Институтът за стратегии и анализи (ИСА) с ръководител д-р Калоян Методиев публикува вчера политическия си анализ за събитията в България и по света през месец юни. Предлагаме ви резюме на основните изводи в доклада.
ОТЗВУКЪТ ОТ БРЕКЗИТ 
Референдумът във Великобритания предизвика шок на Стария континент. Резултатите преподреджат политиката в Европа.
Брекзит е сериозен сигнал и предупреждение към ЕС и неговите чиновници, които отказваха да се реформират, да се държат демократично, да работят достатъчно бързо и добре, и за сметка на всичко това – не се отказаха да разхищават публични финанси. Липсата на връзка с реалността на европейските елити и идеологическата им обремененост и фиксация ги откъсват още повече от днешния ден и неговите предизвикателства.
Кризата на лидерство се видя най-отчетливо в лицето на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Не може подобна одиозна фигура, неадекватна на ситуацията, да стои начело на най-големия съюз и да се очакват положителни резултати за бъдещето. Жан-Клод Юнкер все повече наподобява Брежнев.
Социологията на Острова и в Европа или се провали, или е манипулирала резултатите до последния момент.
Кризата на управлението в Лондон е факт. Възможно е да се преподреди цялата политическа система в страната. Резултатите от Брекзит са сравнително близки и това вече доведе до сериозно разделение вътре в самото британско общество.
Специално внимание обръщаме на поведението на Дейвид Камерън. Още преди вота медиите у нас бяха залети с прогнози, че референдумът има консултативен характер и че от него може да няма реални последици. Стигна се до конфузната ситуация българският външен министър вместо да коментира резултата от британския вот по същество, започна да бави топката с думите, че трябвало да се види реакцията на Камерън. Не остана никакво съмнение, че оставката на британския премиер е точната политическа реакция и всякакви други очаквания са били спекулация.
Реакциите на европейския политически елит издават нервност и напрежение. Идеята за свръхдържава, съставена от избрани субекти, може да постигне обратния ефект – на разпад, а не на консолидация. Подчертаваме много дебело – ако някой иска да спасява ЕС като проект, трябва да разхлаби примката и да даде повече права на националните държави. Всеки, който в момента издига знамето „повече Европа“ всъщност е разрушител на Съюза.
СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ 
Отчитаме слабости при прочита на събитията и от българския политически елит. На първо място това е повтарянето на европейските клишета. Липсва собствения прочит на събитията. Откровеното говорене пред обществото. Неадекватните реакции и анализи на ситуацията около британския референдум и случващото се изискват нов поглед към т.нар. експертен елит на България. Дори да се подкрепя безрезервно Брюксел, трябва да се покаже или поне да се намекне, че имаме своя позиция, свое тълкуване на събитията, свои претенции, свое мнение и критики. Позата на най-лоялния член, освен че е унизителна, принципно най-често е губеща.
Три месеца преди президентските избори ситуацията в България продължава да е абсурдна. Няма кандидати, няма програми, няма приоритети. Това, което обществото чува от всички сериозни политически субекти, е: „Чакайте!“.
Уместният ход на Борисов с черноморската флотилия го върна в политическите залагания за президентските избори. Името му не бива да се изключва като възможна кандидатура на ГЕРБ за „Дондуков” 2. Самият той я отрече публично няколко пъти. Отново отчитаме, че кандидатурата на Борисов увеличава шансовете на ГЕРБ да спечели президентския вот на първи тур. В един момент тя може да се окаже единствената възможна.
В ляво кандидатурата на самата Корнелия Нинова смятаме за възможна по принцип. Тя засилва темпото и разширява международното си влияние. Евентуална загуба би я поставила в обяснителен режим пред вътрешнопартийните ѝ опоненти. Рейтингът ѝ е добра стартова основа за влизане в президентската надпревара. Самата тя обаче и през изминалия месец обяви, че не възнамерява да се кандидатира. Друга възможна кандидатура е тази на Илияна Йотова: добра реторика, европейски имидж, остро политическо поведение.
Оттам насетне и БСП страда от липса на разпознаваеми кадри, които да могат да уплътнят надпреварата. БСП трябва да използва засиления интерес към себе си, за да се обърне с послания и идеи не само към твърдия се електорат, но и към средното и младото поколение. Това продължава да бъде сериозна слабост на водещата лява партия. Необходимо е успоредно с дозата критичност, новото ръководство да покаже и алтернативност за управлението.
Подчертаваме, че която и да е отделна кандидатура на АБВ за президент ще бъде посрещната на нож от „Позитано” 20 и избирателите на БСП. Това ще бъде изтълкувано като поредното предателство, тъй като ще се приема като отклоняване на гласове от БСП.
Шансове за забележим успех (около 15%) има единна кандидатура на ВМРО, НФСБ и „Атака”. Набира скорост кандидатурата на Красимир Каракачанов: ясен патриотичен профил, но прекалено диалогичен и вляво, и вдясно. Образът му трябва да бъде по-изчистен, ако бъде издигнат. При определено подреждане на политическия пасианс не е изключено той да стигне до балотаж, който може да премине успешно. Вторият тур би му осигурил гласове отляво, анти-ГЕРБ вот, от десницата.
Конкуренцията за второто място към днешна дата е между БСП и патриотите. При балотаж съществува риск от обединение на гласовете на принципа „всички срещу ГЕРБ”.
ДПС видимо отслаби присъствието си на националната сцена. Това е стратегическа грешка, тъй като може да се тълкува като загуба на политическо самочувствие, което е запазена марка на движението от години. Набират скорост твърденията, че ДПС се е съсредоточило в битката с ДОСТ, което поглъща цялата му енергия. Мустафа Карадайъ, който направи успешен лидерски дебют в Джебел, е добър в оперативната дейност, но отсъства от големия политически дебат.
ИСА следи с подчертано внимание динамиката около двете водещи фигури в ГЕРБ – Борисов и Цветанов. След отказа на Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат Борисов все по-често влиза в ролята на държавен глава. По този начин тълкуваме и спешната му намеса в казуса с черноморската флотилия. В публичния си образ той търси вече други качества – повече мъдрост, по-силно държавническо поведение, равна отдалеченост, баланс. На този фон Цветанов е по-активният, особено сред партийните редици.
Препотвърждаваме прогнозата си, че Реформаторският блок трудно ще стигне до обща кандидатура. Прави впечатление обаче, че амбициите на двете крила (ДБГ и СДС от една страна и ДСБ от друга) за самостоятелни кандидатури намаляват. Очевидно и двете страни си дават сметка за спадащото си електорално влияние.
Шоуто на Слави” продължи линията на публична конфронтация, която го легитимира като политически фактор и алтернатива на статуквото. Шоуто” търси провокация, медийно внимание, мобилизация на протестния вот, сблъсък със системата. Показателни за това са и самите въпроси от националното допитване.
През месеца вече напълно се открои сериозен проблем при президента Росен Плевнелиев. Независимо каква е темата на срещата, публичното му изявление, интервю или представяне, той задължително започва да говори за Русия. Руснаците представляват тежка фиксация за държавния глава. Изказването му пред Европейския парламент в Страсбург не беше изказване на българския държавен глава – нито беше на български език, нито свързано с България. В реториката си българският президент надмина тази на полските и прибалтийски политици. В интерес на истината речта на Плевнелиев бе аплодирана от по-голяма част от евродепутатите, ставаха му на крака, председателят на Европарламента Мартин Шулц го поздрави и подкрепи за думите. Няма съмнение, че българският държавен глава е най-добре приетият български политик в рамките на ЕС и НАТО.
Анализът на речите му само през последния месец го показва като някакъв паневропейски политик, а не като национален. Със сигурност българският държавен глава е по-популярен в Украйна, отколкото в България. Плевнелиев върви по стъпките на бившия грузински премиер Саакашвили. У нас няма по-милитаристично и агресивно настроен политик в новата история на страната. За отделни политически институции и политици единственият приоритет е Русия, а това, което се случва в България е периферна тема.
Засега разговорите около президентските избори са в сферата на хипотезите. Издигането на сериозните кандидатури се отлага. Политическите сили се дебнат взаимно, но това намалява шансовете на избирателите да направят информиран избор. При избора на кандидати партиите трябва да отчетат задължително и нарасналите очаквания на българските избиратели. Това е така по две причини. Първата е, че мандатът на Плевнелиев се оказа разочароващ за голяма част от тях. Втората: геополитическите предизвикателства, които поставят нови изисквания пред държавниците не само в България. Затова ИСА отчита, че предстоящите президентски избори са най-трудните за политическите сили от 1991 г. насам. Тук виждаме и причината за липсата на сериозни кандидати на този етап.
Предупреждаваме, че има много голяма вероятност изборният процес в деня на провеждането на президентския вот да бъде блокиран. Възможно е да се стигне да скандали, изнервяне в цялата страна. Струпването на гласуване за президент, плюс два референдума (ако бъде допуснат и този на Марешки) ще усложни вота, ще го направи много по-дълъг като технологично време, ще затрудни голяма част от избирателите, възможно е да има огромни опашки. Това може да отблъсне хората в активна възраст, семействата с малки деца. Да се стигне до сблъсъци и напрежение. Много внимателно трябва да се подходи към организацията на изборите, към ритъма на гласуване, към обученията на комисията, дори към увеличаването на техния брой.
Министърът на отбраната Николай Ненчев, колкото и да се харесва на отделни страни в НАТО, е проблемен за управлението, а оттам и за страната.
Цялата стратегия за работа на МОН през месеца е политически гаф. Меглена Кунева неуместно се опитва да компенсира катастрофалния си рейтинг и вече е в тежест на кабинета.
Случаят „Митьо Очите” и стрелбата в Слънчев бряг показа, че МВР върви след събитията, а държавата няма контрол върху престъпността в курорта.
Все някога ще си понесе отговорността за щетите, които нанесе на страната.
„…го показва като някакъв паневропейски политик, а не като национален“.
Авторът визира онова Нещо, което е живото доказателство, че българското здравеопазване има проблем. Не мога да се съглася със заключението. Лицето изобщо не е политик, а е поредната мижитурка, предаваща Отечеството си. Но, както се казва, на всяко прасе му идва Коледата…
P.S. Никой не обича предателите, дори и брюкселските зелки.