Русия: Времето е на свършване, а Рим не плаща на предатели

„Сирин и Алконост. Радостната и печалната песен“. Художник: Виктор Васнецов (1896). Според руските легенди и предания рано сутринта на 6 август, на празника на Ябълковия Спас (Яблочный Спас), в ябълковата градина долита птицата Сирин, която е с глава на девица. Плачейки, тя започва да пее тъжни и печални песни. След като денят преполови, долита райската птица Алконост, с глава и ръце на девица, и започва да пее радостни и щастливи песни, смеейки се. Алконост маха с крилете си и от тях капе жива роса, от която ябълките се сдобиват с чудодейна лечебна сила.

Миналата година се навършиха 100 години от Великата октомврийска социалистическа революция. С какви резултати посрещна Руската федерация годишнината на Октомврийската революция, чийто празник – 7 ноември, беше отменен и „забулен“ с изкуствения Ден на народното единство (подобно на срамежливото закриване на  надписа „Ленин“ на мавзолея по време на парадите)?

През август 2017 г., буквално преди юбилея на Октомврийската революция, международен екип от експерти, начело с Томас Пикети, автор на научния бестселър „Капиталът в XXI век“, публикува докладa „Oт Съветите до олигарсите: неравенства и собственост в Русия през 1905-2016 година“. Той може да бъде открит в интернет и вече беше хвърлен в информационното пространство (това направи Е. С. Ларина в интервю за Комсомолская правда). Според доклада обемът на руския офшорен капитал надвишава нивото на валутните резерви на страната около три пъти. През 2015 г. обемът на активите, прехвърлени в офшорни зони, възлиза на около 75% от националния доход на страната. С други думи, в офшорните центрове има почти толкова финанси на богати руснаци, колкото цялото население на Руската федерация държи вътре в страната.

По данни на Global Wealth Report, 1% от богатите руснаци държат 71% от всички лични активи на Русия. За сравнение, на 1% от богатите в Индия се падат 49% от личните активи, в Африка – 44%, в САЩ – 37%, в Китай и в Европа – 32%, в Европа – 17%. Средният световен показател е 46%, а у нас той е 71%, т.е. богаташите в Русия са надвишили световните индекси с 1,6 пъти. Друг показател, по който Руската федерация води, е делът на 5-те процента най-състоятелно население в личното богатство на страната – 82,5%. Останалите 95%, следователно, притежават 17.5%. Друга убийствена цифра: 96 руски милиардери притежават 30% от всички лични активи на руските граждани. Средният световен индекс е 2%. Това означава, че руските милиардери са 15 пъти по-богати от осреднения световен показател.

По данни на компанията Knight Frank, които се съдържат в доклада, изготвен под ръководството на Т. Пикети, в Русия броят на мултимилионерите, притежаващи над 30 милиона долара, на центамилионерите – от 100 милиона нагоре, и на милиардерите, се е увеличил 3.5 пъти за периода 2004-2014 г. и според прогнозата до 2024 г. ще се увеличи още 0.5 пъти. Другата страна на медала е следната: от 1992 до 2016 от Русия под формата на незаконни финансови потоци са откраднати 1.7 трилиона долара и суровини за 5 трилиона долара. А някога Маркс беше писал, че собствеността не е кражба, а юридическа връзка.

По оценка на Global Burden of Disease Studies Русия е на 119-о място в света по състояние на здравето на гражданите; в класацията за качеството на живот на възрастните хора (размер на пенсиите, здравен статус и качество на социалната среда) Руската федерация е на 79 място от 91. Според нашия Росстат 22.7 милиона души (15.7%) имат доход под жизнения минимум (който, според нас, е занижен), т.е. те са бедняци. Според критериите на Евростат, към числото на бедните се отнасят тези, които имат доход под 60% от средния доход в дадена страна. У нас те са 25%.

„Преместване на дома“. Художник: Виктор Васнецов (1876)

По неотдавнашни данни: на 6 октомври РИА Новости пише, че Русия е на първо място в Европа по ранна смъртност при мъжете: 43% от мъжете в Русия умират преди достигане на 65-годишна възраст. В Украйна и Беларус този показател е 40%, в Молдова – 37%, в Литва – 36%. Отговаряйки на въпроса защо това се случва, експертите казват, че една от причините са психотравмите и  стресът, които мъжете са преживели през 90-те години. С други думи, капиталистическият начин на живот в Русия може да си съществува, но капиталистическа Русия е умираща или просто мъртва Русия.

Капитализмът като система в Русия като цяло може да съществува само за разграбване на страната, в качеството си на средство за този процес. И тъй като основният фактор при натрупването на средства на върха беше потреблението и грабенето на съветското наследство, собствено производство не се развиваше.

Неотдавна много интересно интервю даде един от най-добрите специалисти в икономическата история на СССР, Григорий Ханин – автор на тритомника „Икономическа история на СССР и на Руската федерация“. Както казва Ханин, „през 1992-2015 г. БВП на Русия не се е увеличил с 13.4%, както твърди Федералната статистическа служба, а е намалял с 10,2%. Производителността на труда през това време не се е увеличила с 9,2%, а е намаляла с 30,1%.“. Тоест,  нашата икономика все още не е достигнала нивото от 1991 г. И на въпрос на журналиста Трушкина „Можем ли да преодолеем изоставането си от развитите страни?“ Ханин, като трезвомислещ човек и патриот, отговаря: „Да се преодолее е немислимо. Представете си, че стоите на старта, а опонентите ви са 5 км по-напред“. Ръководството на страната, убеден е Ханин, се опира на  грешни данни за икономиката и подценява дълбочината на проблемите. Възниква илюзията, че икономическият растеж е възможен без сериозни разходи.

„Мислех, – казва Ханин – че по цени от 2015 г. за запазване на дълготрайните активи и техния растеж от 3% на година ще са нужни 14.6 трилиона рубли инвестиции, плюс 900 милиарда рубли за оборотни средства и развитие на човешкия капитал, т.е. в образование, здравеопазване, научни изследвания е необходимо да се инвестират 10,3 трилиона рубли. Всичко това заедно е 25,8 трилиона рубли годишно – една трета от нашия БВП“. На въпрос на журналистката „Нищо ли не може да се направи?“, Ханин казва: „Може, например, да се преразпределят доходите в полза на натрупването на физически и човешки капитал и на най-нуждаещите се слоеве, но дори и това ще изисква огромни усилия. Възможно е, например, да се преразпределят доходите на населението, да се съкрати социалната диференциация на децилните (подоходни, бел. ред.) групи от сегашните 30:1 до 6:1. Тоест, до показателя, съществуващ в повечето западноевропейски страни, но за това ще са нужни много години“.

Тук съм принуден да не се съглася с Ханин. Ние не разполагаме с много години пред нас като време – и с оглед на геополитическата ситуация, и с оглед на задаващата се световна криза, и като се вземе предвид социално-икономическата ситуация в страната. Освен това, преразпределението на доходите в полза на бедните и най-бедните по еволюционен път не работи за никого. Това е революционна мярка. Въпросът е в това дали се прави отгоре или отдолу. Накратко, отсъствието на преразпределителни мерки води страната право към катастрофа, тъй като решението на икономическите проблеми на Русия е невъзможно без предварително решаване на социалните проблеми. На свой ред социалните проблеми, т.е. неравенството, не могат да бъдат решени по никакъв друг начин, освен политически. А политическото решение предполага съществуването на идеология, каквато в Руската федерация де юре, по Конституция, няма. Както казах в едно интервю, много от онези, които нямат идеология, са пикник в канавката на Историята. А при наближаващата световна заплаха, това може да се окаже не просто канавката на Историята, а нейният нужник. Наистина, Конституцията съдържа тезата, че Руската федерация е социална държава. Тук е мястото да поискаме от властите: „Спазвайте нашата/вашата конституция“. Но някои, вместо да предявят искания, избират друг начин. Според Федералната статистическа служба непрекъснато се увеличава броят на заминаващите от Руската Федерация: през 2011 г. – 36 774 души, през 2012 г. – 122 751 души, през 2013 г. – 186 382 души, през 2014 г. – 310 496 души, 2015 г. – 353 233 души. От 10-те милиона души, които са напуснали страната през последните 30 години, половин милион са учени, предимно млади и перспективни. Това е асиметричен отговор на ситуацията в Руската академия на науките, която се определя от два фактора: инерцията и неадекватното спрямо съвременния свят управление на самата Академия и нейният погром отвън под формата на реформи.

„На летящия килим“. Художник: Виктор Васнецов (1880)

Тук стигаме до въпроса: каква трябва да бъде идеологията в новата Русия? Нямам отговор на този въпрос: не знам каква трябва да бъде новата идеология на Русия (или идеологията на новата Русия). Но знам каква не трябва и не може да бъде, в противен случай Русия не я очаква нищо друго, освен хроника на една предизвестената смърт. Идеологията на новата Русия не може да бъде буржоазна или, както често се казва у нас, „либерална“. И работата не е само в това, че в Русия либерализмът, монархията и Руската православна църква се дискредитираха през февруари – март 1917 г. Работата е в това, че либерализмът в света умря през 1910-те години, веднага след като на границата между XIX и XX век. Капитализмът изчерпа своя икономически потенциал (постиженията му през ХХ век са обезпечени с извъникономически методи), а това, което се нарича „либерализъм“ или „неолиберализъм“, днес няма нищо общо с истинския либерализъм. Сегашните руски „либерали-западняци“ изглеждат твърде калпаво. Впрочем, и тези, които се наричат ​​„държавници-патриоти“, „имперци“, имат същите проблеми.

Най-главният от тях е социално-икономическото, класовото съдържание на неоимперията. Отстоявайки твърдия сталинистки курс, другите имперци не разбират елементарни неща: сталинистката система не е съвместима дори със социалистическата (антикапиталистическа) олигархия, да не говорим за олигархията от капиталистически тип. Опит да се съчетаят империята и капитализма в руската история вече имаше в края на XIX и началото на ХХ век. и той се провали с трясък. Сталинистките методи работят само в условията на антикапитализъм, а в руските условия това не е Пиночет, за когото мечтаеха някои либерали през 90-те – нещо от рода на „тандема“ Елцин – Березовски. В нашата реалност няма друг вариант. Заключение: Въпросът за неоимперията (или за импероподобно образувание), за „сталинисткото наследство“ не е политически въпрос, а социално-икономически, ако щете и класов. Друга формулировка на въпроса в най-добрия случай е празно бърборене, а в най-лошия – провокация.

   АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

Идеологията не може да гледа към миналото и да се  държи за останките от една отминала епоха: царете и свещениците – това е миналото; всички надежди за възстановяването на монархията са поглед към миналото. Невъзможно е да крачиш към бъдещето, гледайки назад. Не бива да позволяваме нашата история да бъде сведена до последното си – християнско – хилядолетие, лишавайки ни, най-малко, от две-три хилядолетия от нашата предхристиянската история, която изобщо не беше епоха на диващина и варварство. Напротив, именно тогава бяха създадени фундаментът и първите етажи на зданието „Русь“. Рус на последното хилядолетие израсна върху здравата основа на руските, славянските и индоевропейските традиции, органично преплетени една в друга. Византийското християнство (X в.), западният модел на Петър (XVIII в.), съветският комунизъм (антикапитализъм, ХХ в.) бяха само по-късните пластове, надстройки на този мощен исторически фундамент, който съществено измени напластяванията, приспособи ги към себе си.

Външно този фундамент може и да не изглежда като нещо трайно, а като аморфна маса, която сама по себе си не поражда властови пирамиди. „В Русия „владетелите“ – казва Олег Маркеев – винаги са привнасяли идеята за пирамида отвън, очаровани от порядките и великолепието на отвъдморските страни. Но не те, а масата е решавала дали да бъде обвита в животворната слуз и да се насити докрай с живителните й сокове или да я отблъсне и да живее сама за себе си, докато изведнъж не освободи с един мощен тласък клокочещата енергия в утробата си […], въпрос единствено на време и търпение на масите“. И още: „Масата само от височината на пирамидата изглежда като желе… вътре тя крие твърда кристална решетка, от която кове прътите, изграждащи поредната привнесена от чужбина пирамида на властта, и … само тези пръти дават на пирамидата устойчивост и цялостност; ако бъдат отнети, нищо няма да спаси държавната пирамида от крах.“

Нашите „решетки“ са много по-стари и по-силни от „пирамидите“; идеологията на новата Русия трябва да отчита това и да се съобразява с тях на първо място – това изискват елементарните принципи на системността и историзма.

Идеологията трябва да даде ясна дефиниция на желаното от болшинството в страната бъдеще (цел) и да назове, макар и в общи линии, средствата за постигането й (настояще). Тя трябва ясно да определи отношението към миналото, преди всичко – към съветското. Тук има ясни маркери – явления, събития и фигури: Сталин, Горбачов; перестройката като разрушаване на СССР; съветският строй; капитализмът; Елцин и „елцинщината“. От позицията по тези въпроси става ясно: с кого сте, господари на властта, с народа или не? Не може да бъдете с народа, докато в същото време намигвате на Запада и се заигравате с теми, които самата власт понякога нарича „петата колона“.

Илюстрацията към оригиналната статия на Андрей Фурсов в „Завтра“

Идеологията също е и символ: гербът, знамето, химнът. За щастие химнът у нас, макар и с изменени думи, е съветският. С герба и знамето нещата стоят другояче. Не мога да кажа, че съм във възторг от двуглавия орел, но орловите глави с върнатите наскоро корони са за предпочитане от глави без корони – именно подобен тип кокошкоподобни птици се появиха на герба на Временното правителство през февруари 1917 г. и в образеца на елцинската РФ от 1992 г. Тогава върнаха трикольора.

Що се отнася до знамето, то трябва да символизира мощта и историческата победоносност. То трябва да напомня за победите, в никакъв случай не бива да бъде свързвано с пораженията и да е изцапано с предателства. Бяло-синьо-червено беше знамето на Временното правителство, което разруши страната и на практика хвърли държавния суверенитет в краката на най-големия враг на Русия – Великобритания. Под този флаг власовци, служещи на Хитлер, убиваха свои, руснаци, участваха заедно с хърватите в наказателни действия срещу сръбските партизани. Неслучайно по време Парада на победата на 25-ти юли 1941 г.  Власовският трикольор полетя към подножието на мавзолея, заедно със знамената на части на Вермахта, СС и други знамена на победените от Съветския съюз врагове.

Докато червеното знаме – това е знамето на Победата, знамето на възстановяването на историческа Русия под формата на СССР. Това знаме беше над Райхстага. И още едно много важно нещо: Святослав (княз Светослав, бел. ред.) държеше червено знаме. То не беше със звезда, сърп и чук, а със слънце! За мен не е важно какво ще има на него, но знамето трябва да е червено. Червен (на руски – красный) означава красив, това е руският традиционен цвят на победата.

И не се оглеждайте какво ще кажат на Запад. Първо, това е унизително, както са унизителни постоянните обсъждания какво е казал Тръмп и т.н. Второ, това е безполезно: там ни нарочиха не просто за виновни, а за жертви, както би казал италианският философ Дж. Агамбен, който няма право дори на защитна реч. За русите и руския език, съдейки по всичко, е подготвено „окончателно решение“. С негова помощ господарите на световната игра ще се опитат да удължат живота (умирането) на собствената си система и да отстранят руснаците като единствения народ, като единствената цивилизация, която е в състояние да им противопостави собствена версия на бъдещето, при това не локално-регионална, като китайците, индийците или мюсюлманите, а универсална. Ясно е, че ще се опитат да премахнат носителя на такава потенциална заплаха. Затова не бива да се оглеждаме на запад, както и да се страхуваме да махнем флагчетата, наредени около нас през последния четвърт век.

Властта в Русия трябва ясно да дефинира руския въпрос. „Руският свят“ трябва да се създава не зад граница, а на територията на бившия СССР, и преди всичко в самата Русия. Това може да се проявява по различни начини: и в определянето на статута на русите като държавообразуващ народ, и в твърдото противодействие на русофобията и унищожаването на руската култура, и по много други начини. В противен случай руският свят – това е фикция, бутафория, конюнктурно-бюрократична схема.

Юрий Трифонов в най-добрия си по мое мнение роман – „Старецът“, отбеляза, че „старостта – това е време, когато няма време“. Наистина няма време. Капитализмът, капиталистическият Постзапад няма време. „Портретът на Дориан Грей“ стремително се разпада, а на мястото на образа на смелия мъж в разцвета на силите си се очертава нещо средно между старческото лице на стогодишния Рокфелер, физиономия от картините на Йеронимус Бош или Грюневалд и безмилостно-студената муцуна на рептил. И това нещо, този труп се кани да купи допълнително време от съществуването си за наша сметка. Още Бжежински каза, че светът на XXI век ще бъде построен върху руините на Русия, за сметка на Русия и в ущърб на Русия. Както в подобни случаи казваше Иля Муромец: „А няма ли да се задавиш, долно чудовище?“.

По времето на СССР „Чудовището“ носеше маската на борец за правата на човека, особено в СССР – покровител на дисидентите, на Сахаров, Солженицин, и т.н. Но СССР вече го няма, маските паднаха и се показа истинската му същност – лицето на Лъжата и Злото, грубо, уродливо. Спомнете си Висоцки:

„Ложь и зло — погляди,
Как их лица грубы!
И всегда позади
Вороньё и гробы.“

(Лъжа и Зло – погледни
техните груби лица!
И винаги зад тях –
са Гарваните и гробовете.)

И озъбената смърт. Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Украйна – смърт, ковчези, гарвани. Със Злото и Лъжата, или по-скоро с техните персонификатори, е невъзможно да се договаряш – Кадафи се опита. Възможни са краткосрочни тактически примирия, или дори съюзи с по-малкото зло срещу по-голямото (например, Съветския съюз с Великобритания и САЩ в рамките на антихитлеристката коалиция) – не повече от това. При това трябва да се помни, че „партньорите“ винаги са готови да организират „немислимото“ – като Чърчил, който планира на 1 юли 1945 г. удар по Съветската армия с немски сили (най-вече) и англо-американски дивизии.

На властта ще й се наложи да даде в близко време отговор на въпроса каква е нейната ориентация – традиционно руска или нетрадиционно (про)-западна. Навярно защото и времето е на свършване. Отлагането на смъртта, както казваше един класик, е все едно да се окажеш в много трудна ситуация сто години назад във времето. И на два стола не можеш да седнеш: примерите с Николай II и Горбачов трябва да се пред очите ни, още повече, че за три десетилетия столовете се раздалечиха, а на западните хищници им е нужен само един, вторият е излишен, и те с нетърпение ще го изритат – за какво им е да го държат? Накратко, ако изборът се отлага във времето, решението вече няма да работи: обстоятелствата няма да го позволят, те очевидно са по-силни от това намерение, ако то изобщо съществува. Безсмислено е да се дърпаш от борбата, когато тя е неизбежна. Никога няма да забравя как Ю.В. Андропов, току-що станал генерален секретар, каза, че империалистите не бива да се страхуват от нас – ако те не ни посегнат, няма да им посегнем и ние. Как да разбираме това? Не, плахий и недалновидний генерален секретар на КПСС, империалистите трябва да се страхуват от нас, само в този случай няма да се осмелят да ни докоснат.

Днес решението на проблемите на Руската федерация е създаването не просто на мобилизационна икономика, това е вторично. Високотехнологичната мобилизационна икономика в сегашните условия може да бъде създадена само от общество с висока социална ефективност, чиито членове има за какво да се борят и какво да защитават. За съжаление, поводите за оптимизъм са все по-малко, особено не радва социално-икономическата политика на правителството, което логически развива елциновата линия на стагнация на икономиката и ликвидация на социалната държава, която, между другото, у нас е записана в Конституцията.

Ето някои примери от съвсем близкото минало. Преди известно време руското правителство обнародва проектобюджета за следващите три години. По същество, това е „един вид план за развитие“. Защо „един вид“? Защото реално развитие не се очаква. През последните девет години икономиката на Русия, според официалната статистика, е нарастнала 1,7%. Годишен ръст от 0,2%. В действителност, мисля, че растежът е отрицателен – да си припомним изчисленията на Ханин. А 0.2% вече е статистическа грешка. Може би плюс, може би минус. С такава „бързина“ до 2020 г. Русия по номинален доход на глава от населението ще задмине не само Китай, но и Индия и Турция. Всъщност, проектобюджетът предполага запазване на икономическата стагнация. През първото десетилетие на XXI век, според Независимая газета от 4 октомври 2017, Русия изпреварва Китай по отношение на заплатите, а по потребителски разходи – Казахстан. В същото време бедността в нашата страна стремително нараства.

Олигарсите и правителството, което всъщност изразява техните интереси, не се вълнуват от стагнацията – тя е тяхното средство за решаване на проблемите за сметка на населението. Колкото повече стагнира руската икономиката, толкова по-големи са техните печалби, защото, за да не стагнира икономиката, е необходимо да се приложи нещо, най-просто наречено – съветизация на икономиката. Затова, разбира се, стагнацията ги устройва.

Съгласно проекта за социалната сфера, през 2018 ще бъдат отделени по-малко средства, отколкото през 2017: 4.86 трилиона вместо 5 трилиона. Вече ни беше казано, че през 2019 те ще бъдат още по-малко и ще имаме най-строгия бюджет за всички години на XXI век. Това е, момчета, затягайте коланите, няма пари, но вие се дръжте! Ясно е, че ако този курс продължи, правителството ще увеличи данъците и ще прибегне до повече или по-малко скрити форми на експоприация.

Детайли от сватбата на наследника на руския милиардер Михаил Гуцериев – Саид Гуцериев, на 26 март 2016. Цветята на тържеството са на стойност 15 млн рубли, сватбената рокля – 27 млн рубли, а короната на булката – 5 млн евро. Според британския таблоид Daily Mirror сватбата е струвала около 1 млрд евро. На празничното събитие пеят Дженифър Лопес, Стинг, Хулио Иглесиас, Алла Пугачова.

Богатите, олигарсите, най-вероятно няма да бъдат пипани, както се вижда от следния факт: правителството взе безпрецедентно по наглостта и цинизма си решение – да не се прехвърлят в юрисдикцията на Русия онези компании, банки и корпорации, които принадлежат към т.нар. системообразуващи. Говорим за 199 юридически лица, които дават 70% от брутния продукт на Русия. Преди време президентът нарече позор това, че девет десети от сделките се извършват извън правния мир на Русия и всичко трябва да бъде върнато. Президентът каза едно, а правителството му отговори: не. И това беше мотивирано по следния начин: „Репатрацията на пари на руските компании от офшорни зони ще създаде системен риск за икономиката на страната и ще отслаби конкурентните позиции на крупния бизнес в глобалната икономика“.

Това решение само на пръв поглед изглежда глупаво от гледна точка на държавните интереси, но не и от гледната точка на олигархичния сегмент. То определя по-нататъшното офшоризиране на това, което наричаме руска икономика. Между другото, тук Федералната данъчна служба на Руската федерация реши да изключи от черния списък на офшорните зони Британските Вирджински острови. Защо? Оказва се, че повечето яхти на нашите олигарси са регистрирани на Британските Вирджински острови. Загрижили се за яхтите! Сега олигарсите ще направят всичко възможно да скрият парите си и е разбираемо защо. В края на август   САЩ приеха закон за икономическите санкции, който директно разпореди на финансовото разузнаване на САЩ да събере за шест месеца пълна информация за лицата от обкръжението на нашия президент. Става дума за сметки, офшорки, финансови потоци, връзки и т.н.

Броим шест месеца от август 2017 г. и стигаме до началото на 2018 – вече в навечерието на президентските избори в Русия. Тоест, американците в действителност казват: „С кого сте вие, майстори на офшорките? Ако сте с руския президент, вие вече не сте майстори и калфи, а си тръгвате с протегната ръка и опирате пешкира“. Лукавите западоиди примамиха крадците от Русия към своите банки, към своите офшорки, убеждавайки ги, че именно там трябва да открият депозити. Това, предполага се, е безопасно, просто казваш: „Крекс, пекс, фекс!“ – и международното право ще те защити. Тоест, те изпълниха на крадливия Буратино песента на Лиса Алиса и Котарака Базилио. (в „Златното ключе или приключенията на Буратино“ на А. Н. Толстой Буратино попада в Страната на глупците и отива да „засее” своите пари в Полето на чудесата, Бел. пр.). Ще цитирам:

Не крийте парите си по банки и ъгли,
донесете си парите, иначе са в беда.
И те понесоха парите си натам.
И в полунощ заровете парите си в земята,
и в полунощ заровете парите там,
където няма планини, дерета и гори,
няма океан без дъно, няма брегове,
а поле, поле, поле, поле, поле на чудесата,
Поле на чудесата в Страната на глупците.

Главното тук е – в страната на глупците. И сега тези лисици и котараци заплашват, плюейки на обещаното „Крекс, пекс, фекс!“, да отнемат скритото в Полето на чудесата злато. Условията са прости: „буратиновците“ трябва да предадат  „татко Карло“. Ако го предадат  – ще бъде добре за тях, поне така обещават. Но, както е известно, „Roma traditoribus non premia“ – Рим не плаща на предатели.

Проектобюджетът създава нестабилност. Като отчитаме Украйна и американските игри в Сирия, мисля, че в най-близко време ни очакват неприятности. Така че можем да кажем думите на ездача от „Приказка за военната тайна“ на Гайдар: „Дойде бедата, от черните планини ни нападна проклетият буржуин (новобогаташ, бел. пр.) Отново свистят куршуми, отново избухват снаряди.“ Тоест, войната се придвижва към нашите граници и, ако е необходимо, ще я посрещнем с открито чело, това е ясно. Въпреки че в съвременния свят само един луд ще се осмели да извърши агресия срещу държава, притежаваща атомна бомба и социално-ефективно, сплотено общество. Разчетите на Запада, както тези от юни 1941 г. на Хитлер, не са просто за блицкриг (светкавична война, бел. пр). Хитлер очакваше, че в Москва ще се извърши преврат, че в Москва ще има раздор – но това не се случи. Припомнете си, че Воланд беше способен да улови само „червивите отвътре“ и за да не завърши всичко като в „Приказка за военната тайна“, за да побегне в страх победеният буржуин, трябва възможно най-скоро да се създаде социално-ефективно общество. Само то може да бъде субект на стратегическо действие, субект на нашата победа. Само мобилизационна икономика, само ядрено оръжие не стигат. Трябва ни социално-ефективно общество, трябва да намалим равнището на социално неравенство. Хората може да убиват за пари, но за пари никой няма да умира. Умират за близките си, за Родината, за висши идеали. И за тези, които ги имат. Какви идеали имат олигарсите и тяхната държава?

За съжаление, остава ни малко време. През 1931 г. Сталин каза: „Ако не пробягаме за 10 години това, което Западът е пробягал за 100, ще ни смачкат“. Не съм сигурен, че имаме 10 години. За щастие, имаме наследство от Сталин и Берия – атомната бомба, но часовникът тиктака. Вярно е, че то тиктака и под нашите, както им казват сега, партньори. И въпросът е в това, кой ще падне пръв.

„Кашчей Безсмъртни“. Художник: Виктор Васнецов (1917-1926). Според руските приказки смъртта на магьосника Кашчей Безсмъртни била на върха на игла, скрита в яйце.

Всъщност, това вече сме го преминали. Във втората половина на 80-те години въпросът стоеше така: кой ще падне първи – СССР или САЩ (а с тях и Западът)? Според закритите прогнози – американски и наши – първи трябваше да паднат САЩ. Въпреки това северноатлантическият елит изигра късносъветския – глупав и алчен. Съветският съюз беше разрушен и Пост-западът, капитализмът в неговата финансово-криминална форма, получи бонус: допълнителен четвърт век живот, въпреки че самата гибел на системния антикапитализъм беше знак на стената за капитализма като система. Днес ситуацията се повтаря, само че залог е унищожението на Руската федерация, която е много по-слаба от СССР, дори и в модела си от 1991 г. Впрочем, и самият Запад в много отношения прилича на една гнила стена – бутнеш ли я с пръст, ще се разпадне. Само трябва да знаеш къде и как – за да не рухне изведнъж, а да се руши постепенно, но неотменно, и хич да не му е до нас. И накрая, има забележителен принцип в джудото: да се използва силата на противника срещу самия него. Много неща има. Но най-важното е волята. Волята да живееш, да се бориш и да побеждаваш.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: Завтра