Счупената шахматна дъска: Бжежински се отказва от Империята

2016-08-25_231923

Основният архитект на плана на Вашингтон да управлява света изостави схемата и призова за изковаване на връзки с Русия и Китай. Въпреки че статията на Збигнев Бжежински в The American Interest, озаглавена „Към глобално пренареждане“ до голяма степен беше игнорирана от медиите, тя показва, че влиятелните членове на политическия истаблишмънт вече не вярват в успеха на Вашингтон да изпълни стремежа си за американска хегемония в Близкия изток и Азия.

Бжежински, който беше основен поддръжник на тази идея и който изготви плана за имперска експанзия в своята книга от 1997 г. „Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“, направи обратен завой и призова за драматична ревизия на тази стратегия. Ето един откъс от статията му в The American Interest:

„Тъй като тяхната ера на глобално господство приключва, Съединените щати трябва да поемат водеща роля в преструктурирането на световната власт.

162Петте основополагащи истини за започващото преразпределение на глобалната политическа власт, както и насилственото политическо пробуждане в Близкия изток, са сигнали за началото на ново глобално преустройство.

Първата от тези истини е, че САЩ е все още най-мощният политически, икономически и военен субект в света, но като се имат предвид сложните геополитически промени в регионалните баланси, Съединените щати вече не са глобална имперска сила. („Към глобално пренареждане“ –Toward a Global Realignment“, Zbigniew Brzezinski, The American Interest)

Повтарям: „Съединените щати вече не са глобална имперска сила.“ Сравнете тази оценка с изявлението на Бжежински, направено години по-рано в „Голямата шахматна дъска“, където той заяви, че САЩ са „първостепенна сила в света“:

51TTL+0Br3L._SX325_BO1,204,203,200_„…През последното десетилетие на ХХ век сме свидетели на конструктивна промяна в световните дела. За първи път в историята не-евразийска сила се очертава не само като основен арбитър на евразийските властови отношения, но и като първостепенна сила в света. Поражението и разпадането на Съветския съюз беше последната стъпка в бързия възход на една сила от Западното полукълбо – Съединените щати – като единствената, а също така и първата наистина глобална сила“ („Голямата шахматна дъска: Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“ – “The Grand Chessboard: American Primacy And Its Geostrategic Imperatives,” Zbigniew Brzezinski, Basic Books, 1997, p. xiii)

Ето и малко повече от статията в The American Interest:

„Факт е, че никога не е имало истински „доминираща“ световна сила до появата на Америка на световната сцена… Решаващо за новата глобална реалност беше появата на световната сцена на Америка като едновременно най-богатият и военно най-силен играч. През втората половина на 20-ти век нямаше друга сила, която дори да я доближи.Тази епоха вече приключва.“

Но защо „тази епоха е вече приключва“? Какво се е променило от 1997 г. насам, когато Бжежински посочи САЩ като „първа световна сила“?

Бжежински отбелязва възхода на Русия и Китай, слабостта на Европа и „насилственото политическо пробуждане сред постколониалните мюсюлмански държави“ като непосредствени причини за този внезапен обрат. Неговите коментари за исляма са особено поучителни и в тях той дава рационално обяснение за тероризма, а не като типичните правителствени стандартни текстове от сорта на „мразят нашите свободи.“ За негова чест, Бжежински вижда избухването на терора като „извиращо от историческите неправди“, от „дълбоко усещаното чувство за несправедливост“, а не като безсмислено насилие на фанатизирани психопати.

Разбира се, в тази кратка статия Бжежински не може да анализира всички предизвикателства (или заплахи), с които САЩ могат да се сблъскат в бъдеще. Но е ясно, че това, от което той е най-много притеснен, е укрепването на икономическите, политически и военните връзки между Русия, Китай, Иран, Турция и другите държави от Централна Азия. Това е основната му причина за безпокойство, и в действителност той очакваше този проблем още през 1997 г., когато пише „Голямата шахматна дъска“.

China's President Xi Jinping (L) is welcomed by his Russian counterpart Vladimir Putin (R) during the opening ceremony of "The Year of Chinese Tourism in Russia" in Moscow, on March 22, 2013. China's new president Xi Jinping arrived today in Moscow on his first foreign visit since assuming the presidency earlier this month. Xi Jinping and his counterpart Vladimir Putin are set to oversee the signing of a number of energy and investment agreements including a deal that will see Russia ramp up oil supplies to China. AFP PHOTO / POOL / SERGEI ILNITSKY (Photo credit should read SERGEI ILNITSKY/AFP/Getty Images)

Си Дзинпин и Владимир Путин, Москва, 22 март 2013

 

Ето какво казва той в своята книга през 1997 г.: „Отсега нататък, на Съединените щати ще им се наложи да решат как да се справят с регионалните коалиции, които се стремят да отблъснат Америка от Евразия, като по този начин заплашват статута на Америка като глобална сила.“ (Стр.55)

 “…Ако ми позволите да използвам една терминология, която напомня за по-бруталните времена на древните империи, трите най-съществени необходимости на имперската геостратегия са: предотвратяване на тайни споразумения между васалите, които трябва да бъдат напълно зависими по отношение на своята сигурност; подсигуряване, така че подчинените да са неотменно отстъпчиви, податливи и защитени; и предотвратяване на съюз между варварите.” (p.40)

“… предотвратяване на тайни споразумения …между васалите.” Не казва ли това всичко?

Безразсъдната външна политика на администрацията на Обама, и особено свалянето на правителствата в Либия и Украйна, значително увеличи скоростта, с която се образуваха антиамериканските коалиции. С други думи, враговете на Вашингтон се появиха в отговор на поведението на Вашингтон. Обама може да вини само себе си.

mezzanine_151

Руският президент Владимир Путин отговори на нарастващата заплаха от регионалната нестабилност и настъпването на силите на НАТО до границите на Русия чрез укрепване на съюзите с държавите около периметъра на Русия и в целия Близък изток. В същото време, Путин и неговите колеги от страните на БРИКС (Бразилия, Русия, Иран, Китай и Южна Африка) създадоха алтернативна банкова система (BRICS Bank и AIIB), и така в крайна сметка ще реализират предизвикателство за доминираната от долара система, която всъщност е причината САЩ да бъдат глобална сила. Ето защо Бжежински направи бърз завой на 180 градуса и изостави плана за американската хегемония; защото той е загрижен за опасностите от това една нова система, неоснована на долара и възникваща между развиващите се страни, да измести олигопола на западната Централна банка. Ако това се случи, то тогава САЩ ще изпуснат хватката си върху световната икономика, а системата за изнудване, посредством която крайно обезценени долари биват заменяни за ценни стоки и услуги, ще престане да съществува.

2016-08-25_233859

За съжаление, предпазливият подход на Бжежински едва ли ще бъде последван от фаворитката за президент Хилъри Клинтън, която твърдо вярва в имперската експанзия чрез силата на оръжието. Именно Клинтън първа въведе термините „център“ и „ос“ в стратегическия лексикон в една своя реч от 2010 г., озаглавена „Тихоокеанският век на Америка“ (“America’s Pacific Century” – pacific означава и миролюбив). Ето един откъс от речта, която се появи в списание Foreign Policy:

“На фона на утихващата война в Ирак и започналото изтегляне на американски войници от Афганистан, САЩ се намират на една централна точка. През последните 10 години отделихме огромни ресурси за тези два театъра. В следващите 10 години трябва да инвестираме своето време и енергия разумно и систематично, за да се поставим в най-добрата позиция, откъдето да поддържаме водачеството си, да гарантираме интересите си и да придвижим напред ценностите си. В този ред на мисли една от най-важните задачи за американското държавно управление през следващото десетилетие ще бъде да се отдаде на значително по-голямо инвестиране – дипломатическо, икономическо, стратегическо и другояче – в азиатския и тихоокеанския регион…  

Обуздаването на растежа и динамизма на Азия е от съществено значение за американските икономически и стратегически интереси, както и основен приоритет за президент Обама. Отворените и достъпни пазари в Азия предоставят на САЩ безпрецедентни възможности за инвестиции, търговия, както и достъп до най-модерните технологии…  Американските фирми (трябва) да проникнат в обширния и непрекъснато нарастващ потребителски пазар на Азия…

Регионът вече създава повече от половината световно производство и извършва почти 50% от глобалната търговия. Стремежът ни да изпълним целта на президент Обама за удвояване на износа до 2015 г. допълнително ни насочва към възможностите за по-голям бизнес в Азия.”

LocationEurasia

Сравнете речта на Клинтън с коментарите Бжежински, направени в „Голямата шахматна дъска“ 14 години по-рано:

„За Америка главната геополитическа награда е Евразия… (стр.30) Евразия е най-големият континент на земното кълбо и е геополитическа ос. А силата, която владее Евразия, ще контролира два от трите най-развити и икономически продуктивни райони в света… Около 75 на сто от хората по света живеят в Евразия, и огромната част от материалното богатство на света е там, както в предприятията, така и под земята. В Евразия се намират 60% от световния БНП и около три четвърти от известните световни енергийни ресурси.“(Стр.31)

Стратегическите цели са идентични, като единствената разлика е, че Бжежински днес прави корекция на курса, на базата на променящите се обстоятелства и на нарастващата нетърпимост към тормоза, господството и санкциите на САЩ. Все още не сме достигнали повратната точка по отношение на превъзходството на САЩ, но този ден наближава бързо и Бжежински го знае.

За разлика от него, Клинтън все още е напълно решена да разшири американската хегемония в Азия. Тя не разбира свързаните с това рискове за страната и за света. Тя ще продължи с интервенциите, докато войнствената машина на САЩ изведнъж не бъде спряна – ако съдим по хиперболичната ѝ реторика, това вероятно ще се случи по време на първия ѝ мандат.

Планът, който Бжежински излага – колкото рационален, толкова и преследващ личните му интереси – е да се отстъпи от сегашните позиции, да се сведат до минимум бъдещите конфликти, да се избегне ядрен пожар и да се запази световният ред (известен още като „системата на долара“). Но ще последва ли кръвожадната Хилъри съветите му?

Няма шанс.

Vote-for-Hillary-Clinton-is-a-Vote-for-Endless-Stupid-War-Which-Spreads-Terrorism

Превод: Memoria de futuro

Източник: COUNTERPUNCH





Още от автора: Майк Уитни

Майк Уитни е американски журналист от Вашингтон. Пише по теми, свързани с международната политика и финансите.

  1. Диана Рудзка казва:

    Чифутинът Бжежински да не се прави на ощипана мома,защото през 90-тте години тъкмо той предвиди крахът на САЩ и каза,че Русия ще е следващата велика сила,поради факта че притежава несметни залежи от природни богатства,каквито САЩ нямат и никога не са имали.Чифутите просто местят територията на интересите си и хич не им пука нито за САЩ,нито за Европа.

  2. Безименен :-) казва:

    Израза за значението на Източна Европа не е на Бжежински а на неговия учител Халфорд Макиндер ;-).

    „Макиндер, в различие от повечето си сънародници, дава повече тежест на геополитическото положение на държавата като стойността на масата, т.е. на земната и повърхност, отколкото на морската ѝ мощ, с което преформулира фундаменталния постулат на английската външна политика от 16 до 19 век. През 1919 г., непосредствено след Първата световна война, излиза неговия втори труд – „Демократичните идеали и реалността“, където той формулира и извежда тази максима, както следва:

    „Който управлява Източна Европа, управлява Хартланда, който владее Хартланда владее Евразия или сърцевината на т.нар. световен остров, а който владее Световния остров (29% от площта на Земята е суша), управлява света“.

  3. Безименен :-) казва:

    Мистър Величков ги има трилионите като монети. стотина трилиона тук, стотина трилиона там. Макар, че Зимбабве трилион долара си е разменна хартийка :-).

    За да говориш за Китай би било добре да се запознаеш с ценностите на Китай. Да попрочетеш нещо от китаец или „китаец“.

    Джим Рикардс, обяснявашею, в книгата „Смътра на парите“, какво движи „износа“ на Китай и защо това „изворче“ попресъхва. Той ги нарича китайските финансово-военни лордове :-))). Поведението на наследниците на част от тези лордове го виждам с очите си ;-). Карат последни модели Поршета, БеЕмВе-та и т.н. И знам оценката на обикновенните китайци за тях, дошли от „мейнланд“ Чайна ;-))).

    Ами и те печатат хартийки като обезумели, не само ФЕД, ЕЦБ, Японската ЦБ или Руската ЦБ. Трика е да знаеш кога да спреш преди да ти се разтовари Гражданската Война на гърба. Примери колкото щеш – Украйна, Либия, Ирак, Сирия, Афганистан и т.н.

    В китайската компартия не са глупаци, но въпроса е колко „провиждат“ надалеч „мъдреците“ им. А тая работа не е журналистика, разузнаване и викат ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=_q7DWyw9EVA#t=2485

  4. Росица казва:

    Не помня кой го беше казал, но мисълта е следната: „Хората и държавите започват да се държат разумно, едва когато са изчерпали всички други възможности“.

    • Галин Петров казва:

      Аба Ебан (няма правописна грешка или опит за майтапи ) , бивш премиер на Израел

  5. иво казва:

    Летял съм над т.н. Евразия. Това са хиляди километри пустош.
    Владее света, този който владее съвременни техлогии, а не оня който владее пустошта.

  6. Желю Железов (JELEZOV.blog.bg) казва:

    ВЪПРОС КЪМ РЕДАКЦИЯТА: има ли в състава й цензор и кой е той?

  7. ттт казва:

    До Г. Величков:

    Това трилионите за нищо ги нямате! Китайците понеже не са малоумни, помнят Опиумните войни. Помнят, защо бяха въвлечени в тях. Как си мислиш, че ако не са в съюз с Русия, САЩ ще ги остави спокойно да си станат първа сила в света ли?

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни