Русия и Западната цивилизация: финалният кръстопът

„Оттеглянето на Наполеон от Русия“ , художник Адолф Нортен (1828-1976)

 

Ричард Кук е анализатор от американското федерално правителство. В своята 32-годишна държавна кариера той работи в пет граждански агенции, както и в Белия дом при управлението на президентa Джими Картър. По време на своя престой в НАСА Кук се осмелява да документира недостатъците на ракетните бустери и свидетелства пред Президентската комисия, разследваща катастрофата на совалката „Чалънджър“. Тъй като е невъзможно да се върне в НАСА след своите свидетелски показания, той завършва останалата част от кариерата си в Министерството на финансите на САЩ. След като се оттегля от активна държавна служба, Кук се отдава на писателска дейност и работи като частен консултант в областта на паричната реформа. Неговите статии по въпросите на икономиката, политиката и политиката в овладяването на космоса са публикувани в множество американски и световни издания.

ОБЩ ПРЕГЛЕД

Какво означава „Западна цивилизация“? Защо има вероятност скоро тя да достигне своя залез? Какво може да бъде направено, за да се предотврати това?

Това са въпросите, пред които са изправени и САЩ, и Русия в сегашната патова ситуация. Залогът не би могъл да бъде по-голям. Взаимоотношенията между двете държави са най-важният и най-критичният геополитически въпрос пред света днес.

Но за начало нека започнем с малко история, съдържаща понятия, които могат да бъдат спорни.

В глобален аспект Западът е тази част от света, която е населена с хора от европейски произход. По отношение на своята раса, народите на Запада произлизат от индоевропейците, макар че народите от тази група и от езиковото семейство проникват също и в Азия, включително в Северна Индия и Персия. В продължение на векове Западната цивилизация включва в състава си народи от други народи, чиито земи европейците покоряват, например местното население на Америка, Сибир и частите от Централна Азия, завладени от Русия. Някои западни държави пренасят хора от Африка като роби. Днес всички западни нации включват в състава си и хората, които по собствен избор са емигрирали от други части на света, като Индия, Африка, Близкия Изток и Източна Азия. Много от тези имигранти произхождат от държави, които Западът колонизира. Налице е и мащабно преселение от Европа към Америка, в това число голяма миграция на евреи от Източна Европа и Русия.

Що се отнася до въпроса дали европейското завоевание на земите, населени от други раси и народи, е честно и справедливо, трябва да признаем, че не е. Но това е свършен факт. Сега всички страни трябва да извлекат най-доброто от днешното положение.

Само по себе си завладяването несъмнено носи отговорности, които все още далеч не са адекватно приети като такива; пример за това е продължаващото унищожение на амазонските тропически гори и местните култури. В исторически и глобален план местните народи са използвани и често са подлагани на геноцид, като в западните райони на Австралия и Нова Зеландия.

Но въпреки безкрайните демографски вариации на местно и регионално ниво, все още е възможно да говорим за Западната цивилизация като културна и геополитическа единица; точно така, както можем да говорим за Ислямска цивилизация, простираща се от Мароко до Индонезия, и за Източна цивилизация, включваща в състава си Индия, Япония, Китай и други азиатски народи. Преобладаващите религии на Изтока са индуизмът и неговият наследник, будизмът. В Китай будизмът съжителства хармонично с конфуцианство и даоизъм.

ЗАПАДНАТА КУЛТУРА

Това, което определя една цивилизация, е не само расата, но и нейната споделена култура. Основният фактор, който дава на Западната цивилизация идентичност, е историческото разпространение на християнската религия. Без християнството концепцията за Западна цивилизация би била безсмислена.

Катедралата Парижката „Света Богородица“ в Париж

 

Но в същото време Западът е разделен на множество национални държави, които говорят различни езици. Сред населението му има такива, които се определят като атеисти, агностици или „духовни, но не религиозни“. Независимо от това, Западът е културно определен от историческото присъствие на „една свята католическа и апостолска църква“, както гласят и католическите, и протестантските доктрини.

Разбира се, много хора, живеещи в западни страни, биха оспорили тези генерализации. Но описаното тук е достатъчно вярно и ни дава конкретна база, от която да тръгнем. В противен случай историята не може да бъде разбрана – нито пък това, което се случва със света днес.

Независимо от това в какво наблюдателите вярват или не, Западът все още живее с моралните норми, основани на Десетте Божи заповеди, или в най-добрия случай – с идеали, внедрени в Проповедта на планината. От тази гледна точка съдбата на Западната цивилизация може да бъде анализирана като напрежение между влиянието на духовните й наставници и отличителните белези на нейната много по-стара племенна същност.

БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ

Западните народи воюват помежду си откакто се помни историята. Най-ранните европейски култури са по-скоро местни или регионални, с племенен строй: келти, германски народи, славяни, гърци, римляни. Племенните войни в тях, между тях и сред тях не секват. И всички те се обръщат към своите богове за победа. Преди около 2000 г. обаче започват опитите Западът да бъде консолидиран под една централна система на управление – Римската империя. След като християнството се утвърждава, културата на Запада се разгръща под егидата на Римокатолическата църква, която до развитото средновековие се разпростира в голяма част от Европа. През 15-ти и 16-ти век националните държави вече са се оформили и започват съревнование за господство – както на Стария континент, така и с придобиването на колонии – запълвайки вакуума, оставен след спада на влиянието и престижа на папството, което довежда до разделянето на Запада чрез Реформацията. Последвалите религиозни войни са ужасяващи с мащабите си.

„Рокроа, последното терцио“, художник Аугусто Перер-Далмау.  Битката при Рокроа се води на 19 май 1643 между армиите на Испания и Франция в рамките на Френско-испанската война

.

По това време Русия и части от Източна Европа вече са се отделили от католицизма чрез религиозна схизма, създавайки православната култура. В продължение на хилядолетие Европа води войни с исляма по своите граници. Когато на фона на всички тези събития настъпва Реформацията, спойката, която обединява Запада, отслабва и това води до свирепи войни между най-могъщите нации – Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия, Русия, германските княжества, Полша, Дания и Швеция. Земите на днешна Италия и Германия остават неорганизирани до тяхното обединение през 19-ти век. В последствие тези нации стават част от борбите за господство, а техният пример е последван от САЩ – растящият колос отвъд Атлантическия океан.

Политическите взаимоотношения между западните народи от около 1500 г. могат основателно да бъдат описани като едно почти непрестанно състояние на вътрешноцивилизационна война – с привидно християнски народи, които се избиват помежду си. Първата и Втората световна война са просто етапи на предишното положение на нещата. В резултат от напредъка на науката и технологията обаче, тези войни са безпрецедентни в своя мащаб и жестокост.

БЕЗУМИЕТО НА СЪВРЕМИЕТО

Днес изглежда невероятно, че предвид експоненциалния научен напредък и възможностите за създаване на оръжия за масово унищожение, способни да погубят целия живот на Земята, ние сме на ръба на поредния етап в неспирната война между Западните сили – със САЩ и Западна Европа в единия лагер и Русия в другия. В това разделение може да видим дори остатъка от Великата схизма отпреди хиляда години.

Разбира се, и двете страни събират съюзници от останалата част на света – Китай и Централна Азия клонят към съюз с Русия, а САЩ упражняват в момента не достатъчно силен контрол върху Западна Европа, Латинска Америка, и държавите от периферията на Азия, като Япония и Южна Корея, заедно с Австралия и Нова Зеландия.

Западната цивилизация

 

Ако разгледаме ситуацията от тази макроисторическа гледна точка, не е нужна голяма проницателност, за да се стигне до извода, че сегашната патова ситуация между САЩ и Русия е лудост. И тези, които подклаждат лудостта, са американските финансови, политически и военни лидери. Тези, които ги окуражават, са техните наистина опасни съмишленици в медиите на американския мейнстрийм.

Евентуална война между САЩ и Русия би включвала използването на ядрени оръжия, освен ако Русия не се предаде предварително и тотално на американската хегемония. Но Русия няма да го направи. В действителност САЩ вярваха, че Русия е капитулирала в резултат от разпадането на Съветския съюз и последиците от това през 90-те години на миналия век. Но възраждането на руската автономност през последните две десетилетия доказва обратното.

Във времето между края на Съветския съюз и възхода на една нова Русия, САЩ стартираха своята мащабна поредица от войни срещу ислямските държави в един несекващ опит да бъде ограничено и обуздано всяко движение, целящо икономическа и политическа независимост в тази част на света. Разпростираща се както в Европа, така и в Азия, Русия беше раздвоена по отношение на тези войни, докато в крайна сметка не им се противопостави, подкрепяйки правителството на Сирия (атакувано от американски проксита).

Междувременно американското общество и икономика се разпадат в следствие на астрономическите разходи за безкрайни войни, съпътствани от финансови далавери и морална поквара. Доверието в американското правителство беше фатално подкопано от надигането на „дълбоката държава“, от контрола, който упражняват върху правителството задкулисни лица, милитаристи и откровени убийци, както и от лъжите за 11 септември. Най-влиятелните генерали са се превърнали в могъщи военачалници, които контролират огромни ресурси, протягат пипалата си в гражданското общество и провокират напрежение с политически изказвания и заплахи, които би трябвало да са в компетентността единствено на политическите лидери. А повечето от въпросните политически лидери са просто марионетки, които се унижават, хвърляйки все повече долари в краката на своите униформени фаворити. Понякога билиони долари просто изчезват в черните дупки на Пентагона. Тенденцията за раболепничене пред военните вероятно ще нарасне, тъй като има вероятност много от кандидатите на Демократическата партия за оспорваните места на изборите за Камарата на представителите през 2018 г. да бъдат бивши военни разузнавачи.

Днес Западът се люшка от бремето на своята неспособност да сложи край на вековните кръвопролития и да изглади разликите в себе си по някакъв цивилизационен и разумен начин. Главният печеливш от този хаос с днешна дата е Китай, който изглежда се справя с много от проблемите, озадачаващи Запада, и е готов да поеме глобалното лидерство чрез мирен икономически растеж и успешна социална система, базирана на неговата ориенталска (някои твърдят – конфуцианска) форма на комунизма.

И така Западът е изправен пред нова трагедия, която вероятно ще бъде и последна. Продължителното търсене на съмнителни пътища за икономическа експлоатация и война – от което Западът е обсебен от векове – не предоставя изход. Тази мания се предава и чрез демоничната сила на крайния национализъм и е тласкана от арогантност, алчност, страх и омраза. Всички исторически движения, основани върху издигането на една нация над останалите, отварят вратите на ада. Най-яркият пример за това е нацистка Германия. Днес и в САЩ наблюдаваме радикализиране на много нива – не само чрез издигането на една военна/ полицейска страна, но и чрез приемането на политики на геноцид срещу бедните, възрастните и етническите малцинства.

АНГЛО-АМЕРИКАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Друг основен момент е фактът, че САЩ наследи вековната политика на Великобритания да се изправя срещу всяка надигаща се сила на Стария континент, която може да застраши нейната хегемония. През 18-ти век и в последвалите войни с Наполеон врагът е Франция. При възхода на Германия и двете световни войни Великобритания демонизира и се опитва да съкруши германската нация. След Втората световна война за следващ континентален враг е посочен Съветският съюз.

Днес, както всички знаем, САЩ стоят начело на една Англо-американска в своята същност империя, чиято олигархия живее разточително и екстравагантно от няколко поколения. Но това е една измамна империя, която издълбава парче от Запада, доминирано от англоговорящи, и го обявява за целия Запад. Днес поддържането на идеята за превъзходството на този световен ред е самоубийство за Западната цивилизация. Империята трябва да отстъпи.

В навечерието на президентските избори в Русия на 18 март 2018, премиерът на Великобритания Тереза Мей обвини Русия в извършването на покушение с нервно-паралитично вещество срещу бившия двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия./ Photo: Reuters

В ТЪРСЕНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ

Решението не се крие в това САЩ да продължават да ескалират конфликта с Русия, докато Великобритания, с техния Брекзит, ги подстрекава с подкрепата на англо-американската клиентска държава Израел. Разбира се, целта на империята е след като превземе Русия – нещо, което никога няма да се случи – открито да се изправи срещу Китай в преследването на планетарен контрол.

Но този контрол е мираж. Изтокът си е Изток, а Западът си е Запад и такива ще си останат. Оцеляването на човечеството зависи от хармоничното равновесие между тях, с балансиран ислямски свят по средата. Време е ние, западните хора, да потърсим решението дълбоко в самите себе си. Междувременно технологичната революция въведе в уравнението един напълно нов фактор – възможността за мигновена комуникация и достъпно пътуване по целия свят. Какво остава за огромната разрушителна сила на съвременните оръжия и наличните системи за доставянето на тези оръжия до домовете на цялото цивилно население на Земята. До това ни доведе неправилната употреба на даровете, които научните познания донесоха на човечеството – възможност да правим още по-голямо зло в гигантски мащаби.

НАСТЪПИ ВРЕМЕ ЗА ЕПОХАЛНА ПРОМЯНА

Днес западните нации трябва мирно да се обединят, а САЩ и Русия – да търсят консенсус в своите преговори. Но те могат да постигнат това единствено чрез осъзнаването на своето общо духовно наследство, а не със сила. Силата се провали. Повтарям: силата се провали.

За съжаление консервативните принципи в западните общества, включително тези в основните разделения на християнската църква, теглят в обратната посока – далече от преговори, единство и мир. Страхът, арогантността и омразата се окопават, докато демоните на разрушението очакват техния следващ ход на сцената. Тези демони въобще няма да се впечатлят, ако човечеството се саморазруши.

Държавата, която изглежда се държи по различен начин, е Русия. Ако предишните опити за възобновяване на приятелските отношения бъдат подновени, инициативата несъмнено трябва да дойде от Русия, както се случи при Горбачов през 80-те години на миналия век. Отговаряйки твърдо, но непредубедено на американската враждебност – включително фарса „Русиягейт“, който дълбоката държава в САЩ проектира – Руският президент Владимир Путин може днес да направи именно това. Въпреки ежедневните провокации, Русия продължава да говори за Запада като за „партньор“. И сега е времето САЩ да отговорят подобаващо. Вече сме показали способност да си сътрудничим с Русия в малък, но много символичен мащаб, чрез съвместната работа в Международната космическа станция.

Наскоро се появи лъч на надежда с писмото на американските сенатори Марки, Меркли, Файнстайн и Сандърс до държавния секретар Рекс Тилерсън, призоваващо за спешен стратегически диалог в резултат от скорошното изявление на Путин за разработването на ново поколение конвенционални и ядрени оръжия.

Според сенаторите, въпреки „политическите разриви“ и „значителните“ несъгласия, „САЩ трябва спешно да влязат в диалог с Русия, за да се предотвратят погрешни сметки и да се намали вероятността от конфликт.“

Администрацията на Тръмп несъмнено трябва да отговори положително на това искане. Освен това, президентът Тръмп трябва да подходи смело, като изпрати двупартийна комисия в Москва, която да обсъди с руското правителство незабавни действия в един много по-широк мащаб за намаляване на текущото напрежение и сътрудничество в изграждането на едно мирно бъдеще за планетата.

Владимир Путин и Доналд Тръмп на срещата на Г-20 в Хамбург, Германия, 7 юли 2017. Photo: AFP/ Saul Loeb

 

ЕДНА МЕЧТА: СЪВЕТ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Международните съвети имат потенциала да разрешават проблеми и да поставят ново начало. Пример за това са съветите, договарящи Вестфалския мирен договор, който през 1648 г. слага край на Тридесетгодишната война и установява модела и споразуменията, определящи облика на съвременна Европа. В тази връзка би било добре при една среща между американски и руски представители основната тема на разговор да бъде свикването на голям Съвет – на някое централно място като Париж – през 2021 г. Този съвет трябва да включва всички западни нации – от Америка, през държавите от ЕС, до Русия.

Един подобен Съвет трябва да се състои от три основни секции: 1) политическа и военна; 2) икономическа; и 3) религиозна и културна.

Политическа и военна секция: Дискусията трябва да започне със съгласие между страните-членки на НАТО да закрият този напълно ненужен остатък от една тъжна история. Също така би било полезно в знак на добра воля САЩ да намалят своите военни разходи поне наполовина в рамките на пет години. Оттам насетне ще започнат разговори по политическите въпроси.

Икономическа секция: Трябва да бъде поставен акцент върху устойчивото икономическо развитие, справедливост по всички етажи на обществото и опазване на околната среда. Трябва да бъде обсъдено глобалното затопляне. Трябва да бъде въведен базов доход за всички граждани на западните страни, а в обръщение да влезе обща международна обменна валута от златни и сребърни парични единици. Тази валута може да бъде издадена от една нова мрежа от национални обществени банки по харта, която би допълнила или заменила Бретън-Удската система, наложена след Втората световна война.

Религиозна и културна секция: Трябва да бъдат поканени всички западни религиозни деноминации. В знак на добра воля, Римокатолическата църква трябва да промени основната практика, която в исторически план я разделя от останалия християнски свят, и да обяви, че нейното духовенство вече ще бъде свободно да сключва брак.

Целта на този Съвет би била да предприеме мерки за обединяването на тези съставни части/принципи от Западната цивилизация, които днес се опитват взаимно да се унищожат. Друга голяма цел би била намирането на начини цивилизационните блага да бъдат споделени с по-бедните слоеве на обществото, понастоящем застрашени от геноцид в резултат от икономии, които главно увеличават вече надутите доходи на националните олигархии.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Наясно съм, че много хора, които четат този текст, ще си кажат: „Ти шегуваш ли се?“. Но аз съм съвсем сериозен. Ако темите не бъдат поставени на това ниво, не можем да очакваме нищо повече от още катастрофи.

Едно начало трябва и може да бъде поставено. Дълбоко в духовната история на Запада паметта, идеите и силата са налице, за да се осъществи една дълбока трансформация. Ослепителната светлина на тези идеи, памет и сила в крайна сметка ще пробие повърхността – може би по-скоро, отколкото очакваме. Знаците са навсякъде около нас.

Почвата трябва да бъде подготвена от тези, които искат да работят в мир. А част от работата е да следим настоящите (родилни) мъки на Запада под микроскопа на конструктивната критика.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Global Research

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Ричард Кук

Ричард Кук

Ричард Кук е пенсиониран анализатор от американското федерално правителство. В своята 32-годишна държавна кариера той работи в пет граждански агенции, както и в Белия дом при управлението на президентa Джими Картър. По време на своя престой в НАСА Кук се осмелява да документира недостатъците на ракетните бустери и свидетелства пред Президентската комисия, разследваща катастрофата на совалката „Чалънджър“. Тъй като е невъзможно да се върне в НАСА след своите свидетелски показания, той завършва останалата част от кариерата си в Министерството на финансите на САЩ. След като се оттегля от активна държавна служба, Кук се отдава на писателска дейност и работи като частен консултант в областта на паричната реформа. Неговите статии по въпросите на икономиката, политиката и политиката в овладяването на космоса са публикувани в множество американски и световни издания.

  1. Лъчеслав каза:

    Разбира се, западния проект се изчерпа – от ресурси, от идеология. Все още от към идеи има баланс между него и изтока.
    Изтока в лицето на възродената руска империя предефинира дневния ред на планетата. Путин го каза ясно и точно – работете си, не ни пречите.
    Светът се върна в рамките на дуалния модел. Следва изясняване на двата лагера. България е в интересното положение на посредник между двата свята. Ако съумее и да го използва в собствена полза – това ще е велик момент за българите .

  2. audio in каза:

    Не разбирам защо политическите анализатори винаги включват религиите като фактор за разрешаване на международни проблеми. Та религиите, всъщност, винаги са били фактор за разделение и унищожение. Да не кажа основен фактор. Войните в която и да е епоха от човешкото битие биха били само един блян в главите на войнолюбците, ако нямаше толкова много идиоти, готови да се превърнат в убийци и пушечно месо едновременно. В края на краищата армиите се състоят от точно такива идиоти. Дали главите им са пълни с патриотизъм или гореща и неподправена „вяра“ в някаква имагинерна фигура, наречена господ, идиотите си остават идиоти. А военните стратези, политическите марионетки, финансовите факири и религиозните гурута само подхранват този идиотизъм.

    • Паавел каза:

      Вземи една карта на света и огради католическите и православните държави и се оказва че това е разделителната линия на напрежение ! Българите ни смазаха и вече сме на изчезване , останаха Сърбите но с въдичката ЕС и тях ще ги оправят ! И какво остана единственият стожер на православието е Русия ! Не съм вярващ , но това са фактите ! Отделен е въпроса за кухият долар , и повечето държави го подкрепят защото няма какво да си правят хартийките ако Америка фалира !

      • Лъчеслав каза:

        Забравяте мюсюлманския свят , а той е голям. По принцип всичко е преходно – държави, империи, цивилизации. Но има и постоянни неща – вяра, надежда, любов. На тях се крепи светът , а не на желанията .

        • audio in каза:

          Не, светът не се крепи на тези три възвишени идеала точно защото всеки гледа на тях от собствената си камбанария. Светът се крепи на алчността и борбата за власт.

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни