Как популистката вълна заля и ултралибералната Канада

Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо с чорапи на патенца на Световния икономически форум в Давос ‘2018 / Photo: Laurent Gillieron

 

Така наречената от мейнстрийма популистка вълна обхваща не само Европа и САЩ, но и ултралибералната Канада: на изборите в четири провинции през лятото и есента – Британска Колумбия, Онтарио, Ню Брънзуик и в началото на октомври в Квебек – министър-председателят Джъстин Трюдо изгуби ключови съюзници. Разломът се случва именно по регионалните граници, а консенсусът по въпросите на медицината, климата, енергетиката и миграцията все повече се разпада. Загубите на либералите по места вече се превърнаха в тенденция – само три години, след като Трюдо дойде на власт. От него се отказват дори и съпартийци, които преминават от либералната в консервативна партия.

Всичко това рисува мрачни перспективи за Джъстин Трюдо за федералните парламентарни избори през 2019 г. в Канада. Въпреки това, в момента е почти невъзможно резултатите да бъдат предсказани. Изглежда, на сина на известния бивш премиер Пиер Елиът Трюдо, който през 2017 г. прекъсна 9-годишното управление на консерваторите, ще са му нужни много повече политически аргументи, отколкото естествен чар и ексцентрични чорапи, за да спечели отново симпатиите на канадските избиратели.

Джъстин Трюдо на Световния икономически форум в Давос ‘2018 / EPA

 

ОНТАРИО

На парламентарните избори в най-голямата канадска провинция, които се  проведоха на 7 юни т.г., консерваторите получиха правото да формират правителство със 76 мандата , а новите демократи станаха официалната опозиция с 40 мандата. Либералите получиха 7 места,  Зелената партия – 1 мандат. За да се обясни по-добре ситуацията със загубата на властта от либералите, трябва да се отбележи, че те взеха по-малко от 8 места. Така те загубиха статута си на официална партия, т.е. нямат право да задават въпроси в „часа на опозицията“ по време на сесиите на законодателното събрание и не получават пари за политически изследвания и др. Недоволството на избирателите струва скъпо на политиците в Канада.

15 години управление на либералите

Канадците бях в шок, когато през юни 2017-та  в Онтарио беше приет закон, позволяващ противниците на ЛГБТ да бъдат лишавани от родителски права. Законът Bill 89 дава на държавата правото да отнеме децата от семейството, ако родителите им открито критикуват идеологията на общността на ЛГБТ или забраняват на децата си „джендър-себеизразяване“. Това означава, че ако детето е родено момче и се чувства като момиче, бащата и майката са длъжни да платят операцията за смяна на пола му.

Скандалният закон беше въведен от Кайтлин Уин, първата жена, която оглави правителството на Онтарио през лятото на 2014 г. Тя е и първият канадски политик, който открито обяви нестандартната си сексуална ориентация.

Премиерът на канадската провинция Онтарио Катлийн Уин (в синята рокля) със своята интимна партньорка и симпатизанти по време на гей парад. / Photo: КП

 

Bill 89 само потвърди убеждението на г-жа Уин, че децата принадлежат на държавата, а не на родителите си. По време на мандата си тя направи всичко по силите си, за да отдели децата от естественото им семейство. Преди това Уин принуди децата да се подчинят на „личните си сексуални ценности“, като въведе задължителна програма за сексуално образование за всички деца в провинцията. Така например, уроците по сексуално образование в местните училища започват на шест години. А на 8-9 годишна възраст децата вече трябва да знаят всичко за еднополовите взаимоотношения.

В знак на протест срещу новата програма за сексуално възпитание 35 хиляди деца не отидоха на училище в Торонто, където се проведе най-голямата седмична стачка на родители в историята на Канада. Това обаче не трогна откритата лесбийка Уин и новата програма в крайна сметка беше обнародвана.

Въпреки близките отношения на Катлийн Уин с Трюдо, който беше почетен гост на пищните гей-паради в Онтарио и я подкрепи на провинциалните избори през 2014 г., канадският премиер не участва в предизборната й кампания тази година. Според анализатори, либералите на федерално ниво са предвиждали загубата на изборите в Онтарио, а премиерът не е искал персоната му да бъде свързвана с провала.

Така се стигна до редовните избори в Онтарио през юни 2017 г., когато след 15 години на власт либералната партия претърпя съкрушителен удар. Победа отпразнува Партията на прогресивните консерватори с лидер Дъг Форд, често сравняван с американския президент Доналд Тръмп.

Дъг Форд, или ефектът „Тръмп“ по онтарийски

Избирането на политик като Тръмп за президент напомни на много хора, че свободата на мнение и изразяване е много по-важна от мултикултурализма или толерантността. Според анализатори в бъдеще това ще стимулира елитите да номинират по-внимателно своите кандидати, като се съсредоточават не върху техния пол, вярвания и сексуална ориентация, а преди всичко върху тяхната професионална пригодност.

Лидерът на Партията на прогресивните консерватори Дъг Форд. Photo: Twitter

 

Изборите в Онтарио могат да бъдат наречени триумф на изразяването на собствените политически убеждения. В Онтарио, както и в цяла Канада, има три големи партии – прогресивни консерватори (десни центристи), либерали (леви центристи) и нови демократи (леви центристи / социалисти). Прогресивните консерватори, които спечелиха парламентарните избори в провинцията, сега заемат по-дясна позиция към центъра. Новите демократи излязоха на изборите с по-лява социална и икономическа платформа. Либералите пък се опитаха да заложат на стари карти, до известна степен напълно игнорирайки социалните промени.

Парадоксално, но избирателите както на победителите, така и на партията, която стана официална опозиция (НПД), гласуваха по икономически, а не по хуманитарни или социални въпроси. „Онтарийският Тръмп“ не може да се нарече „обаятелен“, но партията му спечели не заради скандалното му поведение, външния му вид или „прогресивните обещания да направи света по-добър“, а защото партията му обеща да премахне така наречения „въглероден данък“, целящ намаляване на прекомерните емисии на въглероден диоксид. В допълнение, Форд обеща да намали данъците за средната класа с 20% и да намали минималния данък за бизнеса до 10,5%.

Що се отнася до „моралната сфера“, консерваторите обещаха да анулират граничещата с идиотизъм кампания за разширяване на съкращението ЛГТБ (LGBT), в което броят на новите букви расте по-бързо, отколкото обществеността има време да научи какво означават. Истината е, че канадците са много толерантни към сексуалните малцинства, но е нужно и чувство за мярка. Както се казва, живей и остави и другите да си живеят живота, но без да налагаш на им „правилното мнение“.  Особено в училищата и особено на децата.

Много скоро, след като Форд пое премиерския пост в Онтарио, още преди началото на новата учебна година, правителството публикува временна учебна програма за половото образование, която учителите да ползват от септември. То обяви началото на “безпрецедентен” процес на консултации за образователната реформа на провинциално ниво и за правата на родителите. Така Форд изпълни обещанието си да премахне модернизираната сексуална програма, въведена от бившето либерално правителство. „Няма да толерираме никой, който използва децата като пешки в политическите си игри“ – така Форд обоснова решението си временно да бъде използвана учебната програма за здравето и физическото възпитание, която беше в сила до 2014 г.

КВЕБЕК

На изборите във френскоговорящия Квебек, които се проведоха на 1 октомври т.г., антилибералните и антиимиграционните сили спечелиха в лицето на партията Коалиция за бъдещето на Квебек (Coalition Avenir Québec – CAQ), водена от Франсоа Лего. Десните сили получиха мнозинство в Националното събрание – 74 места.

Франсоа Лего. Photo: Facebook

Победата беше честна, мощна, с голям превес над либералите (които успяха да постигнат само 32 места), над Квебекската партия (9 места) и над левите сили от Солидарен Квебек (10 места). За първи път от доста време либералите (които разчитаха на избиратели-имигранти и на англоезичното малцинство на Квебек в Монреал) не формират правителство.

Коалиция за бъдещето на Квебек и Квебекската партия се ориентираха главно към френскоговорящите от предградията и селските райони. Най-силни позиции спечелилата Коалиция за бъдещето на Квебек има в предградията на Монреал и Квебек Сити. Силна поддръжка получи и в централната и западната част на провинцията –  само тези региони дадоха на Коалицията 67 места. Най-слабата подкрепа Коалицията за бъдещето на Квебек имаше на изток и в Монреал.

Факторът „Лего“

Франсоа Лего е 61-годишен политик с опит в изпълнителната власт, в партийната работа и в бизнеса (съосновател на Air Transat). Той има значителен принос за създаването на Коалицията за бъдещето на Квебек през 2011 г., на базата на старата консервативна популистка партия Демократично действие на Квебек, и бързо привлече нови съюзници.

Сред предизборните обещания на Лего бяха подобряването на ситуацията в медицинската сфера, намаляването на състава на местното правителство и, най-важното – затягането на миграционното законодателство.

В бъдеще Лего планира да намали броя на имигрантите, пребиваващи в провинцията, от 50 на 40 хиляди души. Лего предлага да бъдат изгонени онези имигранти, които не са научили френски език в рамките на три години след пристигането си в региона. Технически това е осъществимо, ако се задължат пристигащите да минават тест за знанията им по френски език и за местните ценности. Лего предупреди, че ако тенденцията с притока на чужденци продължи, „нашите внуци може и да не говорят френски“.

„Не искаме да държим твърде много хора, които не разбират езика ни и нашите ценности и в същото време окупират трудовите ни ресурси“, заяви Лего. „Ако хората не искат да научат френски, те никога няма да бъдат граждани. Те остават хора без статут и вече федералното правителство ще решава какво да прави с тях“.

Така Лего автоматично влезе в конфликт с либералите и левицата (всячески поддържащи имиграцията) и собствениците на големи квебекски компании. Местните бизнесмени се оплакват от недостиг на работна ръка и се позовават на данните на Организацията за регионално развитие, която съобщава за нуждата от заварчици, машинисти, товарачи и програмисти. Но вместо да направят свободните места привлекателни за гражданите на Квебек, либералите оправдават нуждата от внос на евтина работна ръка в Канада.

Франсоа Лего по време на предизборен митинг. Photo: Facebook

 

Войната срещу бурките и хиджабите

Коалиция за бъдещето на Квебек е известна и като борец ​​срещу носенето на мюсюлманско облекло в канадската провинция. Както коментира представителят на партията Натали Рой, „въпреки че няма да ги забраним, ние не се страхуваме да кажем, че сме против хиджаба, чадора и бурката“.

Засега членовете на партията предлагат като минимум да се забрани носенето на подобни дрехи за определени категории работници –  учители, полицейски служители и всяка друга професия, свързана с работа в държавни органи. Лего не изключи да се възползва от „notwithstanding clause“ – клауза в канадското законодателство, която позволява на властите да поставят закон над Хартата за правата на човека. Наскоро от нея се възползва правителството на Дъг Форд, което прие закон за съкращаване на числеността на градския съвет на Торонто.

Удар по Трюдо

Загубата на още един провинциален съюзник – Квебек, беше поредният удар за либералното федерално правителство и лично за премиера Джъстин Трюдо след резултатите в Онтарио, където Форд спечели смазваща победа над опонентите си. Както много други премиер-министри на Канада, членовете на политическата династия Трюдо живеят в Квебек. Настоящият премиер е избиран три пъти за депутат в  управлявания от либералите избирателен район Папино в централен Монреал – вторият по големина град в Канада и най-големият в провинцията. Именно жителите на Квебек са най-големите противници на легализирането на марихуаната, което влезе в сила на 17 октомври т.г.  Въпреки че в Монреал канабисът вече може да се използва навсякъде и за него се прилагат същите правила като за цигарите, близо 90 процента от населението не смята да употребява този наркотик. Радикалната промяна беше едно от обещанията на Джъстин Трюдо.

„Резултатите от парламентарните избори в най-големите провинции на Канада предвещават ужас за премиера Трюдо, който се сблъска със сериозен спад на рейтинга  след поредица от злоупотреби и скандали, включително изразходването на милиарди долари на данъкоплатците за разширяване на тръбопровода Trans Mountain, като този проект в крайна сметка през август беше преустановен“, коментира Breitbart.

Трюдо има защо да се  страхува от растящата популистка вълна. Той вече призна, че в случая  „Лего“ ще има „много дискусии и разногласия“, но се надява на „конструктивен диалог“.

ФЕДЕРАЛНИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2019


Основен противник на Трюдо в борбата за премиерското кресло на 21 октомври догодина ще бъде лидерът на Консервативната партия на Канада Андрю Шир. Той критикува Трюдо за допускането на огромния бюджетен дефицит и за меката му позиция по отношение на ислямисткия терор. Общата реторика на консерваторите в Канада е популиста, по-специално по въпросите на миграцията. Консерваторите се борят за прекъсването на т.нар. „родилен туризъм“ (когато бременни чужденци идват да раждат в Канада, за да осигурят гражданство за детето).

38-годишният Анрдрю Шир оглави Консервативната партия на Канада на 28 май 2017 г. Photo: AFP

Сред десните кандидати за премиер през 2019 г. е и Максим Берние, който през септември 2018 г. създаде новата Народна партия на Канада. Идеологията на партията е заявена като консервативна, дясно-либертариантска, популистка. Заради несъгласия с политиката на Шир той напусна Консервативната партия на Канада, заявявайки, че партията е „интелектуално и морално твърде корумпирана, за да бъде реформирана „. Берние иска да повдигне широк дебат по въпросите на имиграцията и да се обмислят евентуални промени в системата за имиграционна реформа (включително по въпроса за събирането на семействата на мигранти).

Малко вероятно е Берние да спечели (основното внимание ще се съсредоточи върху борбата между Трюдо и Шир), но може има роля в баланса на гласовете. Въпреки че реториката на Берние е вярна, злите езици го наричат „подарък за Трюдо“ – в смисъл, че след разцеплението с консерваторите Народната партия на Канада може да открадне от гласовете им. Умишлено или не, преминаването на част от електората от Шир към Берние ще бъде печеливша „ръка“ за Трюдо.

Въпреки това, фактът на надигащата се вълна от консерватизъм не може да бъде отменен. Самият Трюдо каза, че канадските федерални избори ще бъдат „най-мръсните“ и добави, че светът не се нуждае от политика на национализъм и популизъм, която според него само „плаши“ хората. Но засега, съдейки по всичко, най-изплашен е самият Трюдо.

И ако парламентарните избори в Канада наистина се окажат „мръсни“, постепенното и неотклонно укрепване на позициите на популистите в различните провинции може да доведе във властта съвсем различен човек, при който Канада ще престане да бъде американски сателит и ще води независима политика в многополюсния свят.

Коментар и обобщение от световния печат: Memoria de futuro

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Memoria de futuro

Memoria de futuro

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни