Карикатура – Христо Комарницки, в-к „Сега“
от Светослав Терзиев
През първия си мандат премиерът Бойко Борисов изучаваше английски и твърдеше, че всеки ден си слага в колата по една бележка с изписана нова дума, за да я запомни. Даде за пример думата congratulation („поздравление“). Даже каза, че щом я чуе от „колегите“ в Европейския съвет, повече не слуша какво му говорят, защото му е достатъчна.
След телевизионните си обяснения защо България е предала на Турция гражданина Абдуллах Бююк, поискал политическо убежище у нас, Борисов може да премине към изучаване на още една английска дума – coward. Тя е двупластова и най-често се превежда като „страхливец“, но има значение и на „подлец“. Важно е да знае тази дума, защото наесен ще ходи на нови срещи в Европейския съвет и може да започне да я чува в Брюксел, когато минава край „колегите“ си в коридорите. Чуе ли я, по-добре е повече да не му превеждат какво си говорят.
Борисов заяви миналия петък пред Нова телевизия: „Голямата цел, която ние трябва да имаме, е да направим така, че Турция да третира България по различен начин от всички страни в Европа“. Целта му наистина е много голяма и е възможно да не я постигне изцяло. За сметка на това ще постигне по-малката цел –
Европа да започне да третира България по различен начин
в сравнение с останалите страни в ЕС. Защото нито една държава, заслужаваща да се нарича правова, не е предавала за съдебна разправа в Турция политически опоненти на президента Реджеп Ердоган. България първа в ЕС наруши по искане от Анкара Европейската конвенция за правата на човека (която Ердоган суспендира „временно“) и Хартата на основните права в ЕС.
За кой ли път откакто се стремим да бъдем като „нормалните“ държави, си задаваме въпроса „Къде сме ние?“. Борисов даде най-неочаквания отговор: в Османската империя. Народът неслучайно е измислил пословицата
„На страха очите са големи“
От страха заради мюсюлманските мигранти, който премиерът ни не крие, произлезе следната картина: „Обикновено Османската империя е отивала до Австрия. Там Западът вече ги спира. Жертва на това обаче стават Балканите. Аз съм изключително притеснен за това, което може да очаква България… Ние с Турция в момента трябва да се опитаме да градим възможно най-добри отношения… С цената, ако трябва, на всичките ни да ни вземат главите, но ние мигрантската вълна не трябва да я допускаме да влиза в България“.
Своята глава вероятно няма да жертва, както пожертва главата на невинния по българските и международните закони турски гражданин. Но ако си използва главата по предназначение, ще разбере, че и жертването на потърсилия закрила у нас турчин е напразно. Турция има проблеми не толкова с България, колкото със Запада. Тя може по всяко време да употреби бежанците за натиск над Европейския съюз, под предлог че той не спазва споразумението за премахване на визовия режим за турските граждани. Българо-турският протокол за реадмисия е производен на това споразумение. Много наивно е да се смята, че Ердоган ще се почувства с вързани ръце от Борисов, ако реши да прати човешка вълна срещу Австрия и Германия. По-вероятно е обратното – Европа да загуби чувство за солидарност с България заради недостойното й поведение и да я остави сама да се дави. А ислямското цунами вероятно отново ще срещне съпротива някъде край Виена.
По смисъла на думата coward,
когато някой е страхливец, обикновено е подлец
В страха си Борисов вероятно се надява да отклони гнева на Ердоган към Гърция, която за разлика от него не предава на Турция пилотите на вертолета, които потърсиха политическо убежище на гръцка земя след преврата. Атина наистина се държи като правова държава и оставя на съда да прецени дали те са виновни. Борисов напразно се пъчи, като твърди, че нейната задача е по-лека, защото турските пилоти имали редовни документи и тя можела спокойно да откаже на Анкара да ги предаде. Да бяха дошли в България, и той щял да ги закриля по същия начин. Положението на Гърция обаче никак не е за подценяване, като се имат предвид заседналите на нейна територия над 50 000 бежанци, които Турция най-вероятно няма да вземе обратно. Но Гърция показва европейско поведение, колкото и да е подкопано през последните години доверието й в европейското партньорство. Тя просто следва принципа, че ако искаш да те уважават, трябва първо сам да покажеш уважение към себе си. А за целта прилага своите закони и международното право, което е признала.
Дори и да допуснем, че Ердоган погали по главата Борисов, а отвърти шамар на гръцкия премиер Алексис Ципрас заради твърдоглавие,
контрата пак ще остане в България
Ако Турция насочи наказателно бежански поток към Гърция, сочейки Борисов като пример за правилно поведение, Атина няма да има задръжки да го преориентира насам. Тя доказва всяка година, че пет пари не дава за мнението на Борисов, когато затваря или отваря границата. Щом редовно през зимата оставя гръцките селяни да се разпореждат като граничари на ГКПП Промахон-Кулата, нищо няма да й струва да остави евентуалния мигрантски поток да се „оттече“ (по израза на Борисов) към България. За разлика от българо-турската граница българо-гръцката не е оплетена от бодлива тел и е по-лесно проходима. По този начин тънката дипломация на Борисов към Турция ще означава само едно – удължаване на пътя на мигрантите, но все в същата посока: към България. Така ще се сбъднат думите му пред Нова телевизия: „Моите тревоги са свързани с това при кого ще останат накрая мигрантите“.
Нашият премиер трупа през последните дни
грешка върху грешка
След като угоди на Ердоган с принесената в краката му човешка жертва, той потвърди два дни по-късно чрез пресслужбата си, че е получил обаждане от турския премиер Бинали Йълдъръм с предложение за двустранно уреждане на мигрантския проблем. Борисов веднага бил дал съгласие, без дори да предложи темата за обсъждане в правителството или с когото и да било в България. Още по-малко се е интересувал от мнението на другите държави в ЕС, макар че направил уговорката за валидност на споразумението между Турция и ЕС за мигрантската криза.
При такова поведение е логично да не разчитаме много на съчувствие от европейските ни партньори, на които показваме, че уважаваме законността, демокрацията и европейската солидарност, колкото ги уважава Ердоган. Изпълнителната власт в лицето на премиера Борисов, вътрешната министърка Румяна Бъчварова и подчинените им служби суспендира и законодателната, и съдебната власт – първо, като игнорира закона; второ, като „отмени“ съдебното решение, постановяващо, че турският гражданин е невинен и не подлежи на екстрадиция. Нещо повече, България показа презрение и към Европейския съд за правата на човека, защото вече е осъждана за експулсиране на чужденец, без да му е дала право да се защити (делото „Ал Нашиф срещу България“). Но тя избра да се държи като държава рецидивист. Ако Абдуллах Бююк намери начин да прати жалба срещу България в Страсбург от турския си зандан или ако негови близки подадат такава жалба, сигурно е, че държавата ни ще бъде осъдена отново, и то по бърза процедура. Не дай си боже Турция да възстанови смъртното наказание и да го приложи към него. Тогава България може и да постави рекорд по наказателна сума, платена за нечовешко отношение към европейски гражданин.
Борисов трябва да познава добре казуса „Ал Нашиф“, защото присъдата бе издадена през 2002 г., когато той бе главен секретар на МВР. Вярно е, че нарушението срещу палестинеца Ал Нашиф бе извършено през 1999 г. по времето на правителството на Иван Костов, но обецата бе закачена на ухото на правителството на Симеон Сакскобургготски и неговите подчинени в качеството им на ответници в Страсбург от името на държавата.
Самоизолацията, на която Борисов обрича България, ще означава, че тя ще бъде
все по-жалка играчка на Турция
В момента тя не може да разчита като резервен вариант за закрила дори на историческите сантименти на Русия, защото Ердоган предвидливо си осигури защита на гърба откъм Москва. В негово присъствие руският президент Владимир Путин избра възможно най-ледения тон, за да покаже колко е разочарован от България. Изкусният дипломат Борисов вече няма накъде да маневрира, защото си заслужи презрение и на Изток, и на Запад. Не президентският, но вече и премиерският пост не му отива, след като вреди на държавата.
Източник: вестник „Сега“
Оставяне на коментар