Анализ и оценка на военната операция на Русия в Сирия

ivan-zaprianov-authorИван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

„САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“
ЕПИЗОД 2 – ВОЙНИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК
Част X:
Анализ и оценка на военната операция на Русия в Сирия

Всички части на монографията „САЩ ВОЮВАТ С ЧУЖДИ РЪЦЕ“ можете да видите ТУК


„Повече от очевидно е, че войната в Сирия всъщност завършва. Все още ще има бъркотия… но резултатът е ясен. Ислямската държава, заедно със сектантските салафити, финансирани и въоръжени от САЩ отиват в историята“ –  Патрик Лоуранс (Patrick Lawrence),  американски журналист, есеист, критик и лектор.

В самия край на Епизод 2, част IX на монографията бе спомената проведената на 20 ноември 2017 в Сочи работна среща между сирийския президент Башар Асад и президента на Русия Владимир Путин.

„Това беше първата им среща от есента на 2015, веднага след като Русия, на която й беше дошло до гуша от американската подкрепа за джихадистите в интерес на поредната операция  по „смяна на режим“, се намеси, за да обърне войната в полза на Дамаск. Поводът този път е също толкова важен. Войната навлезе в своята победоносна фаза; време е да се структурира политическо решение. Това беше категоричната позиция на Путин.“, пише Лоуранс в своята статия, озаглавена „Американската политика напълно се провали в Сирия – нека бъдем благодарни“ (American policy totally failed in Syria — let’s be thankful), публикувана в американското издание Salon.

Според автора „срещата между Асад и Путин е свързана с това, което във Вашингтон се нарича смяна на режими, известни на обикновен английски като спонсорирани от САЩ преврати“. Посланието на Москва към Вашингтон е: „ерата на смяна на режими е приключила“,  а всеки подобен опит „ще срещне каквато е необходима съпротива, за да ги блокира“.

Авторът продължава: „Първият ход на Москва в тази насока последва след култивирания от Америка преврат в Украйна през февруари 2014. 18 месеца по-късно първите руски бомби паднаха върху милициите на ИД и други противни на Дамаск джихадисти, които се радваха на подкрепата на САЩ.“

Заключението на Луранс: „Вашингтон загуби в Сирия… Алиансът на САЩ с някои от най-реакционните деспоти в света може да остане нещо от миналото. Навикът им за смяна на режими е ефективно подложен на изпитание“.

Оценката на STRATFOR (Strategic Forecast)

На 23 октомври 2017 основаната от Джордж Фридман платформа за геополитическо разузнаване Stratfor публикува своя оценка на военната операция на Русия в Сирия.

„Намесата на Русия в сирийската гражданска война от 2015 отчасти е обусловена от стремежа на Москва да защити своята историческа позиция в страната. Освен това обаче, Русия се стреми да разшири своето влияние и лостовете си за въздействие в Близкия Изток, особено в преговорите със Съединените щати. Но има един аспект на участието на Русия в кампанията, който често се пренебрегва: конфликтът в Сирия е идеалната тестова площадка за руските войски, въоръжение и бойни възможности.

Сирийската гражданска война се различава от другите конфликти, в които Русия е участвала след края на Студената война. За разлика от войните в Чечения, Грузия и региона на Донбас в Украйна, сирийският конфликт не е нито на руската територия, нито в съседство с нея. Следователно намесата на Русия в Сирия зависеше от способността й да прехвърля военна сила на значителни разстояния. Без наличен сухопътен маршрут Русия разчиташе на въздушния транспорт и на капацитета си за морски транспорт, за да стовари своите войски в Сирия и след това да ги поддържа в продължение на дълъг период на бойни операции. Въпреки сериозните препятствия, Москва доказа своята способност да поддържа логистично своите войски в бойни операции далеч от границите си“.

Въпреки трудностите, пред които са изправени, руските ВКС успяват да натрупат значителен опит в хода на въздушните операции, като към 28 септември 2017 около 86% от пилотите на ВКС преминават през военната кампания в Сирия: 75% от екипажите на стратегическата авиация, 79% от екипажите на оперативно-тактическата авиация, 88% от военно-транспортната авиация и 89% от армейската авиация – вертолети. Като бъде отчетен фактът, че количеството полети и нанесени удари се увеличиха драстично през месеците октомври и ноември, то със сигурност този процент вече надвишава 90.

В допълнение, над 200 образци въоръжение и бойна техника преминават изпитания в реална бойна обстановка. Военната кампания на Русия в Сирия представлява най-масовото и успешно използване на високоточни боеприпаси – крилати ракети с морско и въздушно базиране. В хода на бойните действия Русия успява да идентифицира и отстрани недостатъците на своето въоръжение, както и да изпробва и внесе съответните изменения в своята тактика. Наблюдавайки представянето на руското въоръжение, особено това на изтребителя С-35, фронтовия бомбардировач Су-34, както и на зенитно-ракетния комплекс С-400, редица държави, в това число Турция, Саудитска Арабия и Обедините арабски емирства, сключиха договори за тяхното закупуване.

Подчертавайки, че Русия няма намерение за продължително участие в сирийския конфликт, поради което се опитва да създаде условия за завършване на своето участие, анализът обобщава, че „интервенцията на Русия в Сирия досега се оказа ползотворна за страната. Москва обезпечи своето влияние и присъствие в Сирия и разшири обхвата си в Близкия Изток, където все повече се разглежда като ключов участник в региона. А сирийското бойно поле позволи на Русия да тества войските, оборудването и тактиката си, докато продължава да търси начини за засилване на бойната ефективност на своите сили“.

Известният френски историк Мишел Гоя (Michel Goya) посвещава на руската военна кaмпания своя статия в Le Monde.

„Интересно е да се отбележи, че тези резултати са получени с доста ограничени ресурси. Отчитайки разгърнатите сили (4 000 до 5 000 души и 50 до 70 самолета като основна сила), както и разходите им за разполагане (около 3 милиона евро на ден), те представляват около една четвърт или една пета от американските сили, средства и разходи в региона. Франция провежда операция „Chammal“ в Левант (1 200 души и около 15 самолета, един милион евро на ден) и изпълнява средно по 6 полета дневно, докато руските самолети  провеждат средно по 33 полета на ден. Предвид получените резултати е безспорно, че руснаците имат оперативна производителност (съотношението между ангажираните средства и техния стратегически ефект) много по-висока от тази на американците или французите“, смята Гоя.

В потвърждение на тезата на Гоя е и публикуваният от германското списание Focus още на 5 март 2016 откъс от поверителен анализ на НАТО, в който се посочва високата ефективност на руските ВКС. Според доклада, ВКС на РФ превъзхождат ВВС на Алианса по отношение на точност и ефективност на въздушните удари, при това, въпреки численото превъзходство на силите на НАТО в региона. Според немското издание, „разположените в Латакия около 40 руски самолети извършват до 75 полета на ден. Ударите са точни и ефективни. Флотът на НАТО разполага със 180 машини, но извършва по само 20 удара по наземни цели“. В анализа се отбеляза, че руската операция е принудила терористите да спрат своята „демонстрация на сила“ (show of force) поради страх от въздушни удари”. В доклада се казва, че разположените Су-35 в Сирия превъзхождат изтребителите на Алианса, а руските пилоти са по-добре обучени. Бойните способности на руските ВКС са повишени допълнително от предоставяната от сирийските военни разузнавателна информация.

Според Гоя Москва значително е усложнила положението на другите участници в сирийския конфликт, разполагайки зенитно-ракетните комплекси С-300 и С-400, като по този начин не позволява на Вашингтон да създаде своя забранена за полети зона по примера на тази в Либия, осигурявайки защита на ислямистите и свалянето на режима на Кадафи.

Комбинираните операции са ключов елемент от руската доктрина. Целта им е овладяване на ключови точки, дезорганизация на противниковите сили и принуждаване на доброволно отстъпление на онези въоръжени фракции, с които може да се преговаря.

„Операциите от 2016 и особено от 2017 са доказателство за отличното управление, придобито в организацията на комбинираните операции. Няма и следа от безпорядъчните действия по време на войната срещу Грузия през 2008“, пише авторът.

Военната кампания на Русия в Сирия е първата, в която широко се използват крилати с морско и въздушно базиране. Така Русия успя не само да тества своите най-съвременни оръжия, но и да ги демонстрира:

„Интервенцията очевидно е възможност за руските въоръжени сили да експериментират с оригинални концепции. Първата е СВП-24 (специална изчислителна подсистема), система, която използва руска сателитна навигация, за да определи оптималното падане на неуправляемите боеприпаси“.

В САЩ подобен на СВП-24 комплект е JDAM (Joint Direct Attack Munition), който се монтира на всяка една „глупава” бомба (dumb bomb) конвертирайки я в „интелигентна” (smart) и независеща от метеорологичните условия. Цената на комплекта е около $25 000. Основното предимство на СВП-24 е, че се монтира на самия самолет, а точността на боеприпасите в сравнение със снабдените с JDAM, е два пъти по-висока (в рамките на 3-5 метра). Така, стойността на операциите на ВКС в Сирия се понижава драстично, отчитайки колосалното количество неуправляеми бомби, наследени още от времето на СССР.

Гоя отбелязва широкото и ефективно използване от страна на Русия на „ултралеката моторизирана пехота“, т.е. пехотни отделения с леки и бързи офроуд автомобили.

Анна Мария Дънер (Anna Maria Dyner), анализатор от Полския институт по международни отношения (Polskiego Instytutu Spraw Międzynarodowych) е убедена, че с проведената в Сирия военна операция, Русия промени разпределението на силите в региона.

Операцията в Сирия имаше за Москва военно и политическо значение. Непосредственият му ефект беше да укрепи силата на Башар Асад, а руснаците успяха да консолидират позицията си в ролята на преговарящ по Сирия. Операцията също така позволи да се спре заплахата, породена от действията на ИД, далеч от границите на Русия, както се изисква от нейната военна доктрина.

Сирийската операция показа, че възможностите на руската армия (включително силите за специални операции) в провеждане на операции извън бившия Съветски съюз са се увеличили. Руснаците успяха да си върнат базите Тартус и Хмеймим, като осигурят перспективата за тяхното функциониране в бъдеще…

Операцията показа, че руснаците са успели да постигнат максимален ефект със сравнително малки средства (без да включват сухопътни сили). Това демонстрира какви промени са направени в руската стратегия за водене на съвременни войни (в началото имаше опасения, че действията на въоръжените сили на РФ ще бъдат сравнени с операцията в Афганистан, където съветската армия е прекара почти почти 10 години и не постигна реални резултати, като едновременно претърпя тежки загуби)“, смята полският експерт.

Рационалността във външната политика на Русия

„Москва се оказа много по-адекватна в многостранната дипломация, отколкото очакваха Съединените щати. Като се основава на турските страхове относно американската военна помощ за кюрдите и прилагайки реална политика (основаваща се на практически съображения, изоставяйки идеологически или морални принципи – нем. Realpolitik) в договарянето с Арабските емирства в Персийския залив и Саудитска Арабия, Русия спечели подкрепа за нейното предпочитано решение: поддържане на Асад като формален ръководител на Сирия (поддържайки чрез неговия режим ключови части от страната), но развитието на ефективни сфери на влияние (под названието „зони за деескалация“), при които ключови покровители на сирийската опозиция, започвайки с Турция, биха могли да подсигурят своите интереси и да осигурят безопасни пространства за своите поддръжници“, пише в своята статия доктор Николас К. Гвосдев (Nikolas K. Gvosdev), доцент в Департамента по въпросите на националната сигурност във Военноморския колеж на САЩ (U.S. Naval War College) и старши редактор на популярното американско издание The National Interes.

Успешните действия – военни и дипломатически – на Русия в Сирия, промениха коренно отношението на страните от региона на Персийския залив, на първо място на Саудитска Арабия. Рияд, както и останалите столици в региона осъзнаха, че Путин се превърна в единствения световен лидер, който поддържа добри отношения и намира общ език както със сунитските, така и с шиитските държави в Близкия Изток. Точно това му качество превръща в Русия в незаменим и предпочитан партньор и арбитър при разрешаването на противореченията в региона.

От началото на управлението на Владимир Путин външната политика на Русия се отличава с принципност, последователност и предсказуемост. Риториката на Москва съвпада с нейните действия на международната сцена.

Откакто е начело на Русия, Путин демонстрира „много последователно ръководство, последователно послание“, смята Пол Салем (Paul Salem), вицепрезидент на Близкоизточния институт (Middle East Institute) във Вашингтон – „Той казва каквото прави, прави каквото казва“.

В същото време политиката на САЩ и съюзниците им през последните близо 3 десетилетия дестабилизира планетата: според направена през октомври 2017 справка от библиотеката на Конгреса на САЩ (Congressional Research Service), за периода 1800–2017 САЩ са извършили 392 военни интервенции, като за периода на Студената война (1948-1991) броят е 46, а от 1992 до 2017  – 188, като само в рамките на 2000-2017 военните вмешателства на САЩ са 126. В същото време САЩ обвиняват Русия в агресия. Днес опасността от ядрена война е по-голяма отколкото през октомври 1962.

Двойните стандарти, арогантността, перцепцията за безпогрешност, изключителност, превъзходството на англосаксонската раса над останалите, перманентни провокации и конфронтации, тотална милитаризация, диаметралната противоположност между риторика (заявления и послания) и действия – това са атрибутите на така наречените западни демокрации днес.

Дори традиционните съюзници на Запада в Близкия Изток – Саудитска Арабия, Йордания, Катар и ОАЕ, осъзнават, че за разлика от Запада, Русия спазва своите поети ангажименти и довършва започнатото, като не предава своите съюзници. Това е и основната причина за стремежа на страните от региона към подобряване и задълбочаване на връзките си с Русия – в икономическата, културната и военната сфера.

На 5 октомври 2017 кралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдул-Азиз Ал Сауд посещава Москва: историческа визита, която се случва са първи път в периода на двустранните отношения  между Саудитска Арабия и Русия, когато през 1926 Съветският съюз е първата държава, която признава новообразуваното кралство.

„Отношенията между Русия и Саудитска Арабия са стигнали до исторически момент”, заявява пред медиите Адел ал-Джубейр, министър на външните работи на Саудитска Арабия след срещата със своя колега Сергей Лавров.

Kралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдул-Азиз Ал Сауд и президентът на Русия Владимир Путин/ Photo: Sefa Karacan – Anadolu Ajansı

 

И още:

„Сигурни сме, че по-нататъшното укрепване на руско-саудитските отношения ще има положително въздействие върху поддържане на стабилността и сигурността в региона и света“.

“Това посещение означава признаване на много важната стратегическа роля на Русия в региона”, смята Давид Ригуле-Роз (David Rigoulet-Roze) от Института за стратегически анализи (l’Institut d’analyse stratégique).

Две години се оказаха достатъчни за Москва, за да внуши на най-яростния противник на режима в Дамаск  – Саудитска Арабия – да смекчи позицията си относно Башар Асад, като за последните няколко месеца отношенията между Москва и Рияд придобиха качествено изменение, което даже предизвиква безпокойство във Вашингтон.

Това е първият действащ саудитски монарх, който посещава Москва, а не беше толкова отдавна, преди две десетилетия, когато саудитците наливаха пари в Афганистан, за да воюват срещу Съветския съюз…. (Визитата на краля на Саудитска Арабия – бел. авт.) не получи подобаващо внимание в САЩ, но аз не мисля, че саудитците променят обвързаността си, това е просто умна външна политика от тяхна страна и от страна на Путин, който наистина се позиционира като крайъгълният камък на Близкия Изток“, е коментарът на Мохамад Бази (Mohamad Bazzi), доцент по журналистика в Нюйоркския университет и бивш помощник-стажант в Близкия изток в Съвета по международни отношения по повод на визитата на краля на Саудитска Арабия.

4-дневното посещение на крал Салман е сериозен сигнал относно новото мислене на Саудитска Арабия и красноречиво доказателство за ролята на Москва в Близкия Изток.

„Саудитците сега осъзнават, че руснаците могат да бъдат единствената страна, която е в състояние да разреши конфликта в Сирия. Те нямат проблем с идеята, че режимът може да останережимът вече не е проблем, дори президентът вече не е проблем“, твърди ръководителят на отдела за отбрана и сигурност в Изследователския център на Персийския залив в Дубай Мустафа Алани, цитиран от Bloomberg в статия от 8 септември 2017, красноречиво заглавена „Дори саудитците се обръщат към Русия, тъй като враговете на Асад губят сърце“ (Even the Saudis Are Turning to Russia as Assad’s Foes Lose Heart).

През същия период Саудитска Арабия е домакин на преговори за обединение на различните сирийски опозиционни фракции. „Виждам промяна в позицията на Рияд“, казва Кадри Джамил, бивш сирийски заместник министър-председател, водещ подкрепяния от Русия опозиционен блок, оценявайки шансовете за достигане на споразумение като „много големи“.

 „Израелците и турците, египтяните и йорданците – всички те бият път до Кремъл с  надеждата, че Владимир Путин, новият господар на Близкия Изток, може да си осигури интересите им и да реши проблемите им. Последният по ред е Саудитският крал Салман, който… трябва да стане първият монарх на богатото нефтено царство, посетил Москва…

Доскоро Вашингтон беше единствената дестинация за такива лидери. Точно сега американската власт в региона очевидно е в отстъпление – свидетелство за успеха на руската военна намеса в Сирия, която отстоя президента Башар ал-Асад след години на настойчивост от страна на САЩ, че той трябва да си тръгне“, пишат в своя материал Хенри Майер (Henry Meyer) и Дона Абу-Наср (Donna Abu-Nasr).

„Това промени реалността, равновесието на властта на терена. Путин успя да превърне Русия във фактор в Близкия изток. Ето защо виждате постоянен поток от посетители от Близкия Изток, които отиват в Москва“, твърди известният дипломат Денис Рос (Dennis Ross), бивш съветник на всички президенти на САЩ от Джордж Хърбърт Уокър Буш (баща) до Барак Обама, бивш специален пратеник в Близкия Изток, както и специален съветник по страните от Персийския Залив на бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън.

Според Джейн Кининмонт (Jane Kinninmont), старши научен сътрудник в Програмата за Близкия Изток и Северна Африка в Чатъм Хаус (Chatham House), известен още като Кралски институт за международни отношения, страните от Персийския залив, вкл. Русия, „се опитват да разнообразят своите съюзи и да не бъдат 100% зависими от САЩ по начина, по който бяха през последните 20 или 30 години“.

 „Те (страните от Персийския залив – бел. авт.) залагат на Москва… В резултат на вакуума, създаден от обърканата външна политика на САЩ, регионалните играчи се стремят Путин или да застане на тяхна страна, или да им помогне, или да участва в големи конфликти в региона“, добавя Мохамад Бази.

Подобна теза изразява и д-р Николас К. Гвосдев, според когото в резултат на успешните действия на Русия и недостатъчната ангажираност на САЩ в конфликта в Сирия „актьорите, на които в миналото политиката на САЩ почиваше, променят своя подход и вярност“.

„В Сирия Съединените щати се обърнаха към двамата си основни съюзници – Турция и Саудитска Арабия – да подкрепят и поддържат опозицията срещу Асад, и разчитаха на кюрдското население в региона да осигури ядрото на бойците за борба срещу Ислямска държава. Всичките трима (съюзници на САЩ – бел. авт.) обаче вече не се доверяват на уверенията на Вашингтон и отправят погледа си към Москва, която да предостави алтернативи и да използва добрите си способности да сключва сделки“, смята експертът.  

„Усилията на Русия все още може да се провалят – скептиците в Съединените щати не грешат, като посочват многобройните предизвикателства – но Русия въпреки това печели от опита. По-важното е – Срещата на върха в Сочи потвърждава, че в региона (на Близкия Изток – бел. авт.) се формира ново преориентиране“, продължава  Гвосдев.

Коментирайки взаимоотношенията между Турция и Русия, авторът пише: „Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, сега вижда Путин лице в лице редовно, далеч повече, отколкото той взаимодейства с номиналните си съюзници в Европа и Съединените щати. Ердоган драматично е изместил позицията си – той вече не счита, че е в интерес на Турция да блокира разширяването или проекцията на руската власт в Източното Средиземноморие или в Близкия Изток заради западните съюзници, които според него не вземат под внимание турските интереси“.

Владимир Путин и Реджеп Ердоган / Photo: Kremlin Press Service

 

Факт е, че Анкара и Москва се превърнаха от противници, изправени пред прага на война, в съюзници, споделящи на този етап много повече общи интереси, отколкото всяка една от двете страни споделя с Вашингтон или Брюксел. Стигна се дотам Турция да заяви, че трябва да преосмисли членството си в НАТО.

Успоредно с това, вместо да търси конфронтация с Иран, към която „номиналните съюзници“ на Турция я призовават, Анкара активно работи с Техеран за укрепването на политическите и икономическите връзки.

От своя страна, възползвайки се от Турция и Русия, Иран няма да допусне да бъде изолиран.

За Путин това ново разбиране с две големи регионални сили, които традиционно са били геополитически съперници на Русия, е важен тест (и евентуално оправдание) на неговия подход към световните дела – не пеаните (песни или поеми, изразяващи триумф или благодарност – бел. авт.) на едно взаимосвързано бъдеще на XXI век, а връщане към класическата политика на сфери на влияние от 19 век“, смята доцентът от Военноморския колеж на САЩ.

През последните две години мозъчни тръстове, политици, анализатори изразяваха позицията, че намесата на Русия в Сирия е продиктувана от репутационните загуби на Москва, произтичащи от политиката й по отношение на Украйна и „анексирането“ на Крим: така, чрез военната операция в Сирия, която същите тези анализатори окачествяваха като „авантюра“ и „блато“ и „втори Афганистан“, Русия имала за цел да възстанови поне частично своя имидж на международната сцена. Репутацията на Русия се увеличи значително като вторичен ефект от успешната военна кампания и дипломация.

Освен ликвидирането на реалната заплаха за Русия в лицето на Даеш в Сирия, превръщането на Турция от инструмент на Запада срещу Русия в неутрален партньор със сигурност е един от най-големите геополитически успехи, които Путин реализира в хода на своята „авантюра“ в Сирия.

Въз основа на това, следващите стъпки на Москва са да се опита да предефинира нови правила на играта в Близкия Изток с Русия като незаменим съдия. И все пак, ако Русия трябва да играе тази роля, тогава усилията да се опитваме да изолираме и да оказваме въздействие на Русия трябва да се прекратят, включително настоящите кръгове от санкции. Краят на играта за Кремъл не е просто да спечели похвала за дипломацията си, а да създаде заинтересовани страни в поддържането на Русия като една от световните велики сили“, заключава Гвосдев.

Твърденията на значителна част от американските анализатори и университетски преподаватели, според които дипломатическите успехи на Русия в Близкия Изток са изключително вследствие на недостатъчната ангажираност на САЩ в региона от времето на Обама до днес, по мое мнение, не отговарят на действителността. Напомням, че началото на Арабската пролет е по време на мандата на Обама, а в превръщането на Либия в провалена държава, като и последващото подпалването на Сирия, САЩ са основен играч. Ако се върнем назад в историята, присъствието на САЩ в региона далеч не води до стабилност, а напротив  – поражда напрежение, което често преминава във война.

Противно на САЩ, които като продължение на политиката на Британската империя в Близкия Изток отпреди век, разделят страните и ги настройват една срещу друга, използвайки исляма като инструмент (виж Епизод 2, част III  на монографията), Москва нагледно доказа, че не воюва срещу конкретна държава в региона, още по-малко срещу сунитите, както Западът се опита да представи намесата на Русия в Сирия, настройвайки радикалните елементи за агресивни действия срещу Русия, включително и терористични атаки на нейна територия. Единственият противник на Москва в Близкия Изток са терористите. Вместо политика на „разделяй и владей“, Русия налага и поддържа дипломатически отношения, базирани на прагматизъм, взаимен интерес, отсъствие на каквато и да е идеология.

Именно постоянната, но балансирана, отчитаща интересите на всички играчи в региона политика, превърна Москва в предпочитан партньор и съюзник.

Много малко, ако има въобще някоя, от държавите в региона, желаят да разчитат единствено на съюз със Съединените щати и да зависят от тях като застрахователна полица за своята сигурност. Русия се оказа доста ефективна и това е привлекателно за страните в региона“, казва Гамал Абдел Гавад Солтан (Gamal Abdel Gawad Soltan), учен в Центъра за политически и стратегически изследвания „Ал Ахрам“ (Al Ahram Center for Political and Strategic Studies), Кайро, Египет.

Това е и основният мотив на Саудитска Арабия, която реши да сключи оръжейна сделка с Русия на стойност $ 3 милиарда. В хода на визитата става ясно за намеренията на Саудитска Арабия да закупи зенитно-ракетния комплекс С-400, както да бъде локализирано и усвоено производството на АК-103, също и на противотанковия ракетен комплекс Корнет (по класификацията на НАТО: AT-14 Spriggan) и ТОС-1 (тежка огнеметна система). Предвид факта, че кралството почти изключително купува оръжия от САЩ и Великобритания, очевидно наблюдаваме метаморфоза в двустранните отношения между Москва и Рияд.

Али Бакир (Ali Bakeer), политически анализатор със специален акцент върху страните от Персийския Залив, Турция и Иран, доктор по политически науки и международни отношения:

 „От момента на разпадането на Съветския съюз днес Русия има най-голямо влияние в Близкия Изток. В резултат на това ключовите страни от региона посещават Москва в опит да защитят жизнените си интереси, особено след като осъзнаят, че ролята на Москва в това горещо място на света е нараснала.

Традиционно близките до Москва страни от региона се стремят да разширят двустранното сътрудничество и дори американските съюзници се втурват към Русия. Това е доста необичайна ситуация, както по форма, така и по съдържание, което служи като убедително доказателство, че позицията на Вашингтон в региона повече не вдъхва доверие в съюзниците им, както в миналото.

И още:

„За последното десетилетие американските администрации разочароваха всичките си съюзници в региона. Те не взеха предвид интересите им и не изпълниха поетите ангажименти. Естествената последица от това е загубата на доверие към Вашингтон и обръщане към Русия с цел редуциране на загубите в резултат на политиката на САЩ.

От миналата година Москва се превърна в център на привличане за Израел, Турция и Саудитска Арабия, както и други съюзници на Вашингтон като Йордания, Египет и Катар. Сближавайки се с Москва, те получават това, което е важно за тях, нещо, което не могат да получат дори като съюзници на Съединените щати, смята Бакир.

И докато политолози и анализатори продължават да коментират 2-годишното представяне на Русия във военната операция в Сирия,  на 6 декември 2017 Владимир Путин, по време на своето посещение в ГАЗ (Горьковский автомобильный завод), Нижний Новгород, обяви, че ще се кандидатира за президент на РФ, и в същото време информира журналистите: „Преди два часа министърът на отбраната доложи, че операциите на източното и западното крайбрежие на Ефрат са завършени с пълния разгром на терористите. Естествено, все пак може да има изолирани огнища на съпротива, но като цяло бойното работа на този етап и на тази територия е завършена. Ще повторя – завършена с пълна победа и нанасяне на поражение на терористите.“

Пет дни по-късно, на сутринта на 11 декември 2017 Владимир Путин изненадващо посещава военновъздушната база Хмеймим в Сирия, където е посрещнат от президента на Сирия Башар Асад, министъра на отбраната армейски генерал Сергей Шойгу и  командващия на руската военна групировка генерал-полковник Сергей Суровкин.

Владимир Путин – база Хмеймим, Сирия, 11 декември 2017. Източник: Президент на Росия (официален сайт)

 

 „Задачата по борба с въоръжените банди тук в Сирия, задача, която трябваше да бъде решена с помощта на широкомащабно използване на въоръжените сили, до голяма степен е решена – решена блестящо…

Сирия е съхранена като суверенна независима държава. Бежанците се връщат в домовете си. Създадени са условия за политическо уреждане под егидата на Организацията на обединените нации. В съответствие с международните споразумения, руският център за примирение на враждуващите страни продължава да оперира в Сирия.

Тук бяха създадени и ще действат на постоянна основа два пункта за базиране: в Тартус и в Хмеймим. Ако терористите в Сирия отново вдигнат глави, ние ще им нанесем такива удари, каквито все още не са виждали.

За малко повече от две години руските въоръжени сили заедно със сирийската армия победиха най-боеспособната групировка от международни терористи и в тази връзка реших: значителна част от руския военен контингент в Сирийската Арабска Република се връща у дома, в Русия.

Завръщате се с победа…

Заповядвам на министъра на отбраната и на началника на генералния щаб: да се пристъпи към изтегляне на руската войскова групировка до пунктовете на постоянната им дислокация“, заявява в приветственото си слово пред  личния състав на военновъздушната база Хмеймим Върховният главнокомандващ на Въоръжените сили на Руската федерация.

Реакциите на решението на Путин последват незабавно.

В същия ден The New Yorker съобщава, че от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп са заявили за готовността да приемат Асад да остане на поста си до 2021, когато са следващите избори за президент в Сирия.

И тук далеч не става дума относно това, че САЩ и съюзниците им са осъзнали, че Сирия без Асад ще се превърне в déjà vu на Либия: предвид разпределението на силите в Сирия и постигнатите резултати Западът бе принуден да се съгласи с факта, че всякакви искания за отстраняването на Асад са нереалистични. „Решението на САЩ отразява ограничените възможности на администрацията, военната реалност на терена, успехите на руските, иранските сили и Хизбула в подкрепата на режима на Асад“, отбелязва изданието.

Главната цел за САЩ в Сирия е отстраняването на проруския и проирански президент Асад, ето защо страховете на управляващите в САЩ са, че Асад все още няма алтернатива, като в случай, че реши да участва в президентските избори през 2021, вероятността да бъде преизбран е висока.

В излъчено на 17 декември 2017 интервю за телевизионния канал France 2 президентът на Франция Еманюел Макрон описва Башар Асад като „враг на сирийския народ“, който, „ще трябва да отговаря за престъпленията си пред своя народ, пред международните съдилища“, но осъзнавайки реалността добавя: „Трябва да говорим с Асад и неговите представители“.

И още:

„Башар ал-Асад ще бъде там (на поста си като президент на Сирия – бел. авт.). Той ще бъде там, защото е защитен от онези, които са спечелили войната на земята, било то Иран или Русия“, смята президентът Макрон.

Трансформацията в позицията на Париж реално идва с избирането на Макрон за президент. Разбира се, тази метаморфоза на първо място обуславя настъпилият пълен обрат в обстановката в Сирия в резултат на ефективната намеса на Русия. Публичното отричане на този факт, както от страна на САЩ, така и от страна на Франция, не променя реалната обстановка, свидетелстваща обратното.

Още на 8 септеври 2017 по време на съвместната пресконференцията министърът на външните работи на Франция Жан-Ив Льо Дриан заявява: „Стигнахме до етап, когато можем да говорим за живота след ИД… За да се започне политически преход, не трябва да се настоява за изпълнение на каквито и да са предварителни условия, а именно на отстраняването на Асад. А Франция от своя страна вече заяви, че Асад не е самоцел на политическо решение“.

Очевидно е, че позицията на външния министър на Франция радикално се различава от тази на социалиста Жан-Марк Еро – министър-председател и впоследствие министър на външните работи по време на управлението на социалиста Франсоа Оланд.

 „Сирийската война осигури на Русия нова тежест в доминирания от САЩ в продължение на десетилетия регион на Близкия Изток. Сключвайки съюз с Иран и Турция, умният стратег Путин принуди Запада да катапултира (нем. katapultieren – в смисъл да го отстрани от политическата игра в региона – бел. авт.), като освен това осигури политическото оцеляване на най-близкия си съюзник – сирийския управник Башар ал-Асад. Западът с радост би отправил диктатора-алауит, който седеше усмихнат до Путин в Хмеймим, но военната помощ на Москва в борбата срещу ИД и по-умерените бунтовнически групи, които Вашингтон подкрепяше половинчато, предотврати това. Под ръководството на Доналд Тръмп Вашингтон рискува да бъде маргинализиран в Близкия Изток“, се казва в материал на австрийския Wiener Zeitung – един от най-популярните в Западна и Централна Европа вестници.

Според авторката Инес Шолц (Ines Scholz) „военната намеса на изгряващата сила Русия през 2015  в полза на режима на Асад е продиктувана преди всичко от геостратегически интереси“. Така Москва не само съхрани логистичния си пункт в Тартус, но вече изгражда пълноценна военноморска база, която ще е в състояние да приема абсолютно всякакъв размер надводни и подводни бойни кораби. Освен това, Русия изгради своя съвременна и напълно осигурена военновъздушна база в Хмеймим. Договорът за безвъзмездно ползване на базата, който Путин внесе в руската Дума на 13 декември 2017, е за срок от 49 години и автоматично удължаване в случай, че страните не решат да го прекратят.

В рамките на 3-5 години, в случай на задържане или допълнително влошаване на  достигналите безпрецедентно ниско ниво отношения между Вашингтон и Москва, най-вероятно Русия ще изгради свои бази на ВМС в Египет, Либия и Судан, особено ако се отчете фактът, че на 30 ноември 2017 стана ясно за постигнато предварително споразумение между Русия и Египет, което разрешава на ВКС на Русия да използват въздушното пространство и военновъздушните бази на Египет. В случай, че споразумението бъде финализирано, то това ще бъде голямото завръщане на Русия в Египет, след като през 1973 президентът Мохамед Ануар Садат настоява съветските войски да напуснат страната му, превръщайки се в близък на Вашингтон съюзник.

Президентът на Русия Владимир Путин и египетският президент Абдел фатах Сиси, 11 декември 2017, Кайро / снимка: Ройтерс

 

Относно Либия – такова споразумение беше постигнато още при управлението на Кадафи, което и беше една от причините Западът да отстрани либийския лидер. Очевидно Русия вече не просто ще присъства в Средиземно море. След години на абсолютна доминация, Шести флот на САЩ, в чиято зона за отговорност е Средиземно море, ще трябва да се примири с промяната на статуквото.

Що се касае до база в Судан, то това стана ясно по време на официалната визита на президента на Судан Омар ал–Башир на 23 ноември 2017 в Сочи. База на Русия в Судан ще внесе допълнителен импулс в намеренията на Саудитска Арабия за изграждане на добри отношения между Рияд и Москва.

В допълнение, базираният в Манама, Бахрейн, Пети флот на САЩ, в чиято зона за отговорност влизат Персийският залив, Червено море и Арабско море, ще бъде принуден да изпитва перманентен дискомфорт заради присъствието в непосредствената близост руски бойни кораби.

Неоспорим факт е, че Владимир Путин успешно възвръща и разширява влиянието на Москва в Близкия Изток, загубено вследствие на колапса на Съветския съюз, края на Студената война, разширяването на американското военно присъствие в района на Персийския залив, Централна и Източна Европа, както и увеличаването на броя на членовете на НАТО от 16 на 29.

„Опитът от последните две години показа, че без участието на Русия терористичната групировка Ислямска държава нямаше да бъде елиминирана. Много от неприятелите на Русия потриваха ръце преди известно време, говорейки, че Сирия за Русия ще стане втори Афганистан, по аналогия с времето на Съветския съюз; че Москва ще заседне там и ще воюва до безкрайност. Днешното решение показва, че всички рискове са оценени грамотно, основната задача е изпълнена и Сирия за Русия няма да се превърне във втори Афганистан“, смята съветникът на директора на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), ориенталист и експерт по Близкия изток и Азия, Елена Супонина.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ще си позволя да завърша тази част, цитирайки британския журналист и автор на четири книги за Близкия Изток – Джон Брадли (John Bradley), който представя своята гледна точка през призмата на малцинството трезви, обективни и рационални западни анализатори относно кардиналната промяна в Близкия Изток, която Путин постигна в рамките на две години, и неговата успешна геополитическа игра в региона, както и относно евентуалните последствия за Запада, Израел и техните сунитски съюзници. На практика, предсказаното от Брадли през 2012 и препотвърдено през 2015 (виж Епизод 2, част IX на монографията) се сбъдва с невероятна точност през 2017, въпреки че Вашингтон продължава да прави всичко възможно, опитвайки се да предотврати неизбежното – пореден пълен провал, водещ до поредното компрометиране на и без това силно омърсената международна репутация на САЩ.

„Когато Русия влезе в сирийската гражданска война през септември 2015, тогава американският секретар по отбраната Аш Картър предсказа катастрофа за Кремъл. Владимир Путин „налива масло в огъняна конфликта‘, каза той, и стратегията му за борба срещу ИД, подкрепяща режима на Асад, беше „обречена на провал“. Две години по-късно Путин изплува триумфално, а бъдещето на Башар ал-Асад е сигурно. Те скоро ще обявят победа над ИД в страната.

Мрачният провал се оказа нашето цинично усилие да инсталираме сунитски режим в Дамаск, прилагайки същия сценарий от Афганистан от 80-те години на миналия век. Ние щяхме да обучаваме, финансираме и подкрепяме джихадисти, чуждестранни и местни, в партньорство с арабските деспоти от Персийския залив. По този начин щяхме да заграбим от Русия единствената й военноморска база в топли води, Тартус, на средиземноморското крайбрежие на Сирия. В процеса щяхме да създадем буфер между Иран и неговия базирани в Ливан прокси, Хизбула, за да разделим антиизраелската шиитска ос. И ние още повече щяхме да маргинализираме Иран, разширявайки влиянието на нашите сунитски съюзници в Залива от Ливан все по-дълбоко в Левант. Половин милион сирийци бяха избити вследствие на тази лекомислена схема, която геополитически доведе до точно обратния от планирания резултат.

Путин обаче бе схванал реалността още от самото начало. За разлика от афганистанците, обикновените сирийци бяха свикнали да живеят в либерална, разнообразна култура, която, макар и политически репресивна, подкрепяше мирното религиозно съжителство. Повечето от тях бяха разтревожени да видят страните си трансформирана в уахабитска теокрация. Асад, с всичките му недостатъци, беше буферът между тях и кървавите междуособици. Те останаха с дявола, който познаваха, нямаше народна революция срещу Асад – нищо подобно на въстанието на Тахрир (площад „Освобождение“ в централната част на Кайро – бел. авт.), което изгони мразения египетски диктатор Хосни Мубарак. Милионите демонстриращи в Дамаск бяха в подкрепа на режима. Сред две трети от сирийското население, живеещо сега в контролирани от правителството части на страната, Асад е по-популярен от всякога, а Путин е герой“.

Личното мнение на автора относно Путин е, че „за разлика от този, който живее в Белия дом, без значение точно кой, той е човек на думата си, насърчава стабилността, а не хаоса“.

И още:

„Не е необходимо да сте фенове на Путин, за да признаете, че не беше той този, който започна една след друга незаконни инвазии в региона, оставяйки милиони мъртви, осакатени и разселени. И той не само че ограничи потока на сирийски бежанци в нашия континент, но започна да обръща тенденцията. Половин милион сирийци са се завърнали в страната само тази година…

Изключително окуражаващо е, че имаше толкова малко дезертьори от сирийската армия, съставена предимно от сунитски мюсюлмани (80% според някои изчисления). Те се биеха срещу безброй сунитски джихадистки групи в името на доминиран от Алауитите режим, заедно с руски войници, ужасени (за разлика от нас) от касапницата, извършена срещу техните събратя християни, а така също и най-твърдолинейните шиитски милиции, изпратени от Иран, и Хизбула, които също бяха решени да защитят собствената си религиозна група. Като се има предвид как Тунис и Турция – двете исторически светски мюсюлмански страни в региона – бързо прегръщат ислямизма и как сунитските шиити продължават да разкъсват голяма част от останалата част от Близкия изток, победата на плурализма и секуларизма над нечестивия уахабистки джихад в Сирия е в крайна сметка възвисяваща“, завършва Брадли.

Геополитическите противници на Москва са принудени да признаят, че загубиха тази битка от войната срещу Русия в (и за) Сирия. Защото, както вече писах подробно, конфликтът в Сирия беше прокси война на Запада срещу Русия (и съюзниците й, преди всичко Иран).

От края на Студената война Западът води 5 прокси-войни срещу Русия: в Сърбия, в Чечня, в Грузия, в Украйна, в Сирия. В три от войните Западът е срещу официалните власти, подкрепяйки джихадисти. След цветната революция през 2003 в Грузия, Западът използва самоувереността и лекомислието на един авантюрист и вече апатрид (лишен през 2015 от грузинското си гражданството, а през 2017 е лишен от връченото му през 2015 украинско гражданство). А след поредната цветна революция и последвалия преврат в Украйна, Западът инсталира русофобски режим, открито реанимиращ и промотиращ нацизъм, който, поне засега, се оказва съвместим с изповядваните и натрапваните от Запада (а)морални „ценности“.

Русия загуби в Сърбия, спечели в Чечня, спечели в Грузия, неизбежно ще спечели в Сирия, със сигурност не е загубила в Украйна, възвръщайки си Крим в името на историческата справедливост.

Какво щеше се случи ако не бяхме се намесили в Сирия? През 2015 под контрола на правителството беше малко над 10% от територията. Един месец или два, и до края на 2015 Сирия щеше да бъде изцяло завладяна от ИД. Ирак в по-голямата си част – също. ИД набираше обороти, разпространяваше се в съседните страни. Няколко хиляди наши граждани заминаха там да воюват. Щеше да ни се наложи да се сблъскаме с тази сила вече на наша територия. Те щяха да действат в Кавказ, Централна Азия и в региона на Волга. Щяха да възникнат далеч по-големи проблеми. Счупихме гръбнака на ИД в Сирия. Фактически нашите въоръжени сили разгромиха врага в далечните подходи към границите на нашата държава“– армейски генерал Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия в интервю за Комсомольская правда, 16 декември 2017.

*Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на автора чрез запитване до изданието Memoria de Futuro.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Иван Запрянов

Иван Запрянов

Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва НВУ „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 участва в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Завършил е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

  1. Стефан Кирилов каза:

    Хм, мисля, че коментарът е излишен. Допада ми много подходът – цитиране на западни източници, при това сериозни имена в академичните среди. Трудно е да се намерят аргументи срещу тези на западните професори и експерти в случая. Браво от мен! Съгласен съм беше наистина удоволствие да го прочета.
    Мемория продължава да е бутиково издание.

  2. Петко Карадинков каза:

    Несъмнено обективен труд. Това причинява много болка на поддръжниците на политиката на САЩ, довела до смъртта на десетки милиони цивилни по света. САЩ са най-голямата терористична организация, но васалите им нямат смелостта да го признаят и заявят открито. Всяка част чета с удоволствие.

  3. Биологичен мъж каза:

    Статиите на този младеж са интересни и написани задълбочено. Затова и предизвиква одобрение сред интелигентнитните и омраза сред безсилните и умственоограничените,изпълнени с ненавист към България и нейната сестра Русия, а напълно отдали се на служба на онези, които превърнаха страната ни в един спомен за отминало величие.

    Браво, Иване, браво Мемория!

  4. Виктория Донева каза:

    Откакто е начело на Русия, Путин демонстрира „много последователно ръководство, последователно послание“, смята Пол Салем (Paul Salem), вицепрезидент на Близкоизточния институт (Middle East Institute) във Вашингтон – „Той казва каквото прави, прави каквото казва“.

    В същото време политиката на САЩ и съюзниците им през последните близо 3 десетилетия дестабилизира планетата: според направена през октомври 2017 справка от библиотеката на Конгреса на САЩ (Congressional Research Service), за периода 1800–2017 САЩ са извършили 392 военни интервенции, като за периода на Студената война (1948-1991) броят е 46, а от 1992 до 2017 – 188, като само в рамките на 2000-2017 военните вмешателства на САЩ са 126. В същото време САЩ обвиняват Русия в агресия. Днес опасността от ядрена война е по-голяма отколкото през октомври 1962.

    Двойните стандарти, арогантността, перцепцията за безпогрешност, изключителност, превъзходството на англосаксонската раса над останалите, перманентни провокации и конфронтации, тотална милитаризация, диаметралната противоположност между риторика (заявления и послания) и действия – това са атрибутите на така наречените западни демокрации днес.

    МНОГО ТОЧНО!

  5. Ivanna Foster каза:

    Статията е изцяло базирана на изказвания и мнения на Западни и прозападни експерти. Може би точно това още повече разгневява родните грантови тролове, осъзнавайки собствената си безпомощност и липса на аргументировка. Що за индивиди са русофобите не проумявам??? Толкова ли много тези същества мразят България?? Нима не си дават сметка, че ако Русия не беше се намесила, то Сирия отдавна щеше да бъде срината, а оттам джихадистите идваха в България – погледнете картата на халифата и ще се уверите. С други думи, докато САЩ, Великобритания и Фнрация подкрепяха терористите и унищожаваха държава след държава в Близкия Изток, Русия спаси Европа, а това означава и България. Що за твар трябва да си, за да се радваш на успехите на терористите, да се радваш за всеки убит руски войни, за паднал руски хеликоптер, а в същото време да твърдиш, че обичаш България? Не, ти мразиш, ти ненавиждаш България. Защото клането днес в Сирия, утре ще дойде в България. И тогава твоите господари, на които се кланяш и които величаеш, русофобе, няма да те спасят! Колкото бяха те спасили и от турците. Бързо забравяш, че докато турците са ни клали, британци и французи са ги въоръжавали с най-модерното си оръжие. Много я мразиш тази Русия, русофобе, а в същото време си в съюз със Турция, която е избила милиони бълари, а милиони наши деца са били отвлечени по време на 5-те века мракобесие. Мразиш Русия, русофобе, но не мразиш онези, които бомбардираха народа ти, избиваха децата ти, когато им хвърляха играчки-бомби и поразиха 12 000 сгради по градовете на България. Мразиш Русия, а кой ти плати Независимостта, русофобе? Мразиш Русия, а кой в крайна сметка те освободи и ти създаде държавата, която 5 века я нямаше? Създаде я от нищото. И армия създаде! И икономика създаде. Русофобе, много си креслив срещу съветската „окупация“ и си много чувствителен, че искали да сме 16 република. Русофобе, защото сега продаде България и я превърна във васал на друг един европейски съветски съюз? Защо русофобе ни вкара в НАТО, а уж искаше неутралитет преди? Къде ти е независимостта във външната, даже и във вътрешната политика, русофообе, за която толкова много ревеше, обвинявайки Русия? Защо я продаде след това на господарите си? И сега, русофобе, защитаваш терористите и онези, които ги подкрепят. А тези, които защитавайки себе си защитават и теб – плюеш и ненавиждаш тъй както мразиш и собствения си род и Родина. Критикувате автора – тогава напишете нещо, публикувайте го и нека всички видят вашите аргументи. Всеки има право на мнение, но тази страница не е кош за боклук. Уважавайте се, престанете с тези обиди, престанете с тези нападки! Радвам се и благодаря на страницата, че отстраняват троловете и провокаторите. Нека демонстрираме, че сме интелигентни. Ето ви идеална платформа за смислена дискусия, а не за злоба, заяждане, обиди, ругатни. До гуша и е дошло от протестъри, защитници на хомосексуализъм, педерастия, педофилия. Като не ви харесва страницата – не я посещавайте! Престанете да се налагате на всички останали, които не са хомосексуалисти и не одобряват терора на САЩ! Защото рано или късно ще се стигне до точка на пречупване.

  6. СТРАШНИЯТ СЪД каза:

    Докато не бъде избит и последния русофоб, а трупът му разчленен на света мир няма да има.

  7. Мирчев каза:

    Много точно описано с думите на западните експерти. В Сирия мирът отдавна щеше да е факт ако не бяха САЩ и Израел. И все пак авторът е прав от самото начало, защото войната е срещу Русия, а Сирия е само бойно поле.

  8. Тошо каза:

    Поздравления за автора и сайта, който е публикувал „еретична“ от гледна точка на политиката на правителството статия.

    По сромното ми мнение и тук както в останалите статии от поредицата автора дори не изказва собственото си мнение – той просто ни дава информация от друга гледна точка, тази на здравомислещите хора /еретиците/. в ЕС и САЩ. Хора, които по никакъв начин не могат да бъдат обвинени в русофилия. Хората, които ако живеехме в Средновековието, отдавна да са се превърнали в пепел за критика на официалното обществено мнение. И оставя на нас читателите да си направим изводи – ако можем да мислим. Дано не се окаже прав онзи професор – депутат И. Христов дето казва, че „дебили са 80% от населението в България

Оставяне на коментар

Всички обозначени полета (*) са задължителни