Атилио Борон е аржентински политолог, социолог, писател и журналист. Доктор по политически науки от Харвардския университет, професор по социални и политически науки в университета в Буенос Айрес. През 2009 г. е награден от ЮНЕСКО с Международната награда „Хосе Марти“ за приноса му към единството и интеграцията на страните от Латинска Америка и Карибския басейн.
Шайка бандити извърши нападение срещу президентството в Бразилия. Трите основни действащи лица бяха парламентаристите, съдебната система и медиите.
Повечето от днешните представители на законодателната власт успяха да попаднат в Конгреса благодарение на абсурдния избирателен закон, който позволява на кандидатите дори и с няколкостотин гласа, с магията на „избирателния коефициент“, да получат място в парламента. Следва да припомним, че срещу две трети от тях има много сериозни обвинения в корупция. Но ето че такива видни негодници могат да отстранят от власт сегашния президент на Бразилия, който беше избран с 54 милиона гласа.
Голяма роля в този случай изигра съдебната власт, също заподозряна в тайно споразумение с корумпираната политическа система, която не се приема от по-голямата част от населението на Бразилия. Но съдебната система е толкова херметична, че не позволява никакъв контрол от страна на демократичните и народните сили. Тя е толкова обвързана с олигархичните кръгове, че не дава дори и най-малък шанс за алтернативните политически сили, които искат да изградят една по-справедлива и егалитарна национална държава.
Още по-лошото е, че тези законодатели, съдии и прокурори се обучават от над две десетилетия от американските си колеги в уж технически курсове, които, както е известно, неизбежно имат политическа окраска. Не са нужни много усилия, за да си представим техните политически контури.
Третият герой в тази гигантска измама срещу народния суверенитет са официалните медии в Бразилия, чието призвание да правят преврати и реакционният им характер са широко известни, защото те винаги са се борили срещу всяко предложение за промяна в една от най-несправедливите държави на планетата.
Бразилските сенатори ликуват по време на отстраняването на Дилма Русеф
С отстраняването на Дилма Русеф от власт (сенаторите имат 180 дни, за да проверят твърденията за финансови злоупотреби и да ратифицират отстраняването с мнозинство от две трети) изпълняващ длъжността президент на Бразилия стана един посредствен политик, бивш съюзник на управляващата Партия на труда и впоследствие виден конспиратор, който в сегашната ситуация изглежда като марионетка на силите, които подготвиха и изпълниха импийчмънта – 75-годишният вицепрезидент Мишел Темер. За съжаление, всичко показва, че временното отстраняване от власт на Дилма Русеф в близко бъдеще ще стане окончателно, тъй като нейните противници имат абсолютно мнозинство в Сената. И това – въпреки факта, че Русеф публично призна грешките си, но не и престъпленията, които се опитаха да й вменят. Политическата й кариера е прозрачна и неопетнена в сравнение с политическата дейност на много от нейните опоненти.
Това ни напомня добре познатите герои от бразилския филм „Опера на мошеника“ на Чико Буарке, където той се присмиваше на „правителствените мошеници, чиновниците-негодяи, измамниците от света на бизнеса с вратовръзка и капитал“. Измамниците, които днес управляват Бразилия.
Тайното споразумение на десните сили в Бразилия беше подкрепено от Вашингтон. Само погледнете как Белият дом реагира на събитията в Бразилия, една от пешките й в региона. Барак Обама незабавно назначи за посланик в Бразилия Лилиана Айалде, експерт в насърчаването на меки преврати, която навярно „по случайност“ от 2008 до 2011 г. беше посланик на САЩ в Парагвай и имаше значителен принос в „институционалното“ отстраняване от власт на президента Фернандо Луго. Преди това тя „изгря“ в Никарагуа и в други страни от Централна Америка, и също така имаше отношение към реализацията на „Плана Колумбия“.
Но империята не е всемогъща и за да осъществи реакционния заговор в Бразилия, трябваше да привлече редица страни от Латинска Америка, на първо място – Аржентина. Новото аржентинско ръководство не смята, че нападението срещу бразилските му приятели заплашва демокрацията в региона, определяйки го като рутинна парламентарна процедура и нищо повече.
В действителност това, което се случи в Бразилия, е насочено не само към отстраняването от власт на Дилма, но и към унищожаване на Работническата партия, която десните сили не могат да победят на избори, и също към подготовката на нов съдебен процес срещу бившия президент Лула да Силва, за да бъде лишен от възможността да участва в следващите президентски избори.
С други думи, „бандитите“ дават сигнал към бразилския народ – дори ако милионите бразилци отново гласуват за кандидата на Работническата партия, ние можем да лишим от власт вашия избраник чрез парламента, съдебната система и медиите и нашата комбинирана мощ е много по-силна, отколкото милионите ви гласове.
Събитията в Бразилия, в допълнение към идването на власт на десните сили в Аржентина, влияят отрицателно върху ситуацията в Латинска Америка и ни карат да преосмислим това, което се случва. Южноамериканският философ и просветител Симон Родригес пише: „За да не се повтарят грешките от миналото, ние трябва да разберем кои сме и какво сме направили погрешно.“
Свидетели сме на тъмни времена: Във Венецуела беше разгърната открита война срещу Боливарианското правителство, не спира коварната кампания за дискредитиране на президента на Боливия Ево Моралес и на еквадорския лидер Рафаел Кореа. В Аржентина видяхме победата на десните сили, в Бразилия – измамна конспирация. Във времена като тези най-лошото, което може да се случи, е да откажем да направим дълбока самокритика, за да не повторим същите грешки и в бъдеще.
В Бразилия може би най-сериозната грешка беше, че се допусна разединение в редиците на Работническата партия, народното движение се оказа разделено още в ранния стадий от управлението на Лула. Така, години по-късно, Дилма остана беззащитна срещу атаките на политическите мошеници.
Шествие в подкрепа на импийчмънта срещу Дилма Русеф
Друга грешка е, че идвайки на власт, Работническата партия реши, че е възможно страната да се ръководи от кабинетите на правителствените учреждения, без активна, съзнателна и организирана подкрепа на народните маси. Не бива да забравяме, че опитите за преврати във Венецуела (2002 г.), Боливия (2008 г.) и Еквадор (2010 г.) не успяха поради факта, че в защита на законните правителства се изправиха милиони обикновени граждани.
Третата грешка е, че както в редиците на Работническата партия, така и между членовете на правителството не бяха насърчавани политическият дебат и критиката на допуснатите грешки, което в крайна сметка причини непоправими вреди в доверието към ръководството на партията.
Италианският мислител и философ Макиавели учеше, че едни от най-големите врагове на владетелите са съветниците, които винаги са готови да ласкаят и поради това – те са абсолютно неспособни да предупреждават за опасностите и заплахите, които дебнат край пътя. Надяваме се, че драматичните събития, които се случват в Бразилия тези дни, ще ни помогнат да научим този урок.
Шествие на Работническата партия в подкрепа на Дилма Русеф
*Бел. ред. На 12 май Дилма Русеф напусна поста си с драматично и борбено изявление пред медите и обяви, че отстраняването ѝ от двете камари на сената е държавен преврат. В обкръжението на своите министри и на десетки висши служители, които напускат заедно с нея, Русеф заяви:
„Аз бях избрана за президент с гласовете на 54 милиона бразилски граждани. Залогът в процеса на импийчмънт е не само моят мандат, а на карта е заложено признаването на гласовете в урните, суверенната воля на бразилския народ и на Конституцията.
Залогът са постиженията на тринадесет години – повишаването на доходите на най-бедните хора, както и на доходите на средната класа. Защитата на децата, достъпът на младите хора до университетите и техническите училища. Залогът е стойността на минималната работна заплата, лекарите, които се грижат за населението, реализирането на мечтата за собствен дом.“
„Може да съм допускала грешки, но не съм извършила престъпление“, заяви Русеф, след като вече беше написала в профила си във Фейсбук с главни букви „ТОВА Е ПРЕВРАТ!“
„Никога не съм взимала подкупи, напротив – борех се с корупцията, но откакто ме избраха, част от опозицията по никакъв начин не можа да го преглътне и започна открит заговор срещу мен. Никога не съм си представяла, че отново ще се наложи да се боря с преврат в страната ни. Опозицията потопи страната ни в перманентно състояние на политическа нестабилност, възпрепятствайки възстановяването на икономиката – с единствената цел да вземе със сила това, което не спечели с избори. Моето правителство беше обект на интензивен и непрестанен саботаж.
Аз нямам сметки в чужбина, никога не съм получавала подкупи, никога не съм толерирала корупцията. Този процес е скалъпен процес, в противоречие със закона; образуван е процес срещу един честен и невинен човек. Това е нечувана бруталност, която може да се насочи срещу всяко човешко същество: да го накаже за престъпление, което не е извършило. Няма по-опустошителна несправедливост от осъждането на невинен. Несправедливостта е непоправимо зло.
Всички мои действия и действията на правителството бяха напълно законни, необходими, коректни. Подобни действия са извършвани от предишните президенти и те не са били обвинявани в престъпление – затова актовете на правителството не са престъпление и днес.
Моето правителство никога не е извършвало репресивни действия срещу обществени движения и протести, нито срещу протестиращите с различни политически позиции. Рискът днес за страната ни е тя да се ръководи от правителството, което няма зад себе си гласовете на хората.“
На младини, по време на военната хунта и като активист на Работническата партия, Дилма Русеф няколко пъти е била арестувана и изтезавана. Тя преминава и през борбата с рака.
„Съдбата винаги ме е изправяла пред предизвикателства, пред много големи изпитания. Някои ми се струваха непреодолими, но все пак успях да мина през тях. Страдах от неописуеми болки по време на изтезанията. От мъчителна болка по време на тежката болест. И сега страдам отново, със също толкова неописуема болка, от несправедливостта. Най-много боли от несправедливостта.“
Русеф завърши речта си с думите:
„Борбата за демокрация няма краен срок. Тя е постоянна борба, която изисква постоянна всеотдайност. Борбата срещу преврата е дълга и ние ще спечелим. Тази победа зависи от всички нас. Ние никога няма да се откажем, аз никога няма да се откажа от борбата.“
Превод: Memoria de futuro
Източник: atilioboron.com.ar
Написаното от Атилио Борон може да отвори очите на желаещите обективно да оценят случващото се в Бразилия. За онези, които имат дългогодишен поглед върху политическите събития, случващото се не е изненада. Поне от стотина години насам, САЩ гледат на Латинска Америка като на бащиния и са в основата на всички преврати (основно военни) в държавите там. Един от най-показателните бе през 1973 година в Чили, когато бе убит (чрез самолетна бомбардировка на президентския дворец в Сант Яго) зконно избраният президент Салваторе Алиенде. Дойде на власт кървавият режим на Аугусто Пиночет (верният на САЩ човек). Сега просто не могат да действат по този начин, но пак действат „със законови“ средста и все по-трудно прикривани подмолни въздествия. А Бразилия е един от мощните членове на надигащата се координирана съпротива сред държавите от Централна и Южна Америка (Боловия, Еквадор, Аржентина и др) срещу #КОЙ. И съвесем не е случайно, възстановяването на дипломатическите отношенив с Куба, след повече от 5 десетилетия. Някакъв вид компенсационна маневра, защото последователите на Куба, опитващи се да водят независима политика, започнаха да се множат и да се обединяват. Но това са обречени опити, от които ще пострадат обикновените хора в Бразилия, защото процесът вече е започнал и трудно може да си представи човек, че може да се обърне неговия ход. Още по-малко по Чилийския сценарий, ама то това им е болката на Господарите!
докато всяка нация се опитва да гради американски тип „демокрация“ така ще е. време е да станат по креативни в издигането на национална идеология която не е задължително да е американска „демокрация“. май по-добре да се върнем към монархиите.
така добре издъвканата в устите на всички американски посланници на смъртта, дума „демокрация“ . време е твърда ръка да удари на много маси по света.
Честно казано не ми се вярваше да бутнат Дилма но ето че са на път. Но и тя дава отпор и дано успее да ги нокаутира някак си (за момента).
Бъдещето е на социалната държава ,но не тази ,която дава на мързеливия и бедния ,за да живее в мизерна сигурност и не се бунтува или му осигурява „работно место „,сякаш е болт от машина,експлоатиран докато се износи.Социализмът беше мечта на най великите умове на планетата ,но въпреки победата на революциятаията, масата хора не бяха узряли за това общество-те крадеха,разпиляваха ,не работеха пълноценно,лакействаха за някаква лична изгода и т.н. ,но идеологията ги насочваше ,към по пълноценен живот и сътрудничество, доката беше предаден,
Капитализмът в последният си вариант след падането на социализма прикрива хищническата си същност зад идеологията на свободният пазар .Ако възкръсне Адам Смит моментално би се върнал в гроба .На прага сме на нова революция предизвикана от опита от миналото и съвременните постижения ,които ни правят все по взаимозависими и нищо не може да е спре .
,
Спекулата е присъща на Капитализма -узаконена от заграбилите власта кражба.За хищника днес плячката не идва от принаденият продукт присвояван от „фабричният работник“ .Спекулантите печелят от надценката на стоката,превишаваща десетки пъти деиствителната стойност.Вече не се разменя труд за стока с еквивалентна стоиност Парите от средство улесняващо размяната се превърнаха във възможност за грабеж.Банките допълват дефицита на зомбираният, ненаситен потребител ,завързан от „невидимата ръка“ на кредита, гарантиращ му робство до смърта Свободният пазар подготвя кризата а след нея единсвеният път е революцията и“ приспивни песни“ не могат да е спрат
Дилма Русев е доказан борец .Човек който проправя пътя на хората към един по човешки свят .
Какво е резюмето от този материал? Аз го разбирам така:надежда няма. Статуквото се е окопало и няма надежда за каквато и да е било промяна. А и хората вече са обработени така, че по никакъв начин не са в състояние да осъзнаят каквото и да било. Доказателство:голяма част от вихрещата се тук дискусия. Какъв капитализъм, какъв социализъм, каква социалдемокрация? Системата днес е огромна парична маса от виртуални пари, които винаги ги има за войни и никога ги няма за здравеопазване, образование и пенсии! Какво общо има това с реалната икономика? Лично за мен по-добро от капитализъм няма. Но този, който произвежда реални блага и борави с реални пари. И собственикът на фирмата е реален човек от плът и кръв с име, а не някакви си анонимни акционери. И се грижи за служителите си, защото не е луд да сече клона, на когото седи. Като джани аниели на фиат, когото работниците му боготворяха, като стронах на магна, като диди матешиц на ред бул. Попитайте последната чистачка в тези фирми какво мисли за шефа и вярвайте на нея. Но те изчезват един по един. Излизат на борсата, пристигат лекенца с костюм и вратовръзка и започват „реформи“. Което значи уволнения, филетиране и продажба за виртуални пари. Прогледнеш ли и наречеш ли фючърсите, които заемат 90% от паричния поток в петролната индустрия, с истинското им име, а именно -бас, облог – ти казват, че не разбираш нищо от икономика. Каква икономика? Е, точно тези свалят дилма, а в това идеология няма! Като са ти дали за месеци да спечелиш това, което един читав индустриалец трябва да
гради десетилетия,ще държиш кокала със зъби и нокти. А и за читав индустриалец трябват съвсем други качества – далновидност, отговорност, яки познания, талант. Обратното на нужните на неприлично богатите костюмирани човечета. Това е, тук идеологии няма! Но и надежда няма, защото се
окопаха и самозабравиха. А вие си спорете за социализми и капитализми! Това се и иска от вас!