче варианти за избягване на войната която наднича зад този анализ. САЩ и в случай на слабост и в случай на сила ще продължат да действат агресивно, тоест директен конфликт ще има или до пълно световно господство или до унищожение на Западната цивилизация. Надявам се да прочета за такива възможни варианти в част втора. Дали пък полезният ход на Русия не е да се предаде мирно и да позволи да бъде усвоена? Когато няма противник дали ще може да има един господар на света който да го удържи? Как е възможно без коригираща конкуренция да властваш безкрайно дълго върху цялата планета?

  5. Няма значение казва:

    1. Защо Путин първо бе „чап“, а сега е „ивил“ ? :-)

    Руският елит възникна в процеса на разпадане на късното социалистическо общество при решаването на два основни въпроса, поставени от сравнително големи социални групи – от организираната престъпност до средната и нисшата номенклатура. Задачите бяха да се ликвидира напълно отговорността им пред обществото, и да им се гарантира запазване на техния статус (и богатство). Втората задача бе решена чрез въвеждане на частната собственост, докато първата – чрез премахване на всички – повече или по-малко дееспособни – държавни институции.

    В края на 90-те години, когато стана ясно, че съвсем без институции държавата не може да съществува (и когато възникна проблемът за съхраняване на богатството, откраднато в хода на приватизацията), политиката на елита започна полека да се променя. Бяха приети някои общи правила (като например да не се обсъжда в обществото разрешаването на вътрешноелитните спорове). В процеса на стиковането на тези правила стана необходимо да се намери арбитър, който не само да решава спорове между различните членове на елита, но и да им обяснява кои действия – в рамките на управлението на активите – са най-добри за интереса на елита като цяло, и кои – не са.

    Търсенето на арбитър отне време, което обаче бе използвано за стартиране на процес на проникване в елита на „силовици”, които не само стабилизираха структурата на елита, но се превърнаха в инструмент, чрез който да се следят и прилагат решенията на арбитража. Накрая бе намерен и арбитърът, който вече бе решавал подобни проблеми в престъпната столица на Русия от 90-те години – Санкт Петербург. Той не само се възкачи във властта, но привнесе в нея оная концепция за мястото на Русия в света, с която бе израснал. Концепцията, датираща не по-късно от 50-те години и която е приета от съветското ръководство с усилията на Куусинен, се основава на сближаването на идеи, тоест – конвергенция на елитите на Запада и СССР. Допреди Путин членовете на руския елит въобще не мислеха за съдбата на страната. В най-добрия случай те си се представяха за гаулайтери на Запада. Най-важното за тях бе да откраднат повече, да скрият откраднатото в същия този Запад и да продължават тази не особено хитра комбинация докато им се позволява. Днешният елит на Украйна представлява типичен пример за такова поведение. Путин промени всичко това.

    Трябва да отбележим, че отстраняването на Березовски, Гусински и Ходорковски от елита не е лично решение на Путин, а консенсусно решение на този елит. От елита се изгонва всеки, който категорично отказва да съблюдава поне някакви правила. В известен смисъл това са лица, които, след като са се отървали от гнета да съблюдават законите и разпоредбите на държавата, категорично отказват да приемат нов ярем, макар и доброволно, и в съвсем тесни рамки. Това очевидно не се е харесвало на други лица от елита, включително и за това, че не всеки може да има такива ресурси за защита, каквито е имала „тройката”. Точно на тази основа се е постигнал консенсусът.

    Путин дори успя да придаде на „случая Ходорковски” допълнителен подтекст, използвайки го като инструмент, чрез който да принуди олигарсите от 90-те години да започнат да плащат данъци. В Украйна, където няма аналог на „случая Ходорковски”, олигарсите така и не плащат данъци. И резултатът е очевиден. Нека сега направим едно леко отклонение.

    Идването на Путин на власт съвпадна с идването на власт в САЩ на усърдния имперски републиканец Буш-младши. Скоро след това се случиха събитията от 11 септември 2001 г. За Америка това бе и начало на икономическата криза (нееднократно съм подчертавал, че моето предупреждение от 10 септември 2001 г. се основаваше на обстоятелството, че властта в САЩ не искаше да признае изключително лошите икономически резултати от лятото и трябваше да прибегне до търсене на външни причини, върху които да прехвърли отговорността). Но Буш имаше нужда от съюзници, защото трябваше да вземе решение (войната в Ирак), което не се одобряваше от международната общност.

    Ако Клинтън гледаше на руския елит като на недодялани туземци, които срещу мъниста и камъчета биха подписали всякакви документи (като споразумението „Сахалин-2” с Royal Dutch Shell за добив и втечняване на природен газ, например), Буш беше готов за известно време да признае известни права на Путин и на Русия, доколкото за него приоритетни бяха други въпроси. А и с Путин имаха сходни разбирания по световните енергийни проблеми. Докато с китайските си трикове Ходорковски раздразни Буш. Поради тази причина Путин получи „карт бланш” не само по вътрешни, но и по външнополитически въпроси, в продължение на доста дълъг период. В същото време външната му политика бе строго ограничена. Както веднъж отбеляза държавният секретар Кондолиза Райс, „интересите на Русия приключват на нейните граници”.

    Като цяло, в продължение на двата си президентски мандата Путин успя да вмени на руския елит идеята за конвергенция, след което удовлетворен слезе от поста си. „Работих като роб на галера” – това не бе поетична метафора, а реално осмисляне на нещата: наемният мениджър реши да се пенсионира, след като изкара двата си мандата. Преди това обаче проведе кастинг, на който, след силовика, елитът предпочете либерала Медведев, когото поставиха за президент. И започнаха проблемите…

    Те бяха свързани с икономиката. Кризата от 2008 г. се оказа изключително неприятна за елита. Медведев не бе в състояние да я управлява (няма управление без отговорност, но елитът подмиташе отговорността с желязна метла). Финансовите потоци рязко намаляха, ролята на арбитража съответно, рязко нарасна, ала Медведев се оказа неспособен да направи нещо повече. Незначителните подобрения от 2009-2011 г. не бяха достатъчно сериозни. И елитът, или по-точно част от него, призова Путин да се завърне във властта.

    Както е известно, този проект не сработи. Путин не просто се върна на президентския пост, но се върна във властта с условия напълно различни от тези през 2000 г., когато мандатът му бе даден от елита, тоест тогава беше наемен управител и не можеше съществено да променя правилата на играта. Не става въпрос за личните му амбиции, тук говорим само за възможности. След 2012 г. ситуацията коренно се промени – Путин получи мандат от народа и вече имаше право да променя правилата.

    А необходимостта от такива промени бе изключително належаща. Тук ще се позова на анализа на Андрей Фурсов отпреди години. Няколко пъти в своята история Русия е попадала в много сложна ситуация, когато спешната нужда от модернизация се сблъсква с категоричното нежелание на част от управляващите да извършат тази модернизация. Като отчетем спецификата на руската държавна структура, наследена от Ромейската империя Византия, в която сакралният глава на държавата се явява защитник на народа срещу управляващия елит, именно този най-легитимен държавен глава е бил длъжен на всяка цена да реши модернизационната задача. И през изминалите векове се е натрупал известен опит.

    Проблемът възниква отново през втората половина на XIX век. Тогава основен противник на промените е управляващата феодална група (условно наречена „велики князе”), която доведе страната до революциите от февруари и октомври 1917 г. Тъй като революциите не успяха да решат основния проблем на модернизацията, той отново се появи в началото на 20-те години на миналия век. Консервативна опозиция на реформите сега са „старите болшевики”, които искат да се радват на живота, а не да превиват гръб за благото ​​за страната. В хода на реформите Сталин израства в ролята на сакралния лидер и дейността му се увенчава с пълен успех. Отбелязвам само, че се реализира същият византийски модел: лидерът на народа срещу върхушката на елита.
    През 80-те години на миналия век проблемът отново се възражда. Теоретично, той е трябвало да бъде разрешен по византийската рецепта като се номинира лидер, който, опирайки се на народа, да пребори ръждясалата и отказала се от движение напред номенклатура и търговска мафия. При това, средствата бяха налице (за сравнение – практиката на Беларус за последните 20 години). Вместо това процесите се обръщат по посока на номенклатурна революция: първите секретари на републиките се договарят за разделяне на страната и се случи това, което е налице днес.“

    http://a-specto.bg/sistemata-na-putin-za-kontrol-balans-zapochva-da-se-promenya/

    2. Автора е прав но само отчасти в твърдението си. Корпорацията САЩ наистина воюва с чужди ръце ;-))), това са ръцете на американците. Мисля ви дадох достатъчно връзки. Какво е „дистрикт ъф Калъмбия“ ;-).

    • Има Значение казва:

      Хора, няма ли да се научите да коментирате по темата, а не да съставяте свободни съчинения. Толкова ли е трудно да се придържате по темата??!! Като не е прав авторът, докажи кое от твърденията му не е вярно. Стига с празни приказки в стил анономус или строго секретно. Начели сме се на такива.

      • Няма значение казва:

        Това, какво вие или някой друг разбира под израза „по темата“ не е е задължително да съвпада. То зависи от много неща. Спирам до тук защото не ми се води безплоден спор.

    • Димитър Денев казва:

      Не виждам антитеза на тезата на автора, есе на свободна тема.
      Препоръчвам Ви да си откриете форум, да застанете с името си и да организирате беседа. Не това е мястото. И да, нищо чо темата. С уважение,

      • Няма значение казва:

        Теза-Антитеза е главния трик на принципа разделяй и владей. Не това е целта ми, ако за това питате ;-).
        Целта ми е да разбера доколко дълбоко е копнал в „анализа“ си автора, понеже е професионален разузнавач, а не журналист. Има разлика в двете и тя е сериозна. Някой от коментаторите отгоре са го забелязали, поздрави за което. Ето ви го обяснено от авторитет, геополитик и фен на Макиндер ;-).

        https://www.youtube.com/watch?v=BxT_a2CstPY

        Използването на думичката „стратегия“ не те прави автоматично нито стратег, нито демонстрира стратегическо мислене, просто показва, че си я прочел в речника :-). А там има хиляди думички.

        Ако прегледате втората връзка за ДиСи която съм дал по-долу там има нещо много добро, за процеса на идентифициране ;-).

        Така, че аз ви дадох анализ не на кой да е, а на Михаил Хазин. Това, че не го разпознавате говори за вас, не за мен ;-). Когато той пишеше за кризата вероятно не сте мислели, че такава дори е възможна, поне не съм виждал името ви под коментари из Рунета тогава :-). Един наш икономист го четох, под коментарите, от УНСС.

        Тоест:
        0. Допускате, че конфликта е шахматен!
        1. Идентифицирате едната страна на конфликта – Русия – Хазин идентифицира интересите в Русия, задачите на президента в различните времеви отрязъци и т.н.
        2. Идентифицирате другата страна на конфликта – САЩ и неговите интереси – което се е опитал да направи и автора :-), колко успешно, ще покаже втората част на анализа му, от което би следвало да произтича и това за което говори Стратфор боса Фридман ;-).
        3. Допускате че конфликта не е шахмат и тогава играта става доста по-весела, защото в уравнението влиза да речем Китай, както автора е забелязъл но ми убягва идеята му къде слага шахматната игра той Китай. Като наблюдател на шаха и мата между Русия и САЩ – т.е. кибик или нещо далеч по-сложно ;-).

        Но да отидем сега на още по-интересния въпрос – имената. За което съм дал и връзката с обяснение що е то „Дистрикт ъф Калъмбия“, която обяснява част от процеса по точка 2 – САЩ ;-).

        Та погледнете си българския пасс-порт, както и официалния си акт за раждане :-))).

        Защо имената ви в паспорта са с главни букви, ИМЕ ПРЕЗИМЕ ФАМИЛИЯ? За сравнение на същата страница името на града в който сте регистриран(МВР) е написано граматически правилно, например София, Пловдив, Варна, и т.н. ?

        Хайде тук пишат доста хора много по-грамотни, езиково, от мен, питайте ги правилно ли е ;-)?

        Хайде да видим дали разпознавате кой е този по-долу:

        „Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.“

        „Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.

        И така, добрият пълководец е в състояние да избегне поражението, но не може да бъде сигурен, че ще разгроми врага.

        Ето защо се казва, че дори и да знаеш как да надделееш, може и да не го постигнеш.

        Предпазването от поражение зависи от отбраната. Разгромът на врага — от настъплението.

        Отбранителното положение означава недостатъчна сила. Настъплението — свръхсила.

        Пълководецът, изкусен в отбраната, намира най-потайни скривалища на земята. Онзи, който е изкусен в нападението, връхлита сякаш от небето. Усвоиш ли тези две умения, ще си способен от една страна да се защитиш, а от друга — да отвоюваш пълна победа.

        Да предвидиш победа, която е във всеобщото полезрение, не е върховно превъзходство.

        Нито е върховно превъзходство да се сражаваш и да победиш, та цялата империя да те приветства.

        Да откъснеш есенен стрък не е проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната не е признак за остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата не е свидетелство за добър слух.

        Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота.

        В противен случай победите не му носят нито име на мъдрец, нито слава на храбър воин.

        Той печели битките, понеже не допуска грешки. Недопускането на грешки именно прави победата сигурна. Защото това означава да се разгроми враг, който вече е сразен.“

        С не по-малко Уважение.

  6. Няма значение казва:

    Та не случайно в другата тема ви питах кой според вас е партньора на Китай в партията бридж, която се разиграва в момента. Китай също има нужда от модернизация в момента, не само Русия ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=sD9dgDWPtKw :-)))

  7. Няма значение казва:

    Хайде да добавя и друг професионалист разузнавач, за да видите разликата в анализите и обхвата на времевите периоди. Без да звучи като оценка на труда на автора. Пак добавям, не това е целта ми.

    https://www.youtube.com/watch?v=DMZ0oyY2CGs

    Прогнозата, която би следвало да е заключение на всеки един професионален анализ, т.е. какво следва, е нещо много по-тежко от свеждането на факти и опит да се свържат точките в смислена мрежа, която е опит за формиране равнина в пространството – т.е. Държавата(State). Едното, точката, е едноизмерно, другото е двуизмерно, равнината. А поне на сегашното ни ниво на масово образование най-високото постижение на евклидовата геометрия е тримерното пространство – Глобалното. То съдържа в себе си, както точката, така и равнината.

  8. Няма значение казва:

    Разбира се нещата имат и други измерения. Именно за това ви дадох много добър руски икономист, Михаил Хазин.

    Та в нобеловата си лекция по Икономика, проф. Ауман, един от най-видните днешни специалисти по Теория на игрите, дефинира много прецизно думичката рационално, за нерационалното нямам време :-).

    И тя е свързана с нещо което се нарича Информация ;-). Надявам се знаете кой е Клод Шенон, ‘щото из разни други форуми едни ИТ специалисти ме разсмиваха с напъните си да си дефинират областа си на „експертиза“ :-).

    Ето ви лекцията в оригинал :
    http://www.nobelprize.org/mediaplayer/index.php?id=624

    Както виждате Икономиката и Войната са свързани по линията Икономика-Политика-„Клаузевиц“ :-).

    • Хуйло Дубинин казва:

      Повръща ми се!
      Когато стане неудържимо ще го направя точно върху този прекрасен анализ!

  9. Няма значение казва:

    На изтърпялите писанките ми :-) специален поздрав и уважение.

    http://www.stream.pm/videos/ty1qLT

  10. Стефан Митрев казва:

    Няма значение, вие добре ли сте? Изобщо в час ли сте? Какво се опитвате да внушите? Изобщо, притеснява ме състоянието ви..

  11. Стефан Митрев казва:

    Материалът има за цел да докаже, че западният елит лъже своите граждани. Авторът го доказва. Целите той си ги написал още в началото. Останалите части или епизоди ще са върху опорните точки на пропагандата – Сирия, Украйна и Грузия. За какъв Китай изобщо говорите вие?? Има ясна цел и авторът се придържа стриктно. Отвратително е някой да използва платформата да пише извън темата колкото да се намира на приказка. Измислете си тема, напишете стстия и я публикувайте. Но се научете да пишете последователно и свързано. Няма причина-следствие, няма акция-реакция-контраакция. Това ви издава, че сте просто един люботел по форумите.

  12. Росен Стефанов казва:

    Няма защо, ти си егати и кухото парче. Къде видя, че авторът твърди, че пише анализ или дава прогнози?? Авторът разкрива на хората как те са мамени, това е. А твоите писаници си ги наври някъдв. Като си много отворен, направи си блог и си публикувай глупостите.

  13. Хуйло Дубинин казва:

    Мирише на рубли!

    • Ивайло Димитров казва:

      Мирише на факти! Никога не съм симпатизирал на никоя от двете Велики сили. За мен е било важно да се защитават националните интереси на България. Историята ни е доказателство какво сме получавали, когато сме заемали позиция и сме били „подкрепяни“ и от Запада и от Изтока.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни