Богоборците на Запада. Ключът Сирия

siria-33

Християнин в Сирия

 

ivan-zaprianov-authorИван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

„САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“
ЕПИЗОД 2 – ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част четвърта

(Епизод 1 на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – StratCom или западната пропаганда вижте ТУК)
(Епизод
2, част I на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – Войните в Близкия изток (I) вижте ТУК)
(Епизод
2, част II на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – Войните в Близкия изток (II) вижте ТУК)
(Епизод
2, част III на монографията „САЩ воюват с чужди ръце“ – Войните в Близкия изток (III) вижте ТУК)

„В класацията на „Ню Йорк Таймс“ за 2010 г. от 31 града в света, като дестинации за туризъм, Дамаск беше на седмо място… Сблъсък между шиити, сунити, християни и мюсюлмани нямаше никъде… Няма два града в Сирия, между които да няма магистрала. Средната заплата беше средно между 500 и 1000 долара, а 7 литра нафта струват 1 долар, 10 килограма хляб – 1 долар. Безплатно обучение. Всички хора ходят на училище. Няма село в Сирия, където да няма училище, а не както при нас да има села, които вече ги няма на картата… Не е ли голямо нахалство някой, който е лидер в света, да каже, че Асад не е легитимен. Само сирийският народ може да каже… Сирия беше държава, която нямаше и един долар външен дълг, която произвеждаше 93% от своите лекарства, която имаше резерв от жито за 5 години напред. От първи клас, докато завършиш университета, струваш на родителите си само 100 долара. Това е държава, която изнасяше специалисти за целия арабски свят. А сега няма ток, магистралите и мостовете са взривени. И кой печели? Този, който продава оръжие, който продава лекарства. Корпорациите печелят. Нямаха лостове да контролират Сирия, която нямаше и един долар външен дълг. Имаше и много силна армия. Затова не я нападнаха отвън, а отвътре“
Мохамед Ибрахим
председател на Асоциацията на сирийците в България

Преди да се фокусирам над участието на Русия в Сирия и последвалата абсолютно неадекватна, но напълно предсказуема реакция на безвъзвратно и безславно, даже позорно отиващите си в този си вид Вашингтон и Брюксел (имам предвид деструктивните западни псевдоелити), бих искал да съсредоточа вниманието на уважаемия читател над самата Сирия: цивилизационно значение, уникалност, духовност, пример за веротърпимост, започвайки от най-ранното християнство до момента, когато Западът, в лицето на либерал-фашистката олигархия, се опита да унищожи всичко това, на фона на фасадната и лишена от съдържание политика на фалшив и очевидно провалил се изкуствено налаган мултикултуриализъм.

Както за християни, така и за мюсюлмани, Сирия е свята земя, която вече 5 години бива осквернявана от нечовеци и техните създатели, поддръжници и спонсори, които очевидно нямат нищо общо нито с исляма, нито с християнството, но за това по-късно.

siriya-2

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СТРАНАТА

Площ: 185 180 km².

Сирия е държава в Западна Азия, граничеща с Ливан и Средиземно море на запад, Турция на север, Ирак на изток, Йордания на юг, и Израел на югозапад. Столица и на най-голям град е Дамаск.

Изключително разнообразна география, включваща плодородни равнини, високи планини и пустини.

Преди началото на гражданската война през 2011 г., населението на Сирийската арабска република възлиза на около 23 милиона жители, включително между 1-1.5 милиона иракски бежанци от различни етноси и вероизповедания, 580 хиляди палестински бежанци, предимно сунитски араби, както и неизвестен брой ливански граждани или такива с двойно (ливанско-сирийско) гражданство.

КРАТКА ИСТОРИЯ

Страна с хилядолетна история и уникална култура. Историята на сирийската цивилизация датира най-малко от 4-то хилядолетие преди Христа. На територията на страната са съществували най-древните цивилизации в света: Акадската империя (около 2350 – 2150 BC), Асирийската империя (2500 – 612 BC), Хетското царство (около 1800 – 1180 BC), Нововавилонското царство, наречено още Халдейско царство (626 –539 BC), Персийската империя (539 – 333 BC), империята на Александър Велики (333 – 301 BC), а след разпада й – империята на Селевкидите (301 – 64 BC).

През II век преди Христа на територията на Сирия възникват сравнително малки държави, например юдейската държава на Макавеите. Тази земя е била във владение на Велика Армения (84 – 55 BC), Римската империя (64 BC – 395 AD), Византийската империя (395 – 637), Aрабския халифат (661 –1031), кръстоносците (през XII век, на територията на Сирия възникват четири държави на кръстоносците: Антиохийско княжество, графство Триполи, Йерусалимско кралство и графство Едеса), монголите (XIII век), Османската империя (1517-1919). През 1920 г. страната става френска колония.

Съвременната сирийска държава възниква след Първата световна война, когато Османската империя се разпада, а голяма част от нейната територия е окупирана от Франция и Великобритания. Така наречената Велика Сирия е разделена на 4 държави: Сирия, Ливан, Палестина и Трансйордания. През април 1946 Сирия получи независимостта си от Франция и става президентска република.

РЕЛИГИОЗЕН СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА СИРИЙСКАТА АРАБСКА РЕПУБЛИКА ДО НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА

siriya-3Сирия е дом на различни етнически и религиозни групи, включително сирийски араби, арменци, гърци, асирийци, кюрди, черкези, мандеи и турци. Религиозните групи включват сунити, шиити, християни, алауитите, друзи, салафити, язиди и мандеи (последните две са етнорелигиозни групи).

Сирия заема специално място сред арабските държави и с право може да бъде смятана за люлката на християнството. На територията на страната се развива библейската история. В Сирия се намира пещерата, в която, според преданията, се ражда  Авраам. Близо до Дамаск е планина Касюн (Jabal Qasiyun), където Каин (Qabil) убива брат си Авел (Habil). В Сирия се намират и най-важните християнски храмове в света. На една от улиците на Дамаск е живял свети апостол Павел. Там, свещеномъченик и епископ Ананий, един от седемдесетте апостоли, полагайки ръцете си върху жестокия гонител на християните Савел, изцелява слепотата му и го покръства с името Павел (Деян. 9:10-18).

В Сирия, в резултат на проповедите на светите апостоли Павел и Варнава, възниква една от първите големи църковни общности, чиито членове за първи път започват да наричат себе си християни.

Главната християнска църква на Сирия, Антиохийската, е най-древната от петте основни центрове на православния свят. Сирия е родината на известни християнски аскети и мислители, сред които са Св. преподобни Ефрем Сириец или Сирин (ок. 306-373), Св. Исаак Сирин или Сириец), епископ Ниневийски (втората половина на VII век) Св. преподобни Йоан Дамаскин (ок. 680 – 780) и Св. преподобни Симеон Стълпник (357-460).

230px-johnchrysostomВ Сирия проповядва Св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски (около 347/350 – 407). Роден в Антиохия, именно там, както и в Сирийската пустиня, Свети Йоан написва своите най-добри и фундаментални богословски произведения. Творбите на гореизброените свети отци представляват огромен принос за формирането на християнската аскетична литература. За всички християни по света Сирия, наравно с Израел, Ливан и Йордания, се явява Свята земя.

86% от населението на Сирия преди началото на Гражданската война са били мюсюлмани. 30 години след смъртта на пророка Мохамед възникват две основни направления в исляма (сунизъм и шиизъм), както и множество религиозни общности. Причината е в различните възгледи на върховната власт.

Сунитите са най-многoбройни, като съставляват 85-87% от общия брой изповядващи ислям. Те вярват, че имамът на всички мюсюлмани е халифът, избран от цялата общност, или назначен от неговия предшественик.

Шиитите представляват второто по големина направление в исляма и съставляват между 10-13% от общи брой изповядващи ислям. Според шиизма, върховната власт в държавата и религиозната общност е наследствена и може да се предава само в семейството на Имам Али (братовчед и зет на пророка Мохамед).

Алауитите  са мистична религиозна общност, основно концентрирана в Сирия (също и в Турция и Ливан), където наброяват около 2.6 милиона. Името им произхожда от ислямския водач Али ибн Аби Талиб, братовчед и зет на пророка Мохамед. За сунитите Али е четвъртият и последен от праведните халифи, докато за шиитите Али ибн Аби Талиб е считан за първия имам и пръв законен наследник на Пророка. Алауитите се отличават със свойствен синкретизъм или еклектизъм. Представляват клон на шиитския ислям, поради култа към имам Али. От друга страна, като учение, те стоят близо до гностицизма, а оттам и до християнството. Според християнските мисионери, проповядващи в Близкия изток, самите алауитите почитат Христос, християнските апостоли и някои светци, празнуват Рождество Христово и Пасха, а по време на богослужение четат Евангелието, причастяват се с вино, използват християнски имена. В Сирия управляващата политическа класа принадлежи към религиозната общност. Настоящият президент на Сирия, Башар ал-Асад, както и неговият покоен баща и бивш президент на Сирия, са алауити.

Друзите представляват езотерична (затворена) и монотеистична етноконфесионална общност, основана на учението на Хамза ибн Али, ал-Хаким, Платон, Аристотел, Сократ и Ехнатон. В Си­рия те наброяват около 400 хиляди души. Възникват в началото на XI век сред египетските шиити. Определят се като унитарианци или таухиди (таухид – единобожие, монотеизъм), т.е. изповядват догмата за единствеността и единството на Аллах – основна догма в исляма, която предимно се заключава в отричането на политеизма. Вярата на друзите представлява компилация, включваща елементи от исляма, юдаизма, християнството, гностицизма, неоплатонизма, питагорейството, индуизма. Вярват в теофанията (богоявление) като явление, а така също и в прераждането и в превъплъщението на душата. В края на цикъла на прераждането, което се постига чрез последователни прераждания, душата се обединява с космическия разум. Друзите не приемат редица основополагащи в исляма положения, поради която причина в ислямския свят не съществува единна позиция трябва да ли друзите да бъдат считани за мюсюлмани.

Християните преди началото на войната  в Сирия са около 12%. Включват представители на Антиохийската църква, Арменската апостолическа църква, на Сиро-яковитската (сирийската православна) църква и Асирийската църква. Съществуват още едни представители на христянството – Мелкитската католическа църква (православни араби-униати с Римокатолическата църква) с център в Дамаск.

СВЕТИНИТЕ В СИРИЯ

Като една от най-старите държави в света, Сирия е люлка на много цивилизации и култури. Исторически, на територията на Сирия се намират едни от най-значимите, както за християните, така и за мюсюлманите места, някои от които са на близо 2000 години.

1.ДАМАСК

Дамаск е столицата и вторият по големина (след Алепо) град в Сирия. Един от най-древните градове на света: съществуват доказателства, че още през 6300 преди Христа покрайнините на Дамаск са били населени. Други изследвания показват, че около Дамаск са съществували селища към 9000 преди Христа. Значителни по размер селища в рамките на града възникват през второто хилядолетие преди Христа.

Дамаск е основен културен и религиозен център на Леванта –  общото име на страните от Източното Средиземноморие – Кипър, Израел, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Сирия, Египет, Гърция, Либия и Турция.

siriya-4

Дамаск преди началото на гражданската война

 

Дамаск нееднократно е споменаван в Свещеното Писание. В края на XI век преди Христа, Дамаск е превзет от Давид, библейски цар на Израил и Юдея, баща и предшественик на цар Соломон. През 940 преди Христа, градът става столица на Арамейски Дамаск или Дамаско царство, основано от арамейските племена. Палестина също влиза в състава на царството (4 Цар. 8: 7-15). Царството просъществува до 733 преди Христа, след което Дамаск е част от Асирия, Нововавилонското царство, Персия. През 333 преди Христа, Дамаск е превзет от Александър Македонски, а през 66 – от римските войски, в резултат на което става част от провинция Сирия.

На мястото, където фарисеят Савел приема името Павел, е построен през 1965 параклис, а през 2005 е построен храмов комплекс в чест на свети апостол Павел.

siriya-5

Патриаршески манастир, построен през 1965 в чест на свети апостол Павел.

 

От IV век Сирия е в състава на Византийската империя, а Дамаск е столица на провинция Ливанска Финикия и важен център на източното християнство.

През 391, по заповед на римския император Теодосий I Велики е построен величествен катедрален храм за местните епископи в чест на свети пророк Йоан Кръстител. От края на VI век датира предание, според което отсечената глава на свети Йоан се намира под храма.

siriya-6

През I век, на улицата, на която е живял свещеномъченик Ананий, е изграден подземен храм в негова чест, който е съхранен до днес

 

От 661 до 750, Дамаск  вече е столица на Арабския халифат по време на управлението на Омаядите, които са първата династия халифи, управлявали халифата след Четиримата праведни халифи. По това време халифатът вече е силна държава, която се простира от Иберийския полуостров до Централна Азия (13 000 000 км2, 62 милиона души). Дамаск се превръща в културен и икономически център на арабския свят, като през VIII век  е един от най-големите градове в света. През 750 Омаядите са свалени от династията на Абасидите (750-1258), които преместват столицата в Багдад.

През 1300 монголите разграбват Дамаск, избивайки огромна част от населението. Точно век по-късно, през 1400, монголският завоевател и основател на Тимуридската империя в Персия и Централна Азия, Тимур, известен още като Тамерлан (1336 – 1405) обсажда Дамаск, след което го разрушава до основи. Джамията на Омаядите е опожарена. Мъже и жени са откарани в робство. Богатствата на града за заграбени и отнесени в Самарканд (днес – втори по големина град в Узбекистан). Много от занаятчиите в града също са откарани в Самарканд. Мнозина са изклани, а главите им са струпани на купчина извън стените на града (североизточния ъгъл). И до днес построеният на това място площад се нарича „Кулата от глави“.

За 400 години, считано от 1517, Дамаск е част от Османската империя. Изключение прави един кратък период между 1832 и 1840, когато владетелят на Египет Ибрахим паша окупира временно Дамаск, но западноевропейските съюзници на султана възвръщат Дамаск заедно със Сирия към Османската империя (по време на Първата световна война, същите тези западни съюзници на султана ще се окажат най-големите му врагове, заграбвайки територии от разпадащата се Османска империя). В Османската империя Дамаск е отправна точка за поклонението (хадж), поради което е получавал повече внимание от страна на Високата порта в сравнение с Алепо, който е по-голям демографски и особено важен търговски център.

През май 1915 в Дамаск, няколко арабски политически организации се договарят с британците за сътрудничеството във войната срещу турците и германците при условие, че след войната ще бъде създадена единна държава от всички арабски територии на Османската империя. Първоначално, Британската империя приема условията, но през 1916 сключва тайно споразумение с Франция (Сайкс-Пико) за разпределянето на арабските земи на сфери на влияние и контрол. През септември 1918, на юг от Сирия започва антитурско въстание, което съвпада с настъплението на британските войски. Турците са победени и към края на 1918 са принудени да напуснат Сирия.

От 1920 до 1943 Дамаск е административен център на Сирия, подктролна на Франция, а след обявяването на независимостта на Сирия през 1943, Дамаск е столица на Сирия.

През 1971 президент на Сирийската арабска република е генерал Хафез Асад, преизбиран на поста си четири пъти. През 2000, след смъртта на Хафез Асад, президент става неговият син, Башар Асад.

Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск е една от най-големите и най-стари джамии на планетата. Изграждането й започва през 706 и завършва през 715. В джамията се намира гробът на Свети Йоан Кръстител. Предполага се, че главата на пророка е намерена по време на изкопните работи за строителството на джамията.

siriya-7

Омаядската джамия

 

Главата на пророка се почита както от християни, така и от мюсюлмани, за които Йоан Кръстител е един от светите пророци, които те наричат Яхя ибн Закария (син на пророка Закария). Мюсюлманите вярват, че пророк Иса ибн Мариам (Иисус, сина на Мария, Иисус Христос) – един от петте най-велики Божи пратеници заедно с Ной (Нух), Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Мохамед – е Месията, който ще се завърне (Второ пришествие), спускайки се от небето по така нареченото Бяло минаре на Иса и ще влезе в джамията, за да възкреси пророк Яхя. След това, двамата пророци заедно ще влязат в Йерусалим, където ще съдят нечестивците. Иса ще убие Антихриста (ад-Даджал).

Джамията е известна и смятана за особено свята и поради още една причина – там се намира гробницата на мюсюлманския завоевател на светите земи Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб, известен като Саладин (1174 – 1193).

2017-01-17_234157

Гробът на Свети Йоан Кръстител

 

2. АЛЕПО (ХАЛЕБ)

(Алепо в снимки преди и след войната: тук и тук)

Алепо е най-големият по население град в страната и един от най-големите в Леванта. В продължение на векове, градът е най-големият в рамките на Велика Сирия и трети в Османската империя, след Константинопол и Кайро. Според преброяване от 2005, жителите на града са 2 301 570, като в областта населението е близо 5 милиона.

(GERMANY OUT) Aleppo: Blick von der Zitadelle auf dieStadt; in der Bildmitte die Moscheeal-kosrowije - 1997al-khosrowije (Photo by Ihlow/ullstein bild via Getty Images)

Алепо през 1997

 

Алепо е един от най-древните градове на планетата, като архиологическите разкопки доказват, че е заселен още през 6-то хилядолетие преди Христа. Градът е разположен на така наречения Път на коприната, преминаващ през Централна Азия и Месопотамия. През 2006 градът е обявен за столица на ислямската култура.

До началото на гражданската война повечето от жителите на града са араби, изповядващи ислям. Християнското население се състои от арменци, гърци, маронити, сирийски католици. Съществуват еврейска общност и американска протестантска общност. Огромната част християни са членове на Арменската апостолическа църква, Сирийската православна църква и Гръцката православна църква. Съвременни християнски райони в града са Азиз, Сюлеймания, Гар дьо Багдад, Урубе и Мейдан.

В Алепо функционират 45 християнски църкви от различни деноминации. Останки от манастира, построен в чест на Свети преподобни Симеон Стълпник се намира в околностите на Алепо. Построен е през V век на мястото на стълпничеството (състояние на молитва и пост, което се извършва на каменно възвишение, стълб или колона). Манастирът е разрушен от арабските завоеватели. Манастирът е един от най-грандиозните паметници на ранновизантийската християнската архитектура в Сирия. Четири базилики в манастирския комплекс са построени на кръст около някога високата 12 метра колона (според други сведения, колоната е била с височина 16 или 18 метра), издигната от самия светец, върху която той прекарва в строг пост и молитва почти 37 години от живота си. До 2012, святото място е обект на поклонение на християни от цял свят.

siriya-10

Манастирът на Свети преподобни Симеон Стълпник

 

Великата джамия в Алепо (The Great Mosque of Aleppo) е най-голямата и една от най-старите джамии в Алепо. Построена по волята на Омаядския халиф Сюлейман през 717. Познатият в съвременността вид на джамията датира XI-XIV век. Минарето е построено през 1090. Предполага се, че джамията е дом на останките на бащата на Свети Йоан Кръстител. Джамията се намира в Древния град на Алепо и е един от архитектурните шедьоври на мюсюлманския свят. Фигурира в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Тежките боеве по време на Гражданската война нанасят значителни щети, както и разрушава минарето на джамията.

siriya-11

Великата джамия в Алепо

 

На 22 декември 2016 градът окончателно е под контрол на правителствените сили.

На 23 декември 2016 министърът на отбраната на Руската федерация армейски генерал Сергей Шойгу докладва на върховния главнокомандващ Владимир Путин за завършване на военните действия в Алепо.

Проведена е най-мащабната в съвременния свят хуманитарна операция, при това, съвместно не само с Иран, но и с Турция. Евакуирани са над 100 000 жители.

Западните „елити“ са в траур.

siriya-12

Цитаделата на Халеб – построена е за 13 години в периода 944 – 957 по заповед на Сайф ал-Даула, който се явява първият владетел на града от династията Хамданидите.

 

3. ХОМС

Градът е основан около 2400 преди Христа. Разположен на кръстопътя на древните търговски пътища, той се явява врата на Азия към Европа. Известност добива още от времето на фараоните, когато в града интензивно се развива търговия, а занаятите процъфтяват. Хомс е третият град по ред, който е разположен на Пътя на коприната, след античния град на Ефрат Дура-Европос и Палмира. Гръцкото име на града е Емеса.

В Хомс проповядват светите апостоли Петър и Павел. Християнската общност се развива още в средата на I век, във времената на светите апостоли.

По време на византийската епоха, Емеса е столица на провинция Ливанска Финикия, в чийто състав тогава е и Дамаск. Тогава са построени множество християнски храмове и манастири.

Християнството в Емеса е разпространено през III-VII век. В 636 градът Е превзет от мюсюлманските араби, които го преименуват на Хомс (срамежливост, скромност).

В 855, по време на въстание, по-голямата част от християнските църкви са разрушени.

В 968 г. византийският император Никифор II Фока връща Хомс в състава на империята, докато в началото на XI век градът е превзет от селджукските турци.

В началото на XII век кръстоносците превземат града, преименувайки го Шамел (Камислки град). Впоследствие, градът е част от графство Триполи. В 1174, войските на Салах ад-Дин изгонват кръстоносците от града.

До 1262 в Хомс властват емирите от династията на Айюбидите, след които идва династията на Мамелюките. През 1260, Мамелюките успяват да отблъснат монголците.

В началото на XV век, Тамерлан подарява Хомс на един от своите съюзници. През 1516, градът вече е част от Османската империя.

siriya-13За християните Хомс е един от градовете за поклонение. Там е храмът, посветен на честния пояс на Пресвета Богородица (Umm Al Zunnar). След Успението на Божията Майка, поясът й е бил поверен по поръка от самата нея на апостол Тома, а после бил предаван между вярващите по наследство един на друг. Храмът се намира на мястото на един от най-древните християнски храмове-крипти, датиращ 59 година.

По време на гражданската война, джихадистите нанасят огромни поражения на християнската светиня.

Над входа на храма се намира голяма икона, изобразяваща Пресвета Богородица. Която дава своя пояс на апостол Тома. В един от параклисите в църквата се съхранява самият пояс на Майката Божия – свята реликва за православните християни в Сирия.

Храмът на свети мъченик Илиан се намира също в Хомс. Издигнат е на мястото на погребението на светеца, приел мъченическа кончина през III век.

 

На 65 км от Хомс се намира крепостта на хоспиталиерите Крак де Шевалие, която представлява един от най-големите рицарски замъци, оцелели до наши дни. Замъкът е обявен е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

siriya-14

Крепостта на хоспиталиерите Крак де Шевалие

 

Недалече от крепостта Крак де Шевалье, в градчето Ал Хамайра се намира манастирът в чест на свети великомъченик Георги Победоносец (Мар Джорджиус), основан през VI век, по време на управлението на император Юстиниан I Велики (527-565).

siriya-15В светата обител се е запазил подземен храм, датиращ епохата на Византийската империя. Там се съхрaнява и частица от пояса на Свети Георги Победоносец. Древният храм е украсен с уникални резбовани иконостаси от абанос, изработени през XIII век.

В манастира се съхранява грамота, издадена от Амир ал-муминин (Владетел на правоверните) Омар ибн ал-Хаттаб (634 – 644), явяващ се вторият и най-могъщ от четиримата Праведни халифи и един от най-влиятелните мюсюлмански владетели в историята. Грамотата гарантира на манастира закрила от произвола на местните власти, а така също го освобождава от данъци.

Манастирът е един от православните центрове в Сирия и е едно от посещаваните места от поклонниците, пътуващи от Европа за Йерусалим. Свети великомъченик Георги Победоносец (circa 278 – circa 303) е един от най-почитаните светци, както от християните, така и от мюсюлманите.

4. МААЛЮЛЯ

siriya-16

Маалюля е малко градче в югозападната част на Сирия, на 56 километра североизточно от столицата Дамаск. Населението на градчето преди началото на гражданската война е около 2700 жители, като малко повече от половината са християни, а останалите са мюсюлмани. Маалюля е уникална с това, че всички жители там говорят древния на 3000 години арамейски език – езикът на Христос, използван в Палестина по време на земния живот на Спасителя. Маалюля е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

siriya-17Манастирът в чест на Света първомъченица и равноапостолна Текла в Маалюля е един от най-важните светилища на Антиохийската православна църква. Света Текла е първата мъченица от жените, изповядващи християнство. Манастирът е основан на мястото на подвизите и мястото на погребението на света Текла, която приема вестта на благовестието и свето Кръщение от Свети апостол Павел в древна Икония (днес град Коня, Турция), след което сама проповядвала Словото Божие във и южно от Антиохия. Така тя се оказва в маалюлските планини, където живее в малка пещера. Там Света Текла завършва земния си път, прекарвайки дните си в пост и молитва, и изцелявайки телата и душите на онези, които идват при нея.

През 2013, по време на гражданската война, терористичната групировка Джебхат-ан-Нусра осквернява абсолютно всички християнски светини в градчето. Свалени са камбаните и всички кръстове. Откраднати са всички скъпоценности и християнска утвар. Джихадистите взривяват статуята на Христос Спасител, намираща се до манастира на света Текла. Над манастира е извършен погром, а 13 монахини, заедно с три послушници са взети за заложници. Монахините остават в плен 100 дни. Благодарение на службите за сигурност на Ливан, те са освободени и разменени за близки на джихадистите, основно техните съпруги.

Терористите напълно разрушават няколко православни църкви, включително древната християнска църква в манастира на римските воини, светите мъченици Сергей и Вакх, открадвайки или унищожавайки световноизвестните икони там, включително и иконата на светите мъченици Сергей и Вакх, датираща XIII век. Църквата е построена в началото на IV век. Преди началото на гражданската война, там се съхранява и иконата на Пресвета Богородица с младенеца – древно копие на оригиналната икона, рисувана лично от свети евангелист Лука. Манастирът в чест на светите Сергей и Вакх е един от най-древните на планетата – построен е през 313 година.

Градчето е освободено от правителствените сили през април 2014. През май 2015, според главата на градския съвет на Маалюля Наджи Вахби, камбаните са върнати, благодарение на християнското духовенство. Както се случва и с откраднатите православни икони, най-вероятно, камбаните са купени от черния пазар в съседни страни. Част от църковната утвар също е намерена и откупена от черния пазар. Днес огромна част от откраднатите сирийски артефакти се намират извън пределите на Сирия – в Турция и Западна Европа.

5. СЕЙДНАЯ (СЕДНАЯ)

Сайданайский монастырь в Сирии

Седнайски манастир

 

Сейдная е малко градче, разположено в планината на височина от 1500 метра, на 27 км северно от Дамаск. Населението на градчето е около 5000 души. Разположен на историческия път на поклонничество от Константинопол към Йерусалим, наравно с Маалюля, градчето се явява втори по значимост център за поклонение на християните, след Йерусалим.

Думата „седная“ означава „Дева Мария“ (Богородица), но съществува и друг смисъл – лов и риболов.

През 546, преди да атакува персийците, византийският император Юстиниан I със своята армия преминава през Сирия. Когато стигат до пустинята, те разпъват лагер, но много от войниците му умират от жажда. Според преданията, в такава трудна ситуация пред очите на императора изведнъж се появява газела. Юстиниан започва да я преследва, докато газелата се уморява и спира на скалист хълм, след което тя се отправила към изворче с прясна и чиста вода. Тя се превърнала в образа на Дева Мария в бели дрехи, и му рекла: „Не, не ме убивай, Юстиниан, а изгради на този хълм храм в моя чест“. След това образът изчезнал. Така императорът построява храма на указаното място.

Женският манастир в Седная в чест на Рождество на Пресвета Богородица (Notre Dame de Sednaya) е сред най-почитаните православни обители и е най-големият женски манастир в Сирия. Манастирът действа и като приют за момичета-сираци, начално училище, както и хотел за поклонниците, които са най-многобройни на 8/21 (нов/стар стил) септември, всяка година, когато се празнува Рождество на Пресвета Богородица. Първата игуменка на манастира е сестрата на император Юстиниан I (527 – 565).

Най-голямата светиня в манастира е иконата на Сейднайската Богородица, която в Сирия наричат Шагура (Прославлена). Според преданията, тя е една от четирите икони, нарисувани от свети евангелист Лука, по време на земния живот на Майката Божия. Иконата е в манастира от VIII век и е мироточива. Много пъти са опитвали да откраднат безценната икона, поради което първата игуменка на манастира нарежда тя да не бъде показвана на никого. Оттогава, реликвата се съхранява в отделен параклис, в който се влиза единствено със свалени обувки. В параклиса иконата се пази в сребърен ковчег, поставен в специална ниша, зад метална решетка. Иконата е почитана като чудотворна и лекуваща много болести.

siriya-19

Херувимският манастир

 

На височина от 2000 метра в планината Каламон (Каламун) в съседство с женския Седнайски манастир се намира манастирът на Херувимите с изглед към Дамаск и ливанските планини. Манастирът основан през III век. по време на християнските гонения. В XVI век светата обител е разрушена и едва през 1982 е възстановена с помощта на руското духовенство.

По същество, това е най-големият духовен център на православното просвещение. Там е поставена статуята на Иисус Христос, изпълнена според руската иконографска. Скулптурната композиция носи името „Аз дойдох да спася света“. Паметникът е поставен на 14 октомври 2013, когато е празникът Покров Богородичен, в навечерието на мюсюлманския празник Курбан Байрам. В продължение на три дни воюващите страни спират бойните действия докато трае монтирането на статуята.

Монастырь Херувимов в Сирии

Част от комплекса на Хировимския манастир и статуята на Христос на планината Каламун

 

Статуята, която се вижда от Ливан, Йордания, Палестина и Израел, е построена с надежда да донесе в обхванатия от огъня на войната регион мир, разбирателство и надежда за общо спасение.

Между двете православни обители се намира католическият манастир в чест на свети Тома.

6. ПАЛМИРА

siriya-1

Палмира, или Градът на палмите, е един от най-богатите градове от късната античност, образец на древноримска архитектура, разположен в един от оазисите в Сирийската пустиня, на 216 км от столицата Дамаск и на около 192 км от Дейр ез-Зор (река Ефрат). Първите сведения за града датират от началото на второто хилядолетие преди Христа, когато градът носи името Тадмор. Днес едно от селата в близост до античния град носи това име. В края на второто хилядолетие преди Христа градът е унищожен от асирийците. Според Библията и Йосиф Флавий (I век), градът е основан от юдейския цар Соломон.  Във Втора книга Паралипоменон се казва И съгради Тадмор в пустинята и всички градове за складове, каквито основа в Емат“ (2 Пар 8:4). Градът е създаден да служи като опорен пункт срещу арамейците.

Строителят на Висящите градини на Вавилон (едно от седемте чудеса на света) вавилонският цар Навуходоносор II (живял 634 – 562 преди Христа) разрушава града (Книгата на пророк Данаил), но благодарение на географското си местоположение, градът се възстановява, служейки като оазис за керваните от Изток на Запад и от Запад на Изток.

До I в. преди Христа, градът остава извън пределите на Римската империя, която предпочитала да има буферна зона между нея и Партската империя (247 преди Христа – 224). В 40 г. преди Христа Марк Антоний разграбва града. По времето на Тиберий (14-37) градът започва да бъде наричан „Град на палмите“. В 129 г. градът е бил посетен от император Адриан (117-138) и получава името Адриана Палмира, както и правото на свободен град. В 183 г. Палмира става римска колония, но през 261 император Галиен (253-268)  предоставя на града независимост в знак на благодарност към владетеля на Палмира и основател на кратковременната Палмирска империя или Палмирско царство (260-273) Луций Септимий Оденат, затова, че нанася поражение на персийците.

siriya-26

Амфитеатърът в Палмира

 

Благоприятното географско положение на града способства за превръщането му в основен търговски и културен център още през  I век преди Христа. Просперитетът и богатствата на града, обаче, ще превърнат града в плячка през 272, когато римският император Аврелиан (270-275) обсажда и превзема Палмира. Богатствата на града са разграбени и откарани на Запад. Императорът разполага гарнизон, чието строителство продължава през  III-IV векове. По времето на император Диоклециан (284-305) гарнизонът е обграден със стени. Населението на града рязко намалява. По време на Византийската империя, в Палмира се изгражда граничен пост. Постепенно Палмира губи значението си, превръщайки се в един обикновен провинциален град. През 634 арабите превземат земите на днешна Сирия, градът е унищожен от Омаядите, а останките му потъват в пясък и забрава. Пълноценни археологически разкопки започват едва през 20-те години на XX век. Палмира е открита през 1678 от английските търговци. Така се възражда интересът на европейците към древния Тадмор.

В наши дни (преди войната в Сирия), на площ от окол 6 000 км2 са разположени храмовият комплекс Бел (Ваал), голямата колонада, украсена с надписи, посветена на легендарната царица на Палмира Юлия Септимия Зенобия (267 – 272), терми, театър, триумфална арка, останки от древни къщи, долина с гробници. Палмира е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

Градът е с елипсовидна форма с дължина 2 км и широчина 1 км. Още преди да бъде превзет от римляните, са съществували два отделни обособени центъра – търговски (агора с размери 71 на 24 метра) и културен.

По-късно, двата центъра са били свързани с с каменен път, от двете страни на който са били издигнати колони – така наречената Голяма колонада, която и днес представлява една от най-големите забележителности, въпреки множеството повреждения. В централната част на този път се намира триумфалната арка, която е почти разрушена от ИД, но подлежи на възстановяване. Голямата колонада е построена е през периода 158-229 година. Пътят е с ширина 23 метра, а от двете страни са изградени колони, на които са били поставени около 200  бюста на знатни граждани.

2017-01-17_132935

Голямата колонадата и триумфалната арка

 

В самия край на пътя се намира храмът на Бел, който също е разрушен от ИД. Храмът на Бел (идентифициран с римския бог Юпитер) е една от най-старите сгради в града – построена през 32 преди Христа и е главният храм на града. В архитектурно отношение, светилището  обединява римската и ориенталска архитектура. Това е най-голямото съоръжение.

2017-01-17_133845

Храмът на Бел

 

Храмът на Баал-Шамин е посветен на почитания в Сирия тогава бог на небето, дъжда и бурите, почитан в Сирия, Финикия и Ханаан. Характерна римска архитектура. Постройката се отличава със съвършените си пропорции. Изграждането на храма завършва през 131 г.. До 30 август 2015, храмът е почти напълно съхранен, преди да бъде взривен и напълно унищожен от ИД.

siriya-22

Храмът на Баал-Шамин преди да бъде унищожен от ИД

 

Най-емблематичният символ в Палмира е Триумфалната аркa, построена в края на второто столетие, по време на управлението на римския император Септимий Север (193-211)  в чест на победата над партите. На върха на арката е гравирано името на императора. Арката е възстановена през 1930. Височината й е 20 метра. На 5 октомври 2015, джихадистите взривяват арката.

siriya-23

Триумфалната арка, преди да бъде разрушена от ИД

 

На най-високия хълм е разположена крепостта Калаат ал-Маани, построена от арабите през първата половина на XVII век.

2017-01-17_131925

Крепостта Калаат ал-Маани

 

В древността, в околностите на Палмира е съществувал некропол, наричан Долината на гробниците. Гробовете (мавзолеите) са построени във формата на кули, а вътре са богато украсени с релефи, изобразяващи починалия, орнаменти и многоцветни картините с гръко-римски сюжети. В началото на септември 2015 джихадистите  взривяват три от най-добре съхранилите се до наши дни кули, изградени в периода 44 – 103 година преди Христа, в това число и четириетажната кула на Елабела, отличаваща се с изключителен вътрешен декор и орнаменти.

siriya-27

Долината на гробниците

 

Манастирът Свети Юлиан, който принадлежи на Сирийсиката католическа църва, се намира на пътя между Палмира и сирийския град Ал Карятайн (Al Quaryatayn). В манастира, който е построен преди 1500 години, се намира гробницата на светеца. През август 2015 джихадистите изравняват манастира с булдозери. Монасите са пленени, след което са екзекутирани.

siriya-28

Манастирът Свети Юлиан преди да бъде унищожен от ИД

 

Апамея е град, построен на река Оронт (Северна Сирия) в чест на съпругата на владетеля на Царството на Селевкидите (Βασιλεία τῶν Σελευκιδῶν), Селевк I Никатор (Σέλευκος Α΄ Νικάτωρ), живял в периода 312–281. Градът възниква през III век преди Христа. Най-голямата забележителност на града е неговата дълга два километра колонада, построена през II век преди Христа. Джихадстите унищожават колонадата и разграбват реликвитие в града.

siriya-29

Апамейската колонада

 

След началото на войната в Сирия стотици паметници, позволяващи да бъдат транспортирани, са евакуирани от Палмира. В края на май 2015 градът е превзет от джихадистите. Значителна част от паметниците на културата са унищожени или разграбени и изнесени през Турция за Западна Европа, основно за Франция и Обединеното Кралство.

В средата на юли, сирийският археолог, изследовател и пазител на Палмира, Халед Ассад (1934-2015) е взет в плен, измъчван в продължение на един месец, поради това, че отказва да разкрие местонахождението на скритите артефакти, след което, на 18 август е публично обезглавен, а тялото му оставят на централния площад на Палмира.

ОБОБЩЕНИЕ

До началото на гражданската война, Сирия е страна на многовековно мирно съжителство между мюсюлмани и християни в продължение на 1400 години. Нещо повече, Сирия е последният оазис на религиозна толерантност в Близкия Изток, последната светска държава, една от последните крепости на арабското християнството. След като САЩ, Великобритания, Австралия и Полша нападат през 2003 Ирак и на практика унищожават светската държава, повечето от християните от Ирак бягат в Сирия. Ако не бе Сирия, милионите бежанци щяха да се насочат към Европа.

„Когато стана агресията на Запада, от Ирак са избягали милиони, в Сирия са влезли между 2-3 милиона иракчани, но не са дошли в Европа, защото са намерили сигурност близо до тях. Когато черкезите навремето са избягали, също са дошли в Сирия. Гърците, когато бягат от Първата световна война, са дошли в Сирия. И досега има гърци в Сирия. Когато палестинци са избягали от Палестина, са дошли в Сирия – има 800 000 души… За всички тези бежанци, за които Ви говоря, 3 милиона иракчани, почти 800 000 палестинци и т.н., а да не говорим в Южен Ливан, когато стана войната през 2006 г. – 500 000 ливанци са влезли в Сирия за три дни, Сирия не е взела един долар помощ от света, тя пое всичкия товар. Сирийците са ги поели в техните домове, в училищата, защото те са арабски народи, те са братя. Сирия имаше много здрава икономика. Има безплатно обучение, безплатно здравеопазване, ядат от храната на сирийците, но Сирия не е изпаднала в затруднение. Сирия не поиска помощ от ООН, не поиска помощ от ЕС, не е просила за тези бежанци“, твърди председателят на Асоциацията на сирийците в България, Мохамед Ибрахим.

mi-1-crop-c0-5__0-5-750x400-70

Мохамед Ибрахим / Снимка: Антоанета Киселинчева / a-specto

 

Количеството сирийски граждани, участващи във войната срещу правителството на Асад, е не повече от 15% от общото количество воюващи срещу правителствените сили. Ето защо, войната в Сирия не е просто срещу режима на Асад, а война срещу Сирия, срещу сирийския народ, която Западът води с чужди ръце.

По време на войната в Сирия, в районите, които са заети от „опозицията“, християните са гонени, измъчвани, избивани, а християнските светини са разрушавани и разграбвани. На практика, Западът, прикриващ се зад фалшивите си и пагубни за човечеството евроатлантически (анти)ценности, умишлено унищожава една естествена симбиоза между огромната палитра на етноси и религии в Сирия.

„Няма оцелял християнски, алауитски или друзки град в териториите на т.нар. бунтовници в Сирия, всички те са салафити и е абсурдно Европа и САЩ да твърдят, че става дума за умерени групи“, твърди живеещият в България сирийски християнин Дахер Фарид Дахер.

Цялото това единство на многобразие на религии и етноси е подложено на заличаване от терористите в Сирия, които в буквалния смисъл унищожават всичко, което не се вписва в рамките на уахабизма.

Като говорим за това, че Ал Кайда и ИДИЛ са създадени от САЩ, ислямизмът е създаден от Великобритания. Уахабизмът е създаден преди малко повече от 200 години в Саудитска Арабия именно от британските служби срещу тогавашната Османска империя. Тогава са използвали ислямизма, за да постигнат своите цели. Мюсюлмански братя също са създадени от английските служби през 1928 г. в Египет. Изворът на тероризма е не ислямът, а ислямизмът”, твърди Мохамед Ибрахим.

Войната в Сирия не е на етническа или на религиозна основа: тя е елемент от геополитическия сблъсък на Запада с Изтока. Етническият и религиозният фактор са използвани в качеството им на катализатори и детонатори, необходими за ускоряване на експлозията, за което вече писах в  Епизод II, част 3. Управляваната от американските корпорации (особено военно-промишления комплекс) престъпна върхушка в САЩ днес, както и контролираните  либерални казионни медии, ни вменяват, че става дума за сблъсък между ислям и християнство, което далеч не отговаря на обективната истината. Защото даже и исторически, най-големият враг на православието е не ислямът, а Западът. Кръстоносните походи, погромите, грабежите и безчинствата на западните псевдохристиянски псевдоблагородници в християнските земи са красноречиво и неопровержимо доказателство. Византийският хроник Никита Хониат (1155-1217) описва гаврите, които извършват при падането на Солун (24 август 1185) в храма на Свети Димитър Мироточиви норманите-кръстоносци: Те събирали мирото в тенждери, пържели в него риба, мажели си обувките...“. През 1204 по време на Четвъртия кръстоносен поход Константинопол пада и възниква Латинската империя, чийто първи император е Балдуин I, който малко по-късно попада в плен на цар Калоян в битката при Адрианопол (Одрин) на 14 април 1205.

Огромната част от артефактите в музеите в Западна Европа (на първо място Франция и Великобритания) са заграбени по време на кръстоносните походи, при това от християнската Византийска империя.

29a302fe95050d6bbaad637564ff88dbПрез 1261 Михаил VIII Палеолог възстановява Византийската империя, слагайки край на Латинската, но Византия така и не успява да възвърне мощта си, което се явява причината за османското нашествие на Балканите, както и за падането на Константинопол през 1453. Западът започва да счита Османската империя за заплаха за християнството едва тогава, когато Сюлейман I Великолепни (1520 – 1566) застрашава спокойствието на западните държави. Тогава възникват и коалициите за защита не толкова на християнството, колкото на самите западни владетели и богатствата им. Възниква риторичният въпрос: не беше ли християнството в опасност, когато България престана да съществува или когато Константинопол падна, а на мястото на православна Византия възниква Османката империя.

ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ

siria-31Днес Западът, който отдавна се превърна в синоним на греха, не се задоволи със злото, което сам си причини, но посегна и на люлката на християнската цивилизация – Сирия, която бе пример за религиозна търпимост, без някой насила да налага изкуствени и абсолютно лицемерни модели на мултикултуриализъм, фалшива етническа и религиозна толерантност – защото вече за Запад това са нищо повече от лишени от съдържание понятия. Християнството в Западна Европа в наши дни преживява най-трудните си времена от векове. Те могат да бъдат сравнени единствено с годините на преврата в Русия през 1917, когато спонсорираните от Запада (САЩ, Великобритания, Германия и Швейцария) болшевики разрушават християнските храмове, избиват хиляди свещеници, а любимият на Запада Троцки повежда политика на изтребление на руските православни християни, като загиналите са милиони. Западът и тогава прави поредния си опит за заличаването на Русия. И онези смутни времена са отново осъществени по същия този сценарий, по който до днес същият този Запад налага перверзната си (анти)ценностна система и извратената си демо(но)крация.  И докато Русия ежегодно изгражда стотици християнски храмове, Западът разрушава своите храмове, превръща ги в ресторанти, в дискотеки, в базари, в паркинги, отрича се от християнските празници, от християнската си идентичност, а значи – от същността си.

От самото начало Западът е твърдо против законно избраните власти в Сирия, в частност, срещу законно избрания президент Башар Асад, който отказа да продаде суверенитета на страната. Отстраняването на Асад обаче означава превръщането на Сирия в част от територията на квазидържавното образувание Ислямска държава. Ако това се случи, християните ще бъдат физически изтребени, всички досега оцелели древни исторически паметници ще бъдат унищожени, като следващата цел ще бъде Европа, а това означава Балканският полуостров, означава България. Излиза, че точно в това се заключава и върховната цел на днешните престъпни западни елити, на първо място в САЩ.

И докато всички неуахабити са подложени на изтребление, а терористите унищожават древните културни и исторически паметници (тук, тук и тук), които по право са наследство на цялото човечество, западните лидери и техните васали продължават да насаждат параноя, страхова невроза и омраза сред своите граждани по отношение на Русия, руския народ и православната вяра.

На фона на всичките тези зверства, Западът продължава да въоръжава и подкрепя тези чудовища. И докато християните биват избивани, Западът пропагандира някаква си изродена демокрация и пагубни евроатлантически псеводценности, тръби за права на човека, а всъщност защитава нечовека, богобореца, защитава похотта, защитава греха.

christians

Стигна се дотам, че когато на 27 март 2016 Палмира е освободена, заглавията във вестниците на Запад са „Палмира падна“, а реакцията на Държавния департамент на САЩ е повече от цинична със заявлението, че не прави разлика между ИД и законните власти на Сирия (интересно защо не приложи същия стандарт за Катар и Саудитска Арабия). А когато на 11 декември 2016 Палмира отново е превзета от ИД, либералните псевдоелити и медии открито изразяват своето задоволство и злорадство, приписвайки случилото се като поражение лично за Путин. И нито дума за това, че тези хиляди терористи идват основно от Мосул, където САЩ и съюзниците им ежедневно нанасят авиационни удари, но незнайно защо, предимно по граждански обекти и мирно население. В същото време се предоставя коридор за главорезите да напуснат Мосул, след което се насочват към Ракка, оттам към Палмира.

Възникват риторичните въпроси къде са САЩ и водената от тях коалиция, които уж воюват срещу ИД; защо не нанасят удари по оттеглящите се и прегрупиращите се терористи – защото всеки, който воюва срещу Асад и срещу стабилността в Сирия, (и срещу Русия на Путин, т.е. срещу силна и независима Русия), е считан от САЩ (и техните страдащи от политическа миопия васали) за съюзник. А когато на 23 декември 2016 Алепо е напълно освободен, Западът отново потъва в мъка и траур, както майка страда за загубата на децата си. Защото десетки американски и натовски военнослужещи (военни съветници и специални сили) са в града години наред, където съветват и воюват заедно с терористите, наричани от Запада „опозиция“. Терминът „опозиция“ е политически, а не военен. Който воюва срещу законните власти, извършва атентати на публични места, където присъства единствено мирно население, взривява жилищни сгради, училища, реже глави, яде сърца, убива деца ежедневно, обстрелвайки училища, не е опозиционер, а терорист. Защото, ако приложим тези двойни стандарти по отношение на онези, които извършват атентати на Запад, включително и онези, които са обвинявани за 9/11, ще трябва да ги наречем „опозиционери“, в смисъл, че не са съгласни с политиката на Запада. В един от следващите си материали, ще обърна особено внимание на информационната и психологическата война, която Западът води срещу собствените си граждани, представяйки главорезите в Сирия като борещи се за свобода и демокрация идеалисти, а Асад и Путин като лидери на престъпни режими, избиващи мирни граждани. Ще се спра подробно и на така наречените „бели каски“, които не са нищо повече от поддръжници на терористите, създадени, финансирани и обучени основно от Великобритания. Неотдавна светът стана свидетел и на театралните им пиеси, но всичко бързо отшумя, разбира се, съвсем очаквано.

Каква ирония само – днешните Содом и Гомор не просто продължават да се възприемат като морален компас за останалата част на света. В същото време Западът е нищо повече от един агонизиращ Рим, изцапан с кръвта на десетки милиони убити през време на своето съществуване, потънал в разврат и охолство на основата на заграбени богатства през вековете, та чак до днес. Защото не липсата на пари и богатства стават причината за залеза на Римската империя, а липсата на морал, липсата на етични аксиоми, които и днес биват отричани от върхушката.

И отново Русия се оказа единствената държава, водена от християнски морал и непреходни ценности. Това е и причината, поради която Русия е мразена от Запада повече, отколкото нечовеците, които продължават да причиняват всичките тези зверства на сирийския народ. Разбира се, никоя майка не мрази децата си, ето защо няма как и Западът да мрази онова, което той създаде.

Започнах с думите на Мохамед Ибрахим, ще си позволя и да завърша с това, което той казва:

Докато тероризмът е инструмент за постигане на цели, няма как да го съборим. Искаме ли да го преборим, ние трябва да се борим с неговите създатели“.

И още: „Ако искаме наистина да изчистим света от тероризма, първо трябва всички да притиснем САЩ да спрат да използват тероризма като средство“.

Послепис от редакцията

Редактирайки този материал, неизбежно си спомнихме за един кратък, но особено интригуващ текст на руския философ и геополитик Александър Дугин, написан преди повече от година, през октомври 2015, и публикуван при нас: Сирия – пророчеството на кулата. Счетохме за уместно да завършим с част от това откровение на големия руски мислител.

dugin„… Но нещо ни се изплъзва…

Европейският съюз се движи ритмично към колапс. Либерализмът се разлага в ядрото си като интензификация на постмодерното, което между другото има разрушаващ потенциал. Още няколко стъпки и бездната ще се отвори, и е невъзможно това да не се забележи.

Но ето и най-важното: заедно с либерализма и Запада, загива и цялата съвременност – включително и руската. А сериозна метафизична алтернатива никой не търси. Този въпрос не се поставя никъде, от никого. Правилните стъпки, които се редуват с погрешни, не могат да скрият нарастващата празнота и безсмислието в историческия момент. Или по-скоро: моментът е наситен със смисъл, но този смисъл напълно убягва на обществото – то остава хипнотизирано от „жизнения свят“. (Жизнен свят нем. Lebenswelt – централно понятие в „късната” философия на Хусерл, бел.ред.)

Интуитивно, за всички е повече или по-малко ясно: Русия се опитва да съхрани суверенитета. Това е здравословна реакция спрямо глобализацията. Но от здравословната, почти инстинктивна реакция, до ясната картина на света, до систематизирания възглед и обоснованата разумна алтернатива има огромно разстояние. То расте с всеки изминал ден, докато ние решаваме (с променлив успех) технически въпроси – включително в геополитиката. Пустинята се разгръща.

И все пак: на фона на последователната интелектуална дегенерация на цялата система, отделните правилни и коректни стъпки, съответстващи на ясната геополитическа логика (като например решителното военно участие в сирийската криза), са позитивни моменти, които трябва да бъдат оценени като такива. Много неща – почти всички – отвращават, но руските войски в Сирия – не. Напротив, те внушават предпазлива радост. Недостатъчни, закъснели, грешни, или не толкова грешни … но това е по-добре, отколкото нищо.

4e6d6f1c48fd6d4645b5f37e628ddfc8Ислямската есхатолотогия е тясно свързана със Сирия. И по-конкретно с Омаядската джамия. С една от кулите и една от криптите й. И до днес под тази кула всеки ден постилат чист килим.

Знаете ли защо?

Странно, но пред очите ни се сбъдва едно от пророчествата (хадис) за общ фронт на християни и мюсюлмани срещу Даджал (в ислямската традиция – лъжемесията, аналогичен на християнския Антихрист, бел.ред.) В центъра на това пророчество е Дамаск.

Латакия. Много важна дума в геополитическата карта на света в последните времена.“

(На снимката – Омаядската джамия през 2010 и 2016 – мястото, в което е криптата, съхраняваща главата на Св. Йоан Кръстител, смятан за пророк както от християните, така и от мюсюлманите. )

Следва продължение…

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако нашият проект е полезен за вас и желаете да участвате като дарители, можете да ни подкрепите чрез PayPal или по БАНКОВ ПЪТ.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Иван Запрянов

Иван Запрянов

Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва НВУ „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 участва в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Завършил е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

  1. Гергана Русинова каза:

    Един невероятен материал! Поздравления към автора Иван Запрянов и към любимата ми Мемория и нейната страхотна редакторка Христина Христова – изключително духовна личност със светла и чиста душа! Вие сте национално богатство! Благодаря на Бога, че Ви има! Дълбок поклон пред Вас, родилюбиви българи!

  2. Анелия Христова каза:

    Memoria, само едно нещо – благодаря ви, че ви има!

  3. Димитър Георгиев каза:

    Браво! Духовна храна!

  4. ASef каза:

    Да, мой дорогой друг !!!
    Они убили прекрасная страна была цивилизованным примером толерантности между религиями. Деньги Саудовской Аравии и эмират Катар и план США и участие НАТО и Израиля, а также приобретение оружия из Восточной Европы и из Болгарии и Ливии уничтожили прекрасную страну и убили и изгнали. И все это на благо Израиля

  5. ас каза:

    http://rus-sky.com/history/library/rid.htm – има го и в оригинал в нета

    Сирия е, както казва проф. Мориарти от безсмъртната сага на Агата Кристи, съпътстваща загуба в големия план. Втората книга на Дъглас Рид е за него. Както и Антъни Сатън.

    Но има и друго, Сирия е модел за арабска мултикултурност в рамките на исляма като цивилизационен проект – Хънтингтън разяснява големия модел. Сирия дава идея в рамките на цивилизацията. Сега вече не е така. Дори включва и християнството – Йоан и Омаядската Джамия, Малула и т.н.

    За Сирия го знам лично, без Хомс другото съм го обиколил. За Ирак от човек от Мосул, християнин католик, ашур .

    Така, че „запада“ си има място в големия план, но като партньор и участник а не като рулер, друг е проблема на запада днес обаче :-). И той не е в Америка, доколкото САЩ не „американска“ идея ;-), тя иде от сещате се къде ;-Ш).

    • Никодим каза:

      Да, Дугин и Имам Хюсейн са световни мислители. Хюсейн е богатство за ислямския свят.

      Да, разбира се, хазарите са най-големият враг на Русия. Те са 80% от евреите по света. Те самитр мразят ортодоксалните евреи по етнос, не религия. Върхушките по света са еврейски. Те са на запад, оттам и идва злото. Евреите мразят всички с изключение на себе си. Те мразят и запада, който живеейки в разкош се самоупоява до сигурна смърт.
      Евреите са сатаната на земята
      Благодаря ви. Винаги правите интересни коментари към статиите този добър автор.

  6. ас каза:

    Малко от книгата на Дъглас Рид:
    „Между фарисеями и саддукеями царила жестокая вражда, и этот внутренний разлад среди еврейства длится уже двадцать пять столетий, вплоть до наших дней. Его следует отметить, даже если для остального человечества он имеет только академический интерес, ибо история показала, что всегда, когда в прошлом шел спор за или против «сохранения мира в городе», побеждала радикальна партия обособления и разрушения, а сплоченные ряды иудеев всегда ее поддерживали. Последний пример этому дает наше столетие. Еврейские общины Германии, Англии и Америки (их можно сравнить с саддукеями) были абсолютно враждебны сионистам из России (фарисеям), однако, прошло 50 лет и победила крайняя партия, которая теперь одна говорит от имени «всех евреев» с правительствами Запада, подавив оппозицию в еврейских общинах всего мира.
    Фарисеи стоят на втором месте в родословной секты, вызвавшей столь значительные события нашего времени. Линия этой родословной ведет от левитов Вавилона к фарисеям Иерусалима, через талмудистов Испании к раввинам России и Польши, и наконец к сионистам нашего времени. Как объясняют авторитеты иудаизма, слово «фарисей» обозначает того, «кто обособляется», или держится в стороне от нечистых людей и вещей, чтобы достичь праведности и святости, необходимых для общения с Богом. Фарисеи образовали с самого начала братство, наподобие позднейшего масонства, во внутренние советы которого допускались одни только избранные, обязанные, в присутствии трех членов, дать клятвенное обещание строго соблюдать чистоту левитских законов. Они были первыми в мире специалистами в науке тайной политической конспирации. Знания и опыт фарисеев могут быть ясно прослежены в методах и практике конспирационных партий Европы, возникших за последние 200 лет, в особенности в партиях, работавших в Европе на революцию, в которой организующая и ведущая роль неизменно принадлежала евреям. “

    https://www.youtube.com/watch?v=jZDQD1AyZE8 – двама американски професори на темата.

  7. Б.Калчева каза:

    Без думи! Без дъх! Боже, България и светът не са изгубени, щом има такива хора! С огромни респект, уважение, благодарност, топло човешко отношение, бъдете здрави и дълголетни!!!!!!

  8. Светлин каза:

    Това за гностицизма е грешно и трябва да се оправи . Госпожа Христова ако може да го оправи .

    • Димитър Арнаудов каза:

      А вие кой сте да казвате дали е грешно или не? Напротив, точно така е, абсолютно точно така е! Преподавател по Богословие съм и не смятам, че разбирате повече тази материя. И отново се натъкваме на такива, на които им убягва същността. Жалко

    • Виктор каза:

      Али-заде, А. А. Нусайриты : [арх. 1 октября 2011] // Исламский энциклопедический словарь. — М. : Ансар, 2007. Ет

  9. Димитър Арнаудов каза:

    Уникален пробуждащ текст! Изключително силен! Господин Запрянов, сякаш предварително сте знаели съдържанието на речта на президента Тръмп! Респект!

  10. Нико каза:

    Браво!
    Силата е в Истината! Цялата човешка история го доказва.
    Коя „Истина“?- Съхранение държавността на Сирия, за да има с кой да се водят отговорни разговори на базата на общо приетото международно право. Русия защитава тази „Истина“ и е единствената държава, която прави нещо, за което е поканена от законно избраното държавно ръководство на Сирия. Това го признава и бившия държ.секретар на САЩ Дж.Кери на срещата с т.н. опозиция през септември 2016 г. От една страна. От друга западняците крещяха и много мастило изхарчиха за хуманитарна помощ в Алепо. Е Алепа падна! Нещо млъкнаха и грам помощ не карат там! Това как да се разбира? Който има глава, му стават ясни демагогските западни крясъци.
    Защо не искат Б.Асад? Ами той има смелостта да постави условията на своята държава, по които могат да минат от там бъдещите газо- и нефто- проводи. Западняците такива не харесват такива, които имат свои мисли и защитават своите държавни интереси. По-натам-по стереотипа:Югославия, Либия,Ирак, Украйна. Да, ама не! Нов вой. Така се развикаха,че забравиха да мислят и видите ли схемата им взе да се пука:Брекзит, Трамп и т.н.
    Интересно варварите нападнали Сирия как ще бъдат съдени например от междунар.съд в Хага?
    Бог дава, но в кошара не вкарва!

  11. Калоян каза:

    Източната Римска империя никога не е водила кръстоносни походи. Кръстоносните походи са религиозно-доктринални войни инициирани от Римокатолическата църква в защита интересите и идеологията на същата Римокатолическа църква. Първия кръстоносен поход е през 1095г., а Великата схизма от 1054г. Явно е, че няма как Византийската империя да е заграбила каквито и да било артефакти.

  12. Албена каза:

    Невероятна статия! Поздравления за автора!
    Живея в Дамаск от много години, свързана съм със Сирия и я познавам много добре. За пръв път чета статия от автор, който не е сириец, не живее в Сирия и така изчерпателно, точно,задълбочено и увлекателно пише за нея. Също така, се радвам, че списвайки такава и други статии, български военен специалист за пореден път доказва, че българските войни не са военолюбци, а хора с чест и достойнство, ценящи тези ценности и историята на другите народи. Истината е, че не става въпрос дали Башар ал-Асад е диктатор или не. Истината е, че войната е срещу сирийската държавност, която не е „Башар ал-Асад“. Сирийската държавност и силата на сирийския народ е изразена в онзи момент, когато (по време на „френския мандат в Сирия“) министър-председателят Фарис ал-Хури (християнин) сяда на мястото на френския представител в ООН по време на заседание на Организацията. Въпреки 20-минутните подканяния, от страна на французина, да стане от мястото му, остава мълчаливо седнал. Накрая ал-Хури се обръща към френския представител и му казва пред цялото събрание: „Вие не издържахте да седя на Вашето място 20 минути, а сирийците търпят „френското присъствие“ 25 години. Не смятате ли, че е време да напуснете моята родина?“. Истината е, че арабите казват „Сирия е майката на целия свят“. Сирия даде на арабския свят учители, лекари, инжинери,помощи,закрила – все градивни неща. Но екстремизма не понася градивността – това дава на народите сила и светлина, а екстремизма е алчен примитивизъм, желаещ власт и не познава друг метод освен сеенето на страх,смърт и разрушение. И не става въпрос за религия, политическа или етническа принадлежност, за раса или произход. Има го и на Изток и на Запад. Има го в правителствата и политиците, повече от колкото в народите.
    Сирия ще възкръсне, както го е правила много пъти през хилядолетията. Може да е бавно, но ще се случи. Преживявам войната, тук в Сирия заедно със сирийците. Малко хора на Запад си дадоха труд да опознаят сирийците и затова не знаят – корените на този народ са на 8-9 хиляди години и няма как да бъдат унищожени.Този народ мери времето не с месеци или години, а с десетки години. За този народ личността е без значение – важи родът и корена. Време е Западът да разбере Изтока и да се поучи от историята му. Изтокът няма да стане Запад, но пред Запада е „Времето“.

  13. боби станков каза:

    Иван Запрянов……………..Очевидно не можете да проумеете разликата между фашизъм и либерализъм.
    Фашизма като идеология спада към крайния консерватизъм, а либерализма има за крайно лява идеология комунизма. Е сега може ли да се коригирате или просто това ви е бизнеса- да пишете Fake news and comments.
    По отношение на християнските ценности аз със сигурност знам повече от вас- свещеник съм
    В светите книги е написано : „…господ съди…“, а не вие да съдите. Аз самия съм свидетел как той се справя много добре с тази ситуация и как хора които ги владеят бесовете след това търчат при мен да им чета молитви за да не умрат от рак или нещо друго.
    Що се отнася до това каква е причината за войната в Сирия- ПРОСТО Е !!!!!!!
    Не може лидера на едно малцинство да Управлява мнозинството.
    Накрая бих ви посъветвал да си направите справка какво е Алауити, защото не бива да се дава мнение когато автора му не е запознат с религиозния аспект на проблема.
    https://bg.wikipedia.org/wiki/Алауити

    • Йоан Богослов каза:

      Едни от най-големите боклуци в България са свещениците. Това, че си свещеник въобще не ти гарантира знание. Една камара неграмотници станаха свещеници.
      Като ти чета глупостите за фашизъм и либерализъм ми става ясно, че си бил напълно посредствен ученик или студент или и двете.
      Свещенико, май ти се опитваш да съдиш Запрянов! Казано е, „Господ се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“. Блажени бедните духом! А ти се възхваляваш сам, А и името на Бога се пише с ГЛАВНА БУКВА, свещенико!
      Естествено, че може лидерът на малцинството да управлява мнозинството! И нищо християнско няма в твоето изказване, след като разсъждаваш по този начин. Накрая ти вземи да се просветиш, защото аз грешка в написаното от автора на открих, а съм университетски преподавате. Само лаиците привеждат като източник на информация Уикипедия, свещенико. Чудя се кои са ти били преподавателите.. Всички хора са едни и същи пред Бога – без значение раса, цвят, етнос. Обама също бе представител на малцинството, но беше президент на САЩ, два мандата. Сталин беше грузинец, Наполеон – корсиканец, Хитлер – австриец. Все представители на малцинствени групи. Това, че България се управлява уж от етнически българи да не би да е гарант за успех? Кой управляваше Ирак, когато Ирак беше стабилна и силна държава? А той не беше ли също от малцинството? Свещенико, ти си позор за Църквата Христова!

  14. Дарин Гложенски каза:

    Поздравления за изложения материал и за това, че сте прозрели истината! Наистина битката е духовна, все едно вече е между две цивилизации. Зад едната са православните морални ценности, а зад другата са западните(сатанински) ценности. Човек не може да има двама господари и затова трябва да избере на коя страна ще бъде във войната. Или избира Господ Иисус Христос и обещния вечен живот или ,ако е безумен, сатаната и вечните мъки. За искащите спасение на душите ,,…Аз Съм пътят, и истината, и животът..“ е дадена Библията и трудовете на Отците и сказанията на прорците. За сегашните времена преди Апокалипсиса са актуални пророчествата на св. Йоан Кронщадски, св. Серафим Саровски, св. Нил Мироточиви, Преподобни Кукша Одески и др.
    Господ Бог винаги ни дава право на избор. На нас немощните и днес ни е подарил душеспасителните тълкования на Библията и особено на Откровението на св. Йоан през устата на професора богослов Иван Николов.(има ги качени и в ютуб). Москава е третият Рим. Битката в Сирия е духовна.От всички нас зависи, колко страшен и колко време ще продължи Апокалипсиса, защото всичко, което се е случило досега е предсказано в Библията. Дано Бог да отвори духовните ни очи и да докосне сърцата ни, да ни прости греховете и ни дарува живот вечен. Слава на Отца и Сина и Светаго Духа!

  15. mamaimalyshcab каза:

    Доброго времени суток,спешу поделиться очень важной информацией при выборе детских товаров: купить детский стульчик для кормления модели, предназначенные для новорожденных младенцев — характеризуются такими конструкционными особенностями, как удобное и анатомически правильно разработанное сидение.замечательная убаюкивающий игрушка с крутящимися зверушками, музыкальным сопровождением и регулировкой громкости.игра-качание стимулирует у ребенка моторные навыки, развивает вестибулярный аппарат, ловкость и координацию движений.

  16. Iskusstven_wokn каза:

    Открывая новые горизонты с помощью ИИ

Оставяне на коментар към Дарин Гложенски

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни