от Екип на европейската редакция на EADaily
Референдумът за запазване на членството на Великобритания в Европейския съюз приключи с гласуване за Brexit, т.е. за излизане от ЕС. Последвалите коментари, както на като водещите политици в Европейския съюз, така и в европейските медии, очевидно са драматични, въпреки че ситуацията все още не е излязла извън нормалните рамки. До голяма степен това впечатление се дължи на факта, че до последния момент на гласуването информационното поле както във Великобритания, така и в ЕС, се опитваше да влияе активно върху участниците в референдума, за да ги накара да гласуват за „оставане“.
Така например, в последния момент преди референдума медиите съобщиха, че букмейкърите залагат на победа на поддръжниците за оставане в Европейския съюз. Сега вече е очевидно, че в условията, когато резултатът от референдума е бил неопределен с разлика ± 2% за едната или другата страна, информационният ресурс на медиите е бил задействан за проевропейски резултат, за да вдигне резултата, макар и с малко, за сметка на колебаещите се. Последвалото драматично разочарование е отражение на този натиск.
Но в действителност настроението в управляващите структури на Европейския съюз и в управляващата върхушка на страните-членки са различни. Сега там цари делови подход. В Брюксел и Берлин още през май считаха за напълно възможен и вероятен негативният изход на вота във Великобритания. Затова още тогава аналитичните структури бяха включени в преценката на политическите последици от подобен резултат на British Brexit. В края на май в европейските медии изтече информация за разработки както на стратегическото развитие на ЕС без Великобритания, така и на практическите стъпки за отстраняване на страната от Европейския съюз. Сега остава тези разработки само да се предоставят на британското ръководството и на обществеността.
След 23 юни 2016 г. проблемът е как да бъде реализирана волята на британски граждани, които гласуваха в референдума, нека отбележим – с малък превес за Brexit. До този ден Европейският съюз просто не е имал прецедент с излизането от неговия състав на страна-членка. Великобритания, което е важно за целия ЕС – както за центъра, така и за периферията му, може да създаде подобен прецедент. Засега съществува само една обща схема на изхода, описана в договора. Очевидно е, че тя ще бъде взета за основа. Учредителният договор на Европейския съюз – Договорът от Лисабон, съдържа член 50, чийто първия параграф гласи: „Всяка държава-членка в съответствие с нейните конституционни правила може да вземе решение за излизане от състава на съюза.“
Първата стъпка – държавата-членка, която реши да напусне, уведомява за намерението си Европейския съвет.
В следващия параграф е описана процедурата – Европейският съвет трябва да постави някои „ориентири“, след което ЕС провежда преговори и сключва с напускащата държава споразумение, което определя реда на излизането и отчитайки основите на бъдещите отношения на държавата с Европейския съюз. Така че за да излезе, Великобритания трябва да определи цялата основа на отношенията си ЕС, а ЕС трябва да се съгласи с това. Споразумението от името на Европейския съюз сключва Европейският съвет с квалифицирано мнозинство. Преди това споразумението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент.
Договорът от Лисабон предвижда срокове – договорите с ЕС на напускащата държава прекратяват действието си две години след официалното уведомление за оттегляне, освен ако Европейският съвет, със съгласието на напускащата държава, не реши единодушно да удължи този срок.
Церемонията по подписването на Договора от Лисабон пред декември 2007 г.
Следователно, процедурата предвижда достатъчно дълъг срок за излизане от ЕС. Окончателното оформяне на напускането трябва задължително да бъде придружено от определение на нормите на взаимоотношения с ЕС на държавата, която излиза от състава на съюза. Гласуването на споразумението в Европейския съвет не е усложнено от принципа на единогласието при вземането на решения, но изисква предварителното му гласуване в Европейския парламент. Но именно консилиумът на държавите-членки в Европейския съвет може да определя бъдещите отношения с държавата, пожелала да напусне Европейския съюз.
Така че сега следва най-интересното – първата стъпка за започване на процедурата за излизане на Великобритания. Още следващия вторник, по време на поредната среща на върха в Брюксел, министър-председателят Дейвид Камерън може да подаде заявление за оттегляне от ЕС. Двегодишният срок на процедурата за изход би започнал именно в този ден. Почти сигурно е, че Камерън няма да подаде заявлението в този ден. Очевидно именно заради това миналия петък той заяви, че излиза в оставка като министър-председател, но не веднага след обявяването на резултатите от референдума, т. е. в момента на личното си политическо поражение, а през октомври 2016 г., след като конгресът на управляващата Консервативна партия избере нов лидер, който автоматично ще стане и новият премиер. Забавянето на подаването на заявлението за начало на процедурите за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз може да означава, че Камерън се опитва по някакъв начин да спечели от резултата от референдума. На 21 юни, в реч пред случайни слушатели в магазин от мрежата ASDA, британският премиер предупреди, че ще игнорира резултатите от референдума, ако резултатът му е гласуване за отцепване от Европейския съюз. Ние така или иначе ще останем в Европейския съюз – каза Камерън.
Камерън се опитва да отложи преговорите за оттеглянето под предлог, че те трябва да бъдат водени от новия премиер на Великобритания, а не от него – привърженикът на британското членство в Съюза. Това предложение на Камерън не е лишено от политическа логика. Преговорите с ЕС за излизането трябва да се водят от привърженик на този изход, а не от Камерън, който по своето време постигна споразумение с ЕС по изискванията на Обединеното кралство, за да продължи престоя си в ЕС. Между другото, отстъпките, направени на Великобритания през февруари 2016 г. и оформени като решение на Европейския парламент, сега губят своята сила. До приключването на периода на членството на Великобритания в ЕС ще бъдат в сила старите правила.
Докато Камерън маневрира с оставката си, Европейският съюз трябва да даде собствен отговор на британския референдум. Очевидно е, че тази седмица ще бъдат обявени основните принципи на новите отношения на ЕС с Обединеното кралство. В събота, 25 юни, в Берлин се проведе посветена на британския Brexit спешна среща на външните министри на шестте държави основателки на ЕС – Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Във вторник лидерите на ЕС ще се срещнат в Брюксел, за да обсъдят резултатите от референдума във Великобритания и навярно ще съобщят за по-нататъшните процедури.
Позицията на Европейския съюз беше обявена още преди референдума – вече няма да има никакво предоговаряне с британското правителство за привилегировано членство в ЕС. В деня след референдума последва индивидуално потвърждение за това от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и министър-председателят на Холандия Марк Рюте. Всички те се изказаха в смисъл, че периодът на несигурност в отношенията с Великобритания не трябва да отнеме повече време, отколкото е необходимо. Брюксел, който всъщност изразява становището на Стара Европа, начело с Берлин, смята, че трябва да се ускори процесът на оформянето на изхода на Великобритания от ЕС. На берлинската си среща в събота шестимата външни министри потвърдиха позицията си. „Няма никакъв смисъл да се чака до октомври с преговорите по условията на тяхното излизане“, заяви в интервю за германския телевизионен канал ARD председателят на Европейската комисия Юнкер. Въпреки това, далеч по-подозрително изглежда отношението на германския канцлер Ангела Меркел. А нейната позиция може да бъде по-важна от всички останали. В петък Меркел заяви, че с началото на преговорите с Обединеното кралство не е нужно да се бърза. Оказва се, че Меркел е солидарна с Камерън, който предлага началото на процеса да се отложи за есента. В събота Меркел отново потвърди, че няма да настоява за най-кратки срокове за началото на преговорите.
В същото време в събота, 25 юни, от Брюксел съобщиха, че за преговорите с Великобритания в Европейския съвет ще бъде създадена специална група, начело с белгийския дипломат Дидие Сейоус. В преговорите с Великобритания ЕС ще трябва да определи своя интерес – да изясни бюджетните въпроси с Лондон. Например, ще трябва да се реши съдбата на проектите, финансирани от бюджета на ЕС, с разчет за британските вноски за тях. Едва ли ще бъде лесно да се балансира дебатът за парите по време на преговорите. Отделен въпрос е и съдбата на 1200 британски граждани, работещи в институциите на ЕС. Европейската комисия може да ги уволни след финализирането на изхода на Великобритания от ЕС, но може и да не го направи, като остави замяната им на естествения ход на времето. И единият, и другият вариант се нуждаят от съгласуване. Засега е ясно, че британските членове на Европейския парламент ще останат на поста си до края на преговорите. Това може да се отнася и за еврокомисаря Джонатан Хил, представителят на Великобритания в Европейската комисия, освен ако след внасянето на резултатите от референдума той самият не подаде оставка (Джонатан Хил подаде оставка на 25 юни, непосредствено след публикуването на тази статия – Бел.ред.)
В същото време, до края на „развода“ Великобритания остава член на ЕС с всички права и отговорности – такова е публично изразеното становище на длъжностните лица от Брюксел. От Лондон не възразяват на това. Малко вероятно е наследникът на Камерън да посегне на социалните плащания за живеещиге във Великобритания граждани на ЕС. Такова решение може значително да попречи на напредъка на преговорите за оттеглянето.
Отношенията межсду ЕС и Великобритания, към днешна дата остават същите. Разводът трябва да бъде цивилизован. И все пак остават следните въпроси: кога Великобритания ще представи искането си за оттегляне от ЕС, кога ще започнат преговорите за изход от ЕС и колко ще продължат?
„Оптимистите“ определят като срок на бъдещите преговори „най-малко две години“. „Формалистите“ говорят за две години. „Песимистите“ смятат, че преговорите за оттеглянето на Великобритания от ЕС ще отнемат около десет години. Едновременно с тези персонажи във Великобритания, разбира се, се появяват и „еврооптимисти“. Те се позовават на цикличния характер на европейската политика на Великобритания. Фазите на интензивно взаимодействие се сменят с периоди на нарастващо чувство на разочарование. Приливът на проевропейска активност в Обединеното кралство е последван от спад – първо в европесимизъм, а след това в евроскептицизъм, увенчан в най-ниската се точка Brexit-та. Залагането на продължителни преговори е свързано с надеждата, че отношението на британците към Европа ще се промени. В този съществен момент външните наблюдатели трябва да разберат, че особеностите на британската избирателна система, с нейните области и връзката на депутатите с местните общини, ще направят трудна задачата политиците да пренебрегнат базисните настроения на британските избиратели. Простата препратка към популизма тук не работи. Борбата около Brexit във Великобритания продължава.
Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro
Източник: ЕA Daily
Българите явно са царе на тъпите коментари.. Хайде да повторим пак. ЕС е създаден, за да се справи по- лесно с икономиката след ВСВ. През 1949 г САЩ принуждават новата ГФР да подпише договор, с който става протекторат на САЩ. Свидетел -Великобритания. Когато се решава да има обща валута, англичаните си спомнят това и остават със собствените си лири- това е тяхно условие. Защото знаят, че един ден ще има нови размествания. Това време дойде. В началото на всяка година се събира членски внос от всички ЕС членки, Великобритания си е платила, освен това има сключени договори,които трябва да имат нова формулировка- за това се изисква техническо време. тези, които искат Великобриртания в ЕС са тъй наречените натурализирани англичани- купили си английско поданство, защото те имат кралица и са поданици. Те са в Англия защото там са намерили работа . Англия иска не санкции, диктувани от САЩ, а да сключва договори с държави,които не са в ЕС- икономиката й така ще е на ниво.Кралицата управлява не само Англия и това си е друго законодателство. Омръзна ми ,последните години да изглеждам като фил на руснаци, сърби, англичани, защото искат да запазят държавите си. Зомбираните българи не виждат реалностите, а само клишета и пиар. Вашето е празни приказки .