Империята подви коляно

Група конгресмени и лидери от Демократическата партия коленичиха в мълчание във фоайето на Капитолия в продължение на 8 минути и 46 секунди – времето, през което белият полицай е държал коляното си върху врата на починалия афроамериканец Джордж Флойд. Всички коленичили бяха загърнати в африкански шалове Кенте, с което отдадоха почит на африканското наследство на черните американци. Вашингтон, 8 юни 2020 Photo: Reuters

 

The Saker е псевдонимът на известен американски блогър, роден и израснал в Швейцария, с холандско и руско потекло. Кариерата му е свързана с Военната разузнавателна служба на Швейцария (UNA), Швейцарската служба за стратегическо разузнаване (SND), Института на ООН за изследване на разоръжаването (UNIDIR) и с Международния комитет на Червения кръст. Експерт в областта на стратегическите анализи, с богат международен опит. След войните в Босна и Чечения прекратява кариерата си в Европа и емигрира в САЩ. Известен за своята аудитория само с псевдонима си The Saker, той създава своя блог през 2007 г. и печели хиляди почитатели по цял свят. Издава няколко книги със същия псевдоним. Алтернативният прочит на действителността, в която живеем, го утвърждава като един от най-четените автори в САЩ и по света.

Доста интересно е да наблюдаваме колко коментатори напълно погрешно разчитат сегашните расови бунтове или ги сравняват с предишни такива от историята на САЩ. Предполагам като казват, че тези последни бунтове са „точно като…“ или „не толкова лоши“, както минали безредици в САЩ, те се опитват да се успокоят, поддържайки илюзията, че това, което се случва сега, е с ограничена и/или временна перспектива. Но не е.

НЕ Е ТОЧНО КАТО МИНАЛОТО

Разбира се, че има много расово насилие в историята на Съединените щати, от самото създаване на САЩ като робско общество, през огромния брой линчувания (които се случваха на Север толкова, колкото и на Юг; а тези, които се интересуват, могат да прочетат „На ръцете на неизвестни хора: линчът на Черна Америка” от Филип Дрей) до жестокото клане в Тълса (Tulsa Massacre), където дори се виждаше как черните квартали са бомбардирани от въздуха. И макар тези, които посочват, че в миналото е имало много расови бунтове, да са прави, те по същество пропускат основния факт, че настоящите „расови бунтове“ са не просто расови, а резултат от много по-сложни и нееднозначни процеси. Най-ясното доказателство за този качествено нов характер на безредиците е фактът, че те се разпространиха като пожар не само в САЩ, но и в Европа, Азия и Океания (виж тук и тук). Дори някои японци също се присъединиха към този явно чужд за тях феномен.

И така, какво става тук?

Освен ако не приемем, че датчани, белгийци или новозеландци са били жертва на американски ченгета-расисти, трябва да признаем, че това, което предизвика тази световна реакция от протести, не е лична травма от първа ръка, а само допир от „втора ръка“ до един много специфичен наратив, който се разпространява с привидно абсолютно еднообразие от наследената корпоративна циомедия (ziomedia – медия с ционистки уклон – бел. прев.) Наричам този разказ Black is Beautiful“ („Черното е красиво“).

ЗЛОВРЕДНАТА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ДОГМА „ЧЕРНОТО Е КРАСИВО“

Движението Black is Beautiful започна в САЩ през 1960 г. и оттогава се превърна в неразделна част от западната докса (докса – общоприето мнение, бел. ред.), в идеологическа догма, която не може да бъде оспорена, без незабавно да доведе до обвинение в „расизъм“. Едновременно с това беше разработена и друга идеологическа догма – тази, която твърди, че „всички раси са равни“, но без изобщо да се дефинира понятието „раса“ или терминът „равен“. Интересното е, че идеологемите „черното е красиво“ и „расите са равни“ никога не се доказват и само се декларират, а всяко настояване тези възгледи да бъдат фактически обосновани, води до незабавно обвинение в „расизъм“.

Не ми е целта днес да оценявам достойнствата (или тяхната липса) на този наратив. Но това, което искам да отбележа, е следното: всеки разказ, който не може да бъде оспорван или поставен под въпрос, без веднага да бъде заклеймен като „расистки“, е изключително нетолерантен. Това очевидно е разказ, който се страхува от всякакво разглеждане на емпирични доказателства. И все пак онези, които иначе отричат ​​„лъжливите медии“ или казват неща от рода на „не вярвам в това, освен ако правителството не го отрича“ или „как да разбереш, когато политикът лъже и когато си отваря устата“ – тези хора изглежда нямат проблем да приемат безкритично идеологическите догми.

Освен това, основен принцип на всеки честен стремеж към истински морални ценности е той да се прилага еднакво към всички (ако ли не – тогава по дефиниция това е лицемерие). И все пак просто се опитайте да споменете нещо като „Бялото е красиво“ или, да речем, подкрепете идеята за „Национална асоциация за напредък на белите хора“ или носете тениска с надпис „White Lives Matter“ („Животът на белите има значение“, по аналогия на движението „Black Lives Matter” – “Животът на черните има значение“, бел. прев.) и веднага ще бъдете дамгосани като расист. Защо? Тъй като далеч от насърчаването на истинското „равенство“, съвременната либерална идеология наистина проповядва превъзходство на Черното – специален статус за черните, който не може да бъде даден аналогично на белите (или на други) хора.

Бели полицаи в Кари, Северна Каролина, мият краката на чернокожи пастори в знак на покаяние за убийството на Джордж Флойд, 9 юни 2020  Кадър от видео на ABC 11

 

Също така, тъй като повечето хора са съгласни „че красотата е в очите на гледащия“, можем веднага да заключим, че тезата „Черното е красиво“ е наистина лично мнение, а не установен факт. Вероятно това би предполагало и правото на мнение, че „Черното не е красиво“, нали? Е, късмет с това! Отново става въпрос за явен случай на предубеденост или лицемерие и най-важното – на категорично отхвърляне на всякакво противоположно мнение. И накрая, какво означава тук терминът „Черно“? Отнася ли се само за американските и субсахарските чернокожи (очевидно е така), или включва също, да речем, етиопци, сомалийци, тамили или дори австралийски аборигени? Отнася ли се и за тъмнокожи гърци или сицилианци? Отново виждаме, че категорията „Черно” е напълно безсмислена (както и категориите „Бяло” или „Жълто”, между другото).

Пояснение: Тези, които са ме чели в миналото, знаят, че дори не приемам понятието „раса“, което според мен е изцяло ненаучно. Също така ненавиждам така наречения „бял ​​национализъм“ на Alt-Rights & Co., който считам за доста примитивна форма на расизъм (дефинирах го под №4 тук) и дори за „бяло изпиране“ на нацистката идеология, лансираща се от дълбоката държава (за подробности, моля вижте моята статия тук по тази тема). И все пак, след предишната ми статия по тази тема, все още имаше няколко субекта, които ме обвиняват в, какво друго, „расизъм“. Мисля за тези хора като за „pachinko* мозъци“ („payazzo** мозъци“ също става): те приемат всяка идея, на която попаднат, като „идеологическа топка“ и веднага решават, че тя трябва да попадне само и единствено в една от твърде ограничените и предварително зададени категории.

За тях например, когато се подчертае, че „тезата за расовото равенство никога не е била дефинирана правилно, нито пък доказана“, това може да означава само едно: човекът, който го казва, е расист. Не са възможни други опции. Това, което очевидно пропускат, е фактът, че човек, който дори не приема понятието „раса“, не може да бъде „расист“, но кой се интересува от тези логични подробности, нали? „Добродетелното“ подаване на сигнал е много, много по-важно от фактите или логиката, поне за pachinko-мозъците.

Силно вярвам, че западните средства за масова информация, особено американските (Hollywood/Amazon/Neflix/и т.н.), буквално са промили мозъците на голяма част от слабо образованата младеж (и това се подценява!) в странна форма на поклонение на всичко Черно, в култова увереност, че всичко Черно заслужава благодарствени правостоящи овации. Оттук и внезапната поява на черни каубои, черни келти и викинги, и дори черни рицари от Кръглата маса, които, очевидно, също са били черни. (Black cowboys, Black Celts and Vikings, Black Knights of the Round Table). Съществува дори нов термин, създаден за този вид „творческо пренаписване на историята“: „далтоничен кастинг“ (color-blind casting). Очаквам първото появяване на Черната Снежанка (в опозиция на бялата като сняг Снежанка) с нетърпение… (в англ. ез. е игра на думи: Black “Snow-Black” as opposed to Snow-White, бел. прев.)

Типичен пример за „далтоничен кастинг“, в който главните роли на древногръцки герои и богове са поверени на чернокожи актьори в сериала на BBC „Троя – падането на един град“ (Troy: Fall of a City“), 2018

 

ИМПЕРИЯТА Е МРАЗЕНА НАВСЯКЪДЕ,
И НЕ САМО ЗАРАДИ СВОЯ (ТВЪРДЕ РЕАЛЕН) РАСИЗЪМ

Всичко това би било доста безобидно и дори комично, ако не беше другата страна на идеологическата монета: Англоционистката империя напълно и изчерпателно загуби всякакъв вид морални или политически авторитети, както в САЩ, така и в ЕС, също и в нациите на „5-те очи“ (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, бел.ред.) и други американски колонии като Германия или Япония. В миналото Англоционистката империя беше също толкова пагубна, колкото и днес, но поне имаше средства да осигури висока степен на материално благосъстояние за своите граждани. Но сега, когато Империята се разпада и е в голяма икономическа криза, все повече хора обръщат гнева си срещу собственото си правителство или, може би дори по-точно, срещу неприлично заможните управляващи класи, които имат тотален контрол върху политическата сцена на САЩ и ЕС.

Спомнете си какво пише Джордж Оруел в шедьовъра си „1984“: „Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, стъпил върху човешко лице – завинаги.“ Вярвам, че много хора, черни и бели, почувстваха нещо подобно, когато видяха ужасяващите кадри от бавното убийство на Джордж Флойд от шайка тъпи бели ченгета. Да, кадрите не показват ботуша на Оруел, но начинът, по който ченгето притискаше с коляното си врата на Флойд, изпрати същото съобщение – „съпротивата е безполезна, ние ще ви смажем“. И много отчуждени и обезверени хора (черни и бели) изпитаха дълбоко чувство на възмущение и дори ярост, оттам и експлозията на безредици по целия свят.

„Джордж Оруел беше прав“. Снимка: неизвестен автор

 

И ТАКА, НАКЪДЕ ДА ТРЪГНЕМ ОТТУК?

Просто казано, нещата няма да се оправят. Нито САЩ (като съдържател на империята), нито самата империя (която е паразит, живеещ извън САЩ) не са в състояние да се реформират. Този влак е изпуснат много отдавна (изглежда, че 80% от американците в САЩ са съгласни с това). Докато Империята (мислена като „Западът“) все още имаше някаква правдоподобност, тя можеше поне да се преструва, че е готова да поправи много свои неоспорими грешки, без да се саморазруши в този процес. В крайна сметка, най-добрият начин да контролирате потенциално опасна опозиция е да проникнете в нея и след това да я пренасочите в безопасна посока (това всъщност е основната роля, която се даде на лявото крило на Демократическата партия и на нейните лидери, претендиращи да бъдат революционери, като Бърни Сандерс и Тулси Габард: те са превъзнасяният предпазен клапан). Освен това цялото движение на Black Lives Matter (BLM) – било то расистко и действащо с насилие – има точно нулев потенциал да реформира, дори частично, западното общество (унищожаването на полицейските управления не е състоятелно). Това обаче не означава, че BLM не може да допринесе значително за окончателния крах на империята. В крайна сметка това, което виждаме днес, е че всички, символизиращи силата на това общество (политици, ченгета, корпорации, религиозни лидери и т.н.) „подвиват коляно“ пред това, което всяко психически здраво общество веднага би признало за криминални бунтове като по учебник. А когато някой политик се осмели да апелира за пълно възстановяване на закона и реда, той е подложен на охулване заедно с редактора на медията, която се осмели да го публикува. С други думи,

ИМПЕРИЯТА ПОДВИ КОЛЯНО

Минеаполис, САЩ, 27 май 2020 / Photo: Carlos Gonzales/Star Tribune via AP

 

Това не е по-различно от случилото се със Съветския съюз в края на 80-те години, когато в общи линии целият управляващ елит смяташе, че е загубил всякаква воля да се изправи срещу опозицията и когато стана модерно да се удря по всичко съветско (голяма част от което наистина заслужаваше много от тези удари, но не всичко!). Това състояние на нещата доведе, първо, до разпада на съветското общество и Съветския съюз през 1991 г., и второ, до колапса на руското общество през 1993 г. Съветският съюз, също като Съединените щати, е роден от кървава баня и в продължение на десетилетия съветските лидери можеха да използват своите милиции, силите за сигурност и дори военните, за да смажат всяко несъгласие, както се случва с клането в  Новочеркаск през 1962 г. Въпреки това, през 1991 и 1993 г. дори специалните сили на КГБ отказват да предприемат действия срещу демонстрантите. Защо? Защото до 1990 г. Съветската империя също беше напълно „подвила коляно“ пред (въображаемия) Запад, точно както Западът днес „подвива коляно“ пред (въображаемата, подобна на Wakanda) Африка. Като се имат предвид злините, които Западът е причинил на африканския континент като цяло и особено на Субсахарска Африка, тук има някаква съдбоносна справедливост, но това ще бъде много малка утеха за всички хора (независимо от расата), които днес страдат от престъпния хаос на вдъхновените от Black Lives Matter тълпи (или от насилието на полицейските служби в тази връзка!).

КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ДОСТОЙНИТЕ ХОРА СЛЕД ВСИЧКО ТОВА?

Е, заради едно нещо не е нужно да избираме между бял и черен расизъм. Всъщност единствената логична (и морална) позиция днес е да се отхвърлят всякакви форми на расизъм, в това число и промотираните от Холивуд анти-бял и про-черен расизъм (и, бих добавил, антисемейния, анти-мъжкия и антихристиянския наратив). И най-вече трябва да отхвърлим анти-белия расизъм не заради самото съществуване на бялата раса, а защото сегашната антирасистка идеология е също толкова потискаща и нетолерантна, колкото расистката анти-черна (и не само!) идеология от разцвета на Западната империя. Врагът на моя враг НЕ винаги е мой приятел и между привържениците на превъзходството на бялата раса и привържениците на превъзходството на черната раса, единственият морален избор е категорично да се отхвърлят всякакви форми на превъзходство, и особено това превъзходство, насърчавано от онези, които потискат всички нас: мултиетническите управляващи класи на империята.

Така че нека лидерите на империята да си подвиват коляно, щом искат: нека покажат малодушието и лицемерието си.

Ние не трябва да го правим. Да, необходима е много повече смелост, за да се изкажем против преобладаващите идеологически догми, отколкото кротко да папагалстваме официалния разказ. Това е цената, която трябва да се плати за истинската, вътрешната свобода.

Превод: Христина Христова / Memoria de futuro

Източник: The Saker

Бележки:

*pachinko – японска механична игра, сравнима с игралните автомати в казино; игралните машини са инсталирани в огромни зали.
**payazzo – традиционна финландска хазартна игра, при която целта е да хвърли монета в един от печелившите слотове.

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено на доброволен принцип и чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да поддържаме активна дейност, можете да ни подкрепите чрез формата по-долу или да се свържете с нас на moc.g1594337343bairo1594337343mem@t1594337343catno1594337343c1594337343.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: The Saker

The Saker

The Saker е псевдонимът на известен американски блогър, роден и израснал в Швейцария, с холандско и руско потекло. Кариерата му е свързана с Военната разузнавателна служба на Швейцария (UNA), Швейцарската служба за стратегическо разузнаване (SND), Института на ООН за изследване на разоръжаването (UNIDIR) и с Международния комитет на Червения кръст. Експерт в областта на стратегическите анализи, с богат международен опит. След войните в Босна и Чечения прекратява кариерата си в Европа и емигрира в САЩ. Известен за своята аудитория само с псевдонима си The Saker, той създава своя блог през 2007 г. и печели хиляди почитатели по цял свят. Издава няколко книги със същия псевдоним. Алтернативният прочит на действителността, в която живеем, го утвърждава като един от най-четените автори в САЩ и по света.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни