Останете будни

Снимка: bTV

 

Разпределението на силите в 45-то Народно събрание дава пълна възможност за начало на деконструкцията на партията-държава ГЕРБ. 135-те депутати на досегашната парламентарна и извънпарламентарна опозиция са повече от достатъчни и са добра основа за започване на обединени и конкретни действия срещу българската мафия, която превзе и цинично облада цялата държава преди 11 години.

Беше очевидно и преди  изборите, че нито една опозиционна сила няма да има мнозинство и няма да може сама да поеме отговорността за бъдещото управление на страната и за извеждането й от поредната национална катастрофа. Вече е ясно и това, че дори БСП да беше останала втора политическа сила, и дори първа да беше, бойкотът от страна на всички останали системни и несистемни партии нямаше да й позволи да направи и една крачка към реално управление.

И все пак – първата и основна задача беше свалянето на ГЕРБ от властта.

Тази главна задача е на прага да бъде изпълнена – вече е пределно ясно, че е невъзможно да се сформира кабинет Борисов-4, независимо дали с прякото участие на досегашния премиер или с неговото задкулисно ръководство от сараите в Банкя.

Оттук нататък всичко е в ръцете на парламентарно представените опозиционни партии и коалиции. И това би било много добро начало за внасяне на съществени изменения в изборното законодателство, за персонални промени в ръководството на изборната и държавната администрация, за множество законодателни действия, които могат да подготвят страната за следващите предсрочни избори и да внесат прозрачност в управлението на публичните ресурси, като извадят на бял свят най-големите безобразия и безчинства на ГЕРБ. С подобни действия обществените и политическите процеси могат да бъдат успокоени в най-добрия смисъл на думата, докато протестният вот ферментира в стремеж за разумност и практичност, а групировката ГЕРБ бъде официално и публично дискредитирана – действие, което би направило невъзможно или много трудно възкресението й в политически доспехи.

Ако в своята същност протестният вот е стихиен и трудно контролируем обществен процес, то дълг на неговите политически представители е да го канализират и насочат в конструктивна посока, докато изкристализира подходящият момент за нови действия и нов мини цикъл. Тъй като не е възможно да постигнем като с магическа пръчка внезапен и бърз ефект в историческото движение на новия голям политически цикъл, който едва сега започва, всеки малък негов под-цикъл има своите конкретни и непосредствени задачи, за да осигури придвижването напред – с грижа и внимание да не бъде изгубено постигнатото. Най-вероятно политическата криза в България ще намери своя израз в поредица от предсрочни избори, докато новите обществените енергии се наместят добре в националния корпус и успеят да артикулират, да излъчат и да формират по-стабилни и вдъхващи доверие политически субекти, способни да поемат дългосрочно отговорността за управлението на държавата и да бъдат предвидими изразители на обществения интерес.

Да, ама не.

Вместо конструктивни преговори и неформални разговори за незабавни общи и ефективни действия в посока на разглобяване на властовия инструментариум на ГЕРБ, лидерите на трите протестни формации („Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“) се оказаха отново в плен на своето драгоценно его. Или в плен и на тези, които умело дърпат конците от сенките на задкулисието.

Налагат се следните очевидни изводи от поведението на новите политически играчи в последвалата след изборите буря в чаша вода.

Поведението на Слави Трифонов, чиято партия „Има такъв народ“ успя да акумулира най-много протестен вот, продължава да бъде сценично, а не политическо. Мълчанието му е едновременно изненадващ сценичен трик, нагнетяване на театрално напрежение, генериране на съспенс и драматично очакване, мистификация и търсене на максимален художествен ефект – и всичко това откроява ярко поуморения, но талантлив актьор, от останалите играчи на терена, както беше и преди изборите. Само че ако този сценичен трик беше успешен за определен тип обществени нагласи в предизборна ситуация, той вече работи в обратна посока след изборите, показвайки политическата несъстоятелност на едно риалити шоу. Разликата между реалната политика и политическото шоу като комедиен и сатиричен жанр тепърва ще се изяснява на Слави и на неговите сценаристи, както и на многобройните им фенове.

Но така или иначе не е изключено Трифонов да извади заек от ръкава си и затова всички сме в очакване на фокуса, който той и сценаристите ни подготвят зад сцената. Какъв точно ще е заекът, можем само да гадаем, но е допустимо да се случи нещо с ефект на изненада. Тя ще цели да предизвика аплодисменти в поизнервената публика (все  едно е светнал надписът „аплаузи“ над сцената) и да неутрализира разочарованието от ступора, в който се намира шоуменът след изборите. Едва днес, на 6-ия ден, Трифонов се сети да благодари с няколко думи на избирателите си чрез фейсбук. В момента главният актьор се опитва да разтегли колкото може повече времето до вдигането на завесата и неизбежното му осветяване от прожекторите – действие, което ще разкрие политическата неопределеност на неговия художествен проект, надскочил учудващо и многократно собствените му очаквания. Старите хитри лисици Борисов и Доган един след друг се изсмяха в лицето на Трифонов и му се подиграха публично, като обявиха подкрепа за правителството му, убедени, че той няма нито експертния ресурс, нито административния опит да поеме държавното кормило.

Положението е шах и мат. Слави няма пред себе си успешен ход, въпреки че цялата държава в момента е застинала в обратно броене, очаквайки неговата поява в новото му амплоа като лидер на нацията. Ако върне мандата, той се дискредитира позорно пред своите избиратели, които ще видят как балонът на техните очаквания се пръска на парчета. Ако предложи и успее да състави правителство, остава на къса каишка и в директна зависимост от Борисов и Доган пред очите на суверена, който го посочи за месия.

И всичко това – защото най-естественият, логичен и чист изход е отрязан от заслепеното му его – приемане на предложената веднага след изборите подкрепа от БСП (категорична, безкомпромисна и последователна опозиция на ГЕРБ в продължение на няколко години!) и общи действия с останалите две партии на протеста. Високомерното отхвърляне на подадената от Корнелия Нинова ръка ще коства на Трифонов много – той не само се лишава от стар и опитен системен играч, който може да го въведе вещо в дебрите на държавната джунгла, но се отказва и от единствения читав начин да изпълни конституционното си задължение, като приеме и реализира мандата за съставяне на правителство, обединявайки всички опозиционни сили. За което, между другото, беше избран от народа.

Да не говорим, че останалите две протестни коалиции се доразцепиха още преди да се сформира новият парламент и са на път да пропилеят историческия шанс за демонтаж на уродливата конструкция „ГЕРБ“. Христо Иванов недвусмислено заяви, че Демократична България отива на нови предсрочни избори, Мая Манолова изписка звучно „Никога с БСП!“ и се скара истерично с Николай Хаджигенов за това, че си е позволил право на мнение по въпроса за общи действия с Нинова. Този публичен шум, съчетан с изявлението на сценариста Тошко Йорданов, че „Има такъв народ“ не иска подкрепа от БСП, хвърля отново България в безвремието, хаоса и непредвидимостта отпреди изборите. Защото няма никаква гаранция, че на непостоянния нрав на българския избирател няма да му писне сериозно от поредните политически циркове и да тегли една тлъста псувня на всички, постилайки с цветя и рози пътя на Бойковото завръщане на бял кон.

В тази все по-налудна политическа какафония единственият системен опозиционен играч БСП призовава за здрав разум и залагане на сигурно. Новото хвърляне на заровете в политическата рулетка е абсолютен риск с неизвестен край и златна възможност за възкресение на Борисов, който е гениален в способността си да се завръща отново и отново, при това невредим. ГЕРБ е изключително добре смазана и функционираща партийна машина и убеждението, че вече е успешно повредена, е само за наивници.

Жалко, много жалко, че вътрешната опозиция в БСП я провали толкова зрелищно и безмилостно на изборите, и не само. Либералното ядро в левицата буквално и ритуално разкъса Столетницата на политическия тепих, без капка инстинкт за самосъхранение. Докато новите леви в България (наричащи се „десни“ само по спомен – по д-р Николай Михайлов) все още се борят с комунизма и обвиняват БСП във всички възможни грехове, те самите се превърнаха в ракетите-носители на новия либерален тоталитаризъм, който в същността си е новият комунистически световен ред. Поставянето на БСП в една парадигма с ГЕРБ е абсолютен нон сенс. БСП не само присъстваше плътно и отразяваше неотлъчно чрез партийната си телевизия протестите през лятото на 2020-та, въпреки непрестанните опити на Отровното трио да я прогонят от площада, но и беше твърда парламентарна опозиция на ГЕРБ през цялото време на тяхното управление. И забележете кой ги обвинява в принадлежност към статуквото – Христо Иванов, който беше министър на Борисов, част от патерицата на умно-красивата софийска „десница“, която тогава се наричаше Реформаторски блок. Или Мая Манолова, която сякаш забрави, че идва от редиците на БСП и именно чрез БСП блесна на политическата сцена, а след това прие офертата на Борисов да бъде омбудсман. Наистина цинично и без коментар.

В този смисъл, слава на Бога и на всички богове и богини, че трите протестни партии не могат да съберат мнозинство. Колкото и парадоксално да звучи, между нас, българските граждани, и завземането на властта от новите леви либерални елити стои единствено класическата лява партия БСП, която отказа да припознае себе си като инструмент на световната либерална диктатура, чийто пламенен радетел е ПЕС. В предишен свой текст бях споменала, че Борисов ще ни се стори нежен планински поток в сравнение с пороя, който иде след него. Затова е добре, че няма как БСП да бъде заобиколена при евентуално съставяне на правителство от трите ляво-либерални политически формации и може да бъде спирачката в либералния разгул, който те носят със себе си. Да, не е грешка, и трите. Програмата на „Има такъв народ“, която малцина гласоподаватели, слушащи в захлас „Къде си вярна ти, любов народна?“, са прочели, няма нищо общо с художествения патриотизъм, който се лее на талази от концертите на Слави и Ку-ку Бенд. Става въпрос за съвременната неолиберална доктрина, превъплътена в партийна програма. И все пак, утешаващо е, че дори в една от най-ярките трибуни на модерните леви (повтарям – наричащи се „десни“ само по спомен) – Дневник, започна да се чува и гласът на разума, както и да се прокрадва проумяването, че БСП на Нинова не е БСП на Станишев, Гергов и Добрев, които отдавна щяха да са на трапезата с ГЕРБ, ако Корнелия не ги беше озаптила и неутрализирала с цената на огромни, почти нечовешки усилия.

Всичко това, и дори много повече от това, съвсем скоро ще излезе наяве, заедно с всички замесени политически играчи. Този процес е неизбежен. Просто наблюдавайте много внимателно в тишината на съзнанието си и мислете. Скритото ще стане явно и маските ще паднат.

Предстои ни рядко политическо зрелище, в което ясно ще проличи кой кой е – определени неща и участници в надпреварата за власт вече няма да могат да останат в комфорта на полусенките и ще бъдат осветени, защото няма да имат друг изход, освен да излязат на тепиха и да се бият за кокала.

И ако не изберем да бъдем просто публика, а активни участници във войната на световете, има шанс да опазим нашите земи от пороя на времето, докато изтрещелият Запад се набеснее и бесовете му се изтощят. Поръчани сме, както много други европейски и неевропейски народи, и само с разум и природен инстинкт можем да избегнем това, което идва към нас.

Малко вероятно е новите политически играчи да се разберат и да се съберат за известно време, за да свършат работата, за която ги излъчихме. По-вероятно е политическото его на всеки един от тях, заедно с гласовете, които ги насочват иззад кулисите, да поемат курс към служебно правителство на президента Радев и след това към предсрочни избори през юли. А тогава нещата ще са още по-непредвидими. Още повече, че от север мирише на нова война. Бесовете отвъд океана се отвързаха и насъскват Украйна за война с Русия. Дрънчат оръжия и в един момент ще трябва да вземем страна. И тогава отново ще проличи кой кой е. Много българи може и да изтрезнеят от днешното си опиянение. Затова и предсрочните избори през юли с днешна дата са напълно непредвидими.

Останете будни и бъдете заедно с другите будни около вас.

Ставащото у нас е част от ставащото на цялата планета.

Битките тепърва предстоят.

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено на доброволен принцип и чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да поддържаме активна дейност, можете да ни подкрепите чрез формата по-долу или да се свържете с нас на moc.g1632155483bairo1632155483mem@t1632155483catno1632155483c1632155483.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. Лакотавакан каза:

    Болен съм и много тъжен. Постоянно чувам и чета за някакви комунисти. Моля Ви, ама посочете ми поне един, та да го пипна, бре! Някой изобщо знае ли що е комунизъм и живял ли е в тоя строй (да го наречем така). На, капиталисти съм пипал доста, даже съм и говорил с такива, ама комунист?! Ще да е някакъФ фантом това, един такъФ, като от оперА нек’ва…
    Да разкажа една история. Леле, записах се на курсове за лек автомобил и радост голяма! Нямах баш годините за книжаТА…но за курсове-да. Та практиката започна със скоростната отсечка и включване на скорости. Готино…но пусти моя късмет! Да вземе да се свърши бензина и инструктора вика – карай на бензиностанцията. А бе, отговарям му, ти луд ли си, аз не мога да карам!!! Не бой се, бре – смее се той – аз нали съм до теб!
    Тръгнахме и…след стотина метра…срещу мене ТИР! Ама не обикновен…а огромен, не огромен, а ОГРОМЕН!!! Реве, трещи, святка!
    Какво направих ли? Единственото възможно. Пуснах волана, свих се на кълбо и…се приготвих да …м’ра бе!!!
    По едно време отворих едно око и…инструктора се смее. “ Спокойно бе, аз съм до тебе!
    Погледнах назад… ОГРОМНИЯ ТИР си бил тир. Нормален…Уф!
    М’ че аз и Славчо си приличаме е ясно. Трудният въпрос е…кой е инструктора…?

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни