Каква е опасността други европейски държави да напуснат ЕС след Брекзит? (обзор)

След референдума във Великобритания, на който гражданите гласуваха излизане на страната от Европейския съюз, Германия предупреждава, че има опасност поне още 5 държави да последват примера на островитяните. Сред тях са Холандия, Австрия, Франция, Финландия и Унгария. Нека проследим каква е историята на антисистемните настроения в Европа.

Голяма част от общественото недоволство в Италия е предизвикано от ефекта, който еврото има върху икономиката на страната. Тя е третата по големина икономика в Еврозоната, а отношението на италианския дълг към БВП на страната понастоящем е над 130 процента, едно от петте най-високи в света. Традиционно Италия е политически нестабилна – страната има над 63 различни правителства от края на Втората световна война. Настоящият центристко-ляв премиер Матео Ренци обаче осигури някаква стабилност и даде надежден тласък за така желаните реформи. Ренци се опитва да ускори тромавия законодателен процес в страната, като концентрира властта в долната камара на парламента и при избори дарява на партията-победител автоматичните 53 процента депутати, за да се осигури стабилността на правителството. Той призова към конституционен референдум през октомври, за да прокара тези промени.

Ренци среща отпор от радикалната антисистемна партия „Пет звезди“, призоваваща Италия да се откаже от еврото.  Посланията на „Пет звезди“ достигат до много уши. Значителни победи бяха извоювани през последния уикенд: Вирджиния Раджи спечели мнозинство в Рим с 67 процента от вота, а друга кандидатка от същата партия – Киара Апендино, беше избрана за кмет на Торино, индустриалното сърце на Италия.

Ренци обеща да подаде оставка, ако конституционният му референдум се провали. В момента 28.6 процента от италианците подкрепят реформите, 27.2 процента са против и 44.2 процента нямат мнение. Но допитванията сочат, че ако изборите са днес, движение „Пет звезди“ ще се промъкне покрай партията на Ренци и ще достигне първото място.

При другите членове на ЕС евроскептицизмът е фокусиран много по-директно върху настоящата миграционна криза. Да погледнем към Скандинавия.

Швеция, страна с по-малко от 10 милиона население, е приела повече бежанци на глава от населението от всяка друга европейска нация и изпитва проблеми с интеграцията им. Не случайно националистката и антиимигрантска Шведска демократична партия започна да играе по-важна роля в политиката на страната. Партията е основана през 1988 година, но нямаше особена тежест до изборите през 2010, когато влезе в парламента за първи път с 5.7 процента от гласовете. След това продължава да расте и привлича 13 процента на изборите през 2014. Последните проучвания показват подкрепа от 17.3 процента, което ги превръща в третата по големина партия в страната.

Като цяло Швеция счита себе си за скандинавския еквивалент на Великобритания. Тя отказва да въведе еврото като валута и по отношение на политиката към ЕС има 90 процента сходство с позицията на британците по всички важни въпроси. Повечето шведи имат позитивно отношение към Съюза, но вотът в Обединеното кралство може да промени това. Вероятно ще се увеличат съмненията дали техният глас на малка държава без евро все пак ще се чува, ако ЕС продължи интеграционната си политика.

Финландската ултра-националистка партия „Истински финландци“ също набра политическа сила, като си осигури 20 процента от вота при миналогодишните избори.

Датската народна партия спечели 21 процента при последните избори, което е 50-процентов скок сравнено с резултатите им от предходните 8 години. Най-важното обаче е, че те успяха да прокарат антиимиграционната си политика, сформирайки правителство на малцинството с Либералите, създавайки някои от най-строгите имиграционни правила в Европа. Датските законодатели прокараха закон тази година, който изисква от бежанците да предадат своите скъпоценности, за да се платят разноските по настаняването. Миналия декември датчаните също имаха референдум, но с по-ограничено въздействие. Тогава те решиха да ограничат властта, която делегират на ЕС, но не може да се каже дали датчаните все пак биха искали да напуснат обединението.

Два фактора е вероятно да повлияят на тяхното поведение: Първият е страхът, че имиграцията  може да заплаши благосъстоянието на толкова малка нация. Вторият фактор е обичайната им опора Великобритания, която винаги е била техен силен съюзник при преговорите с ЕС. Според някои анализатори без Обединеното кралство датчаните ще са лишени от защитник на своите интереси.

Миграционните неволи дават тласък на евроскептичните партии в Източна Европа. Понякога партиите дори не трябва да печелят постове в правителството, за да променят политическата ориентация на своята страна. Приемерът от Запад: Найджъл Фараж и неговата Британска партия на независимостта принуди премиера Дейвид Камерън да завие надясно в последните парламентарни избори, а референдумът Брекзит беше последен отчаян опит на Камерън на отклони евроскептичните Тори от преминаване в лагера на Фараж.

В Унгария Виктор Орбан, водачът на десноцентристката партия ФИДЕС и настоящ премиер, се изправи срещу подобна заплаха от засилващата се националистическа партия Йобик, която от двата процента при изборите през 2006 сега достигна цели 21 процента. Решението на Орбан да построи ограда по границата срещу притока от сирийски бежанци, целеше и утвърждаването на неговия патриотичен имидж. Стената спря притока на мигранти в страната и от 4000 на ден, броят спадна на 100 за период от два месеца. Орбан също планира свой референдум, който макар да не поставя дилемата „вътре или вън от ЕС“, със сигурност ще постави под въпрос влиянието на Брюксел. Унгарците ще бъдат запитани дали според тях ЕС би трябвало да продължи да разселва бежанци, въпреки липсата на консенсус между националните правителства, засегнати от този процес.

„Европейският съюз е в безпорядък и трябва да бъде променен след решението на Великобритания да го напусне“, заяви унгарският премиер. „Британците са решили да напуснат ЕС, защото им е омръзнало от несигурността, парализата, от постепенното усещане, че не можеш да се чувстваш у дома в Европа. Британците решиха отново да поемат контрол над съдбините си, тъй като мнозина европейски лидери не се борят срещу миграцията на нови хора и потока от нахлуващи, незаконни и злосторнически мигранти„.

В Полша Ярослав Качински, друг критик на ЕС и лидер на управляващата партия Право и справедливост, заяви, че британският референдум показва нуждата от реформи в ЕС. Според него изводите са очевидни и е необходим нов Европейски договор. Той счита че е нужна позитивна реакция, а не упорито движение в една и съща посока, която води до криза.

В Словакия крайнодясната „Народна партия – Наша Словакия“ обяви, че започва подписка за референдум по въпроса за членството на Словакия в ЕС, след като Великобритания гласува да го напусне. Законът в Словакия изисква да съберат най-малко 350 000 подписа при общо население 5.4 милиона души. Важна подробност е, че резултатите от референдумите в Словакия са законово обвързващи.

Докато Унгария вдига огради, германският канцлер Ангела Меркел посреща бежанци. До този момент повече от един милион са пристигнали в Германия. Меркел някога се радваше на одобрение от порядъка на 70 процента, сега 64 процента от германците считат, че тя не трябва да се кандидатира отново догодина. Без категорична алтернатива обаче Меркел и управляващата Християндемократична партия все още са вероятните победители.

Но през последните години се наблюдава възход на критичната към ЕС дясна партия Алтернатива за Германия, която събра подкрепа като противник на ислямизацията. В своята политическа платформа последователите й, които избраха Фрауке Петри за свой лидер, твърдо обявиха, че считат тази религия за несъвместима с Германската конституция. През 2013 партията не успя да премине 5 процентовата бариера и да влезе в парламента, но понастоящем получава подкрепа между 10 и 12 процента. Ако тези числа се задържат до догодина, Алтернатива за Германия ще стане първата дясна пария, която ще спечели места в Бундестага от Втората световна война насам.

Австрия: Норберт Хофер, лидер на евроскептичната крайнодясна Австрийска партия на свободата (АПС) на косъм загуби втория тур на президентските избори през май, а с днешна дата се очаква решението на Конституционния съд, който разглежда сигналите за фалшификации на вота. Хофер предупреди, че Австрия също може да поиска референдум за излизане от Европейския съюз. „Ако ЕС продължава да води политика на децентрализиация, и в Австрия до една година може да се проведе референдум за излизане“.

Интересно е, че последното социологическо проучване сред гражданите в Австрия показва, че те са склонни да поискат излизане от Европейския съюз – 40% от австрийците заявиха, че желаят страната им да напусне съюза.

Във Франция днес рискът е по-непосредствен. Националистите и противници на ЕС от Националния фронт оставаха в периферията на политиката, откакто Жан-Мари Льо Пен основа партията през 1972 година. След авантюрата на Льо Пен по времето, когато достигна втория рунд на президентския вот през 2002-ра година, настъпиха трудни времена за партията. Но тя се събуди за нов живот, щом дъщеря му Марин пое руля през 2011 година. Марин Льо Пен се завъртя от открития антисемитизъм и други крайнодесни популистки идеи към по-умерената (пък и по-логична) антиимигрантска, антиислямска и анти-ЕС платформа.

Докато финансовата криза беше в разгара си, партията се придвижи от 0.1 процента на вота през 2007 до 3.7 процента при вота от 2012. Днес тя стъпва солидно на цели 20 процента. Марин Льо Пен сега е сред главните кандидати за президент с 28 процента от прогнозирания вот. Като се има предвид френската изборна система от два рунда, която фаворизира големите политически сили, малцина анализатори биха се зарекли, че тя ще стане президент, но влиянието й върху френската политика със сигурност е във възход.

Всичко това тревожи Брюксел, тъй като Льо Пен се обяви за Фрекзит и обеща на французите референдум за членството им в ЕС, веднага щом вземе властта. В момента 55 процента от французите заявяват, че искат такова гласуване, като 41 процента казват че ще предпочетат излизане от съюза. За разлика от Германия, Франция все още се бори с високата безработица, икономиката е все така отслабнала, а над нея виси и високата заплаха от тероризъм.

Междувременно премиерът на Франция Манюел Валс зави дни след Брекзит, че подписването на договора за Трансатлантическо  партньорство за търговия и инвестиции (ТТИП) между САЩ и Европейския съюз е невъзможно и води Европа в грешна посока. Този ход доказва осъзнаването на новите обществени нагласи във Франция, тъй като една от основните критики към ЕС е именно ТПТИ.

Дълговата криза на гръцкото правителство изчезна от полето на публичния дебат и заглавията в медиите, но рано или късно пак ще се завърне. Гръцката преса вече изразява опасения, че Брекзит, съчетан със състоянието на гръцката икономика, може да заплаши членството на страната в ЕС. В много отношения Гърция разчита на голямо разпределяне на тежестта в една добре интегрирана еврозона. Но ако бъде отслабена от Великобритания, еврозоната може да загуби готовността си да подкрепя гръцката позиция в баланса на общата им валута. Това би изисквало инструментариум и ниво на интеграцията, каквито в момента не съществуват. Така че Гърция не се тревожи от крайнодесни партии, а от самия ЕС, който може да реши да я изтика навън, за да запази сцеплението между останалите си членове.

Ако трябва да се вярва на големите заглавия в местната преса, Холандия не иска да бъде изоставена от своята голяма сестра Великобритания. Герт Вилдерс, водачът на дясната Партия на свободата, подкрепи Брекзит и заяви, че подобен референдум трябва да се проведе и в Холандия. Според него, за да оцелеят като нация, холандците трябва да спрат имиграцията и ислямизацията. Пред BBC той заяви, че това няма как да се случи в рамките на Европейския съюз. В началото на тази година проучванията показаха огромен скок в процентната подкрепа за Герт Вилдерс и неговата партия. През последните месеци Холандия отхвърли на референдум и споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Украйна, като „против“ се обявиха 61,1 процента от гласувалите граждани.

Накратко – искането за референдум става все по-настоятелно в редица страни-членки на ЕС.

Превод и обобщение: Камен Парадов / Memoria de futuro

Източници: Washington Post
Fortune
Express

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК