Гробът на ГЕРБ

Херкулес и Хидрата, худ. Antonio del Pollaiolo, 1475 г.

 

По време на вече затихващия апартаментгейт, слуховете за смъртта на партия ГЕРБ очаквано се оказаха силно преувеличени. Общественото мнение беше успешно манипулирано да насочи цялото си възмущение и желание за възмездие към оставката на Цветан Цветанов от парламентарните му длъжности. Съответно това се случи и всички са доволни. Още няколко глави паднаха на тепиха, за да има достатъчно хляб и зрелища за тълпите и сеназационен материал за „медиите“. И толкова. Пито-платено.

Както и досега, през изминалите 30 позорни години на българския преход, реално възмездие под формата на съд и присъди няма да има. Ама това корупция, търговия с влияние, незаконно забогатяване – остават си кухи фрази, изпразнени от реално съдържание и до болка втръснали на отегчената публика. Ще си гушнат апартментчетата и всичко останало, което са придобили, и хич не им дреме дали са в парламента и в някое министерство, или видимо ще се оттеглят от играта, за да действат на сянка. Пък и нали затова са отишли във властта – да се оядат и после – дим да ги няма. Придобитите незаконно благини си остават без никакви последствия. Държавата непрестанно беше ограбвана с милиарди и милиарди за изминалите три десетилетия, кой ще се занимава с някакви си апартаменти, като всички са в кюпа?! Цветанов ще продължава да прави избори и да контролира местната феодална власт и партийните структури, което е главната му функция, а на негово място в парламента задачите и повелите на партията ще се изпълняват от новата миловидна „Цветанка“. Нищо фатално и необратимо. Пък и крехките женски физиономии се котират по-добре сред публиката – блестящ пример за което е кметицата на София, която след толкова сътворени гафове и скандално реализирани проекти в столицата, продължава да мига невинно и да се усмихва пленително, без никакви последствия за некадърното си управление.

Случайно или не, точно в разгара на апартаментгейт, столичната управа сътвори поредния си безумен гаф с поставянето на черен надгробен паметник на изтерзания от некадърните проектанти и изпълнители площад Гарибалди. Тоя гроб беше върхът на всичко. Че и камъчета му турили в очертаното с черен гранит гробно място. Този абсурден и дебилен проект беше циничната черешка на тортата и публиката, която вече не издържаше да бъде само критично-сериозна, просто избухна в смях и подигравки. Социалните мрежи и неприятелските на ГЕРБ медии изобилстваха от колажи на надгробното съоръжение, като някои го оприличаваха на надгробния паметник на ГЕРБ, други – на погребаните ни надежди за красива европейска столица, трети – на поредното фиаско на столичната община в опита й да обезобрази София. Както хубаво обобщи мой приятел, „Подсъзнанието си ражда продукцията. Явно фантазията им е мъртва и манифестира трупа си по този начин“.

Но тази мисъл е твърде сложна както за кметицата, така и за всички знайни и незнайни общински марионетки, които са дали поредния транш от парите на данъкоплатците на някой неизвестен архитектурен гений, за да бъдат похарчени поредните пари за поредното некадърно творение. След като в социалните мрежи се появи и групата „Масово поставяне на цветя на Паметника на Незнайния Архитект“ с подобаващ колаж с надгробен венец и множество цветя, Фандъкова и сие се усетиха, че това нещо верно прилича на гроб и е на път да се превърне във Вазовата „Грамада“, само че в грамада от гербери. Пък и всички знаят как народът нарича помежду си партията – ГРОБ. Скоропостижно кметицата обяви, че премахва надгробния паметник и така възможността една матафора да се превърне в реалност беше веднагически задушена.

Колаж – Фейсбук

 

Ама това колко пари са похарчени за тая лудост и кой ще понесе отговорността за поредното безобразно харчене на средства – туй, видиш ли, според Фандъкова било „процедурен въпрос“. Гражданите все пак въздъхнаха облекчено, медиите вече нямат сензация и всичко си продължава по старому.

Гробът на ГЕРБ и този път не се състоя, а слуховете за смъртта на партията-майка, както казах по-горе, се оказаха за пореден път силно преувеличени.

Не е лесно да бъде преборена Хидрата. Херкулес едвам успява, какво остава за нас, които не сме герои от неговия ранг и нямаме божествена закрила. Пък и героичният модел, който следваме – този на Христос, ни учи да прощаваме, а като ни ударят шамар, да обърнем и другата си страна. Този модел днес следва цяла Европа в залеза на своето величие. Но това е друга тема.

Така или иначе няма спор, че Системата е трудна за побеждаване. Мозъците и съзнанията на много от нас са хакнати почти невъзвратимо. Част от нас поддържат Системата, за да получат от нея благинки, някой апартамент, туй-онуй, каквото може. Те са разбрали, че живеем в джунгла и следват правилата за оцеляване в джунглата. Друга част от нас са омерзени до дъно от безкрайния порочен цикъл да възпроизвеждаме една абсурдна действителност и това да не свършва. Трети вече са напълно безразлични, четвърти – толкова отчаяни, че нямат сили за съпротива. Други просто се забавляват с поредното малоумие на овластените идиоти и гледат цирка отстрани. И всички те имат право. Всеки е там, докъдето е стигнал неговият вътрешен хоризонт. Докъдето е издържал.

Но, все някои от нас помнят притчата за железните обуща. И знаят, че много железни обуща трябва да се изтъркат, докато повече хора изберат да бъдат последователни в своята непримиримост, за да стигнат до спасителния хоризонт.

И когато подминат гроба на враговете си, който те сами ще са си изкопали, ще бъдат готови да продължат с помнещите, знаещите и можещите.

До хоризонта

и отвъд хоризонта.

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. T.Aquinas каза:

    „Героят с хиляди лица (на английски: The Hero with a Thousand Faces) е книга по сравнителна митология на американския митолог Джоузеф Кембъл от 1949 г. В нея авторът изследва пътуването на героя – универсален мотив за приключенията, израстването и преобразяването на героя, който може да бъде открит във всички световни митологични традиции. Той също така разглежда космогоничния цикъл, митичния модел на сътворението и разрушението на света.

    От публикуването на „Героят с хиляди лица“ до днес широк кръг съвременни творци – писатели, сценаристи, режисьори, журналисти, автори на песни, създатели на компютърни игри и др., използват теорията на Кембъл в своята работа. Най-известният сред тях е Джордж Лукас, който споделя, че трудът на Кембъл е оказал влияние върху създаването на Междузвездни войни.[1] “ https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%8F%D1%82_%D1%81_%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни