Раждането ни не е смъртна присъда

Интервю на Елена Добрюха

– Казвате, че с увеличаването на продължителността на живота няма да има криза от пренаселеност на Земята, тъй като хората все по-бързо и по-ефективно ще разработват нови пространства на планетата. Но в това е  трудно да се повярва – достатъчно е да си спомним как се бием за парче градска земя, за да паркираме автомобила си… 

– Трябва да се разбере, че пренаселеността заради спирането на стареенето не е реалност на утрешния ден или на следващата година. Става дума за един много продължителен период от време. Анти-ейдж технологиите, върху които работим, ще влязат в живота ни след 20-30 години, а някои открития все още предстои да бъдат направени.Така че в близките сто години няма да бъдем изправени пред този проблем. Затова примерът с паркинга не е много уместен.

– Следователно, бъдещето без старост е по-далече, отколкото би ни се искало… Но така или иначе Вие не виждате проблем с пренаселеността, а такава съществува и за съжаление, няма да бъде решена скоро.

– Е, не бих го казал така. В Китай, например, неотдавна вдигнаха ограниченията за броя на децата в семейството. Тук работата е в това: технологиите, които хората постепенно развиват – слънчевата енергия, електромобилите, изкуствената храна – ще доведат до по-ниско потребление на ограничените ресурси. Така че ще стане възможно с тези възобновяеми блага да се обезпечават възможно най-голям брой хора. За да има място за живеене на нарастналото население, човечеството ще усвои нови територи  – с помощта на нашите новаторски разработки. Да се спира хода на прогреса, оплаквайки се, че ни предстои да се сблъскаме с много трудности, е лудост!

– А ако за 50 години не успеем да стигнем това на ниво на прогреса, който да ни позволи да не се ограничаваме в нищо?

– Много песимистично съждение. Но добре, да предположим, че човечеството се провали. Дори и тогава ние ще имаме избор, макар и не много приятен – да имаме по-малко деца или да позволим на вече родените хора да живеят дълъг и здрав живот. Разбира се, това е ужасен избор, истинска жертва. Но, събудете се! Нима днешната ситуация е по-добра – хиляди хора всеки ден се отправят към отвъдното след тежки заболявания, след тежки телесни и психически страдания?!

– Едва ли ще убедите жената, мечтаеща за дете, че не е нужно да ражда.

– Бих й казал: „Посочете този, на когото сте готови да подпишете смъртната присъда в замяна на раждането на нов човек!“

На много конференции по геронтология участията на Обри де Грей са очаквани като излизането на сцена на музикант-хедлайнер

– Каква ще бъде продължителността на живота, ако се научим да се борим със стареенето?

– Моите колеги и аз вярваме, че не съществуват ограничения. В рамките на 20-25 години би трябвало да сме в състояние да поемем контрола над процеса на стареене и рискът от смърт да престане да расте с увеличаване на възрастта. Днес този риск се увеличава за всеки отделен човек с 10% на година. Така например, на 67 години на рискът от смърт е с 10% по-висок, отколкото на 66. Нашата задача е на 67 рискът да е същият като, например, на 26, когато вероятността да не достигнеш до 27 е по-малка от една хилядна. По този начин, повечето хора ще могат да доживеят най-малко хиляда години – това е просто математическо изчисление.

– Има ли в такъв случай някакви ограничения в самото човешко тяло? Да допуснем, че до 200 години то все още може да бъде ремонтирано, а след това няма ли да настъпи пълно износване на материята?

–  Днешните ограничения във функционирането на организма ни са свързани с липсата на подходяща медицинска помощ. Тялото е машина, състояща се от подвижни части. И, както автомобила, то се износва и може да бъде напълно възстановено.

–  Как да се увеличи нивото на издръжливост така, че да е достатъчно за много дълго време?

–  Отново ще използвам аналогията с автомобилите. Ако се загледате в някой ретро-гараж, ще видите стогодишни машини с бензинови  двигатели с вътрешно горене, които все още са в движение благодарение на механиците. Ние можем и в бъдеще да продължим да  поддържаме тези коли в работно състояние.

–  Искате да кажете, че ние можем безкрайно да обновяваме и поддържаме тялото си… нима и кожата си ще сменяме?

–  Разбира се! Защо не?!

– Аз карам колата си в сервиза, за да сменят някои части. Но ако подменят няколко врати, преден капак, двигател – това вече няма да е съвсем моята кола… Така че хората, напълно реновирани, вече няма да са същите.

– О, хайде! Всичко това глупости. Ако ви харесва да мислите така, това си е ваша работа, разбира се. Но ми се струва, че ако имате нужда от помощ и ви излекуват с помощта на нови органи, ще бъдете доволни. Аз не искам да разпространявам философия, това е такава отрова. Аз съм практичен човек и се интересувам от конкретни задачи. Дайте да поразсъждаваме за детството. Например, когато бях на 10, аз очевидно бях различен – по външен вид, мисли, интереси. Че аз дори не обичах бира! И какво от това?! А когато чукна хиляда, може и кетчуп да заобичам. Да, ние се променяме – това е част от нашето развитие. Повечето атоми, от които сега е съставено вашето тяло, преди 10 години не са ви принадлежали.

 – Не съществува ли риск, получавайки вечен живот, да станем твърде небрежни, жестоки, безцелни? Ние винаги ще имаме втори шанс…

– Аз не се занимавам с безсмъртието – просто се опитвам да направя така, че всички да са здрави. Ако успеем с колегите, хората, естествено, ще живеят по-дълго. Но няма къде да се дянат автомобилните катастрофи, самолетните катастрофи, природните бедствия, епидемиите – по този начин и разбирането за край на битието също няма да изчезне.

– С това не може да се спори. Тогава ми кажете, кои технологии за удължаване на живота според Вас са най-обещаващи?

–  Голяма част от медицинските услуги ще бъде свързана с терапия,  основана на използването на стволови клетки: те ще заменят износените клетки от различни тъкани на организма, които той не е в състояние сам да възстанови. С този проблем са свързани много ужасни заболявания, по-специално болестта на Паркинсон. Друга важна технология е генната терапия. Често здравето се оказва под заплаха, защото пациентът генетически не може да противостои на болестта. Медиците ще търсят такава способност при разни видове животни и ще вкарват техните гени в човешките клетки. Друг начин е имунната терапия, стимулирането на имунната система. Технологиите са много, както и предизвикателствата към нашето здраве. Ето защо в нашата фондация създадохме класификация на основните видове „повреди”, съпътстващи стареенето, и начините за справяне с тях.

 – А каква роля отреждате на ремонта на тялото с помощта на роботизирани протези?

– Мисля, че броят на разработките за създаване на изкуствено сърце, очи, ръце, ще растат, но приоритет все пак ще си остане биологичното решение на основните здравни проблеми.

–  Хората ще трябва да преминават през профилактични медицински услуги с използването на нови технологии или да се справят с проблемите, когато те възникнат?

– Мисля, че това ще бъде комбиниран процес. Но най-добре е да се започне в средната възраст, на около 50 години. В детството всичко със здравето обикновено е наред. Но и да се чака прекалено дълго, докато не се появи сериозно заболяване, също е опасно.

–  А как Вие самият удължавате своя живот? Говори се, че живеете с три жени – може би в това се крие една от тайните на вечната младост?

– Да, живея. Но това едва ли е панацея срещу стареенето. Всъщност, аз спя малко, не водя най-здравословния начин на живот и по-скоро скъсявам срока на своето благополучно съществуване. Въпреки това аз подкрепям изследванията, които току-що изброих, и се надявам, че техните резултати ще помогнат и на мен.

–  Колко дълго бихте искали да живеете?

–  Не знам ще поискам ли в действителност да живея хиляда години. Но бих искал да имам възможността да избера кога да умра.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: сп. „Кот Шрёдингера”

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

 Или станете наши приятели във ФЕЙСБУК