Здравей, прекрасен нов свят!

Two gay grooms in greece

На 22 декември 2015 г., малко след 23:00 часа, 194 от депутатите в Гърция гласуваха „За“ и легитимираха гей браковете. Това стана въпреки противопоставянето на гръцката православна църква.

 

Европейският съд по правата на човека може да принуди България да признае еднополовите бракове, съобщи днес The New York Times, цитиран от агенция Фокус. Съдът разглежда въпроса за признаване на гей браковете в страните от ЕС, където те не са разрешени, след като Конституционният съд на Румъния е поискал да се произнесе по съдебно дело, заведено от двама мъже, които искат сключеният помежду им брак им да бъде признат от румънските власти. „Уверени сме в мъдростта на съдиите от Европейския съд и се надяваме, че те ще вземат решение в наша полза и ще сложат край на несправедливостта в Румъния“, каза Адриан Коман, адвокат на гей двойката.

Еднополовите бракове или гражданските партньорства се признават в 22 от 28 страни-членки на ЕС. Румъния, Полша, Словакия, България, Литва и Латвия към момента не признават юридически еднополовите съюзи.

В тази връзка публикуваме статията на Любослава Русева от 17 ноември т.г.

от Любослава Русева

autor-liuboslava-rouseva-bw„Ще отгледам Сирил по такъв начин, че докато Те не добие възможността да се самоопредели и да ми каже какво е, ще се държа с Тях просто като с бебе. Ще им дам цялата си любов и подкрепа, за да се почувства най-цялостният човек извън ограниченията на мъжката или женската кутия.“

Родителят на бебето Те е сред основателите на Коалицията за свобода на личните документи от пол (Gender-Free ID Coalition). Борбата на организацията е децата да не се обременяват с полова принадлежност от раждането им, а да имат правото да изберат своята идентичност.

Самото Те, родено в Канада, преди няколко месеца получи медицински картон, където в съответната графа е записана буквата U. Това ще рече, че полът е „неопределен“ (undetermined) или „незададен/неустановен“ (unassigned). Родителят пък се идентифицира като транссексуален – не се смята за жена или мъж. По тази причина внимателно избягва местоименията „той“ и „тя“ и за детето, заменяйки ги с Те. Така Те 1 смята, че Те 2 ще разполага с пълната свобода да се самоопредели и да е щастливо…

Това е първият подобен случай в света и би могъл да мине за куриоз. Но да ви звучи някак познато?

Антиутопия №1 – „Ние“ на Евгений Замятин (1920 г.):

Човечеството живее във Всеобщата държава. Хората нямат имена, а само номера, пред които има буква – съгласна за мъжете, гласна за жените. Ръководният принцип в Държавата е, че щастието и свободата са несъвместими – затова тя им връща щастието, отнемайки им свободата. Мъжете и жените са разделени едни от други. Те обитават прозрачни жилища с право на щори единствено в „розовите часове“, когато могат да се срещат с противоположния пол. Но при едно условие – това да става след попълнен талон за заявка. В останалото време върви строежът на Интеграла – космически кораб, който ще колонизира други планети, за да „принуди жителите им да бъдат щастливи“. Главният герой  D 503 обаче започва да се съмнява в правотата на Държавата и да си води дневник, в който разказва за безличната човешка маса, т.е. Ние.

Антиутопия №2 – „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли:

Годината е 632-а по новото летоброене на Световната държава – един идеално подреден по предварителна схема рай, където щастието е напълно постигнато. Човешки същества вече не се раждат, а се създават в лабораторни условия и същността им се обуславя от химическата обработка на зародишите. Тъкмо тези фабрични манипулации определят бъдещата им физика и мозъчна дейност. Секс обаче продължава да се прави, даже е насърчаван от най-ранна възраст. Само дето противозачатъчните са задължителни, защото репродукцията е задача на държавата, която е нещо като Съвършен родител. Семейството, отглеждането на децата, романтиката между двама души са остарели и дисквалифицирани от властта. Единственото важно за хората е извличането на максимално удоволствие чрез взаимната консумация на телата.

И в двете антиутопии, както се вижда, Щастието (да, с главна буква) е наложено отвън, насилствено, от някаква свръхдържава. В „Прекрасният нов свят“ има и един забележителен диалог:

„ – Аз обаче не искам удобства. Искам Бог, искам поезия, искам истински опасности, искам свобода, искам доброта. Искам грях.

— Всъщност — заключи Монд — вие искате да ви се признае правото да бъдете нещастен.

— Точно така — рече Дивакът предизвикателно — искам да ми се признае правото да бъда нещастен.”

Нито при Замятин, нито при Хъксли обаче на хората е отнета половата им идентичност. В антиутопия №3 – „1984“ на Оруел, тя дори е единствената свободна територия, в която се осъществява сблъсъкът на човека с властта:

Уинстън, който работи като чиновник в архивния отдел на Министерството на истината, наблюдава с неистово желание своята петдесетгодишна дебела съседка, родила 15 деца. Намира я за красива, защото вижда в нея нещо, което ще оцелява, въпреки репресиите. Първичната природа му дава надежда, смята я за основен пазител на човешкото. За него тя е последна неотнета възможност за „удар по Партията“, за „политически акт.“

Никой от тримата вероятно не си е представял, че един ден някой ще роди далеч по-зловеща антиутопия. И не просто някой, а самият живот, който винаги се оказва по-талантлив и от най-талантливите. Да си Те и да растеш, без да знаеш какво си – това просто не може да се измисли, или поне аз не се сещам за толкова извратена литературна фантазия…

38160232_1507624835-1024x576

Кай и Михаел Корок с дъщеря им Жана в Берлин, 2013 г. Снимка: DPA

 

Откъде изобщо тръгна тази лудост?

Когато през 2009 г. прочутият Владимир Буковски пристигна в София, за да изнесе лекция, всички очаквахме да разкаже за „психушките“ и трудовите лагери, в които е въдворен от 14-годишен. Но някогашният съветски дисидент, по-късно завършил неврофизиология в Кеймбридж, обърна главите ни към по-актуални тоталитарни извращения като т. нар. политическа коректност:

Един ден в началото на 80-те той излизал от лабораторията си в Станфордския университет и на вратата се сблъскал с две момичета от близкия „Бъркли“. Отворил вратата и я задържал да минат, както би направил всеки кавалер, но момичетата го погледнали с презрение и изсъскали: „Мъжко шовинистично прасе!“

Буковски разказа, че „безумната концепция Political Correctness” възникнала именно в недрата на „Бъркли” като разклонение на ляворадикалния феминизъм, който разглежда жената като социална конструкция. „И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж).”

Впрочем в началото на 2011 г. в САЩ официално решиха да променят формулярите за заявления, премахвайки „майка“ и „баща“. За да не се нарушават правата на сексуалните малцинства, вече се употребяват определенията „родител 1“ и „родител 2“. През октомври тази година пък в. „Таймс“ обяви, че британското правителство ще поиска в документите на ООН терминът „бременна жена“ да бъде заменен с „бременен човек“. Така той ще включва и транссексуалните. И като нищо ООН ще вземе да го приеме, въпреки надигналите се гласове, че подобна щуротия минава границата на нормалността и по същество вреди на борбата за права на сексуално различните.

А и не само на тях, между другото. В надигналото се цунами срещу сексуалния тормоз лесно можем да провидим атака не единствено срещу насилниците, но и срещу отношенията „мъж – жена“ и добрия стар флирт. Не отричам, че тормоз се извръшва, разбира се, само че това понятие се разми до степен за такъв да мине даже комплиментът към някого, че изглежда добре. Да не смее един мъж да отвори вратата пред дама, за да не го вземат за „мъжка шовинистична свиня“!

Представете си тогава един бъдещ свят, населяван от Те, които вече са премахнали половите си белези… За да се възпроизвежда човечеството от еднакви безполови същества, се създават лаборатории за изкуствено отглеждане на зародиши. Сексът вече е останал в миналото, никой не си спомня какво е било да си мъж или жена. По-лошото: не си спомня какво е да си поне един D 503…

Тримата велики антиутописти го предчувстват, но и тримата не стигат чак дотам. И все пак, пророчеството на Хъксли може да се окаже най-реалистично, особено ако се вземе предвид едно негово писмо до Оруел от 1949 г. В него той пише, че иначе харесва току-що издадената му антиутопия „1984“, но „Прекрасният нов свят“ ще бъде по-близо до истината. И знаете ли защо? Защото човечеството самичко ще тръгне срещу себе си, затова не е нужно да го насилва някакъв Голям брат. Пак то самичко ще си измисли и различни форми на тирания, за да ограничи свободата си, включително такива, които се правят в името на свободата. Правото на нещастие, т.е. да избира как да живее, ще му бъде отнето, за да възтържествува пълното Щастие. И не, не си въобразявайте, че 632-а година по новото летоброене е много далеч – човешкото безумие ще ускори нейното идване. Тя даже е ей там, зад ъгъла, така че си отваряйте очите на четири.

Преувеличено ли ви изглежда?

Не мисля. В онази своя лекция Буковски също го формулира добре: „Едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че съвременното общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички”…

И наистина: днес Те 1, утре Те 2, а вдругиден ще ни задължат да махнем пола си от всички документи, за да не обиждаме Те 1 и Те 2. Ще ни накарат да се срамуваме от физиологията си, да я крием, за да не накърним техните чувства. Ще ни принудят да се превърнем в Ние – изтрещелите индивиди от прекрасния нов свят, където нормалното и естественото е загубило битката срещу своите антиподи. При това не геройски, а съвсем безславно. И действително най-вече от глупост.

Източник: Редута

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Memoria de futuro

Memoria de futuro

  1. Мария каза:

    Глуростта, с която част от обществото приема политкоректните дивотии, свързани със „сексуално различните“, е несъмнена. Но несъмнено е също и, че този процес е започнат и умело се направлява чрез медиите от определени заинтересувани сили. И ако обществото не засили имунната си система срещу мощно нахлуващата зараза, наистина ще се види в недалечно бъдеще като сбор от безполови същества в един „Прекрасен нов свят“.

  2. Никола Гешев каза:

    Я, колко интересно?! Далеч от ортодоксалната либерална хранилка на Икономедия, Любослава Русева е започнала лека-полека да проглежда за някои неща. Приветствам! Хубаво е кадърни хора като нея да са стъпили мааалко по-здраво на старомодната ни земя.

  3. Мишо Константинов каза:

    В българската Конституция пише:

    Чл. 46.
    (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

    Кой би внесъл поправка тук? И кои са тези 161 депутати, които ще я гласуват? При това три пъти?

    Може да са били всякакви българските отци-основатели през 1991 г., но инстинкт (и може би акъл) са имали.

    Бъдете здрави!

  4. Дора каза:

    В миналото доста са експериментирали и с т.нар. „вроден“ език и са оставяли деца от самото им раждане да растат без връзка със социума, за да разберат на какъв език ще проговорят първо: е, на никакъв не са проговорили, освен това са били абсолютно непригодни за живот в обществото – по-зле от децата отгледани от вълци… Нещо такова е и този експеримент – глупаците са осъдени да повтарят грешките отново и отново.

  5. ТЯ каза:

    Какви са тези глупости, детето един ден само да се самоопредели- такъв избор възниква в даден момент, ако детето е родено с органи от двата пола,например с мъжки орган, а през пубертета започнат да му растат женски гърди, тогава да реши как иска да се развива и естествено да отстранят ненужния орган или хормонална терапия да му се наложи, но при опложение, че детето е родено нормално с определен пол, защо трябва да се поставя в графа безполово, защо? Защо изключенията да имат превес над мнозинството, това не е ли всъщност дискриминация? Аз, като хетеросексуална, да започна ли да скандирам по улиците, че ми нарушават правото да се наричам жена, майка на децата си, появили се по естествен начин, след като съм била бременна жена? Демократично ли е да ме принуждават да се отрека от пола си и децата ми да се записват „те“ в единствено число?

  6. Нора Стоичкова каза:

    Кой от наше име подписа с ЕС преди 10 г., а и сега с Канада, пак е Ясно.
    Прокуратурата не повдига обвинение, защото е Ясно, че отговорност за безобразието да предадеш без бой родината на концесия, барабар с кърмачетата, не може да бъде търсена. Въпреки, че в конституцията и в НК е записано, че предателството срещу държавата е УГЛАВНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Но понеже евролобистите ни в Брюксел са убедени, че така е правилно, Прокуратурата няма да се самосезира. Нали Волен не е нахлул пак в НАТФИЗ, що да си създава излишни гайлета. Вече сте наясно какво ще последва и след СЕТА, нали? Ясно ви е, че в новия парламент ще има глъчка до небесата, взаимни обвинения в продажничество в полза на транс-националния капитал и държавна измяна, но накрая точното количество гласове, за да мине ратификацията на косъм, пак ще са налице. Ясно е, че сред противниците на СЕТА в парламента пак някой ще се обърка и ще гласува „за“ концесионирането на България. После този някой ще си вдигне още някой спа хотел край близкия минерален извор.
    Ясно е също така, че България ще бъде дадена под концесия и както не можеш да чакаш здраво семейство от проститутката, така и България няма да изглежда наш дом, защото чужденците ще вилнеят тук тъй както турчин не е вилнял.
    Ясно е, че не можем да окажем съпротива. Можеш да се емнеш на гражданско неподчинение, ако ти вдигнат сметките, но не можеш да го направиш, ако още не са ги вдигнали, но виждаш, че размитат терена за това.
    Няма сайт, който да отвориш и да не се отвори едновременно няколко пъти сайта на Евробет. Няма свободно място при нито една гадателка от сега до края на март. Няма начин да влезеш в супермаркета, където и деца влизат, и да не налетиш на някоя лотария. Ясно е, че е забранено в близост до училища и детски градини, но никой не е глобен. Народът търка ли търка билетчетата, дори пред невръстните си деца, които вече започват да си мислят, че така се правят пари…
    Казвате, че нищо не можем да направим. Вярно е. Сега ВЕЧЕ нищо не можем да направим, защото когато беше времето за това, чакахме някой друг да реагира и да противостои. Радвахме им се, но ги смятахме за нещо мръднали всички онези, които се противопоставяха. Тяхната ЯСНОТА ни дразнеше, защото заслепяваше, като внезапно светнала силна крушка в спалнята в 5 сутринта.
    Подценихме тяхната съпротива и не ги защитавахме. Приемахме призивите им да се противопоставим ЗАЕДНО, за крайно нелепи и ненавременни. Всички медии едновременно ни увещаваха 10 години подред, че Волен е луд, а Магда Ташева – два пъти, когато те НАВРЕМЕ биеха камбаната. Сега е късно. Съвършено ЯСНО е, че ще платим цената. Наистина е късно да чупим зъби в оковите. Децата ни не са виждали свободни хора и ще се подчинят след време на колонизаторския ред в държавата, ей така, по презумпция. А от нас ще се отвърнат като от тъпи дисиденти, които са вечно недоволни и най-важното – вечно бедни. Гнусливите са вечно гладни. А пък прасетата – от диабет.
    Децата ни започнаха да проституират, по челата си татуират „Продавам се!“, тъй като ние, сводниците на свободата, обърнахме България на курва от краен европейски квартал, пълен с гнусни арабели.
    Ясно е, че изгубихме България, че волята за съпротива се разтопи в безсмислени занимания, които само помпаха адреналина ни в разни посоки. Някой друг непрекъснато ни даваше фокус на недоволството, митингувахме като обезумели и точно като такива, оставяхме в ръцете на сценаристите зад тия безкрайни протести неограничен достъп до властта и държавния бюджет. Ясно е, че само такива като А.Г.-то спечелиха от митинговата демокрация, за която навремето предупреждаваше Тодор Живков. Но ние си мислехме, че той плещи така, защото вече няма да я ръководи тази „митингова демокрация“.
    Сега вече сами няма да можем да изпълзим от масовия гроб, в който се превърна България за нас, българите. И този масов гроб ще остане отворен, докато там не падне и последният, роден като българин, а от България не остане само името.
    Ясно е, също така че повечето недоволни българи гледат тъпо в екрана, вълнуват се инфантилно от новините, съобщавани от още по-тъпите водещи, но нищо не разбират от естеството на разиграваната пред очите им пиеса на абсурда. Както и навремето ние не разбирахме, защо всички трябва да сме равни, а някои другари – по-равни от всички. И продоволствен дефицит ни спретнаха в края на 80-те, за да ни радикализират още повече, а в критичния момент даже „митингова революция“ ни устроиха.
    Ние бяхме недоволни от всеки и всичко, светът се делеше на две: комунистически или свободен. Дъвките, дънките, кока -колата, уискито с „Малборото“ и лятото на морето – това беше главното в живота ни и затова чакахме Годо от сутрин до вечер. Чакахме Годо не за да ни да донесе свободата, за която уж „умирахме“, а за да ни обуе, облече и нахрани като във филмите, които промотираха безобразно и лъжовно охолството на Западния начин на живот в социалистическата ни Родина.
    В един момент Годо дойде, все пак. Преоблечен в лъскави европейски одежди и пълен с лъжи. А сега, гледам как навлича глобалистичните костюми на СЕТА и ТТИП. И така се е залетял право към наше село, че направо ще ни разкатае майката. Но ЯСНО е, че няма куражлия сред нас, който да застане на амбразурата. Волен вече се обедини, а Магда Ташева е изтикана на второ място в листите…
    А ние, които разрушихме България, продължаваме да сме недоволни, да псуваме наляво-надясно, просто за да не пропуснем някоя жадна за власт и пари маскара, и в ту време отново чакаме Годо. Този път чакаме Годо да говори на руски и облечен в националната носия, да подкара Ганкиното пред храм-паметника на вечната българо-руска дружба „Св. Александър Невски“. Някаква народна певица твърди, че Ганкиното освен това лекувало дебелото черво. Може. Не сме видели, ама в страната на чудесата всичко е възможно.
    Няма нищо друго по-опасно от сляпото недоволство в народа. Макар и великанско по своите мащаби, недоволното колективно АЗ има поведението на селския идиот, който вече се видиотява не за да измоли хляба, а защото видиотяването всъщност е много забавно. За него самия, разбира се, за околните – в очите на лудия се оглежда самия Дявол.
    Е, забавлявайте се! Забавлявайте се! Това ви остана за без пари. Ама, гледам, че телевизионното шоу и порното по малките часове, като заспи жената, вече не ви стига, за да се кефите на „свободата и демокрацията“.
    Ясно е, че когато връхлита потоп, народът го удря на нездраво веселие и се надява един Господ да го съхрани.
    А е Ясно, като бял ден е Ясно, че точно днес Господ си почива от хорската идиотщина наоколо. И няма намерение да спасява никого. Дори и на идиота му е ясно, че светът такъв, какъвто го познаваме, си отива. Природата не търпи дълго нищо, а тъпите решения – въобще пък не търпи. Не търпи застой, а ние спряхме. Парализирахме се от страх, като усетихме собственото си лайно в гащите. А не ни стига хъс вече да измислим някой виновен за тая смрад над града и да го питаме – кой ни сра в гащите, бе?!
    Днес наакани, остарели и прекършени, ние – последните родени свободни, си отиваме. Отиваме си не като изгубеното поколение, а като поколението, което затри цяла България.
    Ясно, като бял ден, нали!?

  7. Lubomir dimitrov каза:

    КЪМ БЪЛГАРИНА

    –––––––––––––––––––––
    (По-точно към оня българин, който по време
    на така наречения преход изкочи от недрата
    на еснафщината като отвързан с почти
    патологичен хъс да яхне келипира. Но
    алено-сините и герберски акули му
    преподададоха суров урок, който той
    и до днес не е научил).
    –––––––––––––––––––-

    Ти, българино, в този гламав свят
    би минал за умерен тарикат,
    но Ботев каза, че си идиот ,
    а аз твърдя, че си с объркан код.

    Уж печен пич, дори акъл на буци,
    ти жертва свойте златни зеленчуци,
    та Господ наказание ти прати
    днес да набиваш ГМО-домати.
    А беше славно време, га прекопа,
    га култивира къра на Европа*,
    но сетне взе, че преора и гроба
    на всеизвестна филмова особа**.

    Ти геният си, който всяко дело
    започва с покривО, а не с темелО
    и май единствен тайната познава,
    как от зърно се получава плява.

    Дочака ти – за свойта участ сляп,
    надеждите ти да превърнат в скрап.
    Но и до днес не си призна вината,
    че вместо да се вдигнеш на разплата,
    дереше гърло: “Българи юнаци!”
    ведно с нелепи, друсани глупаци.
    Я помисли какъв юнак си ти –
    гробар на собствените си мечти.
    Нали със своя безхаберен глас
    грабителите си държиш на власт.

    А иначе си сила всепризната
    във най-изискания спорт – борбата,
    която според масовата мода
    превърна се в борба срещу народа.

    Душа си ти невнятна, поривиста,
    объркала Христа със Антихриста,
    която с тих възторг през плета гледа,
    беда ако се случи на съседа.
    Душа, която се опиянява
    не от Шопен – от Криско и Преслава,
    която във биг-брадърите пошли
    се кефи на илитератни рошли
    и във която Ботьовият Христо
    загуби мача с Ицо ФутболистО.

    Българийо, хвала на твоя син –
    кръстоска между гном и исполин.
    За теб е историческа победа,
    че пръкна го такъв, че го отгледа,
    и той, от родолюбие обзет,
    към бездната те лашка – все напред.

    ––––––––––––––––––-
    *Намек за градинарското гурбетчийство
    на българите в далечното минало.
    ** Преди време българин участва
    в ограбването на гроба на Чарли Чаплин
    в Швейцария.

    МЕФИСТО

  8. Лъчо каза:

    Българите до 1989-та живееха кротко и спокойно в аквариум като малки сладководни рибки. Но някои им пошепна, че навън в океана е по-хубаво. Аквариумът беше изхвърлен заедно със съдържанието си в големия океан на живота, където има от всичко .
    Е – сега българите са в океана и всеки се спасява и оцелява поединично. Кой както може.

  9. Стефан Кинарев каза:

    Май 2017, на спирката на пл. Гарибалди слизам преди добре облечена госпожа. Трамвайната мотриса е стара, стъпалото е високо и виждам, че госпожата се затруднява при слизането. Обръщам се и подавам ръка за да и помогна. Реакцията – поглежда ме свирепо и казва: „Простак, аз не съм такава”.
    Изумен, останал без думи мънкам нещо. Зад мен трима младежи падат от смях.
    Мисля си няма да се откажа, следващият път ще постъпя по същият начин. Смятам, че така е нормално.
    Бъдете здрави! Вярвайте си!

Оставяне на коментар към Мишо Константинов

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни