В състояние сме на истинска и пълномащабна студена война

Фьодор Лукянов е научен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“ и професор-изследовател във Висшата школа по икономика. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. В момента е главен редактор на сп. „Russia in Global Affairs“. Възпитаник на Филологическия факултет на МГУ. От началото на 90-те години работи като журналист по международните въпроси в редица руски медии.

Между Русия и Запада започна многостранна дипломатическа война. САЩ и Европейският съюз експулсират различен брой служители на руските посолства в знак на солидарност с Великобритания. За пръв път държави обострят отношенията си с важен партньор не поради някакъв конфликт с него, а подчинявайки се на блоковата дисциплина. Преди такова нещо се е случвало само в предвоенна или военна ситуация, когато линията на поведение е била диктувана от съюзническите задължения. Сега действията, толкова резки и разрушителни за отношенията, изглеждат демонстративни и изненадващи. Особено на фона на това, че инцидентът в Солсбъри все още е изключително непонятен – на обществеността не е предоставена нито информация за заподозрените, нито картината на местопрестъплението, нито мотив (ако не считаме за такъв аргумента в духа на филмите за Джеймс Бонд –  „Путин е маниак и обича да твори зло“).

Реакцията на Русия е разбираема: във всеки случай тя ще бъде симетрична, което означава, минимум, временна дисфункция на основните механизми на взаимодействие не с конкретни държави, а с цели блокове. Въобще, дипломацията е в криза. На теория задачата й, дори и в най-критичните моменти, е да запази комуникацията и каналите за връзка. Това, което се случва днес, прилича на отричане на самата й функция. Както на публично ниво, където всички отдавна са забравили какво е това „да си подбираш думите“, така и, което е още по-лошо, в отмирането на непубличните форми за сериозна комуникация.

В отношенията между Русия и колективния Запад настъпи най-критичният момент от 80-те години на миналия век. Дори украинската криза от 2014 г. и събитията в Крим, въпреки очевидното сътресение на международните устои, не доведоха до стъпки, подобни на днешните. От една страна, има натрупвания, от друга – случващото се гъсто и обилно беше омесено с вътрешните проблеми на страните-членки на конфликта. Всички те минават през период на мъчително вътрешно преструктуриране и се опитват да се адаптират към драстично променящия се външен ландшафт. Това важи и за Русия, където започва нов отговорен политически цикъл, чийто дневен ред не е напълно известен. Но най-зле са нещата със САЩ и Европейския съюз (Великобритания на първо място). Външнополитическите им действия и техните обяснения до голяма степен са продиктувани от вътрешни цели, което прави конфликтната атмосфера още по-непредсказуема и неуправляема.

Photo: Daniel Leal-Olivas/AFP

 

Опасността на ситуацията е в това, че съзнателно или спонтанно, по отношение на Путин и Русия върви сценарий под условното название „Саддам Хюсеин“. С подобни категории общественото мнение беше подготвяно да заклейми Хюсеин или Кадафи – с последващи конкретни мерки. Основната разлика е, че конкретни мерки  по отношение на Русия като ядрена суперсила и като крайъгълен камък в световната политика, не могат да се правят по дефиниция. Но се създава аналогична атмосфера. Така че всички други форми на натиск и ескалация са почти неизбежни и до какво ще доведе това, можем само да гадаем. Затова смело трябва да предположим нови събития от същия порядък, като това в Солсбъри отпреди седмици – все пак „репутацията“ трябва да се подхранва.

Фактът, че САЩ изгониха най-голям брой служители на руското посолство – шейсет, почти три пъти повече от действително „пострадалата“ Великобритания, повдига въпроса коя всъщност е основната движеща сила и „бенефициент“ на тази история. Излиза, че Вашингтон е флагманът на новата студена война. В обозримо бъдеще няма надежда за подобряване на отношенията или напредък в която и да е област, ние сме в състояние на истинска и пълномащабна студена война с всички произтичащи последствия. Основната и единствена задача е да се минимизират рисковете, да не се допусне конфликтът да премине в още по-остра, военна фаза.

Изобщо, дори и използването на самия термин „студена война“ е доста рисковано. Не защото това е преувеличение – по дух и  атмосфера си е точно такава, степента на взаимно отчуждение е пълна. Но старият термин се отнася до ситуация отпреди четиридесет години, която беше много по-разбираема, управляема и се подчиняваше на ясно дефинирани правила на поведение – формални и неформални. Сега няма нищо от това, симетричността е невъзможна по дефиниция (светът се състои от твърди асиметрии и това многостранно изключване, при което не е ясно как изобщо да се реагира, е убедително доказателство), а безотговорните публични изявления са истинска изненада. Така че в действителност положението е много по-лошо.

Може да се очаква, че основното поле – отчитайки спецификата на  съвременния свят – ще бъде икономиката, така че новата поредица от санкции е почти обезпечена с опитите за финансово задушаване в стила на мерките срещу Иран (за да сме точни – засега с прословутия SWIFT). И накрая, за разлика от втората половина на ХХ век, новото противопоставяне между Русия и Запада не обхваща останалата част от света и не определя поведението му. Останалите държави, включително такива титани като Китай и Индия, наблюдават. За да укрепи позициите си в условия на конфронтация, Русия трябва да удвои усилията си за укрепване на връзките с тези държави, които, в крайна сметка,  запазват свободата си да маневрират и не са подчинени на принципите на „солидарност“, които принуждават другите участници в международните отношения да действат в собствена вреда.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Росийская газета

Приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Фьодор Лукянов

Фьодор Лукянов

Фьодор Лукянов е в възпитаник на Филологическия факултет на МГУ. От началото на 90-те години работи като журналист-международник в редица руски медии. В момента е главен редактор на сп. „Russia in Global Affairs“. Председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика. Професор-изследовател във Висшата школа по икономика, научен директор на Международния дискусионен клуб „Валдай“.

  1. Нестор каза:

    Много, много добра статия! Точно, ясно, кратко.
    ПП към БД Очаквам да прочета нещо за циците му. :)

  2. audio in каза:

    Как един филолог се превръща в журналист-международник, в председател на съвета по външна и отбранителна политика, а и в изследовател във висшата школа по икономика? Че и професор…
    Защо Китай и Индия само наблюдават, какво стана с БРИКС?

  3. Желю Железов каза:

    Стилът и смисълът на коментара на Александър Йорданов ми подсказват, че негов автор е същият Сашко дебилчето – накогашният председател на НС, дипломат и телевизионен водещ. Казах дебил, защото само дебил може да си помисли, че Путин има агресивни аспирации спрямо Европа. И защо му е на Путин Европа? Територия, природни богатства и учени ли му липсват? Или население? То наистина малко деградира в сравнение със съветското равнище, но все още превъзхожда западноевропейските джендъри.

  4. Без име :-) каза:

    БРИКС никога не е била „реална“ геополитическа конструкция. Временно, да. Геополитически, т.е. дългосрочно, не. Още повече идеята е разработка на Голдман-Сакс ;-))). Предимно в инвестиционната сфера. Те я и популяризираха(пропагандираха). Документа(анализ) е от 2003-а :-). Аз го имам от 2006-а :-).
    Т.е. БРИК(С) е по скоро геоикономическа конструкция на една от най-влиятелните „инвестиционни“ банки на планетата. Ами съдете сами, шефа на Европейската Централна Банка, дето печата еврото, към което е вързан лева е точно кадър на Голдман-Сакс ;-))).

    Иначе Аарон от Мосад ;-), правилно е забелязал, че интереса КЛАТИ ФЕСА, но му е трудно да види бъдещето, т.е. няма „визия“ за него ;-).

    А Китай за разлика от САЩ е конструкция на ХИЛЯДИ години, не на 200 :-). Китай когато „прави“ общество подпряно на инфлация САЩ още го няма на политическата карта на света. Помните надявам се хиперинфлацията в България и как тя завърши, единствената причина „мъдреци“ като Сашко Йорданов да дойдат на власт :-).

    Така, че не ги подценявайте толкова. Не, че масата китайци не е също наивна до безумие. Виждам ги около мен в огромно количество ;-))). Освен това има доста от модела „китайски принцове и принцеси“ в лимузини от Порше до Мазерати и т.н., т.е. мама и тати в Китай са от елита :-))).

    А виждането на бъдещето се отдава на малцина и то в рамките на столетие, не дори всяко поколение има такива хора :-))).

    https://www.youtube.com/watch?v=bfcCeM4l9bw&t=120 :-)))

  5. Без име :-) каза:

    Яков Кедми го обясни за Литвиненко, обяснява го и сега. За който иска да слуша.

    https://www.youtube.com/watch?v=i-yqqThp5i8

  6. Без име :-) каза:

    Което могат, китайците копират, при това относително успешно. Без значение от къде идва.

    Ето в случая копирано от Русия и пуснато в серийно производство :-) :

    https://www.youtube.com/watch?v=R8JHZ9khhSs

    П.П. За копиране на компоненти от Ф-35, на Логхийд-Мартин от ОКБ Яковлев, соплото на вертикалката, не си заслужава дори да се коментира :-))). Да не говорим за „технологията“ Стелт, подпряна на руска теоретична разработка ;-), Уфимцев

    П.П.П. Така, че руснаците си научиха урока болезнено. Иде ред и на ЮЕс :-))). Навремето имаше дело на Циско срещу Хуавей :-).

  7. Без име :-) каза:

    Все пак Китай си е във война и то много реална и не с Русия, поне засега :-). Давах ви наскоро разказано от американски професор противопоставянето в юго-западната част на Тихия Океан и плановете на ВМС на САЩ за прехвърляне на активи от Центком там и то не малки :-). Т.е. в средносрочен план Китай ще получи усилен натиск, за сметка намаляващ срещу Русия в Близкия Изток(Сирия).

    Ето ви Катасонов и играта на златото, давах ви Джим Рикардс нееднократно тук :-). Той е разигравал тия игри с ЦРУ и Пентагона :-). Но популацията очаква с разбирания за уравнения от първа степен с една променлива да решава диференциални уравнения :-))). Това е нереалистично, което изненадва дори проф. Катасонов за поведението на руските „инвеститори“(капиталисти) ;-).

    https://www.youtube.com/watch?v=LzFWZ5Orn28&t=300

    П.П. Красимир Петров още през 2006-а в прословутата му работа за иранската нефтена борса разказа за Американската Империя и нейния финансов характер :-). Е сега е още по лошо, сега фючърсите са в юани :-), вече заработи.

Оставяне на коментар към Желю Железов

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни