Най-добрите филми за Втората световна война

104

Отдалечаването ни във времето от Втората световна война не само не води до намаляване на интереса на киното към това събитие, но и се характеризира с опити за нови, постмодернистични негови прочити. Тарантино и неговият филм „Гадните копилета“, например, е един от тях. През последните години сред най-стойностните кинопродукции по темата, според мен, са американските, а не руските (респ. съветските), както бе в по-ранни периоди.

Така например, шест от заглавията в топ 10 на филмите за Втората световна война, според най-големия сайт за кино в света IMDB, са създадени след 1990 г. и те са все западни заглавия (главно холивудски): „СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР” 1993) – реж. Стивън Спилбърг; „СПАСЯВАНЕТО НА РЕДНИК РАЙЪН” (1998) – реж. Стивън Спилбърг; „ПИАНИСТЪТ” (2002) – реж. Роман Полански; „ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН” (1997) – реж. Роберто Бенини; „ГАДНИ КОПИЛЕТА” (2009) – реж. Куентин Тарантино; „КРАХЪТ НА ТРЕТИЯ РАЙХ” (2004) – реж. Оливер Хиршбигел.

В други класации фигурират още три американски военни шедьовъра, заснети от наши съвременници: „ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“ (1998) – реж. Терънс Малик; „ЗНАМЕНАТА НА НАШИТЕ БАЩИ“ (2006) – реж. Клинт Истууд и „ПИСМА ОТ ИВО ДЖИМА“ (2006) – реж. Клинт Истууд.

Същевременно в по-новите зрителски класации на руските (респ. съветски) продукции за Втората световна война отсъстват филми от последните две десетилетия, а все още доминират прекрасните, но сравнително по-слабо известни на съвременните зрители филми, като: „ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА РОДИНАТА“ (1975) – реж. Сергей Бондарчук; „НА БОЙ ОТИВАТ САМО СТАРЦИТЕ“ (1973) – реж. Леонид Биков; „А УТРИНИТЕ ТУК СА ТИХИ“ (1972) – реж. Станислав Ростоцки; „СЕДЕМНАЙСЕТ МИГА ОТ ПРОЛЕТТА“ (1973) – реж. Татяна Лиознова; „ОФИЦЕРИ“ (1971) – реж. Владимир Рогов; „БАЛАДА ЗА ВОЙНИКА“ (1959) – реж. Григорий Чухрай; „БАЩАТА НА ВОЙНИКА“ (1964) – реж. Резо Чхеидзе; „ЛЕТЯТ ЖЕРАВИ“ (1957) – реж. Михаил Калатозов; „ЖЕНЯ, ЖЕНЕЧКА И „КАТЮША“ (1967) – реж. Владимир Мотил; „НА ВОЙНА, КАТО НА ВОЙНА“ (1968) – реж. Виктор Трегубович и др.

В последно време Русия се опитва да възвърне старата слава на своето кино за Втората световна война, фокусирайки се както преди само върху периода 1971-1945, наричайки го Велика отечествена война.

Никита Михалков, например, направи продължение от две части на „Изпепелени от слънцето” (1994), струващо общо $55 млн. Но вместо триумф, този път знаменитият режисьор трябваше да изпита разочарованието от провала. На човека, който дълги години бе нещо като „свещена крава“ сред руските кинематографисти, му се наложи да изтърпи незапомнени по остротата си нападки, повечето от които основателни. „ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО 2: ПРЕДСТОЯНИЕ“ и „ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО 3: ЦИТАДЕЛАТА“ предизвикаха такова спонтанно неодобрение, с каквото нито един руски филм за войната не се е сблъсквал през последните 20 г.

За възраждането на руското военно кино, все пак, говори фактът, че в две от надпреварите за „Оскар“ за най-добър неанглоезичен филм в последно време то бе представено именно от филми, посветени на Втората световна война. Това бяха „Белият тигър“ на Карен Шахназаров и „Сталинград“ на Фьодор Бондарчук (синът на Сергей Бондарчук), гледан от рекорден брой зрители в Русия (6.19 млн.). В резултат и на успешното си разпространение по света той донесе общи приходи от $68.1 млн. при бюджетни разходи от $30 млн.

Напоследък във връзка със 70-годишнината от края на военните действия в Европа киноиндустрията на Русия избълва истински залп от патриотични филми (някои ще излязат това лято), възкресяващи различни моменти от историята на Втората световна война, но само в частта й от 1941 до 1945, наричана от руснаците Велика Отечествена война. (За съжаление, не само преди разпадането на Съветския съюз, но и след това, рускоезичното кино не посвети нито един филм на агресивните войни, водени от Червената армия след нейното нахлуване в Полша на 17 септември 1939 г. чак до 22 юни 1941 г., когато самият Съветския съюз бе нападнат от нацистка Германия.

Впрочем, фокусирайки се именно върху периода 1941-1945, съветското и след него руското кино фактически премълчават срамната истина за първите две години от Втората световна война, през които Сталин и Хитлер де факто действат като съюзници в стремежа си да наложат нов ред в Европа, прекроявайки нейните граници.

ТОП 15 НА ФИЛМИТЕ
ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

kinopoisk.ruИВАНОВО ДЕТСТВО“ (СССР, 1962) – реж. Андрей Тарковски
Блестящият дебют в игралното кино на легендарния режисьор Андрей Тарковски е оригинална адаптация по разказа „Иван“ на писателя Владимира Богомолов.

Освен, че е отличен със „Златен лъв“ на кинофестивала във Венеция, „Иваново детство“ получава възторжена оценка и от водещи западни интелектуалци като френския философ Жан-Пол Сартр, който пише следното за малолетния герой от филма:
„В действителност той е най-невинната и най-трогателна жертва на войната: това момче, което не могат да накарат да обича, е сковано от жестокост, тя е проникнала вътре в него. Нацистите са го убили тогава, когато са убили майка му и са разстреляли жителите на неговото село…”

Сартр е само един от многото капацитети не само в областта на изкуството, оценили високо творбата на Тарковски най-вече заради оригиналността на кинематографичния й език, разкриващ азбучната истина, че войната убива човешкото у всеки, който е станал свидетел на нейните ужаси – особено у децата – защото деформира безвъзвратно техните психики, заразявайки ги с вируса на омразата.

kinopoisk.ruИДИ И ВИЖ“ (Иди и смотри, СССР, 1985) – реж. Елем Климов

Този разтърсващ шедьовър на военното кино е заснет въз основа на документални факти, отразени в прочутата „Хатинска повест“ на писателя Алес Адамович. Неговият режисьор Елем Климов се е опитал да достигне до ново, непознато равнище на достоверност чрез краен натурализъм при описанието на нацистките зверства и нечовешките страдания на жителите от окупираните през Втората световна война територии на Съветския съюз. И е успял да направи съвсем различен филм, който се откроява на фона на преобладаващата част от съветските филми за войната, които най-често акценират върху темата за подвига. Не случайно тяхното действие най-често протича по фронтовете или в болниците. А и няма как да бъде другояче, защото спецификата на героичното кино го изисква, но войната има не само героична страна и реализмът изисква да се показва и от други гледни точки.

Силно се съмнявам, че излъчването в Деня на победата на филми като „Иди и виж“, които са изключение в съветското кино, едва ли би се посрещнало с одобрение от мнозинството зрители в днешна Русия.

_RAIAN1СПАСЯВАНЕТО НА РЕДНИК РАЙЪН” (Saving Private Ryan, САЩ, 1998) – реж. Стивън Спилбърг

Това е най-скъпоструващата продукция от всички, включени в класацията ми, но и най-гледаната по целия свят. Само в САЩ са я гледали 45.7 млн. зрители. За нейното заснемане са изразходвани $70 млн., но пък общите приходи от триумфалното разпространение на филм по света възлизат на $481.8 млн. Но не навсякъде е било така.

Първоначално не е допуснат, например, в индийските кина по цензурни съображения – заради изобилието от сцени с насилие. Затова предлагат на Спилбърг да изреже някои от тях специално за „индийската“ версия, с което той не се съгласява. За огромно удивление на индийците, той им прави контрапредложение да се откажат от неговото разпространение. Разбирайки цялата сериозност на ситуацията, индийският министър-председател решава да гледа филма и след като остава потресен от видяното, взема решение да бъде пуснат по екраните на многомилионна Индия в оригиналната си версия – без всякакви съкращения.

Много ветерани от войната изразяват своята благодарност към Спилбърг, който според тяхното мнение, е успял да направи напълно достоверен филм. Именно те го посъветстват да включи повече натуралистични моменти с цел да доближи максимално повествованието до реалните жестокости, съпътствали военните действия.

В първоначалната версия на сценария речта на персонажа на Том Ханкс, с която той се обръща към своето подразделение, била значително по-дълга (в нея героят разказва подробно за всичко, което е готов да стори, за да се завърне обратно у дома). Но Ханкс се противопоставя, заявявайки, че неговият герой би трябвало да е по-сдържан в приказките си. Спилбърг се съгласява и монологът, представен на екрана, става значително по-кратък от предвидения в сценария. За ролята, изпълнена от Том Ханкс, претендирали Харисън Форд и Мел Гибсън. А в образа на редник Райън е трябвало да се превъплъти, според предварителните намерения, актьорът Едуард Нортън. Но в крайна сметка знаменитата роля е поверена на Мат Деймън.

„Спасяването на редник Райън“ е удостоен с 5 награди „Оскар“ – за режисура, операторско майсторство, монтаж, звук и ефекти.

1193759734_189739the-thin-red-line-posters(1)ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“ (The Thin Red Line, САЩ, 1998) – реж. Терънс Малик

Този филм разказва по невиждан (и до днес!) чисто кинематографичен начин за няколко месеца от живота на едно подразделение от американската армия, участвало в може би най-важната и трудна военна операция на XX век — битката за Гуадалканал през ноември 1942 г. Тя е решителната сред серията сражения между Съюзниците (по-конкретно САЩ) и Японската империя по време на Втората световна война.

Филмът се фокусира върху съдбата на стрелкови батальон – неочаквано спокойното му дебаркиране, последвалите кървави боеве и трагичното отстъпление на малцината, които успяват да оцелеят.

„Тънка червена линия“ е заснет по мотиви от едноименния роман на Джеймс Джонс, издаден през 1962 г. Пълното времетраене на филма е 6 часа, но е разпространен във версия от 170 мин. Огромните съкращения, които бил принуден да направи режисьорът Терънс Малик, водят до пълното изрязване на сцените с участието на Мики Рурк, например. Присъствието на Ейдриън Броуди във филма също е било значително по-голямо от това, което виждаме във финалната му версия. Трудно е да си представим какви биха били резултатите от неговото разпространение в оригиналния му вид, след като дори и в съкратения си вариант не успява да възвърне разходите си от $52 млн. В САЩ са регистрирани едва 7 млн. посещения в кината ($36,4 млн.) Но благодарение на успешното му световно разпространение, приходите от филма достигат $98,1 млн.

kinopoisk.ruЛЕТЯТ ЖЕРАВИ“ (Летят журавли, СССР, 1957) – реж. Михаил Калатозов
Навремето филмът е удостоен със „Златна палма“ на фестивала в Кан – напълно заслужено, според мен. Защото съумява да използва кинематографичната образност, за да разкаже с удивителна емоционална сила за обикновените руснаци с разрушени съдби, които не съумяват да излязат с чест от жестокото изпитание на войната.

В центъра на вниманието е трагичната история на двама влюблени, разделени завинаги…

„Летят жерави“ е сред редките случаи в историята на киното, когато една новаторска в кинематографично отношение творба постига огромен зрителски успех не само в страната, където е създадена, но и по целия свят, предизвиквайки едновременно и естетически, и душевен катарзис у милиони хора. Само в страните от бившия Съветски съюз са го гледали 28.3 млн зрители.

The-Big-Red-One-(1980)-picture-MOV_7d6966f8_b(1)ДИВИЗИЯТА“ (The Big Red One, САЩ, 1980) – реж. Самюъл Фулър

Имам предвид възстановената версия на филма, представена за пръв път на фестивала в Кан през 2005 г., която е допълнена с 39 мин. Самият Фулър като боец от прославената американска Първа пехотна дивизия получава много отличия за своите подвизи по време на Втората световна война. Когато през 1980 г. създава „Дивизията“, слага в началото надпис: „Това е измислен живот, базиран върху действителна смърт“.

Би могло да се каже още, че филмът на Фулър е истинският боен дневник на войната – с цялата пот, кръв и… борба за оцеляване. И, според мен, именно в него Лий Марвин изиграва една от най-добрите си роли в киното. За съжаление, „Дивизията“ е слабо познат на широката публика. Слаби са приходите от кината на САЩ – едва $7,2 млн., а няма никакви данни за резултатите от международното му разпространение. Не е показван на големия екран у нас, но излиза официално на DVD през май 2005 г.

kinopoisk.ruБАЛАДА ЗА ВОЙНИКА“ (Баллада о солдате, СССР, 1959) – реж. Григорий Чухрай

Без да показва самите военни действия този филмът разкрива трагичните последици от войната през призмата на преживяното от редови руски войник по време на краткия му отпуск, през който по дългия път към родното си село успява да намери любовта (и да я загуби), да навести за минути майка си и да я прегърне (може би за последно!).

Няма необичайни режисьорски ходове, няма операторско новаторство, няма мащабни батални сцени, няма още много неща… Но има проста, вълнуваща история, която те разтърсва емоционално — това главното му достойнство. „Балада за войника“ няма нищо общо с патетиката на повечето съветски филми, посветени на Великата отечествена война. В рамките на бившия Съветски съюз са го гледали малко над 30 млн. зрители.

kinopoisk.ruПРОВЕРКА ПО ПЪТИЩАТА“ (Проверка на дорогах, СССР, 1971) – реж. Алексей Герман

Този изключителен филм е почти неизвестен на широката публика, може би защото има нещастна съдба – появява се на бял свят цели 15 години, след като е създаден. Заснет е още през 1971 г. под заглавието „Операция ЧНГ“, но Алексей Романов, тогавашният председател на държавната кинематография на Съветския съюз (Госкино) го възприел като нападка срещу великите образци на съветското кино за Великата Отечествена война и забранил излизането му на екран. Трудно е било да се преглътне жестокия реализъм на филма, отличаващ се коренно от възприетите стереотипи в съветското военно кино. Неговата суровост извира от първия до последния кадър, заснети в черно-бяло. Тоталната липса на мелодраматични нотки, не само в сюжета, но и в изображението, „сдържаната“ игра на актьорите и незабележимият монтаж пораждат у зрителя усещане за нещо, действително случващо се, което е по силите само на документалното кино.

Едва след началото на Перестройката в СССР, режисьорът Алексей Герман получава възможност да пусне своята арестувана творба. След като е премонтирана, тя е разпространена в кината през есента на 1986 г. под заглавието „Проверка по пътищата“.

Главните роли изпълняват някои от най-големите актьори в съветското кино по онова време – Ролан Биков, Анатолий Солоницин, Олег Борисов и др. Първоначално в ролята на Лазарев е било предвидено да се снима Владимир Висоцки, но впоследствие тя е поверена на Владимир Замански.

kinopoisk.ruГРАД НА ЖИВОТ И СМЪРТ“ (City of Life and Death, Китай, 2009) – реж. Лу Чуан

Този филм е посветен на чудовищните престъпления, извършени от японските войници след превземането на град Нанкин (по онова време столица на Китай) през декември 1937 г. По данни на историци, в резултат на етническия геноцид, извършен тогава, са били унищожени от 200 хиляди до половин милион души от гражданското население и пленените китайски войници.

Режисьорът Лу Чуан едва ли е имал за цел да покаже всички подробности от този „азиатски Холокост“, както наричат случилото се в Нанкин някои правозащитници по света. Дори и това, което се е осмелил да заснеме, е достатъчно, за да шокира. Но въпреки изобилието на натуралистични епизоди, филмът му не дава основания да го упрекнем в спекулативност. Многобройните сцени на садизъм са изобразени изключително въздействащо. При това без помощта на кадри с разкъсани човешки крайници или вътрешности. Стига ти само да видиш оскотяването в безумните горящи очи на японските войници, а миг по-късно почти детското изражение на китайка, преди да бъде подложена на нечувана гавра, за да изтръпнеш от ужаса на това безумно клане. А едва след края на филма ти става ясно, че неговите създатели са предпочели черно-бялата лента не толкова, за да засилят ефекта на документализъм, колкото да ни спестят истинския шок от видяното, ако то беше в цвят.

„Град на живот и смърт“, разпространяван в Китай под заглавието „Нанкин! Нанкин!“, е сниман в продължение на 4 години с неголям за подобна монументална продукция бюджет от 80 млн. юана, съответстващи на малко повече от 11 млн. щатски долара. Огромният реализъм на този филм, граничещ на места с оправдан, според мен, натурализъм, е подсилен и от желанието на режисьора да покаже, че сред фанатизираната японска армия е имало интелигентни войници, за които е било трудно да се примирят със зверствата на своите съотечественици. Но именно за това, че се е опитал да види и човешкото лице на окупаторите в образа на един от японските офицери, Лу Чуан е подложен на жестоки критики от днешните китайски шовинисти, които го обвиняват, че се е продал на японците, намеквайки за специалната награда на журито, която получава на кинофестивала в Токио през 2004 г. за своя предишен филм „Кекесили: Планински патрул“.

patton_1970_580x881_789599(1)ПАТЪН“ (Patton, САЩ, 1970) – реж. Франклин Шафнър

Американската гледна точка към Втората световна война е разкрита чрез впечатляващата биография на генерал Джордж Патън в блестящото изпълнение на Джордж Скот, чийто темперамент често оказва влияние върху хода на военните действия. Впрочем именно изпълнението на този превъзходен актьор, отличено напълно заслужено с „Оскар“ за главна роля, е най-голямото достойнство на филма. Джордж Скот успява изключително убедително да представи на екрана противоречивия образ на този гениален, но прекалено груб и непредвидим военачалник, отличаващ се с фанатичните си изисквания към армейската дисциплина.

Филмът се харесва на широката американска публика, за което говорят приходите от разпространението му в САЩ ($61,7 млн.), надхвърлящи петкратно разходите за неговото заснемане.

kinopoisk.ruЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ“ (Cross of Iron, Великобритания и Западна Германия, 1977) – реж. Сам Пекинпа

Големият майстор на уестърни и криминални екшъни Сам Пекинпа успява да внуши по неподражаемо реалистичен начин отвращението си към безумната касапница, въвлякла във водовъртежа си и немалко честни и благородни мъже като сержант Щайнер (акт. Джеймс Кобурн). Навремето този филм не е показван у нас, но въпреки това е подложен на незаслужени критики, породени от неприемането на факта, че героите му са офицери от армията на Вермахта, окупирала Съветския съюз през Втората световна война.

Въпреки безспорните му кинематографични достойноства той няма особен успех, вероятно поради факта, че е създаден без участието на някоя от големите компании в Холивуд.

_!_Katin.jpegКАТИН“ (Katyn, 2007) – реж. Анджей Вайда

Освен руските и съветските военни филми, занимаващи се предимно с героизацията на Червената армия (от най-ниските чинове до най-високите) или с възпяването на подвизите на обикновените хора по време на т.нар. Велика отечествена война, са създавани и филми, разкриващи нелицеприятните истини за участието на Съветския съюз във Втората световна война.

Един от тях е „Катин“ на големия полски режисьор Анджей Вайда, номиниран за „Оскар“ в надпреварата за най-добър неанглоезичен филм.
Той възкресява истината за едно от най-големите престъпления през Втората световна война, извършено от служители и сътрудници на съветското „гестапо“ – НКВД. През април и май на 1940 г. в гората край Катин близо до Смоленск са избити 21 768 полски граждани, взети като военнопленници след агресията на Съветския съюз срещу Полша, започнала на 17 септември 1939г. Жертвите са главно офицери от резерва на полската армия (учени, лекари, артисти, хора с различни професии, учители, държавни служители). Сред тях бил и бащата на режисьора на филма.

В продължение на половин век съветските власти се опитват да скрият от света истината за Катинското клане. Едва през април 1990г. Михаил Горбачов предава на Полша важни архивни документи и признава, че то е извършено от НКВД. Същият ден ТАСС съобщава, че непосредствената отговорност е на „Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите престъпления на сталинизма“. На 14 април 2010 г. президентът на Русия Дмитрий Медведев уточнява, че полските офицери са били разстреляни по заповед лично на Йосиф Сталин. А на 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург определи в свое решение случилото се в Катин през 1940 година като „военно престъпление извършено от властите на СССР“.

Catch-22_1ПАРАГРАФ 22“ (Catch-22, 1970) – реж. Майк Никълс

Мнозина са склонни да подценяват кинематографичните достойнства на този филм, сравнявайки го с блестящия роман на Джоузеф Хелър, на който е екранизация. Но, според мен, би било несправедливо да се отрича режисьорското майсторство на Майк Никълс, съумял да представи в изключително въздействаща гротескно-трагикомична форма същността на американската военщина, проявена още по време на Втората световна война и намерира продължение в многобройните войни, които САЩ водят впоследствие.

Антивоенната, даже антипатриотичната (от гледна точка на патриотите-фанатици) същност на филма е изключително актулна днес. Учудващо е как въобще подобен „антиамерикански“ филм е могъл въобще да се появи в САЩ. Това говори, че през 70-те години на миналия век прословута американска свобода на словото наистина е съществувала. Силно се съмнявам, че днес появата на подобен филм би била възможна.

176-The_CuckooКУКУВИЦА“ (Кукушка, 2002) – реж. Александър Рогожкин

През септември 1944 г. в навечерието на финландската капитулация в края на Втората световна война, Виле – финландски снайперист с безупречно точен мерник, който е прикован към една скала, успява да се освободи от веригите. Иван е съветски офицер, арестуван от СМЕРШ – фронтовата тайна полиция, чието име означава „Смърт на шпионите“, по чудо избягва смъртта. Войниците от враждуващите армии намират убежище във фермата на лапландката Ани и за нея те не са врагове, а просто мъже…

За Дебора Йънг от сп. „Variety“ „Кукувица“ е не само очарователен, интелигентен и забавен филм. „Той е и антивоенна декларация, игнорираща епичния героизъм на Червената армия по време на Втората световна война, за да осъди войната изобщо. Неземно красивите северни пейзажи, стегнатият и мъдър сценарий, прецизната режисура и великолепните изпълнения на тримата актьори могат да привлекат публика с всякакъв вкус.“

* Нека се има предвид, че в този списък умишлено не съм поставил такива гениални творби като „Списъкът на Шиндлер“ на Стивън Спилбърг и „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини, които ,според мен, би трябвало да заемат челните места в една друга класация, ориентирана към най-добрите игрални филми на лагерна тематика.

 

Източник:Другото кино

Още от автора: Красимир Кастелов

Красимир Кастелов

Красимир Кастелов е роден в Добрич. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и социология в УНСС. В момента е хоноруван преподавател по „Кино и медии“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. През март 2015 г. защитава докторска степен по кинознание, киноизкуство и телевизия в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Създател и автор на сайта „Другото кино”.

  1. Yakov каза:

    Всичко много добре, но Плюенето по инерция по Сталин и СССР е признак или на незнание на историята, или на поредната платена страничка, която работи в посока пренаписване на историята и промиване на млади мозъци… И по-конкретно: 1) Договорът за ненападение между Германия и СССР, подписан на 23 август 1939 г., не е свидетелство за „поделяне на Европа между Хитлер и Сталин“, а опит от страна на Сталин да избегне очертаващото се нападение от страна на Германия срещу СССР (което в крайна сметка както знаем се случва).
    2) Северната и западната част на Полша са си исторически германски земи, населени с етнически германци, а източната, централната и южната части на Полша са влизали съответно в състава на Руската и Австро-Унгарската империи. Сталин по същество се опитва да възвърне загубените след Февруарската революция (1917 г.) от Руската империя територии, в което няма нищо странно, нелогично и изумително. https://ru.wikipedia.org/wiki/Распад_Российской_империи Опитите да се постави знак за равенство между Хитлер и Сталин не са от вчера, но е крайно време да се види от къде идва това внушение и да се разбере целта на внушението. За първи път подобно ‘омаскаряване’ на Сталин се прави от страна на ‘съюзниците’ САЩ, когато президентът Трюман дава разрешение още през 1947г. да се публикува ‘секретния’ Пакт ‘Рибентроп-Молотов’. Целта на подобен ход е ясна – поставяне на знак на равенство между СССР и нацистка Германия. Между другото, големите печеливши от Втората световна война са САЩ и Великобритания – основните им конкуренти са в руини – Германия, Франция, Япония и СССР. Има старо правило в криминалистиката – ‘За да откриеш престъпника, търси кой има изгода от престъплението!’… Не е тайна, че партията на Хитлер, а след идването му на власт (без да е спечелил изборите) и държавата Германия, са финансирани от американски и британски частни банки, а индустриални гиганти като Дженеръл Мотърс и Дюпон му помагат да изгради от нулата германската индустриална машина. По всичко личи, че Германия е подготвяна и хвърлена срещу СССР именно от задокеанските ‘партньори’… След като целта да бъде унищожен СССР не се постига, САЩ и Великобритания правят необходимото да ‘защитят’ Европа от Червената армия, като с голямо бързане заемат позиции в Западна Европа, за да продължат с плановете по унищожаването на вечния си противник Русия, независимо от името – Руска империя или СССР…

  2. stoianov каза:

    „Другарю“, Русия е унищожена още с „Великата, ама много велика октомврийска революция“. Генният й фонд до такава степен е унищожен и осакатен с масовите интернирания и избиване на интелигенцията в Сибир по времето на Ленин и Сталин, че и до днес като чуем за „руснак“ – всички знаем за какво се сещаме. На няколко вълни през годините на управление на „Великите“ Ленин и Сталин, в Сибир са заточени и избити милиони хора./спори се дали числото не е близко да това от загиналите руснаци през втората световна война/ Абсолютна лъжа е, че са били интернирани само „криминални елементи“. Избита е цялата тогавашна интелигенция на Русия/ благородници, дворяни, офицери, държавни служители и чиновници, лекари, инженери и т.н, в общи линии всички, които са били малко по-умни от „говедо“ и всички все „Врагове на народа“. Същото, като при нас в „Белене“, след „Великия 9-ти септември 1944г.“ и там са събрани и избити само „криминални елементи“. По въпроса за „Пакта за не нападение между Русия и Германия“ – това ще го разправяш и промиваш мозъците на хлапетата, които мислят, че „Левски“ е футболен отбор.Русия, толкова много се е стремяла да избегне война с Германия и е била толкова уплашена, че чак ОБУЧЕНИЕТО НА НЕМСКИТЕ ТАНКОВИ ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ ПРЕДИ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Е СТАВАЛО НА РУСКИТЕ ПОЛИГОНИ В РУСИЯ!!!!!!!!! Това също е лъжа и заблуда-нали „Другарю“. За тези, които не знаят именно от Сталин германците са видя ли, какво е концлагер и как се процедира в него. ГУЛАГ-Главно управление на лагерите – ти го преведи на руски „Другарю“!!!! За избиването на полските офицери в Катинската гора – повече от 21000 човека/това е команден състав за не знам колко армии и всичките са били образовани хора-предали са се на руската армия без бой с цялото си въоръжение/, след като си поделят Полша с Германия – също много много не трябва да му се вярва – нали „Другарю“. За сведение масово това са били запасни офицери. В Българската армия по време на война, също се е разчитало основно на запасните офицери-всички са били хора с образование: лекари, учители, инженери и т.н , хора с образование и акъл. Ти да си чувал за командир на батарея или полк да са слагали овчар или прост селянин, а „Другарю“. След 9-ти септември 1944г. – това вече е било задължително за Българската армия- на чело все потомствени неграмотни тъпанари. Да се върнем на темата, а „Другарю“. Лъжа е, че „Великия съветски съюз“ през 1939г. веднага след, като без да искат окупира половин Полша напада Финландия – така наречената „Финска война“ /и там ли търси майка си/ . Лъжа е, че същия Велик СССР на основание пакта „Молотов-Рибентроп“ напада и окупира Литва, Латвия и Естония през 1940г.- нали „Другарю“? Казваш, че северните и западните територии на Полша са били заселени с германци – щом другата част я взимат СССР, значи там е имало руснаци, А ДА СИ ЧУВАЛ „ДРУГАРЮ“, ЧЕ ИМА НАЦИЯ ПОЛЯЦИ-ТЕ КЪДЕ СА ЖИВЯЛИ НА МАРС???????
    Не знам, какво самочувствие и нахалство трябва да има човек, че да помества в интернет пространството изявления, като твоето „ДРУГАРЮ“.
    Те другите са тъпи говеда и ние акъл ще им наливаме!!!!!!!!! И ще им разясняваме как стоят нещата!!!!!
    А пък ако знаеш по времето на „бай Тошо“, какво хубаво беше – нали „Другарю“!!!!
    Доволен съм, че хората и говедата не живеят вечно „ДРУГАРЮ“!!!!!!!!

  3. ilian hanataev каза:

    ti…koito ostavi vtoriq komentar…gorkiq izobshto ne znaesh istoriqta…

  4. СПРАВЕДЛИВ каза:

    Ей, „Другарю“ Стоянов, ти си просто един нещастен платен соросоиден боклук! Платен американски трол! Друго нямада ти напиша, освен, че кривиш историята, досущ като кривата си муцуна, платена соросоидна отрепко. Някой ден такива парцалаци като теб ще ги бесим по дърветата, продажна американска фондационна свиньо!

  5. Тодор Великов каза:

    Чета горната дискусия и се чудя-трябва ли дори и изкуството да се политизира?Съгражданин съм и познавам г-н Кастелов и въпреки , че той навремето беше председател на СДС-Добрич, а аз и досега съм от БСП, не може да му се отрече изключително добрият вкус.За сведение и досега в Добрич липсват кинолекториите, които той безплатно провеждаше.Но да се върнем на темата-тези които наистина искат да знаят истината за втората световна война, да прочетат Базил Харт-История на втората световна война.Ще разочаровам тези които си мислят че знаят всичко-книгата е от 2 835 страници и въпреки че е писана от западен историк, споделя част от горните мнения, а именно че западните „демокрации“ са виновни за втората световна.Както и сега ще ни доведат и до трета световна.Лично аз бих номинирал за изключителен и документалния филм на Оливър Стоун „Премълчаваната история на САЩ“.

  6. Славчо Евтимов каза:

    Фараоните са избивали хиляди виновни и невинни хора, безспорно великият пълководец Александър Магедонски след всичките си победи, вече в известна /или голяма/ степен деградирал се е гаврел с трупове на убити врагове пикаейки върху тях. У нас, в съвсем по-близко време /тук съм абсолютно убеден / партизани и жандармеристи се избивали преди девети взаимно. Причината е ясна – диаметрално противоположни интереси. Хитлер бесел, Сталин разстрелвал и интернирал, а в Щатите – безумно гонене на нарочени комунисти. ТОВА Е ИСТОРИЯ. В НЕЯ ВСИЧКИ ИМЕНА ПОНЯКОГА СЕ ДЕМОНИЗИРАТ, НО ПО-КЪСНО ЗАСЛУЖАВА ДА ОСТАНАТ В ТАЗИ СВЕТОВНА САГА, ЗАЩОТО ИДВА МОМЕНТ, В КОЙТО НЯМА МЯСТО ЗА ЕМОЦИИ – ОЧЕВИДЦИ И СВИДЕТЕЛИ ОТДАВНА СА ИЗТЛЕЛИ В ЗЕМЯТА. А КАКВА Е ИСТИНАТА…?

  7. Анонимус каза:

    Както винаги, политика, политика и само политика. И изключително дебилно отношение на тези с т.нар. „антикомунистически“ възгледи към всички останали, включително и тези, които се опитват да обяснят историческите събития и изобщо се интересуват от история. Защо ли не съм изненадан.

    За сведение на тези, които още не са изпълзяли от пещерата:
    1) Пактът „Рибентроп – Молотов“ е пакт (договор) за НЕНАПАДЕНИЕ, а не съюзнически договор. СССР сключва такъв договор последен, а преди него договор с Германия сключват Франция и Англия.
    2) Войната започва с нападението на Полша над Чехословакия.
    3) Когато Англия и Франция обявяват война на Германия, те не правят това със СССР, макар между СССР и Германия да съществува още пакт за ненападение (нарушен от Германия през 1941 г.)
    и т.н., и т.п.

    Срам за автора, който иначе е много компетентен и интелигентен, но с тази пропаганда и омраза статиите му са безсмислени.

Оставяне на коментар към Yakov

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни