Две несъвместими визии за бъдещето на света

„Часовникът на Страшния съд“ (Doomsday Clock) е символичен часовник, създаден през 1947 г. от Съвета на директорите на списанието „Bulletin of the Atomic Scientists“ на Чикагския университет. Колкото по-близо е часът до полунощ, толкова е по-близо Земята до глобална катастрофа. Най-новата официално оповестена настройка е направена на 25 януари 2018 г. и показва две минути преди полунощ (23:58 часа), за първи път от 1953 г. Отразявайки международните събития, които са опасни за човечеството, досега стрелките на часовника са били настройвани 23 пъти от 1947 г. насам, когато часовникът е показвал седем минути преди полунощ (23:53 часа). Първоначално часовникът е показвал заплахата от глобална ядрена война, но от 2007 г. насам отразява и технологиите, които влияят на климатичните промени, както и „развитието на науката, която може да нанесе необратими щети“.

Най-тъжният аспект на живота днес е,
че науката събира знание по-бързо,
отколкото обществото събира мъдрост.
Айзък Айзимов

Преди да дефинираме визията за нашата страна, е необходимо да се ориентираме в картината на глобалните тенденции през 21 век. Има много писани и неписани прогнози за бъдещето на света. Всички те могат да се разделят в две категории: първата се основава на разбирането, че както и до сега, бъдещето на човечеството е неотделимо от върховното право на силата във всичките й форми; втората се основава на разбирането, че човечеството е достигнало етап на зрялост в социалната си еволюция, при който бъдещето все повече ще се формира от експертната интелигентност и мирното взаимодействие на всеки с всеки – в един полицентричен, многопластов и мрежово организиран свят. Този исторически преход е с епохално значение и в движението от цивилизационен модел, доминиран от силата, към модел, доминиран от разума, няма еднозначен и универсален отговор на въпроса какво да се прави – нито за големите, нито за малките страни. Ето и част от контурите на тези две несъвместими визии за бъдещето на света.

Според последната прогноза на ООН през 2050 г. на Земята ще живеят 9.8 милиарда, а през 2100 г. – 11.2 милиарда души. Половината от световния ръст на населението ще се формира само в девет страни: Индия, Нигерия, Конго, Пакистан, Етиопия, Танзания, САЩ, Уганда и Индонезия. Нигерия ще стане трета по население страна. Групата на 47-те най-слабо развити страни, начисляваща през 2017 г. около един милиард, през 2050 ще нарасне до 1.9 млрд души. Населението на 26 африкански страни се очаква да се удвои. Населението на Европа ще продължи да намалява и застарява – 25% от населението вече е над 60 години. Този показател се очаква да нарасне до 35% през 2050 г. и да остане около това ниво през втората половина на века.

При запазване на доминиращия днес социално-икономически модел на обществата – либерален капитализъм и еднополюсен световен ред, основаващ се на финансовата и военната сила, а също и на глобализацията в досегашната й форма, най-вероятно нищо хубаво не ни очаква зад хоризонта.

Стотици милиони хора в Африка, Латинска Америка и Азия (а може би и в Европа) ще продължат да страдат от конфликти и полугладно съществувание. Факторите, предизвикващи миграция, ще засилват въздействието си. С нарастване на напрежението и на миграционния поток в пиковите моменти ще стане практически невъзможно затварянето на южните и югоизточни европейски граници. Шоковото, нерегулирано и значимо по мащаби смесване на култури, религии, раси и етноси ще задълбочи противоречията и ще преформатира балансите в Европа по (не)предсказуем начин. От друга страна, контролираният имиграционен подбор и стимулираното изтичане на таланти и капитали от цял свят към САЩ, Англия, Канада и Австралия ще поддържа тяхното развитие за сметка на редуциране на икономически най-активното население на страните-източници на мигранти.

Процесите на глобализацията, манипулирани преимуществено в интерес на няколко развити държави, на мултинационалните компании, на финансовия капитал и на свръхбогатия 0.01%, както стана очевидно дори за Световната банка, доведоха до нарастващи дисбаланси и напрежения във всички региони. Неравенството преминава бързо границата на търпимостта и абсурда: 82% от богатството вече се владее само от 1% от световното население, концентрирано в няколко страни.

Голяма част от хората и политиците, заети с грижите на ежедневието, пренебрегват глобалните и регионални рискове, оставяйки ги в ръцете на тези, за които управлението на рисковете е само още един добър бизнес.

Рискът от преднамерена или случайно задействана размяна на ядрени удари за последните двадесет години е нараснал значително с увеличаване броя на притежателите, промяната на структурата, прецизността и мощността на ядрените арсенали и особено на скоростта и ефективността на техните носители. Новите ракети летят със скорост 6-8 пъти по-бързо от скоростта на звука и не могат да бъдат прихванати от нито една действаща защитна система в света. Само една ракета носи заряди, достатъчни да унищожат напълно страни с размерите на Франция. Всяка от ядрените страни има своя собствена секретна програма за възмездие – нанасяне на автоматизиран масивен ответен ядрен удар върху територията на евентуалния агресор. Очевидно, в ядрената игра няма и не може да има победител.

Прочетете цялата статия в нейния оригинал, с визуализация на данни, официални статистики и снимки, в оналайн платформата „Визия за България“ !