ТВ интервю с Андрей Фурсов за електронното издание Pravda.Ru. Водеща – Ина Новикова, главен редактор.
– Нека започнем с глобалната тема, с онова, което се случва в Европа. Какво се крие зад последните събития там? Какви са заплахите за Европа?
– Залезът на Европа започна много отдавна. В резултат на двете самоубийствени войни – Първата и Втората световна война, бе теглена дебела черта под историята на Европа. Това всъщност бе една трийсетгодишна война, която сложи край на хегемонията на Европа. Друг важен исторически момент беше т.н. студентска революция от 1968 година, когато студенти гонеха професорите от аудиториите. Тези хора станаха по-късно депутати, министри, професори, като например Йошка Фишер, бивш министър на външните работи на Германия. Това е един постепенен процес на натикване на Европа в ъгъла на историята. През последните години обаче този процес се ускори.
Причината за това е много проста – когато през 1991 година беше деконструиран Съветският съюз, Западна Европа източи капиталите оттам и по този начин реши много от своите проблеми. Питер Брьогел Стария има картина „Големите риби изяждат малките“. Сега Западна Европа я заплашва онова, което тя направи с Източна Европа през 90-те години. Днес САЩ се оказаха в такава ситуация, че за да си оправят положението в света, за да отдалечат поне с 10-15 години кризата, те трябва да изядат европейската икономика. Имено това те и се опитват да направят чрез Трансатлантическото партньорство. А то предполага запазването на Европейския съюз, но в много по-слабо състояние. Събитията, ставащи в Европа през последната година – миграционната криза и нейните изблици под формата на изнасилванията от края на миналата и началото на тази година, са акции, които демонстрират пълната импотентност на европейските лидери, те показват на целия свят, и преди всичко на европейците, че техните лидери не са способни на нищо. Насилието над жени, влязло в историята като Кьолнската новогодишна нощ, е безусловно планирана акция, много добре осъществена, която трябва още повече да унижи в очите на хората европейските ръководители, европейската бюрокрация.
Но паралелно с това се наблюдава и друг процес. В Европа вече се чуват гласове на отделни политици, според които, тъй като институциите на ЕС не работят, са необходими такива лидери, които да действат над институциите. Лидерите, които действат по този начин, са диктатори. И аз мисля, никак не е случайно, че този изблик, свързан с миграционната криза, съвпадна с издаването на „Моята борба“ на Хитлер. Това е премислена акция, която подтиква Европа към поява на нови лидери, действащи над институциите и които според замисъла на планиращия трябва да вкарат Европа в Трансатлантическото партньорство. Ситуацията обаче е и много хитра. Далеч не всички представители на европейската върхушка горещо желаят да влязат в това Трансатлантическо партньорство. Не го желае например управляващата династия на Уиндзор, и династията на Ротшилд, които си имат свой проект, свързан с Китай и със страните от БРИКС, а също така и част от старата германска и северната италианска аристокрация. Тоест, в Европа има цели групи, които не са заинтересовани да бъдат изядени. А единственият начин това да не се случи е в разпадането на Европейския съюз, защото в разрушено състояние ЕС не може да бъде въвлечен в Трансатлантическото партньорство и да бъде изяден. С други думи, в момента възниква много интересна ситуация, при която миграционната криза се превръща в нож с две остриета. От една страна, тя може да бъде оръжие в ръцете на онези, които искат да разрушат ЕС и да не допуснат създаването на Трансатлантическото партньорство, а от друга – да е в полза на онези, които искат да го отслабят. В момента, макар и за кратко, интересите съвпадат.
– Кои са тези сили, които искат да отслабят и да разрушат Европейския съюз? Та нали ЕС не е против Трансатлантическото партньорство…
– Да, така е. Но когато става дума за икономика… Работа е в това, че тези северноатлантически европейски елити са готови политически да играят по свирката на САЩ. Какво е Западна Германия? Това е протекторат. Преди няколко години във Франция беше издадена книга „Президентите на Франция и ЦРУ“ в три тома. На практика в нея след Де Гол, за всеки президент са представени куп документи, доказващи, че това са били хора, които без одобрение на САЩ никога не биха станали президенти на Франция. Обаче съществуват и икономически интереси и тук големият европейски бизнес, големите европейски корпорации не желаят да бъдат изядени, те не искат да бъдат онези малки риби. Много показателно е, че за първи път през миналата година британската кралица каза, че може би трябва да бъде поставен въпросът за излизането на Великобритания от Съюза.
Визитата на китайският лидер Си Дзинпин във Великобритания от 19 до 23 октомври 2015 г. Кралица Елизабет II го посреща, покланяйки се.
Европейската интеграция се намира в обратна пропорционална зависимост от евразийската, съветска интеграция. Не е случайно това, че Европейският съюз укрепна именно тогава, когато разрушиха Съветския съюз. Сега обаче започна друг процес. Русия, поне що се отнася до външната й политика, но за съжаление не и за вътрешната, направи крачки в посока възстановяване на великодържавния статут в рамките на Евразия. Какво е Евразийска икономическа общност? Това е интеграция на евразийското пространство, с появата на което тутакси ЕС се разклати. Въобще, Европейският съюз по начало е изкуствено образувание и рано или късно той трябваше да започне да се разпада, особено след като бяха приети Източноевропейските държави. Какво е Европейският съюз? Това е старото каролингско ядро или империята на Карл Велики, т.е. това са Германия, Франция, Бенелюкс, Северна Италия. Това е ядрото на Европа. А когато към тях добавиха и онези, които те винаги са смятали за голтаци от Източна Европа, това се оказа тежест за старата Европа. Тогава се появиха големите проблеми. Днес е трудно да се каже ще се разпадне ли де юре ЕС, но де факто той вече се разпада. И кризата с мигрантите работи именно в тази насока. Имигрантската криза, още веднъж искам да подчертая, е много добре премислена и организирана.
– Получи се така, че през онази новогодишна нощ в Кьолн силовите структури изобщо не бяха готови. Те са свикнали да действат срещу граждани, които по принцип спазват закона, а този път бяха хора с друг манталитет…
– Абсолютно сте права. Цялата работа е в това, че европейците, и особено германците, в продължение на 70 години бяха духовно кастрирани. През 1940 г. Чърчил е заявил, че англичаните воюват не против Хитлер, а срещу „духа на Шилер“, за да не се възроди той никога повече. Тоест, те воюваха с германския дух. И трябва да признаем, че успяха. Англосаксонците проведоха много мощна социо-инженерна операция през тези 70 години. Те отгледаха в Германия проатлантически политически елит. Вижте Меркел. Днес тя казва едно, утре – друго, сякаш зад гърби й седи суфльор, който й посочва какво да говори. Това е изключително несамостоятелен политик, който се оказа между чука и наковалнята. От една страна я притиска САЩ, от друга – местният бизнес, който иска да работи с Русия.
И ето че тази духовна кастрация на германците се проявява в различни аспекти. Например в това, че преди няколко години бе проведено изследване, според което 40% от германските мъже искат да бъдат домакини. Ясно е, че такива мъже няма да защитят своите жени. За съжаление, европейците са свикнали с охолния живот. Възниква много интересна ситуация в Европа: от една страна са ситите, спазващите закона, според руснаците страхливи, бели, постхристиянски хора, а от другата са младите, агресивни мюсюлмани, които се бият за своето място под слънцето, но не за да имат работа. Смешни са изказванията на Меркел, че тези хора ще работят. В Германия нивото на безработицата е 15%. Къде ще отидат да работят тези хора? А те и нямат намерение да работят, те искат да получават пари за нищо. Възниква ситуация, която Арнолд Тойнби описа като съюз на външния и вътрешния пролетариат. Но той имаше предвид не този пролетариат в строгия му смисъл както е при Маркс, а като метафора на съюз на низшите в Европа с външните сили. Историята внесе корективи. Тези външни сили сега са дошли в Европа. Европа сега плаща за онези 100-150 години колониализъм. Първо европейците са отишли там и са насилвали тези страни, източвайки богатствата им, а сега хората от онези страни са дошли в Европа и вече те насилват европейците в прекия смисъл на думата. Както казваше Блаженият Августин – „Няма наказание без вина“.
– Какво може да се направи сега? По всичко личи, че въпреки целия ужас, Европа няма механизми за спасяването си.
– Нека мисли Европа как да се спасява, ако иска да оцелее. Това не е наш проблем. Преди 15 години аз много я съжалявах, а после си помислих, че щом тези хора нямат воля за живот, нямат воля за борба, щом те забраняват отбелязването на Рождество, щом забраняват носенето на кръстчета, щом разрешават хомосексуални бракове, щом като в някои провинции на Германия има легализирани публични домове за зоофили, значи, прав им път. Те трябва да се надигнат и да се борят, трябва да си спомнят, че са европейци, които са длъжни да защитят своята идентичност. Обаче не съм сигурен, че ще го направят.
В Европа се утвърждава друга тенденция. Младият крал на Холандия например неотдавна заяви, че социалната държава в Холандия и като цяло в Европа приключи и че оттук нататък всеки сам да се оправя, т.е. спасявайте се поединично. При капитализма социалната държава е съществувала само заради това, че е имало Съветския съюз. След рухването на СССР вече няма защо да се срамуваш от богатството си, няма нужда да се криеш.
Неотдавна в Русия бе издадена забележителната книга на френския автор Томас Пикети „Капиталът през ХХІ век“, в която той много добре показа, че за капитализма като система нормата е 1-1,5% да контролират 80% от богатството. И така е било до началото на ХХ век. Но в началото на ХХ век западните върхушки първоначално се бореха с нацизма, след това се появи противостоенето между Запада и Съветски съюз и ситуацията се промени. С помощта на „държавата на всеобщото социално осигуряване“ се стигна до преразпределяне на доходите, оформи се една сита средна класа, която просъществува 30-40 години. Това е един кратък, щастлив период в рамките на едно-две поколения. Рухна Съветският съюз и много скоро, буквално в течение на 20 години, всичко се върна, палачинката се обърна, и сега отново 1% контролира 80% от богатството.
Съществуваха и много митове относно капитализма. Така например нас ни убеждаваха охранени социолози и политолози, че в епохата на капитализма хоризонталният модел се сменя с вертикалния и човек може да прави кариера и да се придвижи до върха. През 2013 година бе проведено едно изследване на двама историци – англичанин и американец, които анализираха историята на Англия от 1180 година до 2012 година, тоест 28 поколения. Изводът е много интересен. През този период, през тези 800 години, властта и собствеността в Англия са принадлежали на 1% от населението, при което в рамките на този 1% почти всички хора са били роднини. Тоест, всичките приказки за това, че капитализмът, индустриалната епоха през последните 200 години демонстрират тържеството на вертикалната мобилност са абсолютен мит.
Всичко това е една политическа митология. Капитализмът има ядро, което ограбва периферията и полупериферията. Високият стандарт на живот на ядрото се обяснява с това, че ядрото е ограбвало периферията. Това много добре е описано дори в приключенската литература. В „Знакът на четиримата“ на Артър Конан Дойл например много добре е разказано как разхищаването на Индия е издигнало благосъстоянието на Великобритания. Днес обаче на Европа й се налага да си плаща сметката. Мисля, че ще минат още 10-15 години и ще се наложи САЩ също да си платят, защото дори ако те погълнат Европа, това само ще отложи кризата, както 90-те години отложиха кризата в САЩ, докарана от икономиката на Рейгън. С помощта на колаборационистите вътре в Съветския съюз те постигнаха разпадането на СССР и 90-те се оказаха „мазните“ години на САЩ. А после настана 2008 година. Не можеш да излъжеш историята. Същото ще стане и сега. Е, те ще изядат Европа, но след 10-15 години пак ще настъпи криза.
– Барак Обама заяви неотдавна в своето ежегодно послание към Конгреса, че американците са изключителна нация. В нашата страна много хора се притесняват да говорят за свръх-държава. Обвиняват ни, че нашето поколение помни и мечтае за свръх-държава, че това е лошо, че трябва да се мечтае за една регионална държава или само за велика държава.
– Моят отговор ще е кратък. Ако ти ще мечтаеш само за регионална държава и за 50 вида салам, то рано или късно тук ще се появят онези, които ще насилват жените ти.
– Но как така се получава, че никой не упреква американците за тяхната „изключителност“ и „свръх-държава“?
– Това ще е така, докато те са силни. Миналата година аз изнасях лекции в японския университет, където разговарях с един представител на японския политически елит. В разговора аз му напомних и за Хирошима и как след 1945 година американците са унизили японския елит, когато им отнеха фамилните мечове и ги претопиха. Това бе една психо-историческа акция на унижение. На това събеседникът ми отговори така: „Разберете, ние, японците, се отличаваме от вас, руснаците. Вие, когато търпите поражение от противник, се съпротивлявате. При нас е друго. Днес те са по-силни, значи, ние ще им служим като на хазяи, честно ще служим. Но веднага след като се окажат по-слаби, ние ще им забием нож в гърба“.
Барак Обама и японският премиер Шиндзо Абе, април 2014 г.
Днес Русия трябва да се погрижи за сигурността на своите граници и да реализира в своята страна идеалите на социалната справедливост, да доближи вътрешната си държавна политика към външната. Защото велика държава, основаваща се на велика несправедливост, не може да съществува.
– Но можем ли да си позволим да се затворим в себе си?
– Не става дума за това. Непроницаемостта на границите означава, че щом ние не искаме при нас да идват имигранти, значи те просто няма да могат дойдат. Европейците не са способни дори да осигурят защита на своите граници. Полицията им е импотентна, армията им е импотентна. И когато казват, че НАТО доближава до нашите граници, предлагам да видим, как те воюваха в Афганистан, където афганците много добре им показаха какво е съвременна война. Цялата работа е там, че западната цивилизация е цивилизация на парите. За пари можеш да убиваш, но за пари никой няма да умира. И този проблем – че тези хора нямат за какво да умират, е много сериозен техен проблем. Коварната думичка „толерантност“ в случая означава цивилизационно поражение, защото ако си готов да търпиш какво ли не, значи рано или късно ще те накарат да търпиш. Това фактически го правят днес имигрантите. Те пред очите на полицаите късат документите си, хвърлят ги на земята и казват, че утре ще получат други, защото „нас баба Меркел ни е поканила“. Вижте как хърватите си разрешиха този проблем. В Хърватия бежанците не отиват не просто защото там не живеят добре, а защото хърватите са много брутални момчета и това си пролича още когато са воювали на страната на нацистите по време на Втората световна война и със сърбите.
Мигранти на словенско-хърватската граница
– Много експерти казват, че ИДИЛ и ставащото в Европа са два различни процеса. Но няма ли да се получи така, че Ислямска държава все пак ще се заинтересува от възможностите, които ще се отворят пред нея с идването на тези мигранти?
– Безспорно, че ще се заинтересуват. Погледнете, какво става в Близкия изток през последните години. Да вземем организацията „Хизбула“, например. Това е организация с глобален размах. Тя разполага с клетки в Южна Америка, в Югоизточна Азия, в Африка и в Германия. ИДИЛ е още по-сериозна структура от „Хизбула“. Затова няма съмнения, че заедно с мигрантите в Европа вече пристигна и няколкохилядна агентура на Ислямска държава, която ще създава тук свои клетки. Западна Европа ще бъде зона на дейността на ИДИЛ. Те ще се постараят да изстискат от Европа всичко. Това ще е една скрита форма на вземане на дан. Те ще точат ресурсите на Европа.
– Как? Чрез социално подпомагане или чрез придобиване на собственост?
– Да, чрез социалното подпомагане, чрез това, че европейците ще се постараят да се откупят от тях. Това е много лош и опасен процес. Преди няколко години в рамките на няколко месеца в Париж се надигнаха две големи протестни вълни – едната е на арабската младеж, палеща колите в предградията, а другата – на френските студенти, които протестираха срещу промените във висшето образование. Разпръснаха студентите брутално, а с арабската младеж никой не пожела да си има работа. Когато журналистите попитаха един френски чиновник, който помоли да не казват името му, защо подходът е различен, отговорът му бе, че студентите са всеки сам за себе си, те, така да се каже, работят индивидуално, а в случая с арабската младеж ние имаме работа със сплотена общност, от която най-добре да се откупим.
– Но шантажиращият никога не се успокоява. Това е известен факт.
– Да, така е. И единственият начин да разрешиш проблема с шантажиращия – веднага да го унищожиш, за да не шантажира повече.
– Но вероятно по този начин проблемът няма да бъде решен.
– Мисля, че в ситуацията, в която се намира Европа днес, по този начин проблемът няма да бъде решен. Може да предположим кой би могъл да се справи с тази задача. Това би могъл да бъде десен авторитарен режим, който би действал хирургически. Но днешните европейски елити вече са толкова вегетариански, толкова са свикнали да се оглеждат какво ще им кажат зад океана и така панически се страхуват от обвинения в ксенофобия, в нарушаване на толерантността и т.н. и т.н., че едва ли в Европа нещо ще се промени.
Превод: Снежана Лоза / Memoria de futuro
Източник: pravda.ru
Оставяне на коментар