Ерос и Танатос. Новата Велика схизма между Изтока и Запада

Статуята на Ерос от сър Алфред Гилбърт, площад Пикадили, Лондон (1892)

 

„В най-пълната любов, в самото щастие има желание
всичко внезапно да се сгромоляса в смъртта.“
Паскал Киняр – „Секс и ужас“

Опитът за обезличаването на биологичния пол и превръщането му в социална роля в началото на 21 век е социокултурен феномен, който не е следствие на естествени еволюционни процеси в развитието на обществения организъм или в самата физиология на човека, а е част от изкуствено създаден глобален инженерен проект, целящ контролирането на човешките маси. Механизмът е прост – в съзнанието на биологичния вид Homo Sapiens се предизвиква атрофия на вродения природен инстинкт за оцеляване и възпроизвеждане, а на негово място се внедрява представата за нов транс-хуманен хибриден вид, който е със заличена полова, расова, етническа, национална и цивилизационна идентичност. А в много близко бъдеще – и с подменена биологична идентичност. Последната тенденция се разгръща усилено и става напълно възможна чрез експоненциалното, необратимо и за съжаление – неконтролируемо развитие на високите технологии и изкуствения интелект.

Джендър идеологията, която вече се превърна в политика и задължително върви ръка за ръка с мултикултурализма, е западен, изцяло пропаганден продукт, и се налага чрез различни механизми за влияние във всички държави, които са попаднали или желаят да попаднат в евроатлантическата орбита. Процесът е напреднал най-вече в Канада и САЩ, където по правило се осъществяват пилотните проекти на новото мултикултурно джендър общество, а след това те се внедряват успешно в Европа и в териториите на световната англосаксонска общност. Въпреки широката обществена съпротива в католическа и протестантска Европа, еднополовите бракове и легитимирането на „социалната същност на пола“ вече са норма в повечето държави на Стария континент, като Европейският съюз последователно и неотклонно ги прокарва чрез своето законодателство. Мултикултурното джендър общество се движи в посока от запад на изток, но все още не е преодоляло съпротивата в страните от бившия Източен блок, където културната и цивилизационната деградация на Запада си пробива път с няколко десетилетия закъснение (поради историческите обстоятелства, свързани със Студената война и Желязната завеса). Колкото повече джендър културата се движи на изток, толкова по-осезателна е съпротивата срещу нейното разпространение. Стигайки до православна Европа, най-вече в лицето на Русия, с днешна дата тя се натъква на непреодолима цивилизационна стена, а ако погледнем още по на изток към азиатския континент и по-специално към Китай, доминиран от духовните традиции на конфуцианството (разглеждащо оцеляването на индивида чрез оцеляването на общността), то шансът на социалния пол да разгърне своето нашествие нататък е нищожен. За ислямската религия и Близкия изток коментарът в случая е напълно излишен.

Но да се върнем на Запад.

Съзнанието на западния човек е перфидно промито под маската на толерантността. Тези усмихнати, вежливи и толерантни хора са изгубили успешно своя природен и цивилизационен инстинкт за оцеляване и съхраняване на идентичността. И тъй като в досегашната история на човечеството религията е основният цивилизационен код за идентичност и обединение на големи групи от хора около определени ценности и основополагащи принципи, тук иде реч и за религията. Няма значение дали всеки отделен индивид е религиозен или не – става въпрос за базови фундаменти и устои, които крепят общността. В този смисъл Западното (римокатолическо и протестантско) християнство, окичено с новите евроатлантически ценности, днес е в състояние на будна кома и процесът е толкова напреднал, че едва ли то ще възвърне отново своята жизненост – защото западното християнство вече не е в състояние да реанимира изгубения смисъл на човешкото съществуване, на което претендираше да бъде носител, или да генерира нов. За западния човек, попаднал изцяло във властта на консумеризма, религията е отживелица и вече не присъства във фундамента от ценности, които би трябвало да държат обществото цяло. Точно обратното – нормите на крайния културен либерализъм издигнаха индивидуализма над всякаква обществена и религиозна регулация, като по този начин разкъсаха и без това разхлабените връзки на социалното съжителство. Развитието на науката и високите технологии не може да бъде нито компенсация, нито обединител на обществото, когато то е лишено от духовност и морал. Празнотата, останала в съзнанието на западния човек, когато той изгуби вярата си в бога, зейна като яма, която не успя да открие ново съдържание и нов смисъл за съществуване. Устоите на християнското общество са пропукани и те не могат да изнесат нов обществен идеал. Особено от хора, лишени от идентичност.

Папа Франциск

 

Но проблемът не е само екзистенциален и цивилизационен, а има и своите прости практически измерения. Джендър обществото, потискащо целенасочено своите биологични индивиди от мъжки пол, т.е. – своите воини, е напълно обречено и в състояние на някакво тъпо безсилие, на парализираща невменяемост пред прииждащите нови варвари, които самоуверено, без да срещат никаква съпротива, нахлуват и буквално превземат Европа. Освен че се осъзнават недвусмислено като биологични индивиди от мъжки пол, последните имат ясното съзнание за своята етническа, религиозна и културна принадлежност, и нямат никакво намерение да се вливат в мултикултурния буламач, продуциран в западните общества. Вместо това мигриращите човешки маси от Азия и Африка създават свои гета и анклави със съзнанието на завоеватели. За тях европейските жени са полагащата им се бяла плячка, а европейските мъже не са никаква пречка пред тях, защото, нека да си го кажем открито, те вече не са и съвсем мъже, изгубили са някъде понятията за мъжественост, чест и достойнство, и явно вече нямат нищо против обезличаването на своята полова идентичност, както и на произтичащите от нея традиционни мъжки характеристики.

Патологиите на джендър заболяването са навсякъде – от изкуството и културата те навлизат в обществено-политическия живот и се превръщат в задължителни норми на социално поведение. Фаталното в случая е, че проявленията на насилствено внедрените в обществото нови „социални роли“ не се осъзнават като патология, дори когато очевидно преминават границите на абсурда и навлизат в зоната на сбъдната антиутопия. Кончита Вурст, която/който дефилира на Евровизия и в Европейския парламент през 2014, е само едно от най-популярните проявления на легализирания пропаганден механизъм за въздействие върху големи маси от хора. За съжаление, примерите са много повече и са навсякъде. И разбира се, не касаят само мъжете. Съвременните жени се сдобиват с все повече мъжки характеристики, поради възприетите крайни форми на феминизъм и еманципация, а мъжете стават все по-малко мъжествени, оковани във веригите на страха от обвинения в сексуални посегателства срещу жени (което, разбира се, не касае мигрантите). Актуалната масова истерия в САЩ срещу известни мъже, за които някой изведнъж си спомня, че преди 20 или 30 години са извършили сексуално посегателство, е поредният удар срещу мъжествеността на мъжете и всяване на страх от законово преследване. Съвременният свят се превръща все повече в абсурдно феминистко парти, но с тази разлика, че жените изземват все повече мъжки функции и територии, забравяйки изцяло за своята нежна и мистична женска същност.

Зловеща еманация на тези процеси е една от изложбите на британския скулптор Марк Куин, пресъздаваща патологичните трансформации на биологичния пол. (вижте тук)

„Алана, Бък, Катман, Челси, Майкъл, Памела и Томас“ – изложба на британския скулптор Марк Куин в White Cube, Лондон, 6 май-2 юли 2010

 

Трудно поправимото е, че джендър идеологията вече навлиза масово в образованието и нейна невинна жертва стават децата, чийто понятиен апарат е подложен на безмилостна манипулация от най-ранна възраст. И именно в това е най-силната тревога на този текст. Децата са не само преки свидетели на обезумяването на възрастните, наблюдавайки живота около себе си. Процесът на превръщането на биологичния пол в социална роля навлиза в детските градини и училищата, подменяйки по немислим доскоро начин архетиповия фундамент в човешкото съзнание – а точно той крепи устойчивите представи за човека като билогичен вид и като същество, притежаващо определена менталност, нравстеност и духовна същност. Посягането върху чистотата на детското съзнанине е най-голямото и непростимо престъпление на съвременната западна цивилизация, която израждайки себе си, изражда и своите деца.

Наскоро в родното интернет пространство, във връзка с гласуваното от Министерски съвет и предстоящо ратифициране в Народното събрание на прословутата Истанбулска конвенция, се завъртя снимка от цитираната по-горе изложба на британския скулптор Марк Куин. Тази снимка, на която малко момиченце държи ръката на статуя на гол мъж с женски полови органи (който от своя страна се е хванал ръка за ръка с гола жена, изваяна с мъжки полови органи), е еманация на ужасяващо социално заболяване, чиито злокачествени тумори са обхванали всички сфери и нива на западните общества и са шокиращ израз на цивилизационното разложение на западния свят.

В този смисъл, както беше казано и по-горе, джендър политиката и мултикултурализмът са проявление на едно и също – те са инструментариумът на глобалния проект, предизвикващ и катализиращ процеса на де-европеизацията на Европа и водещ до нейното цивилизационно заличаване. Деконструкцията на Западната цивилизация се извършва едновременно отвътре и отвън, и това буди първоначално недоумение, а впоследствие и присмех в останалата част на света. И тази останала част от света определено има намерението да се възползва от обезумяването на Запада, като запълни образуващия се цивилизационен вакуум. Познатият ни световен ред се преформатира неумолимо и неизбежно, а геополитическите сили, стоящи извън пределите на западния свят, се прегрупират стратегически, за да си поделят наследството на твърде богатия, но и твърде немощен в лудостта си пациент – нашата изчерпана хилядолетна цивилизация.

Западният Ерос се трансформира пред очите ни в своя тъмен двойник – Танатос. Като съвременници и преки участници, ние сме твърде навътре в този процес и затова доскоро за повечето хора той беше труден за дефиниране и за оценка от дистанция. Само малка част от общността виждаше сериозността на ситуацията, в която затъва нашият свят. За повечето от нас всичко това изглеждаше и дори все още изглежда твърде „шантаво“ и несериозно, някаква смешна приумица на поредното малцинство, което не заслужава нашето внимание и просто не си струват усилията и времето да се вглеждаме в тези странни, полуоткачени индивиди. Но проявленията на смъртоносната трансформация вече са толкова видими и са проникнали толкова надълбоко в представите и в манталитета на западния човек, че вече могат да се диагностицират лесно и с просто око. За съжаление, има голяма вероятност този процес да е влязъл в своята необратима фаза.

От най-древни времена Ерос е символът на либидото, на страстта, на любовта между мъжа и жената, на изконния копнеж към другия, на вродения инстинкт на човека за собственото му възпроизвеждане. Ерос е вдъхновението, което поражда и предизвиква живота, затова неговите стрели едновременно пронизват и възвисяват, събират и разделят, пораждат копнеж, по-силен и по-могъщ от всичко друго, което човекът е познал в своето видимо и невидимо съществуване. И точно там, в най-голямата пълнота, във върховната точка на насищането, дебнат пълните с мрак очи на Танатос. Точно там, на най-високия връх, се отваря най-дълбоката бездна, в която е скрита смъртта – царството на Танатос. Процесът на възход и падение сякаш е най-неизбежната закономерност както за човешката Психея, така и за нейното колективно проявление – общественото съзнание. Психея има крилете да полети към високия, величествен Олимп, и там да познае безсмъртието; Психея притежава и хрилете, с които да се гмурне в дълбоките, мамещи води на Стикс и да познае смъртта в подземията на Хадес.

Много западни мислители и философи на 20 и 21 век, независимо един от друг, стигат до заключението, че Западната цивилизация е достигнала максимума и пълнотата на своето развитие и оттук нататък тя не може да обнови сама себе си, вследствие на което настъпва неизбежната морална и духовна деградация. Но затова е изписано много. За съжаление, нашето съвремие потвърждава по все по-зловещ начин тези философски и геополитически наблюдения, констатации и прогнози.

Днес, в началото на 21 век, Западът и Изтокът са пред нова историческа схизма.

Този път обаче Великата схизма не касае религиозните схоластични разногласия между източното и западното християнство, между Рим и Константинопол, както това се случи преди хиляда година, в далечната и съдбоносна 1054-та.

Великата схизма на 21 век касае цивилизационния разлом между Запада и целия останал свят.

Западът, начело със САЩ, поиска да окупира и да властва над цялата планета. Но това не му беше достатъчно. Западът реши не само да създаде Homo Deus, но и да продуцира нов вид човечество – без полова, без расова, без етническа, без национална и без цивилизационна принадлежност.

Оказва се обаче, че целият останал свят не е съгласен с това. Новите силови геополитически центрове, които се осмелиха да се противопоставят категорично на западната хегемония, мобилизирайки целия си цивилизационен потенциал, вече стягат редиците си на Изток. И те не се изчерпват с териториите, доминирани от православния свят в лицето на Русия. Не, не е само Русия. Китай, Иран, дори Турция и целият Близък и Далечен изток няма да допуснат деконструкция на своята цивилизационна идентичност, а точно обратното – те вече мобилизират докрай своя потенциал и създават новите граници на многополюсния свят. За съжаление, именно съпротивата срещу Запада, както и неговата агресивна намеса, целяща да преформатира чуждите цивилизации по свой образец, втвърдиха религиозния отпор, възродиха фундаментализма и разпалиха фанатизма в ислямския свят.

Къде сме ние във всичко това?

Цивилизационната раздвоеност на България между Изтока и Запада отново навлезе в гореща точка. Овластените политически елити в нашата страна така и не се научиха да балансират по ръба на геополитическия разлом, върху който се намираме както чисто географски, така и културно-исторически. Носещи в колективната си памет архетипите на класическата антична епоха и най-вече на източното православие, след края на Студената война ние бяхме разпределени към зоната на влияние на евроатланическия Запад. В същото време балканският ни манталитет, носещ следите на петте века съществуване в границите на Османската империя, е оставил дълбоки следи в нашата народопсихология. Хаосът в осъзнаването на собствената ни идентичност е огромен, дълбинен и драматичен. Ние, българите, сме хора в беда и с днешна дата не съществува легитимен политически елит, който има желанието и потенциала да балансира мъдро и достойно върху тънкото геополитическо въже, опънато между няколко посоки и люшкащо се в бурните ветрове на световните катаклизми.

Западният мултикултурен и джендър проект е абсолютно непригоден и  неприложим в българската реалност. Тъй като България в чисто цивилизационен аспект не е органична част от Запада и носи в себе си източноправославния код на своята културно-историческа и духовна идентичност, и също така пази все още корените на своята патриархалност,  тя не може да бъде прилепена към напредналия процес на изчерпване и деградация на западната цивилизация. В темелите на нашия общ български дом все още са живи душите на предците ни, които ни нашепват верния път.

А верният път – това е пътуването към нас самите, към опита ни за помирение между нас самите – пред общата заплаха от цивилизационно, национално и човешко обезличаване. Нужно е да се даде мощен отпор на нашите овластени елити, влезли в „социална роля“ по западен образец, и те ясно да разберат, че ние и децата ни искаме да останем преди всичко мъже и жени, после българи, и чак тогава – европейци и евроатлантици.

Ако Западът има дори и малък шанс за културно и цивилизационно възраждане, ние сме длъжни да бъдем част от съпротивата на тези европейски общества, които се стремят да съхранят своята човешка, национална и цивилизационна същност. Тези процеси текат не само в централноевропейските страни (Унгария, Чехия, Словакия, Полша), не само в страните от бившия Източен блок, но и в самото сърце на европейския Запад.

Длъжни сме да бъдем част от този процес с безкомпромисна съпротива и активен граждански протест срещу безумците и лелките във властта, за които не само полът, но и политическият морал отдавна са превърнати в цинична демагогия, в бездарно изиграна и поръчана „социална роля“.

Скъпи приятели и читатели на Мемория,
дейността ни се осъществява единствено чрез вашата подкрепа. Ако тази статия и нашият проект са полезни за вас и желаете да бъдете дарители, можете да ни подкрепите ТУК по БАНКОВ ПЪТ или чрез PayPal.

Станете наши приятели във ФЕЙСБУК

Още от автора: Христина Христова

Христина Христова

Христина Христова е завършила НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и Българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Специализира Културология и Театрознание. Автор на драматургични и публицистични текстове. Работила е като учител по литература, ръководител на младежко театрално студио, държавен експерт и началник отдел в Министерството на образованието и науката, началник отдел „Култура“ в общинска администрация. Интересите й са в областта на антропологията, геополитиката, религията. Понастоящем ръководи агенция за специални събития и е Главен редактор на „Memoria de futuro – Памет за бъдещето“.

  1. Лучия Бояджиева каза:

    Статията този път е превъзходна, но не е в типичния емоционален стил на Христина Христова. Сякаш е правена от някой друг, поне първата част. Независимо от всичко – поздравления за аналитичното и стегнато мислене. Остава обаче открит въпросът – чий е този глобален проект и каква е неговата задкулисна, окончателна цел!

    • Memoria de futuro Memoria de futuro каза:

      Г-жо Бояджиева, благодаря за оценката, но държа да подчертая, че поставям името си само и единствено под мои текстове.

    • Dimi каза:

      Очевидно проекта е дело на педалите и лесбийките, които се стремят да увеличат все още малобройните си членове със свежа плът!

  2. Тодорова каза:

    Много добра статия.
    Ясна, добре изразена и мотивирана позиция.
    Достави ми голяма наслада, за което много благодаря на авторката.

  3. Чуден каза:

    Не бих могъл да си представя по-точно, по-завладяващо и по-въздействащо описание на проблема. Благодаря.

  4. Lubomir dimitrov каза:

    Замислих се за астрономическото разсотяние между примата Бойко Тиквата и тази свръхинтелигентна жена Христина Христова. Що за гибелен абсурд е той – илитератният, да е на върха, а такива като нея някъде в подножието! Не само България, светът е обърнат с хастара навън.

  5. Мадлен Кирчева каза:

    Благодаря на Бог, че Ви има, Вас и другите от Мемория. Още в началото на следващата седмица ще внеса малка сума, според възможностите си. Ще се обърна с гореща молба към приятелите си във ФБ, вайбър, скайп и пощата да отделят време и внимание за да прочетат до края публикацията. Тя е съдбовна.

  6. проф. Людмил Георгиевl каза:

    Поздравления, Хриси!
    И да знаеш, че книгата те чака…

  7. проф. Людмил Георгиевl каза:

    А, едва сега разбрах, че сутринта Конвенцията е внесена в Парламента и предстои нейната ратификация.
    Ако и в този случай не излезем масово на площадите и пред Народното събрание, значи наистина за нищо не ставаме!
    Затова призовавам и умолявам всички достойни българи, да се организираме и да излезем на протест!
    Само с подписка в интернет няма да стане!

  8. Соня Зафирова каза:

    Поздравления за статията! Но, за съжаление ще опонирам на проф. Георгиев: ратификацията ще мине, смесвайки се с еврошумотевицата, а ние – обезсилените, все по-апатичните, релативистичните и пр. – ще си останем по домовете. Никога не съм вярвала, че антиутопията на Уелбек ще се превърне в реалност по-рано от посочения от него срок.

  9. audio in каза:

    Аз пък се чудя защо е този вой до небесата точно сега. Оказа се, че конвенцията е подписана от България още преди няколко години, а сега се ратифицира. Защо тогава не сме чули нищо за нея, а сега – такъв ропот и протести! Как да не си помисли човек, че това е оркестрирано възмущение…

    • Д-р Тодор Димов каза:

      „Оказа се“ – ето това е ключовото – сега разбираме за нещо, което е направено зад гърба ни!!! Ако беше оркестрирано възмущението, щеше да има стотици хиляди по улиците, защото утре ще забранят на мъжа да бъде мъж, а на жената – жена. В конвенцията пише, че стереотипите по отношение на жените и мъжете трябва да се изкоренят наравно с традиции, обичаи и култура. Стереотипи от рода, че жената ражда, а мъжът осеменява.

    • Батанова каза:

      Кристиан Вигенин отказва да подпише през 2014 г., но Екатерина Захариева я подписва през 2016. Оркестрирано възмущение няма, има оркестриран натиск за ратификацията на тази конвенция.

  10. Д-р Тодор Димов каза:

    Болнияд Запад. Общество на уроди, пропагандиращо хомосесуализъм, педофилия, инцестия, зоофилия. Най-големият враг на Запада – това е самият Запад. Затова и Путин каза, че на Русия би било далеч по-лесно да общува с мюсюлмански държави, отколкото с днешна ГЕЙропа. Гнус ме е от тази сган, от тази зараза, проказа, тумор. Колкото час по-скоро се ислямизират тези субчовеци, толкова по-добре за нормалната част от човечеството. Слабите загиват – Европа, изобщо Западът е обречен на запад(ане) и смърт. Нито Тойнби, нито Хънтингтън познаха.

  11. Биологичен мъж каза:

    Статията е страхотна! Повръща ми се от проститутките на Холивуд, които продават плътта си за кариера, а след това обвиняват онези, на които са се предлагали.

  12. Катя Накова каза:

    Благодаря на г-жа Христина Христова. Благодаря за статията с която засегна необходимостта да обърнем внимание на проблема, който до сега като че не забелязвахме. Благодаря на Бог, че ви има.

  13. николай христов каза:

    Този е начина да се посегне върху нравствеността и духовната същност, върху чистотата в между човешките взаимоотношения и истинската любов (която и без това е рядкост) да се замени със секса. То е тръгнало и като че ли няма да има спиране! Някои хора страдат от много силно, неутолимо сексуално усещане и затова според мен е всичко! Искат пълна свобода и разкрепостяване на нравите….

  14. Галина Стохчева каза:

    Прекрасна статия! Както всичко написано от Вас. Благодаря Ви, г-жо Христова! От нация с един от най-високия коефициент на интелигентност в света и армия, за която другите държави само са можели да мечтаят, ни свлякоха на дъното на веригата и се опитват все по-успешно да ни заличат като народ с дългогодишна култура и традиции. Цирозата започна от Запад,(и най вече от Англия, която създаде САЩ) с вечният им ламтеж и ненаситност за нови територии и богатства, заграбваха и избиваха цели нации и ги превръщаха в роби , само и единствено да задоволят прищевките си. Сега тези народи им го връщат с лихвите. Мигрантите нямат намерение да се интегрират в Европа, идват тук за да използват системата, и се справят перфектно за „народи от третия свят „. А с Русия и Китай така и не се научиха да не си играят. Ами ние, къде пак се оплетохме, къде пак хукнахме с тези, с които винаги сме губили и които нямат намерение да се опитат да ни оценят и за които сме трън в очите? И ние не се поучихме от грешките си. Западна Европа имаше „шанса“ да гледа как Православна България падаше под Турско робство( но не веднага, а с години), какво се случи с предателката Византия, и да се ориентира бързо и „правилно“ в политиката си спрямо Османската империя. Иначе същото щеше да се случи и с нея – оставиха България да се оправя сама и станаха приятели с турците. Но България оцеля, дори след 500- годишно робство. И днес се казва България, а Византия изчезна. Сега турците трупат слава за тяхна сметка. Не ни унищожиха с робство, сега ни унищожават с деградация, деморализация, липса на ценности и национална гордост, на чувство за достойнство и отговорност, унищожават бъдещето ни- нашите деца, които по примера на възрастните вече слушат чалга, избират професии като Манекенка, Певица, Футболист…(за тях не е необходим кой-знае какъв интелект и култура).
    Наистина няма нужда повече да се оплакваме- осъзнаваме трагичното положение и че решението е в самите нас.

  15. Мария каза:

    От години следя ужасена тези процеси и се питах само аз ли забелязвам какво се случва?!? Как медиите прокарват чужди на нашите традиции „ценности“ и водят към разруха семейството и цялото общество. днес съм щастлива, че хората се събуждат, че високоерудирани личности като г-жа Христина Христова правят усилия да събудят масите, разглеждайки проблемите на упадъчната западна култура многостранно, в дълбочина и разкривайки планираните последствия. За мен също остава открит въпросът: кои са тези транснационални сили (очевидно в англосаксонския свят), които налагат мултикултурализма, криворазбраната толерантност и джендър-перверзиите? Аз съм убедена, че това са могъщи сили с огромен финансов ресурс. Но ако не се изправим срещу тях, ще стигнем до гибел…

  16. Кънчо Кънчев каза:

    Уважаеми,
    Унесени във възторзи и славославяне, не подминавайте най-важния въпрос: Кой режисира и с желязна, неистова (а може би и нечовешка) упоритост прокарва последователно от хилядолетия и особено от последните двеста години идеите, които сега увенчава с тъй наречените джендър проекти. Статията е безспорно хубава, но тя не казва кой стои зад цялата мръсотия, в която сме натопени, май вече до шия. И кой е той? Ами, онзи който ни управлява. Онзи, който има властта да внушава, налага и утвърждава подобни, засягащи цялата човешка общност нечовешки проекти. А ни управлява онзи, който притежава най-ефективните, приемани доброволно от всички, узаконени във всяка държава универсални пълномощия за управление. Кои са те ли? Ами парите. Ако се опитате да проследите всеки случай на тяхното харчене, ще откриете, че винаги извършвате акт на управление. И той не се нуждае от репресивен апарат и още по-малко от партийни кандърми, за да заработи. Сигурно някои вече са се досетили, че разните президенти, конгреси, сенати и най-вече парламенти са си – както показва името им – само за парлама. Истинското управление извършва онзи, у когото са парите. Лесно ще се сетите и че има една клика, която не само притежава тяхната по-голяма част, а дори си ги печата. За двеста години тая клика ни пробута (на нас гоите) най-фалшивите античовешки ценности – като се започне от комунизма и се стигне до равенството на половете. Тая клика създаде Трилитералната комисия, Комитета на тристате, Клуба на Билдербергите и още един куп подобни организации с клонове (като комитетите на Дякона) навсякъде по света – все управленски механизми, които вече изместиха националните правителства и ги превърнаха във васални органи. Ние, които от последните 1000 години 800 сме били все чужди васали, вилаети, протекторати и губернии, имаме опит и можем да разпознаем тая обичана от нас форма на управление по хала, в който се намираме. А той, както обикновено си е полуколониален. Сега въпросът е… Ами сами си го задайте.

  17. friendly каза:

    Благодаря за страхотната статия. Браво!

  18. C2H5OH каза:

    «Остава открит въпросът – чий е този глобален проект и каква е неговата задкулисна, окончателна цел!» (Лучия Бояджиева)
    Не малък процент от хората в България (а и по света) са готови светкавично да отговорят на тоз въпрос с репликата «За всичко са виновни „евреите“». Трябва с този отговор много внимателно да се пипа, защото той може да е верен, но може и да не е. Такъв отговор е точно толкова съмнителен, колкото и заключението, че „за всичко са виновни българите“. Ние — като българи — знаем много диобре, че това не е точно така: има разбира се не малко българи, които са виновни за много и най-различни неща, но като обобщение така теза не издържа никаква критика. Същото е и с евреите — мнозинството от тях и хал-хабер си нямат какво ястие забъркват някои от техните висши лидери-съзаклятници. Но факт е, че тук има елемент на отмъщение с хилядолетна давност, а йудейската религия — за разлика от христоянаството — не заклеймява отмъстителността. Напротив! Лидерите-съзаклятници на йудейството имат основание да търсят възмездие, защото техният народ, етнос или раса е бил подлаган многократно на ПЪЛНО УНИЩОЖЕНИЕ. Има народи, които само са били прогонвани, докато евреите са били изтребвани и ако все пак днес има евреи — повечето от които водят едно „крипто-съществование“, то е защото сред жалките остатъци на този етнос са се били запазили няколко искрици „хъс за оцеляване“. Горчивата истина е, че това, което става днес с европейската раса — в нейния християнски цивилизационен стил — е разруха, причинена от отмъстителността на йудео-масонското съзаклятие в световен мащаб. Идея именно на това съзакллятие е да се обезкръви християнската цивилизация, да се сведат до нула защитните ѝ сили, а след това — да се разпали огъня на новия Холокост (този път насочен срещу християнството) с новоизмисления Ислямски ръжен. От което ще пострадат отново и неизчислимо много обикновени евреи, но амбициатя на йудео-масонските съзаклятници е: „Да победим на всяка цена, дори с цената на едно колосално жертвоприношение чрез плътта и кръвта на нашите единоплеменници — което не веднъж сме правили…“

  19. Людмила Андонова каза:

    Поздрави за статията, която потвърждава правилото, че от истината боли.
    Когато количеството на парите стане единствен критерий за успех и провал и оправдание за всяко морално падение, се създават новите идеологии.
    В България никой не подлага на съмнение, че трябва да се приемат мерки за защита на жените. Но ако няма жени, а някакви безполови или други същества, кого ще защитава конвенцията?
    С пожелание за здраве и сили в борбата за здрав разум!

  20. Тошо каза:

    Преди няколко години с моята 5-6-годишна, тогава, дъщеря имах „щастието“ да срещна гей-парада. И да се чудя какво точно да отговоря на въпроса: „Тате тия какви са?“. И винаги да се питам, какво се прави в следната ситуация … Отива малкият Иванчо /или Марийка/ на училище в първи клас и учителката го моли да каже на класа за родителите му какви са, какво работят и т.н. И детето отговаря: едниният/ата/ ми баща/майка работи …, а другият/ата/ ми баща/майка работи … Какво ще стане? Ами класът това дете ще го/я скъса от майтап и подигравки. Непрекъснато ще го/я обиждат ище му/и съсипят психиката. Но не там е въпросът … Къде са същите тези защитници на правата на човека, детето и т.н., дето непрекъснато реват за правата на ЛГБТ обществото, в случай като този? Къде са правата на това дете? Къде са психиатрите? И с кого ще работят? С целия клас? С учителката, разрешила си да попита дете за родителите му? С детето без вина попаднало на не съвсем нормални родители? Или със сбърканите родители? И дали ще стигне случая до психиатрите? Или просто маститите адвокати на ЛГБТ общество ще заведат дела за нарушени права и ще съдят държавата? Не е ли далеч по-нормална практиката от едно време – такива преставители – ЛГБТ да се опитат да ги лекуват в подходящи лечебни заведения? Не споменавам „психиатрия“, че ще вземат да ме обвинят в нарушител на нечии права … Има една приказка. „Тия особените са пълни с права като лай.о с витамини“. А останалите, нормалните, имаме само задължения.

  21. д-р Пав каза:

    Статията защитава тезата, че има някакъв глобален заговор за превръщане на хората в безполови същества чрез промиване на мозъка и налагане на някакви чужди разбирания, за което между другото липсва аргументация. Това твърдение е просто не вярно. Никой нищо не налага на никого! Цялото джендърско движение има за цел да защити правата на хората, които се чувстват различни. И в крайна сметка какво лошо има в разнообразието и в това всеки да е такъв какъвто иска ? Защо на мен като човек с изключително закостеняло мислене трябва да ми пречат някакви други хора, които имат различно мислене ? Защо трябва да е проблем това, че някой не е мъж за една жена такъв какъвто си го представя някой друг ? Мисля, че най-важното е всички да имаме свободата да бъдем такива каквито искаме. При това положение какви ще станем зависи от нас. И в тази връзка друго грешно твърдение в статията е, че Европа щяла да стане джендърска. Не знам кой дава на автора хинтове за бъдещето, но когато хората имат право на избор нещата са в техни ръце.

  22. Бай Оня каза:

    И всичко започна с налагането на модата на епиломанията тоталното ощавяне първо на жената после на мъжа в името на подтискане на половата идентичност. Оказва се че при социализма сме били много по-свободни в това отношение отколкото сега. Тогава жените не се срамуваха от космите подмишниците си и по пубиса си. Сега вече и все повече мъжи се срамеват от естествената природа на пола. Въпросът ми е целенасочени ли са тези процеси или са стихино бедствие на разлагащият се западен модел.

Оставяне на коментар към Кънчо Кънчев

Отказ

Всички обозначени полета (*) са задължителни