Анатолий Вишневски е руски демограф, икономист и писател. Доктор на икономическите науки, член на Руската академия за естествени науки (РАЕН). Бил е ръководител на Центъра по демография и екология на човека в Института по икономически прогнози към Руската академия на науките. Директор е на Института за демография в Националния изследователски университет „Висша школа по икономика“ (ВШИ) – един от водещите университети в Москва и Русия.
Стотици милиони хора вече се движат не само в географското, но и в социалното пространство
Според последните оценки, публикувани от ООН, броят на международните мигранти в света през 2017 г. е бил 258 милиона души – със 100 милиона повече от 1990 г. Днес за миграцията говорят всички и много хора смятат, че светът е изправен пред нещо ново, невиждано досега. Всъщност, миграциите са толкова стари, колкото и самото човечество. Както правилно отбелязва френският демограф Жан-Клод Шене, историята на миграцията е резюме на световната история.
Впрочем, при съвременните миграции има и новости, с техните характерни черти, които не са били присъщи на миграциите от предишните епохи.
От незапомнени времена хората са бродили по определени територии или са се местили в нови, непрекъснато са разширявали обитаемата земя, напускали са Африка, достигнали са до Австралия и Южна Америка. Древните финикийци и гърци са създали безчислени колонии, разселени по периметъра на Средиземно и Черно море. Степните номади нахлували в Китай и се претопявали в неговата популация. Вълните на Голямото преселение на народите една след друга покривали територията на Европа. И всички те са били миграции, но колективни миграции. Хората винаги са се движели като част от едно семейство, племе, общност, орда, „народ“. Сега всичко е различно.
ЕВРОПЕЙСКИТЕ УРОЦИ
Доскоро преобладаващото мнозинство от населението на всички страни беше селско. Това е население с ограничена мобилност, в този смисъл, че практически почти не познава индивидуалната миграция, дори когато няма официално закрепване на селяните към земята или лична зависимост от феодала. Ако е съществувала индивидуална селска миграция в предмодерните общества, то тя е била само в ембрионална, рудиментарна форма, като брачна миграция между съседни села или сезонна трудова миграция на малки разстояния, в границите на ограничен селски район. Разбира се, имало е и изключения – например, бягство на крепостни селяни в Русия, които в случай на успех са можели да станат свободни казаци. Но такава миграция никога не е била масово разпространена и дори и когато беглецът е ставал казак на новото място, той никога не е преставал да бъде селянин, трайно привързан към земята.
Ситуацията започва да се променя сравнително скоро, някъде в XVII век, или може би малко по-рано, в началото само в Западна Европа. Значението на промените, обединени от понятието миграционен преход, се състои в появата на неизвестни дотогава масови индивидуални доброволни миграции. Този процес в началото на 70-те години на миналия век привлича вниманието на американския географ Уилбър Зелински, който пише за по-широкия „преход към мобилност“ (mobility transition).
Постепенно се повишава готовността и способността на хората не само към териториални движения в географския район, който има пряко отношение с миграцията, но и към движения в социалното пространство, към промяна на професионалното, социалното и гражданското им състояние. По своите последствия тези промени е възможно дори да са по-важни от „миграционния преход“, но те не биха били възможни без появата на масови миграции от съвършено нов тип. Решенията за такива миграции всеки човек взима сам и доброволно, ръководейки се от собствените си индивидуални цели, чието постигане той свързва с териториалните движения, които предприема.
Зелински правилно подчертава тясната връзка между прехода към мобилност и демографския преход, който често се свежда само до промени в смъртността и раждаемостта. В същото време тази връзка е толкова очевидна, че преходът към мобилност трябва да се разглежда като органична част от целия демографски преход.
Очерталото се намаляване на смъртността в Европа през втората половина на второто хилядолетие води до трайно повишаване на естествения прираст на населението, а по този начин и до нарушаване на необходимото равновесие между численост на населението и достъпност до земеделски ресурси в условията на аграрна икономика. Едно от първите последствия от това нарушение е оттеглянето на излишното селското население от обичайните селскостопански дейности, а оттам и индивидуална миграция в търсене на други възможности за труд и прехрана.
Този вид миграции набира сила постепенно, преминавайки през различни етапи. Малко по малко се увеличава разстоянието, на което мигрантите се преместват, и времето за пътуване до родните им места. Миграциите можели да бъдат временни, със задължително завръщане у дома, но все повече се превръщали в постоянни и безвъзвратни.
Приблизително през XVII век този нов вид масова миграция става забележима в европейските страни, а от средата на XVIII век вече може да се говори със сигурност за появата на нов миграционен модел в Европа. Неговото утвърждаване направи възможна масовата миграция към градовете и тяхната урбанизация и превръщането на европейското общество в градско.
Притокът към градовете нараства постепенно и отнема няколко столетия. До края на XIX век населението на всички европейски страни, с изключение на Англия, е предимно селско. Но вече към средата на 20-ти век повече от половината европейско население живее в градовете (сега там живеят приблизително три четвърти). Днешното европейско общество е градско. Миграциите в европейските държави, разбира се, продължават, но сега те са рутинна част от начина на живот на съвременното високомобилно градско население и това не води до никакви исторически промени.
Европейският миграционен преход обаче не спира само до тук и не остава само вътрешноевропейско събитие. Въпреки че първоначално негова арена на действие е предимно движението на хора вътре в техните страни, с течение на времето той постепенно прераства в международна миграция, която и сега се основава на същите осъзнати в процеса на миграциония преход стимули и на същите нови социални качества на човека, както и при индивидуалната вътрешна миграция.
Новата мобилност на европееца, в съчетание с развитието на средствата за транспорт, направиха възможна индивидуалната доброволна миграция на дълги разстояния, включително междуконтиненталната, а европейският демографски взрив на ХIХ век я направи неизбежна. Както и вътрешната миграция, това безпрецедентно междуконтинентално движение на хора може да се тълкува в рамките на концепцията за миграциония преход – разбира се, като част от демографския преход. Преди повече от половин век американският демограф Кингсли Дейвис пише за „многофазовия отговор” (multiphasic response) на необичайния ръст на населението. Презокеанската миграция на европейците се превърна в един от елементите на този отговор, един от начините да се възстанови демографския баланс, нарушен от европейския демографски взрив.
ПОВТОРЕНИЕ НА МИНАЛОТО
Броят на европейците, които са напуснали Европа, се оценява на около 60 милиона души. Те формират потоци, които определят дългосрочните тенденции в международната миграция в продължение на няколко столетия, водят до създаването на новите отвъдморски държави и променят световната икономическа и политическа география. Но към средата на 20-ти век тези потоци пресъхнаха. Цял един етап от световната миграционна история приключи и светът навлезе в нов, който изживяваме сега. Донякъде той е подобен на предишния етап, но в някои отношения драстично се различава от него.
През втората половина на миналия век демографският преход придоби глобален характер и се разпространи в по-слабо развити региони на света. Там се оформи демографска ситуация, подобна на ситуацията в Европа от XVII-XIX век, но в много по-голям мащаб и с една значителна разлика – тогава това се случваше в богатите страни, а сега обхавна и по-бедните.
До началото на 20-и век на Земята са живеели 1,7 милиарда души, а за един век нараснаха с 4,5 милиарда. Сега населението в света е 7,6 милиарда души, от които според Световната банка само 1,2 милиарда живеят в богатите страни , в които годишният БВП на глава от населението надвишава 12 000 щатски долара. Броят на населението в тези страни на практика се стабилизира, докато във всички останали страни продължава да расте. В резултат до края на века населението на света може да надхвърли 11 милиарда души, сред които жителите на днешните богати страни ще представляват незначително малцинство.
Населението на по-бедните държави образува огромен и непрекъснато нарастващ „балдахин“ над богатите страни и това не може да не оказва постоянен и нарастващ натиск върху тях. Миграционният преход отново е част от „многофазовия отговор“ на демографския взрив, но този път обхваща по-голямата част от населението на света. Ролята на миграционния отговор е толкова по-голяма, колкото по-малко ефективни са другите компоненти на тази реакция, особено намаляването на раждаемостта. Нарастването на населението в по-слабо развитите страни до средата на 20-ти век с над 4 милиарда души показва, че те наистина не са били достатъчно ефективни.
Глобалният демографски взрив ще роди нов глобален миграционен взрив, на фона на който Великото преселение на народите от първото хилядолетие на нашата ера навярно ще изглежда като незначителен епизод. Населението на Европа тогава е било 50-60 милиона души, а населението в света 200-250 милиона – по-малко от броя на днешните международни мигранти.
Всъщност, този нов миграционен взрив е започнал отдавна, но отначало, както беше в Европа, енергията му беше насочена към придвижването на хора в страни с бързо растящо население, които стремително се урбанизират.
От 1950 до 2015 г. градското население в развиващите се страни се увеличи 10 пъти – с 2,7 милиарда души. През 2008 г. градското население на Земята за пръв път в историята превиши нейното селско население. Ръстът на селското население спря, а целият демографски растеж отиде в градовете.
Невероятната по скоростта и мащабите си урбанизация на бедните и до неотдавна изцяло селски държави доведе до появата на многомилионни маргинализирани градски прослойки. Те все още са само отчасти градски, още не са прекъснали пъпната връв, свързваща ги с традиционната селска култура, която все още преобладава в повечето страни с преждевременна урбанизация.
Но и те вече не са ниско мобилни селяни, които не могат да си представят да напуснат завинаги родното си село и да потърсят нова съдба в свят, който им изглежда като света на неограничените възможности. Миграцията на селските жители в градовете е училище по мобилност и в същото време – прогнозен параметър за стремително нарастващата международната миграция.
Посоката на придвижване е очевидна – хората преминават от по-бедните към по-богатите страни. Между 1950 и 2015 г. 126 милиона души са се преселили в страни с високи доходи, а до края на века, според усреднената прогнозата на ООН (според мен доста консервативна) ще се преселят още 184 млн. и общият им брой ще достигне 310 млн. души. През 2000 г. населението на богатите страни е било 1,1 млрд. души и почти не е нараствало, а ако се е увеличавало с малко, то е било именно за сметка на имигрантите.
Модернизирайки се, бедните развиващи се страни започват да стават по-богати и това, на пръв поглед би трябвало да доведе до намаляване на изтичането на население от тях. Но това може да се случи след достигане на определена граница на доходите, а дотогава растежът на доходите ще води не до съкращаване, а до увеличаване на емиграцията от развиващите се страни. То може да продължи дълго, тъй като доходите в бедните страни се покачват твърде бавно.
Сега особено бързо нараства населението на Африка. За четвърт век, от 1990 до 2015 г., населението на Европа почти не се е увеличило, населението в Азия е нараснало с 37%, в Латинска Америка с 42%, а в Африка с 88%. При това Африка е и най-бедният континент. Вътрешната мобилност на населението в Африка е висока и през последните 25 години, за четвърт век, тя не е нараснала твърде много. Но броят на африканските мигранти извън Африка се е удвоил в сравнение с броя на вътрешноафриканските мигранти, надхвърлил е 16 милиона души и вероятно ще продължи да расте.
ДАМОКЛИЕВИЯТ МЕЧ НА ИМИГРАЦИЯТА
Не е изненадващо, че в богатите страни нараства тревогата от все по-големия приток на мигранти. Тя е видима не само в реакциите на общественото мнение, което става все по-антимигрантско, но и в работата на професионалните демографи. Като пример може да послужи концепцията за „трети демографски преход“ на британския демограф Дейвид Коулман. Тя се основава на опасенията, че притокът от мигранти променя етническия и културния състав на населението на приемащите ги държави и може да засегне техните политически и правни системи.
Друг пример за такава загриженост е позицията на полския демограф Марек Околски, който вярва, че „бързият демографски ръст на страните от Юга и демографският срив на Запада (Севера) създава основа за фундаментални промени в демографския баланс между западната и останалите цивилизации, както и за значителна маргинализация на първата.“
Смятам, че тревогата на Коулман и Околски, както, впрочем, и на многото изследователи, политици, журналисти, в т.ч. и широкото обществено мнение в страните, които приемат голям брой мигранти, са напълно обосновани. Рисковете, свързани с масовата имиграция, не са измислени, те са съвсем реални. Боя се, че тези рискове са сериозно подценени, което се изразява преди всичко в предписването на рецепти, което радват със своята простота, но не са ефективни. Това наподобява плацебо ефект – успокоява, но не лекува. Между другото, думата плацебо, преведена от латински, означава „трябва да угодя“. Тази формула особено се нрави на политиците, които винаги са сигурни, че са в услуга на народа и правят всичко, за да бъдат още по-сговорчиви, включително и когато трябва да откликнат на общественото безпокойство, свързано с миграцията.
Най-простата рецепта е да се издигне стена по цялата граница. Това е било изпробвано преди 3000 години от древните шумери, които са искали да защитят държавата си – много мощна по онова време, от нахлуването на аморейските номади. Те построили стена с дължина 200 км от Тигър до Ефрат, но всичко било напразно, тъй като аморейците все пак нахлуват. Великата китайска стена също е построена с цел защита срещу номадите и е била 100 пъти по-дълга от шумерската. Но, както по-късно пише един китайски поет, „Дългата стена растеше нагоре, а империята се спускаше надолу. Хората и днес й се присмиват…Веднага щом се обявеше, че стената ще се строи на изток, задължително се съобщаваше, че ордите на варварите са нападнали от запад”.
Идеята за защитна стена срещу мигрантите, както знаем, е жива и днес, макар че не винаги става дума за материална стена – по-често акцентът е върху непробиваемостта на държавните граници, без те да имат физическо измерение.
„Всяка държава самостоятелно решава до каква степен границите й могат да останат отворени за жителите на други държави, избира какви методи за ограничаване ще използва и по този начин контролира притока на хора от други цивилизации“, пише Марек Околски. Така мислят и много други демографи, да не говорим за журналисти и политици. И те, разбира се, са прави, но само до степен, в която имат основание да говорят за надеждността на достъпния за „всяка държава“ контрол.
Междувременно не бива да си затваряме очите, че нарастващите миграционни потоци от бедните страни на глобалния Юг излизат извън контрол все повече и повече, както излезе извън контрол и ръстът на населението в тези страни. Възможностите на политиците да въздействат върху тези потоци – не само в държавите, към които са се насочили мигрантите, но и в тези, които те напускат, далеч не са безгранични. И не бива да се срамуваме от въпроса дали „безкръвната интервенция на имигрантите“, която тревожи експертите по миграцията, ще остане безкръвна.
Рисковете, свързани с масовото преселване от глобалния Юг към глобалния Север, често се интерпретират в духа на известната концепция за сблъсъка на цивилизациите на Хънтингтън, изхождаща от наличието на „непреодолими различия“ между носителите на различните цивилизации. Не споделям тази концепция и с оглед на рисковете, свързани с тази миграция, имам предвид съвсем друго нещо.
Настоящите демографските процеси по някакъв начин напомнят движението на геоложките пластове, управлявано от универсалните физични закони, а не от държавните мъже. Основните рискове, свързани с миграцията, също произтичат от универсалните социални процеси, довели до тектонични демографски промени – без да са подвластни на цивилизационните различия, както и на президенти и правителства, дори и на най-мощните държави.
За да разберем днешната, а още повече утрешната миграция, трябва да се вслушаме не в охкането на европейския, американскиия или руския гражданин, а в грохота, който се носи от далечните краища, от по-бедните, ако не и най-бедни страни на глобалния Юг, в които днес живеят 8 от всеки 10 жители на Земята.
Демографският преход предопредели още една изключително важна характеристика на населението в по-бедните страни – неговата извънредна младост. Половината от хората в богатите страни са на възраст под 40 години, половината от населението в страните със средни доходи е на възраст под 29 години, а в най-бедните страни половина от населението са деца и юноши на възраст под 18 години. Средната възраст на населението на Нигерия – най-голямата африканска страна, която по брой жители надминава всяка европейска страна, включително Русия, е 17,9 години.
В бедните държави все по-често се усеща остротата на социалните проблеми, които имат много корени, но са силно усложнени от бързото нарастване на населението. Именно в тези страни, в резултат на демографския преход, се разрастват многолюдни маргинални градски слоеве, състоящи се от новоизлюпени градски жители, като по-голямата част от тях са млади хора и тийнейджъри, „заредени“ с нова мобилност. Те не са достатъчно образовани, не са удовлетворени от икономическия си и социален статус и са изключително податливи на популистка пропаганда, основана на опростени идеологически конструкции, които лесно печелят множество фанатични поддръжници. В основата на тези конструкции в еднаква степен могат да лежат и опростения ислям, и опростения марксизъм, и каквато и да е нова религия, която може да възникне в нажеженатата обстановка на съвременния свят.
В страните от глобалния Юг растат планини от сух прах, които могат да експлодират по всяко време и с това са свързани най-сериозните рискове. Демографският напор на Юга към Севера може да приеме най-различни форми – от терористични атаки до военно-политически натиск, способен да доведе до едромащабно прекрояване на политическата карта на света и да запокити съвременната цивилизация, с всичките й постижения, далеч в миналото. На фона на тази заплаха любезната антиимигрантска реторика на руски, европейски или американски политици или пък такива стъпки като оттеглянето на Великобритания от Европейския съюз, изглеждат като детско забавление.
ЗАЩО Е ОПАСЕН ОПТИМИЗМЪТ
Със сигурност ще се намерят хора, които да смятат, че преувеличавам, и много бих искал не аз, а те да се окажат правите. Но има случаи,в които е по-добре опасността да се преувеличава, отколкото да се омаловажава. Понякога е полезно да си припомним фразата на персонажа на Горки: „Скептицизмът учи, а оптимизмът отглежда глупаци”.
Нямам намерение да обсъждам изцяло проблема за „дамоклевия меч на имиграцията“, той е твърде сложен и многостранен. Оставайки в рамките на своите компетенции, бих искал само още веднъж да се върна към демографския преход. Смятам, че той не само ще доведе до много проблеми и заплахи, но като всеки исторически процес ще създаде и нови възможности. Противно на широко разпространените представи за неизменните „матрици“ на различните цивилизации, демографският преход разрушава целостта на тази матрица и с необратима сила вербува поддръжници на Модерна в сърцето на традиционалистките общества. Дали става дума за Китай, Иран или за арабските страни от Магреб, там, където раждаемостта намалява и получава културна санкция за свобода на прокреативния избор, вече няма път назад нито към обществото, което не признава индивидуалния избор, нито към предишното положение на жените, нито към предишния еднопосочен жизнен цикъл. Цялата традиционна система от ценности се пука по шевовете.
Политиците и обикновените граждани в Русия, Европа и Америка са загрижени, че Юга разширява своите позиции в рамките на Севера и носи със себе си архаични ценности, от които Европа се е освобождавала толкова дълго време и с толкова много труд. Но и това има своето място. Не бива да пропускаме факта, че Северът също е пуснал своите корени в Юга и по този начин е възможно да премерят сили.
И в Азия, и в Африка, и в Латинска Америка расте броят на тези, които не искат да живеят според законите на своята „матрица“, още повече пък да я разпространяват в целия свят. Ако това не беше така, нямаше да има „Ислямска държава“, нито африканския й побратим Боко Харам, чието име в превод означава „Западното образование е греховно“. Главната цел на ислямския радикализъм е да спре ерозията на традициите от западните ценности, но това нямаше да е нужно, ако поддръжниците на тези ценности не ставаха все повече и повече. А най-много от тях има сред тези, които мигрират към Европа или Америка, да не говорим за техните деца, родени и израснали тук.
Разбира се, и сред тях има фанатични противници на Запада. Въобще, цялата картина, образувана от многомилионните миграционни потоци в съвременния свят, се отличава със своята сложност и пъстрота. Но нейното опростяване до изискването за изграждане на стена срещу мигрантите, до блокирането на границите около замъка, по никакъв начин не показва готовността и способността на Севера да отговори на предизвикателствата на глобалниия миграционен взрив.
Във всеки случай такъв отговор е възможен само при увеличаване на броя на съюзниците на Севера вътре в самия Юг, а не с умножаването на броя на противниците му там. Но същото се отнася и за представителите на Юга вътре в Севера. Нямам съмнения, че сред имигрантите, живеещи в западните страни, има непримирими противници на модерните ценности, но също така съм убеден, че потенциалните поддръжници на тези ценности са много повече, иначе имиграцията не би имала никакъв смисъл. Затова и трябва да мислим, изграждайки разумна и далновидна миграционна политика.
Превод: Павел Марков/ Memoria de futuro
Източник: Независимая газета
Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.
Станете наши приятели във ФЕЙСБУК
Глобализма е филтър , който ще отсее нужното от ненужното, годното от негодното. Ще има подмяна на населението на цели държави – истинска подмяна , а не смесване. За умния е достатъчно .