Геополитиката в големите спортни събития

21-вото Световно първенство по футбол ще се проведе от 14 юни до 15 юли 2018 г. в Русия

 

Политиката не е всичко, но е във всичко. Напоследък все повече се налага тезата (перифразирана от Клаузевиц), че „спортът е продължение на политиката с други средства“. Още по времето на Студената война геополитическото противопоставяне между двете свръхсили САЩ и СССР надхвърля въоръжаването и сферите на влияние и се насочва към спорта. Двете сили се стремят към надмощие, а победите в спорта стават част от идеологическите успехи. Спортистите са войници, но не на бойното поле, а в залите и на стадионите.

Днес светът е затаил дъх в очакване на  Световното първенство по футбол 2018, което ще се проведе в Руската федерация. Огромни маси от хора пламенно поемат на път, за да подкрепят своята страна в битката за световната титла. Трескаво наближава заветният 14 юни, на който ще прозвучи началният сигнал на Мондиал 2018. Русия ще бъде домакин в една, меко казано, деликатна международна ситуация, в която е обвинявана за всевъзможни злини – от случая Скрипал до възкръсналия Бабченко.

Руската държава ще концентрира огромен ресурс за сигурността и нормалното протичане на футболните мачове както на стадионите, така и извън тях. Много е вероятно това да създаде предпоставки за възобновяване на военните действия в Донецк и Логанск от украинска страна. Ако превъртим лентата до Зимните олимпийски игри, проведени през 2014 г. в Сочи, ще видим, че те се използваха за дестабилизиране на Украйна и осъществяване на държавен преврат. Следвайки студената геополитическа логика, САЩ подкрепиха, и в известна степен спомогнаха с организация преврата, като основни фигури тогава са неоконите (които генезисно са свързани с троцкизма) Виктория Нюланд (отговаряща в Държавния департамент за Евразия), Джон Маккейн (сенатор), Джефри Пайет (посланик на САЩ в Украйна), както и финансовият спекулант Джордж Сорос. В интернет пространството изтекоха множество разговори на гореизброените лица, в които ясно се доказва подкрепата им за смяната на властта в Украйна и демонизирането на Русия. Използван беше моментът, когато руската държава беше изцяло концентрирана в провеждането на Олимпиадата. В резултат на това властта в Украйна взеха крайнодесни формации, които застъпваха агресивна политика спрямо Русия и потопиха страната си в кървава гражданска война.

Откриването на зимните олимпийски игри в Сочи започна с гаф. При запалването им един от 5-те олимпийски кръга не успя да пламне.

 

В крайна сметка Украйна беше окончателно дестабилизирана и откъсната от руската сфера на влияние. Силно подкопани бяха и руските културни връзки с Украйна. Цялостно кризата в Украйна нанесе непоправими щети върху отношенията между двете страни. Киев се превърна в основно звено от американската геополитическа стратегия на „Анакондата”, която има за цел обграждането на Руската федерация. Стопира се проектът и за създаване на солиден Евразийски съюз с членството на Украйна, а също така впоследствие бяха въведени и санкции срещу Русия от страна на колективния Запад. Целта беше цялостно отслабване на евразийския гигант в лицето на Русия и откъсването й от европейските държави. Нищо ново – стари, но вечни геополитически тези. Русия вън (от Европа), САЩ вътре, а Германия долу.

В същата година, 2014, бе проведено и Световно първенство по футбол в Бразилия. То беше придружено с организирането на постоянни масови протести против неговото провеждане, в големите градове като Сао Пауло и Рио де Жанейро, както и със солидна медийна кампания срещу президента Дилма Русеф. Протестиращите бяха предимно млади хора, които се обявяваха срещу високата цена на спортния форум и издигаха лозунги за бойкот. По този начин се изостри напрежението срещу действащия тогава президент Дилма Русеф, което впоследствие доведе до нейния импийчмънт.

Дилма Русеф, която е политически последовател на Лула да Силва, застъпваше тезата за развитие на един по-справедлив многополюсен свят и считаше БРИКС за едно от основните постижения на 21 век. Отделно от това, Лула да Силва и Дилма Русеф, както и други политици от Латинска Америка, като Уго Чавес, Рафаел Кореа, Ево Моралес, Фернандо Луго и др., водеха политика на еманципация на континента от САЩ и придобиването на собствена геополитическа субектност. Това влезе в дълбок разрез с американските национални интереси, които още от началото на 19 век ясно изразяват чрез доктрината Монро (1823 г.), че Южна Америка е зона на собственото им геополитическо влияние и присъствие. Доктрината предполага възможността САЩ да се намесват пряко в делата на държавите от континента. Още при управлението на Теодор Рузвелт Америка става абсолютен хегемон в Северна и Южна Америка, защитавайки своите интереси по всякакъв начин, като често се намесва във вътрешните работи на страните. Теодор Рузвелт е готов да търси механизми за влияние върху латиноамериканските правителства, действайки като международна полицейска сила в региона. Политиката му остава в историята, политологията и теорията на международните отношения като дипломация на „голямата тояга“ и влиза в арсенала на американската политика спрямо държавите от „доктрината Монро“. От Рузвелт досега американската геостратегия в региона не търпи сериозни изменения.

Бразилия предава на Русия щафетата за Световното първенство по футбол, юли 2014

 

За разлика от гореизброените латиноамерикански лидери, които бяха сатанизирани в медиите, наследникът на Дилма Русеф и следващ бразилски президент – Мишел Тамер, няма проблем с американската доминация в региона. За него има налична информация, че е изключително близък с някои кръгове в САЩ и е давал служебна информация на американското разузнаване.

Със скандали бяха съпроводени и Летните олимпийски игри 2016 в Рио де Жанейро, Бразилия – първите олимпийски игри, проведени в Южна Америка. Около 2 месеца преди откриването на олимпиадата започна процедурата по импийчмънт на президента Дилма Русеф и тя беше отстранена от поста си, докато тече разследването срещу нея. Русеф поиска от Федералния върховен съд да анулира решението за освобождаването й от длъжност след скандала с нейния наследник Мишел Темер, като заявява „Днес страната е обхваната от остра политическа криза с невиждани до момента мащаби. С всеки ден става все по-очевидно, че сегашният президент е нелегитимен и не е способен да изпълнява задълженията си и занапред. Той зае поста не по волята на народа, а вследствие на натрапен импийчмънт, осъществен с груби нарушения, без никакви юридически основания“.

Дилма Русеф и Лула да Силва, които изиграха основна роля за организирането на летните олимпийски игри, не присъстваха на официалната церемония по откриването на стадион Маракана. Драматично е, че през 2009 г. именно те успяха да осигурят провеждането на игрите в Бразилия и да подготвят страната за домакинството. Тогава президент е Лула, а Русеф е началник на неговата канцелария. Дни преди официалното откриване в интервю за RFI Дилма Русеф подчертава, че не желае да бъде „на втори план“ по време на церемонията. „Първо, защото всичко това е плод на великото дело на бившия президент Лула (управляващ в периода 2003-2010). И второ, защото федералното правителство построи олимпийската инфраструктура.“ (вече по време на нейното управление от 2011 до май 2016 година). Игрите тогава бяха открити от американското протеже Мишел Тамер, който нямаше никаква заслуга за тяхното провеждане.

След края на Студената война САЩ заемат лидерска роля в повечето международни спортни комисии и агенции. Последните са силно зависими от парите и подкрепата на Вашингтон. Основният геополитически съперник на САЩ е Русия. На базата на това логични изглеждат постоянните допинг скандали с руските спортисти – продължението на политиката в спорта. По време на кампанията по провеждането на летните олимпийски игри през 2016 Русия беше обвинена в политика на държавно спонсорирано допингиране на спортистите си и прикриване на следите и положителните проби. Това доведе до отстраняването на около 120 руски спортисти от Олимпиадата. По това време независими руски и австрийски микробиолози и химици трябваше да извършат сравнителен анализ на пробите на руските спортисти с тези на американските. Случи се обаче нещо невиждано – „случайно“ бяха унищожени всички допинг проби на спортистите от националния тим на САЩ, вземани между 1990 г. и 2016 г. Нелепото обяснение беше, че заради небрежни действия човек от почистващия персонал е бутнал стелажите с пробите на американците. Така над 30 000 стъклени шишета с допинг проби бяха унищожени. Важно е да се отбележи е, че тези шишета са създадени от изключително здраво, дебело и подсилено стъкло, което би трябвало да издържи дори и хвърляне. Другото любопитно е, че по думите на американците са унищожени абсолютно всички проби до една. Говорим за 30 000 от 30 000. В крайна сметка скандала се размина и обвинена беше почистващата фирма.

Първоначално Русия не беше допусната и до зимните олимпийски игри в Пьонгчанг през 2018 г. Руски спортисти можеха да участват, но под неутрален флаг. По-късно доказано чистите състезатели бяха допуснати. Те обаче спореха за медалите под названието „Олимпийски атлети от Русия“.

 

Следващото голямо спортно събитие, което ще разгледаме, са Летните олимпийски игри през 2008 г., които се провеждат в Пекин, Китай, и които са първите, организирани от Поднебесната империя. Церемонията по откриването започва точно в 08:08:08 вечерно време, като в китайската култура числото 8 има особено висока стойност. Олимпиадата отново се използва за користни политически интереси. Поставя се остро въпросът за замърсяването на околната среда. Прави се опит за дестабилизация на Тибет, а Китай е обвинен, че нарушава човешките права. В Тибет се появяват характерните за всеки един преврат организационни структури, като водеща организация тогава е „Студенти за свободен Тибет“ (познат ни е родният аналог 2013 г. -„Ранобудните студенти“). Те организират кампания против провеждането на игрите, като голямата цел е независимост на Тибет.  Тогава те са подкрепени от редица медийни знаменитости. В тези случаи, както и в украинския и бразилския, се използва и канализира енергията на млади хора срещу властта. Залага се на искрените идеалистични нагласи на млади хора, но зад тях застават крупни геополитически интереси и различни разузнавателни централи, които са експерти в подстрекаването на подобни събития. По този начин користните интереси се маскират под формата на борба за справедливост, свобода или срещу корупцията и т.н. Тогава се провеждат и много други събития, които са насочени срещу китайските геополитически интереси. Силно раздвижване се наблюдава и в синдзян-уйгурският автономен регион, който чрез ислямския фактор се използва за дестабилизиране на Китай.

Откриването на Летните олимпийски игри през 2008 г. в Пекин

 

Друг интересен факт, свързан с Олимпийските игри през 2008 г., е съвпадането с началото на руско-грузинската война. Няколко месеца преди това начело на Руската федерация застава нерешителният Дмитрий Медведев, а Владимир Путин, тогава премиер, присъства на церемонията по откриването на игрите. Олимпиадата, както отбелязахме, започва на 8 август 2008 г. и в същия ден Грузия започва обстрел на южноосетинската столица – в 0:53 часа местно време, като грубо нарушава споразуменията от 1992 г. Действията на грузинската власт са в разрез и с международното право. Те са последвани от навлизането на грузински войски на територията на двете автономни области. Въпреки това, руската армия със своевременни действия успява да се справи и нанася тежки поражения на грузинката армия. Основна фигура в събитията е тогавашният грузински президент Михаил Саакашвили. Той полага значителни усилия за вкарването на страната в НАТО и излиза от ОНД. Неговото управление се характеризира със значително влошаване на руско-грузинските отношения. Това се случва в комбинация с интензивно засилване на отношения между САЩ и Грузия, като американците оказват значителна подкрепа както във военен, така и в икономически план.  Подобно на Мишел Тамер,  Саакашвили е в отлични отношения с неоконсервативните кръгове в САЩ, като поддържа близки отношения с Джон Маккейн, както и с Джордж Сорос – основните фигури, свързани и с евромайдана в Украйна. В интернет пространството са налице множество фотографии, които демонстрират приятелските отношения на Саакашвили с Маккейн и Сорос. (Впоследствие Саакашвили беше прехвърлен в Украйна, където стана губернатор на Одеската област, но по-късно беше депортиран от страната). Последните двама са обвинявани, че са част от американската deep state.

В американския политически живот преди няколко години се появи метафората deep state (дълбоката държава). Отскоро по Fox tv се излъчва сериал, носещ същото име. Говори, че Fox е любимата телевизия на Доналд Тръмп. Собственост е на медийния магнат Рупърт Мърдок, близък приятел на Тръмп (двамата се чуват по телефона всяка седмица), който го подкрепи по време на изборите. Сериалът цели да разобличи сенчестата страна на политиката в САЩ и мощната власт на разузнавателните агенции. Спокойно можем да разбираме понятието deep state  като задкулисие, използващо мръсни игри, лъжи и машинации, с които успява да се възпроизвежда, без да променя своите отличителни белези. А те са дълбоки връзки с Уолстрийт и различни групи банкстери, окупиране на медийния живот (с изключение на някои алтернативни медии), сериозни връзки в Холивуд, контрол върху различни политически органи и политически фигури, силни позиции в разузнавателните служби, както и застъпване за еднополюсния свят, доминиран от американската хегемония. Дълбоката държава e държава в държавата. От нея излезе и последният съветник по национална сигурност на Доналд Тръмп, ястребът Джон Болтън.

През последните години САЩ оказват значителна материална и военна подкрепа на Украйна. Увеличени бяха парите за Украйна по програмата „Международно военно финансиране за отбрана“ (около 500 милиона долара). Отделно от това в края на април САЩ достави преносни противоракетни комплекси Javelin и други оръжия на Украйна. Киев разчита да получи още оръжие от САЩ през 2018 г. Също така редица американски военни съветници работят в Украйна. Русия нееднократно предупреждава, че доставката на оръжие няма да помогне за урегулиране на ситуацията в Донбас, а напротив – ще доведе до ескалация на конфликта. Москва е сериозно обезпокоена от доставките на оръжия и това ясно беше заявено от зам.-министъра на руското външно ведомство Григорий Карасин.

Има сериозна вероятност по време на Световното първенство по футбол в Русия, Украйна, подкрепяна от определени кръгове в САЩ (най-вече  от deep state), да се опита да възобнови отново кръвопролитията в източна Украйна. Освен това Киев призова гражданите си да не посещават Мондиал 2018, като заяви, че руските сили за сигурност ще извършват провокации срещу украинските фенове. С това се цели психологически да се подготви обществото за евентуален нов конфликт. Днешната украинска армия е много по-различна от тази през 2014 г. С ново въоръжение, с опит в реални бойни действия и тренирана от определени военни експерти.

В последните години наблюдаваме, че властта в Киев действа нетрезво и е готова на всякакви крайности. Показателен е случаят с инсценирането на „убийството“ на журналиста Аркадий Бабченко. Друг важен факт е, че Украйна влиза в изборен цикъл и властта ще трябва да търси подкрепа, която може да мине през различни инсценировки. Украйна е чест инициатор на „fake news“ и не е невъзможно да инсценира провокация, с която да цели вкарването на войски в Донецк и Луганск, за да възобнови военния конфликт. За това предразполага и фактът, че руските разузнавателни служби и системата за сигурност ще са насочени към безопасното и безпроблемно протичане на световното първенство. Това ще отвори прозорец за действие на Украйна. Назначението на Джон Болтън на ключовия пост – съветник по националната сигурност на Доналд Тръмп, благоприятства подобен развой на събитията. Болтън е един от хората, които сериозно подкрепят въоръжаването на Украйна и лобират за заемането на твърда позиция в отношенията с Русия. От подобно стечение на обстоятелствата има интерес и самият Доналд Тръмп, тъй като по този начин ще се снеме вътрешното напрежение в страната, а и ще се парират съмненията за руската следа в американските избори. При Тръмп наблюдаваме нещо нехарактерно за американската политика, а именно – решаването на вътрешнополитически проблеми чрез външнополитически действия.

Други тревожни сигнали са изявленията на някои водещи играчи в конфликта. Според представител на Донецка народна република (ДНР), в Киев подготвят провокация, чиято цел е възобновяване на конфликта. Интересно е изказването на бившия генерален секретар на НАТО – Андерс Фог Расмусен, който в момента е външнополитически съветник на президента на Украйна Петро Порошенко. Той заявява, че „Русия може да окупира Украйна за няколко дни“. Това говори за определена подготовка и за евентуален конфликт. Тревожен е сигналът, че Русия изтегли военните си наблюдатели от Донбас. По време на „Директната линия“ (инициатива, в която в продължение на няколко часа Путин отговаря на въпроси на граждани), към президента беше отправен въпрос от руския писател Захари Прилепин. Въпросът беше: очаква ли се провокация и ескалация на конфликта в Донбас от страна на Киев на фона на провеждането на Световното първенство по футбол в Русия. Отговорът на Путин беше „Няма да се достигне до такива провокации. А ако се случат, струва ми се, че това ще има много тежки последствия за украинската държавност като цяло. Още веднъж искам да подчертая, че разчитам нищо подобно да не се случи“. Предвид казаното дотук и напрежението в международен план, отговорът на президента Путин няма как да успокои ситуацията, а възможността за възобновяване на конфликта е налице. Подобен развой на събитията ще доведе до сериозно изостряне на геополитическото напрежение в глобален план и най-вероятно до нов разрив между Европа и Русия, които в последните месеци показаха затопляне на отношенията.

Министрите от британското правителство и членовете на кралското семейство няма да присъстват на световното първенство по футбол в Русия, обяви премиерът Тереза Мей през март т.г. Те ще бойкотират мондиала заради обвиненията към Русия в опит за убийство на бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия.

 

Олимпийските игри и световните първенства често се използват за дестабилизация на държавите. Провеждането на спортни събития от подобен мащаб изисква насочване на огромен държавен ресурс към тях. Това води до невнимание в други сфери, което може да коства на управляващите властта или да нанесе сериозен удар върху геополитическите интереси. Политиката често се меси в спорта, като най-известните бойкоти по политически причини са тези на игрите в Москва през 1980 г. и в Лос Анджелис през 1984 г. През 1980 г. западните държави не са единодушни за бойкота, но САЩ оказват сериозен натиск. Във връзка с тези събития бившият френски президент Валери Жискар д’Eстен споделя пред “Фигаро”: „През 1979 г., след съветското нахлуване в Афганистан, САЩ и други страни предложиха бойкот на Олимпийските игри, които трябваше да се проведат в Москва. Ние веднага съобщихме, че няма да ги бойкотираме, но германците се колебаеха. Джими Картър ни изпрати Бжежински, дипломатическия си съветник. При първото си идване в Париж той не ми каза и дума по въпроса за бойкота на Игрите. След като си замина, Хелмут ми звъни: “Какво ви каза за Игрите? – Нищо, нито дума”. Накрая германците решиха против волята си да приемат бойкота. На другия ден Хелмут ми звъни: “Бжежински нищо не ми каза за Игрите! С кого се подиграва той?”. И добави: “До гуша ми дойде да ме направляват така отвън”.

В описаната сложна ситуация груб външнополитически гаф беше посещението на българския премиер Бойко Борисов в Украйна точно преди срещата му с Владимир Путин в Москва. Това е една от многото причини за хладното отношение на руския държавен глава към българския премиер. Правителството на Борисов доказа, че в евентуален конфликт застава на украинска страна. Показателен е и фактът, че стартира програма за рехабилитация на ранени украински войници. В България ще бъдат лекувани войници, получили наранявания, травми и други здравословни проблеми по време на бойните действия в източна Украйна. От източните външнополитически совалки на Бойко Борисов, определян като „геополитик и лидер на Балканите“, българската страна ще получи ранени украински войници, но за руските енергийни и газови стратегически проекти трябва просто да забрави. Ясно е, че от тях ще се възползват нашите съседи.

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Александър Узунов

Александър Узунов

Александър Узунов е бакалавър по Политология и магистър по Дипломация и национална сигурност към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Медотий“. Понастоящем продължава обучението си в докторска програма по Политология към ВТУ. Зам.-председател на Дипломатически клуб „Имхотеп“, координатор към Института за Публична политика и експерт към Националната агенция за оценяване и акредитация. Автор е на анализи в областта на глобалната и регионална политика. Интересите му са в сферата на геополитиката, международните отношения и сигурността.

  1. Петър Лечев каза:

    Много добра статия, браво!

  2. Константин Дичев каза:

    Да, работата става все по – ясня. Наистина може да се направи паралел от провежданата досега агресивна политика на САЩ без да избира методите си на работа и да очакваме конфликт в Донбас по време на първенството. Ако няма такъв конфликт ще е по скоро прецедент отколкото правило….. Защото и смразяването на Европа с Русия ще е черешката в тортата от очакваните от ционистите действия.
    Добра статия, спор няма.

  3. Drugo каза:

    https://youtu.be/bqtKpLUd3Ng

    Geopoliticata e chast ot balansa na elementite. Po tochno dva – Sushata i Vodata. Tova v „kratce“ e doctrinata Mackinder.

    Drugite dva sa Nebopolitikata ;-).

    Taka che sporta e konkretna proiava na 4-te elementa, a ne samo na dvata ;-).

  4. Без име :-) каза:

    Големия спорт днес е това, което са били гладиаторите. Там винаги е имало политика. Един добър филм е „Гладиатор“ на Ридли Скот, без коментар за историческите разминавания във филма, Максимус е по-скоро образ описващ духа на императора след неговата смърт – това е символика не физика на историческите факти. По което страшно си падат „пики“ хисториани професионалисти :-).

    Императора философ, стоик, Марк Аврелий забранява, на практика, гладиаторските игри, неговия син, Комод, ги възстановява. Всъщност тоя простичък факт е един от най-силните индикатори за началото на края на една Империя. А гладиаторското зрелище е част от тоя край. По силата на това зрелище можете да съдите за фазата на края ;-).

    След бащата философ, предават го и съпругата му и сина му, на трона идва сина гладиатор :-))). И започва края на Рим. В някакъв смисъл подобно се случва и със Симеон, възпитаника на Магнаурската школа, но той има повече синове, един от тях, Вениамин, е продължителя на делото му, за разлика от първородния Петър ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=hwxDMT-KcMU

    П.П. За сега конфликт, сериозен, в Донбас, не се наблюдава, поне открит, но поздравления на автора за смелоста да направи прогноза, за разлика от журналистите които се занимават само с описания.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни