Всичко свърши. Но не за нас

31 януари 2020, Лондон /Photo: Jeff J Mitchell/Getty

 

Това е. Всичко свърши. Край! Ние си тръгнахме!

С тези думи един от главните „виновници“ за Брекзит – Найджъл Фараж, завърши прощалната си реч в Европейския парламент на 29 януари т.г. Този миг беше неговият личен и обществен триумф в самото навечерие на заветния Брекзит.

Великобритания, с цената на огромна мобилизация на целия си политически и национален ресурс, възвърна своя държавен суверенитет, водена от стария си имперски нюх, с който надуши навреме, че Европейският съюз се превърна в дълбоко и опасно тресавище. С аристократично презрение Кралството се оттегли от унижаващия го геополитически формат, пое съдбата си отново в свои ръце и това е началото на една история с предопределен край за останалите страни членки. Въпреки че в Европа вече се формират нови идеологически и политически центрове на властта, те ще бъдат временни. Режимът на изкуствено дишане за ЕС ще бъде с краткотраен ефект, защото нищо не може да спаси от разпад една рухваща и морално деградирала икономическа и идеологическа система. Никаква „перестройка“ не може да я укрепи за дълго. Това ние, източноевропейците, го знаем най-добре от историческия си опит.

Европейският съюз стартира като икономически проект. За няколко десетилетия обаче той се превърна във васално на глобалистките сили бюрократично чудовище, което не се задоволи с поглъщането на държавния и икономическия суверенитет на своите членки, но си позволи да посегне на недосегаемото от хилядолетия – на културните и цивилизационните устои на европейските народи.

Така или иначе, ЕС няма да го бъде за дълго. И не трябва да го бъде. Той е съвременният символ на демагогията, диктата и лицемерието. Тоталитарната му същност достигна висините от „най-добрите“ времена на Съветския съюз. Ние сме управлявани от самоназначаващи се хора, които никога не сме избирали. Подчиняваме се на спускани от Брюксел политики и решения, за които никой никога не ни е питал. И дори когато не сме съгласни с тях, никой не ни чува.

ЕС обеща просперитет и благополучие на европейските народи, но драстичното социално разделение, безработицата и бедността обхващат все повече европейски държави. ЕС с неадекватната си и дори малоумна бежанска политика изложи европейците на тероризъм и нестихващи мигрантски потоци, затваряйки очите си за радикалния ислям, който привлича, отглежда и де факто поддържа на своя територия. ЕС се превърна в скрития вътрешен враг на собствените си народи.

Само тези два провала са напълно достатъчни, за да рухне от самосебе си политическият Франкещайн, създаден в тъмните лаборатории на Дълбоката световна държава.

Но освен всичко това, на хоризонта се появи и новоизлюпеното Зеленото чудовище. Евродепутатите одобриха с бурни аплодисменти един трилион евро за официализиране на екологичния тероризъм чрез Зеления пакт за страните от ЕС. Това обаче не им стигна и заявиха, че искат още и още, с което доказаха безапелационно, че Зелената чума е превзела политическия „елит“ на Европа. Следват поредица от национални катастрофи за по-бедните държави (начело с клета България!), размирици и граждански бунтове в останалите. Ритуално самоубийство на Европа във всяко едно отношение. Съзнаващото и виждащо малцинство знае, че единственият спасителен изход е деконструкцията на това проядено от корупция образувание, наречено Европейски съюз, който без страх от последиците откри пътя на зеления фашизъм.

Да, Кралството се спаси и празнува, но както очаквано се оказа, за нас, оставащите в тресавището на ЕС, още е рано за зазоряване. Най-вероятно Европа ще стигне до дъното на своята историческа нощ и за да се намери отново, първо ще се изгуби напълно. И дано това се случи скоро. Защото културното и цивилизационното обезличаване, повсеместното оглупяване и загубата на смисъла в съществуването на общността, обезчовечаването на човека и изтриването на историческата му памет не могат да засегнат едно определено ядро от мислещ, проникновен и образован елит, който рано или късно ще намери силите за своето естествено и категорично обединение, а масите ще го последват инстинктивно. За съжаление, това ще се случи след поредица от тежки изпитания, задълбочаващо се социално неравенство и драматични лични загуби за обикновените хора. И най-вероятно – нови прояви на тероризъм. Едва тогава, когато няма да имат какво да губят, европейците може и да пораснат и да захвърлят плюшените си мечета, защото ще разберат, че с тях не могат да излязат срещу своите вътрешни врагове.

Едва тогава, ако не е твърде късно, европейските народи биха могли да избегнат гражданските войни и да поемат по пътя на своя нов Ренесанс.

Приятели и читатели на Мемория,
бихме могли да се опитаме да възстановим дейността на Мемория чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас, можете да ни подкрепите чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни