Чуйте ни сега!

Владимир Путин, 1 март 2018

За причините и следствията от речта на Путин на 1-ви март 2018

Как можем да оценим федералното послание на руския президент? Като предизборно? Да, в почти двучасовата реч на Путин това несъмнено присъстваше, но точно в такава степен, която е нужна за постигането на съвършено различна цел – да продължи инициираната от него и единомишлениците му в края на 90-те години работа за извеждането на страната ни от историческия лабиринт или дори от задънената улица, в която тя се оказа в резултат от „перестройката“ на  Горбачов и „пазарните реформи“ на Елцин. И думите на Чърчил, че политикът мисли за следващите избори, а държавникът – за следващото поколение, тук попадат в целта почти на сто процента.

Можеше ли Путин да пропусне 40-минутния разказ за новата система на националните въоръжения и да не свали картите на масата, рискувайки с това да предизвика върху себе си огън от страна на „колективния Запад“? Очевидно, ако можеше – щеше да го пропусне, както успешно правеше това през почти двайсетгодишния си престой в голямата политика. Прекрасно разбирайки, че „думата не е врабче – излита и не можеш да я хванеш“. Така че, имаше причини – и то съвсем основателни – за да обяви присъствието в наши ръце на тези „военни козове“ и да предупреди за „удар на възмездие“ в случай на ядрена атака срещу Русия, или – което е не по-малко важно – срещу нейните съюзници. Както е известно, съюзници, в пълния смисъл на тази дума, Русия няма много, освен членовете на Организацията на Договора за колективна сигурност, плюс (от 2015 г.) Сирия. Северна Корея, върху която Тръмп заплашва да нанесе „разрушителен удар“ (може би – ядрен) официално не е включена в това число. И ние, навярно, никога няма да разберем колко близо е бил светът до атомния армагедон в навечерието на пролетта на 2018 г. Но нещо такова със сигурност е не просто вероятно, а почти неизбежно. И сега, след речта на Путин на 1 март, броят на държавите, които желаят да станат съюзници на Русия, може значително да се увеличи.

Разбира се, такава перспектива, заедно с чувството за загуба на военно-технологично превъзходство, не може да остави САЩ и нейните съюзници безразлични. Още повече, че Путин вкара в обръщение такъв огромен обем смислова информация, че всеки елемент от изявлението му изисква отделно разглеждане. Но дори и да приемем коментарите на отявлени противници на Русия, които изляха черни краски и се опитаха да сведат същността на речта на руския президент до „агресивно и безотговорно дрънкане на „анимационни“ оръжия, които не съществуват в действителност“, тя все пак получи  огромна политическа и историческа тежест, която сериозно повлия на динамиката на световните събития. Нека се опитаме да определим дори и само най-очевидните и безспорни последици от посланието, което чухме.

На първо място, американският и като цяло глобалисткият западен истаблишмънт по целия свят вече трябва или да се примири, че възможностите за „проекция на сила“ върху Русия (плюс нейните съюзници) клонят към нулата, или да се опита да „пробие“ тази тенденция. Всеки експерт, запознат с принципите на функциониране на „цивилизования свят“ няма никакво съмнение, че първият вариант е почти невъзможен, а вторият – почти неизбежен. И ако някои от „силните на деня“ досега имаха съмнения от кого трябва да се страхуват повече: от Китай или от Русия? – то сега съмнение не може да има, следователно, консолидирането на политическите елити на САЩ и Запада в обща антируска платформа вече може да се смята за свършен факт в глобалната разстановка на силите.

Ето защо трябва съществено да се отслаби конфликтния потенциал между Америка и Китай, Америка и Иран, Америка и други „развиващи се“ страни, тъй като тя получи „приоритетна цел“ в лицето на Русия и не може да се разпилява усилията равномерно по цялата планета, съсредоточавайки ги „по посока на основния удар“. А това от своя страна означава не само военно-технологична мобилизация на мощния военно-технологичен потенциал на САЩ, но и аналогични действия от страна на нейните съюзници в НАТО и другите блокове. В края на краищата, на карта е заложено не само глобалното лидерство на самите Съединени щати (което е безспорно след унищожаването на Съветския съюз, тоeст, в продължение на вече четвърт век), но и глобалното лидерство на „колективния Запад“, който е вече най-малко на половин хилядолетие и не просто използва в свой интерес ресурсите на почти цялото земно кълбо, но не може да съществува без относително свободния (за себе си) достъп до тях. И ако Колумб в това отношение „откри Америка“, то Путин, по същество, заплашва да я „закрие“.

Затова и може да се предположи следната схема на реакция на речта на Путин от САЩ и техните съюзници:

Първо, ще има по-нататъшна консолидация на НАТО около САЩ, вероятно – със заявеното разширяване на „зоната на отговорност“ на тази организация върху почти цялото земно кълбо.

Второ, ще бъдат разпределени нови бюджетни кредити за стратегическо превъоръжаване на Запада, на първо място там, където неговото превъзходство не подлежи на съмнение, а това е преди всичко сферата на „меката сила“; ожесточаване на „хибридната война“ срещу Русия и, твърде вероятно, като спомагателна цел – срещу Китай, които вече са зачислени в новата американска доктрина за сигурност като „ревизионистки“, тоест, стремящи се да променят „еднополюсния свят“ на Pax Americana, държави. За собствените си „ревизионистки“ усилия за разпадането на ялтенско-постдамския свят от 1991 г. насам, американците, разбира се, „не помнят“, а в най-добрия случай ги разглеждат като „прогрес“ и „повеля на времето“.

Трето – и особено важно – на подобен геостратегически фон би трябвало да се случи по-нататъшното укрепване на съюза между Русия и Китай и разширяването на тяхната зона на влияние в периферните страни на глобалния капитализъм.

Четвърто, Вашингтон не само ще обвинява Русия в опит за „дестабилизация“ на съвременния свят, но и ще увеличи информационния, финансовия и друг „невоенен“ натиск срещу нашата страна.

Пето, в скоро време ще се сблъскаме с опитите на САЩ да разпалят въоръжени конфликти, и без това вече тлеещи по периметъра на руските национални граници, както и с действия на американските терористични прокси армии в самата Русия и удари срещу руски обекти – граждански и военни – в чужбина.

И накрая, на шесто място, големи са шансовете предстоящите президентски избори да бъдат определени от западните страни като нелегитимни, чрез разгръщането на подходяща пропагандна кампания в глобалното медийно пространство.

Въпросът тук не е в най-модерните оръжия като такива. А във факта, че на планетата, оказва се, съществува система, не само способна да създаде това оръжие, не само готова да го използва и в случай на необходимост да го прилага, но и превъзхождаща западната система по нивото на своята вътрешна, структурна организация. Тоест, налице е – засега потенциално – такава ситуация и такава заплаха, с която „колективният Запад“ не се е сблъсквал нито веднъж в цялата история на своето съществуване. И това е удар в самото сърце на цялата западна цивилизация, програмиращ схватка с нея не на живот, а на смърт: по-жестока, отколкото по време на Втората световна война и на Великата отечествена война, като неразделна част от нея.

Цялата тази почти неизбежна реакция от страна на западните ни „партньори“ ще изисква от Русия следния минимален набор от насрещни мерки:

– увеличаване на финансовите средства за стратегически програми на Русия и за разширяване на конвенционалното оръжие чрез съответното финансиране на силовите ведомства;

– политическа и идеологическа консолидация на населението около действащата „вертикална власт“, което ще изисква формиране и разпространение на нови идеологии, които ще обединят различни социални групи. Това изисква преструктуриране на официалната пропаганда, преди всичко – във федералните и регионалните телевизионни канали и късовълнови радиостанции;

– въвеждане на ограничения върху износа на капитал от страната с бързо връщане на публичните средства, насочени преди това към западни фондови пазари, както и в облигации на САЩ и други натовски държави;

–  на Министерството на икономическото развитие да бъдат предоставени функции за целево икономическо проектиране и контрол върху изпълнението на тези проекти, както и за рамкова координация на икономическите дейности в страната и извън нея;

– неотложна трансформация на Централната банка с поставянето й под национална юрисдикция и въвеждане на нисколихвено финансиране на малкия и средния бизнес;

– обявяване на външнополитическа „Декларация на традиционните ценности“, като присъединяването към нея на едни или други държави ще означава разпространение върху тях на руско-китайските гаранции за сигурност: като военно-политически, така и финансово-икономически.

Превод: Memoria de futuro

Източник: Завтра