Ситуацията в страната, честно казано, не ми харесва. Потиска ме и съдбата на Новорусия.
Това обаче не е основание да се критикува позицията по отношение на Сирия, която, напротив, е последователна и геополитически коректна. Подкрепата за шиитската ос (Иран, Ирак, Хизбула, Асад) е напълно съвместима с континенталната логика. Вярна е също така и Европейската посока – цяла Европа трябва да се изправи и да се поддържат както крайните, така и умерените континентални сили. Проблемът с имигрантите ще продължава да расте и това е достатъчна причина.
Но нещо ни се изплъзва.
Европейският съюз се движи ритмично към колапс. Либерализмът се разлага в ядрото си като интензификация на постмодерното, което между другото има разрушаващ потенциал. Още няколко стъпки и бездната ще се отвори, и е невъзможно това да не се забележи.
Но ето и най-важното: заедно с либерализма и Запада, загива и цялата съвременност – включително и руската. А сериозна метафизична алтернатива никой не търси. Този въпрос не се поставя никъде, от никого. Правилните стъпки, които се редуват с погрешни, не могат да скрият нарастващата празнота и безсмислието в историческия момент. Или по-скоро: моментът е наситен със смисъл, но този смисъл напълно убягва на обществото – то остава хипнотизирано от „жизнения свят“.(1)
Интуитивно, за всички е повече или по-малко ясно: Русия се опитва да съхрани суверенитета. Това е здравословна реакция спрямо глобализацията. Но от здравословната, почти инстинктивна реакция, до ясната картина на света, до систематизирания възглед и обоснованата разумна алтернатива има огромно разстояние. То расте с всеки изминал ден, докато ние решаваме (с променлив успех) технически въпроси – включително в геополитиката. Пустинята се разгръща.
И все пак: на фона на последователната интелектуална дегенерация на цялата система, отделните правилни и коректни стъпки, съответстващи на ясната геополитическа логика (като например решителното военно участие в сирийската криза), са позитивни моменти, които трябва да бъдат оценени като такива. Много неща – почти всички – отвращават, но руските войски в Сирия – не. Напротив, те внушават предпазлива радост. Недостатъчни, закъснели, грешни, или не толкова грешни … но това е по-добре, отколкото нищо.
Ислямската есхатолотогия е тясно свързана със Сирия. И по-конкретно с Омаядската джамия(2). С една от кулите и една от криптите й. И до днес под тази кула всеки ден постилат чист килим.
Знаете ли защо?
Странно, но пред очите ни се сбъдва едно от пророчествата /бел. прев. – „хадис“(3)/ за общ фронт на християни и мюсюлмани срещу Даджал(4). В центъра на това пророчество е Дамаск.
Латакия. Много важна дума в геополитическата карта на света в последните времена.
(1) Жизнен свят /нем. Lebenswelt/ – централно понятие в „късната” философия на Хусерл
(2) Омаядска джамия или Голямата джамия в Дамаск – една от най-големите и най-стари джамии в света; мястото, в което е криптата, съхраняваща главата на св. Йоан Кръстител, смятан за пророк както от християните, така и от мюсюлманите. Най-древните останки под храма са на езически храм, светилище на халдеите и сабеите, след това се преустроява в християнска църква, после функционира успоредно като църква и джамия, като християните и мюсюлманите са влизали в комплекса от една порта. От 8 век функционира само като джамия. Виж повече тук.
(3) Хадис /араб./ – устни предания за живота, действията, препоръките, забраните и предсказанията на пророка Мохамед
(4) Даджал – в ислямската традиция – лъжемесията, аналогичен на християнския Антихрист
Превод – Цеца Христова
Оставяне на коментар