Ракетата носител „Протон-М“ стартира от космодрума „Байконур“ в Казахстан съвместната мисия до Червената планета на Русия и Европейската космическа агенция (ESA), наречена „ExoMars 2016”.
Тази мисия има две задачи. Първо, апаратът „ExoMars 2016″ трябва да извърши подробен анализ на състава на газовете в атмосферата на Марс, с особен акцент върху метана, който може да е признак за наличието на живот. На второ място, той трябва да достави на повърхността на Марс спускаем модул, за да се подготви почвата за друга мисия, която ще стартира след няколко години.
Успехът на „ExoMars 2016” ще бъде важно събитие за двамата партньори, тъй като ESA е достигала орбитата на Марс само веднъж, през 2003 г., а Русия не успя да го направи, въпреки многото опити.
„Това е невероятно вълнуващо събитие. Става дума за серия от мисии, които се опитват да намерят отговор на един от основните въпроси на науката: има ли живот извън Земята „, казва планетологът Питър Гриндрод от колежа Бъркбек на Лондонския университет, който си сътрудничи с Космическата агенция на Обединеното кралство.
„Ако установим, че животът има и в други части на Слънчевата система, това ще бъде гигантско откритие, затова доказателствата трябва да бъдат много убедителни. Както се казва, изключителните претенции изискват изключителни доказателства“, сподели Гриндрод в интервю за The Telegraph.
Една част от проекта „ExoMars“ е Марсианският газов анализатор (TGO), който ще изследва състава на атмосферата на Марс, с особен акцент на следи от метан. На Земята около 90% метана се произвежда от живите организми, така че е напълно разумно да се предположи, че на Марс този газ също се произвежда в резултат на някои биологични процеси. Въпреки това, негови източници могат да бъдат и геоложки системи.
Приборите в TGO могат да анализират и други газове, които ще бъдат открити заедно с метана, както и да определят процента на други въглеродни изотопи в метана, което ще позволи да се изясни неговия произход.
„Но дори и източниците на метан да са живи организми, това все още не означава, че на Марс в момента има живот”, казва Хакан Сведхем, сътрудник на мисията от ESA, който отговаря за работата на TGO – „Метанът може да е бил задържан под повърхността на Марс в резултат на различните процеси и да е освободен едва сега „.
Сред апаратите на борда на TGO, чиято задача е да търси в атмосферата на Марс следи от газове с органичен произход, има сериозно БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ – дозиметричната апаратура „Люлин-МО“, създаден от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН.
„Люлин-МО“ е част от руския неутронен спектрометър FREND на орбиталната станция TGO и ще провежда радиационни измервания на борда. Самият детектор FREND (Fine Resolution Epithermal Neutron Detector) е предназначен за картографиране чрез неутронен поток на повърхността на Марс с висока пространствена разделителна способност и дава възможност да се прецени съдържанието на водород в повърхностния слой с дебелина един метър. (Бел.ред.)
Служители на „Thales Alenia Space“ до орбиталната станция ExoMars 2016
Другата част на проекта „ExoMars 2016” е спускаемият модул „Скиапарели“. Той ще се отдели от орбиталния модул на 16-ти октомври 2016 г. и ще започне спускане към повърхността на Червената планета, което трябва да завърши на 19 октомври. Веднага след като се окаже на повърхността на Марс, неговите прибори ще проведат няколко теста, но основната му задача е да се демонстрира, че може да влезе в атмосферата на Марс, да извърши плавно снижаване и да кацне на повърхността.
„Развитието на технологиите има много важна роля”, каза в интервю за ВВС директорът на ESA по научната работа Алваро Хименес – „Ако искаме да бъдем партньори в бъдеще, в следващите мисии до Марс, ще трябва да демонстрираме способността на нашето оборудване да извърши кацане. Ако не можем да направим това, тогава все още не сме достигнали желаното ниво. Ние самите трябва да покажем, че сме в състояние да го направим.“
Ако всичко върви по план, две години по-късно, през 2018 г., ще започне вторият етап на мисията „ExoMars“. Макар че поради финансови проблеми началото й може да бъде отложено за 2020 г., тоест, до момента, когато Земята и Марс отново ще се намират най-близо един до друг.
По време на този втори мисия, независимо кога ще стане това, на повърхността на Марс трябва да кацне по-съвършен марсоход, който да може да пробие в неговата кора дупка от два метра. За сравнение, сегашните марсоходи на НАСА са в състояние да направят дупка на няколко сантиметра дълбочина.
Учените се надяват, че ако успеят да пробият по-дълбоки кладенци, това ще увеличи шансовете им да намерят признаци на живот. Както се казва на сайта на ЕSА: „Пробите, взети под повърхността на планетата, е по-вероятно да съдържат биомаркери, тъй като разредената атмосфера на Марс почти не защитава повърхността му от въздействието на радиацията и фотохимичните процеси.“
Цеца Христова / Memoria de futuro
Източници: Christian Science Monitor
National Geographic
Оставяне на коментар