Давос: Равносметката – роботи или хора

от Memoria de futuro в Геополитика · 29/01/2016 · 09:50

Ръце-роботи работят върху корпуса на автомобил на Международното изложение за роботи в Токио. Ройтерс/Томас Петер Ръце-роботи работят върху корпуса на автомобил на Международното изложение за роботи в Токио. Ройтерс/Томас Петер

от Ксавиер Меснард, A.T. Kearney

Технологиите в областта на големите данни, усъвършенстваните анализи, интернет за всички неща, интерактивните облекла, машинното обучение и 3D печата вече си пробиват път в промишлеността.

Въпреки че промените във фабриките настъпват мудно, тази дигитална вълна бавно, но сигурно революционизира производството, като значително увеличава продуктивността и създава иновативни и ефективни производствени парадигми.

Излишно е да се каже, че тази трансформация има дълбоки последствия за заетостта в промишлената сфера. Тя засяга буквално всичко – от количеството на работната сила и необходимите ѝ умения до самото местоположение на фабриките. Ще доведе ли Четвъртата индустриална революция до безработица в областта на производството, или работниците ще успеят да се приспособят към новата технология чрез подходящо образование и обучение?

Фабрика без работници?

Според главния изпълнителен директор на „Аутодеск“ Карл Бас „бъдещите фабрики ще имат само двама служители: един човек и едно куче. Работата на човека ще бъде да храни кучето, а тази на кучето – да не позволява на човека да пипа оборудването.“

От известно време икономистите предричат, че в недалечно бъдеще промишлената автоматизация ще превърне човешкия труд (поне в днешния му вид) в отживелица. Израз на тези опасения са книги като „Краят на работата“ на Джеръми Рифкин и „Възходът на роботите“ на Мартин Форд. Само в САЩ процентът на хората, работещи в сферата на промишлеността, е спаднал от 25% през 1970 г. до 10% днес. Производителността и заетостта, които до началото на новия век се увеличават или намаляват ръка за ръка, вече не са неразривно свързани: това отразява факта, че в много сфери човешкият труд бива заменен от машини.

Карл Бенедикт Фрей и Майкъл А. Озбърн изчисляват, че в резултат от компютъризацията, 47% от работните места в САЩ са застрашени от изчезване. Тази тенденция не касае единствено Запада; според Дейвид Ротман „днес в промишлеността работят по-малко хора, отколкото през 1997 г., и това поне частично се дължи на автоматизацията.“ Още през август 2012 г. „Фокскон“ обяви, че в следващите три години ще въведе един милион робота, чиято цел ще бъде да замени човешкия труд.

Технологичният прогрес застрашава старите работни места: Процент на уязвимите работни места в страните от ЕС.

Ще доведе ли този процес до масова безработица в сферата на промишлеността? Не съвсем – или поне не веднага. Но е извън всякакви съмнения, че тази нова индустрия фундаментално ще промени същността на човешкия труд.

Нов вид работник

Някои от задълженията на работниците – като например вдигането на тежки предмети, прецизното позициониране и визуалния контрол на качеството – несъмнено ще бъдат поети или улеснени от роботите, които не само са по-ефективни от хората, но и могат да комуникират помежду си непрестанно. Хората ще трябва да се научат да работят рамо до рамо с роботите. С напредването на автоматизацията, те постепенно ще свикнат с присъствието на роботи с човешки облик.

Съчетано с интерактивните облекла, добавената реалност и други технологии, това коренно ще промени и усложни традиционната работническа дейност. Трудно е да се предскаже дали новата индустрия ще има нужда от повече или по-малко квалифицирани работници, но е сигурно, че изискванията ще бъдат много различни от днешните: те ще бъдат насочени не толкова към опита и майсторството, колкото към гъвкавостта и приспособимостта.

Все пак роботите не са съвършени и за момента те не са в състояние напълно да изместят човешкия труд. Освен това, възвращаемостта на инвестициите в една напълно автоматизирана промишленост все още не е доказана. Това повдига съмнения относно скоростта, с която новата индустрия ще навлезе – но тя несъмнено е на път.

Труден Шумпетерски* преход

В човешката история всяка една индустриална революция е създала повече работни места, отколкото е премахнала. Има сериозни съмнения, обаче, дали това ще бъде така и в Четвъртата индустриална революция. Съществува консенсус, че тя ще промени професиите по начини, които още не можем да разберем.

Оценяването на бъдещата индустрия спрямо опита ни от миналото има още един съществен недостатък – то не отразява експонентната природа на дигиталните технологии. Повсеместната свързаност на хора и машини, както и данните в реално време, които определят същността на Четвъртата индустриална революция, се ръководят от закона на Мур (удвояване на съотношението производителност/цена на всеки 12-18 месеца), докато ние имаме склонността да мислим и реагираме линейно. Тази трансформация няма да засегне само промишлеността. Вероятно тя ще се отрази и на всички професии в сферата на услугите, което повдига допълнителния въпрос за бъдещия облик на обществото ни.

В близкото бъдеще ще се изправим пред опасността от масова безработица в някои от секторите и недостиг на квалифицирана работна ръка в други. Този дисбаланс ще доведе до редица последици за политиката и обществото. Ще успеят ли компаниите, правителствата и обществото като цяло (в това число образователните системи и мрежите за обществена сигурност) да се адаптират достатъчно бързо към новата парадигма и да създадат обществена среда, в която всеки човек е полезен и има своето място? За да постигнат това, всички страни трябва да си съдействат в създаването на един устойчив системен и социален модел, осигуряващ стабилно бъдеще за препитанието на хората.