Да поговорим за един феномен, станал особено популярен в наше време и по нашите „европейски” ширини. Имам предвид отглежданата старателно и непрекъснато една цяла индустрия на „естетизацията“, особено в областта на политиката. Тя включва дейността и „продуктите” на цели армии от имиджмейкъри и ПР-и – „специалисти“ по визии и тяхното пласиране на най-типичната арена на неолибералната икономика: политическия пазар.
Индустрията има своя, да го наречем – възпитателен ефект върху адресатите си да им представя как изглеждат и как трябва да изглеждат „успелите хора“, в конкретния случай разбирайте политиците. Този ефект е важен момент от процеса по превръщането на политиката във форма без съдържание и политика заради самата политика, т.е. в един симулакрум, ако използваме думата на Бодрияр за описване – казано непретенциозно – на копие без оригинал.
Така рекламната по същността си имиджова индустрия се вписва успешно и става основен инструмент в трансформирането на представителната демокрация в опосредствана, която преминава през своите фази подобно на какавидата на копринена буба. Най-напред е пашкулирането в „имидж“, създаван от съответни „екипи“, за да изкрилистаризира с помощта на медиите предварително проектираната „визия“, която трябва да ни заплени/убеди от плаката, екрана или друг съвременен „посредник“ на прастарата, но безсмъртна практика на пропагандата и манпулацията на внимание, интереси, символи и техните значения. Резултатът е осигуряване комфорта на политиците чрез дистанцирането им посредством множеството посредници от говорители, медии, служби и др. специалисти, от онези, в името на които иначе се кълнат, че управляват, сиреч – управляваните, чието гласуване е всъщност съгласяване, че ще се подчиняват доброволно на спечелилите.
Дистанцията е достатъчно голяма, за да създаде чувство на неудовлетворение у едните за това, че са принудени да приемат постоянно лъжата на неизпълнени обещания, и безчувственост у другите за чуждата неудовлетвореност, подхранвана от сигурността на дистанцията, обезпечена вече с методите и средствата на репресивния държавен и бюрократичен апарат. Страничният ефект на процеса е обособяването на политическа каста или олигархия от смесен тип (корпоративно-финансово-политически конгломерат), наричана за благозвучие с евфемизъм – политическа класа.
Такава е днешната „представителна“ демокрация, в която представляването е изместено от представление, а представителството – от двойна опосредстваност: чрез естетизация и бюрокрация.
Накрая, вместо с демокрация разполагаме с визуализация и вместо с визионери – с визиуализатори. Т.е. налице е симулация на несъществуващ оригинал, в конкретния случай на общо благо, ако използвам класическата формулировка на древните философи на идеята за него и пътищата за постигането му.
„Представляването е изместено от представление“ и „вместо с визионери, разполагаме с визиуализатори“ – добри и много истинни каламбури…