Счупената шахматна дъска: Бжежински се отказва от Империята

Основният архитект на плана на Вашингтон да управлява света изостави схемата и призова за изковаване на връзки с Русия и Китай. Въпреки че статията на Збигнев Бжежински в The American Interest, озаглавена „Към глобално пренареждане“ до голяма степен беше игнорирана от медиите, тя показва, че влиятелните членове на политическия истаблишмънт вече не вярват в успеха на Вашингтон да изпълни стремежа си за американска хегемония в Близкия изток и Азия.

Бжежински, който беше основен поддръжник на тази идея и който изготви плана за имперска експанзия в своята книга от 1997 г. „Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“, направи обратен завой и призова за драматична ревизия на тази стратегия. Ето един откъс от статията му в The American Interest:

„Тъй като тяхната ера на глобално господство приключва, Съединените щати трябва да поемат водеща роля в преструктурирането на световната власт.

Петте основополагащи истини за започващото преразпределение на глобалната политическа власт, както и насилственото политическо пробуждане в Близкия изток, са сигнали за началото на ново глобално преустройство.

Първата от тези истини е, че САЩ е все още най-мощният политически, икономически и военен субект в света, но като се имат предвид сложните геополитически промени в регионалните баланси, Съединените щати вече не са глобална имперска сила.„ („Към глобално пренареждане“ – „Toward a Global Realignment“, Zbigniew Brzezinski, The American Interest)

Повтарям: „Съединените щати вече не са глобална имперска сила.“ Сравнете тази оценка с изявлението на Бжежински, направено години по-рано в „Голямата шахматна дъска“, където той заяви, че САЩ са „първостепенна сила в света“:

„…През последното десетилетие на ХХ век сме свидетели на конструктивна промяна в световните дела. За първи път в историята не-евразийска сила се очертава не само като основен арбитър на евразийските властови отношения, но и като първостепенна сила в света. Поражението и разпадането на Съветския съюз беше последната стъпка в бързия възход на една сила от Западното полукълбо – Съединените щати – като единствената, а също така и първата наистина глобална сила“ („Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“ – “The Grand Chessboard: American Primacy And Its Geostrategic Imperatives,” Zbigniew Brzezinski, Basic Books, 1997, p. xiii)

Ето и малко повече от статията в The American Interest:

„Факт е, че никога не е имало истински „доминираща“ световна сила до появата на Америка на световната сцена… Решаващо за новата глобална реалност беше появата на световната сцена на Америка като едновременно най-богатият и военно най-силен играч. През втората половина на 20-ти век нямаше друга сила, която дори да я доближи.Тази епоха вече приключва.“

Но защо „тази епоха е вече приключва“? Какво се е променило от 1997 г. насам, когато Бжежински посочи САЩ като „първа световна сила“?

Бжежински отбелязва възхода на Русия и Китай, слабостта на Европа и „насилственото политическо пробуждане сред постколониалните мюсюлмански държави“ като непосредствени причини за този внезапен обрат. Неговите коментари за исляма са особено поучителни и в тях той дава рационално обяснение за тероризма, а не като типичните правителствени стандартни текстове от сорта на „мразят нашите свободи.“ За негова чест, Бжежински вижда избухването на терора като „извиращо от историческите неправди“, от „дълбоко усещаното чувство за несправедливост“, а не като безсмислено насилие на фанатизирани психопати.

Разбира се, в тази кратка статия Бжежински не може да анализира всички предизвикателства (или заплахи), с които САЩ могат да се сблъскат в бъдеще. Но е ясно, че това, от което той е най-много притеснен, е укрепването на икономическите, политически и военните връзки между Русия, Китай, Иран, Турция и другите държави от Централна Азия. Това е основната му причина за безпокойство, и в действителност той очакваше този проблем още през 1997 г., когато пише „Голямата шахматна дъска“.

Си Дзинпин и Владимир Путин, Москва, 22 март 2013

Ето какво казва той в своята книга през 1997 г.: „Отсега нататък, на Съединените щати ще им се наложи да решат как да се справят с регионалните коалиции, които се стремят да отблъснат Америка от Евразия, като по този начин заплашват статута на Америка като глобална сила.“ (Стр.55)

 “…Ако ми позволите да използвам една терминология, която напомня за по-бруталните времена на древните империи, трите най-съществени необходимости на имперската геостратегия са: предотвратяване на тайни споразумения между васалите, които трябва да бъдат напълно зависими по отношение на своята сигурност; подсигуряване, така че подчинените да са неотменно отстъпчиви, податливи и защитени; и предотвратяване на съюз между варварите.” (p.40)

“… предотвратяване на тайни споразумения …между васалите.” Не казва ли това всичко?

Безразсъдната външна политика на администрацията на Обама, и особено свалянето на правителствата в Либия и Украйна, значително увеличи скоростта, с която се образуваха антиамериканските коалиции. С други думи, враговете на Вашингтон се появиха в отговор на поведението на Вашингтон. Обама може да вини само себе си.

Руският президент Владимир Путин отговори на нарастващата заплаха от регионалната нестабилност и настъпването на силите на НАТО до границите на Русия чрез укрепване на съюзите с държавите около периметъра на Русия и в целия Близък изток. В същото време, Путин и неговите колеги от страните на БРИКС (Бразилия, Русия, Иран, Китай и Южна Африка) създадоха алтернативна банкова система (BRICS Bank и AIIB), и така в крайна сметка ще реализират предизвикателство за доминираната от долара система, която всъщност е причината САЩ да бъдат глобална сила. Ето защо Бжежински направи бърз завой на 180 градуса и изостави плана за американската хегемония; защото той е загрижен за опасностите от това една нова система, неоснована на долара и възникваща между развиващите се страни, да измести олигопола на западната Централна банка. Ако това се случи, то тогава САЩ ще изпуснат хватката си върху световната икономика, а системата за изнудване, посредством която крайно обезценени долари биват заменяни за ценни стоки и услуги, ще престане да съществува.

За съжаление, предпазливият подход на Бжежински едва ли ще бъде последван от фаворитката за президент Хилъри Клинтън, която твърдо вярва в имперската експанзия чрез силата на оръжието. Именно Клинтън първа въведе термините „център“ и „ос“ в стратегическия лексикон в една своя реч от 2010 г., озаглавена „Тихоокеанският век на Америка“ (“America’s Pacific Century” – pacific означава и миролюбив). Ето един откъс от речта, която се появи в списание Foreign Policy:

“На фона на утихващата война в Ирак и започналото изтегляне на американски войници от Афганистан, САЩ се намират на една централна точка. През последните 10 години отделихме огромни ресурси за тези два театъра. В следващите 10 години трябва да инвестираме своето време и енергия разумно и систематично, за да се поставим в най-добрата позиция, откъдето да поддържаме водачеството си, да гарантираме интересите си и да придвижим напред ценностите си. В този ред на мисли една от най-важните задачи за американското държавно управление през следващото десетилетие ще бъде да се отдаде на значително по-голямо инвестиране – дипломатическо, икономическо, стратегическо и другояче – в азиатския и тихоокеанския регион…  

Обуздаването на растежа и динамизма на Азия е от съществено значение за американските икономически и стратегически интереси, както и основен приоритет за президент Обама. Отворените и достъпни пазари в Азия предоставят на САЩ безпрецедентни възможности за инвестиции, търговия, както и достъп до най-модерните технологии…  Американските фирми (трябва) да проникнат в обширния и непрекъснато нарастващ потребителски пазар на Азия…

Регионът вече създава повече от половината световно производство и извършва почти 50% от глобалната търговия. Стремежът ни да изпълним целта на президент Обама за удвояване на износа до 2015 г. допълнително ни насочва към възможностите за по-голям бизнес в Азия.”

Сравнете речта на Клинтън с коментарите Бжежински, направени в „Голямата шахматна дъска“ 14 години по-рано:

„За Америка главната геополитическа награда е Евразия… (стр.30) Евразия е най-големият континент на земното кълбо и е геополитическа ос. А силата, която владее Евразия, ще контролира два от трите най-развити и икономически продуктивни райони в света… Около 75 на сто от хората по света живеят в Евразия, и огромната част от материалното богатство на света е там, както в предприятията, така и под земята. В Евразия се намират 60% от световния БНП и около три четвърти от известните световни енергийни ресурси.“(Стр.31)

Стратегическите цели са идентични, като единствената разлика е, че Бжежински днес прави корекция на курса, на базата на променящите се обстоятелства и на нарастващата нетърпимост към тормоза, господството и санкциите на САЩ. Все още не сме достигнали повратната точка по отношение на превъзходството на САЩ, но този ден наближава бързо и Бжежински го знае.

За разлика от него, Клинтън все още е напълно решена да разшири американската хегемония в Азия. Тя не разбира свързаните с това рискове за страната и за света. Тя ще продължи с интервенциите, докато войнствената машина на САЩ изведнъж не бъде спряна – ако съдим по хиперболичната ѝ реторика, това вероятно ще се случи по време на първия ѝ мандат.

Планът, който Бжежински излага – колкото рационален, толкова и преследващ личните му интереси – е да се отстъпи от сегашните позиции, да се сведат до минимум бъдещите конфликти, да се избегне ядрен пожар и да се запази световният ред (известен още като „системата на долара“). Но ще последва ли кръвожадната Хилъри съветите му?

Няма шанс.

Превод: Memoria de futuro

Източник: COUNTERPUNCH