Невъзможният избор

Дебатът между Румен Радев и Анастас Герджиков на 18 ноември 2021 / Източник: БНТ

 

Румен Радев събори конструкцията на партийната система в България и се превърна в острието на глобалната неолиберална диктатура у нас. Това е реалната последица за българския политически и обществен живот след 5-годишния му мандат, това са и горчивите плодове на делата му, които вече не могат да се скрият зад красивите и изпразнени от съдържание патриотични клишета, с които за втори път успя да яхне вълната на обществените надежди. Чрез действащия президент беше извършена най-голямата подмяна в съвременната ни история след т.нар. демократичен преход от 10 ноември 1989 г. От 14 ноември 2021 г. започна финалната права, налагаща окончателно глобалния либерален тоталитаризъм в „изостаналата“ ни родина.

Първо действащият държавен глава съсипа единствената у нас парламентарно представена социална партия – БСП. Партията, която въпреки своите тежести от миналото, го направи президент и благодарение на която изгря неговата звезда на политическия небосклон. Но да оставим настрана моралното му задължение към стотиците хиляди негови симпатизанти-социалисти, които той безцеремонно предаде заедно с техния лидер. Да оставим настрана и многото антилиберално настроени хора извън БСП, които му повярваха. По-същественото е, че БСП на Корнелия Нинова беше единствената парламентарна партия, която последователно отстояваше огромния натиск отвън, за да пази като свой приоритет социалната и националноотговорната политика, както и да съхранява традиционните цивилизационни ценности, противопоставяйки се на трансформацията на световното Ляво в глобален неолиберален инструмент за дехуманизация и контрол над обществата.

Защото, макар и привидно нелогично, именно лявата БСП на Корнелия Нинова, а не наричащата себе си градска „десница“, успя да отстоява умерено консервативен идеологически курс и да се дистанцира последователно от световната либерална лудост. Ако трябва да бъдем обективни в анализа си като странични наблюдатели, не можем да не отчетем факта, че Нинова с цената на огромни усилия съумя да съхрани БСП като старомодна и класическа лява партия, фокусирана в създаването на справедливи социални политики за големи групи от хора, и да се разграничи категорично от либералния екстаз, който изцяло компрометира и изврати лявата идея в световен мащаб. И за това Нинова плати висока, дори непосилна цена – не само заради категоричната си позиция срещу налагането на джендър идеологията чрез Истанбулската конвенция, но с всички свои действия тя успя да остане встрани от глобалната ляво-либерална прогресистка истерия, която се наложи и в европейското „семейство“ на БСП – ПЕС.

Тези действия на Корнелия Нинова, наред с прочистването на партията от ПЕСоглавци, Станишевци, Добревци и Герговци, не просто не бяха подкрепени от патриотично говорещия президент. Не, той не само не подкрепи Нинова, той я предаде. А заедно с нея предаде и стотиците хиляди свои гласоподаватели от БСП и извън БСП, които му възложиха своята крехка и наивна надежда за нормализиране на обществения живот и постигане на елементарна социална справедливост след 11-годишното мутренско управление.

Румен Радев предпочете да се сближи с формиращата се либерална опозиция в БСП начело със Станишев, Добрев, Гергов и компания, която първоначално искаше коалиция с ГЕРБ и беше захранвана щедро с обществени поръчки от управляващите – точно оттам тръгна цялото разцепление в Столетницата. След това опозиционното ядро се дооформи като неолиберален инструмент, който трябваше да смаже всеки опит БСП да остане класическа социална партия, като я превърне в част от пропагандата на неолиберализма и джендъризма.

Междувременно Радев започна да се сближава и с градската „десница“, използвайки обществената енергия на протестите от лятото на 2020 г. Именно т.нар. „десни“ и вътрешната опозиция на БСП са остриетата на модерната лява неолиберална доктрина у нас. Точно умно-красивите изгониха патриотично настроените българи и социалистите от летните протести (на които Радев уж играеше ролята на обединител), като по този начин ги подмениха и провалиха. Радев остана напълно равнодушен към всичко това – той предаде не само социалистите, нямайки нищо против те да бъдат обявени от протестните партии за част от статуквото, той предаде и патриотично настроените българи, които бяха нарочени от лидерите на протеста за лумпени и дегенерати.

Някъде по това време Радев сякаш мина на ръчно управление от посолството на новия глобален световен ред и стана друг. Само за няколко месеца той вече не беше президентът-обединител, а президентът-разединител. Беше повече от смущаващо, че Радев обяви кандидатурата си за втори мандат точно в навечерието на парламентарните избори през април т.г. и по този начин насочи общественото и медийното внимание изцяло към себе си, опитвайки се да постави Нинова в крайно неловка ситуация и да я притиска да му даде незабавно подкрепата си – на фона бурните овации, които вече получаваше отдясно. Елена Йончева за пореден път се провикна чак от Брюксел, че Нинова не дава подкрепа на Радев, тъй като щяла да прави коалиция с ГЕРБ.  Лидерката на БСП беше притискана отвътре и отвън да влиза в режим на обяснения и да се оправдава, че неин приоритет са парламентарните избори, а веднага след тях ще последва и президентската номинация. От този момент нататък Радев започна да играе открито в ущърб на лидера на БСП, а оттам – в ущърб и на самата партия.

След като Румен Радев си осигури подкрепата на градската десница и т.нар. протестни партии, вкл. и Слави Трифонов, остана най-лесното – създаването на президентска партия, която да акумулира гласовете отляво и отдясно и така да довърши и без това разнебитената партийна система в България. Плод на бърз политически инженеринг, „Продължаваме промяната“ издуха всичко по пътя си, стъпвайки на добре лъскания имидж на служебния кабинет на Радев, както и на неговия висок личен рейтинг. Самият американски президент Джо Байдън не случайно успя да прочете правилно името на Кирил Петков по време на срещата на върха „Триморие“ на 8 юли т.г., точно в навечерието на вторите парламентарни избори. Имената на Румен Радев и неговия млад харвардски министър на икономиката бяха поставени в едно изречение от държавния глава на САЩ и това беше недвусмисленият знак за неговото височайшо благоволение и за началото на последвалите събития.

Резултатът днес – деконструкция на партийната система в България и изграждане на нова от адептите на чуждото влияние у нас. Америка на Демократичната партия рязко и изненадващо оттегли доверието си дори от своите верни досегашни лакеи, представителите на градската „десница“, и пусна на терен изцяло нови играчи, които да оберат овациите и отляво, и отдясно. Както писах наскоро – „нашите презокеански западни партньори най-после разбраха, че ако искат техен човек да бъде начело на президентската институция, той трябва да разтвори ветрилото на своето влияние и обаяние над всички социални групи и идеологически кръгове, а не да се ограничава с либералния умно-красивитет, към който съмняващият се български балкански субект остана подозрителен и до днес. Затова заложиха на Радев и на двете момчета Кирил и Асен. С няколко елементарни хода упражнението беше успешно изпълнено и най-вероятно Радев ще бъде новият стар президент.“ Много успешен ход, наистина. Радев обира левия и патриотичния вот, също така гласовете на по-консервативните и традиционно настроени българи от всички възрасти, а Кирил и Асен привличат всички скучаещи „десни“, и най-вече либералното младо поколение. Влива се свежа кръв в нови лица – което устройва всички – а най-отгоре е президентът в ролята на герой-обединител на нацията.

Но. С елиминирането на Нинова социалистическата партия преминава в ръцете на вътрешната си опозиция, която от своя страна няма търпение да се включи в управлението на страната под егидата на президентската партия и на двете весели либерални момчета. Крум Зарков е идеален за нов лидер на БСП, лика-прилика с Кирил и Асен. Умно-красивите, в лицето на Демократична България и протестните движения, които бяха чакани твърде дълго и безуспешно да си свършат работата, получават тояга вместо морков, и с подвити опашки влизат в някоя ниша на управлението като победени, за да обират трохите и да изпълняват каквото им се каже в рамките на новия либерален дневен ред.

Сметките на социалните инженери обърка само „Възраждане“, преминавайки бариерата и влизайки в парламента. Това беше спонтанният баланс и мъдростта на историята. Радев не можа да избута Костадин от неговите избиратели. Всъщност, май само тях не можа да излъже. Ако Нинова бъде действително елиминирана, на Костадинов се пада честта да поведе битката за България срещу либералния диктат – вече не само на улицата, но и в Народното събрание. Но „Възраждане“ е друга голяма тема и тепърва ще бъде разгърната и анализирана.

***

В неделя, 21 ноември, в деня на Въведение Богородично, трябва да направим един невъзможен избор. От едната страна е посоченият кандидат за президент от досегашното статукво, което едвам успяхме да изгоним, а от другата – новото статукво, което при победа на Радев ще притежава отново цялата власт в държавата. Статукво, което не е заченато и родено в България и е част от либералната диктатура, налагаща се в световен мащаб. Вчера сутринта президентският министър Кацаров заяви по Нова тв, че съвсем скоро и у нас ваксините ще станат абсолютно задължителни, за да ходиш където и да е на работа. И това беше казано като най-нормалното нещо на света.

Историята е доказала, че едно общество функционира добре, когато балансира умело умерения консерватизъм (в икономическо, културно и цивилизационно отношение) и социалната справедливост. Труден баланс, но постижим с качествени хора и отговорни лидери. Нарушаването на този баланс и отиването в крайното ляво или крайното дясно е анархия, тоталитаризъм или диктатура. Едно общество, за да функционира добре за всички свои граждани, трябва да има добри леви и добри десни партии. В напрежението между двете се конструира общият път и историческото движение.

Но днес на света се налага крайно лява наднационална диктатура, граничеща с фашизъм, и съпротивата на всички общества в глобалния Запад е единственият шанс за оцеляването на нашата цивилизация, която днес ритуално се самоубива. Ние, българите, не можем да бъдем встрани от този процес. На адептите на новия световен ред (независимо по какви начини те са наложени, пречупени или инсталирани на властовите си позиции), трябва да бъде оказвана силна и постоянна съпротива. Новата лява тоталитарна система, която по категоричен начин демонстрира себе си вече и в България, не трябва да притежава цялата власт в държавата.

Разбира се, всичко това не е от днес. Както първите министри на Радев преди пет години се редяха от евроатлантика Соломон Паси, така и сега се редят от дългата ръка на американското влияние. Кирил Петков вече открито говори за промяна на курса към Северна Македония. Но това е малкият проблем. Ще последват нови либерални изстъпления, свързани с глобалния дневен ред. Изказването на министър Кацаров от вчера сутринта е само началото.

За мислещите и виждащите хора, които съизживяват искрено и автентично съдбата на България и все още я мислят за своя родина, изборът на балотажа в неделя изглежда наистина невъзможен, а посоката пред страната ни – предопределена.

Единият кандидат е силов президент, който вече има инструментариума да налага чужди интереси по всички нива на държавното управление и да контролира правителството. Другият кандидат е предвидим и скучен либерал, проекция на досегашното статукво, което търси своя реванш и обратния път към властта и се крие зад академична личност, изглеждаща като подобрена реплика на Плевнелиев.

Изборът в тази патова ситуация е наистина почти невъзможен.

Вариантите са да останем вкъщи или да гласуваме с „не подкрепям никого“ при невъзможност да се вземе трудно решение. Или избор за този, който според индивидуалната преценка на всеки един от нас ще нанесе по-малка щета в националното тяло

В неделя е денят на християнското семейство по православния календар. Езическият пласт на Въведение Богородично нарича този ден Вълчата Богородица.

Кой свой архетип ще покаже вълкът, на хищника или на мъдреца, ще разберем твърде скоро.

Едно е сигурно – Богородица няма да ни спаси в неделята на трудния избор.

 

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено на доброволен принцип и чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да поддържаме активна дейност, можете да ни подкрепите чрез формата по-долу или да се свържете с нас на moc.g1638282328bairo1638282328mem@t1638282328catno1638282328c1638282328.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. ВАШ РЕДОВЕН ЧИТАТЕЛ каза:

    Най-после – едно мъдро решение. Жалко е, че все още сме принудени да избираме по-малкото зло, което ще рече – този, който ще причини по-малко бели на държавата ни, но за сега все още нямаме по-добър избор. Ще дойдат след няколко години по-добрите времена, ще потече жълтата вода в реката на живота и тогава, сполай да бъде, ще си избираме този, за който да гласуваме от все сърце.
    ПОЗДРАВИ ЗА АВТОРКАТА, НЯМАМ ЗАБЕЛЕЖКИ !

  2. Валери каза:

    Ясно е че няма избор на балотажа за антиглобалистки настроените българи. Тъй като страната е все още парламентарна република да се надяваме че успеха на партия Възраждане ще спомогне за консолидиране на антиглобалистките избиратели около Възраждане.

  3. Фен Христинов каза:

    Ех, Христина! Прочетох днес, пък си рекох: – Мене ме нЕма в цЕлата таЯ схема! Днес съм пас. Обаче, нещо ме яде отвътре! Пък и то време не остана, в неделя ще бъде вече прекалено късно за смислена реакция, а утре е неприлично да се пише, което на практика значи, че трябва да публикувам нещо до полунощ. Ех! Имам материал за цяла студия, която съм готов да изхвърля от себе си за часове, но после редакцията може да ми отнеме и дни. Не става! Какво направихте Вие, Христина?! Отиваме на някакъв минималистичен, резервен вариант. Каквото и да кажа, нека се знае по категоричен начин, че ще става дума за едно субективно и напълно неангажиращо мнение. Да, определено не съм съгласен с много от казаните неща, но в това обстоятелство няма и най-малък намек за опит да обидя някого, да не говорим пък, че правя опит да „докарам някого на мойто“. Това ще бъде основно един алтернативен поглед – просто още една възможност за поглед върху събитията. Не вярвам, че някой много се нуждае от моите съждения, но някаква разлика във вижданията потенциално е натоварена със заряд да направи Мемориа още по-интересно място за пребиваване, от което можем да спечелим всички. Държа да отбележа, че не залагам толкова на това да се скарам с Вас, Христина, далеч повече отдавам значение и надежда на потенциалното ни „сдобряване“ след това, което да бъде още по-интензивно :))). Христова, дано ти работи чувството за хумор на високи обороти :))). Естесвено, това не е покана за личен разговор! Както и да е, първата ми изява в сайта след многомесечното прекъсване беше малко сладникава, а не е редно да оставяме погрешни впечатления сред публиката и поради това минавам на въпроса. Христина, словото Ви е красиво, силно, убедително! В международен план нямам повод да възразявам. Понякога, обаче, се случва така, че оказаното въздействие се простира дори далеч отвъд конкретните думи. Случаят в този Ви материал е от този вид. Вие акцентирате на трудния избор за президент и формално давате право на гражданите да вземат сами своето решение, като не забравяте да изтъкнете включително: Не избирам никого! Поне последното да не бяхте изричали, то работи директно за противниците на България. Аз гледам по категорично различен начин! Дори и леко разфокусираното наблюдение върху казуса, при прилагане на семпли прийоми от реалполитиката и елементарен, делничен, здрав разум – дава един единствен, категоричен отговор. Този отговор е: Румен Радев! Това е българският президент. Има ли някакъв риск с него. Има, при това този риск не е малък, защото странните и напоителни триморски синергии се изсипаха буйно върху нас едва през последната му година и ни завариха силно изненадани и неподготвени. Аз имам някакъв убедителен за мен отговор за причините за тези смущаващи приказки, като част от потвърждението на моята логика можеше да с е открие дори в снощния „дебат“. Нямам време сега да ги развивам – относително сложно и обемисто е, съдържа и психологически, човешки елементи. Защо си позволявам да кажа, че отговорът е категоричен? Много просто е – това е едно много семпло упражнение по реалполитика. Имаме да избираме между 2 възможни отговора. Въздържанието не е опция! Основателно е опасението, че враговете ще са дисциплинирани и мотивирани да гласуват. Включително и във Вашето изложение има един сериозен обем разсъждения, който води към много широк набор от аргументи, обстоятелства, рискове и какво ли още не, включително светоглед и парадигми. Масово се върши тази грешка и се практикуват абстрактни, напоителни разсъждения, все едно има и други кандидати, имаме и други опции – №№ 3, 4, 5, които са алтернатива. Не само това, ами на тези места сякаш ни се привиждат нетленните: Ганди, Майка Тереза и Сина Божий. Не, Христина! Имаме да решаваме една елементарна задача по реалполитика – Радев или Герджиков. Ти казваш – изборът е Ваш! Това, което аз „чувам“, обаче, въобще не ми харесва, а то е: изборът е трудееен, трябва да се направи компрооооомис, малко по-горе Ви говорих с жар 80 % против Радев и съвсем вяло и формално 20 % против Герджиков, следователно гласувайте за Герджиков. Той е по-мааааалкото зло! Ъ-ъ! Герджиков е абсурден и невъзможен кандидат, той е кандидат-гротеска! Пробутан в последния момент със схема и с лъжа от една криминална и корумпирана шайка, която уби много време на моята Родина, унищожи всичко що е смисъл и свяст в нашето общество. Само маркирах – считам, че би било обидно ако се впусна в обяснения и аргументи против кандидатурата н а Герджиков. А те са масивни и мноооого тежащи. Единственото оправдание, което в условия на развинтена фантазия, мога да открия за него, че буквално е бил изнуден да приеме тази роля, защото те нямат нормални и приемливи хора за нищо! Много е важно всички в неделя да идат и да гласуват! Превилното решение е: гласувайте за Румен Радев! Засягаш много ангажирано и Нинова. Да, жената респектира с вложените сила и енергия. Чудя и се, откъде намери целия този дух, че да води тези жестоки битки по всички фронтове, посоки и то в продължение на много години. Това е качество и ме стъписва! Обръщам внимание, че тя самата отвори фронтове. Като пълен новобранец, при което объркването му можеше да се разчете дори в погледа му (на Радев), той отиде на крака на пленум на БСП, където беше принуден да изтърпи една безобразна реч, произнесена от Йотова!! Гледах репортаж по ТВ, но беше напълно достатъчно и беше много грозно. И до сега не мога да разбера, как тези двамата после се сдушиха дотам, че да изглеждат вече един монолитен отбор. Е, това е друга тема – за неведомите пътища. Ама тогава му размахаха грозно и обидно пръст! Няма да пускаме стенограма, ще си позволя да споделя „чутото“ от мен. Ти вече добре разбираш, че аз чувам (причуват ми се :))))) разни неща, които реално не са изречени. И също, много моля, да не обсъждаме хипотеза, че това е била някаква невъзпитана, неочаквана лична инициатива на Йотова. Това беше официалното послание, което системната Столетница – партия БСП отправи към президента Радев: „Р. Плевнелиев беше магарето на Борисов! В момента, в който Борисов посочеше с показалеца си към челото на Плевнелиев (беше практически демонстрирано на една пресконференция), последният започваше да реве магарешки! На вас, г-н Радев, е отредена ролята на магарето на Нинова. Няма да го правим така примитивно и грубо като Борисов, но да знаете, че ще в и се дава един недвусмислен знак, след което трябва да започнете да ревете. Мислете му, ако в един момент се обърнете срещу БСП!“ Внушаваха му, че той е вечно задължен с лична лоялност. Да, по нашите ширини се въдят такива странни претенции. Тъжната истина е точно обратната, Радев дължи единствено споменаването на факта, че е видян, номиниран от БСП. Радев не дължи нищо друго на БСП – безусловно и изначално. Това не изключва някакво елегантно съдействие при определни обстоятелства, с подчертано уважение. С грубото и идиотско поведение БСП уби тази възможност! Просто объркаха човека и им се привидя, че могат да му извиват ръцете. Когато той очевидно е казал: Не!, взеха и се обидиха! Дивотия някаква! А на него въобще не му беше по-лесно от това, което се стовари на главата на Нинова, но човекът се оказа боец, с достатъчно изявен и твърд характер. Бих искал да видя същата взискателност и претенции от страна на Нинова по отношение на разни лично нейни открития и номинации. (Тя никога не е крила, че на нея Радев и е предложен, не тя се е сетила!). Нека си спомни, как тя „откри“ и наложи в листите, въпреки скърцането със зъби от широки партийни кръгове, имената на Витанов и Пенкова. Добре, че поне Витанов донякъде измива срама, защото впечатленията от г-ца Пенкова са, че тя предимно разхожда дизайнерски тоалетчета из Парламента и основно май търси начин да закачи иноземско име след българската си фамилия. Ползата от нея за България е никаква. Самокритиката няма да навреди.
    Завършвам с най-важното – изборът за Президент в неделя не само не е невъзможен – той е лесен и естествен! Може да се наложи след това да поведем нова борба, но туй ще бъде задача на бъдещето, решението за неделя е пределно ясно! Никой не ни е дал гаранции и обещания, че да си гражданин на „демократична“ държава е лесна работа. Обратното е валидно – главоболно е, изисква много време, много усилия, ангажираност, ясен поглед и кураж!

  4. БОРЯНА Г. каза:

    Странно как значителна част от русофилите станаха изведнъж, без сами да се усетят, американофили. Достатъчно е да им покажеш примамката „Крим е руски“ и стремглаво се хвърлят към сияйния лик на Рибаря. Изчезва всякаква способност за аналитично, многопластово мислене и усет за самосъхранение. Ако се гмурнат в по-дълбок пласт и погледнат нагоре – ще видят и въдицата отзад.
    Изборът в неделя е между Пушката и Перото, между Америка и Европа, и най-вече – между внушавания ни дистанционно чрез дигиталните устройства, в които сме вторачени – отказ от мисленето със собствените си глави в името на „умни“ улеснения и неговата алтернатива – опазване на човешката ни автентична самоличност. Доброволно робство на т. н. „изкуствен интелект“ или трудна за извоюване и опазване свобода за човешката личност и естествен интелект.
    Изборът е личен и показва нивото на зрялост.

  5. Валери каза:

    Госпожо Боряна,
    Всички основни държави в ЕС се контролират изцяло от глобалистите, така че избора Европа (т.е. Клаус Шваб) според мен е пагубен. От друга страна, в САЩ антиглобалистките сили (т.е. поддържащите Трамп) контролират голяма част от Щатите и ще съумеят да надделеят над глобалистите ако не в следващите няколко месеца то най късно до края на 2022. Друг е въпроса какво общество се готвят да строят тези американски антиглобалисти. Без да се впускам в детайли считам че подготвяния нов модел на САЩ също няма да е сполучлив
    за България. Това е причината поради която ни чака лукав избор утре.

  6. Фен Христинов каза:

    Междувременно, докато все още тече процесът по осмисляне на написаното от мен вчера следобед и се решава съдбата му (материалът все още не е одобрен и може да бъде изтрит, което вече ми се е случавало тук, но аз никога не съм се сърдил на Христина, поради причина че твърде много я ценя и харесвам, а позициите, качествата и отговорностите ни са твърде различни), се случи нещо знаково и символно. Да, с годините започнах да отдавам значение на някои събития, които имат потенциал да бъдат разглеждани като някакви „знаци“ от съдбата. Нека са лични знаци без особено обществено значение. Иде реч за нещо важно! Снощи, в предаването на Василев по Евроком, проф. Иво Христов изключително амбициозно поставя началото на един неотменим и с фатално значение разговор, който задължително трябва да се случи в България и да се стигне до самото дъно на нещата. Уверявам публиката, аз не съм Иво Христов, далеч нямам претенции да съм на неговото равнище и да достигам подобна дълбочина в изследване и назоваване на същностите. Въпреки това, сходствата се набиват на очи. За да нямате илюзии, за да сте в теченеие на случващото се, чуйте този материал. И доколкото става дума за изключително важни, съдбовни неща, прекратявам с премълчаването и фалшивата дипломатичност: Обещания и гаранции няма, но с вота в последната неделя, България ВЕРОЯТНО ще направи опит, ВЕРОЯТНО има още някакъв последен, много мимолетен шанс, да се съхрани. Забравете, че уж в неделя имало някаква реална алтернатива, че уж е можело да се гласува за Перото и Духа, срещу пушката и фуражката. Христина, знам за личното Ви мнение, отношение, оценка към лидера на БСП – Нинова. Не го коментирам, оспорвам, поставям под съмнение. Нинова и Христов в момента не са в блестящи отношения, но това не трябва да е повод и и основание за премахването на този постинг! Просто предложение.
    https://www.youtube.com/watch?v=qvhVxzz4ovo

  7. РЕДОВЕН ЧИТАТЕЛ каза:

    ГОСПОДИНЕ ФЕН ХРИСТИНОВ,
    Имате моите уважения за привързаността си към този сайт, но би следвало, ако някой има потребността да изложи мислите си в подобни километрични писания, да прави това в собствен блог или сайт или поне да застане зад гледните си точки със собственото си име, така както прави авторката на горната статия.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни