Защо Порошенко се нуждае от военно положение?

Украинският президент Петро Порошенко ръководи заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана в Киев, 25 ноември 2018 г. / Photo: EPA

 

В понеделник следобед президентът на Украйна Петро Порошенко подписа указ на Съвета за национална сигурност и отбрана за  въвеждането на военно положение в страната. Според украинското законодателство то ще е валидно за 60 дни – от 26 ноември 2018 г. до 25 януари 2019 г. Решението обаче трябва да бъде одобрено от Върховната Рада.(По-късно стана ясно, че се обсъжда военно положение за 30 дни, бел.ред.)

Какво ще кажат украинските парламентаристи?

Първо, за одобрението на документа трябва да се привлече подкрепата на 226 депутати от 450 и не е сигурно, че повечето от тях ще са готови да пожертват своите „права и свободи“ (военният закон в Украйна предполага редица изключително строги ограничения). На второ място, възможно е някои от украинските парламентаристи да се опитат да организират политическо шоу по време на гласуването с евентуално блокиране на трибуната на Радата, сбивания и други „атрибути“, станали толкова привични за украинския парламент. Лидерът на влиятелната фракция Баткившчина Юлия Тимошенко вече заяви, че „Украйна може да поиска от международните си партньори помощ, включително военна“. При това заседанието на Върховната Рада ще бъде закрито.

Украински депутати спорят ожесточено по време на извънредната сесия в парламента в Киев, 26 ноември 2018 г. Photo: EPA

 

Какво печели Западът?

Организирайки провокационния режисиран спектакъл в Керченския проток, украинският президент преследва няколко цели – външни и вътрешни.

Първо, да се отчете пред своите западни куратори с „поредните агресивни действия на Москва“, давайки по този начин повод за въвеждането на нов набор от ограничителни мерки срещу Русия. На второ място, да оправдае възможното пристигане на силите на „западните партньори“ в украинската акватория на Азовско море, за да защитят „малката държава“ от „страната-агресор“. В този смисъл Порошенко удовлетворява основното искане на своите „приятели-куратори“ от Запад: да съдейства за създаването на постоянен натиск в непосредствена близост до руските граници и поредната „гореща точка“ в постсъветското пространство. В този случай внимание трябва да привлече следният факт: Западът смята, че украинските кораби нищо не са нарушавали, международната общност е убедена, че „Русия е в чужди води“.

Украински военен кораб и влекач в пристанището на Кримския град Керч, след като бяха заловени от руската Гранична охрана и придружени до там, 26 ноември 2018 г. Три украински военни кораба се опитаха да нарушат руската морска граница и бяха обстрелвани. Трима украински моряци бяха ранени при инцидента и получиха медицинска помощ, всички останали са задържани. Photo: EPA

 

Следвайки горещите следи на инцидента, безусловна подкрепа за Киев изрази Канада, където живее многомилионна украинска диаспора. „Канада няма да се поколебае в своята подкрепата за суверенитета на Украйна“, заяви канадският министърът на външните работи Кристия Фрийланд. Да си припомним, че почти четвърт век Отава доставя на Украйна учебници и съответната литература с русофобско съдържание, насочена към разделяне на два братски народа – руският и украинският.

В допълнение, провокативните действия на Киев отново останаха без задължителната оценка на европейския комисар Федерика Могерини. Именно върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и сигурността по статут би трябвало да следи за спазването на законността в европейското пространство. Този случай още веднъж показва, че Европа вече не е пълноправен субект на световната политика.

Федерика Могерини на пресконференция в Брюксел, Белгия, 26 ноември 2018 г. ЕС призова Русия да „възстанови свободата на преминаване в Керченския пролив“. / Photo: EPA

 

Какви ограничения налага военното положение?

Чрез въвеждането на военно положение, което не посмя да направи за четири години гражданска война в Донбас, Порошенко за една нощ ще получи широки и неограничени правомощия в Украйна.

По информация на „Страна.ua“ той възнамерява да обяви набор  резервисти от първата вълна – тези военнослужещи, които са минали през „бойни тестове“. Порошенко обяви това още на заседанието на Съвета за национална сигурност и отбрана, което се проведе в неделя вечер.

Украински националисти на митинг на площада на Независимостта в Киев, Украйна, на 26 ноември 2018 г. Photo: EPA

 

Да опишем накратко основния набор от „ограничителни мерки“, нарушаващи основните свободи и права, които неизбежно ще доведе със себе си военното положение. Властите ще получат правото да затварят държавните граници за влизане и излизане както на украински граждани, така и на чужденци. Допуска се конфискация на имущество, както и „отчуждаване“ на техника и превозни средства в полза на държавата. Като се вземат предвид сегашните украински реалности, това може да доведе не само до обичайното „отделяне от собствеността“, но и до почти пълна икономическа парализа в страната, където и без това не са останали пълноценно функциониращи предприятия. Всички те могат да бъдат заставени да работят „за нуждите на армията“. Нищо добро не обещава военното положение и за украинските средства за масово осведомяване. Държавата получава възможност да закрива неудобни медии, ако сметне, че те „застрашават националната сигурност“. Въпросът отново е доста „хлъзгав“, с оглед на настоящите украински реалности. Списъкът от мерки включва и забрана на митинги и публични акции, въвеждането на „трудова повинност“ и т.н.

Украински деца, живеещи в дом за сираци, подсилват окопите, за да помогнат на украинската армия на азовското крайбрежие, близо до град Мариупол, Украйна, 26 ноември 2018 г. Photo: EPA

 

Възможно ли е да бъдат отменени изборите в Украйна?

Една от ключовите разпоредби, заради които Порошенко толкова се нуждае от военно положение, е забраната за провеждане на избори и предизборна кампания (за президентски избори), която трябва да започне в Украйна след броени седмици. Разбираемо е, че с рейтинга си на доверие, който вече няколко месеца не надхвърля 10 процента, Порошенко няма шанс да бъде избран за втори път за държавен глава. Въвеждането на военно положение за 60 дни му дава възможност не само да спечели време, за да „обсади“ конкуренти си и да поеме контрола над медиите, но и да повдигне въпроса за отлагане на президентските избори за есента на следващата година, тъй като да се проведат на 31 март 2019 г. ще бъде вече невъзможно. А дотогава, кой знае, и от чужбина може да помогнат…

Украински националисти на митинг пред сградата на Парламента в Киев, 26 ноември 2018 г. Те настояват за прекратяване на дипломатическите отношения с Русия и национализация на руски имоти в Украйна. / Photo: EPA

 

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: Российская газета

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Максим Макаричев

Максим Макаричев

Максим Макаричев е руски журналист и международен наблюдател на „Росийская газета“ от 20 години. Отразявал е избори и работата на световни форуми в над 30 държави по света.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни