В средата на нашия век Европа ще бъде с арабско-африканско лице

На 10 октомври 2016 акад. Андрей Фурсов беше гост-лектор на Софийския универитет „Св. Климент Охридски“, където изнесе лекция с последвала дискусия на тема „Капитализмът – най-загадъчната система в историята на човечеството“. Събитието беше организирано от Евразийския център VIA EVRASIA към Историческия факултет на СУ. Изтъкнатият руски учен и специалист по съвремена история проф. Елена Пономарева беше другият участник във форума.

Успяхме да се срещнем преди събитието с Андрей Фурсов и да осъществим този разговор.

Интервю на Христина Христова с Андрей Фурсов за Мемория

– Г-н Фурсов, наблюдавайки отстрани безумната фаза в развитието на Европа и Европейския съюз, имате ли някакво рационално обяснение за липсата на всякаква авторефлексия и защитна реакция на нейния т.нар. политически елит и на самото европейско население? От една страна, за всеки средноинтелигентен и мислещ човек е ясно, че Европа е все по-безропотен протекторат на САЩ. От другата страна е нашествието на нелегалната мюсюлманска армия от Африка, Близкия изток и Азия. Как стана възможна липсата на всякакъв инстинкт за самосъхранение и доброволното самоубийство на една хилядолетна цивилизация?!

– Днешната ситуация е логично развитие на Западна Европа като протекторат на САЩ. След Втората световна война, през 70-те години, във Франция, Германия и Италия, т.е. в главните страни на Европа, северноатлантическите елити успяха да възпитат цяло поколение политици и интелектуалци, които гледат на света не с очите на европейци, а с очите на американци. Освен това има и един политически проводник на тези интереси. Това е европейската бюрокрация в Брюксел, която няма нищо общо с националните интереси на европейските държави. Тези национални интереси дори се потискат от Европейския съюз. И ето, благодарение на онези 70 години, представляващи три поколения, на които им са се втълпявали определени възгледи, имаме състоянието на нещата, което виждаме днес.

Освен това, под маската на критиката на нацизма, на европейците им внушиха невъзможност да защитават своите национални интереси. Всеки, който днес се опитва да протестира срещу потока на имигранти в Германия, тутакси бива обвинен в нацизъм. Т.е., създаден бе един етикет, който може да бъде залепен на всеки опит да се защитят националните интереси.

Що се касае до интелектуалците, то днес ние имаме резултата от 1968 година, когато двойкаджиите и тройкаджиите, неуспешните студенти, излязоха по улиците на Париж и на други европейски столици и започнаха да искат невъзможното, започнаха да прогонват професорите от аудиториите. Като дългосрочна последица от това, образованието в Европа рязко падна и тези тройкаджии, тази сбирщина, която хулиганстваше из улиците, същите станаха след време депутати, професори. Йошка Фишер (германски политик, лидер на Партията на зелените, бивш министър на външните работи, председателствал Съвета на ЕС през 1999 г. – бел. прев.) е класически пример за това как уличен хулиган става министър. И ето, това оглупяване на Европа е резултат и на събитията от 68-ма година.

Ако говорим от системна гледна точка обаче, и ако си спомним как загина Римската империя, то ще видим, че изчезването на инстинкта за самосъхранение при елита винаги е показател за приближаването на края на системата. Може дори да не се връщаме чак до Римската епоха, достатъчно е да си спомним Руската империя в началото на ХХ век. На практика всички твърдяха, че наближава революция, обаче хората продължаваха да се държат така, сякаш нищо не се случва. През 1916 година Фаберже получи най-голям брой поръчки за своите изделия. Това е ситуацията на пир по време чума.

– Но в Европа загинаха много хора от терористични атаки, в Париж и Ница жертвите са стотици, сред тях – много деца! Не е ли абсурдно, че европейците, вместо да защитят собствените си деца, вместо категорично да поискат сметка от правителствата си за безотговорната политика към масовата миграци, вместо това – чуваме едни и същи безпомощни вопли за солидарност, твърдения „Не ни е страх“ и всякакви сълзливи безсмислици, гарнирани с плюшени мечета. Какво всъщност се случва, г-н Фурсов, в съзнанието на европейците?

– Европейците се лишават от европейското съзнание. Европа е постхристиянско, постзападно, постевропейско общество. Когато се питаме какво става с европейското общество, ние сигурни ли сме, че това са европейци? Аз лично вече не съм сигурен, че те са европейци.

Относно терористичните атаки в Париж, аз много се съмнявам, че арабските терористи биха могли да извършат толкова добре координирана операция, в която взривовете се случиха на седем места едновременно. Това е почерк на специалните служби или на техни бивши служители. Всичко бе синхронизирано до минути. В института, който аз ръководя, направихме един обикновен анализ, тъй като в медиите имаше информация къде и какво се е случвало по минути. Това бе блестящо синхронизирана и проведена операция. Както и в събитията от 11 септември, тук има очевидна следа на спецслужбите. Но всичко бе представено като атака на терористите, за да се сплашат европейците и точно това се получи.

Ако например в Русия се бяха случили събитията от Кьолн, хората не биха се затичали в полицията; хората биха решили всичко сами, при това по такъв начин, че желанието у извършителите да се повтори нещо подобно би изчезнало. Между другото, събитията в Кьолн съвпаднаха със събития в други градове, в това число и в Хелзинки, просто финландците не пишат за тези случаи. Това също бе добре координирана акция за сплашване. И не че полицията не може да предотврати атаките; ето например, когато след няколко дни ПЕГИДА организира демонстрация в Германия, полицията грубо я разпръсна. Кьолнският площад между гарата и катедралата е традиционно място за сбирки на жителите на града по празниците. Ясно беше, че там се събира и арабската младеж; хората звъняха в полицията, но тя не дойде. Т.е. това бе направено съвършено съзнателно и полицията не защити германските граждани, а онези от тях, които протестираха, бяха грубо прогонени, както това го умеят германците.

– Неотдавна във Франция беше заклан ритуално християнски свещеник, докато чете меса. В същото време във Франция се събарят църкви, за да се построят молове и паркинги, и в същото време се строят джамии. Това се случва в цяла Европа…

– …Освен Русия. В Русия се строят огромен брой православни храмове…

– …Изчерпа ли се християнството в опита си да спаси света и да осмисли човешкото съществуване?

– Според мен, католицизмът и протестантството – да, православието – не, въпреки проблемите, които то има. Неотдавна бях по странен начин поканен да изнеса лекции в Школата за повишаване на квалификацията на свещениците и когато попитах каква тема ги интересува, сигурно руска история, ми отговориха – не: информационната война, капитализмът, Западът. Т.е. в Русия нещата са други.

А относно протестантите и католиците, ние виждаме как се държи Римският папа, как реагира той. Ние помним Втория Ватикански събор, когато католиците отстъпиха от много позиции и в това отношение ставащото в Европа не учудва. Европа става постхристиянска. Някога, още преди 10 години, ми беше много жал за западните европейци, а после си помислих – щом цяло общество е завладяно от воля за смърт, воля за цивилизационно самоубийство, какво да се направи?!… Хората не бива насила да бъдат дърпани да живеят. Когато човек е със суициден комплекс, какво може да се направи?! Може да го настаниш в болница, но ние не разполагаме с колективна болница. И още веднъж искам да подчертая, че европейците престанаха да бъдат европейци. Неотдавна със сина ми бяхме във Флоренция и наблюдавайки тълпите италианци, аз направо почувствах, че италианците имат същото отношение към галерията Уфици, каквото арабите към египетските пирамиди.

– А как стои в Русия въпросът с християнството? Как е реално у вас? Има ли все още християнската религия своя авторитет и упражнява ли положително въздействие върху живота на православната общност?

– Трудно ми е да дам пълноценен отговор, защото аз съм атеист. Но бих искал да каже две неща. Първо – православието в момента е в доста по-здравословно състояние, отколкото католицизмът и протестантството, макар и в него да има доста проблеми. Второ – в Русия няма изострен проблем с исляма, защото православните и мюсюлманите живеят в Русия рамо до рамо и ние никога не сме имали сблъсъци на религиозна почва. Когато изнасях лекции в Казан, казанските бизнесмени, голяма част от които са мюсюлмани,  ме питаха какво да почетат на своите деца от руската литература, защото те се чувстват като част от руската култура. Т.е. ти можеш да бъдеш мюсюлманин и да бъдеш част от руската култура, да знаеш кой е Пушкин, Толстой, Достоевски и те се възприемат като жители не на империя, а на многонационална, многоконфесионална държава.

Аз не идеализирам нещата при нас, но в Русия го няма онова, което става в Европа. Там нещата се предизвикват донякъде съзнателно. Има и още нещо много важно – руснаците бяха победители във Втората световна война, германците бяха победени, а останалите европейци бяха спасени или от руснаците, или от съюзниците. Моят баща се разписа на сградата на Райхстага. Ние имаме усещането, че сме победители; и при нас, въпреки 90-те години, не може да стане това, което виждаме в Европа. Някога Тацит е казал: „Битката губи не по-слабият, а  онзи, който пръв свежда поглед“. Тези, които се наричат „европейци“, си сведоха погледа.

– Ние, българите, също сме православен народ и някои от нас чувстват особено родство с Русия, считат я все още за братска страна. У нас обаче е налице едно драматично, непродуктивно и дори зловещо разделение на русофили и русофоби. Според Вас има ли реално значение и отношение православието към връзките и взаимодействията между българския и руския народ днес, или русофилството е компесаторна митологична проекция на националната психея, г-н Фурсов?

– Възможно е за някои това да е компенсаторна реакция. Обаче между Русия и България има исторически връзки и по линия на православието, и по линия на някогашния Съветски съюз. Да бъдат зачеркнати тези връзки е невъзможно. Освен това ние сме два славянски народа. Така че православието, славянството, съветското минало – имаме прекалено много общо.

– Как ще свърши според Вас битката за Европа? Каква е Вашата прогноза за бъдещето на Европа като цивилизация и в частност за оцеляването на ЕС?

– Относно Европейския съюз въпросът е значително по-лесен. Де юре е възможно той да остане, но де факто от него ще остане Каролингското ядро, т.е. онова, което е било империя на Карл Велики. Това ще е относително богатата Европа, защото тя безспорно ще обеднява, а арабите и африканците тук ще стават все повече.

Относно съдбата на европейската цивилизация – според мен тя умира. Много, много ми е жал, защото Русия не е Запад, но тя е Европа. Не съм съгласен с онези, които казват, че Русия не е Европа. Ние, руснаците, в никакъв случай не трябва да предоставяме европейската си същност на Запада. Западът – това е едната Европа. Имало е антична Европа, имало е византийска Европа, имало е и има също руска Европа. Парадоксално е, че когато днес ни говорят за европейски ценности, именно Русия защищава традиционните европейски ценности. А ценностите на съвременните европейци не са европейски. Мисля, че с Европа ще става онова, което е ставало с Римската империя през ІV-VІ в. Рим започна да загнива тогава, когато заимства модата на варварите; когато жените и мъжете започват да се обличат като варвари. В Европа, между другото, наблюдаваме същото. Но днес всичко става по-бързо. Според мен, в средата на ХХІ век, Европа вече ще е съвършено друга и „европейската цивилизация“ ще има арабско-африканско лице с цяла поредица от последици не само от културен, но и от биологичен характер.

– Аз тогава ще замина за Русия. (смях)

– Между другото, има още една зона, където е възможно да се запази европейската цивилизация. Това е Латинска Америка. Образованите португалци днес заминават за Бразилия, а необразованите мозамбиканци и анголци заминават за Португалия. Така че анклави на европейската цивилизация ще има в цяла редица други държави. Не мисля, че всичките Съединени щати ще запазят европейското си ядро, макар че мексиканците са част от европейската цивилизация с техния католицизъм. Така че, за съжаление, на мен, като на руски европеец, много ми е жал, че част от моята цивилизация загива. Но това означава, че другата й част трябва да се запази и да продължи напред.

– А Русия? Ще успеете ли да убедите останалия свят, че е нужно той да си върне своята многополярност? Ще успеете ли да изградите необходимите съюзи? НАТО вече ви притисна отвсякъде…

– Аз не съм само руски учен, но и руски офицер, защото имам военна специалност. На Вашия въпрос ще отговоря като съветски офицер: „Ако врагът дойде на прага ни, ние имаме достоен отговор“. Русия остава и досега единствената държава в света, която може да нанесе на САЩ непоправими щети и американците го знаят прекрасно. Затова, ако НАТО реши да воюва срещу нас, той ще го извърши със силите по периметъра – Украйна, Кавказ, Централна Азия. Миналата седмица бе проведено широкомащабно учение на гражданската защита, а преди това и през лятото се проведе много мощно военно учение. Т.е. ако искаш мир, готви се за война, или както се пееше в една съветска песен: „Ние сме мирни хора, но нашият брониран влак стои на резервната линия“.   

– Русия след Путин?

– В момента наблюдавам много интересен процес. Ако през 90-те години младите хора гледаха на Запад, днес огромна част от младежта обърна поглед към руското и съветското минало. Неотдавна в град Сургут с парите на младите хора бе построен паметник на Сталин, който бе премахнат. Губернаторът на Орловска област постави паметник на Иван Грозни. Интересът към съветското минало расте. В това отношение аз съм сдържан оптимист. Трябва да се изпълнява дългът. А по-нататък да става, каквото ще става.

Превод от руски: Снежана Лоза / Memoria de futuro

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК