Млади хора, не унивайте, продължете борбата

И понеже, сблъсквайки се с арогантната груба сила на властта, мнозина приятели и познати, даже и редица млади хора са унили…

И защото върви отрезвяващо осъзнаване, че играта на демокрация у нас свърши и след 2 септември вече е кристално ясно, че властта винаги ще е готова на репресии, бой, издевателства, поругаване на личната чест и достойнство на протестиращите срещу нея…

Все пак искам да вдъхна вяра – най-вече у младите – не унивайте!

Това е вашият безценен опит!

Властта запрати срещу вас своята ръкавица, тя е желязна, с палки и боксове. Но у нас вече е така. Започват следващите 30 години. Цикълът на Историята се завъртя.

Поемете смело и яростно тази ръкавица!

Ние, вашите родители, не разчистихме – заради липса на лидери, заради прекаленото много соц вътре във всеки от нас, заради политическата ни неопитност, заради прекомерните илюзии и заблуди – остатъците от тоталитаризма, така че след 30 години се оказахме, по-скоро – оказахте се в лапите на арогантен, жесток, корумпиран, некомпетентен, невъзпитан, необразован, провинциален, моноезичен, илитератен, циничен, опростачен авторитаризъм.

Но вие, младите хора – не унивайте!

Не правете нови грешки, не повтаряйте нашите стари грешки!

Продължете борбата! Повярвайте ми – главното в борбата невинаги е победата, главното в борбата винаги е борбата! В тази борба човек е изправен, горд, рискуващ, смел. Той е такъв с всичкото онова, което на нас ни липсваше в пълната степен – имахме по-малко от всичко, но нямахме достатъчно от всичко.

Ние смятахме, че демокрацията е правила и норми, че в нея има понятия като оставка, поемане на вина, разбиране, че си запушил развитието на обществото и затова, дори да имаш формалното право да продължиш да управляваш, ти нямаш моралното право да го правиш.

Затова наивно вярвахме, ние – остарелите наивници, остарелите с наивността си ваши родители, че борбата е еднократен акт – излизаш на политическото татами и побеждаваш, защото си по-силен, по-прав, по-истински, по-знаещ и по-можещ. Така е, но ако срещу теб има морален, честен, почтен, нравствен, отговорен противник. Но когато срещу теб е озверяла върхушка, вцепила се с нокти и зъби във властта, презираща ценностите и нямаща никакви скрупули да лъже, да удря в гръб, да прибягва до низост, да издевателства над здрави разум, тогава борбата е дълъг процес, изискващ сериозни и продължителни усилия.

Затова, моля ви, вие, младите хора, не унивайте! 2 септември не приключи с бърза и безусловна победа над Злото, но Доброто е с един 2 септември по-близо до победата над Злото.

Протестът, изпълнен с такава свежа и млада виталност, с такава искрена и искряща пасионарност, може с пълно право да каже след 2 септември:

– Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!

*Позицията на проф. Николай Слатински е публикувана във фейсбук.

Още от автора: Николай Слатински

Николай Слатински

Николай Слатински е доктор по математика и професор по национална и международна сигурност. Преподава във ВА „Г.С.Раковски“, УНСС, СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Автор на 6 книги и множество научни публикации. Водещ специалист по проблемите на сигурността, отбраната и обществения ред; секретар по сигурността в кабинета на президента Георги Първанов в периода 2002-2006 г.

  1. Емилия Стоилова каза:

    От толкова дни назад за първи път попадам на нещо хубаво, стойностно и много истинско. Благодарности, професоре! Във думите ви прозира малко тъга, малко вина, заради пропуснатите от вашето поколение възможности за промяна, но и много вяра във способностите на младото поколение, принудено да води неравностойна борба с един неравностоен враг, непочтен, жесток, нагъл, циничен. Колко много истина…. И да, най- голямата- поклон пред младите, бъдещето е пред тях, чрез тях ще дойде Промяната!

    • Кирил Манолов каза:

      Боже,какво възхищение от блудкаво-сантименталната повест на Г-н Слатински! И колко от тези възхитени коментатори помни всичко,което беше и което защитаваше той? А защо не посъветва младите да не проявяват агресия,защото на 2.9. всички, провокатори бяха младежи? Защо не ги посъветва не толкова високопарно,а по-практично,как да се организират в движение,или партия и да излъчат свои лидери? Професорът отлично знае,че власт не се печели с павета,яйца и домати! А той ,хулейки с най-грозни епитети властта,много добре знае,че тя направи и за младите и за старите много повече отколкото предишните,тези,които го направиха професор!

  2. Мунчо каза:

    Недей дочаква и зори,

    Върви ори, ори, ори…

    Като няма прокопсия,

    Плюл съм в тази орисия!

    Немигнал, ставай: ей, месец още

    насред небето, дълбока нощ е.

    Главата тегне, а сън очите

    залепя сякаш. Какво е време?

    Великден иде, пак оран, семе

    земята чака, нижат се дните.

    По-скоро, хайде! че да се впряга;

    съседа, чуваш, и той се стяга.

    Излезеш, идеш, в земя корава

    напънеш рало, халосаш вола…

    Мъглата нощна затъне в дола,

    огрее слънце и чак тогава

    за отдих спреш,

    а свяст се вий –

    и пак поглеж:

    Дий…

    Дий, воле, дий!

    *

    С трънак и плевел се бори,

    весден ори, ори, ори…

    Като няма прокопсия,

    плюл съм в тази орисия!

    Настане утро, гори небето,

    цветя миришат, ехти полето:

    овчар засвирил, стада заблели,

    по всички храсти пилци запели.

    И гледаш, слушаш, не знам досадно

    защо ти стане: их, опустяло!

    В гърдите нещо така заяло,

    че кръв застива в сърцето страдно…

    Ручок дохажда и слънце-пламък

    прежуря, пали дърво и камък:

    а в пот възвряла, гори снагата.

    Да караш вече къде ти може?

    И кръст изправиш най-сетне, боже,

    па вземеш гладен завчас торбата.

    И лучец еж,

    водица пий –

    И пак поглеж!

    Дий…

    Дий, воле, дий!

    *

    До гроба слънце те гори,

    и все ори, ори, ори…

    Като няма прокопсия,

    плюл съм в тази орисия!

    Дома се връщаш окапал вече

    по късна вечер и отдалече

    зачуеш в село и плач, и врява…

    Какво ще бъде? – недоумява

    кратуна проста; а виж, излиза,

    че бирник царски дошел е днеска

    и сиромаси – тресе ги треска:

    „Не взема само от голо риза,

    дете от майка!“ – тъй всеки дума.

    И ще помислиш, че бие глума:

    „Да готвиш толкоз!“ О-хо, в главата

    почешеш ли се най-на еднъжки,

    пари да падат наместо въшки!

    И смяташ, мислиш, до механата.

    Там, колко щеш,

    на вяра пий,

    че то поглеж!

    Дий…

    Дий, воле, дий!

    *

    ………………

    Така си мреш,

    така сме ний,

    така – поглеж!

    Дий…

    Дий, краста, дий!

  3. Лакотавакан каза:

    Хайде да посетим … е, не първи клас ( някой може да се обиди) но нека е четвърти клас. Капитализъм…какво е най- типично за него? Точно така, Иванчо, конкуренцията. А какво е конкуренцията, Марийка? Браво, моето момиче, именно – конкуренцията е ВОЙНА!!! С оръжие или без оръжие… тя е война!!! Млади хора, така ли искате да живеете, във война…всеки ден?! Изборът е ваш!

Оставяне на коментар към Мунчо

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни