Кулата, дуелът между идеологиите и системният подход

Вавилонската кула. Художник: Lucas van Valckenborch, 1595 г.

 

През последните няколко седмици Offnews организира епистоларен дуел между политолозите Тончо Краевски и Евгений Дайнов „за“ и „против“ либерализма и консерватизма. Един епистоларен дуел може да протече по два начина: съревнование по красноречие и реторика или сблъсък на идеи. Струва ми се, че в конкретния случай става въпрос за първия вариант. Вместо аргументи – вавилонско говорене. Очаквах да прочета определения за либерализъм и консерватизъм, за предлаганите ценности и с какво единият е по-добър от другия, но не биде. Това провокира желанието ми да изложа моето мнение само като наблюдател. В едно изречение то гласи „господа, не спорете – и либерализмът, и консерватизмът са изживели времето си идеологии”.

Спорът за либерализма и консерватизма ми напомня на спор между католици и протестанти от времето на Реформацията за това кои от тях служат на бога правилно. Разликата е тази, че в нашия случай става въпрос за политически идеологии, а в горния пример – за религиозни; общото е, че и двете са идеологии. Идеологиите са спекулативни концепции за устройството и управлението на обществото, в които истината и заблуждението са смесени по твърде причудлив начин. Проблемът не е в самата смесица, а в това, че е невъзможно да се отдели истината от заблуждението по логически път. Тези спорове визират и легендата за Вавилонската кула. Хората са я започнали не защото са искали да станат богове, а защото искат да разберат как е устроен и работи светът, в който живеем. Това е едно продължение на библейската история за Адам и Ева, ябълката от дървото на познанието и изгонването от Рая. Две легенди за цената и механизма на познанието. Не че хората говорят на различни национални езици, а че говорят с обтекаеми понятия и смесица от истина и заблуждения, или говорят от различни идеологически позиции, без възможност за логическо решение на спора. Самите решения идват само от социалната практика и срещу определена цена, заплащана от обществото.

Малко предистория. Обществото преминава през три етапа на развитие: политеизъм, монотеизъм и светско (или  гражданско) общество. И в трите случая хората, живели през съответните епохи, правят една фундаментална грешка – в първите два случая заблуждението е, че съдбата им се определя изцяло от много богове или от един всемогъщ бог, а при гражданското общество – че човешкият разум  може да управлява обществото без да познава и да се съобразява с обективните закони на социалната еволюция. Боговете са персонализация на обективния фактор, а човешкият разум, или субективният фактор, в зависимост от степента на развитието си създава религиозни и политически идеологии, за да обясни света и протичащите в него процеси и промени.

Двадесети век ще остане в историята с възхода и отмирането на три идеологии – комунизъм (по-точно болшевизъм), националсоциализъм (фашизъм) и финансизъм, който се самоопределя като „либерален капитализъм”. (Впрочем болшевизмът също се е самоопределил като комунизъм, но не доживя да го види). Идеологията  на  комунизма се свеждаше до вярата, че  национализирането на  средствата за производство ще доведе до един по-справедлив свят. Идеологията на нацизма се основава на вярата в расовото превъзходство и в един митичен свръхчовек. Разликата между двете идеологии е, че в първия случай се абсолютизира ролята на колектива, а във втория – ролята на индивида. Тези идеологии проблеснаха  като метеорити и минаха в небитието, заплатени с висока  цена от човечеството. Днес остава актуална само идеологията на финансизма. Според тази идеология светът може да се управлява посредством манипулация на парите. Тази система беше изобретена и приложена в САЩ, а по-късно разпростряна в целия  свят. Тя се осъществи от една подмолна, пълзяща и безименна революция на финансовия елит, като подмени реалния капитал с фиктивен капитал. Различните автори определят днешната политико-икономическа  система  по различен начин: „финансов капитализъм”, „спекулативен капитализъм”, „Уолтстрийт капитализъм”, „либерален капитализъм”, „казино капитализъм” и т.н. Нито едно от тези определения не е точно. Изразът „финансов капитализъм” е тавтология, а другите определения са описателни или метафори и не разкриват същността на системата.

Според Reuters, Ню Йорк отново измести Лондон като най-привлекателният финансов център в света / Photo: Reuters

 

А същността на системата е в премахването на златния стандарт на парите и замяната им с книжни пари (декретни, fiat currency). Това са пари, признати от държавата като платежно средство, но без собствена стойност. Подменяйки реалния капитал с фиктивен капитал, върху които се изграждат обществените отношения, се формира една нова, принципно различна система. При тази система парите се превръщат от икономически фактор като посредник в размяната на стоки, в политически фактор, или лост за управление на обществото. В първия случай говорим за промишлен капитализъм, плод на еволюционното развитие на обществото, а във втория – за изкуствено създадена система. Капитализмът е самоорганизираща се система, а финансизмът е система, управлявана от финансовия и корпоративен елит. По тази причина като основаваща се на фиктивния капитал, точното название  на тази системата би следвало да бъде „фиктивен капитализъм”. Доколкото понятието „фиктивен” означава мним, недействителен, то фиктивният капитализъм е по-скоро отрицание на промишления капитализъм, колкото и парадоксално да звучи това. По тази причина тук приемаме понятието финансизъм, който като продукт на субективния фактор е съпоставим и много по-близък с другите две рожби на човешкия  разум – комунизма и фашизма, отколкото с еволюционно появилия се като плод  на няколко последователни индустриални  революции промишлен капитализъм.

Най-същественият момент в тази подмолна революция е, че тя подмени същността на системата, но запази фасадата на капитализма. Това доведе до едно шизофренично раздвоение в обществото, съпроводено с вавилонско говорене. Фундаментални категории, валидни за промишления капитализъм, като „демокрация”, „лява и дясна” политика, „свободен пазар”, „конкуренция” и много други, свързани със саморегулацията, се използват от финансизма, без да се отчитат промените в тяхното съдържание, а в случая те са валидни само в 50%.  За каква демокрация става въпрос в система, която по определение се управлява чрез манипулация на финансовата система от малка група хора, определящи се като финансов и корпоративен елит? По данни на Световната банка, корупцията в света възлиза на един трилион долара годишно. Корупцията представлява купуване на управленчески решения. От друга страна, лобизмът, който е узаконена форма на корупция, допълнително деформира демокрацията и обезсмисля прословутата мантра „върховенство на закона”. Какъв смисъл има упорито пропагандираната репрезентативна демокрация, изборите и самите политически партии, когато управленческите решения се продават? Какъв е смисъла от „лява” и „дясна” политика, когато след финансовите пазари, генерираното богатство се преразпределя в ръцете на 1% олигарси, а не в средната класа, която би следвало да бъде коректив на управляващите? При финансизма няма „ляво и дясно”, има „горе и долу”. Това е очевидно за България, но важи и за „големите демокрации”, макар че там стандартът е по-висок, а демагогията – по-перфидна. За какъв свободен пазар може да се говори при наличието на финансов пазар, базиран на фиктивния капитал? В условията на финансизма ляво, дясно, свободен пазар и много  други понятия са само фразеология от вавилонското говорене, използвано от неразбиране или с политически цели. При  финансиама те не работят, защото те са понятия от механизма за саморегулация на капитализма, а финансиамът е система, управлявана от елита. За да бъдем коректни,  всяко заимствано от реалния капитализъм понятие, при финансизма следва да се използва с представка „псевдо”.

Хората, които не правят разлика между саморегулираща се и управлявана система, говорят на вавилонски наречия. Либерализмът и консерватизмът са само незначителен щрих от изкривената от финансизма действителност. Най-коварното на финансизма е, че за да работи системата, в нея трябва изкуствено да се подържа недостиг на пари (scarcity). Целта е да се маргинализира средната класа, която при нормална демокрация е коректив на управляващата класа. По тази причина някои автори определят системата за управление при финансизма като „дебтокрация” (debtocracy) от debt – дълг. Много западни автори говорят за фасадна демокрация (façade democracy), нещо като демокрация по форма и плуторация по съдържание, а политическият философ Шелдон Волин (Sheldon Wolin) въведе понятието „обърнат тоталитаризъм” (inverted totalitarianism), за да опише упадъка на демокрацията в САЩ. Наистина, каква е разликата между  „политически тоталитаризъм” и „финансов тоталитаризъм”?

Технологичният бум през последните десетилетия създаде илюзията, че „либералният капитализъм” има огромен потенциал. Един американски професор го определи като края на историята, нещо като черешката на тортата – в смисъл, че човечеството е достигнало апогея в развитието си и след него няма нищо друго. Политически лидери като Р. Рейгън и М. Тачър обявиха, че няма друга алтернатива и всички в хор запяха хвалебствени химни за либерализма. Много скоро обаче страничните ефекти от „либералния капитализъм” се проявиха по ужасяващ начин. Възникнаха дузина глобални проблеми (половината от които са в състояние да унищожат човечеството самостоятелно), финансови кризи, несигурност, миграция, локални и хибридни войни, тотален хаос. Това е и хаосът, който се визира в легендата – хората говорят, но не се разбират. Според мен най-страшното поражение, причинено от „либералния капитализъм”, е упадъкът на морала. Гражданското общество се появи на историческата сцена с вдъхновяващия идеал за свобода, равенство и братство. „Либералният капитализъм” подмени този идеал с алчност, корупция и демагогия, а гражданското общество, превзело някога Бастилията, изпадна в пълна прострация и се превърна в обезличена аморфна и пасивна  маса. Свидетели сме и на спонтанни протестни действия, като бунта на „жълтите жилетки“ днес във Франция.

При тези условия, крачка назад към добрия стар и нов консерватизъм е обикновен рефлекс за самозащита. Консерватизмът обаче с нищо не е по-добър от „либералния капитализъм”. Това е опит за връщане към промишления капитализъм, което е невъзможно без отделянето на книжните пари от политиката.  Консерватизмът ми напомня на Горбачовата перестройка като опит да се придаде човешко лице на комунизма. Това е илюзия.  Нито комунизмът, нито финансизмът могат да придобият човешки образ по козметичен път. Те просто си отиват.  Историята показа, че моделите за социална  организация, създадени от човешкия разум, се сриват поради безумието на управляващите елити, а цената за истината е много висока и се заплаща от обществото като цяло. 

Протестът на жълтите жилетки в Париж, декември 2018 / Photo: РИА Новости

 

Идеологиите са плод от погрешна интерпретация на философски идеи. Ленин е „доразвивил” икономическите и философските идеи на Маркс в смисъл, че комунизъм може да се построи по насилствен път в една полуфеодална страна. Ницше няма вина, че един овластен ефрейтор от Първата световна война е профанизирал философската му концепция за свръхчовека (Übermensch). Нито Попър има вина за това, че Сорос и задкулисието „развиват” идеята му за Отвореното общество в закрити срещи на Билдербергския клуб, опитвайки се да го превърнат в прословутия Нов световен ред. Философите обикновено не са разбирани от съвременниците си, но това е друга тема. Днес корифеите на геополитическите стратегии Збигнев Бжежински,  Франсис Фукуяма,  Джозеф Най, Джийн Шарп, Стивън Ман, предложиха няколко концепции за управление на обществото в условията на хаоса. В тях има всичко: силов подход, ненасилие, мека власт, хибридна война, теория за хаоса и т.н. Чиста  апологетика и без да се отчита ролята на обективния фактор. Като цяло те отразяват идеологическата безпътица на Запада в момента и липсата на визия за устройството на бъдещото общество. Тези най-нови геополитически концепции съм разгледал накратко в кн. 6 на сп. Геополитика, затова тук няма  да се спирам на логореята, стичаща се от върха на Кулата и заливаща по-долните й етажи.

Проблемът с хаоса е в това, че той излиза извън границите на управляваните и обхваща управляващия елит. За Европейския съюз например Брекзит е първият симптом. За България и света ситуацията е по-трагична. Необходими са реформи на всички нива, но управляващите нямат идея за тях, защото промените се налагат от социалната еволюция и засягат техните интереси. Това е цената на хаоса.

Решението? Когато е намерено, то е много просто за разбиране, но остава трудно за реализация. Интелектуалният елит следва да осъзнае безплодието на идеологическото мислене и да се ориентира към системния подход. Според този подход обществото следва да се разглежда като „жива” и „разумна” система. Това означава, че то се развива под действието на два фактора  –  обективните закони и човешкия разум, образуващи нещо като „двойна спирала”. Кардинален въпрос е как тези два фактора си „разделят труда” по развитието. Анализът на преходните периоди в историята показва, че човешкият разум генерира информация и твори историята, а обективният фактор периодично променя структурата на обществото, привеждайки я в съответствие с постигнатото ниво на развитие. С други  думи, човешкият разум прави историята, но не може да промени структурата на обществото,  защото това е прерогатив на социалната еволюция. От тази гледна точка болшевишката Световна революция, нацисткият Хилядолетен райх и пропагандирания Нов световен ред са изначално обречени, защото противоречат на социалната еволюция. За първите два проекта това беше потвърдено от историята срещу висока цена, а за последния –  крахът предстои да се случи по същите причини – безумието на финансовия и управляващия елит. Човекът е унищожил 50% от живата природа, за да разбере, че не може да върви срещу нея. Е, нужно ли е да се унищожи половината от човечеството, за да се проумее, че е глупаво и невъзможно да се върви срещу законите на социалната еволюция?

Системният подход  показва и каква структура се очертава за новото общество. Като комплексна система, то предстои да се преструктурира от йерархия в мрежа, по простата причина, че в природата и обществото всички комплексни системи (например човешкият мозък, интернет) са организирани в мрежова структура. От друга страна, мрежовото общество ще се нуждае от качествено различен механизъм за управление. Преходът към нов тип обществена структура и форма на управление е самата същност на очакваните промени. Това, разбира се, е голямо предизвикателство пред обществото, но то може да бъде постигнато след края на  идеологиите и в частност след края на либерализма и консерватизма. Днес криптовлутите правят  централните банки и книжните пари излишни, а блокчейн технологиите могат да децентрализират и реорганизират всички сфери на човешката дейност на базата на доверието. При тази тенденция, налагана от социалната еволюция, няма място за финансовия елит. Как той ще реагира в своето безумие предстои да видим.

Разликата между нас е, че вие вярвате, че човешкият разум, представен в случая от финансовия и корпоративния елит, може да управлява света, използвайки целия арсенал от налични средства: манипулация на финансовата система, атомно оръжие, мека власт, локални и хибридни войни и всичко друго, което може да измисли елитът. Казвам „в случая”, защото имаше и други два елити с подобни амбиции. Аз твърдя, че като рожба на еволюцията, човекът може да генерира информация и да развива обществото, но не може да променя хода на самата еволюция. Не казвам, че не може да оспорите изложеното мнение. Казвам,  че не можем да се разберем, защото говорим на различни вавилонски наречия, а истината ще изплува, след  като платим цената за нея. Тя ще се определи от разрешаването на противоречието между обективния и субективния фактор. Първият изисква мрежова организация  на обществото, а финансовият елит налага йерархичен Нов световен ред. Външното проявление на това противоречие е между разума на гражданското общество и алчността и егоизма на финансовия елит. Ако победи разумът, цената ще бъде поносима; ако победи арогантността на финансовия елит, цената вероятно ще бъде по-висока от цената, заплатена за комунизма и фашизма, взети заедно. Не е изключено също така Кулата да бъде  взривена, а под отломките й да остане обезличеното гражданско общество, както и  финансовият елит с цялото си соросоидно войнство.

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

 

Още от автора: Димитър Чуровски

Димитър Чуровски

Димитър Чуровски e завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски“. Защитава докторска дисертация по психология на труда. Работи в два изследователски института, а научната му кариера в България завършва като старши научен сътрудник по социална психология. От 26 години живее в Лондон и работи в частния сектор.

  1. Веселин Цветанов каза:

    Човек само може да се учи от Вас г-н Чуровски ! Благодаря Ви !

  2. Иван Бизев каза:

    И аз бях научен сътрудник, но има какво да се поуча от Професора, Благодаря Доктор Чуровски!
    Позволявам си да добавя: Мисля си че светът трябва да се управлява от учени, а не от маниполирани псевдо-избиратели.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни