Румен Радев изглежда е неизбежен.
След като се сближи с либералите в БСП, чиято главна цел беше (и все още е) да отстранят консервативната и социална Нинова и да бъдат част от налагането на модерния ляв тоталитаризъм, президентът се извъртя елегантно и към наричащата себе си градска десница. Ясно е, че последната не е никаква десница, а острие на войнстващия ляв либерализъм. Двете момчета от неговия служебен кабинет ще оберат вота, който Слави очаквано пропиля, и така Румен Радев ще успее да влезе в доспехите на героя, обединил нацията.
Истината е много по-банална.
Дали ще е Радев, Герджиков или Панов – е абсолютно все едно. Да, Радев използва умело патриотичната лексика, но в последната година делата му сериозно започнаха да се разминават с думите. Причината – нашите презокеански западни партньори най-после разбраха, че ако искат техен човек да бъде начело на президентската институция, той трябва да разтвори ветрилото на своето влияние и обаяние над всички социални групи и идеологически кръгове, а не да се ограничава с либералния умно-красивитет, към който съмняващият се български балкански субект остана подозрителен и до днес. Затова заложиха на Радев и на двете момчета Кирил и Асен. С няколко елементарни хода упражнението беше успешно изпълнено и най-вероятно Радев ще бъде новият стар президент.
Единственият му реален опонент е Костадин, но вече е ясно, че последният не може да пребори електората на ГЕРБ, нито кандидата на умните и красивите, нито може би етническия вот за Карадайъ, за да излезе на балотаж срещу действащия президент. А това би бил единственият смислен балотаж с реално опозиционни кандидати. Друга опозиция, освен Костадинов, Радев просто няма.
Шансът на ”Възраждане“ е да успее да прелее гласове от участието на Костадин Костадинов в президентската надпревара и да прескочи бариерата за парламента, за да се чува още един опозиционен глас в Народното събрание, освен този на БСП. Защото, както писахме многократно преди изборите през април и юли, БСП с днешна дата е единствената антилиберална парламентарна партия с грамотна и ясна програма за управление. „Възраждане“ пък е шансът да бъде запълнена освободената ниша в парламента след политическите безобразия и зрелищното фиаско на лъжепатриотите.
Корнелия Нинова и Костадин Костадинов, колкото и несъвместими да изглеждат на пръв поглед, са единствените политици, които се открояват с ясно, недвусмислено и убедително говорене в предизборната кампания, с националноотговорни позиции. Всичко друго извън тях мънка и усуква едни и същи опорни точки, без да назовава нещата с истинските им имена. Изнизват се от съществените и актуални въпроси като мокра връв в либералното блато, от което са изпълзели.
Кризата в България не е изолирана и не касае само нас. Светът се тресе в тоталната ковид-лудост, а отскоро и ние почнахме да се тресем, макар и с традиционното си закъснение спрямо „напредналия“ Запад (и слава Богу!). Балонът с ваксините вече се спука – стана видима и невъзможна за прикриване пълната му несъстоятелност и безполезност. Ние тепърва си вдигаме крака като жабата, която иска да се подкове като коня. Медийната пропаганда си затваря очите пред факта, че в най-масово ваксинираните страни са в ход нови рекорди на заболеваемост и за съжаление започват да излизат и други много тревожни факти. Така или иначе вече е недвусмислено ясно, че дискриминиращият Зелен паспорт затваря здравите хора и ги лишава от поминък и препитание, от нормален живот, докато тези от новата каста на ваксинираните могат свободно и необезпокоявано да разнасят вируси и щамове навсякъде, където пожелаят. В този смисъл, вече не може да се скрие факта, че голямата цел е масова ваксинация на световното население, а не ограничаване на вируса. Този медицински фашизъм ще бъде окончателно наложен и у нас след изборите.
Така че ние, българите, не можем дълго да останем сухи във водата, защото след 14 ноември слугите на новия световен ред ще доминират както в парламента и в изпълнителната власт, така и в президентската институция.
Писах го и преди многократно тук, ще го напиша още веднъж. Дори истината да не бъде облечена във власт, нейният глас не трябва да бъде заглушаван. А коя е истината – човечеството винаги е разбирало това по трудния начин, след като събитията се случат и преминат. С всички реални и драматични последици. Въпреки това не трябва да се уморяваме да казваме своята истина. Кой е бил прав и кой крив, ще отсъди историята. Но всички сме част от този процес, който днес е в своята глобална повратна точка.
Целите на процеса:
– заключване на световното население в дигитален концлагер и осъществяване на пълен контрол; с все още неясна и недоказана напълно цел – масово ваксиниране на цялото човечество с неефективни инжекции, непреминали задължителните клинични изпитания за средносрочните и дългосрочните последици в човешкия оргнизъм;
– разрушаване на световната икономика и на националните икономики, вкл. на малкия и среден бизнес, и поглъщането им от наднационалните корпоративни гиганти под формата на Голямо нулиране, или Голям рестарт;
– подчиняване на медицината и на природоматематическите науки на политически и идеологически цели; дискредитиране на хуманитарните науки и религията с цел духовна и морално-етична дезориентация на обществата;
– налагане на зелен фашизъм под формата на борба с недоказаното и агресивно промотирано глобално затопляне; разрушаване на индустриите с изкопаеми горива и преминаване изцяло на скъпи алтернативни енергийни източници; промяна на целия начин на живот на човечеството в името на спасяването на планетата;
– диктат на малцинствата над мнозинството по всички направления – отмяна на биологичния пол, расова дискриминация на белия човек, крайни форми на феминизъм и потискане на белите мъже;
– разрушаване на семейството и традиционните човешки ценности и разкъсване на социалната тъкан на обществата;
– крайно идеологизиране и дигитализиране на образованието и промиване на детските възприятия и представи за света в съответствие с новия глобален дневен ред;
– деконструкция на националните държави и налагане на световно управление;
– деконструкция на Западната цивилизация и християнството;
– навлизане в ерата на трансхуманизма.
***
Всичко това не е конспирация, а се случва в реално време и пред очите ни. В Мемория изписахме и преведохме много материали по тези теми. Случващото се у нас и по света само потвърждава тенденциите в световен мащаб.
Така или иначе, всеки вижда дотам, докъдето е узрял да види. Процесът на виждане е индивидуален и е част от много субективни фактори. Изборът е във всеки един от нас.
Нашият анализ води до извода, че антилибералният избор в България с днешна дата се свежда до Корнелия и Костадин.
Този текст няма други претенции, освен да бъде огледало за тези, които търсят ориентир и посока в хаоса.
Изборът е личен и е право на всеки един от нас.
Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено на доброволен принцип и чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да поддържаме активна дейност, можете да ни подкрепите чрез формата по-долу или да се свържете с нас на moc.g1734027424bairo1734027424mem@t1734027424catno1734027424c1734027424.
Станете наши приятели във ФЕЙСБУК
Ех, Христина! На кого ни бяхте оставили, та се наложи да се скитаме немили-недраги по този пусти враждебен интернет, навсякъде гонени и нийде неприети?! :)) Не се оправдавам, че понякога съм Ви дърпал по-грубичко плитката, така правят момчетата когато … – е, знаете кога! Отсъствието Ви през последните месеци остави една болезнена празнина, която растеше всеки ден, след редовната безрезултатна проверка на сайта Мемориа. Познаваме си тезите, повторението им беше стегнато, убедително и полезно и една идея … позакъсняло. Няма да надничаме из най-дребните детайли, кому ли е необходимо това?! В преобладаващата част имаме сходство във възгледите и няма необходимост да се повтаря. Искам да предложа алтернативен и напълно неангажиращ поглед по някои аспекти. Искаше ни се, но е нереалистично и невъзможно, със серията избори през 2021 г. да решим голям набор от проблеми и въпроси, които са налегнали клетата ни Родина. Важна стъпка в правилна посока, на първо време би била една много позитивна новина. Колкото хора, толкова и стъпки, но аз ще откроя една. Говорим за скъсване с герберщината и борисовщината – две крайно отвратителни явления в модерната история на страната. Дякона някога казваше, че заради Свободата (най-важното), може да се отиде на ортаклък с дявола. Ясен поглед, ясни приоритети, изпълнение на реалистични задачи, стъпка по стъпка, винаги с мисъл за Родината! Няма как всичко да се случи изведнъж! По отношение на Радев картината е сложна, илюзиите са излишни. Прекомерните подозрения – също! Въпреки синергетично-триморските приказки, не съм загубил окончателно надежда. Той е силен ситуационен съюзник, тая ту силна, ту плаха надежда, че е неподправен български патриот. По бъдещите му дела ще го познаем! За кирчовците и асеновците няма да отварям приказка, там нещата са пределно ясни. Първият рубеж е средата на м. декември, когато ще се състои последната за годината среща на върха в ЕС. Към България са отправени неприлични ултиматуми, развръзката предстои. Дадено доверие днес, категорично не значи доверие и утре. Въобще н е ме интересува конкретното име на този български политик, който би предал българската позиция по РСМ! Отсега да е трижди проклет! Ако дойде такъв момент – всички, без лежащо болните, със знамената навън! Не го ли направите, заслужили сте участта си! Още един детайл. В парламентарния вот, гласовете за непреминалите границата от 4 % се преразпределят като мандати за големите. Всеки си знае себе си най-добре, но за мен е напълно неприемливо, дори милионна част от моя глас да иде при герб, защото съм гласувал емоционално, по глупост. Ще ги видим и Възраждане, може една бъдеща вълна да ги изведе на по-огледно място, на този етап носят със себе си неприемлива за мен хипотеза. Бог да е с теб! Бог да пази България!
Благодаря за подробния коментар, Фен Христинов :) Той означава много за мен, дори и да не го изразявам писмено тук ;) Бъди здрав! Христина
Напълно съм съгласна! Това са кандидатите. Костадинов е неприятно рязък, но в замяна на това има добър и верен отбор, Нинова е много по- умерена и диалогична, но за съжаление е обградена все още от лицемери, готови да я продадат за чекмедже с подходящо съдържание.
Радев слага маски и съм учудена, че очевидно мислещи хора са заблудени и все още считат, че може да му се даде шанс. Напротив, това би било изключително пагубно за България. Той е идеалния диктатор за тази територия и вече го е доказал на презокеанските си господари. Канадските тарикати са под неговото крило. Фен Христанов само споменава триморското му заиграване, но там нещата са много по- дълбоки. Дек 2020 любимците му представят проекти, които да се включат в плана за възстановяване. От 5 те проекта, 3 са представени от Янев/ център за контрол/ , К. Петков и Аргирова-/27 центрове за тестове и ДНК анализи / и Асен – за Павецове. Прочетете ги и ще разберете, ме е продаден биологичния материал на територията.
Както винаги много точна и ясна си Христина във преценките за политическата ситуация у нас и по света . Да вярно е рядко влизам тук ,защото следя и други сайтове новинарски .Но напоследък по ред причини и тях съм ги зарязал .Защото и на мен ми дойде много това със корона вируса ,както и на останалият народ .Хората вече взеха да психясват от новините по националните и другите медии ,всичко за тях започва със вируси зарази и какво ли не още .И затова се отказах да влизам във тези сайтове . А и нямам регистрации във англосаксонските социални мрежи поради антипатията си към тях . Ползвам за новините Нюз фронт , Свободно Слово и от време на време Гласове и социалната мрежа във Контакте и по някой път и Поглед . И понеже ме е обхванала и носталгията по отминалото време на социализма все повече разсъждавам как и защо го съсипахме . И затова п този въпрос ползвам сайтовете Соц .бг, България снимки от миналото и сайтът Изгубената България ,но най добрият от тях е Соц .бг .От него извадих толкова много статии и снимков материал и ги публикувах във Соц .бг . А иначе по въпроса за Радев ,Нинова и Костадинов от няколко години гласувам все за Възраждане ,защото те имат ясна позиция по запазването на България като самостоятелна държава със независима политика .Даже със приятел със Костадин Костадинов и партията му във Контакте . Прощавай Христина за дългото писане което все пак е много малко от това което мисля ,желая и мечтая . Бъди жива и здрава и ти пожелавам много творчески успехи и във писането на истината и във борбата за спасението на нашата скъпа родина България .
Нека държим пламъка в огнището жив и да се надяваме, че верните последователи на това изискано и културно място, постепенно ще забележат обстоятелството , че тук отново има живот. Бях подготвил един кратък материал за едно друго място, което е просто поредното място, където станах неудобен и са ми вдигнали мерника. Не ми отне много време за вземане на естествено решение – ще отиде в Мемориа. Нямам време за редакция, моля за снизходителност, пък и текстовият ми редактор нещо напоследък не поддържа функция за проверка на правописа. При Бай ти Бил категорично няма да ходя, ще си сменям букви на поразия :)) Споделяйте мнения! Малко по-късно ще подготвя и втора част, която ще е посветена на Македония.
„Изпитвам остър дискомфорт, не мога да схвана мотивите на гласувалите за ПП, отказвам да приема много голяма част от предизборното, а вече и следизборното им говорене. Нарочно акцентирам върху говоренето, защото въпреки пръкването в последния момент на нещо като Програма, практически никой избирател не подозира съществуването на този факт, категорично единици са я прегледали накръст. Някакви странни хора, без да имат солидни и проверени мотиви, по някакви неясни, вероятно емоционални мотиви са гласували за „почтената промяна“, олицетворявана от някакви други, също много странни хора. На фона на драматичното изостряне на международната ситуация, ширещите се рискове и неясните перспективи за бъдещето, българският избирател предпочете да „заложи“ на нови и практически непознати политически играчи. След като преди буквално 4 месеца суверенът на България даде доверието са на други, също нови и непознати на политическата сцена деятели, но затова пък крайно съмнителни, (които вчера ярко катастрофираха) човек неизбежно си задава въпрос: Какво се случва в тази страна?! На мен ми се привиждат и причуват едни още по-нефотогенични ситуация и въпроси. Опитвам да се заселя в ума на един неинформиран и непредубеден световен наблюдател на политически процеси, който току-що е получил информация за случилото се в нашата Родина през последната непълна година. В рамките на 3 последователни избора за парламент, които се провеждат през 3 до 4 месеца, народът на страната дава доверие първо на една тотално провалила се криминално-клептоманска сбирщина, а в следващите два избора избутва на преден план нови и практически натълно непознати политически проекти (умишлено избягвам думата партии), откъдето ярко прозират подозрителни мотиви. Програмите липсват или се пишат презрително „на коляно“, посланията изненадват избирателя, често го оставят направо същисан. Да, уважаеми колеги, опитайте да си представите какви объркващи и потрисащи личността мисли и чувства ще се породят в ума и сърцето на страничния, световен наблюдател, който става свидетел на подобно странно поведение. То би могло да бъде наречено хаотично, но само при условие, че обладаваме едно изключително интензивно и категорично, макар ирационално и необяснимо чувство на симпатия :)) към обекта на изследване. А каква ли би могла да бъде причината за питаенето на подобна симпатия?! Лошо, изключително лошо се поставяме на международнота и на местната сцена. Много вярно и находчиво Боряна Димитрова от агенция Алфа-Рисърч днес оприличи българската политическа действителност с „плаващи пясъщи“. Ние, челите в младостта си камари приключенски романи, сме добре информирани за изключително стръвния и агресивен нрав на този природен феномен. За съжаление нещата не свършват дотук. Смущаващи обстоятелства могат да бъдат открити в думите и действията на водещите представители на тези новопокръстени, почтени лидери, но това не оставя никакъв отклик във въодушевената публика. Дори няма да издребнявам с поставяне на въпросите за гражданството и разните там юридически дела. Ярък пример е категоричното становище на Асен Василев за Бг енергетиката. Той се изказва категорично за нещо, от което няма никаква, дори обща и приблизителна представа. За сметка на това се изказва категорично и праща проекта Белене на бунището. И по други теми, където обективно са пълни аутсайдери, Праведните говорят със странна и категорична убеденост на хора, обладаващи някакво свръхпознание, което не се нуждае от аргументиране. Въпреки, че в отделни области обективно те са необладаващи качества и познания – нито персонално, нито като някакъв колективен субект (формацията е съвсем млада), държат се гордо, нахакано и самомнително и се превръщат в ни повече, ни по-малко – в едни говорещи глави, на които са спуснати предварително записани изречения. Постепенно стигнахме до сърцевината на днешното изложение. Ех, Македония! „
Ех, Македония! Ти наша рана, наша болка, наша изрязана плът от тялото на Майка България! Това варварско дело е пряка последица от егоистичната, лицемерна и злонамерена политика на т.н. Велики сили, които и до ден днешен не се свенят да реализират своите геостратегически интереси през главата и за сметка на на малките и периферни страни. Все в тяхна полза, разбира се! Защото те – малките, са прекалено неразвити и прекалено глупави, че да разберат върховната им мъдрост и мотиви! :(((( Пък и винаги намират съюзници на местна почва, които да им играят по свирката. Не приемам и този странен начин, подход и говорене за и към Македония, който ни демонстрира К. Петков часове след изборите. Много е смущаващо обстоятелството, че още вечерта, два часа след изборите, намери повод да го направи. Всъщност, попитаха го, не си е търсил повод, ама нейсе! Още по-объркващо е, че приблизително по същото време Президентът Радев също заяви становище по темата, с което той практически потвърди познатата позиция на България. Двете тези практически нямат пресечни точки, това е тревожно и объркващо. Петков заявява в качеството си очевидно на кандидат за премиер нов подход към Македония, но не от вчера издава ясни сигнали, че той въобще не познава казуса, най-лошото е, че май не се и интересува от него. Задавам си въпроса – Кирил Петков познава ли въобще българската история, осмисля ли въобще същината на проблема? Дори и формално като изходим от биографията му, това вероятно е едно бяло и непорочно петно. От друга страна той подхожда като типичен либерал: „хора, нека бъдем практични, не плащайте данък на емоцията, не се отдавайте на разни вехни истории, да намерим правилните, подготвени и амбициозни хора, които могат да планират и реализират, завършват проекти (сега така им викат, нали?!), пък да ги снабдим със съответните ресурси и условия и да ги оставим да свършат разни полезни неща. Хората не се интересуват от история и от истина, те просто искат да живеят богато и удобно!“ Либералска им работа! Ще обрисувам картината по един кратък и много схематичен начин. Кирчо е добро момче, умен и начетен, видимо е една емоционално балансирана личност, амбициозно целеполагащ и насочен към постигане на резултат. Не познава историята, политически новобранец. Не вярвам да е наивен, по-скоро работи по нечия поръчка. Прави го без предразсъдъци и елементи на гузна съвест, доколкото темата му е очевидно вътрешно чужда и безразлична. Само маркирам – става дума за драматична и жестока национална драма и история, има особености, има вини и в двете посоки, но все пак в случая с Македония става дума за вътрешносемейни отношения, за историята на общото минало, за мъките, страданията и надеждите, и пролятите реки от невинна, българска кръв. Сърбия е външен, агресивен по отношение на нас субект. Сърбия (с различни видове чужда помощ) проектира и отгледа една нова нация на Балканите за свои нужди и потреба. (Умишлено игнорирам коминтерновските истории, няма вече отдавна такова нещо, други са сега играчите!) Подходиха подготвено, амбициозно и умно. Срещу плановете им е имало ярка съпротива, която е била безмилостно смазвана, но е имало сили и действия вътре в самата територия в посока на подкрепа на този сръбски план. Исторически погледнато, това са българи, хора населявали от столетия българското ектинческо землище, които в процеса на нашето Просвещение, ярко и категорично придобиват живота, чувството, вярата и убеждението за принадлежност към българската нация. Абсурдно, грубо и безмислено би било да им кажеш: от утре ставате сърби. Доказано е, че това е категорично контрапродуктивно. Нашите любезни съседи са подходили са по друг начин – използвайки определени исторически обстоятелства, те селекционираха подходящ национален елит и му внушиха, че са нещо различно. НЕБЪЛГАРИ. Когато внушението върви ръка за ръка с несъмнени и приласкаващи придобивки, нещата обичайно се случват. Формално им дадоха ново, „македонско“ име. „Полезна“ роля изигра обстоятелство, че бяха от страната на победителите в две световни войни – първо някакво там обединено Кралство (поданици на някаква висша корона), а после в един исторически отрязък всички народи от СФРЮ станаха югославяни, ерго няма някакво насочено национално насилие (самите събри също ги трансформираха). Е, добре, но истинска нова история не можеха да им дадат, защото реално нямаше откъде да я вземат (всъщност опитаха да се пишат за антични, но гърците пресякоха решително тези небивалици), та по естествен начин акцентираха на единственото възможно – отричане и омраза към България. Кои са тези, откъде се взеха, какво представляват?! Българомразци – с това започва, с това завършва, просто друго няма и няма откъде да се пръкне. Националната им идентичност се корени и заключава в българоомразата. Вече сто години се работи непосредствено по по тази задача, макар и планът да е по-стар. Те (сърбите) дадоха лице, персонифицираха, генерираха нова историческа перспектива на някаква прослойка хора, които обитават интересна и перспективна за тях територия. На тези хора беше дадено стадо, а очевидно е ясно, че стадото се води, стриже се, дои се и т.н. Получи им се и настоящите македонски елити няма да забравят и не могат да забравят. Ако забравят, моментално престават да бъдат елити, превръщат се в някаква аморфна маса от дълбока провинция. Провинция, която е захвърлена на някакви там ветровити кръстопътища из един проклет и много рисков световен регион, прищипани в клещите етнически амбициозни съседи. Генетичният код не се затрива лесно, но има маса примери в човешката история, че при определени обстоятелства, социалният и емоционалният код лесно се трансформира в нещо различно, особено ако интересът работи в тази посока. Няколко поколения са достатъчни. Елитът там мрази България, обясних защо, а младото поколение просто не я обича и в най-добрия случай България е чужда, непозната, напълно им е безразлична. Съвсем друг е въпросът, че след пропадане на напъните по антиквизацията, тяхната идентичност, която се изчерпва само и единствено с гола българоомраза, се превръща в нещо жалко и смешно. Кирил се е втурнал надъхано да гради върху тази основа някакви икономически и културни надстройки. Да оставим настрана неговия либерален рефлекс към реализиране на проекти, ама с осигурено финансиране. Реализаторът по напълно разбираеми причини и основания се облажва богато. Кирил дълбоко се заблуждава, че ще решим действително някакви въпроси с някаква нова политика, която по същество ще представлява опит за подкупване и купуване на хората в Македония. Очевидно е, че ние не можем да платим, пък и е глупаво да плащаме. Кой и защо би платил?! Очевидно е, че това може да е някой, който има интерес. Той ще се погрижи не само за осигуряване на някакъв ресурс, но и за неговото гарантиране. Кирил много добре знае, че инвеститорът има нужда не само да реализира свои цели и проекти, но се нуждае и от гаранции. А защо се прави Кирил, че е забравил за този факт? Категорично отказвам да приема това като някаква случайна човешка грешка. „Македонците“ ще гледат и наблюдават снизходително и поощрително потенциалната реализация на тези напъни. После ще заприходят активите, но не вярвам да се доживее дори до едно обикновено „благодаря“. Странно се развиват нещата в светлината на резултатите от изборите вчера. Дори само тази македонска тема е оплодена с толкова много взривоопасна тъкан, че готвещата се в момента коалиция, която ще има право на само един опит (от първия мандат) е реалистично заплашена да не изкара дори медения си месец. Осъдени сме да живеем в проклето и интересно време!
Христина има фен и във Австралия.