Размисли за пандемията и след това

Никола и Мариета Живкови са брат и сестра. Завършили са специалността ”Право” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специализирали са Медиация. В настоящия момент са докторанти по Политология в същия университет. Участват в множество международни проекти, свързани с младежки дейности, а интересите им се движат в широкия спектър от дигитални компетенции до изобразително изкуство.

Кризата, без значение дали е от военен или социално-икономически характер, винаги води до големи обществено-политически промени. Пандемията, причинена от новия коронавирус, се сравнява по своите мащаби и агресивност със ситуацията, която настъпва по време на война. Според лекарите това е война с невидим враг, който дебне от всеки ъгъл. Показателно за сериозността на обстановката е отмяната на олимпийските игри в Токио 2020 г., което се става за първи път в мирно време, откакто те се провеждат в съвременната ни история. Последният път, когато са били отменени, е по време на Втората световна война през 1940 г., като по ирония на съдбата игрите отново е трябвало да се състоят в Япония.

Глобалният свят, който до вчера познавахме и в който можеше в рамките на часове да стигнеш до всяка точка на света, вече е мираж. Световната здравна криза го промени. Вместо глобални решения и подкрепа срещу бедствието, народите започнаха да се затварят в своите национални граници и да се надяват на инициативите на овластените от тях правителства. Тази ситуация е повод за размисъл от позицията на националната ни общност и ресурсите, с които тя разполага в борба с пандемията, и във връзка със задаващата се след нея криза, която едва ли ще е само икономическа.

ГЛОБАЛНИЯТ СВЯТ И ПАНДЕМИЯТА

Пандемията се прояви като глобално бедствено явление. Над 3,9 милиарда души в 80 страни и територии се намират под домашна карантина по заповед или препоръка от властите, с цел забавяне на разпространението на новия коронавирус[1]. В тази връзка възникват въпросите: Ако здравната криза, породена от пандемията, е резултат от заболяване, което се корени в глобалния начин на живот, то има ли бъдеще глобализацията? Дали глобалните кризисни явления са породени от националните форми на организиране на живота на съвременните народи? Дали световната икономическа криза, която ще се настани окончателно след отшумяване на пандемията, е резултат от глобализацията?

Ако явленията са глобални, то и решенията за преодоляване на здравната криза трябва да имат такъв характер. Те трябва да са съпроводени с глобална взаимопомощ  от силите подкрепящи този процес.

Инициативите се подемат от правителствата на отделните държави, а ние като част от ЕС получаваме подкрепата му, но тя не е всеобхватна. Ето защо кризисните явления, споходили глобалния свят, поставят въпроса доколко в държавите икономическите, политическите и религиозните общности са способни да се справят с тях.

Въпросът е дали европейските страни, в това число и ние, които провеждаме либерално-демократична политика, ще излезем успешно от кризата. Мерките, които се вземат от националните правителства, не са съвсем в духа на обоснования още от Т. Хобс, Б. Спиноза и Дж. Лок модерен индивидуалистичен светоглед за „морален приоритет на индивида пред каквато и да е социална общност…”[2], защото от човека се изисква поведение и действия, които ограничават неговите права в името на оцеляването на общността. Освен това има строги мерки при допускането на влизащите и излизащи в страните чуждестранни и собствени граждани. Това са мерки, прилагани от административния апарат на държавата, по препоръки на Световната здравна организация. Те имат авторитарна окраска и в известен смисъл са в нарушение на човешки права, но успокоението е, че ще са временни. При това те едва ли се приемат с охота от гражданите с либерално-демократична култура. Това се потвърждава от скорошните бунтовете в някои парижки предградия, където младежи изразиха своето недоволство под формата на гражданско неподчинение[3]. Ако ограниченията се проточат във времето, либералната демокрация ще демонстрира ли възможности да се справи с кризата?

В настоящия момент много по-успешно се борят с пандемията държави с авторитарни режими като Китай. Това създава впечатлението, че бъдещето е на този тип режими. Така ли е обаче?! Дали Китай дължи всичко на инициативата на авторитарните си държавни институции? За отбелязване е, че държавните инициативи и предприетите рестриктивни мерки от Китай и други азиатски държави, вземат под внимание социума. Той почива върху търпимост, която има своите исторически корени в своя морал и традиция. За европейския начин на мислене е характерна историческа нетърпимост в желанието да обезпечим индивидуалните си потребности. В този смисъл ние трябва да търсим специфичен собствен път за преодоляване на здравната, а след това и на икономическа, а може би и политическата криза. Какъв е историческият европейски опит в преодоляване на кризите през ХХ в.?

ЕВРОПА В КРИЗА

Трудно е да се правят прогнози какви ще са политическите последици от пандемията, тъй като те зависят от продължителността и резултатите от борбата с вируса. Според Marie-Eve Desrosiers и Philippe Lagassé „…колкото и кардинални да ни се струват в момента обществените промени, не трябва да забравяме, че пандемията се появи в момент, когато нашата вяра в правителствата, експертите и икономическата система беше силно разклатена. Вместо да промени всичко, COVID-19 по-скоро ще усили тази продължителна и не толкова очевидна криза и раздорите, които я подхранват“ [4].

Едно нещо е сигурно – икономическата криза, която вече се задава, ще даде тласък на социално и политическо напрежение. Анализатори сравняват [5] предстоящата обстановка с Голямата депресия от 30-те години на XX век. Последиците от нея имат своите социални измерения, изразяващи се в недоволство срещу властта и предприетите мерки, висока безработица и масови фалити на производства и банки. Това от своя страна влече след себе си и промени в политическия живот на много държави – в Германия улеснява идването на Хитлер на власт през 1933 г.; в Холандия довежда до възхода на холандската национал-социалистическа партия NSB; в СССР, където последиците от кризата не се усещат толкова много, води до укрепване позициите на болшевизма; в България, социал-либералната политика на Народния блок има значими приноси за преодоляване на кризата 1929-1932 г. особено политическите решения на А. Ляпчев. Обаче противниците на Народния блок,  възползвайки се от настъпилите политически разногласия и разцепления в него,  на 18 срещу 19 май 1934 г. с Военният съюз извършват държавен преврат. От всичко това можем да заключим, че предстоят промени. Те зависят от продължителността на пандемията и акуратността на мерките, които ще се вземат за справяне със здравната криза и задаващата се след нея икономическа, социална и политическа криза.

Всяка политическа система днес реагира по различен начин в борбата срещу изпитанието на здравната система и прилагат разнообразни типове мерки за справяне с него. „Ако пандемията от COVID-19 продължи дълго, заявява Светлин Тачев,… по-скоро ще трябва да преосмислим всичко, което приемахме до момента за нормално“[6]. В тази връзка: „Мерките, които се предприемат от правителствата в момента, изглеждаха невъзможни преди три месеца. В Испания частните болници бяха национализирани. Във Великобритания съществуват реални перспективи за национализиране на различни сфери от транспортния сектор. А във Франция са започнали подготовка по национализиране на големи бизнеси“[7].

В заключение можем да заявим, че от трансформация се нуждаят както идеите на неолиберализма, отстояващ като единствена висша ценност правата на човека, така и авторитарните режими, които регламентират с административни средства поведението на човека.

Европейките страни са свързани с философията на либерализма. Тя утвърди като най-голяма ценност човека и вярата в същностните му сили, като възприе свободата за основополагащ принцип на неговия живот. Човешкият индивидуализъм се превръща във фактор за успеха на всяка дейност, извършвана в стопанската сфера на обществото. Либерализмът задава правната рамка за осъществяване на национализма – легитимната държавност в смисъла на Жан-Жак Русо. През ХIХ век либералният национализъм не отъждествява, нито пък допуска възможността националните образувания да ограничават суверенитета на нацията-държава или да заличават отделните етнически култури. [8]

След Втората световна война либерализмът се отказва от национализма изобщо като политическа доктрина (тук няма да изясняваме причините за този отказ) и преминава към защита на „универсалната човешка природа“, която се намира „над езиковите“, териториални, религиозни или други национални белези. Това е и пътят на либерализма към защита на световното глобално общество и неговата роля в света[9].

Но днес човешкият индивидуализъм в условията на пандемията е изправен пред дилеми. Ако сме загрижени единствено за нашата лична свобода, без да се подчиняваме на изискванията на общото благо, а то е свързано и с опазване живота на другите около нас, ние влизаме в противоречие с либералния принцип на свободата. Според А. Бърлин свободата “може да се определи като границите, в които даден човек може да действа, невъзпрепятстван от никого”[10]. Той определя и въпросните граници на свободата по следния начин: “Щом за хората свободата на личността е висша цел, то никой няма право да се радва на свободата си за сметка на други хора. Равенството на свободата гласи: да не се държим с другите хора, така, както не бихме искали да се държат с нас, да се отплащаме подобаващо на онези, на които дължим свободата, благоденствието и знанието си, справедливост в нейния най-прост и универсален смисъл”[11]. Този принцип на либералите ревизионисти става толкова актуален днес, защото изисква съобразяване с факта, че има и други хора като нас и всички заедно сме част от обществото и в името на своята свобода и неговата цялост трябва да имаме морален дълг на взаимна солидарност. Проявите и призивите за солидарност в национални условия, във връзка с преодоляване на здравната криза днес, са явленията, които подсказват, че човешкият индивидуализъм трябва да се влее по-уверено в демократичните форми на гражданското общество, които са с лице и към интересите на националната общност.

Определено Европа има своите традиции за обединяване на усилията на всички социални групи и заинтересовани политически сили за преодоляване чрез прилагането на принципите на демокрацията както на пандемията, така и на следващата я икономическа криза. Тя, както казва А. Турен, трябва да помогне на хората, да ги научи да живеят заедно, въпреки различията между тях.[12]Нейните принципи, според Турен, не само конституират представителните институции, участващи в политическия процес, те са необходими и на човешките индивиди като негови субекти, равнопоставят тяхното участие в живота на „едно общество, което трябва да функционира като цялост”[13] и в грижите им за съхраняването му. Носеща институция на демокрацията ще продължи да бъде националната държава, въпреки редица мнения от края на ХХ в. за залеза ѝ[14].  Структурите ѝ днес вземат най-активно участие в борбата с пандемията както на национално, така и на наднационално ниво. Ето защо европейските страни, според нас, имат потенциал на политическа култура, която ще им помогне да преодолеят с демократични средства здравната и икономическата криза.

Пандемията от Covid-19 и последващата я криза, която ще бъде не само икономическа, а социално-културна, поставя въпроса какъв тип качества на личността ще бъдат най-важни за преодоляване на трудностите и нормализиране на обществения живот.

След ВСВ важен фактор бяха индивидуалните умения и способности на хората, които формираха тяхното материално благополучие, превърнало се във водещ фактор за просперитета на човека. На преден план излезе потребителската мотивация в поведението му. Наше убеждение, е че днес ще нараства ролята на човека като гражданин с култура и самосъзнание за отговорност пред себе си и обществото. Отговорността е необходима на гражданина както в труда, така и в семейния живот. За целта ще нараства ролята както на образованието за професионалната и гражданската подготовка, така и на институтите, свързани с общественото възпитание. Защото здравната криза, причинена от Covid-19, разкри колко много са необходими солидарността, отговорността и професионализмът. Оказахме се зле подготвени поради наличието на неприоритетни професии, за сметка на липсата на специалисти в ключови работни отрасли за справяне с извънредната ситуация[15].

ЗА ПРОМЕНИТЕ У НАС

Инициативите за промени у нас зависят от това кои сили и с какви платформи ще излязат за стопанския, социалния и политическия живот.

От икономическа гледна точка за страните от съвременния свят съществуват четири възможни сценария: 1. установяване на първобитен пазар; 2. силен държавен капитализъм; 3. радикален държавен социализъм и 4.  трансформиране в едно голямо съобщество, изградено върху основите на взаимопомощ. Всяка една от тези перспективи е напълно възможна, а може би дори еднакво желана от различни политически сили[16]. При нас е още рано да се прогнозира какъв път ще поеме страната ни, но се очертават тенденциите на политическата инициатива за промяна.

Едната е на либерално-демократичните сили, които сега като управляващи организират дейностите по преодоляване на пандемията. Мерките за нейното овладяване вероятно ще им осигурят имидж за участие в бъдещите избори.

Другата възможност е преодоляването на трудностите да се поемат от една по-широка коалиция. В нея да се включат политически сили, които, за да работят съвместно, е необходимо да се ръководят много по-уверено от принципите на демокрацията в националния живот. Тъй като пандемията показа, че те все още не сработват в духа на изискванията да бъдем национално отговорни като граждани, социални групи и политически партии. Това е така, защото ни липсва необходимата национална консолидация да се борим с трудностите. В този смисъл прав е Андрей Пантев, когато заявява, че на „първо място правилата и принципите на демокрацията – проработват в условията на национална консолидация, т.е. когато всички осъзнават принадлежността си към националната общност и са обединени икономически от модерно стопанство. На второ място успешното вграждане на една нация в международната стопанска циркулация е условие да “проработи” демокрацията и при провеждане на международната ѝ политика с другите нации“[17].

Ето защо е задължително политическите сили, поели отговорностите по преодоляване на кризата, да се ръководят от ценностите на демокрацията, записани в преамбюла на Конституцията. На първо място в него се издигат правата на личността, нейното достойнство и сигурност като върховен принцип. На второ място е неотменният дълг да пазим националното и държавното единство на България. Това са висши принципи и ръководни начала на политическия живот в България.

От тези позиции решенията и действията на овластените партии трябва да изразяват интересите на гражданите, които са ги упълномощили в духа на национално държавно единство. В стопанската сфера това означава, че ще се дава шанс на всички форми на икономическа активност – дребна, средна и едра, както кооперативна и държавната. Те са поставени в пазарна среда да работят за себе си и в обществен интерес. Освен това общонационален интерес е да се даде шанс на социалната мисия на държавата по отношение на грижите за децата, образованието на младите хора, здравеопазването и за възрастните граждани. Здравната криза привлече общественото внимание и върху значимостта на науката, образованието и културата за преодоляване на трудностите, както и върху необходимостта от тяхното дигитализиране и усъвършенстване в унисон с високите технологии, достъпни през XXI век.

Simon Mair в публикувана статия за BBC „Как корона вирусът ще промени света?“, заявява, че „Това, от което ние имаме нужда, е различен начин, по който да възприемаме икономиката. Склонни сме да възприемаме икономиката като покупко-продажба на стоки – от консуматорска гледна точка. Но икономиката не е само това и не трябва да бъде. В основата си икономиката е начинът, по който ние превръщаме ресурси в стоки/неща, от които имаме нужда, за да живеем. Пречупено през тази призма, започваме да виждаме повече възможности да живеем по начин, по който да произвеждаме по-малко, без да влошаваме своето икономическо състояние“[18]. Тези идеи според нас са в духа на принципа „пазарна икономика – да, пазарно общество – не”.

Може би пандемията от Ковид-19 е сигнал, че ние се нуждаем от промяна, която да преодолее съществуващите недостатъци на нашата политическа, икономическа и социална система.

В момента живеем в свят на социална дистанция, но нека не я превръщаме и в политическа апатия. Тя ще е по-страшна и пагубна за нас, тъй като физическите бариери ще паднат рано или късно, но политическите и икономическите проблеми ще останат.

Може би е твърде оптимистично да се надяваме, че пандемията ще промени всичко, когато става дума за нагласите на правителството и политическия фракционализъм, който в настоящето белязва Западните демокрации. От нашата несъмнено песимистична перспектива, пандемията може би ще влоши и задълбочи кризата, която нашите политически и икономически институции вече изпитват, заключават Marie-Eve Desrosiers и Philippe Lagassé [19].

Но имаме ресурси на политическа култура и традиции на взаимопомощ, които могат да ни обединят и със солидарни действия в името на своето бъдеще да излезем от кризата и да оцелеем като народ.

Бележки:

[1] RYAN FAHEY (PUBLISHED: 16:14 BST, 2 April 2020 | UPDATED: 08:03 BST, 3 April 2020). Half the world in lockdown: 3.9 billion people are currently called on to stay in their homes due to coronavirus. Извлечено на 21.04.2020, от: https://www.dailymail.co.uk/news/article-8181001/3-9-billion-people-currently-called-stay-homes-coronavirus.html

[2] Грей, Дж. Либерализмът. С., 1991, с. 6.

[3] PETER ALLEN (PUBLISHED: 01:25 BST, 20 April 2020 | UPDATED: 14:33 BST, 22 April 2020 ). Riots break out in Paris amid anger at police ‘heavy-handed’ treatment of minorities during lockdown after Macron extends social distancing to fight COVID-19 until May 11. Извлечено на 23.04.2020, от:https://www.dailymail.co.uk/news/article-8235307/Riots-break-suburbs-Paris-amid-anger-French-police-heavy-handedness-lockdown.html

[4] Marie-Eve Desrosiers and Philippe Lagassé (PUBLISHED: 1:50 PM EDT, April 6, 2020). Opinion: As far as politics goes, the COVID-19 pandemic changes everything. Or does it? Извлечено на 21.04.2020, от: https://nationalpost.com/opinion/opinion-as-far-as-politics-goes-the-covid-19-pandemic-changes-everything-or-does-it

[5] Прокопиев Ив. (19 март 2020, 17:54). Битката за икономиката също е битка за живот. Извлечено на 23.04.2020, от: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2020/03/20/4043246_bitkata_za_ikonomikata_sushto_e_bitka_za_jivot/

[6] Тачев Св. (08 април 2020, 13:16). За поуките от коронавируса и светът след пандемията. Извлечено на 20.04.2020, от: https://m.offnews.bg/news/Analizi-i-Komentari_65/Za-poukite-ot-koronavirusa-i-svetat-sled-pandemiiata_726072.html?fbclid=IwAR0Gw9HYO7-qY3dpGV2Lr53AGGjJ_IOGr8WAil3K8j9QtAhy5DX3qODlVO4

[7] Simon Mair (PUBLISHED: 31st March 2020). How will coronavirus change the world? Извлечено на 21.04.2020, от: https://www.bbc.com/future/article/20200331-covid-19-how-will-the-coronavirus-change-the-world

[8] Нанева Д. Политическите идеологии, София, 2008, с. 321, с. 331.

[9] Пак там, с. 332.

[10] Бърлин, А. Две схващания за свободата. В: Алтернативи на свободата. С., 1998, с. 69.

[11]Пак там, с. 67.

[12] Турен, А. Що е демокрация.С., 1994, с.7.

[13] Пак там, с.141.

[14] Пиргова, М. Проблемни полета в политологията,С.,2018, с.215.

[15] Simon Mair (PUBLISHED: 31st March 2020). How will coronavirus change the world? Извлечено на 21.04.2020, от: https://www.bbc.com/future/article/20200331-covid-19-how-will-the-coronavirus-change-the-world

[16] Simon Mair (PUBLISHED: 31st March 2020). How will coronavirus change the world? Извлечено на 21.04.2020, от: https://www.bbc.com/future/article/20200331-covid-19-how-will-the-coronavirus-change-the-world

[17] Пантев А. Раждането на модерната демокрация. С., Век 22, с. 219.

[18] Simon Mair (PUBLISHED: 31st March 2020). How will coronavirus change the world? Извлечено на 21.04.2020, от: https://www.bbc.com/future/article/20200331-covid-19-how-will-the-coronavirus-change-the-world

[19] Marie-Eve Desrosiers and Philippe Lagassé (PUBLISHED: 1:50 PM EDT, April 6, 2020). Opinion: As far as politics goes, the COVID-19 pandemic changes everything. Or does it? Извлечено на 21.04.2020, от: https://nationalpost.com/opinion/opinion-as-far-as-politics-goes-the-covid-19-pandemic-changes-everything-or-does-it

Приятели и читатели на Мемория,
бихме могли да се опитаме да възстановим дейността на Мемория чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас, можете да ни подкрепите чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Никола и Мариела Живкови

Никола и Мариела Живкови

Никола и Мариета Живкови са брат и сестра. Завършили са специалността ”Право” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, специализирали са Медиация. В настоящия момент са докторанти по Политология в същия университет. Интересите им се движат в широк спектър от изобразително изкуство, през участие на международни проекти, свързани с младежката работа и дигитални компетенции.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни