Десислав Григоров е журналист и спортен коментатор. От няколко години активно работи за възстановяване, запазване и популяризиране на традициите и обичаите на историко-географската област Бурел. Заедно със семейството си се грижи за фамилното стопанство с овощна и зеленчукова градина. Животът и премеждията на село отразява в създадената за случая фейсбук страница „От наше село“.
В началото на 2014 г. предлага характерния за областта Бурел мармалад от скоруши да бъде вписан в „Съкровищницата на вкусове” на световното двиижение Slow Food и година по-късно сладкият български деликатес вече е част от престижния каталог. Предлагаме ви представяне на философията и дейността на световното движение Slow Food – или както го нарича Десислав Григоров – за насладата от живота и за бавното хранене. Което си е и духовна храна ;)
Животът в XXI век е живот на бързи обороти. Бърз интернет, бързо преглеждане на събитията чрез социалните медии, бързи смартфони и таблети, бърза работа, доставки, сделки, бърза храна… Забързаният живот обаче има една основна негативна характеристика – всичко се случва толкова скоростно, че ни убягва и сякаш се изнизва между пръстите ни възможността да се насладим на момента.
Все по-малко време отделяме за самите себе си, за близките ни, за родния край, за нашите предци и техните традиции. Ако намалим темпото, ако ударим спирачките и живеем по-спокойно, тогава и самото време ще започне да тече с по-бавни темпове, ще преоткрием себе си и онези малки чудеса на живота, които все ни се изплъзват, защото „нямаме време“. Бавната храна, бавният начин на живот, бавното знание, насладата от изживените хубави моменти – това е част от философията на световното движение Slow Food. В този материал ще ви разкажем за него.
Историята на Slow Food
Slow Food възниква през 1989 г. в италианския град Бра, като контрапункт на веригите за бързо хранене, налагащи единен глобален стандарт, и на тяхното унищожително влияние върху местните традиции и култури, свързани със селското стопанство и храните.
Самата идея се заражда още през 1986 г., когато на 20 март в центъра на Рим е открит първият в Италия ресторант от веригата McDonalds. Тогава Карло Петрини, който впоследствие става и основател на движението, с група приятели организира оригинален протест, с който да защитят италианската кулинарна традиция от навлизането на веригата за бързо хранене с тогавашното й мото „Един вкус в целия свят“. Петрини и приятелите му приготвят спагети и ги раздават на минувачите, които преминават в близост до новооткрития ресторант на американската верига на площад „Пиаца ди Спаня“.
Още едно събитие от същия месец март 1986 г. оказва огромна роля в създаването на движението. Тогава италианските дистрибутори на евтини трапезни вина от провинция Пиемонт – Джовани и Даниеле Чиравена, намират начин изкуствено да състари предлаганите от него вина и по този начин да им вдигне цената. Начинът за това е чрез добавяне на индустриален алкохол – метанол. Резултатът е трагичен – от отравяне загиват 23 души, а десетки други губят зрението си – те са сред стотиците, които успяват да избегнат фаталния край след болнично лечение. Случаят е известен като „Скандалът с метиловото вино“, а щетите, които нанася на винопроизводителите в страната, са огромни. През 1985 г. Италия е изнесла на световния пазар 17 млн. хектолитра вино, докато през 1986 г. обемът намалява с 1/3 до 11 млн. хектолитра.
Двете събития катализират процеса на създаване на движение, което от една страна да противостои на експанзията на веригите за бързо хранене и от друга – да защитава малките, местни производители, и създаваните от тях качествени храни и напитки, съхранили в себе си традицията на поколенията. Оттам идва и основната философията на Slow Food, която най-общо се заключава в три думи: хубаво, чисто, справедливо. Това означава храната да е вкусна и да е приготвена от качествени продукти, да е произведена по природосъобразен начин, който не вреди на околната среда и да се произвежда по социално отговорен начин, т.е. производителите да получават справедливо възнаграждение за своя труд.
Мисия
Днес световното движение Slow Food има над 100 000 членове и милиони спомоществователи (но не в смисъла на спонсори) по цял свят – в над 160 държави. Това са хора, които със своята дейност допринасят за съхраняване на кулинарните традиции и културата на местните общности, за запазване на селскостопанското и дивото биоразнообразие и популяризирането им като част от националното културно наследство във всяка една държава и по цял свят.
Друга мисия е повишаване на информираността на обществото по отношение на въпросите, свързани с качеството на храните, и популяризиране на спокойния живот в естествен ритъм, неразривно свързан с природата и здравето на потребителите, като се поощрява консумирането на храна от най-високо качество. Освен това Slow Food подпомага създаването на регионални партньорства за опазване на кулинарните традиции, на застрашени от изчезване храни, напитки, сортове растения и породи животни, като по този начин се увеличава и благосъстоянието на местните общности. Всичко това е свързано и с активната работа по издирване, документиране и възстановяване на традициите, свързани с храненето в различни части на света, докато това знание, наследено ни от предишните поколения, все още не е безвъзвратно загубено.
За да бъде съхранено това знание, през 1996 г. е създадена „Съкровищницата на вкусове“. Тя е своеобразен каталог на всички традиционни храни, напитки, сортове и породи животни, които да бъдат запазени за бъдните поколения. Защото опасността да се загубят съществува и тя е непосредствена. Пример за това е популярното в миналото у нас жълто сирене. Според стара книга от 1897 г. то се е приготвяло в Тетевенския край, като в него се е добавяла билката еньовче, която служела за подкваса. Оттам идвал и характерният му жълт цвят. Рецептата за направата му е загубена и до този момент не са открити писмени данни за това как се е приготвяло то.
Slow Food в България
Страната ни се присъединява към световното движение през 2004 г., когато изпраща малка делегация от производители на традиционни продукти на първото изложение Terra Madre в Торино, където са представени смилянския фасул, троянската сливова ракия и родопското бито сирене.
През 2009 г. е създадена Асоциация на конвивиумите на Slow Food в България, която е призната от Slow Food за техния български партньор. През октомври 2013 г. стартира младежката мрежа на Slow Food Youth Sofia, която е част от световната младежка мрежа на Slow Food. Нейните членове допринасят за промени в сферата на производството и потреблението на храни. На снимката: Десислава Димитрова (вляво) – координатор на Slow Food в България.
Основен акцент в работата на организацията е работата с деца. От най-ранна възраст децата ни са „заливани“ с нискокачествени храни, като в същото време расте ръстът на болести, резултат от неправилно хранене – като диабет, затлъстяване, повишено кръвно налягане. През 2009 г. стартира проект за повишаване на културата на хранене при децата, както и проучване на механизмите за подобряване на храната в училищните столове. Проектът бе реализиран в две училища – 55 СОУ „Петко Каравелов“ в София и Основно музикално училище „Георги Бенковски“ в с. Черни Вит.
В резултат на доброволческите усилия на много съмишленици, производители, учители, готвачи, учени или просто хора, които вярват, че хубавата, чиста и справедлива храна не е отживелица, днес Slow Food в България е мрежа от 5 президиума (за опазването на Зелено сирене от Черни Вит, каракачанските овце, смилянския фасул, навпавока от Горно Драглище и куртовския розов домат), 15 конвивиума (София, Сливен, Габрово, Ковачевица, Пирин-Влахи, Черни Вит, Родопи-Смилян, Горно Драглище, Троян, Бела Речка, Кюстендил, Златарица, Странджа, Копривщица, Куртово Конаре) и един пазар „Плодовете на Земята“ в с. Черни Вит. В резултат на усилията на българските членове на Slow Food повече от 50 уникални български храни са включени в „Съкровищницата на вкусове“.
Зелено сирене от с. Черни Вит
България в „Съкровищницата на вкусове“
Вкусовете, сортовете и породите животни от България, попаднали в своеобразния каталог на Slow Food, са 51.
Това са: трахана, баничански лук, козя извара от Бела Речка, белишки лук, халва от с. Блатска, мармалад от скоруши, царевичен кус-кус от с. Брезница, сирене от Черничево, туршия от зелени джанки и туршия от гурулета, чукан червен пипер, еленски бут, гъмза, мавруд, червен мискет, овчи крака от Гоце Делчев, ръчно приготвена юфка, караджейка, куртовска ябълка,
розов домат от Куртово Конаре, куртовска капия, бял боб Ленчо, люто, осолен свински бут, обге, омач, овча пастърма, пестил, пуска, лакерда, туршия от череши, белвица, родопско бито сирене, боров мед от с. Горно Драглище, слънчогледов шарлан, смилянски боб, странджански етърник, странджански дядо, странджанска баба, странджански рачел, зелено сирене от с. Черни Вит, петмез от диви круши, медночервена шуменска овца, каракачанска овца, тетевенска овца, западно-старопланинска овца, брезнишка овца, софийска овца, сиво българско говедо, късорого родопско говедо, чироз и източнобалканска свиня.
Карло Петрини
По-горе стана дума, че Карло Петрини е основател на движението Slow Food. Той е роден през 1949 г. в малкото градче Бра, в Северен Пиемонт, Италия. Журналист, писател и радетел за устойчива хранителна система. Основаното от него движение може да се похвали днес с редица постижения, сред които са Университетът по гастрономични науки в Поленцо, Италия, световният форум Terra Madre, стартирал през 2004 г. и оттогава на всеки две години събиращ в Торино над 2000 хранителни общности от цял свят – дребни фермери, рибари, занаятчии, готвачи, млади хора, учени, и експерти от над 150 страни.
Петрини пътува по целия свят и участва в различни конференции, изнася лекции в престижни университети (включително и такива от Бръшляновата лига в САЩ), посещава хранителните общности от мрежата на Slow Food, участва в дискусии на Европейската комисия и Организацията по прехрана и земеделие по въпроси, свързани с устойчивото производство на храната и селско стопанство. Неговият обществено-политически и философски принос в тази сфера му носят редица признания. През 2003 г. Istituto Universitario Suor Orsola Benincasa на Непал му присъжда почетна степен по културна антропология; през май 2006 г. той получава почетна степен от Университета на Ню Хемпшир за основаването на университета в Поленцо; през 2008 г. Университетът на Палермо му присъжда почетна степен по селскостопански науки и технологии.
Заради изключителния му принос по отношение на опазването на околната среда и устойчивото развитие, Петрини е един от носителите на награда „Шампион на Земята“ на ООН през 2013 г.
На 16 март е премиерата на българското издание на книгата „Хубаво, чисто, справедливо“, която съдържа основите на философията Slow Food. По този случай нейният автор Карло Петрини е в страната ни.
Оставяне на коментар