Скъпи приятели и читатели на Мемория,
С удоволствие ви каним на първото публично събитие, което организират Memoria de futuro и сдружение „Визия за България“, и с което стартираме дейността на Обществения форум „Визия за България“ – на 15 май 2018 г. от 18.30 ч. в Централния дом на архитектите, зала 2, ул. Кракра 11, София. Темата на обществената дискусия ще бъде „България пред избора на бъдеще“. Модератор на събитието ще бъде Христина Христова, а презентатори – проф. Валери Стефанов и политологът д-р Калоян Методиев. След презентациите по темата ще бъде предоставена възможността за дискусия с всички желаещи и присъстващи на събитието. След приключването на срещата в Зала 2 ще можем да обменим в неформална обстановка своите мисли и идеи в клуба или в градината на Дома на архитектите.
Преди година, след множество писма и предложения от читателите на Memoria de futuro се роди идеята за създаване на Обществен форум „Визия за България“. Учредихме едноименно сдружение, както и Експертен съвет към сдружението и създадохме онлайн платформа на каузата: https://bgvision.bg/, в която сме публикували основните тезиси, анализи и разработки, обединени в Проект на визия за развитието на страната. Съпричастни на идеята са известни публични личности и експерти, с които имахме предварителни срещи, преди нещата да изкрастилизират като цел и посока. Проектът е изцяло граждански и по никакъв начин не е свързан с партийни политически цели.
Накратко – вярваме, че с обединените си усилия мислещите и знаещите хора в България могат да предизвикат оздравителни процеси в българското общество и да изведат на преден план в публичния живот смислен и качествен експертен дебат, който да вдъхнови критична маса от хора около каузата за доброто бъдеще на България. Вярваме също, че градивният курс към нашето бъдеще е във възможностите и компетенциите на едно активно и ангажирано общество, ако то успее да повярва в своите сили и да предизвика съзнателно положителни и оздравителни процеси в самото себе си. Тази задача в днешните времена на глобални обрати и съдбовни трансформации е трудна, но не и неизпълнима, ако успеем да бъдем заедно по конструктивен, разумен и убедителен начин.
Очакваме ви!
Аудио файл поне със запис от срещата няма ли да има?
Сърби ме да ви цитирам Джеси Ливърмор от реминисценсиите :-).
„The game of speculation is the most uniformly fascinating game in the world. But it is not a game for the stupid, the mentally lazy, the person of inferior emotional balance, or the get-rich-quick adventurer. They will die poor.“
Личния ми опит показва колко прав е Ливърмор, но вие ще се убедите сами за себе си дали е така или не ;-).
Между другото от картинките в материалите ви най-ми хареса оная с процента пиейчдита в инжинерните и биохейвиористичните дисциплини :-))). В едната доминират мъжете, познайте коя, а в другата жените. С подтискащо мнозинство ;-).
Но ако искате да ги чете популацията поне ги попреведете на български, картинките имам в предвид, както според мен коректно ви критикуваше един коментатор, че нивото ви не е за масата. Така, че не очаквайте особена подкрепа от нея.
За точката на бифуркация не съм съгласен, има още много хляб да ядем докато разберем, но вкратце това е когато по Рос-Кублер сме във фазата на капитулацията :-))))))))).
Така работи пазара, който е най-точния индикатор на социалния „мууд“ ;-).
Или както бе казал др. Ленин – днес е рано утре е късно, а той е практик ;-).
Ето ви един пример с лидера на „бандата“ Кисс, която се „изстрелва“ на музикалните висини през 1975-а с тежкия рок и т.н. – негативен „мууд“ пар екселанс :-). Подобен е случая и с 2010:
https://www.youtube.com/watch?v=KsADgYwoScY – това е германската тълпа ;-))).
Подобен случай обясняваше и един от вокалистите на Металика ;-). „Играта на тронове“ е христоматиен пример, не случайно я спряха таз година ;-))).
Както и да е, грешната поведенческа преценка, ще умножи усилията ви по число близко до нулата :-(. така, че внимавайте. Да се надяваме, че картинката с пиейчдитата е вярна и женската преценка за поведенческата компоненета на популацията е точна ;-).
Едно нещо забравих и искам да те подкрепя категорично.
Пазарът наистина е е най-точният индикатор на социалния „мууд“ ;-).
Особено фондовата борса, която е най-интуитивното , прямо, директно и откровено същество.
В момента тя е изпаднала в парализа и колапс.
Интерпретацията оставям на публиката.
Ето ви го разказано от пиечди ;-), работил е за Ранд корпорацията и т.н. ;-) :
https://www.youtube.com/watch?v=Nl9P6n_dgLQ
Качеството на звука не ми позволява да чуя и разбера. Приемам, че проблемът е в мен. Физиката и по-точно биофизиката си има закони, които не може да се прескачат.
Тестово изслушах това:
https://www.youtube.com/watch?v=OAPtj0RSL0I
което е също на Джон Касти и няма никакви проблеми.
В по-общ план инициативата е ценна и може да бъде полезна в известен смисъл. Особено ако намери привърженици в максимално широк кръг млади хора. Смислено е това, дето викаш – да се направи превод на текста по схемите, но това не е просто механична задача. Това са снимки, не може просто да смениш текста, а някой трябва да се хване да ги прави наново. Не е само механичен проблем, има авторско-правни аспекти.
Не е подходящо идеята да се ограничава в рамките на интелектуално и елитарно усилие. Широк кръг младежи следва да повярва и да се включи – кой с каквото може. Иначе?!?
Ще ми се да мога да повярвам и да съм с тях, но …
Някак странно стои, че в последно време се активизираха усилията за дефиниране на подобни … визии. Странно наистина, но защо точно сега? Екипът на акад. Воденичаров сътвори някаква концепция за Национална доктрина. Все се каня да я купя, но още не съм я чел. А най ми се иска да попитам при сгода академика, след 1989 г. /когато/ му беше баш времето, защо никой не се сети да пише доктрина, вместо да скачат и ловят духове. Не той ги ловеше, де. Тогава всъщност имаше други приоритети – решаваше се проблемът за собствеността и властта.
Амбиции в тази посока /за формулиране на насоки и тезиси :)) / заявяват професорите от Хан Кубрат на Б. Димитров, генералите, библиотекарите, президента.
Обществена тайна е, че в работните варианти на пропадналата Конституция на ЕС директно е бил заложен принципа на федерализма, но са се усетили и е бил замазан. Референдумите във Франция и Холандия нанесоха удар, но идеята не е умряла. Просто се наложи временно да отстъпят чрез прилагане на концепцията от Договора от Лисабон. Вероятно мнозина ще си спомнят какво каза Туск в София буквално преди дни – или сме заедно, или всички отиваме в канала за обратните води. Има ли основание да каже нещо подобно?
Новата финансова рамка на ЕС за следващия период тихомълкъм налага правилото: пари срещу послушание.
Междувременно ври и и кипи под блатистата и зловонна повърхност. Светът се променя мощно пред очите ни и дори нашият елит подозрително се размърда и излезе от страхливата си парализа и скованост.
Ледовете се топят и местят, дами и господа!
В тези условия целеполагането и приоритетите трябва да се дефинират много прецизно. Иначе … може да стане голяма беля!
Ще ми се да се направи едно уточнение. Ние можем, искаме и ще правим ли опити да вървим заедно в някаква посока като нация, направлявани от някаква стратегия, доктрина? Ако има нещо такова, опасявам се, че ще трябва да се пипне малко по-дълбоко от визията.
А може би ще продължим да се снишаваме, хитруваме и мишкуваме в ъгъла на миманса?!
Младежи, вие сте на ход!
Вчера публикувах в моя блог „ОТВОРЕНО ПИСМО” до Премиера на България. Доколкото идеите, които лансирам в него, съответстват до голяма степен на идеите и идеологията на г-жа Христова, сметнах , че ще е от обща полза да го предложа и тук. Предварително се извинявам за нахалството. Проявявам го, защото Memoria de futuro се чете от ерудирани и почтени хора, които, надявам се, ще го коментират. За мен особено важни и интересни биха били коментари върху двата последни абзаца на писмото.
ОТВОРЕНО ПИСМО
До г-н Председателя на Министерския съвет
На Република България
Господин генерал,
Пише ви 84-годишен о.р. подполковник от артилерията и ракетните войски, философ-лаик, познаващ сравнително добре Марксовото икономическо учение. Като такъв, ще се опитам да докажа, че АЕЦ „БЕЛЕНЕ” МОЖЕ И ТРЯБВА ДА БЪДЕ СОБСТВЕНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ.
Съществуват два вида противници на това разбиране. Първите твърдят, че на страната не е необходима и няма да стане необходима в обозримото бъдеще нова АЕЦ, най-вече защото инсталираните мощности са предостатъчни. Авторите на тези идеи са посредствени политици и „учени”, които не вярват в това което говорят, но го твърдят неистово, защото така повеляват, тези на чиято издръжка са.
Вторият вид, към който спадате и вие, и надявам се, оглавяваното от вас правителство, бавно и мъчително узряха за истината, че нова АЕЦ е необходима и ще става жизнено необходима в средносрочното бъдеще.
– Но, ние ¬- българската нация – сме бедни, – казват те – и нямаме ПАРИ, за да си я построим, и затова ще търсим чужд, по възможност частен „СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНВЕСТИТОР”. Абсурдността на това мнение (тук „мнение” е философско понятие) ще покажа чрез притча. Отишъл един беден селянин на петъчния пазар в съседното село, където му предлагат доста скъпичка кокошка, която снася златни яйца. Подвуумил се беднякът, защото имал в кесията си достатъчно пари, но решил да си ги скъта под дюшека – „бели пари за черни дни”, а да предложи на богатия си съсед, да купи кокошката, да му я даде за отглеждане, срещу което комшията ще му дава всяко 11-то златно яйце. Така и щял да стори, ако не се бил намесил Хитър Петър, който го нарекъл глупак.
Ако д-р Красен Станчев случайно прочете тази притча, най-вероятно би възкликнал: „Какъв умен бедняк! Разбира от пазарна икономика, за разлика от някой си неграмотен Петър, затова ще го поканя за научен сътрудник в моя Институт за пазарна икономика.”
Имат или нямат българите достатъчно пари за дострояването на новата АЕЦ? Същността на парите се реализира чрез техните функции. Ако не достигат във функцията си на разменно средство, може да се отпечата всякакво желано количество. Обемът им в обръщение може да се следи и регулира от държавата по формула, открита от Карл Маркс. Сега обаче това е невъзможно, защото сме загубили суверенитета си върху паричното стопанство, преминал в МВФ, чрез т. нар. валутен борд.
Като капитал, парите са нещо много различно от шарените хартийки, наричани банкноти, те са еквивалентна форма на натрупана стойност – продукт на жив, целенасочен, производителен труд. Според официалната статистика, българите са скътали под дюшека, т. е. в банките капитал, три пъти надвишаващ себестойността на бъдещата АЕЦ „Белене”. Превръщането на такъв капитал в производителна инвестиция е технология – отдавна известна и отработена. И ако за нея не се сещат или преднамерено премълчават, за това има поне две причини. Първата е, че подобна инвестиция силно намирисва на комунизъм, практически се противопоставя и отрича идеологията, която крепи статуквото. Втората причина се свежда до това, че подобна инвестиция е несъвместима с така желаните комисионни.
И още нещо много важно. Веднага след рестартирането на строежа, започва производството на стойност, която веднага се прибавя към националното богатство, а „принадената” част на която, присвоена от колективния инвеститор, веднага повишава жизнения му стандарт. Този феномен е невъзпринимаем от човешките сетива и затова непостижим за интелектуалните възможности на Красен Станчев и подобните му, но е реалност, научно доказуема и доказана практически.
24. 5. 2018 г.
София С уважение: Желю Железов
Здраве желаем, г-н Подполковник!
Мл. сержант Христинов се явява по служба.
Уверявам Ви, че в думите ми има само уважение и няма нито капка ирония.
Дълбочината на познаването Ви на една икономическа теория и устойчивостта във възгледите вдъхват респект.
Доколкото разбирам, статията вече е изпратена и не е подходящо да я коментирам. Откликвам на молбата Ви за мнение по двата последни абзаца. Опитът Ви да обясните на Борисов и лицата в негова орбита части от теорията на Маркс за функциите на парите няма да произведат резултат.
Допълнително, от времената на Маркс настъпиха някои забележителни промени в природата на парите. Само ще скицирам някои важни жалони по пътя, които без съмнение познавате.
– Новият курс на Рузвелт и прочутият указ №6102 от 1933 за конфискация на злато. Практическо девалвиране на „книжния долар“, но все още наличие на официална връзка със златото.
– Конференцията Бретън-УУдс в края на Втората световна 1944 и установяване на световна система на златно-доларов стандарт,
– Едностранен отказ на Никсън да обменя долари за злато – 1971 г.
В условията на стокови пари, изведените от Маркс функции на парите действат пълноразмерно и в съответствие с теорията му.
С оглед на горните и други събития, ние – съвременните хора живеем в едни „забележителни времена“ на процес на промяна на природата на парите, при което техните класически функции действат условно и/или ограничено. Парите от стокови се превръщат в знаци на кредита.
Многократно се сблъсквах с проблеми при опит да изясня същността на определени явления и практики (примерно количествените облекчения, които се практикуват за първи път в Япония през 90-те). В мига на прозирането и приемането на максимата, че: Съвременните пари са = дълг!, теоретично нещата се подреждат.
Ерго, държателят на пари има право на вземане към обществения организъм във вид и към момент по негов избор. Дори и това право бива ограничавано при определени условия.
Със известно съжаление споделям субективно мнение, че парите вече не представляват овеществен труд (по Маркс).
Трудно мога да си представя при какви условия и гаранции би се случила някаква „народна производителна инвестиция“ в Белене. Вие твърдите, че начинът е отдавна отработен, но при това статукво, аз не виждам такъв начин. Вие сам сте изтъкнали някои от затрудненията.
По отношение на Белене следва първо и еднозначно да се постигне широк консенсус, че страната въобще има необходимост от тази (нова) базова мощност и тази потребност ще е незаобиколима към 203. ? г.. Сред непредубедени и подготвени специалисти отговорът на този въпрос не би трябвало да е чак толкова труден, но практиката показва значителна и яростна съпротива срещу проекта.
Мойте лични, лаически, емоционални съждения по повод на енергетиката са без стойност и няма да ги предлагам.
Поздрави!
Мл. сержант Фен Христинов (този никнейм ме озадачава), с този коментара си, прави сефте за мен. За пръв път моя „писаница” (термин на Димитрий Иванов, който много ми харесва) получава коментар с подобно качество, което много ме зарадва. И не защото съдържа похвала, а защото е опит за интелигентно, ерудирано навлизане в проблематика, която вълнува и двама ни.
Отбелязвам: „Статията вече (НЕ) е изпратена”. Защото не зная къде и как да я изпратя. Вероятно бихте могли да ме посъветвате!
Споделям, съгласен съм с целия текст на коментара, разбира се относително, както е нормално при третиране на трудни научни проблеми.
Сега по същество: особен интерес представлява съждението „Със известно съжаление споделям субективно мнение, че парите вече не представляват овеществен труд (по Маркс).” Дали това съждение е коректно формулирано, няма такова значение, каквото има самото обозначаване на проблема за ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ТРУДА И ПАРИТЕ, проблем, който за всички немарксисти, антимарксисти и голяма част от марксистите – и дори за високообразованите от тях – е „Terra inkognita”.
ТРУДЪТ, като термин за широка употреба, изразява много неопределен смисъл, затова има и множество синоними. Като научно понятие той, според Маркс, е един от трите „ипостаса” на Троицата – фундамент на втората по ред от Историята, на „ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ФОРМАЦИЯ” (ИОФ). Другите две лица са „собственост” и „ценност”. Същността на труда е осъзнато ОТНОШЕНИЕ между Човека и Природата, в което той ПРИСВОЯВА природно вещество, отчуждавайки в него своите природни сили, и мисленето в т. ч., за да го превърне в овеществено отношение, в СОБСТВЕНОСТ. ЦЕННОСТТА е най-трудно проумяваното лице на триадата. Трудността се увеличава от това, че в българския, а и в много други езици, съществуват два термина – ценност и стойност – за обозначаване на съдържание, което в немския език се изразява само с думата Wert. Ценността е ОТНОШЕНИЕ между индивидите в човешките общности, което ги превръща от популации в общество (социум), а индивидите във висша ценност.
Трудът е присъщ и необходим, и съществува единствено в ИОФ. Негово съществено определени е, че е принудителен. В предишната – първобитнообщинната и в следващата – комунистическата обществена формация производството и възпроизводството на материалния живот на хората е бил, и ще бъде отново „игра на природните им сили”. (Маркс) Продуктът на ЖИВИЯ труд винаги е СТОКА, която притежава „РАЗМЕННА СТОЙНОСТ” като атрибут (неотнимаемо свойство). А парите, във всичките им веществени и виртуални превъплъщения са „еманация” на „разменната стойност”. Следователно РОБОТЪТ в процеса на производството на определен продукт не произвежда нова (добавена) стойност, а само добавя към него стойността на материалите и делът от „амортизацията” на собствената си разменна стойност. Към края на ИОФ, още в рамките на капиталистическия обществен строй, конкуренцията принуждава капиталистите да „режат клона върху който седят”, т. е. да елиминират, чрез автоматизация и роботизация, живия труд в процеса на общественото производство, с което опосредовано лишават постепенно парите от тяхната неотнимаема същност. Нулевите и дори отрицателните лихвени проценти на ЦБ, ББД и някои други явления са сигурни симптоми за започналата агония на парите. Как ще живее човечеството без тях, сега е невъзможно да се предвиди.
Г-н Подполковник,
Това не е първият ми коментар след статия в Мемория, но наистина изявите ми са бегли.
Приемете ника ми като някаква фонетика. Той се роди спонтанно, изначално уж беше предназначен да обслужи някакъв инцидентен и единичен кометар и нямаше перспективи във времето, но понякога това са трайни явления.
Интересно ми беше да се върна към теорията на Маркс. Връщането беше значително – десетилетия. Вероято като философия и методология негово е е най-пространното изложение и изследване на обществените взаимоотношения в процеса на възпроизводството при социуса. Очевидно продължава да бъде ценен и до ден днешен дори от противниците си.
Напълно съм съгласен с Вашите съждение относно труда (работната сила), неговата стойност и цена.
Съвременните условия вероятно налагат някакви допълнителни разработки на теорията по отношение на парите и техните функции. Онова изречение, което Ви е изненадало, се отнасяше изцяло към стоковите пари – най-вече златото.
Сега нещата са доста различни. Емитирането на пари става с натискане на клавиш на ковпютър – или както дразнещо се изразяват: правят пари от разреден въздух. Цените са изкривени и манипулирани, валутните курсове са брутално манипулирани, значителна част от търговията с финансови активи се върши отново от компютри по зададени алгоритми. При това положение класическите функции на парите действат в един силно изкривен вид, а по мое скромно мнение някои от тях вече не действат. Примерно парите вече не могат да са съкровище.
Тезата, че парите днес са ЗНАЦИ НА КРЕДИТА – т.е. те индикират единствено дали субектът е ситуиран към обществения организъв в положение на кредитор или длъжник, не е моя теза. През 80-те за пръв път я срещнах в една монография на Тодор Вълчев – бивш управител на БНБ, „Системата Бретън Уудс и краят на златно-доларовия стандарт“ или сходно беше заглавието. Осмислянето и приемането и е процес.
Идеята Ви за народно финансиране на нова енергийна мощност може да се сподели с управляващите.Конкретната формулировка е индивидуален, строго личен процес, има и авторски елемент. Не бих посмял да се бъркам там. Не е изключено да се отнесат пренебрежително или обидно, но това не бива да Ви натъжава.
На страницата (сайта) на Министерския съвет има раздел Контакти. Може да си изберете някой от възможните адресати от публикуваните мейл адреси. Ако трябваше аз да решавам този въпрос, бих се обадил първо на публикувания телефон и ще помоля информация за някой служител, който отговаря за кореспонденцията с граждани, а после бих занесъл писмото в деловодството на Дондуков 1, срещу входящ номер. Или просото го бих паритл на предложен от служителя мейл адрес.
Поздрави