Тома Томов в сутрешния блок на bTV с водещ Антон Хекимян
Водещ: Русия се изтегля от Сирия. Какво разбираме от това съобщение? Изтеглят ли се, сделка ли е сключена, какво?
Тома Томов: Страшно интересни неща, които ще разберем след известно време, като тръгнат мемоарите и на Обама, и на Путин, защото в крайна сметка човек седи на власт и след това си отива от властта и започва да пише мемоари. И ще видим, че през изминалите няколко дена е имало изключително интересни неща, те са много секретни преговори на най-високо равнище между Русия и САЩ. Вероятно, даже казват, че Шойгу не е бил информиран, министърът на отбраната. Вероятно равнището е отначало Кери-Лавров и непрекъснато Обама и Путин се намесват. Много интересно, защото и в едната и в другата страна като че ли ръководителите и на Русия – Путин, и на САЩ – Обама, се държат като своего рода дисиденти. Защото излезе прекрасна, много интересна статия на Джеф Голдбърг в „Атлантик“, която се нарича „Доктрината Обама“, където Обама се нахвърля едва ли не върху всички – първа, втора, трета, пета светая светих на американската външна политика.
Путин същевременно, Сергей Караганов пише в „Россия в глобальной политике“, той пише, че половината от руския елит е в прострация от това, което той върши, другата половина тайно желае той да се провали. Тоест, ако помислиш, тези преговори, които сега се водят – Русия излиза от Близкия Изток, но тя е изпълнила всичките си имперски идеи, които в рамките на пет месеца ги направи – десетина хиляди полета, прати там едно, колко, 40 самолета, 70 общо машини с хеликоптерите и не повече от 2-3 хиляди спецназ и тази система C-400. Което означава, че те фактически блокираха тази част от крайбрежието и вече от там не могат да минават никакви петролопроводи. Означава, че те имат база в Латакия, означава, че имат база в Тартус – това е по същество тяхна имперска територия. Аз лично никога не съм вярвал, че руснаците поддържат Асад, те поддържаха баща му – самия Асад е доста сложна фигура. Последните неща, които той постави, известни прегради, червени линии при тези преговори в Швейцария, според мен са абсолютни фантазии. Рано или късно той ще си отиде.
– Добре, това изтегляне как го тълкуваме, като проформа или само го тълкуваме? Все пак Русия запазва бази там.
– Не, това си е изтегляне. Да, те запазват базите, там ще седят, там ракетният крайцер „Москва“ остава, след това утре ще дойде самолетоносачът „Кузнецов“ – те винаги могат да прехвърлят авиация. Ракетите С-400 остават, специалните части 2-3 хиляди остават. Те си изтеглят – това много ми напомня навремето Виетнам. Ще бомбардираме Ханой, ще спрем да бомбардираме, ще направите каквото трябва да направите по време на преговорите, иначе почваме да бомбардираме отново. Имаше едни такива моменти, Кисинджър постига договор – излиза по телевизията и казва, ние стигнахме мира. И в това време неговият съюзник в Сайгон казва – аз не съм съгласен. И тогава Никсън се наложи в продължение на две седмици с цялата си стратегическа авиация да бомбардира Ханой, за да накара своя съюзник да се съгласи с неговите предложения. Така че тук има съюзник, от една страна Иран, с едни идеи, Русия с други идеи, Асад с трети идеи. Тук има проблеми. Същевременно самият Обама в последните си изказвания нарича Ердоган катастрофа и автократ. Много са сложни отношенията.
– Добре, но всичко преминава ли сега на масата на дипломацията, там да са бомбардировките, там да е и завладяването на територии?
– Да, аз мисля, че има сделка между Путин и Обама и защо не сделка Сирия за Украйна. Защото забележете, Украйна няма да влезе в следващите двадесет-двадесет и пет години в Европа. Украйна има страхотни икономически проблеми и ще се срути почти до състоянието на африканска държава. В Украйна олигархическата система продължава и не е изкарана, корупцията е на невероятно равнище, авторитетът на властта пада. Това означава, че, там има десетина милиона руснаци от тези четиридесет милиона. Това означава, че един ден някой ще трябва да отговаря, да плаща, да праща милиарди, кой ще го прави?
– Примерно казва се едното за другото, но ако не се разберат на масата за преговорите, означава ли, че Русия ще каже – аз се връщам да бомбардирам или връщаме войските си?
– Русия може да се връща и ще се връща там много пъти, защото този Близък Изток, който е досега бил, няма да го бъде. Русия прави, това е една нормална сложна дипломация. Погледнете какво прави в Саудитска Арабия. Саудитска Арабия от три седмици насам прави една операция „Северен гръм“, с участието на 300 хилядна армия от 20 страни в пустинята, с хиляди танкове, с две хиляди самолета и казва – ние сме готови, пратиха и техни самолети на базата в Инджирлик, Турция, ние сме готови да влезем в Ирак, което означава, че саудитите, сунитите са готови да възстановят сунитска държава в региона, сунитска държава. Това означава вероятно с американско участие. От друга страна Обама в това същото интервю казва – „така наречените ми съюзници в Саудитска Арабия“ – той гледа на тях с презрение. Много е интересно положението според мен.
– Това, че Обама каза например за Ердоган, че е автократ, може ли да означава, че на Ердоган дните са преброени?
– Не, аз мисля, че е точно обратното. Аз мисля, че Ердоган сега в момента става все по-силен, защото той преговаря наравно с Меркел, това е уникално, това не се е случвало. Спомнете си какво е било в историята – и Лойд Джордж, и Чърчил, и Клемансо, след това останалите, налагат своите решения на Близкия Изток – дали ще е север, дали ще е Сайкс-Пико, дали ще е след Втората световна война, те налагат решения. Когато Обама кани Меркел да участва в бомбардировката в Сирия, тя отказва. Оланд казва да, Камерън казва да, но Меркел отказва. Меркел фактически няма никакво влияние в тези преговори, които сега са станали между Обама и Путин. Тоест реално Европа няма никакво влияние върху процесите в Близкия Изток.
– Да, но казвате, че не се е случило до този момент, Ердоган да преговаря по начина, по който го прави с Европа, включително с Меркел.
– На Ердоган вероятно ще му бъде позволено да се разправи може би с кюрдите в неговата страна и да запази целостта й – защото една Турция, която се срива, е много опасно за всички. Вероятно руснаците и турците ще търсят някакви начини за оправяне на тази извънредна ситуация, те бяха на ръба на война. Вероятно кюрдите ще бъдат подкрепени в Сирия, те ще бъдат почти независими, вероятно кюрдите ще бъдат подкрепени и са подкрепени от САЩ в Ирак и ще има много ясно кюрдско независимо присъствие. Но ако вземем Ердоган като човек, който преговоря директно с госпожа Меркел и с Европа, човек, който държи като пистолет в слепоочието на нашия континент 2.7 милиона бежанци, и ако ние започнем да приемаме неговите рекетьорски условия, само си представете – 70 милиона турци, които ще минават през нашата страна напред-назад, напред-назад. Те ще имат право да пътуват из цяла Европа свободно. Това е много опасно за България, аз не съм политик, но откровено ви казвам, бих се занимавал с политика, ако това се случи, защото това е предателство по нашите национални интереси. Вие разбирате ли колко опасно е тези хора да правят това?
– Защо е опасно?
– Защото е опасно. Защото има баланси в континента. В крайна сметка тези лумпени, които убиват нашите майки за 2 лева дето ги виждате по новините, дето политкоректното говорене забранява да кажем даже кои са, те не са опасни. Ще отидат 50 или 100, или 200-300 хиляди, ще попросят в Европа, ще покрадат и ще се върнат. Обаче, когато минат 70-80 милиона мюсюлмани в Европа, се променя целият характер на континента. Днес, в днешния „Файненшъл таймс“ има прекрасна статия на генерал Рахман за провалянето на политиката на Меркел. И той казва, питах един високопоставен английски политик – политиката на Меркел колко време би траяла в Англия. Отговорът е бил – 24 часа.
– Този пистолет ще гръмне ли, който Ердоган е насочил към Европа?
– Аз мисля, че да се преговаря по този начин както в момента преговаря Европа с господин Ердоган е погрешна политика.
– Това нас как ни застрашава, при условие че говорим за хора на гръцко-македонската граница, които могат да тръгнат към нас?
– Вижте, има тридесет така наречени конфликти, тлеещи конфликти по целия свят. Ако на основата на човешката солидарност, състрадание, милосърдие ние трябва да приемем всички бягащи от война, на европейския континент няма да има място. Ние не можем да приемем половин Африка, Азия и така нататък. Това трябва да се промени. Но истинската политика, дългосрочната политика е когато най-после Европа, Брюксел ще имат идея какво трябва да прави с този целия южен регион, който седи там пред нас и който ни праща своите бежанци. Защото вижте, ние винаги ще живеем в един Хобсов свят, един свят, където има много нещастие, много мъка, много страдание, но ние не можем да оправим всички страдания на света. Даже последното интервю на Обама, който казва – „такъв ще е светът винаги, той ще е хаос, той ще е mess“, и максимума, който ние понякога можем да направим, е да светнем с една лампа и да видим страданията на хората, но не повече.
– Да питам дали ни прави лоши или не, но като споменахте, Брюксел и акцията от вчера там, заплашена ли е Европа от още терор? Когато говорим за тези 70 милиона, които могат да преминават през България?
– Иска ли България, да кажем, в нашата столица да става това, което става в турско, иска ли България това, което стана в Париж, където избиваха, те си избиваха хора ей така безсмислено, иска ли това да се случва, дето се казва една дума – през ден, през седмица или през месец непрекъснато? Тоест тази Европа трябва в крайна сметка да се погрижи за границите си и за това, което е вътре. Иначе това ще е един съвсем друг континент.
– На нас ли разчитаме ние или на Европа да ни помогне в опазването на сигурността и на нашата граница?
– Бих се радвал, ако българската политическа класа излъчи един Орбан. Трябва да има един човек, който да удари по масата.
– Това ще се брои ли за радикализация?
– Не, защо радикализация? Аз не съм нито ксенофоб, нито…Аз самият съм син на имигранти, в крайна сметка българи от Солун, от Воден. Но просто трябва да има известна логика в това. Не можеш поради това, че имаш определени убеждения, да кажеш, елате всички. Как да дойдат всички? Въпреки че светът се движи, как да дойдат всички, как да имаш един континент, който да е наистина пример за останалите, ако той е през цялото време като една торба, в която влиза какво ли не.
– Мир ли ще има сега след това, което се случва в Сирия, ще спре ли да кърви отворената рана?
– О не, там няма да има мир. Даже мислете за река Ефрат като една нова линия на Сайкс-Пико. Там мир е невъзможен. По-скоро може да има, това са много прекрасен народ сирийците, може да има едно връщане, да кажем Сирия да се възстанови, но за да стане това нещо, трябва да променят политиката си и Европа, и Турция, ако щете и Русия. И аз не виждам бъдеще в Сирия с този лидер, който е в момента.
– Говорим за поток и говорим, че не можем да приемем всички, но когато видим кадрите на децата, на жените в калта, в палатките…
– Да, да, тоест, милосърдие и външна политика. Ти не можеш да кажеш – ние ще се справим. Не може да се справите. Може да сте най-силната, най-организираната държава, каквато е Германия, но тя не може да приеме от целия свят всички тези бежанци, тя просто не може да ги приеме, защото тогава няма да е Германия.
– Ердоган ли ще победи в тази битка, в тези преговори, или вече е победил дори? Преброени ли са дните на Меркел?
– Няма кой да свали Меркел в Германия, Германия ще поддържа Меркел. Защото и за левицата, и за десницата, въпреки големите загуби в последните избори, друг човек няма. Тя по-скоро може да модулира, да променя политиката си. Що се отнася до Ердоган, аз не му вярвам на този диктатор.
– Кой ще смени Обама? И защо Обама е толкова критичен, искахте да кажете в началото.
– Много интересно казва в „Доктрината Обама“. Най-щастливият момент, когато се е чувствал свободен, е когато не е ударил Сирия. Разправя за един свой разговор с Нетаняху. Нетаняху с леко презрение обяснява положението в Близкия Изток и той казва: „Биби – да го кажа на български – аз съм афроамериканец, негър. Аз израснах в семейство без татко, но аз можах да накарам американския народ да ме избере в този дом, този дом е Белият дом и аз съм неговият господар. Ти както ми говориш, мислиш, че аз нищо не разбирам – но аз много добре разбирам ти какво искаш. Както, след това казва – абе какви са тези мои съюзници, те са като хора, които са се качили на моя автобус и не са си платили билета и доста ме отегчават заради това. И кои са тези негови съюзници – Франция на Саркози, на когото той се подиграва, и Камерън – на който казва, ако искаш специално отношение, вдигни военния бюджет над 2 процента. И в крайна сметка виждаш един президент, който съвсем не говори по класическите догми на тяхната политическа доктрина, който е съвсем различен, който утре ще го видим при Кастро в Хавана.
– Той и Тръмп не говори като типичен американски президент.
– Разликата е в светлинни години от единия до другия.
– Има ли възможност той да застане начело и какво да очакваме тогава?
– Аз не мога да си представя начело на Америка Тръмп.
– Добре, да не предполагаме. Последно наистина – има ли български Орбан, такъв какъвто виждате и който може да застане?
– А вие се срещате всеки ден с тях, всяка сутрин. Аз не съм в политиката.
– Да, но вие ги наблюдавате отстрани и може да ги анализирате по-добре.
– Аз бих се радвал, ако България има Орбан.
Оставяне на коментар