След Сирия: следващата цел е Иран

dom_of_mosque_in_yazd_by_anothervista

Куполът на Петъчната джамия в Язд, Иран

 

ivan-zaprianov-authorИван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

„САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“
ЕПИЗОД 2 – ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част V

Всички части на монографията „САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“ можете да видите ТУК.

2017-03-07_004403„Отношенията между държавите стават все по-обтегнати. Засилва се борбата за ресурси и контрол върху маршрутите за транспортирането им.

Опитите на Запада, начело със САЩ, да възпрепятства процеса на създаване на нов и по-справедлив световен ред води до нарастващ хаос, анархия и среща съпротивата от страна на много държави.

Важно е да се подчертае, че ние не само унищожаваме терористите на територията на Сирия и освобождаваме тази държава от тях, но и решаваме задачата да не допуснем проникването на екстремистите в нашата страна.

Използването на нашата групировка в Сирийската арабска република ни позволи да решим геополитическа задача – да прекъснем веригата на
цветни революции“, тиражиращи се в Близкия Изток и в Африка.

Новият феномен на международния живот – цветните революции – доведе до негативни военни, политически и икономически последици в различните региони на света.

Вълната от цветни революции предизвика сериозни промени в световната политика, в разпределението на силите в света и различни региони. Югославия, Грузия, Ирак, Либия, Украйна, Сирия – това е един непълен списък на държави, в които бе апробиран сценарият на цветните революции.

На Запад се разглеждат като способ за разпространяване на демокрацията, заключаващ се в ненасилствено сваляне на недемократични режими. Въпреки това, военен анализ на събитията в Близкия изток и Северна Африка ни дава основание да твърдим противоположното – факторът на военната сила е неразделна част от цветни революции.

Той присъства на всички етапи от ескалацията на революцията и предизвикания от нея вътрешнонационален конфликт. Отначало, военният потенциал на коалицията от държави, организиращи сваляне на дадено неудобно правителство, се използва за оказване на натиск върху него. Целта на този натиск – да се предотврати използването на силовите структури на дадената държава за възстановяване на закона и реда. След това, с разгръщането от опозицията на военни действия срещу правителствените сили, чуждите държави осъществяват военна и икономическа помощ на метежниците.

Така например, войната в Сирия продължава почти шест години. И през цялото това време отрядите на въоръжената опозиция и формирования от наемници безотказно биват снабдявани от чужбина с боеприпаси, въоръжение и други материални средства, необходими за провеждането на активни бойни действия.

Другият аргумент за опровержение на мирния и ненасилствен характер на
цветните революции се заключава в това, че състоянието на страните, подложени на военна агресия в нейния класически смисъл и страните, преживели  цветни революции, е практически идентично.

Ако се вгледаме в страните, в които са победили цветнитереволюции, то едва ли може да се твърди, че сменяйки политическите режими, те поемат пътя на просперитета и стабилността, а регионалната сигурност съществено е нараснала. Това го разбират всички. Въпреки това, вероятността географията на цветните революции да се разшири е голяма.

Тяхното прилагане позволява с минимално изразходване на ресурси и ограничено използване на собствените въоръжени сили да се съкрушават регионални сили, постигайки политически и икономически цели.“

*Из лекцията [1] на министъра на отбраната на Руската федерация армейски генерал Сергей Шойгу при откриването на II национален младежки форум в Московския държавен институт за международни отношения на 21 февруари 2017.[2]

***

2017-03-07_010014

Многофункционален изтребител-бомбардировач Су-34 над небето на Сирия

 

Участието на въоръжените сили на Руската федерация (ВС на РФ) в бойните действия на страната на правителствените сили и проправителствените милиции по време на гражданската война в Сирийската арабска република (САР) официално започва на 30 декември 2015.

Военната операция на Русия в Сирия представлява първата по рода си в историята на съвременна Русия извън пределите на бившия СССР.

МОТИВЪТ

Докато САЩ десетилетия наред използват клишето „заплаха за националната сигурност“, опитвайки се да придадат легален статус на агресията си срещу дадена суверенна държава, то главният мотив на Москва за военната интервенция в Сирия е елиминиране на непосредствената заплаха за националната сигурност на Руската федерация.

Вашингтон отдавна използва ислямския екстремизъм за свой инструмент и ситуативен съюзник (муджахидините в Афганистан, терористите от Армията за освобождение на Косово – АОК, джихадистите в Чечения, терористите от Ал-Кайда в Либия, Ан–Нусра и Ислямска държава в Сирия – това са само няколко от най-известните и доказани случаи за постигане на геостратегическите си цели.

Днес Сирия е поредното бойно поле на цивилизационното и многовековно противопоставяне между Запада и Русия. Ето защо, заплахата за Русия е реална, непосредствена и екзистенциална: няколкото хиляди терористи от бившите съветски републики, които се присъединиха към ИД, на един по-късен етап, при успешни действия на ИД на територията на Ирак и Сирия, ще се отправят към Средна Азия, Кавказ, Русия. Това ще доведе до избухване на конфликт като този в Чечения преди 2 десетилетия, което впоследствие може да стане причина за дезинтеграцията на Руската федерация – изконната, заветната мечта на Запада.

558622_375_282_2Несъмнено, военната операция на Русия в Сирия  има за цел ликвидиране на възможно най-голям брой екстремисти и предотвратяване на тяхното завръщане на територията на Русия и страните от бившия СССР.

По време на контратерористическата операция в Северен Кавказ, Чечения е „фронтовата линия срещу международния тероризъм“.[3] Възстановяването на държавността и реда в Чечения предотврати катастрофа в Кавказ изобщо, а оттам и в Средна Азия. Днес „Евразийските Балкани“, както цяло, са стабилни. Новата фронтовата линия срещу международния тероризъм вече са Ирак и Сирия.

Още през септември 2013, в интервю на Фарид Закария по CNN, динозаврите в геостратегията и геополитиката Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински недвусмислено изразяват своите позиции относно интересите на Русия в Сирия.

На въпрос на водещия в какво се заключава мотивацията на Русия и каква е играта на Путин в Сирия, бившият съветник по националната сигурност и държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър отговаря: „Путин, по мое мнение, смята радикалния ислям за най-голямата заплаха за сигурността, поради което той не иска САЩ едностранно да определят как ще се развива ситуацията в региона… Според моите наблюдения, най-големият му страх в Сирия беше, че това (случващото се там – бел. авт.) би довело до радикализирането на региона, а не толкова много да защити някой конкретен индивид“.[4]

043_ns_tb91ba26-580x427Бжежински: „Мисля, че руснаците са загрижени, както Хенри посочи, че регионът може да се взриви. И това ще се отрази на позицията на Русия, особено в Кавказ, където има набиращо скорост и ставащо все по-яростно ислямско недоволство срещу руската доминация“.[5]

Кисинджър: „Мисля, че беше грешка да се смята, че проблемът в Сирия е в отстраняването на един лидер. Въпросът в Сирия е историческият конфликт между шиити и сунити, и сунитският бунт срещу шиитското малцинство доминираше в Сирия, в която обаче, повечето от другите малцинства подкрепят алауитите, т.е., шиитската позиция. Така че, позицията на САЩ следва да работи за преходно правителство, без да се обвързва с отстраняването на сирийския лидер, особено от самото начало на процеса. От самото начало Путин заяви, че незабавното отстраняване на Асад ще доведе до хаос. Това е може би е правилната гледна точка“.

Бжежински също е на мнение, че Русия цели стабилност в региона: „Руснаците избягват нещо, което те не биха искали да видят да се случва в региона“.

Конкретно в Сирия, целта на САЩ е свалянето на Асад, а не войната срещу терористите: те са средство за войната срещу Асад. И съвсем закономерно, обсъжданията в Капитолия са не толкова относно войната срещу ислямския тероризъм, колкото относно отстраняването на Асад и подкрепа за противниците му.

Глобъл рисърчбяха направили сондаж още преди тези събития. Асад има над 72% подкрепа от сирийския народ. Няма и един европейски лидер, който има такова одобрение... в момента има над 80% подкрепа за Асад. Режим или не, диктатор или не, сирийският народ решава. Ако той нямаше подкрепата на своя народ, нямаше как да стои шест години на власт, при условие, че има пратени срещу него 360 000 терористи. И че има 10% сирийци, които воюват срещу него. И че Турция също е срещу него, Израел е срещу него, арабските държави – Саудитска Арабия, Кувейт и т.н. са срещу него, НАТО е срещу него. Нямаше как да стои на власт,[6] убеден е председателят на Асоциацията на сирийците в България Мохамед Ибрахим. 

major-general-stewart-1На 9 февруари 2016 в изявлението си дадено под клетва пред Сената на САЩ, директорът на DIA (военното разузнаване на САЩ) генерал-лейтенант Винсънт Стюърт (Vincent R. Stewart) твърди: „Руската подкрепа  измени сметките напълно“. Според генерала, Асад е „в много по-силна позиция за преговори, отколкото беше преди шест месеца… По-склонен съм да вярвам, че той е играч на сцената в по-дългосрочен план, отколкото беше преди шест месеца, до година по-рано“.[7]

220px-john_mearsheimerНа 18 октомври 2016, по време на Международния дискусионен клуб „Валдай“, американският политолог, ко-директор на Програмата за международна политика за сигурност в Университета на Чикаго, експерт по международни отношения, автор на теорията за настъпателния реализъм, Джон Миршаймер (John Mearsheimer) заявява:

„Съединените щати бяха решени да сменят режима в Сирия и администрацията на Обама продължава това. САЩ няма да вкарат войници в Сирия по начина, по който го направиха в Афганистан и Ирак, но те финансират пари в Сирия, подкрепяйки силите, стремящи си да свалят Асад“. Миршаймер допълва:Проблемът от гледна точка на американците е, че когато руснаците влязоха в Сирия през септември 2015 г., това фактически се превърна в загуба за САЩ.[8] Когато руснаците се намесиха в плановете за премахването на правителството на Асад, за САЩ това стана практически невъзможно. Нали именно свалянето на Асад беше основна цел от самото начало, ето защо американците по нелеп начин останаха без работа“.[9]

indexВ хода на интервю с бившия началник на канцеларията на държавния серетар Колин Пауъл и асоцииран професор в Колежа на Уилям и Мери (College of William & Mary) – полковник Лорънс Уилкерсън, главният редактор на The Real News Network, Пол Джей (Paul Jay) изказва мнение, че със сигурност ролята на Америка в Сирия е… по-скоро противоречива, твърдейки, че се бори за демокрация и искайки да свали  диктатора Асад, при положениче, че твоят най-голям съюзник в цялата тази авантюра е Саудитска Арабия, един от най-потисническите диктатури на планетата“. В телеграма от посолството на САЩ в Рияд до Вашингтон, чието съдържание е публикувано от WikiLeaks, по думите на Лорънс Уилкерсън, се казва, че „Саудитците участваха много активно в подкрепа на тероризма, особено Лашкар-е-Тайба (Lashkar-e-Taiba) в Пакистан, Ал-Кайда и други“. Полковникът продължава: „Така че съгласен съм с теб, че е двулично, когато сме в съюз (със Саудитска Арабия – бел. авт.) и слушаме саудитците относно действията, които предприемаме в Сирия… Това е изключително лицемерно… като се опитваме да свалим една диктатура в Сирия, по-конкретно Башар Асад. Мисля, че лицемерието е очевидно“.

По отношение на президента Асад, Уилкерсон е категоричен: „Асад представлява законното правителство на Сирия… ние можем да го мразим… можем да го намираме неприемлив, но Русия е права, когато казва, че те са поканени там, а ние се намесихме… Ние имахме посолство там и ние работихме с него само допреди няколко години или допреди месеци… От моя гледна точка, намирам  изключително лицемерно това, че ние не само подкрепяме диктатори, които харесваме и воюваще срещу диктатори, които не харесваме, а харесването или омразата са базирани на нещо различно от стратегическата цел (борбата срещу ислямския тероризъм – бел. авт.). Намирам също за абсурдно, че ние изтъкваме тези аргументи за места като Сирия, където ние трябва да приоритизираме нашите проблеми, нашите врагове… и да решаваме по-малките проблеми след това“.

Да, на пръв поглед, действията на САЩ изглеждат абсурдни, но ако се гледа само на повърхността.

Най-голямата сила в Сирия, която реално воюва срещу ислямския тероризъм, са правителствените войски, които притежават огромен боен опит. Ето защо ударите на САЩ и коалицията срещу правителствени сили и инфраструктурата единствено благоприятстват джихадистите в Сирия.

2017-03-08_063505

Второто освобождаване на древната Палмира от сирийските правителствени войски и руски военни части, 2 март 2017. На заден план – спасеният римски Амфитеатър (2 век)

 

В своята реч на юбилейното 70-то заседание на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, произнесена два дни преди началото на военанта операция на Русия, Владимир Путин подчертава, че „освен правителствените войски на Президента Асад, а също така и кюрдското опълчение, в Сирия с „Ислямска държава” и с другите терористични организации никой не се бори“. Ако главните цели на САЩ се заключават в унищожаването на тероризма, възстановяването на суверенитета на Сирия, стабилизирането на Близкия Изток, реално гарантиране на безопасност за съюзниците им в Европа, то по-добър ситуативен/времемен съюзник от Асад не съществува. Онези, които настояват за отстраняването на законните власти, целят точно обратното – огромен пожар в Близкия Изток, на основата на сблъсък между шиити и сунити (Епизод II, част трета), който пожар да се прехвърли в ЕС, Средна Азия, Русия и Китай. При такова развитие на събитията единственият печеливш ще са САЩ, така, както беше след края на двете световни войни.

Години наред борбата на САЩ и водената от тях коалиция срещу джихадистите в Сирия е pro forma. По-скоро става дума за общ фронт срещу Сирия. Джихадистките организации, както в миналото, така и сега, са необходими на САЩ, а днес Сирия е поредното бойно поле.

Очевидно крайната геостратегическа цел за САЩ обаче е друга. Отстраняването на Асад е стъпката към превръщането на Сирия в провалена държава. В случай на успех за САЩ, чрез елиминирането на Сирия, официален Техеран се лишава от най-важния си стратегически съюзник, като в същото време територията на Сирия ще се превърне в плацдарм за удар срещу Иран – отдавна планирана цел за поразяване (Епизод II, част първа & Епизод II, част трета на тази монография).

СЛЕДВАЩАТА ЦЕЛ – ИРАН

2017-03-08_060113

Персеполис (гръцкото име на древния персийски град Парса) е една от древните столици на Персийската империя. Дарий I започва строителството на града през 515 пр.н.е

 

Още в хода на своята предизборна кампания Доналд Тръмп осъжда споразумението, което САЩ сключват с Иран (Iran deal). С избора на Тръмп откритата конфронтация с Иран единствено ще се задълбочава. Ето защо, вероятността от евентуален (въздушен) удар срещу Иран от страна на Израел и/или САЩ тепърва ще нараства.

На 14 октомври 2016 журналистката Даря Асламова итервюира сирийския президент Башар Асад. На въпроса на водещата „Защо именно Сирия“, Асад отговаря:[10]

„Сирия има добри отношения с Иран, а Саудитска Арабия иска да унищожи напълно Иран във всеки смисъл, поради различни причини. Поради това, те искат Сирия да обърне гръб на Иран. Защото унищожаването на Сирия ще се отрази на Иран отрицателно… Наблюдавайки дългогодишното сътрудничество между Русия и Сирия, Западът залага на това, че унищожаването на Сирия също ще оказа негативно влияние и върху Русия.

Но има и нещо друго: историческата роля на Сирия. В продължение на векове Сирия е била източник на геополитическите динамики в Близкия изток. Ето защо, контролът над Сирия от времето на фараоните – още преди Христа – е бил от решаващо значение. Свикнали са да воюват за Сирия – и фараони, и хети. Това е историческа база, тъй като Сирия е благоприятно разположена на Средиземно море и е разделителната линия между различните култури. Ето защо контролът над Сирия е важен за контрола над целия регион.

…Сирия е независима държава, а Западът никога няма да се смири с независимостта на която и да е държава, без значение дали е малка Сирия или велика Русия… Какъв е техният проблем с Русия? Тъй като тя защитава своето право да казва „да“ или „не“. Западът иска от вас постоянно да се съгласявате. Същият е и проблемът на Сирия със Запада“.

wx1080

Башар Асад и Даря Асламова

 

Тук е мястото да обърна внимание на някои специфични особености във външната политика на Вашингтон: в случай, че САЩ не упражняват контрол над дадена държава (регион) извън англосаксонския кръг, то те нанасят срещу нея удар – директен, индиректен или комбиниран.

I. ДИРЕКТНИЯТ УДАР се заключава в пълномащабна военна операция (инвазия с последващо окупиране и/или унищожаване на инфраструктурата чрез изстрелването на стотици крилати ракети и използване на ВВС (в наше време – Югославия, Ирак, Афганистан).

II. ИНДИРЕКТНИЯТ УДАР включва в менюто си пет основни ястия: ембарго, санкции, (цветна) революция, гражданска война, преврат. Всеки един от тези пет неконвенционални методи са компоненти на хибридната война. Те могат 1) да присъстват самостоятелно, 2) да възникнат като последица, 3) да предизвикат или да създадат условия за останалите. Няма последователност, нито хронологичен порядък. Налагането на ембарго/санкции е наказателна мярка, както с цел предизвикване на революция или преврат, така и вследствие на революция, преврат или военни действия срещу трета страна.

За организиране и провеждане на „цветна“ революция е необходимо наличие на социално недоволство сред населението на дадена страна. Като правило, видимата част на революцията започва с мирни протести. Ескалацията винаги бива провокирана, тя никога не е спонтанна, както на пръв поглед изглежда. За детонатор се използват предварително вербувани, платени, обучени и въоръжени от външни сили контингенти, които най-лесно се поддават на радикализация, манипулация и въздействие: националистически формации, ултраси, етнически и религиозни малцинствени общности, криминални банди, престъпни групировки. Именно тези елементи се явяват компонентът, който трансформира или изражда един мирен граждански протест в „цветна“ революция. Много често „цветната“ революция преминава в гражданска война. Това се случва, когато една част от населението подкрепя статуквото, а друга част е срещу него – особено при нарушаване на интересите, ограничаване на правата и свободите на отделни религиозни, етнически и други групи.

Накратко, всяка „цветна“ революция има за цел не просто рестарт на системата, а смяна на хардуера, на модела, т.е. ликвидирането на status quo.   

600sred

Киевският Майдан

 

В хода на една „цветна“ революция (преврат, гражданска война) се наблюдават 4 основни групи стейкхолдъри (ключови/причастни/заинтересовани страни), които са взаимосвързани и взаимозависими:

1.Официалните власти в дадена държава
2. Антиправителствени сили
3. Население:
– подкрепящо статуквото, т.е., подкрепящо държавните власти
– против статуквото, т.е., против държавните власти
4. Външни играчи:
– държавни актьори – правителствени организация
– недържавни актьори – неправителствени организации, средства за масова информация, терористични организации, наемници, международна общественост;
– международни организации (ООН, НАТО, ЕС, БРИКС, ОССЕ, ОДКБ)
– външни играчи, подкрепящи статуквото;
– външни играчи, които са против статуквото;

Чисто математически са налице множество независими променливи (например правителство и антиправителствени сили) и зависими променливи (например броят население, подкрепящо правителството и броят население, подкрепящо антиправителствените сили), между които съществува корелация. От степента на активност, въздействие и манипулация, от силата (политическа, военна, икономическа), от размера на влиянието в дадените процеси (революция, гражданска война, преврат) от страна на всеки един от отделните стейкхолдъри, се определя и крайният резултат.

Уважаемият читател може сам да направи разбор на която и да е революция, гражданска война и преврат в световната история, уверявайки се в универсалността на модела.

Ето защо, твърдението на западните „елити“ и средства за масова дезинформация, че Арабската пролет е спонтанно движение, организирано по социалните мрежи, е равносилно по абсурд на твърденията, че Земята е плоска, НАТО е отбранителен съюз, а ЕС е организация от равнопоставени държави. 

146912776474267По думите на Лорънс Уилкерсън, полковник и бивш началник на щаба на държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, САЩ са институционизирали тайните операции като стандартен политически и военен инструмент за отстраняване на правителства, враждебно настроени към американските интереси, като само за периода на управлението на Роналд Рейгън, ЦРУ провежда 58 тайни операции.[11] Тайните операция включват: преврати, политически убийства, революции, граждански войни.

III. КОМБИНИРАНИЯТ УДАР включва елементи както от директния, така и от индиректния удар. Типичен пример е Либия: индиректен удар (чрез революция/гражданска война) и директен (чрез използване на крилати ракети и ВВС). Съдбата на Сирия следваше да е същата, но решителността на Русия демонстрира превъзходство над намеренията на САЩ.

Директният удар се прилага в случаите, когато държавата, отказваща да признае васалитета си по отношение на САЩ, е слаба като противник и не е в стратегически съюз с други държави, т.е. тя е лишена от оказване на военна подкрепа от трета страна в конфликта. Индиректният удар се прилага срещу държави като Русия и Китай или срещу държави, които са във военен съюз със силна държава.

Като илюстрация, ще приведа случая със Сирия, когато през 2013, въпреки множество предупреждения и заплахи по адрес на режима на Асад, Вашингтон така и не се решава да нанесе въздушен удар срещу Сирия.

Тогава САЩ разполагат в източното Средиземноморие с пет разрушителя[12] –  USS Barry (DDG-52), USS Gravely (DDG-107), USS Mahan (DDG-72), USS Ramage (DDG-61), и USS Stout (DDG-55), като общият брой на крилати ракети към онзи момент възлиза на около около 200 „Томахоук“, въпреки че всеки разрушител може да има до 90 крилати ракети. В допълнение, американският флот в региона разполага с две авионосни групи, водени  от USS Truman (CVN-75) и USS Nimitz (CVN-68) на борда на които се намират общо до 180 самолета. USS Truman следва да смени USS Nimitz в Арабско море, но заради вероятност от нанасяне на удар по Сирия, USS Nimitz се позиционира в Червено море. Освен това, амфибийният кораб USS San Antonio (LPD-17),  носещ на борда си 6 хеликоптера и 300 морски пехотинци, също се намира в региона.  Подводният флот на САЩ е представен от две до три подводници. Така общият брой на крилатите ракети достига в рамките на 500-600 броя.

ship_lpd-17_san_antonio_cutaway_labeled_lg

USS San Antonio (LPD-17)

 

От своя страна, Сирия разполага с най-съвременния руски брегови ракетен комплекс 3К55 «Бастион» (НАТО: SSC-5 «Stooge»), чийто радиус на действие е 350 километра. В западната преса тогава се твърди, че заедно с С-300 в Сирия са пристигнали и руски военни съветници, обучаващи сирийските оператори на тези комплекси.[13]

С какво разполага Русия в региона? Флагман на руския флот в Средиземно море е ракетният крайцер Москва, който е в непосредствена близост до сирийските брегове. Корабът е оборудван с 16 ракети (обсег 700 – 1000 км), чиито бойни глави, освен конвенционални, могат да бъдат ядрени с мощност 500 килотона (за сравнение, сумарната мощ на двете атомни бомби, хвърлени над Япония, е под 50 килотона). Москва разполага с 8 пускови установки ПВО C-300Ф (НАТО: SA-N-6 Grumble) по 8 ракети (боекомплект от 64 ракети).

Допълнително, в района са два разрушителя за борба с подводници, една фрегата и осем големи десантни кораби, всеки от които може да превозва 20 танка или 50 бронетранспортьора, бронирани превозни средства, плюс батальон морска пехота.

Край бреговете на Сирия е и ССВ-201 Приазовье – разузнавателен кораб, снабден с пасивни и активни радари, способни да определят точното местоположение на корабите на САЩ. ССВ-201 Приазовье  е способен да засече всяка изстреляна крилата ракета от ВМС на САЩ, осигурявайки ранно предупреждение за ПВО на Сирия, увеличавайки тяхната ефективност. На базата на информацията от открити източници през последните няколко години, може да се заключи, че подводният флот на Русия е представен с две до три подводници в района.

В допълнение, ВМС на Русия разполагат с торпеда, оборудвани с ядрени бойни глави. Едно торпедо е напълно достатъчно да ликвидира самолетоносач, а няколко – да унищожат авионосна група, включваща дузина надводни и подводни съдове. Военната доктрина на Русия позволява използване на тактическо ядрено оръжие в конвенционален военен конфликт.

zx450y250_2140126

Крайцерът Москва

 

На 3 септември 2013 г., САЩ и Израел провеждат тест в Средиземно море на израелската система за противоракетна отбрана. Руската радарна станция за ранно предупреждение в Армавир засича в централната част на Средиземно море старт на два балистични „oбектa“ с направления източната част на морето. Първоначално САЩ и Израел отричат, но по-късно признават. За Запада вече няма съмнения, че всяка една изстреляна ракета се прихваща от Русия.

Съществува вероятност ударът срещу Иран да бъде комбиниран: 

чрез задействане на етническите и религиозните малцинства. Само 61% от населението на страната са персийци, като двете най-големи малцинствени групи за азерите (16%) и кюрдите (10%). Не е тайна, че кюрдите в Иран също имат планове за създаване на държава, обединяваща кюрдите в Ирак, Сирия и Турция. Същевременно, отношенията на Иран с Армения са далеч по-топли от тези на Иран с Азербайджан.

84% от населението на Иран изповядва ислям. От тях, между 90-95% са шиити, съответно между 5-10% са сунити. Незначителният на пръв поглед процент сунити е напълно достатъчен да послужи като катализатор за евентуална „Персийска пролет“. Предвид факта, че населението на Иран наброява 83 милиона души, става въпрос за между 4-8 милиона сунити.

посредством ситуативните съюзници-джихадисти на САЩ, активно подпомагани от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Израел.

seymourmhershПрез 2007, американският журналист и носител на Пулицър Сиймор Хърш публикува в New Yorker статия, в която пише: „За да подкопае преобладаващо шиитски Иран, администрацията на Буш беше действително решила да преконфигурира приоритетите си в Близкия изток. В Ливан администрацията си сътрудничеше със сунитското правителството на Саудитска Арабия в тайни операции, целящи да отслабят шиитската организация Хизбула, подкрепяна от Иран. Освен това, САЩ са участвали в тайни операции, насочени към Иран и неговия съюзник Сирия“.[14]

масиран удар с крилати ракети, ракетно-бомбени удари, включително с използването на стратегически бомбардировачи.

За САЩ, във времето непосредствено след 9/11, беше единствената възможност да нанесат удар срещу Иран, понасяйки възможно най-малко загуби. Днес фигурите на геополитическата шахматна дъска са позиционирани твърде различно. И докато някои имат само пешки, други разполагат с топове.

Към днешна дата са налице поне три основни фактора, които със сигурност оказват сдържащ ефект върху Вашингтон (Белия дом, Капитолия и Пентагона), и по-скоро върху разумното, трезвомислещо малцинство сред океана от патологични русофоби (Тед Круз, Джон Макейн, Марко Рубио и десетки подобни), служещи не на собствения си народ, а на онези, които за да поробват и ограбват човечеството, се нуждаят от войни – американските транснационални корпорации. „В нашите избори… не става дума за гласуване. Нашите избори се решават не от броя на гласовете, а от броя на доларите… Ако разполагаш с повече пари от другите, твоите шансове за победа са по-големи от тези на останалите. Смятам, че това е много, много голяма слабост в нашата избирателна система“, казва през 2012 Збигнев Бжежински, гостувайки на Центъра за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic & International Studies) по случай представянето на своята книга Strategic Vision: America and the Crisis of Global Power.[15]

И така:

ФАКТОРИТЕ ЗА СДЪРЖАНЕ НА ВАШИНГТОН

ПЪРВИЯТ ФАКТОР: ТОВА Е ИРАН САМ ПО СЕБЕ СИ

Sunset over ancient city of Yazd, Iran

Петъчната джамия в Язд, Иран, с най-високите минарета в страната. Градът е център на древния зороастризъм

 

В Епизод II, част първа написах:

„И ако военната интервенция срещу Иран не се състоя, то това е защото огромната част от генералите в САЩ са способни да разсъждават трезво и обективно, за да отчетат решаващите фактори като територия (4 пъти по-голяма от тази на Ирак), население (2.5 пъти по-многобройно), икономика, технологии, многообразен терен, подготовка и въоръжение на иранските сили за сигурност, ресурси на страната за продължителна война, както и разбира се, нагласите на населението. Всичко това свидетелства, че в случай на военна интервенция срещу Иран, загубите за САЩ ще превишават ползите. Що се касае до опитите на Иран да се превърне в ядрена сила, то те са в резултат на инстинкта му за самосъхранение и осъзнаването за липсата на ефективни международни инструменти, които да въздействат на САЩ и НАТО, в случай че решат да нападнат една или друга суверенна държава. Иран се отказа от своята ядрена програма, когато получи гаранции за защита от страна на Русия и Китай“.

От възникването си през 1776 насам, САЩ не са воювали срещу толкова добре въоръжен, огромен по мащаби и ресурси противник. И още нещо – Иран е първата държава в света, която внедри стратегията за водене на бойни действия swarming (роячене). Типичен пример за това са способностите на ВМС на Иран да атакуват крупни цели, включително самолетоносач чрез няколко десетки скоростни ракетни катери или катери-камикадзета с тонове експлозиви на борда. Пример за swarming е синхронизирана, едновременна и изненадваща атака (от няколко направления, по възможност от 360°) от стотици квадрокоптери (или друг тип дронове), снабдени със съответно количество експлозив (от 200 грама до няколко килограма TNT), което гарантирано унищожава бойната авиация на страната-агресор, разположена, например, на летище в Саудитска Арабия или Катар. Съществуващите ПВО-системи са все още неефикасни срещу сравнително новата стратегия на swarming.  

small_boats_of_iran_in_taker_war_3

Swarming – войната между Иран и Ирак 1980-1988

 

Иран ще прибегне и до асиметрични отговори, като се съюзи с талибаните, снабдявайки ги с ПЗРК. Освен това, официален Техеран не веднъж е заявявал, че в случай на война ще отвърне с терористични атаки на територията на страните-агресорки, като обекти на терора ще са основно граждански обекти и мирно население: по примера на стратегията (deliberate terror bombing) която САЩ и Великобритания прилагат по отношение на мирното население на Хамбург (юли 1943 загиват 40 000 души) и Дрезден (февруари 1945 загиват 25 000 души) по време на Втората световна война, а през 1999 – и по отношение на мирното население в Сърбия.

ВТОРИЯТ ФАКТОР: СТРАТЕГИЧЕСКОТО ПАРТНЬОРСТВО НА ИРАН С РУСИЯ И КИТАЙ

Няма да бъде неочаквано, ако Русия и Китай заявят открито, че военна агресия срещу Иран ще се счита за нападение срещу тях. Ясната червена линия, на фона на нарастващата на световната геополитическа сцена репутация на Русия и Китай, ще бъде възприета сериозно от геополитическите противници на Москва и Пекин, като нито САЩ или НАТО, още по-малко Израел, биха предприели атака срещу Иран.

ТРЕТИЯТ ФАКТОР: PROXY WAR (ПРОКСИ ВОЙНА)

САЩ и НАТО ще воюват индиректно срещу Русия и/или Китай. При такива обстоятелства Каспийско море ще се превърне в коридор за непрекъснатите конвои от руски кораби, снабдяващи Иран с оръжие.

Русия ще предостави на Иран три основни вида оръжейни (кинетични и електронни) системи:

– на първо място, това ще са противовъздушни (ПВО) системи, включващи стотици преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) от типа 9К38 Игла (НАТО: SA-18 Grouse), зенити ракетно-оръдейни комплекси (ЗРОК) Панцир-С1 (НАТО: SA-22 Greyhound), C-300B4 (NATO: SA-10 Grumble) и С-400 (NATO: SA-21 Growler) с руски екипажи;

– на второ място, в случай на пълномащабна сухопътна операция срещу Иран, Русия ще достави стотици противотанкови ракетни комплекси (ПТРК) от типа 9К135 Корнет, (НАТО: AT-14 Spriggan) способни да унищожат абсолютно всеки танк на противника. САЩ (в Ирак), Израел (в Ливан) и Саудитска Арабия (в Йемен) вече се увериха във възможностите на конкретния комплекс.

– на трето място, Русия ще разположи системи за радиоелетронна борба (РЕБ или EW) от типа на Красуха. Компексът е способен да подави всички съвременни радиолокационни станции, сателити за разузнаване, наземни радарни установки, авиационните системи за ранно предупреждение и контрол (Airborne Early Warning and Control – AEW&C), както и радиоуправлението на безпилотните летателни апарати в радиус между 150-300 километра. Имайки предвид факта, че данните за руските системи умишлено биват занижавани, какъвто бе и примерът с крилатите ракети Калибър, за които се предполагаше, че имат радиус на действие в рамките на 300-450 км, то може да се допусне, че поне в радиус от 500 км около комплекса противникът ще бъде „сляп“. По такъв начин, САЩ ще бъдат лишени от основното си преимущество, с което разполагат – самолетоносачите.

third_gecf_summit_in_tehran_28Съвременните възможности на Русия позволяват да превърне Иран в така наречената Anti-Access/Area Denial (A2/AD) зона, което бързо би отказало САЩ от военна авантюра срещу Техеран. По признания на американски висши военни, бойната авиация на САЩ няма опит във водене на бойни действия в такъв тип среда, още повече, отново според американски генерали, способностите на Русия в областта на електронната борба превъзхождат тези на САЩ в пъти, без преувеличение. Достатъчно е да си спомним за инцидента на 10 април 2014, когато ескадреният миноносец USS Donald Cook (DDG-75), въоръжен с десетки крилати ракети Tomahawk, навлиза в неутралните води на Черно море. Тогава, самолет Су-24 на ВКС на Русия, без въоръжение, но оборудван с авиационния комплес за радиоелектронно противодействие Л-175В Хибини, е изпратен да посрещне неканения гост. Докато приближава, радарите на кораба прихващат самолета, но навлизайки в радиуса на действие на Хибини, съвременната американска система Иджис (Aegis Combat System) изключва. Су-24 прелита над палубата на USS Donald Cook  и имитира ракетна атака. В рамките на 90 минути, самолетът извършва маневрата 12 пъти. След края на инцидента, американският кораб акостира в пристанище в Румъния, като 27 военнослужещи подават рапорт за уволнение. Пентагонът заявява, че действията на руския самолет деморализирали екипажа на USS Donald Cook.

Дори и да не участва пряко в конфликта, ВМС на Русия ще изпрати своя групировка, включваща както бойни, така и кораби за разузнаване и електронна борба в Арабско море. Така Иран ще може да разчита на ранно предупреждение за всеки излетял самолет и за всяка изстреляна крилата ракета от страна на САЩ/НАТО, което ще даде ценно предимство на иранските системи за ПВО, значително повишавайки коефициент на успеваемост на поразяване. Даже и при такива обстоятелства флотът на САЩ/НАТО в региона няма да се реши на удар срещу руската надводна и подводна групировка по няколко причини: 1) присъствие на ядрения крайцер-ракетоносец Петър Велики (проект 1144 Орлан), или на ракетни крайцери от проекта 1164 АтлантМосква, или Маршал Устинов, специално проектирани за унищожение на авионосните групировки на вероятния противник 2) Каспийската флотилия, способна да изстреля десетки крилати ракети за броени минути, 3) стратегическите ракетоносци на ВКС, способни да изстрелят своите крилати ракети и поразят целите, при това без да е необходимо да напускат територията на Русия.

В Близкия Изток, в случай на разрушаването на Сирия, Иран би останал последната крепост, последното препятствие преди осъществяването на заветната вековна крайна цел на англосакси и хазари – подпалването на Руския мир или Православната цивилизация, която, според Самюъл Хънтингтън (Samuel P. Huntington), включва и държавите от Средна Азия, които исторически са били част от Руската империя, а впоследствие и от Съветския съюз.

map

Карта на деветте цивилизации според Хънтингтън

 

Ударът срещу Русия ще бъде proxy поради обективни причини: 1) Русия притежава най-модерния и най-мощен ядрен арсенал, 2) към днешна дата Русия и Китай са стратегически съюзници, а това означава, че при конвенционална война САЩ и НАТО отстъпват по количество личен състав, логистични ресурси и бойни възможности.

Едновременно с Русия ще бъде дестабилизиран и Китай. Населението на Китай е около 1.4 милиарда. Официално признати са 56 етнически групи, като най-многобройна е Хан (около 92%). Изповядващите ислям в Китай съставляват 1.7% от населението, т.е. около 24 милиона (официални данни). Най-многобройната етническа група, изповядваща (сунитски) ислям е уйгурската, която представлява 0.755% или около 10.6 милиона души. Уйгурите са съсредоточени в богатия на природни ресурси и жизнено важен за икономическото развитие на страната Синдзян-уйгурски автономен регион, разположен в западната част на Китай, в историческата област Източен Туркестан (Уйгуристан). Населението на региона към 2016 е около 24 милиона души, 44% от които са уйгурите. Площта на региона е около 1.665 милиона км2,т.е., малко повече от територията на Иран (1.648 милиона км2) или 17% от територията на самия Китай (9.597 милиона км2). Освен с Русия, Монголия и Тибетския автономен регион, Синдзян граничи с Казахстан (малко над 18 милиона население, от които 70.5% изповядват сунитски ислям, 24.4% православие), Киргизстан (6 милиона население, от които 80% изповядват сунитски ислям и 17% православие), Таджикистан (8.6 милиона население, от които около 97% изповядват преобладаващо сунитски ислям), Афганистан (33.3 милиона население, от които 84.7% изповядват сунитски ислям и 15.3% шиитски ислям) и Пакистан (202 милиона население, от които 96.4% изповядват ислям, 4/5 от които сунитска версия).

Свързаната с Ал-Каида и бореща се за независимост на областта терористична организация Ислямското движение на Източен Туркестан (ИДИТ, основана 1993) от години вербува и радикализира уйгури. По-рано те воюваха и се обучаваха в Афганистан, а към днешна дата – в Сирия и Ирак. След обучението и придобиване на боен опит, радикалните елементи се завръщат в Китай и провеждат терористични актове, включително и в Пекин. Важно е да се отбележи, че в редиците на организацията членуват не само уйгури, а пакистанци и афганистанци, които служат като наемници.

Някои от най-кръвопролитните инциденти/терористични актове:

– през юли 2009 в Урумчи, столица на региона Синдзян, в резултат на междуетнически сблъсък (уйгури срещу хан) загиват 200 души.
– на 28 октомври 2013 уйгури преминават с автомобил, който запалват през пешеходците на Тянанмън в Пекин. Загиват 5, а ранените са 40 души.
– през март 2014 град Кунмин, Южен Китай, уйгури убиват с ножове 31 души и раняват 140;
– през май 2014 в резултат на терористична атака в Урумчи загиват 31 души, а 94 са ранени;
– през юли 2014 терористичен акт отнема живота на 37 и ранява 13 граждани.

image_2110503_126

Полицаи патрулират в пълно бойно снаряжение по улиците на Урумчи, столицата на размирния Синзцян-Уйгурски автономен район, 1 юли 2013

 

Гореспоменатите вече държави от Средна Азия – Казахстан, Таджикистан и Киргистан – са част от така наречения Руски мир.

В Киргистан живеят около 50 хиляди уйгури, а в Казахстан – около 260 хиляди, като сред тях също съществуват сепаратистки настроения за създаване на независима държава заедно с уйгурите в Китай. Официалните власти на Казахстан също разглеждат уйгурите като потенциална заплаха за националната сигурност на страната, предвид податливостта им на радикализиране.

Една съществена разлика по отношение на индиректния удар – докато главните спонсори на ислямизма в лицето на Саудитска Арабия, Катар и Кувейт още от времето на военната интервенция на СССР в Афганистан открито оказват финансова и логистична поддръжка на джихадистите в Русия, като много от наемниците, както в Афганистан тогава, така и по време на конфликта в Чечня са от арабски произход, то посочените три арабски страни отказват сътрудничество с ИДИТ, поради чисто икономически съображения – Русия е конкурент, а Китай е един от основните вносители на нефт.

На 26 януари 2017, в интервю за полската медия Kresy.pl известният американски активист и бивш агент на ЦРУ Робърт Стийл (Robert David Steele) открито заявява, че ЦРУ е обучавало чеченски и уйгурски терористи за провеждане на терористични актове на територията на Русия и Китай.[16]

2017-03-07_034627В излъчено на 25 юни 2007 интервю[17] на водещия на Antiwar Radio Скот Хортън (Scott Horton), американският писател и журналист Ерик Марголис (Eric Margolis) –  един от най-добрите западни репортери относно Централна Азия –  твърди, че ЦРУ използва трета страна, чрез която да обучава уйгурите:[18]

„Когато САЩ нахлуват в Афганистан през 2001, твърдят, че е имало над двадесет терористични тренировъчни лагери“, като те ги наричат, всички те обучаващи терористи, които да атакуват Америка. Е, това е абсолютна лъжа. Една от многото.

Повечето от тренировъчните лагери, 90% от хората… бяха… кашмири, обучавани от пакистанската разузнавателна служба ISI (Междуведомствено разузнаване на ПакистанInter-Services Intelligence, бел. авт.) с пълното знание на САЩ, да се бият срещу идийското управление в Кашмир… Втората по големина група бяха от Централна Азия, главно Узбекистан, Казахстан и Таджикистан, които  бяха организирани и обучени да воюват срещу тези страшни комунистическите режими в Централна Азия, отново с пълно американско знаниe.

И най-накрая имаше една група от уйгури – китайски мюсюлмани от провинция Синдзян в Западен Китай, които бяха обучавани от бин Ладен, за да воюват срещу китайците-комунисти в Синдзян, и това беше не само със знанието, но с подкрепата на ЦРУ, защото смятаха, че те могат да ги използват, ако избухне война срещу Китай“. [19] Говорейки за китайските мюсюлмани в провинция Синцзян, Марголис твърди, че „тези хора бяха платени от ЦРУ, те бяха въоръжени от САЩ. Те (ЦРУ – бел.авт.) са знаели какво прави Бин Ладен, и те са го насърчава чрез трети лица, вероятно саудитците“.

Според Марголис, ЦРУ е смятало да наеме талибаните да свалят режимите в Централна Азия, „и дори да атакуват Китай“, но след 9/11 „тази малка мръсна тайна беше покрита“.[20]  И още: „Афганистан не беше разсадник на тероризма, това бяха групи от командоси, партизански групи, които бяха обучавани за конкретни цели в Централна Азия“ [21]

2017-03-07_035126През 2008 в интервю на Люк Райланд (Luke Ryland) бившата сътрудничка[22] на ФБР (FBI) и основател на световноизвестната Коалиция на разобличителите от националната сигурност (National Security Whistleblowers Coalition) Сибел Едмъндс (Sibel Edmonds) споделя:[23]

„Трябва да погледнете голямата картина. След разпадането на Съветския съюз, суперсилите започнаха да се воюват за контрола над Централна Азия, особено за изобилието на нефт и газ, както и за стратегическото значение на региона.

Като се има предвид историята и недоверието към Запада, САЩ осъзнаха, че не биха могли да получат пряк контрол. Ето защо, за да получат бърз и ефективен контрол, щеше да им се наложи да използват прокси. Турция беше перфектният прокси: съюзник на НАТО и марионетен режим. Турция споделя същото културно наследство, същата раса като на цялото население на Централна Азия, същия език (тюркски), същата религия (сунитски ислям), и разбира се, стратегическото местоположение и близост.

Това даде началото на продължила повече от десетилетие незаконна, тайна операция в Централна Азия от малка група в САЩ с намеренията да подпомогнат развитието на петролната индустрия и военнопромишления комплекс, използвайки турски агенти, саудитски партньори и пакистански съюзници, промотирайки тази цел в името на исляма (САЩ използват същата стратегия срещу СССР в Афганистан, внушавайки на местните, че руснаците имат за цел изкореняването на исляма и натрапването на християнството на територията на страната – това дава началото на муджахидините, като борци-защитници на исляма – бел. авт.).

Ето защо съм казвала многократно, че тези незаконни тайни операции на турски и някои американски лица датират от 1996 и това включва терористични дейности, наркотици, контрабанда на оръжие и пране на пари, свързани със същите операции и с участието на същите актьори. И искам да подчертая, че това е незаконно, защото повечето, ако не всичките средства за финансирането на тези операции (терористичните дейности – бел. авт.) не са одобрени от Конгреса, а идват от незаконни дейности (наркотици, контрабанда на оръжие и пране на пари – бел. авт.)“.[24]

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

С политиката си в Сирия и региона Русия демонстрира на Запада своята решителност да отстоява националните си интереси така, както САЩ го правят от 200, а Великобритания от 500 години насам. От 2011 г. Москва многократно подчертава, че не защитава Башар Асад, а законните власти в страната, без значение кои са те, защото тяхното отстраняване ще доведе до властови вакуум (power vacuum), зает от джихадисти, които след Сирия щяха да насочат усилията си в други направления – Средна Азия, Кавказ, Русия. Последиците за Европейския съюз, който се  превърна в заложник на САЩ и жертва на собствената си късогледа и самоубийствена политика, са като бомба със закъснител. Чрез Сирия САЩ виждат поредната възможност да воюват с Русия, лишавайки я от още една приятелска страна.

george-friedman-intilnire-secretaЩе си позволя да цитирам основателя на STRATFOR Джордж Фридман (George Friedman), считан за абсолютен авторитет на Запад в областта на геостратегическите анализи и прогнози. Въпреки че доста често му се налага да коригира прогнозите си, то неговите думи могат да бъдат възприемани като  неофициални изявления на Държавния департамент на САЩ.

На 4 февруари 2015 Фридман е гост на Chicago Council on Global Affairs, където изнася своя лекция. На въпрос „дали ислямският екстремизъм наистина сериозна заплаха за Съединените щати, и ще умре ли от само себе си или ще продължи да се разраства“,[25] създателят на STRATFOR отговаря: Това е проблем за Съединените щати, но не е екзистенциална заплаха. Той трябва да се третира, но пропорционално“.

Възниква въпросът беше ли употребена пропорционална сила срещу Югославия през 1999 г., когато НАТО използваше 1031 летателни средства за нанасяне на удари предимно по гражданската инфраструктура на Сърбия. Силите на НАТО имаха смазващо превъзходство. И в това няма нищо необичайно, а напротив: при война противостоящите страни се стараят да постигнат превес една над друга, използвайки своите способности – количествено и/или качествено надмощие. – Колкото по-продължителен е един въоръжен конфликт, толкова повече ресурси биват изразходвани – материални и човешки.

Думите на Фридман относно пропорционалното третиране на ИД означават, че САЩ не се стремят към възможно най-бързото унищожаване на джихадистите и последващо стабилизиране на региона, а напротив, в неговото преднамерено дестабилизиране, освен ако не успеят да наложат марионетни режими.

„Ние имаме други външнополитически интереси – продължава Фридман –  Така че първичният интерес на Съединените щати е взаимоотношението между Германия и Русия, защото обединени, те са единствената сила, която може да ни заплаши, поради което воюваме повече от век в Първата, Втората и Студената война, за да сме сигурни, че това няма да се случи“.[26]

И някак си съвсем спонтанно изникват в съзнанието ми думите на сенатора и бъдещ президент на САЩ Хари Труман, които The New York Times цитира на 24 юни 19141: „Ако видим, че Германия побеждава, ние трябва да помогнем на Русия и ако Русия побеждава, ние трябва да помогнем на Германия, и по този начин да ги оставим да се избиват колкото е възможно повече…“.[27]

2017-03-08_052251През 2007 генерал Уесли Кларк споменава[28] за среща с Пол Улфовиц (Paul Wolfowitz) през 1991, когато той е секретар по отбранителните политики (Under Secretary of Defense for Policy) – третата по важност позиция в Пентагона. В хода на разговора между двамата относно операция Пустинна буря в Ирак Улфовиц казва, че въпреки победата не е доволен, „защото истината е, че трябваше да се отървем от Саддам Хюсеин, а ние не го направихме… Но едно нещо, което научихме е, че можем да използваме нашите военни в региона – в Близкия Изток – и руснаците няма да ни спрат. Имаме около 5 или 10 години, за да изчистим тези стари просъветски режими – Сирия, Иран, Ирак – преди следващата велика суперсила да дойде и ни предизвика’“.[29]

САЩ почти успяха. Почти. През 2003 Русия не успя да спаси Ирак, но тя със сигурност ще воюва за Сирия и Иран. Защото воювайки за тях, тя воюва за самата себе си.

1411400346627_wps_139_iranian_naval_comandos_ma

Ирански военноморски командоси на военния парад по повод 34-ата годишнина от нахлуването на Ирак в Иран (22 септември 1980 г.), довело до осемгодишна война. Хиляди войници и специални части маршируват пред президента Хасан Рухани. Техеран, 22 септември 2014

 

На 23 февруари 2017, в Деня на защитника на Отечеството, в своя поздравителен адрес президентът Путин заявява, че главните задачи на Русия в Сирия са съхраняването на териториалната цялост на страната, запазване на легитимната власт и унищожаването на тероризма в Сирия, представляващ екзистенциална заплаха за Русия. Путин констатира, че за съжаление, на територията на Сирия са се съсредоточили огромен брой екстремисти… до около четири хиляди души от Русия и пет хиляди от републиките на бившия Съветски съюз. Предвид факта, че имаме безвизов режим между почти всички страни от бившия Съветски съюз, разбираме каква огромна опасност дебне в този разсадник на тероризма на територията на Сирия за нас, за Русия. И изпълнявайки бойните задачи далеч от нашите границите, вие пряко способствате за обезпечаването на сигурността на Руската федерация“.

В хода на последвалата дискусия Путин дава ясно да се разбере каква е позицията на Русия относно Сирия:

„Ние изхождаме преди всичко от това, че Сирия трябва да съхрани своята териториална цялост. Въпреки че виждаме, че не всички мислят така. Особено съм загрижен за конфесионалното разграничаване, т.е., когато представителите на една религиозна група се преместват и концентрират в определени региони на страната, представители на друга религиозна групи се придвижват и концентрират в други части на страната. И това, разбира се, е предпоставка за възможни негативни последствия за страната.

Ние знаем Сирия като многонационална и многоконфесионална светска държава. Тя беше такава много дълго време. И това беше гаранция за териториалната цялост на страната. Ние ще изхождаме от тези задачи, но в крайна сметка това е работа на самите сирийци. Необходимо е да се направи всичко, за да не се допусне намеса отвън при решаването на този ключов въпрос, запазването на териториалната цялост на страната… Ситуацията там е  е сложна. Но колкото по-скоро страната премине към политическо решение, толкова повече има шансове за международната общност и за нас с вас да сложим край на терористичната зараза на територията на Сирия, в което ние сме пряко (рус. кровно – бел. авт.) заинтересовани.

Ние не си поставяме за задача да се намесваме във вътрешните работи на Сирия. Нашата задача е единствено да се стабилизира легитимното правителство на страната и да се нанесе решителен удар по международния тероризъм. Ето от това ще изхождаме. Така и ще формулираме нашите цели“.

Следва продължение…

*Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на автора чрез запитване до изданието Memoria de Futuro.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Бележки към статията:

[1] Министерство обороны Российской Федерации (Минобороны России) „Министр обороны России выступил с лекцией на открытии II Всероссийского молодёжного форума в МГИМО“, 21 февраля 2017. Линк: http://function.mil.ru/news_page/country/more.htm?id=12112529@egNews.

[2] “Шойгу: операция ВКС России в Сирии прервала цепь «цветных революций» на Ближнем Востоке“, RT, 21 февраля 2017. Линк: https://russian.rt.com/world/video/361316-shoigu-vks-rossiya-siriya-cvetnayarevoluciya.

[3] M. A. Smith, The Second Chechen War: Foreign Relations & Russian Counter-Reaction, (Defense

Academy of the United Kingdom), 132.

[4] Fareed Zakaria, “Obama Administration and Syria; Two of America’s Elder Statesman Weigh in on Syria; Interview with Anthony Bourdain” CNN, September 15, 2013. Retrieved from: http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/1309/15/fzgps.01.html.

[5] Fareed Zakaria, “Obama Administration and Syria; Two of America’s Elder Statesman Weigh in on Syria; Interview with Anthony Bourdain” CNN, September 15, 2013. Retrieved from: http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/1309/15/fzgps.01.html.

[6] Мохамед Ибрахим, „Умерената сирийска опозиция са терористи от цял свят“, a-specto, 29 август 2016. Линк: http://a-specto.bg/umerenata-siriyska-opozitsiya-sa-teroristi/.

[7] Greg Miller, „U.S. officials: Russian airstrikes have changed ‘calculus completely’ in Syria,” The Washingtoin post, February 9, 2016. Retrieved from https://www.washingtonpost.com/world/national-security/spy-chief-warns-that-us-could-face-attacks-inspired-by-terrorism-in-paris/2016/02/09/29f172c8-cf2f-11e5-b2bc-988409ee911b_story.html

[8] “Эксперты Валдайского клуба обсудили ситуацию в Сирии“, НТВ, 25 октября 2016. Линк: http://www.ntv.ru/novosti/1680356/.

[9] John Mearsheimer Discusses Global Order and Great Power Politics at Valdai Club, YouTube, October 20, 2016. Retrieved from https://www.youtube.com/watch?v=Z6k1XorBiZY.

[10] Дарья Асламова, “Башар Асад: В Сирии запахло Третьей мировой войной“, Комсомольская правда, 14 октября 2016. Линк: http://www.balkans.kp.ru/daily/26594/3609876/“>http://www.balkans.kp.ru/daily/26594/3609876/

[11] “’No Doubt’ CIA Director Played His Part in Failed Military Coup in Turkey,” Sputink, July 20, 2016. Retrieved from https://sputniknews.com/analysis/201607201043321847-cia-coup-turkey-part/.

[12] Fifth US warship deployed to Syria,” RT, August 29, 2013. Retrieved from https://www.rt.com/usa/fifth-warship-stout-syria-173/.

[13] Harding, Luke. (2013, May 30). Syria’s new anti-aircraft missiles will be game-changing, say defense analysts. The Guardian. Информацията е добита от: http://www.theguardian.com/world/2013/may/30/syria-anti-aircraft-missile-system.

[14] Seymour M. Hersh, “The Redirection: Is the Administration’s new policy benefiting our enemies in the war on terrorism?” New Yorker, March 5, 2007. Retrieved from http://www.newyorker.com/magazine/2007/03/05/the-redirection.

[15] Center for Strategic & International Studies, „Strategic Vision: America and the Crisis of Global Power,“ Center for Strategic & International Studies YouTube, February 9, 2012. Retrieved from https://www.youtube.com/watch?v=hZp7NSkHlDE.

[16] “Były oficer wywiadu USA: Siły amerykańskie rozmieszczone w Polsce to teatrzyk,”  Kresy.pl, 26 stycznia 2017. Retrieved from http://www.kresy.pl/wydarzenia,bezpieczenstwo-i-obrona?zobacz/byly-oficer-wywiadu-usa-sily-amerykanskie-rozmieszczone-w-polsce-to-teatrzyk

[17] “Eric Margolis: America and Russia post-Cold War – Now We’re Them,”AntiWar.blog, June 25, 2007. Retrieved from https://www.antiwar.com/blog/page/806/?id=P2594.

[18] „Antiwar Radio: Eric Margolis,“ The Scott Horton Show, June 25, 2007. Retrieved from https://scotthorton.org/stress/antiwar-radio-eric-margolis-63/.

[19] „US trained Uighur terrorists,“ Against All Enemies, July 31, 2009. Retrieved from http://lukery.blogspot.bg/2009/07/us-trained-uighur-terrorists.html.

[20] „US trained Uighur terrorists,“ Against All Enemies, July 31, 2009. Retrieved from http://lukery.blogspot.bg/2009/07/us-trained-uighur-terrorists.html.

[21] Luke Ryland, “Bombshell: Bin Laden worked for US till 9/11,” Daily Kos, July 31, 2009. Retrieved from http://www.dailykos.com/story/2009/7/31/760117/-Bombshell:-Bin-Laden-worked-for-US-till-9-11.

[22] Luke Ryland, “Court Documents Shed Light on CIA Illegal Operations in Central Asia Using Islam & Madrassas,” Dandelion Salad, July 11, 2008. Retrieved from https://dandelionsalad.wordpress.com/2008/07/11/court-documents-shed-light-on-cia-illegal-operations-in-central-asia-using-islam-madrassas/.

[23] Kurt Nimmo, “China Jails CIA’s Uighur Imams,” InfoWars, November 12, 2014. Retrieved from http://www.infowars.com/china-jails-cias-uighur-imams/.

[24] “Court Documents Shed Light on CIA Illegal Operations in Central Asia Using Islam & Madrassas,” Against all enemies, July 10, 2008. Retrieved from http://lukery.blogspot.bg/2008/07/court-documents-shed-light-on-cia.html.

[25] “STRATFOR Chief Reveals Zio-Anglo-American Plot For World Domination,” State of the Nation, September 11, 2015. Retrieved from http://stateofthenation2012.com/?p=22223.

[26] “STRATFOR Chief Reveals Zio-Anglo-American Plot For World Domination,” State of the Nation, September 11, 2015. Retrieved from http://stateofthenation2012.com/?p=22223.

[27] “Harry S. Truman Quotes,” izQuotes. Retrieved from http://izquotes.com/quote/274047.

[28] “Neoconservatives Planned Regime Change Throughout the Middle East and North Africa 20 Years Ago,“ Washington’s Blog, November 28, 2011. Retrieved from http://www.washingtonsblog.com/2011/11/neoconservatives-planned-regime-change-throughout-the-middle-east-and-northern-africa-20-years-ago.html.

[29] „Wes Clark – America’s Foreign Policy ‘Coup’,” YouTube, November 5, 2007. Retrieved from https://www.youtube.com/watch?v=TY2DKzastu8.

Още от автора: Иван Запрянов

Иван Запрянов

Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва НВУ „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 участва в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Завършил е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

  1. Левиатан каза:

    Първо, честит 8 март на очарователната редакторка на най-доброто интернет издание! Госпожо Христова, както Вие, така и Вашата медия е неповторима – глътка свеж въздух истина сред токсичната среда на ежедневната пропаганда.

    Второ, огромен респект към автора, налагащ един оригинален стил, където последователността и солидните аргументи се превръщат в негова запазена марка.

    Благодаря ви за страхотния материал. Определено запалихте в мен допълнителен интерес в това направление.

    Хубав ден и успехи!

    • Memoria de futuro Memoria de futuro каза:

      Благодаря ви от мое име и от името на автора за хубавите думи и отношението към Мемория :) Заради читатели като вас не губим волята и енергията си да продължаваме напред :) Христина

  2. Вангелов каза:

    Колосален труд изпълнен с качествено съдържание! Респект!
    Иран е непреодолима сила за САЩ. Благодарение на Путин Русия вече е защитена и от вътрешните и от външните врагове. Руските въоръжени сили са най-модерните и най-боеспособните сега, самото руско общество е изключително зряло в сравнение с което и да е западно такова. Руснаците не могат да бъдат излъгани втори път.

    Успех на изданието и на автора!

  3. Венци Желязков каза:

    Цитирам: „Владимир Путин подчертава, че „освен правителствените войски на Президента Асад, а също така и кюрдското опълчение, в Сирия с „Ислямска държава” и с другите терористични организации никой не се бори“. Ако главните цели на САЩ се заключават в унищожаването на тероризма, възстановяването на суверенитета на Сирия, стабилизирането на Близкия Изток, реално гарантиране на безопасност за съюзниците им в Европа, то по-добър ситуативен/времемен съюзник от Асад не съществува. Онези, които настояват за отстраняването на законните власти, целят точно обратното – огромен пожар в Близкия Изток, на основата на сблъсък между шиити и сунити (Епизод II, част трета), който пожар да се прехвърли в ЕС, Средна Азия, Русия и Китай. При такова развитие на събитията единственият печеливш ще са САЩ, така, както беше след края на двете световни войни“. Това казва всичко. Нашите съюзници са най-големите ни врагове! Иване, браво за отличната статия! Дълбоко и искрено уважение от колега и познат!

  4. Димитър Арнаудов каза:

    Отново беше удоволствие да прочета този труд. Поредицата не е за средостатистическия консуматорски читател, свикнал да чете не повече от страничка. Тази огромна работа заслужава особено внимание и аз също съм на мнение, че трябва да бъде обект на академичните среди макар че се съмнявам, че това ще се случи в държава, която отдавна е загубила суверенитета си.
    Всяка една от частите на този автор са революционни. Огромен поклон пред автора и пред медията за проявената смелост във времената на тотална информационна война, когато САЩ и ЦРУ просто физически отстраняват инакомислещите!
    С огромно уважение!

  5. Николай Йотов каза:

    Не съм съгласен за дирижираната от Запада Арабска пролет.
    Бях в Египет и видях шизофренията в главите на хората. От една страна ги мамеха лъскавите неща от Холивуд и медиите, а от друга сед чувстваха гузни спрямо мюсюлманската им традиция.
    Класически сблъсък между културите.
    Един турчин ми сподели, че проблемите в ислямския свят са че не са си реформирали религията, както в християнството.

    А Русия вместо да се жалва, че искат да и отхапят от баницата, да спре да се прегръща с църквата, а да инвестира в нова идеология за бъдещето на човечеството.

    • Гришо каза:

      А ти кой си? Експерт ли си? И баба ми е била и в Ирак и в Сирия и Иран. Това прави ли я специалист по темата? А ти имаш диагноза – късогледство. Не е за всеки тази материя и по-добре не се опитвай да я разбереш, защото явно не ти се отдава. За кой ислям говориш и за кое християнство? Един турчин му бил казал… Ха-га-га. Ти си просто на интелектуално ниво на новородено. Не съм очаквал даже, че има толкова умственоограничени българи.

    • Драгиев каза:

      Йотов, извади си главата от пясъка!

  6. Драгиев каза:

    Аргументирано и правдоподобно! Така се пишат анализи! Адмирации!

  7. Колега каза:

    Приятно съм изненадан от написаното и публикуваното! Поздравления за автора, че чрез публикациите си е изразил смело позиции, които се споделят от повечето хора не само у нас ами и по света! И също така браво, че се еманципирал от чичо си и от някои други видни офицери и чиновници-евроатланти!
    Само искам да му предложа идея за бъдещ материал: „Тероризмът като основен инструмент използван от САЩ за да подчини или унищожи външнополитическите си опоненти“ – разказ за мрежата на НАТО за терор на социалистически правителства в Европа „Гладио“ през студената война и за ислямският тероризъм след студената война (т.нар.“Гладио Б“) за терор срещу Русия с очаквани/неочаквани последствия за Европа – справка Сибил Едмъндс.
    Успех!!!!

  8. Спецназ каза:

    Удоволствие бе да прочета този задълбочен анализ!

  9. textures каза:

    James Last And His Orchestra Die Grossen Musical Erfolge Von Andrew Lloyd Webber https://evernote.genies-r-us.co.uk/73.html Various X Mix Chartbusters Volume 14

  10. Bryancoelt каза:

    Пісок грає важливу роль в складі рослинного грунту, він забезпечує необхідну щільність, утримує повітря і вологу, необхідну рослинам. Для створення цього родючого матеріалу грунту використовують торф низинних або перехідних боліт, багатий поживними речовинами. У рослинному грунті на основі торфо-піщаної суміші більш активно йде процес мінералізації, поживні елементи швидше вивільняються з органічних сполук. Застосування родючого грунту При розрахунку необхідного грунт рослинний обсягу рослинного грунту потрібно враховувати запас на усадку в розмірі 20% встановленого обсягу. Найчастіше цей Матріал використовують: як родюча земля для газонів при його пристрої; при посадці дерев і чагарників; для планування території; при впорядкуванні вулиць і скверів; на бідних ґрунтах; в якості мульчі; для відновлення родючого шару грунту після будівельних робіт; Укладається на вже наявний шар грунту.

  11. ChrisFek каза:

    Строительство часного дома очень непростая, но интересная задача

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни