Световният преврат

James Fryer / TheIspot.com

 

Гийом Фей е френски писател, философ и журналист, един от мислителите и идеолозите на „Новите десни”. Съосновател на Групата за изучаване на индоевропейската цивилизация (G.R.E.C.E.), където си сътрудничи с Пиер Виал, Ален дьо Беноа и Доминик Венер. В основния си труд „Археофутуризъм” (2010) излага и обединява основните си идеи в концепцията, включваща синтез на традиционната духовност, суверенитет и най-новите постижения в областта на науката и технологиите. Автор е и на книгите „За какво се сражаваме”, „Световният преврат: есе за новия американски империализъм” и др.

Книгата на Гийом Фей „Световният преврат. Есе за новия американски империализъм“ шокира както атлантиците, така и антиамериканците, защото се бори с вулгарните версии на тяхната идеология.  Осъществи се качествена промяна в природата на традиционния американски империализъм. След краха на СССР той избра пътя на самоубийствената необузданост, като си постави за цел завоюването на световно господство, въобразявайки си, че е новата Римска империя. Авторът си задава въпроса какво лежи в основата на това тщеславно безумие: идеологията на „неоконсерваторите“, финансовите интереси на военно-промишления комплекс и петролната политика, агресивността на израелското лоби, крайният национализъм или нещо друго? Смъртоносната опасност, твърди той, идва не толкова от Америка, чиято мощ е силно преувеличена, колкото от тези, които допускат и стимулират притока на чужди етнически групи в Европа.

Изхождайки от своята концепция за „Евросибирия“ (авторът използва този термин, за да избегне объркването с “евразийството“), Гийом Фей обосновава нуждата от съюз между Европа и Русия. Той изтъква идеята за Севера, т.е. обединението на всички народи от европейски произход, живеещи на планетата, включително руснаци и бели американци, в етнополитическа, а не в геополитическа перспектива.

Гийом Фей не веднъж се е оказвал пророк за етно- и геополитическите процеси в Европа и света. Книгата му Световният преврат. Есе за новия американски империализъм, издадена през 2005 г., го доказва и звучи особено актуално днес, въпреки, че е писана преди 14 години. Заради фундаменталните тези, заложени в нея, но в същото време и не притежавайки авторските права, за да я преведем цялата, предлагаме на читателите на Мемория Заключението, в което авторът прави обобщение на основните си тези и идеи.

Световният преврат.
Есе за новия американски империализъм, изд. 2005 г.

Заключение

За да обобщим изводите от основните теми в тази книга: Истинският отговор на Новия Американски Империализъм (НАИ) от страна на европейците не трябва да бъде моралното проповядване, а възстановяването на силата им. Американските лидери не действат под влиянието на настроения: моралът им, демократическото им месианство, е само разкъсан чадър, който не скрива желанието за икономическо господство над целия свят. В историята това не е нещо ново. Въпреки халюцинациите на маниакалните и истерични антиамериканци, САЩ не са внесли нищо ново в сагата на империализма от времето на фараоните.

Най-добрата услуга, която може да се направи на Америка, е тя да бъде демонизирана, което е равносилно на обожествяване. Съвременният антиамериканизъм устрои на Америка митично възнесение, превръщайки я в изключение в световната история. Новият американски империализъм е обречен предварително, защото изхожда от принципа, че господството на Америка по същество е почти вечно –  а всяка хегемония има ефимерен характер. По същия начин образът на американското общество като царство на ужаса, низостта, потисничеството, нищетата, липсата на култура и упадък не съответства на очевидната действителност и се отнася до този тип идеологически преувеличения, заради които тромавата комунистическа пропаганда изгуби.

***

На практика нито един наблюдател или коментатор на авантюризма НАИ не отбелязва, че всичко това в крайна сметка се разиграва на определен етнически и демографски фон. Историческото могъщество на страната зависи от конкретните биологични и културни сили и и от формите на нейното население. Всичко, от геополитиката до икономиката, се определя основно от този фактор.

Затова и американската заплаха за Европа, макар и да съществува, е несравнимо по-малко опасна, отколкото драматичният ни демографски упадък и бързото наводняване на държавите ни от имигрантски маси от Юга и от ислямския свят, за което сме си виновни ние самите и каквото и да прави американският империализъм, не би могъл да ни причини това. Този империализъм не е причина, а следствие от нашия вътрешен упадък, за който сме отговорни само ние. НАИ запълва вакуума на сила и, преди всичко, на воля.

Арабско-мюсюлманският свят, например, не рискува нищо в името на борбата с Новия Американски Империализъм или с политиката на партията Ликуд, дори когато американската армия си прави военни разходки до Месопотамия, като в абсурден „римейк“ на колониализма от XIX век. Защо? Защото зад него са демографската сила, натискът на празните стомаси, неговата култура и религия. Единствената дългосрочна победа на народите в историята е победата на техните корени и тяхната воля, две органично свързани реалии, едната от които е материална, а другата – духовна.

За какво са ни научните разсъждения за геостратегията, съотношението на силите между Европа и САЩ, за Германия, Русия и Франция, ако се забравя главното, най-важното нещо: как да избегнем депопулацията и разрушаването на етнобиологичния субстрат на тези народи – процеси, които вече са започнали? Европа, намираща се в здраво демографско състояние и защитена от драматичната етническа колонизация, която виждаме днес, не би изгубила нищо, отказвайки се от империализма, и би се справила с икономическата криза. Но е изключително трудно да накараме елитите да се вслушат в тези разумни мисли, особено в епоха, когато доминиращата идеология забранява да се повдигат етнически и демографски въпроси, т.е. главните проблеми.

***

Културната американизация и стратегическото и икономическо подчинение на САЩ е мимолетно зло, а в дългосрочен план дори и нещо добро. От това лечението е бързо, защото причината за тези явления не е зад океана, а в нашите „еврориканци“. Вътрешното нашествие, упадъкът и спадът в раждаемостта са смъртоносни болести, ако лечението не започне бързо. И не ми разказвайте как всички тези софисти, като в американски заговор – са причина за обезлюдяването на нашите страни, разпадането на семействата и изграждането на джамии, или че „младежите“ от крайните квартали са агенти, жертви или продукт на културния американизъм, докато в същото време тяхната етнорелигиозна ислямизация напредва с бързи темпове, а тяхната американизация регресира.

***

Така че Европа трябва да се сражава на два фронта, които са повече или по-малко свързани един с друг, но не съвсем. По-специално – срещу конкретни вътрешни нашественици и техните съучастници, любителите на имигрантите и ислямофилите (включително гореспоменатите псевдоборци за самобитност), и второ – срещу американския империализъм. Най-важното нещо е да се определи йерархията на заплахите. Мисля, че отговорих на този въпрос по-различно, отколкото кликата на фанатиците, идиотите и слепците.

Тези, които се опитват да се опират на Третия свят и Исляма в борбата против американския империализъм, се спускат по наклонена плоскост към самоубийство, а атлантиците, които си представят, че американската „мощ“ ще защити митичния „Запад“ от джихада, изпадат в сходна грешка. Що се отнася до политиците, които уверяват, че интересите на Вашингтон и на европейците са единни, и ние образуваме някаква свръхдържава, състояща се от две части, (в случая на Блеър, Мадлин, Аснар и др.), то те лъжат като всеки васал, като всеки придворен.

За съжаление, моето напътствие за агресивния Трети свят, Исляма и Партията на европейските колаборационисти като основен враг, а за НАИ като за основен конкурент, предполага отказ от този предразсъдък, който не позволява да се разбере, че може да се води война на два фронта по два различни начина.

Графит на британския уличен художник Банкси в Париж

 

Тази патология на нищите духом, както видяхме с примерите за атлантици-американопоклонници и истерични антиамериканци, принуждава човек да се отдръпне от другия, за да се самоопредели. Никой не е преди всичко проевропеец, а е най-вече антиамериканец, антиционист, и затова непременно пропалестинец, ислямист, поддръжник на Третия свят и т.н. Всички тези термини могат да бъдат обърнати симетрично: проамериканец и т.н. Европейската цивилизация и нейните народи изобщо не се интересуват от тези господа, независимо към кой лагер принадлежат. Маниакалните антиамериканци, например, никога не се интересуват от икономическата война, която САЩ водят срещу нас (те не говорят за това, което не знаят), но в мрежата са загрижени за съдбата на „нещастния иракски народ“, който, въпреки цялото ми уважение към него, ме интересува не повече от съдбата на изчезналите индиански племена.

***

Имайте предвид, че най-пламенните американофили, като най-злобните антиамериканци, имат една обща черта: те не познават САЩ. Защото какво са САЩ? Ефимерна империя, която няма съставките за дълго историческо съществуване, за да бъде „дълговечен народ“ (по Раймон Рюйе). САЩ се ръководят изключително от търгашеската логика на силата, затова и не са дълговечни. Месианските оправдания – опростеното протестантство – не променят нищо. Тази нация, или по-скоро „нация-фирма“, напомня на ефимерната Испанска империя, също основана на златото, но тя поне имаше корени.

***

Кои са силните и слабите страни на САЩ?

Силните са добре известни на всички: това са икономическата динамика, трудолюбието, прагматизмът, предприемаческият дух, стабилността на институциите, социалният и морален консерватизъм, който позволява декадентските вируси да бъдат изнасяни към Европа и обединява обществото с култа към „закона и реда“. Да споменем и интереса към ефективността и моралния резултат, в ущърб на безполезните идеи и догматичните спекулации; вярата в науката и технологиите, огромните инвестиции, неокейсианската и полупротекционистична икономическа система, която тясно обвързва плановете на държавата и предприятията – американският „либерализъм“ е преди всичко продукция за експорт, за конкурентите, които трябва да бъдат обезоръжени. И още: големи инвестиции в научни изследвания и развойна дейност, изключително високо качество на преподаване в университетите, където се обучават елитите на Европа и Азия, оптимизъм, елитарност, добросъвестност, завоевателен дух и стремеж към господство, патриотизъм, издигнат в най-висшата добродетел и т.н. Всички тези характеристики плашат европейските интелектуалци, както и левите от Източното крайбрежие или от Холивуд, които обаче склоняват пред желязната логика на този тип общество. Всички тези силни страни се концентрират в примитивния дух на самодоволството и етноцентризма – висша ценност на Америка, където „покаянието“, мазохизмът и самокритиката винаги се оказват победени, за разлика от това, което се случва в Европа.

Американската мечта / Samurai Punk

 

Америка обаче има повече слабости, отколкото силни страни. Това е нестабилността на спекулативната казино-икономика с голям външен дефицит и финансиране за сметка на непостоянни международни депозити; бърза и дълбока промяна в етническия състав в полза на латиноамериканците, които са лишени от фаустовско-прометеевската култура на северноевропейския произход; активизирането на антиамериканизма, причинено от НАИ; нестабилността на общественото мнение, което пада духом и при най-малкия провал и не желае да принася никакви жертви; авантюристичен и скъп външен империализъм; милитаризъм без воински качества, безумен стремеж към световно господство и липсата на необходимите средства за това и т.н. Накратко, американците подписаха договор, който не може да бъде изпълнен.

Нека обърнем внимание и на други източници на слабост, може би още по-важни, защото се намират вътре: липсата на истинска, дълбока национална култура, заменена от неопределените „начин на живот“ и „култура на предприемачеството“ (опитвайки се да американизира света, Америка губи своята самобитност); бавният разпад на предишното единство на северноамериканската цивилизация, което нито доларът като световна валута, нито патриотизмът на звездно-раирания флаг могат да задържат за дълго време.

Всичко това означава, че американската световна „империя“ има една опора – самите Съединени щати, чиято вътрешна хомогенност вече се пропуква. Няма гаранции, че през 2030 г. южните щати, по това време вече латински, няма да повдигнат въпроса за отделяне. Аз предвиждам, че ще го направят.

За разлика от Европа, изложена на нахлуването на Третия свят и Исляма, американците нямат хилядолетни териториални корени, автентичен лост за яростна съпротива. „Когато са вкъщи, те не са у дома“. Това означава, че навярно няма да им стигне духовната сила за повторно завръщане, когато се окажат на ръба на бездната. В същността си, структурната слабост на Америка е мелодраматичността на нейния патриотизъм. Той има търгашеска, емоционално-спекулативна природа, но няма дълга историческа памет. Американците нямат биологични родини. Тази липса на корени за кратко време може да бъде сила, но в далечна перспектива се превръща в препятствие, защото е трудно да защитаваш материалната родина, каквато е САЩ, и да умираш за нея.

***

САЩ са полезни идиоти в този смисъл, че те обострят международното напрежение, стремейки се към умиротворение, стават жертви на кризата, опитвайки се да я избегнат, провокират сблъсък на цивилизациите, опитвайки се да организират в своя полза края на историята, разпалват огъня на исляма, опитвайки се да го потушат. С каубойската си дипломация те се държат като слон в магазин за порцелан, отчасти може би защото главните сегашни вашингтонски лидери не са минали подбора на истинските елити.

Доналд Тръмп на Световния икономически форум в Давос, 26 януари 2018. Photo: Laurent Gillieron/Keystone via AP

 

Пред лицето на американския империализъм и създаваното от него впечатление за непобедимост, европейците със синдром на Маниакалния и истеричен антиамериканизъм (МИАА), потресени от своята слабост, виждат само в ислямския тероризъм единствен отговор на слабия към силния, средство да ранят Великана. Те имат психологически и патологичен пренос на надежди към исляма като единственото, в очите им, средство за подкопаване на империалистическото всемогъщество на САЩ.

В умовете им царуват идеологически схеми, прости рефлекси, готови отговори, които служат като балсам за завистливата им злоба и отчаяние: „Съединените щати са материална и технологична гига-държава, която ни експлоатира и унижава; нека се обърнем към духовния Ислям и неговия контрапроект за „антимодерна цивилизация“ и към простото му оръжие, каквото е справедливият тероризъм, оръжие за отмъщение за бедните и експлоатираните“. Такъв е начинът на мислене на хората със синдром на МИАА.

Такива утешителни разсъждения на базата на марксистката логика на злобната завистливост обединяват в едно поривите на традиционалистите, троцкистите, новите десни и т.н. Получава се непредвидена конвергенция на импотентните, реакция на отчаяните. Нека призовем исляма на помощ срещу Робокоп и МакДоналдс! Да се ​​отдадем на покровителството на Пророка! Мечът на Аллах е по-силен от бомбите!

Такъв избор е следствие от мазохистичния процес на отричане от самия себе си и тревожна смес от слепота и невежество: да вярваш, че е по-добре да имаш по земите си бързорастящи  ислямизирани маси, отколкото американци (какво е това: глупост или предателство?), скрито или открито да желаеш ислямизацията на Европа, можеш колкото си искаш. Но така няма да накараш да отстъпят и на инч американците, завладяващи нашия континент. Това само ще добави ново завладяване, нашествие на колонизатори от Третия свят, с което Вашингтон може само да се поздрави.

***

Съединените щати, несъмнено, са ефимерна конструкция, но грандиозна, изключително оригинална, каквато историята все още не е виждала, затова е по-добре да не се отнасяме към нея с пренебрежение. Тя е един вид продължение на раздялата с Европа. За бъдещите историци Северна Америка ще остане един вид биополитическо чудовище.

Не става дума за народа, нито за нацията, не и за империята, а за своего рода химера, присвоила си атрибутите на имперска република на територия, завзета от първоначалните й обитатели. Както виждаме, нищо общо с Китай, Европа, Индия и т.н. В САЩ, като в никоя друга велика държава, търгашеската функция е придобила успешно властова и военна функция. Това е единствената страна в света, в която политическите лидери са едновременно въвлечени във военната индустрия, в деловите сделки и в предизборните маневри, а изборът им зависи изцяло от индустриалните спонсори. САЩ са държава с една функция – плутокрация в чист вид (без обидното значение на тази дума).

21-ви век ще бъде век на сблъсъци на цивилизациите, по-точно на етноцивилизациите, които могат да надхвърлят строго континенталната и геостратегическа логика. Заедно с тази Евросибирия, която виждам в мечтите си, имайки предвид обединението на Европа и Русия, питам се възможно ли е да си представим през следващия век гигантско световно прегрупиране на народите от европейски произход? Дали в зараждащия се свят етнографията ще заеме мястото на геополитиката? В това есе аз нарекох това понятие Концепция за Севера.

Ислямът, може би, вече ни указва пътя. Обявявайки се за “универсална“, тази религия, която се явява и цивилизация, обективно смята сама себе си, дискретно, но и осезаемо, за знаме на цветнокожите народи от Юга срещу белите народи на Севера, даже и сред чернокожите американци. Аз схематизирам, окарикатурявам, опростявам, да, да… Но дали тази идея е напълно погрешна?

И така, предсказвам, че в 21-ви век Великият разкол ще противопостави не САЩ на останалия свят, а по-скоро Севера на цялата планета в условията на сблъсък на големи етнически и цивилизационни блокове-империи, водещи ожесточена икономическа, културна и военна конкуренция.

Превод: Memoria de futuro

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Гийом Фей

Гийом Фей

Гийом Фей е френски писател и журналист, един от мислителите и идеолозите на „Новите десни”. Съосновател на Групата за изучаване на индоевропейската цивилизация (G.R.E.C.E.), където си сътрудничи с Пиер Виал, Ален дьо Беноа и Доминик Венер. В основния си труд „Археофутуризъм” (2010) излага и обединява основните си идеи в концепцията, включваща синтез на традиционната духовност, суверенитет и най-новите постижения в областта на науката и технологиите. Автор е и на книгите „За какво се сражаваме”, „Световният преврат: есе за новия американски империализъм” и др.

  1. облъчен каза:

    Квот ви сипат в копаната тва пишате !
    Един от парадоксите на нашето време е, че идеи, способни да трансформират обществото, пълни с обяснения за това как се проявява животинското в държанието и мисленето на човека, често са представяни на непонятен език.
    Мощните идеи, които повлияват поведението ни, са видими само в прости изречения, дори в една фраза – летяща фраза.

    Дорис Лесинг

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни