Представителят на Долната камара на Бразилския национален конгрес Едуардо Куня прие да бъде гласувано предложението за импийчмънт срещу президента Дилма Русев. В същото време Куня е обвиняван в корупция от депутатите на Работническата партия и срещу него може да бъде повдигнато съдебно разследване.
Куня каза, че основава решението си на октомврийското постановление на одиторски съд, свързан с Конгреса, според което Дилма Русев неправилно е използвала средства от държавните банки, за да покрие бюджетните дефицити.
За разлика от случаите с редица други политически фигури в Бразилия обаче, няма никакви показания, посочващи, че Русев лично е била облагодетелствана от корупционните схеми, които процъфтяха във връзка с проведените от „Петробрас“ сделки (макар че борда на компанията беше под неин надзор когато корупцията се развихри).
В това отношение случаят с Дилма Русев ярко се отличава от този с Куня, който беше обвинен от прокурори за вземането на 40 милиона долара подкупи за себе си и за своите партньори. Куня попадна под щателно наблюдение заради разкрити недекларирани швейцарски банкови сметки.
В резултат на предложението за импийчмънт, Дилма Русев се появи в национален ефир вчера вечерта и подчерта, че за разлика от Куня, тя няма недекларирани чуждестранни банкови сметки и не е била обвинявана в незаконно забогатяване. „Напълно уверена съм, че това предложение няма да бъде прието“, каза тя.
Левите поддръжници на Русев определиха натиска за импийчмънт като опит за преврат, твърдейки, че нейните противници манипулират политическите институции с цел да я свалят от власт. „Това съобщение е резултат от злоупотребата с власт“, каза Вадих Дамус, законодател от Работническата партия. „Тяхното мислене не издържа на проверката на фактите“.
Формалната процедура
За да бъде премахнат президент от своя пост, Долната камара на парламента трябва да одобри мярката с мнозинство от две трети. Анализаторите вярват, че това е възможно. Въпреки това се подразбира, че тази мярка може да застраши чуждестранните инвестиции, тъй като политическата криза може да доведе до недоверие от страна на бизнеса и финансовия сектор.
Задният двор на САЩ
Исторически погледнато, Латинска Америка е „задният двор“ на Вашингтон. Смяната на политическия спектър – особено идването на власт на леви политически партии във Венецуела, Еквадор, Аржентина, Боливия, Бразилия, Хондурас, Никарагуа и Парагвай – от няколко години предизвиква сериозна реакция от страна на Белия дом. Имаше опити за преврат срещу Уго Чавес и Рафаел Кореа. В Парагвай и Хондурас това включваше фракции на десни парти в парламента и завърши с отстраняването на президентите от власт. Последните избори в Аржентина бяха спечелени от Маурисио Макри, най-удобният за САЩ кандидат
.
Геополитическо дежа ву
Промяната в геополитическата ориентация на Латинска Америка наподобява сценария, който беше проведен по-рано в Европа: и Герхард Шрьодер в Германия, и Жак Ширак във Франция не успяха да осъществят последователна евроконтинентална стратегия след критиката им относно инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. Тези, които ги заместиха – Ангела Меркел и Никола Саркози – заеха проатлантически позиции и се превърнаха в агенти на интересите на САЩ в Европейския съюз.
Прогноза
Ако Русев бъде свалена от власт и Работническата партия се разцепи, това би означавало още една победа за атлантическите сили в региона. Бразилия е най-голямата държава в Латинска Америка и заедно с Аржентина – нейният икономически двигател. Подобна трансформация може да предизвика верижна реакция, която да застигне и другите държави.
Превод и обощение: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източници: New York Times; Katehon
Оставяне на коментар